ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Изсъхват над 100 000 декара изкуствени гори
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Предишната тема
Следващата тема
Изсъхват над 100 000 декара изкуствени гори
Автор Съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 5075

Мнение Отговорете с цитат
То малко тръгнахме да дискутираме встрани, но забележката на Ведрин за смърча определено беше интересна.

Не знам дали има нужда да се гледат други документи, но в първия имаше една много читава скица, която отразява настъплението на различните видове по време и размах по надморска височина. Там се вижда, че веднъж щом смърча се е нанесъл на Витоша, вероятно от петно в Южните Карпати след последния ледников период, е тръгнал стабилно да завзема високите пояси над широколистните гори. То не е и за учудване де - елата е относително топлолюбив вид, който не обича вариации в температурата (виждал съм безкрайни елови гори далеч на юг на о-в Евбея примерно). Смърчът пък е студенолюбив и на Витоша очевидно стои там, където трябва да бъде.

Забележката ми за антропогенната дейност и отсъплението на горите през последните 2000 години беше заради друг - факт, "факт" по-скоро. Масово се твърди, че Витоша е била гола през турско време. Не съм срещал това твърдение в сериозен документ, нито съм виждал снимка. Ако обаче е така то излиза, че горите по Витоша са нови, примерно на 100-150 години, а голотата Витоша е антропогенен факт, който е в противоречие с извода от документа (отсъпление на горите по естествени причини).

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пет Юни 16, 2017 3:42 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Sineva



Регистриран на: 21 Ное 2007
Мнения: 338

Мнение Отговорете с цитат
Снимки на Витоша в сайта "Стара София".
Пет Юни 16, 2017 3:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 5075

Мнение Отговорете с цитат
Гледах и там, но не намирам идеалната снимка един вид Smile
Търся такава, която да показва ската над Бистрица и Железница отдалеч (примерно от Плана), правена около 1900-та. Да се вижда има ли гора и каква е.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пет Юни 16, 2017 4:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
alfa



Регистриран на: 10 Юни 2017
Мнения: 5

Мнение Отговорете с цитат
Няма гора. Виждал съм и по-ясна снимка, която сега не мога да открия, но като цяло от тези снимки става ясно че има моменти в които гората изцяло липсва, обърнете внимание как в края на 19-ти век релефът е толкова добре очертан, което ми изглежда невъзможно ако има дървета.


Това пък е от сайта на БАССЕС. Вижда се как около новопостроената хижа Алеко няма дърво на възраст над 30 години.
Пет Юни 16, 2017 4:40 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2149
Местожителство: София

Мнение Ние залесяваме, те (природните сили) -- изкореняват... Отговорете с цитат
Български турист, септември 1932 г.: "Известно е, че инициативата за залесяване на Витоша се поде отъ туристите, организирани въ Б. Т. С. Софийскиятъ клонъ Алеко Константиновъ въ района на хижа "Алеко" засади повече отъ 100.000 борчета. Въ последствие инициативата се взе отъ секцията за залесяване и укрепяване на пороищата при Министерството на Земледелието и държавните имоти."

Български турист, април 1933 г.: "Работата на клона въ планината се изрази и въ залесяване на Витоша. Въ района на хижа Алеко се залесиха съ средствата на фондъ "Залесяване" 49.000 борчета. Извършена е работа за 200 души трудоваци, като са разходвани 37.317 л."

Български турист, ноември 1934 г.: "Залесяването на съответните места ще се извърши системно въ единъ период отъ 5-6 години. Алпийският поясъ, който въ Витоша започва отъ 1820 метра надъ морето, ще се запази въ своята самобитность, а ще се залесяватъ оnределени места съ надмюрска височина подъ 1820 метра и то предимно съ бялъ борови, смьрчови и мурови фиданки. Досега са залесени надъ 8000 декара, а предстои да се залесятъ още 5-6 хиляди декара. Въ границите на националния nаркъ се създаватъ два резервата - запазени места, където всичко се оставя на самата nрирода въ нейния самобитенъ миръ, безъ намесата на човешка ръка. Единиятъ резерватъ е Бистришкиятъ - по горното течение на Бистришката река, съ пространството около 7-8000 декара, а другиятъ е Торфищниятъ - сеrашната забранена зона."

Български турист, февруари 1935 г.: "Бистришкиятъ резерватъ е единъ иглолистенъ блокъ отъ около 8-10 хиляди декара, който включва двата склона на Бистришката река и часть отъ Янчевската река. Причините да се препоръча това именно място за резерватъ са много и напълно оправдани, но най-важното обстоятелство е, че представлява събрано смърчово насаждение отъ естествено произхождение, отдалечено отъ хижи и въобще отъ туристически обекти и протичащате презъ него води и достатъчно полянки даватъ условия за спокойно съществуване на горската флора и фауна. Отъ друга страна по разнообразието на почвата, дървесенъ и храсталаченъ запасъ представлява отличенъ обектъ за научни изследвания, които ще допринесатъ не малко за обогатяване на науката."

[...]

Лесокултурни работи

Изпълнението на тази огромна и едва ли не отъ първостепенно значение работа ще трябва да се раздели на два подотдела: отглеждане на културите и естествените насажения и залесяване.

Отглеждане на културите и естествените насаждения

Известно е, че ако се изостави едно насаждение отъ естествена или изкуствена гора само на себе си, то такова едно насаждение може да бъде подложено на влияния, които биха го деформирали или пъкъ унищожили следствие много и най-различни причини.

Естествените смърчови насаждения, останали изъ Витоша, предимно въ границите на националния паркъ, изискватъ едно подпомагане отъ страна на специалиста.

Почти всички смърчови насаждения са нападнати отъ инсекти и гъби, които изискватъ една радикална борба съ тяхъ. Своевременното изваждане на безнадеждно заболелите екземпляри е една мярка, която ще намали и ограничи разпространението на болестьта. Също така лекуването на болните дървета съ познати и изпитани средства би подсигурило борбата за запазването на насажденията. При тази манипулация, разбира се, не трябва да се отива до крайности, защото естествените насажденин са толкова малко, че бихме получили обратни резултати.

Въ изкуствените култури, освенъ презъ първите години на тяхното развитие, повече отъ наложително се явява прочистката на треви и бурени които намаляватъ хранителните вещества въ почвата.

Изсъхването на повече от посадените фиданки изъ Витоша се дължи на много климатически и почвени фактори. Презъ лятото на 1934 година се забелязаха изсъхнали големи фиданки. При по-внимателно изследване се установи, че причината на това зло се дължи на сляпото куче (Spalax Tifius), което беше разкъсало цялата коренна система на фиданките. Борбата съ него е доста трудна само заради това, защото средствата са малко, като изключимъ тровенето, което средство въ границите на националния паркъ е забранено.

Въобще отглеждането на насаждението е една мярка, която трябва да се върши съ голяма упоритость и тактъ, защото иначе бихме нанесли големи злини на бъдещата гора.

Тук му е мястото да отбележа, че въ границите на резерватите абсолютно никакви мерки няма да се предnриематъ, за да не бъде изместена научната цель.

Залесяване

Въ границите на националния паркъ предстои да оnределимъ местата, които ще трябва да включимъ въ залесителната дейность, защото не всички места могатъ и трябва да бъдатъ залесени. Ако въ това отношение се отиде до крайности, тогава не можемъ да приказваме за националенъ паркъ въ истинската смисъль на думата.

До 1926 година въ Витоша-планина не са правени масови залесявания, съ изключеиие на единични пробни площи въ м. "Средецъ" отъ около 50-60 декара. Залесяванията са станали презъ 1911 год. съ мура, ела и смръчъ. Реэултатите от тези залесявания не са задоволителни поради следните причини, споредъ менъ: надморската височина (1900 метра над морето) не позволява виреенето на дървесна растителност във Витоша, защото климатът е по-рязък и дървесната растителност от естествен произход е по-ниско от други планини, като напр. Рила и Родопите, която дървесна растителност във Витоша се изкачва най-много до 1820 метра над морето (в. "Скопарник").

От 1926 година е започнало залесяване в по-големи размери, предимно в местностите: Мандрата, Балабана, Каменното здание, Бозов-камък, Вълчата-скала, Усовете и пр. Залесяванията са извършвани с бял борови, смърчови, мурови, лариксови и отчасти чер борови фиданки.

При извършването на залесяванията са допуснати следните грешки в някои площи:

а) Залесявани са места над 1800 метра над морето, които не са дали резултати. Прихванатите пък фиданки се развиват много неблагоприятно и много страдат от измръзване., като са добили храстовидна форма.

б) Има случаи, дето смърчът е сложен в по-низки места на южно изложение, а над него са поставени бял борови фиданки.

в) Има доста случаи да е залесявано с чер борови фиданки даже и над 1700 метра над морето без резултат.

От проучванията, които можах да направя, се убедих, пък и самата природа ни подсказа, че в районите с надморска височина от 1400 до 1800 метра трябва да се работи в северните и североизточните изложения със смърч и мура и то за предпочитане с пикирани фиданки, а в местностите под 1400 метра височина и в тези над 1400 метра с южно и юго-западно изложение с непикирани 2-3 годишни бял борови фиданки.

До края на 1934 година е залесено 7670 декара или средно годишно е залесявано по 852 декара. Предстои да се залесят и дозалесят местностите: Мандрата, Балабана, Тинтява, Бозов-камък, Усовете, Вълчата-скала и Шикова-вада -- кръгло 3870 декара. Това пространство ще трябва да се залеси в период от 5 години или средно годишно ще се залесява по 774 декара, начиная от пролетта на 1935 г.

От изложеното дотук се вижда колко голяма е задачата на лесовъда да извърши цялата тази лесокултурна работа, която ще може да се реализира само при едно разумно и с инициатива подето дело, не само от прямия изпълнител на възложената му задача, но и при всестранна материална и морална подкрепа на организации, общество и държава."


Горния текст е част от статията "Насоки и мероприятия в националния парк "Витоша", Г. Малчевъ

"Дейности в Народен парк Витоша през първите години от обявяването му

През 1935 г. към парка се създава и първата специализирана администрация на защитена територия в България.

През първите 4 години от обявяването на парка:
• са залесени 750 ха иглолистни гори от бял бор, смърч и бяла мура;
• възобновени са 200 ха гори;
• създадени са 4 горски разсадника;
• построени са 2 горски пътя: от Бояна до х. „Планинец” (8 км) и от Драгалевци до х. „Алеко” (14.7 км);
• прокарани са 22 км пътеки до основните местности и хижи;
• маркиран е един скиорски път от Черни връх до х. „Тинтява” (7 км);
• поставени са 225 табели;
• пейки;
• определени са 10 места за палене на огън;
• построени са 9 хижи и един заслон;
• издадени са първите карти за Народен парк Витоша: в М 1: 5 000, 1: 20 000 и 1: 30 000.
• Проучват се възможностите за телефонизация на по-важните хижи;
• Дават се български имена на местностите.
"

Източник: ЗА 80-ГОДИШНАТА ИСТОРИЯ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ПП „ВИТОША“, Доклад на ДПП „Витоша“ за научна конференция 21-22.10.2014 г.


Снимка на хижа "Алеко" в местността Дервишка бачия, построена през 1922–1924 г.


Снимка на хижа "Алеко", Български турист, ноември 1931 г.


Снимка на хижа "Алеко", Български турист, април 1932 г. Придружаващ текст: "Разположена всредъ млада смърчова гора, близо до изворите на двата големи притоци на Бистришката река, отъ която е хванатъ Бистришкиятъ водоnроводъ, хижа "Алеко" се издигна въ тия приоблачни
места благодарение ентусиазъма, усилията и материалните жертви на софийските туристи, членове на Софийския клонъ на Б. Т. С. "Алеко Константинововъ". Тукъ наблизо са Меча поляна и Самодивска поляна, известни на туристите съ своите бистри поточета и редки планински цветя - нарциси и витошки лалец - заплашени отъ унищожение, ако да не са строгите мерки на организираните туристи и приятелите на природата. Отъ верандата на хижата се открива просторенъ изгледъ на изтокъ и северъ. Надъ младата смърчова гора се вижда хайдушкия Мургашъ, задъ който се очертаватъ старопланински върхове; на юго·изтокъ се виждатъ Лозенските възвишения, на северо-западъ се синеятъ разклоненията на Стара планина, а долу, въ равното Софийско поле, се виждатъ столицата и няколко китни села."
[подчертаванията -- мои]


Снимка с изглед от Витоша – хижа "Алеко". 28 авг. 1934 г.


Снимка на професор Васил Захариев на ски с приятели на "Меча поляна", Витоша. 1 март 1936 г.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пет Юни 16, 2017 6:14 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2149
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
dido написа:
То малко тръгнахме да дискутираме встрани, но забележката на Ведрин за смърча определено беше интересна.

Не знам дали има нужда да се гледат други документи, но в първия имаше една много читава скица, която отразява настъплението на различните видове по време и размах по надморска височина. Там се вижда, че веднъж щом смърча се е нанесъл на Витоша, вероятно от петно в Южните Карпати след последния ледников период, е тръгнал стабилно да завзема високите пояси над широколистните гори. То не е и за учудване де - елата е относително топлолюбив вид, който не обича вариации в температурата (виждал съм безкрайни елови гори далеч на юг на о-в Евбея примерно). Смърчът пък е студенолюбив и на Витоша очевидно стои там, където трябва да бъде.

Забележката ми за антропогенната дейност и отсъплението на горите през последните 2000 години беше заради друг - факт, "факт" по-скоро. Масово се твърди, че Витоша е била гола през турско време. Не съм срещал това твърдение в сериозен документ, нито съм виждал снимка. Ако обаче е така то излиза, че горите по Витоша са нови, примерно на 100-150 години, а голотата Витоша е антропогенен факт, който е в противоречие с извода от документа (отсъпление на горите по естествени причини).

Прегледах днес отново статията на Йордан Цветков. Общо взето у нас изглежда се е изградило мнение, че антропогенното въздействие е второстепенен фактор, който само спомага за ускоряване на и без това протичащи естествени процеси, поне що се отнася до двустранното настъпване на бука, както надолу, където измества габъра и други широколистни видове, така и нагоре, където измества предимно елата, но също в някаква степен и смърча. Този процес е по-видимо завършен в Стара Планина отколкото на Витоша, но явно протича и в двете планини. На практика смерчът от пролетта на 2001 г. е едно потвърждение на подобна теза, особено ако приемем, че съборената от него гора в резервата е била предимно или изцяло естествена.

Интересна е историята на Бистришката гора. Аз също добре си спомням, че в нея имаше някои видимо по-възрастни дървета и други доста по-млади. Чак до броене на пръстени не съм стигал, но не изключвам там да е имало и единични многовековни дървета. Не знам каква е била първоначалната (естествена) гъстота на тази гора, както и дали по-младите дървета са изцяло естествен подраст или е имало и допълнителни залесявания в някакъв по-отдавнашен момент... Би било полезно може би също да потърсим дали някой е писал нещо за евентуални залесявания през XVIII-XIX век. Полезен източник на информация биха могли да бъдат и трудовете на проф. Стефан Петков. Ако някой разполага с тези от тях, които са посветени на изследвания на горите и планините -- нека ги сподели.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пет Юни 16, 2017 7:02 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
mom4i



Регистриран на: 05 Авг 2014
Мнения: 249

Мнение Отговорете с цитат
Така де, и аз това знам за Бистришко Бранище. А останалото е било осечено, желязо се е добивало, все пак Smile

Български турист, ноември 1934 г.: "Залесяването на съответните места ще се извърши системно въ единъ период отъ 5-6 години. Алпийският поясъ, който въ Витоша започва отъ 1820 метра надъ морето, ще се запази въ своята самобитность, а ще се залесяватъ оnределени места съ надмюрска височина подъ 1820 метра и то предимно съ бялъ борови, смьрчови и мурови фиданки. Досега са залесени надъ 8000 декара, а предстои да се залесятъ още 5-6 хиляди декара. Въ границите на националния nаркъ се създаватъ два резервата - запазени места, където всичко се оставя на самата nрирода въ нейния самобитенъ миръ, безъ намесата на човешка ръка. Единиятъ резерватъ е Бистришкиятъ - по горното течение на Бистришката река, съ пространството около 7-8000 декара, а другиятъ е Торфищниятъ - сеrашната забранена зона."

Български турист, февруари 1935 г.: "Бистришкиятъ резерватъ е единъ иглолистенъ блокъ отъ около 8-10 хиляди декара, който включва двата склона на Бистришката река и часть отъ Янчевската река. Причините да се препоръча това именно място за резерватъ са много и напълно оправдани, но най-важното обстоятелство е, че представлява събрано смърчово насаждение отъ естествено произхождение, отдалечено отъ хижи и въобще отъ туристически обекти и протичащате презъ него води и достатъчно полянки даватъ условия за спокойно съществуване на горската флора и фауна. Отъ друга страна по разнообразието на почвата, дървесенъ и храсталаченъ запасъ представлява отличенъ обектъ за научни изследвания, които ще допринесатъ не малко за обогатяване на науката."
Пет Юни 16, 2017 10:07 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2149
Местожителство: София

Мнение Какво ни говорят топографските карти Отговорете с цитат
По-долу прилагам извадки от някои топографски карти на местностите, включени в резервата Бистришко бранище, както и тези около него.

-- топографска карта, М 1:42000, София, 1889 г. Липсва гора в Бистришко бранище, в някои други съседни местности е означена такава, т.е. по принцип горите са включени в тази карта:






-- топографска карта, М 1:40000, Военно-картографически институт, София, 1909 г. Налице е гора само в част от Бистришко бранище, предимно в близост до потоците и реките. Липсва гора в по-горните части на склоновете и билата, включени по-късно в резервата:




-- топографска карта, М 1:126000, вероятно издадена от Военно-картографически институт, София, в периода между 1908-1915 г. Подобни очертания на гората, както в горната карта от 1909 г. Тук данните са по-лесни за разчитане. Вероятно е ползвана обща картна основа при изработването им. Налични са обширни обезлесени участъци в създадения по-късно резерват:




-- топографска карта, М 1:25000, вероятно издадена през 70-те години. Прави впечатление значителното увеличаване на площта на гората спрямо картите от началото на XX в., и, едновременно с това, наличието на множество обезлесени петна в нея:




-- топографска карта, М 1:50000, снимка 1982 г., издадена 1986 г. В сравнение с предходната карта, тук някои по-рано обезлесените участъци са означени като гора, а на други места са се появили нови разкъсвания в горската покривка. Като цяло отново наблюдаваме много по-голяма площ на гората спрямо картите от началото на XX в. Налична е и допълнителна ценна информация, а именно за средните височина (12-15 m), диаметър (30-35 cm) и отстояния (2 m) на дърветата в момента на съставяне на картата. От литературата е известно, че смърча по принцип може да достига до 95 m височина и 4 m диаметър. Разбира се, това зависи от конкретния вид, генетичния му код и местните условия (температура, влага, почва, ветрове и т.н.). Все пак, ако числата в картата са верни (а нямаме особени основания да мислим, че не са, тъй като това е била важна от военна гледна точка информация и би трябвало данните да са били внимателно измерени и отразени в картата), то те сякаш не предполагат преобладаващо присъствие на вековни смърчове в резервата. Бих отбелязъл също, че в района на пораженията от смерча по СЗ склонове на вр. Голям Купен дърветата са обозначени като малко по-високи и с по-дебели стволове, от което вероятно следва, че те са малко по-възрастни от тези в по-ниските части на долината на Бистришка река:




-- топографска карта, М 1:5000, снимка 1988 г., издание 1991 г. С оглед на периода на изработването ѝ, тук по-съществен интерес представляват главно някои имена на местности. По-конкретно "Мурака" и "Горелия мурак" на северозападните склонове на вр. Голям Купен, горе-долу в района на пожара 21 години по-късно, през 2012 г. Също и "Дедикова ливада" на отсрещния склон с ЮЗ изложение. Напомням, че това са точно местата, които бяха в най-голяма степен засегнати от смерча през май 2001 г. Какво ни подсказват тези топоними е въпрос на интерпретация. Моята е, че не може и дума да става за многовековна естествена гора на споменатите места, тъй като се съмнявам че тези топоними са били запазени непроменени в продължение на векове (по-вероятно е да са значително по-нови). Същевременно, тези топоними съвсем ясно указват вида и съдбата на съответните местности към момента на въвеждането им в употреба:



Що се отнася до долината на Янчовска река, нейните южни (десни) склонове попадат в границите на обширната местност "Дервишка бачия", която се простира от района на х. Алеко та чак до с. Бистрица.



Подробности за смисъла на думата бачия има тук. Кратка информация за дервишите пък има тук. Съвсем ясно е, че и този топоним не предполага наличието на вековна естествена гора в този район, а по-скоро на обширни пасбища и ливади. Разбира се, възможно е, да са били запазени отделни стари (дори вековни) дървета за подслон при дъжд, вятър, пек, пладнуване, а и за ориентир дори.

За отбелязване е и м. Катунище на билото на рида южно от Янчовска река. Някои от вас сигурно помнят чудесната поляна на това място, която постепенно биваше превземана от гората. Този топоним също е достатъчно красноречив.

Въз основа на наличната до този момент информация мисля, че съвсем спокойно можем да отхвърлим хипотезата за вековна естествена гора, съществувала в пределите на резерват Бистришко бранище при обявяването му за такъв. По-вероятно е залесяването да е бил постепенен процес, започнал след 1889 г., продължил в началото на XX в. и вероятно интензифициран в годините непопсредствено преди обявяването на парка и резерватите към него (1932-33 г.), за които имаме дори и подробни числови сведения за обема на извършеното залесяване от Български турист, както вече стана дума по-горе. Смърчовете, знаем, растат бързо -- 45-те години в периода от 1889 г. до 1935 г. са предостатъчно време най-рано засадените дървета да придобият по-внушителни размери и да доведат до заключението, че там е налице "събрано смърчово насаждение отъ естествено произхождение". Вековна вероятно е станала част от най-рано залесената гора може би точно в няколкото години преди злополучния смерч...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Съб Юни 17, 2017 1:18 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2149
Местожителство: София

Мнение Какво ни говорят топографските карти (втора част) Отговорете с цитат
В допълнение към предишната пращулка, прилагам и една османска карта, вероятно издадена през 1901-1902 г., която доколкото ми е известно е била изработена в Австро–Унгария по поръчка на властите в Истанбул. В нея Витоша и Люлин са напълно обезлесени, за разлика от някои части на Плана, Лозенската планина, Ихтиманска средна гора и Стара планина. Дори да предположим, че използваните при изготвянето на тази карта данни за растителната покривка са били остарели и/или непълни към момента на издаването ѝ, намирам изключително малко вероятно по това време на Витоша да е имало обширна вековна гора (например в бъдещия резерват Бистришко бранище), която по никакъв начин да не е била отразена в картата...



_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado


Последната промяна е направена от vedrin на Пон Окт 02, 2017 5:58 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Юни 19, 2017 12:15 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 5075

Мнение Отговорете с цитат
Дотук картния материал, доколкото е достоверен, подкрепя твърдението, че Витоша е била обезслесена по османско време.
Дали тогава статията, отчитаща липсата на антропогенен фактор в развитието на витошката гора през холоцена не стъпва на глинени крака? Дали можем да се свържем с автор(ите) за мнение?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пон Юни 19, 2017 12:30 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
packo packov



Регистриран на: 04 Юли 2013
Мнения: 767
Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100

Мнение Отговорете с цитат
Обезлесена или незалесена?

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/
Пон Юни 19, 2017 12:33 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 5075

Мнение Отговорете с цитат
Незалесена, в какъв смисъл?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пон Юни 19, 2017 12:43 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2149
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
packo packov написа:
Обезлесена или незалесена?

Добър въпрос. Smile

Ако се доверяваме на цитираното по-горе изследване, по някое време през последните 2000 години широколистни и иглолистни гори е имало на Витоша, а антропогенния фактор е бил с второстепенно значение в развитието им, с изключение на унищожаването на клека в алпийската част на планината. Видно е обаче, че тази теза предизвиква, може би основателни, съмнения.

Мисля, че би било добре да бъдат намерени и прочетени цитираните в изследването трудове (най-вече тези на Филипович, но и останалите са потенциално интересни), а също и да бъдат потърсени някакви други източници по темата от по-ранно време (XVIII - XIX в.). Иначе бихме се въртели в безкраен кръг от предположения. Аз, съм по-скоро привърженик на емпиричния подход и затова залагам предимно на (стари) източници на данни, доколкото успяваме да се снабдим с такива, а не чак толкова много на по-късните им интерпретации, без това непременно да е израз на някаква критика към авторите им. Разбира се, това не изключва и разговори със специалистите, ако те биха имали желание и възможност да отделят време за среща с любители като мен (нас?). Smile

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пон Юни 19, 2017 12:49 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1167

Мнение Re: Какво ни говорят топографските карти Отговорете с цитат
vedrin написа:

-- топографска карта, М 1:126000, вероятно издадена от Военно-картографически институт, София, в периода между 1908-1915 г. Подобни очертания на гората, както в горната карта от 1909 г. Тук данните са по-лесни за разчитане. Вероятно е ползвана обща картна основа при изработването им. Налични са обширни обезлесени участъци в създадения по-късно резерват:



Ведрин Smile, отново с много меродавни източници. Според мен, горната карта е най-точна. В южната част ва резервата, бяха действителните вековни гори. След последният мост на реката, следваше залесена гора, която видимо беше по-дребна, и някак си еднородна. В нея абаче, точно до пътеката, имаше отделни много красиви единични стари дървета, които изпъкваха. Същата гора беше залесявана и в равната част на резервата, североизточно и около целия връх Голям Купен. Тези нови, залесени гори, бяха по-бедни на растителност, и ми се струва че и видът смърч беше различен от естествената стара гора, въпреки че се твърди, че е бил само един вид смърч.
Преди първият мост на реката идвайки от Бистрица, има отклонение на пътеката - това е старият коларски път към местността, където е сега Алеко, където е бил дърводобива. Пътеката минава сега през поряната Погледец. Интересно ми беше да прочета там местността "Дедикови" / фамилията на баба ми, преди да се омъжи/.
В описанието на резервата се твърди малко пресилено: Най-голямото богатство на резервата са девствените гори (повече от половината му територия) - останки от древната гъста и непроходима "Магна силва булгарика" (Великата гора на българите), която преди няколко века покривала цялата планина.
Но, минавайки стотици пъти през гората, най-различно, вековно усещане че вървиш през девствена гора, даваше южната част от гората, която е заключена между няколкото големи каменни реки успоредни на рекичката Бистрица, и сипеите под връх Голем купен, с редки брезови горички / богати на пачи крак и червени боровинки /. Някой беше питал къде на Витоша има гъби и горски плодове - ако има крака за биенье , има дрехи за късане и предупредително сумтене баба Меца няма да го притесни, тука е мястото. Предавам Голям Купен и сипеите му Smile на някой друг луд, повече оттам нямам сили да премина.
Тази вековна гора - най-голямата по площ в резервата, паднала и полегнала преди пожара като бели исполини, се виждаше отсреща, от пътеката около Алеко.
Като става въпрос за залесяване, над линията Алеко - лифта Голи връх, има компактна няколко км2, голяма мурова гора, която се развива много добре. Може би това е бъдещето на иглостните гори на Витоша?

_________________
https://blogailiev.blogspot.com/2016/10/14.html
Пон Юни 19, 2017 8:11 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 5075

Мнение Отговорете с цитат
Наблюдателю, миналата година снимах един вековен смърч под Стефанов връх, Владо Иванов стои отпред за мащаб. Дали витошките са били нещо подобно:



_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пон Юни 19, 2017 1:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
Страница 2 от 4

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov