ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Влахина планина и Малешевска планина - Огреяк и Ильов връх

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Предишната тема
Следващата тема
Влахина планина и Малешевска планина - Огреяк и Ильов връх
Автор Съобщение
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 844
Местожителство: Русе

Мнение Влахина планина и Малешевска планина - Огреяк и Ильов връх Отговорете с цитат
Влахина планина и Малешевска планина с първенците им връх Огреяк-1924 м.н.в. (Кадийца) и Ильов връх-1803 м.н.в. (Джама)

Изкачване на връх Кадийца-1924м.н.в. (връх Огреяк) и Ильов връх-1823м.н.в. (връх Джама) в граничните планини Влахина и Малешевска, с подход от дивите гранични пътища над град Симитли... Посещение на Коматински скали и изоставеното село Брестово в подножието им... Макар да са по-ниски и "оставащи в сянка" - Влахина и Малешевска предлагат обзорни гледки и невероятна чистота, плюс бонус - панорами накъдето и да погледне човек! Най-високите им върхове са част от планинските първенци на 39-е планини в България.
Комбинирах пътешествието с планината Кървав камък в Краището и посещението на Земенския пролом с интересната Средновековна крепост Землънград. Навъртях 66 пешеходни километра по билата, жп линии, тунели, гранични пътища, придружени от много емоции с ниския автомобил и много зареждащи гледки. Денивелацията, около общо 2400 м., в трите дни не беше много, но топлината компенсира натоварването. Въпреки жегата, подхождах стратегически и с ранно тръгване, поемах по пътеките по тъмно, за да се озовавам в изходна позиция, около обяд, когато все още е поносимо.
Консумацията на повече бири, охладени в ледени планински потоци, сладките боровинки, малини, ягоди и каквото расте по поляните, дават много енергия, макар и да разсейват човек сериозно от плановете му! Smile Още с пристигането ми в края на пътя заварих местни хора, седнали на почивка. Поканиха ме на тяхната маса, без право на отказ и стана тя каквато стана. Едно черпене с много видове мръвки, студени бири, салати, в прохладната гора. И това часове преди върха. Сутринта ставането от затопления чувал в 5:00, сякаш беше под въпрос! Smile



Преди да достигна до заслона. Над долината. Пътувам все още с ниския автомобил. Шкодилакът се сърди и ръмжи на ниските предавки. Не предполагах, че ще стигне невредим до изходна позиция. Това му беше само лека загрявка за кошмарните пътища над село Долна Мелна и село Шипковица в граничната планина Кървав камък.



На разклона за Коматински скали.



Ловен заслон "номер 39". Коминчето на барбекюто пуши, а наоколо мирише на чудни гозби. Smile



И "запушеното корито" на мивката! Smile Сериозна и подготвена компания си вихреше купон тук. 3 джипа, мъже, жени и децата им, все местни хора от близките села. Smile


Много черни пътища и тотална дивотия е по границите. Няма движение, няма тълпи и майки с колички! Нямаше и кой да те ядоса! Smile Но и да се ориентира човек към подходите за върховете - трудна работа. Няма маркировка, освен сериозни и грозни сечища, които са унищожили горите и през които може да се пробива път до билата - къде през тях, къде по черните пътища за камионите, извозващи дървесината. Гпс-а в случая е незаменим другар и с малко предварителна подготовка и обмисляне на маршрутите, няма проблеми! Smile



Привечер от заслона, Влахина планина.



Бивакът и последните светлинки. По пътя утре ще изкача последователно върховете Огреяк и Джама, за около 6 часа. Тъй като се върнах с колата до разклона за Коматински скали, удължих малко прехода, с около 5 км.



Изключително богати на горски дарове са Влахина и Малешевска! Smile Още рано сутрин се зареждам с гориво и плодова захар, а уханието на горските малини е несравнимо с това на плодовете от магазина! Може би в пик на есен или ранна пролет, ще е по-красиво, шарено и прохладно, но няма да има горски плодове, което е плюс за летните дни. Между другото уцелих дни със сравнително ниски температури. Тук, на югозапад летните жеги са непоносими. Максималните температури сега бяха, около 25-27 градуса - в ниското малко повече.





И боровинките.





На връх Огреяк-1924м.н.в. (Кадийца). Smile Часът е едва 8.



За Влахина планина. Вла̀хина или Влайна (на македонска литературна норма: Влаина, от 29 юни 1942 до 5 януари 1946 г. Пастуша) е гранична планина между България и Северна Македония, част от Осоговско-Беласишката планинска група. В България е разположена на територията на две области Благоевградска и Кюстендилска.
Огреяк (до 29 юни 1942 г. Кадийца, до 5 януари 1946 г. Огреяк, до 14 юли 1988 г. Кадийца, на македонска литературна норма: Кадиица) е най-високият връх на Влахина планина. Разположен в най-южната част на главното планинско било, южно от връх Делибов камък. На югоизток чрез седловината Седлото (Четало) се свързва с първенеца на Малешевската планина – Ильов връх (Джама).













Към Ильов връх, с изглед от билото към връх Кадийца и кончетата! Smile До Ильов връх се стига, за около 3 часа по черен път от Огреяк, който се явява граничната бразда.



Стадата на Влахина и Малешевска планини.



Волни птици се реят в небесата.





Към Ильов връх в Малешевска планина.







На Ильов връх в Малешевска планина.



За Малешевска планина. Малешевска планина (рядко наричана Малеш планина) е планина в Югозападна България и Северна Македония, част от Осогово-Беласишката планинска група.
Ильов връх е най-високият връх, 1803  м.н.в., на Малешевска планина. До 29 юни 1942 година носи името Джамо или Джама. Издига се в северната част на главното планинско било. На северозапад чрез седловината Седлото се свързва с първенеца на планината Влахина – връх Огреяк (Кадийца); на югоизток седловината Конското го свързва с връх Трите гроба. Върхът е заоблен, с полегати склонове; слабо доминира над планинската билна заравненост. На североизток от него се отделя ридът Краище.



По пътя към село Брестово съм в ранния следобед. Китни поляни, кошери и много цветя, въпреки жегите. Не усещах умора от 24 километровата отсечка до върховете и бях в страхотна за ходене кондиция... Подлъгах се обаче и жегата взе превес над силите в часовете следобяд. Връщането в изходна позиция беше тегава работа. Днес изминах 38 пешеходни километра, с около 1400 метра положително изкачване, като 400 от тях бяха от разклона за село Брестово до дерето и Брестовския манастир.





Село Брестово и пътят към него... Граничните планини са места, където човек може да се наслади на уединение, само на часове от близките населени места, в които времето е спряло, а хората се усмихват, когато срещнат хора.



Брестовски манастир. Пеша се слиза от главния път, като се губи сериозно количество височина, около 400 метра по черен път (както споменах), които в жегата, ми разказаха играта. Почти не бях пил вода, толкова много плодове изядох на качване към граничните върхове на Влахина и Малешевска! Smile Е и една вредна и отровна кока кола...



Тросковският или Брестовският манастир „Свети Архангел Михаил“ е български православен манастир. Разбираемо, предвид обезлюдяването беше заключен.
Има сведения, че е основан през 1149 година. На 4 април 1904 година Крупнишкото земетресение разрушава манастира. Църквата е възстановена през 1906 година.
Манастирът се намира на километър северно от махалата на село Брестово Коматница и на няколко километра югозападно от Тросково. Тъй като Брестово се е водило махала на Тросково, манастирът продължава да се нарича Тросковски. Край манастира е скалният феномен Коматински скали, по поляните до които имаше много крави, заградени от пътя с електро пастир. Smile



Един "пейзаж" от село Брестово, Малешевска планина. Тъжна картина е наоколо. Къщите са полуразрушени, а следи от хората отдавна няма. Очаква ме връщане в изходна позиция и път до Краището, където ще нощувам на прекрасно място, което открих, докато шофирам с последните лъчи на слънцето. Следващия ден е заделен за Краището и планината Кървав камък. Пътищата до подхода край село Шипковица са в кошмарно състояние и само майсторлъкът при шофирането ме спаси от сериозни щети по ниския автомобил...



Прекрасен завършек на деня след тежки часове, прекарани в жеги, ходене и път! Smile


_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/
Съб Авг 24, 2019 4:59 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Antoon



Регистриран на: 25 Сеп 2007
Мнения: 425

Мнение Отговорете с цитат
Първенците на Влахина и Малешевска безспорно са много обзорни (чак сега им дойде реда при мен). Но личното ми откритие бяха Коматинските скали. За мен не отстъпват на родопските известнотии Белинташ, Караджов камък, Хайдук таш и т.н. Единственият минус е пътяSad((.
Местността Св. Мина (Амина) до Мечкул също си засужава вниманието - мегалити, панорами, старо християнско гробище, горичка от дървовидна хвойна.
А какви лешояди летят из тези места… като (не толкова) малки птеродактили.
Чет Окт 06, 2022 7:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov