ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
моят Меру
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
моят Меру
Автор Съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1204

Мнение моят Меру Отговорете с цитат
По време на принудителното 6-месечно обездвижване, съвсем случайно попаднах по НВО на филма Меру. Една изключителна и истинска история, за разлика от захаросани и измислени сюжети, на хора, за които планината е съдба. След неуспешен опит да изкачат върха, всички 3- ма участници преминават през различни драми и проблеми в живота си. На пръв поглед е невъзможно да се върнат, но те го правят. Най – добре е човек да гледа самия филм : https://www.youtube.com/watch?v=seCiupa4I6U&t=7s
И аз мислех, че вече съм свършил с ходенето. Най-смелите ми планове доскоро стигаха да се добера поне до Муратово езеро. Но стана чудо – дали защото изоставих това шантаво вегетарианство, дали рибеното масло и глюкозаминът+ HT+MSM подействаха, но от положение да си търся бастун и патерици / по съвет на лекари/ погледнах отново към върховете.
„Меру“ не е просто връх, за народа живеещ в подножието му това е „пресечна точка и начало и център на вселената “. За някои „Меру“ може да посещение на театър, за други – концерт, любов, просто напиване или каквото щете.
Меру не е като 8-хилядниците, където ти носят багажа, плащаш си на фирма да ти организира пътя, и стига да си що-годе физически добре, си горе. На Меру сам трябва да изнесеш целият път, страданието и възторга от успеха, на раменете си.
„Меру“ за тримата участници в него, според мен е не връх, а състояние на духа. Което в този свят на алчност и бездуховност, поставя друг вид възприемане и други ценности. Дали имам някакво право на сходство с истинските герои на Меру – сигурно не. Дали имам право нарека своите изкачвания през тези дни в планината „моето Меру“ – не знам. Исках да направя нещо, което и аз самия смятах за невъзможно. Ден след ден, и аз се учудих че издържах и преминах докрай през това мое Меру, което ще помня винаги.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Запътих се към Вихрен. Денят бе Илинден по стар стил, и от х. Бъндерица през муровата гора, поех нагоре.



Има невероятни дървета, които се борят със стихиите на пределната за вида надморска височина:



Когато видиш стара, паднала мура, разбираш че това дърво няма права дървесина, а се суче като винт.



Преминавайки през Малкия казан, се сетих за комитите, за които той е бил сборно място. Яворов е писал стиховете си тук... е и ягнета са пекли, и вино се е ляло. Свободата си сака всичко.



Раницата беше огромна и двойна - 60+10 литра, с качена на нея втора 32 л. раница, защото бях намислил да си направя нещо като база, на която да оставям тежкият багаж, и нагоре да тръгвам само с най-необходимото. Това не стана точно така навсякъде, но проработи на повечето места.



Та пъхтях си нагоре с тежкият багаж, докато стигнах и Големият казан. Минава се през чудно красиви места, Пирин навсякъде те изненадва :



Все пак, усетих предимствата на старата раница Салева, който има друга возия и разпределя добре теглото по гърба и кръста, може да носиш 20 кг поносимо. Ловето е нежна раница, не е за такъв тежък багаж, който му бях сложил наскоро.



Бях тръгнал по обяд, тъй че се озовах в Големият казан следобяда. Отидох да изследвам какво става със снежника на Казана, тъй като и снежниците са част от Меру-то. Заснех по щастлива случайност нещо, което само се предполага че го има, и ще търсят с радиолокация муждународната експедиция тази есен на Пиринските снежници. Тя е получила финансиране и ще я бъде, под предводителството на нашите учени от Горноджумайският у-т.
Та нашите учени освен измерванията и анализите, ще търсят с апаратура погребани ледени слоеве в дълбочина далеч от снежниците, което е доказателство, че те доскоро – преди 150 год., или краят на малкият ледников период, са били много по-големи и активни.
Случайно , следствие може би на екстремалната топлина и топене през този ден, такъв леден слой с дебелина 50 см, се беше появил в едно временно пропадане на склона.



Вижда се , колко вода тече отгоре по повърхността на чистият лед – значи ледът е доста навътре в склона от видимата си част. Ледът бе погребан под 2 метра наслаги, което означава че е поне на 50 години. Но ще оставим това на експедицията наесен, както и описанието на снежниците, за друга тема. На другият ден, чакълът вече беше се свлякъл и закрил леда.
Само отбелязвам, че снегът бе учудващо много навсякъде в мраморният дял на Пирин – повече от предната година , въпреки малоснежната зима.



Явно е имало няколко снеговалежа в най-високите части през м. април и май, които са спасили положението. В гранитният дял нямаше вече и помен от сняг.
Започнах да се оглеждам за място за чувалуване. Харесаха ми едни треви на 2-300 м. под заслона. Последните туристи слязоха от върха, но тогава от всички посоки наизлезе много народ от диви кози, които се заеха да пасат тия треви, без много да се притесняват от мен. За да не им преча, пък и да не ме настъпи някоя от тях по ушите през нощта, съзрях една рехава тревичка метър на метър, която не представляваше интерес за добичетата, точно под моренният вал на снежника, и се курдисах на нея.
По едно време на здрачаване, гледам в далечината трима физкултурника, правят последователно лицеви опори точно пред заслона. Много опори направиха бе, викам си, докато загрея, че това са кози, които пасат до самия му вход.
Отсреща като на театрална сцена, беше огромната стена на Вихрен. От премисляне и вълнение какво ме очаква от утре, трудно ме обори чак след полунощ дрямката, загледан в светещата от луната стена. Сутринта заедно с кървавият Илинденски изгрев, поех нагоре....



Записано в блога, където се чете по-лесно: https://blogailiev.blogspot.com/2017/08/blog-post.html

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Последната промяна е направена от аngel на Съб Окт 07, 2017 6:22 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Авг 08, 2017 3:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1204

Мнение Вихрен Отговорете с цитат
Когато се намери хубаво българско име на един връх, то си се налага само, не като разни Кривеци, Главници и Желязници....Сутринта станах рано, но първо пристегнах малката раница с едно яке и 1 литър вода в нея. Тя ми служи повече да сваля и сложа вътре излишните дрехи, когато стане топло по-късно през деня.. Другата й важна задача е, да нося празни бутилки за вода, за да насипвам в тях сняг по пътя, тъй като не искам още отначало да тръгвам с 3-4 кг тежест във вид на вода. Голямата раница оставих под един надвес на скрито място, но все пак с бележка, тъй като може някой да я намери, да се притесни, че човек се е изгубил или нещо друго се е случило:



То „Ние“ няма, но така е за по-тежко, в смисъл че в България не е много прието някой сам да се юрне нанякъде... и отидох да обикалям снежника. След време, излязох към горният му край. Причината да не бързам беше, че исках да избегна силното слънце, да почакам стената да има малко сенчица. Едно е да знаеш че отиваш в хижа, друго е да си непрекъснато 24 часа на открито, и то не един ден. Слънцето печеше жестоко тези дни:



Но все пак не изтърпях повече и навлязох в голямото Стенище на Вихрен. Предната вечер ми минаваха еритични мисли да го направя през Триътълника, но все пак си казах, че ще започна с нещо по – изпълнимо – Камината:



Първите 100 метра денивелация, ми бяха много интересни едни скално-тревни зони право нагоре към Фунията, които действително се оказаха много богати на любимите ни пирински цветя : https://blogailiev.blogspot.com/2017/08/blog-post_9.html
Все пак, не съм алпинист да се вкарвам в строго определени маршрути. След зоната на цветята, на които се наситих на воля, дойде време да отделя внимание и на камъка и неговата феерия. Отдясно, се показа страховит улей, който тръгва от северният склон на Вихрен :



Екипировката...има някакво слабо развитие. След като се нагледах на каменопади миналата година, налупих една каска от кумова срама. Оказа се много проветрива и я забравяш че я носиш. Но веднага разбрах какво съм пропуснал – в тия напечени склонове в България, си трябва памучно забрадило на врата. По 5-6 часа на високопланинското слънце, никакъв крем не спасява. Сега слагах отдолу под каската направо каскета с неговото забрадило, но тогава вентилацията напълно изчезваше. За в бъдеще , ще си направя едно памучно забрадило, което да е сваляемо.
Обувките .....няма такива, има Ужасът на подобието на обувки, който няма как да бъде променен, и това си е. Но тази подметка няма равна на сцепление, не е важно че грайфера е изтрит, гумата прави сцеплението, и не мога да имам доверие на нищо друго, че ще ме преведе през набелязаните скали. Затова новият Вибрам фаща прах, а аз кърпя ли кърпя....



Пари нема действайте, беше казал Тито – точно сега нямам пари за нови обущета. Но докато кърпя, усещам колко е жилава кожата и как държи даже и на 2 мм от нея , за шев с този копринен конец за парашути, който не можеш го скъса, ще ти отреже някой пръст като нож. Един много умен човек един път, на моето мнение че първо искам да разбера нещо и после да го направя, така ми каза и го запомних:
„Нямам време, а и да имам, не искам да разбирам нещата. Усещам ги и знам кое ще стане и кое не. Прави и ти така“
Та усещам, че тая обувка ще издържи, въпреки че отвсякъде е в такива къпрежи, не само от едната страна.... Заливам после два пъти с лепило, така даже и да се скъса един шев, той остава на място и другите продължават да държат:



Добре, ще кажете, що не скочиш в едни евтини еспадрили....Ако си на 20-30 години става, ама те нямат никакво омекотяване за стъпалото и след Вихрен трябва да слизам. А Кърпеняка има освен сцепление има и много пружинираща средна подметка, както и върху нея 4 мм ортостелка на Саломон, която установих че е много по-добра / поне за мен / от всякакви медицински стелки.
Вече има трудни пасажи. Някъде няма 2 стъпки, а само 1 и в такива случаи използувам „триене на коляното“. Не знам дали е правилно, но на мен ми върши добра работа в много случаи, а и е много сигурно като захват. Натискам с коляно и подбедрица в ската и когато усетя, че зацепването е достатъчно, отивам нагоре





За тая цел, при катерене винаги под панталона слагам един дебел клин,който ме пази от продиране на кожата и малко омекотява натиска върху кокаляците ми. Сега е жега, ама нема как....
Започнаха и скалните красоти. По едно време ми се изпречват клинове на алпинисти. Решавам да видя право ли казва Владофф – верно, излязоха като масло от скалата, без никакво усилие... Оставих ги на място, на някой може да му потрябват.



Да не забравя също, по препоръка на Владофф, съм се оборудвал и с абсолютно необходимото и незаменимо пособие № 1 за преминаване на набелязания път.

Вървя си напред / т.е нагоре /:



и се дивя вече на скалните красоти. В краката ми, еделвайсите са в изобилие:



Има място и време и за почивка над хубавият снежник :



Вече трябва да започна да катеря, та влизам в Камината на сянка:



Пропастта се увеличава:



През снежните месеци Камината сигурно е по-добре да се преминава в средата й, както пишат алпинистите, където наклона е по-равномерен. Сега това ще предизвика свличане на тонове камъни, които са нестабилни в целият улей. За мен няма страшно, но е грозно да го правя и руша природата насила. За да не става това, цялото откатерване минава по страничните й стени, при които трудността е , че освен надолу са и странично наклонени:



За изненада, в камината има и фирн. Изглежда малко, а на живо е една змия над 50 метра дълга :



Започват най-трудните пасажи :





Пресичам фирна където е най-тънък, на едно удобно място:



и се озовавам в баш камината, ура някой пусна климатика - хлад ! :



Решавам да премина през отвора, а тука си е бая отвесно:



Отдалече изглеждаше широк отвор, но се оказа, че с раницата не мога да премина. Извъртях се бавно вътре като тирбушон и със скърцане, раницата излезе. Иначе трябваше да се връщам обратно в основата и да я свалям.



Отгоре, се втрещих – тоя камък, дето е запушил Камината, само той държи две скали като автомобили, които са се отцепили от основната скала. Някой може да стане на гофрета тук, ако камъка се размести и го притиснат скалите. Е няма да е точно днес...



Нагоре са също трудни пасажи, има и 2-3 хубави отвеса...





Скала, Сянка, Атмосфера и Рила:



Излезе се на слънце, и предпочетох да продължа по по-трудните, но чисти скали вляво от Камината:



Наклонът започна да намалява и му се виде крайот на баирот:



После вдясно, близо до плочата на Алпинистите, се събираме с Джамджиев ръб:



Беше прекрасно, като това пълно и чисто съчетание и хармония на Мрамор / Атмосфера:



а в главата все ми се прокрадваше закачливата песен : https://www.youtube.com/watch?v=LTYyS8bxV78

Записано в блога : https://blogailiev.blogspot.com/2017/08/blog-post_10.html

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Чет Авг 10, 2017 2:49 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 540

Мнение Отговорете с цитат
СНОГСШИБАТЕЛьНО!
Чет Авг 10, 2017 3:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1204

Мнение Отговорете с цитат
Ружа, винаги позитивна Smile , чудна е тази част на Пирин.

Продължава преоткриването на Мраморният дял, : https://blogailiev.blogspot.com/2017/08/blog-post_11.html



преди да започне най-дивото, трудно начало на истинското сногсшибателно Меру - центъра му, където още никой / доколкото поне аз знам / не е стъпвал, тера инкогнита досега...

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пет Авг 11, 2017 10:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
danin94



Регистриран на: 15 Сеп 2012
Мнения: 234
Местожителство: Карлово

Мнение Отговорете с цитат
Интересни снимки на Кулоара ама празен , този камък заклинен в процепа зимата почти не се вижда снегът е над него
Нед Авг 13, 2017 9:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1204

Мнение Отговорете с цитат
Правилно, danin94 Smile , Кулоарът е, не е Камината, объркал съм се . Приблизително повтарям вашият път с Мартин от зимата. Първоначално мислех да се кача отстрани на Камината през Триъгълника, та оттам ми се объркаха наименованията

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пон Авг 14, 2017 8:08 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vladofff



Регистриран на: 26 Апр 2011
Мнения: 1307

Мнение Отговорете с цитат
Ще се пребиеш някъде бе човек.
А двата клина, ако си ги намерил някъде под големия камък, запречващ кулоаря, или по-надолу май са моите, от едно слизане през 2012г.
Пон Авг 14, 2017 4:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mislesht



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2417
Местожителство: Пловдив

Мнение Re: моят Меру Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:

Но стана чудо – дали защото изоставих това шантаво вегетарианство...


Ще се сетиш ти! Wink Ако и горилите го бяха изоставили навремето, сега щяха да са хора.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Авг 15, 2017 12:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1204

Мнение Отговорете с цитат
vladofff написа:
Ще се пребиеш някъде бе човек.
А двата клина, ако си ги намерил някъде под големия камък, запречващ кулоаря, или по-надолу май са моите, от едно слизане през 2012г.

Все пак, поограничих се да не преминавам през Триъгълника, където изглежда доста по-трудно. Тия два клина / изглеждаха не от неръждавейка, а поцинковани / бяха съвсем в началото, нагоре имаше още доста, но не от този вид. По твоя препоръка, съм се оборудвал и с абсолютно необходимото и незаменимо пособие № 1 за преминаване на набелязания път.

mislesht написа:
Ще се сетиш ти! Ако и горилите го бяха изоставили навремето, сега щяха да са хора.

Верно това веге- и особено веганството е нечовешка работа Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пон Авг 21, 2017 2:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1204

Мнение Процепът на Големият Котел / центърът на Меруто / Отговорете с цитат
Кой е този път .... един за някои зловещ, за мен прекрасен процеп / така ще го оставя като име, кулоар е много чуждоземско /. Цепнатина, дълга до безкрай, най-дългата и права сигурно в Пирин... в която искам да се вбия, да се набера по нея. Точно тук е центърът на Мраморният дял на Пирин – над снежника, както Каменица е средището на гранитният дял. Аз така го разбирам, други хора по друг начин могат да го разбират, няма да споря, свободно е поне за такива неща.
Перун сякаш с меч е разсякъл сърцето на Големият Котел / както е преводът му от Кутел/, точно над снежника на две. Точно половината от върха е срязян, а срезът се пренася и разделя и двата върха на Кутелите и Бански суходол / са от едната страна, другата половина до нея.... Идеално права, тънка линия. Отстрани на снежника са двете игли - източна и западна. Котела / Кутело - или Котелът в Банско наричат трите върха и циркусите под тях, за разлика от Казаните на Вихрен / :



Защо от там...защото съществува, привлича ме този процеп от много години.Оказа се много, много по-труден от Вихренският кулоар. Но ... и без това, не съм в списъка, както казват, леко нелегален, нередовен съм, тъй че един неуспех и отказ, би бил приет без някой да възрази. Публика си имаше - доста народ, който се припичаше на сняг лежерно долу под мен и ближеше сладолед, докато си блъсках главата над тях, как да премина:



Въпроса за магданоса е, че влезеш ли един път в процепа, връщане назад без въже няма, така че успокоението за отказване е колкото така да се каже, че го има.
Сутринта спах под междувършието на Кутелите, та първо слязох един по доста труден преход, с денивелация от 500 метра , а слизането е по- опасно от изкачването:



в долинният снежник ниско долу, като налях водица от потоци вода в края му. Снежникът е доста голям сегав началото на август, но топенето му предстои :



Оттам – леко изкатерване по ръба на Големият Кутел в основата на източната Игла, пазеща снежника под Кончето:



Отново в една гостоприемна скална ниша , оставям раницата с дежурният надпис / той докрая на Меру съвсем пожълтя и се захаби, стана много автентичен /, а и резервните обувки да съхнат – тях ги нося само когато съм с голямата раница, за да не хабя ресурса на „катерачните“ / те са с различна подметка /. Двата чифта обущета могат дълго да спорят, кой е по – скъсан и кой е видял повече зор по камик, клек, вода и пек. Само се надявам този спор да не стигне дотам, че бос да остана по средата на този километричен процеп....



Влизам в процепа, в самото му начало, поглеждам - точно 12 часа е, по случайност ли, що ли, но дойде дванайстият час значи, разбираш ли ... . Както и на Вихрен, и тук преминаването няма как да стане по дъното му, което изглежда по- равномерно, но ако стъпиш на него е подвижно – току виж тонове камък ме повлекат в нищото.
Започвам и карамба!!! - много е трудно, а мислех началото на процепа да го пропусна и да се включа от снежника нагоре. Добре, че го започнах в самият вход, за да оценя трудността на цялото начинание. Не изглеждаше така трудновато, като го гледах отдолу:



Катеря все по левият, изглеждащ по-труден склон. В нещо като между страниците на отворена книга съм – като снимам това над мен ,наклонът на насрещната страница / в случая вдясно/ излиза сниман срещуположно, и не си личи стръмнината му. Реално, моят склон е по-проходимият:



Не знам лесно ли е, но като хвърлям поглед надолу, егати лесното, под мен си гледам едни 1-150 метра вече отвесни.... Опипах дали пособие №1 за трудни участъци, препоръчано от Владофф, е в раницата под ръка - споко, тук е.



Изкатерих вече, колкото целият кульоар на Вихрен - дотук преминах 1/3 от процепа. Дойде втората третина, и настана голям рахат, едно интересно явление. Стената над мен се изправяше все по висока и отвесна, но пък съм на сянка:



стана и надвесена :



а се появи един нов процеп, по който под отвесната стена отгоре, лесно се вървеше:



Но оттам ако се спусне некой камик връз мене, няма и да го чуя....
И така стигам една грамадна, сногсшибираща както казват в някои среди, и възлова надвесена скала, нящо като устата на Перуна, която е поне 30 метрова паст :



И минавам точно през нея:



Доста е сърдит Перун, щото както в този момент аха да настроя сенника на фотоапарата, и той се изплъзва от пипкавите ми пръсти / позамръзнали на сянката / и улетява в пропастта, като само леко почукване, продължило дълго време ми сочи, че е поне 200-300 метра надолу. Друг път задължително ще му нося армаган на Перуна за късмет и берекет, на туй страховито място.
Точно под големите надвеси, е и най-лесната 1/3 част на ходенето, което вече може да стане в централната цепнатина. Поспирам и се дивя на чудните скали:



Тук и цветята растат наобратно, протегнати напред към светлината:



Поглед надолу към „лесната“ третина:



А нагоре какви отвеси са, мале мила! :



Излизам на слънце, срещу снежника и Кончето. Изглежда, че мога да сляза на него, само дето не се виждат едни 50 метра отвес :





Още колко път ме чака...Тук преминавам от другата страна на брега / не в оня смисъл от албионският анекдот, исках да кажа отсреща на десния склон на улея/ и лесното свърши. Отново подхващам скалите, този път отдясно и на слънце.От Кончето има видимост към мен и току се дочува : Гледай, гледай отсреща има чиляк ! Остави го , тоя е луд ! - и подобни, които ме развеселяват, но не отговарям и дума - няма смъсъл да споря и въобще излишно да се вика в планината, даже заради козите, които много се плашат завалиите. След като бях свидетел преди два дни на дълъг спор с псувни от човекопитеци, застанали на връхните точки Вихрен и Кутело-успяваха бе, чува си се, половин час не се умориха да крещят и пустосват между върховете пред стотици други ора.
Нависоко не е жега на слънце, приятно е :



Кулоарът на Вихрен, където минават чат пат туристо-алпинисти, е почистен от камъни. За разлика от там, тук всички цепнатини обилно са залети докъдето може с трошляк:



За да се хванеш някъде, трябва леко да избуташ камъните вляво- вдясно с ръчичка. Добре че няма отровни твари наоколо и вътре в тия процепи, тъй като това действие се повтаря стотици пъти :



И стигам до критичната точка, която ме притесняваше най-много по този целият път, като го планирах – прекъсването му точно над снежника. Мястото е само 10 метра за преминаване, доста въздушно – за снимката ша са извъртя само лекичко, фанат едната ръка за скалата:



отдолу е само атмосфера, на горната фотка под мен е точно снежника, но не се вижда, в пропаст е.
Над мен тоже только атмосфера:



И ако ми се завие свят точно тука, кой - Благой ли ще помага...?
Нагоре все вдясно, покрай няколко фирнови преспи :



и още фирнови преспи, бера както се изразяват пък в други среди на културата, височина по гребена :



Като гледаш нагоре, уж не е много стръмно. Викаш си, я да седна да почина малко, спираш, поглеждаш надолу и установяваш, че е така стръмновато, че няма място за почивка седнал, а само на крак, с една ръка фанал се някъде. Чак към 2800 метра, над височината на Кончето, се намери място за посядане:



Докрая си е все така – труден, наклонен процеп, който не те щади. Този път случайно засекох времето – 2,15 часа за преминаването му. Като за сакати ора бива.

Навсякъде, има и тук интересни цветя, но не еделвайси – те на чисто северни склонове не виреят. Трябва им изнесена на слънце скала, но тук няма такава. Другарчетата им компенсираха:







Камък срещу цвете, двете срещу вечен сняг - не е ли красиво:



Излязох от процепа, чак на самия връх на Кутело, който е горе вляво:



Те на това му се вика хубаво набиране по истински, див и суров Пирин!

Малко повече тук : https://blogailiev.blogspot.com/2017/08/blog-post_21.html

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Вто Авг 22, 2017 1:08 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Plamen К



Регистриран на: 03 Май 2011
Мнения: 519
Местожителство: Казанлък

Мнение Отговорете с цитат


1. По червените стрелки ли си катерил?
2. В червения правоъгълник около "снежника" под Кончето в неделя 20 август около 12.00-13.00 имаше десетина човека, Сякаш търсеха нещо, какво са правили, ако тогава си катерил?
Вто Авг 22, 2017 3:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Vlado1913



Регистриран на: 29 Авг 2013
Мнения: 2

Мнение Отговорете с цитат
Здравейте,
позволявам си една напълно добронамерена забележка - мнение към ,,наблюдател50,, който е положил, вярвам, съвсем искрени и добронамерени усилия да запознае читателите на този форум, за своето нестандартно пребиваване в района на Вихрен.
В случай, че няма някаква наистина непреодолима причина за Вас от каквото и да е естество - Моля, не споделяйте посредством интернет до неограничен /и очевидно неизвестен за Вас/ кръг от потребители, подобни, подробно документирани пътешествия !
Абстрахирам се от факта, че подобно пребиваване /нощуване/ в този последно останал полу - ,,алпийски,, район в страната се нуждае от особена грижа и всяко допълнително човешко въздействие още повече ще го увреди.
Не засягам и това, че отскоро появилия се, крехък животински свят, в лицето на планинските кози, търси последно ,,убежище,, включително и там.
Оставям настрана и темата за собствената Ви безопасност, която при липсата от Ваша страна на достатъчно катерачен опит и екипировка е била сериозно застрашена.
Единствено Ви обръщам внимание на това, че удобната анонимност на интернет, свързаната с това липса на чувство за пряка отговорност към постъпките на дадено лице/а, може да доведе, до доста сериозни последици за хора, на които липсва чувство за преценка на собствените възможности.
Подобно преживяване като Вашето, напълно се вписва в това, което търсят не един и двама основно млади хора, бягащи от ,,скучното,, ежедневие. Малко адреналин, ,,нещо което другите не са правили,, , покоряване на последното неизследвано място, въобще ,,геройствата,, на градските хора, които след това задължително трябва да са споделени в социалните мрежи - иначе не биха имали стойност...
Накратко, за да не стане прекалено наукоподобно - Някой, които тепърва има да се доказва пред останалите и пред себе си, ще последва примера Ви и ...ще се пребие. Ако пък успее, ще запали и други подобни по един или друг начин...и някой вероятно накрая все пак ще се пребие!
И нещо, за което предполагам милеете - следващия път, освен прекрасните цветя които снимате и камъчетата, които размествате, за да си осигурите удобни хватки, ще трябва да поразчистите и останките от фас, смачканата кутийка RedBull, счупения селфи -стик, дискретно ,,пъхнатата,, в някоя цепка опаковка на вафла и т.н. - ей тъй за да стане красив кадъра.
Надявам се, разбирате какво имам предвид, нека да има и нещо, което всеки сам да открие за себе си...когато му дойде времето.
с уважение
Владо
Вто Авг 22, 2017 5:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1204

Мнение Отговорете с цитат
Цитат:
1. По червените стрелки ли си катерил?
2. В червения правоъгълник около "снежника" под Кончето в неделя 20 август около 12.00-13.00 имаше десетина човека, Сякаш търсеха нещо, какво са правили, ако тогава си катерил?

На първият въпрос много добре е отговорил долу Vlado1913, затова съзнателно не показвам в Планинарски форум точно откъде е минал маршрута. Най-малкото да не подтиквам други да рискуват с този начин на "свободно ходене", който ми е слабост от 20 години.
По една случайност, знам какво са правили на 19 и 20.08. на ледника под Кончето десетината човека. Това е била международната експедиция за изследване на пиринските снежници/ вече официално малки ледници /, която е завършила успешно. Тя ще има втори тур през септември. С много скъпа сканираща апаратура, без сонди , са изследвали в дълбочина ледника и наносите около него, търсейки стари затрупани пластове лед, които / ако има такива / ще помогнат да се установят предишни по-големи размери на ледничетата и времето на заледяванията. Мога само да кажа, че е установена дебелината на ледника под Кончето, която е значително по-голяма от тази на Вихренският. Когато излезе трудът на учените, информацията ще е в него.
Vlado1913 Smile всеки е с различни интереси, различна нагласа . Много хора се пребиват и по обикновените пътеки, тъй че аз съм поел риска за себе си. За някакъв пример да се дава по този начин - то някои влязоха и в улеите на Тодорка да слизат в края на зимата, щот там било отбелязано нещо в някаква карта... на такива всичко около тях им е виновно, само те не са. Нещо интересно - все повече се забелязва, че диви кози живеят и се размножават добре само там, където има туристи, и то цели потоци, не един-двама преминаващи. В най-дивите места на планините ни / Средна Рила, Стражите на Пирин/ , точно където няма туристи, върлуват и ги трепят безнаказано бракониери. Те са опасните. Страшно е да се отиде точно сега на Валявишкото езеро, какви шатри се разпъват от явно местни , познати на парковата охрана, цели клади се палят , колко клек се сече и как се прави промишлен риболов . Та козите, колкото и да е странно, търсят вече несъзнателно близост до туристите. За козите съм си подготвил нещо, как отгатна Smile Стремя се нищо да не остане след мен в планината, никаква следа, няма цвете даже стъпкано, няма палатка, колчета, огън или газеник не говорим. Всеки път събирам доста пластмасови отпадъци на слизане. В тези места няма отпадъци, с изключение на железата на старият влек в Бански суходол, които вече се разпадат на ръжда. За замърсяването тук има отделени доста неща в една друга тема http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=99853#99853.
Не вярвам някой да тръгне по тези места точно от тези подходи, където големият проблем е липсата на вода. А иначе алпинистите си катерят тук и доста коват железа наоколо, събарят се здраво камъни по сипеите / имаше малка група на Безименният връх / но ги разбирам, това си е страст. Не става и дума някой да ги упреква. Такива работи...
Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Вто Авг 22, 2017 5:55 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2227
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Vlado1913 написа:
Единствено Ви обръщам внимание на това, че удобната анонимност на интернет, свързаната с това липса на чувство за пряка отговорност към постъпките на дадено лице/а, може да доведе, до доста сериозни последици за хора, на които липсва чувство за преценка на собствените възможности.

Горното твърдение сякаш щеше да звучи една идея по-убедително, ако изказващият го не бе и той някак твърде удобно прикрит...

nabludatel50 написа:
...то някои влязоха и в улеите на Тодорка да слизат в края на зимата, щот там било отбелязано нещо в някаква карта... на такива всичко около тях им е виновно, само те не са.

Добре известно е коя е картата и кои са нейните автори. Наличието на достоверна и общодостъпна информация винаги е полезно за подготвените умове за разлика от проявявания понякога стремеж към потайност, който в някаква степен може и да е остатък от близкото минало...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Вто Авг 22, 2017 6:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1204

Мнение Отговорете с цитат
Ведрине, по BG маунтайнс картата ли е бил "онзи случай"? Не ги чета внимателно, да не си повлека уроки, само разбрах че ги "подвела" някаква карта. Съвсем несъзнателно съм го казал, без да имам картата, която е страшно полезна, в предвид. Сега точно си уточнявам по нея едно неясно непреминато място по картата на Пирина, за утре сутринта Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Вто Авг 22, 2017 8:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 1 от 5

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov