ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
моят Меру
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
моят Меру
Автор Съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2389
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
Ведрине Smile , ако е в България / възможно е и Олимп / е в Мраморният дял. На главното било е без съмнение . Не може да се прецени южен склон ли е, или северен, долу е тъмно. Но южните склонове са общо по-стръмни, без циркуси, тъй че е северен / ако е Пирин / Ще рискувам една възможност - ръбът е гладък, та това е краят на Средоносо преди северната кота на Баюви дупки на 2800 м.н.в., надясно е заслон Кончето. Но...долината в тъмното е много близо, та вероятносста е 30-40 % . Другата вероятност - Котешки чал. Най-вероятно си заложил малка бомба в загатката Smile та това е някъде във високият Олимп, която планина ми е непозната - стъпвал съм само в основата и - Литохоро и северно, над Лариса.

В Пирин е. Ето и още малко жокери -- снимката е направена около лятното слънцестоене в доста ранна утрин (8:24 ч) на маркирана пътека. Smile

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Сря Сеп 20, 2017 5:02 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1227

Мнение Отговорете с цитат
Ранна утрин , слънцето така грее, че отдолу е ясно че е север-североизток . Тъмно е , но се вижда че циркуса не е много дълбок. Значи е от върховете в другият мраморен дял с по-плитки циркуси, или другите по-ниски върхове под главното било от редицата на Стълбите, Окаден, Котешки чал, Черна могила... но там маркирани пътеки под които да е северен склон, и то страничен - йок. Проиграх си първият път жокера, даже три Smile Честно ще е, някой по-сведущ ....

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Сря Сеп 20, 2017 8:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 582

Мнение Отговорете с цитат
Не е ли северният склон на Вихрен?
Чет Сеп 21, 2017 12:04 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2389
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Ружа 62г. написа:
Не е ли северният склон на Вихрен?

Там е, да. Smile

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Чет Сеп 21, 2017 12:11 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
packo packov



Регистриран на: 04 Юли 2013
Мнения: 782
Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100

Мнение Отговорете с цитат
vedrin написа:
Ружа 62г. написа:
Не е ли северният склон на Вихрен?

Там е, да. Smile


Каква стана тя, тръгваш от далече, а то била близо Smile Как някои фактори променят картината! Това и е убууту на планинътъ!

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/
Чет Сеп 21, 2017 12:18 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 582

Мнение Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
Ранна утрин , слънцето така грее, че отдолу е ясно че е север-североизток . Тъмно е , но се вижда че циркуса не е много дълбок. Значи е от върховете в другият мраморен дял с по-плитки циркуси, или другите по-ниски върхове под главното било от редицата на Стълбите, Окаден, Котешки чал, Черна могила... но там маркирани пътеки под които да е северен склон, и то страничен - йок. Проиграх си първият път жокера, даже три Smile Честно ще е, някой по-сведущ ....



Ха-ха-ха-ха! Laughing Laughing Laughing Laughing Laughing ! Аз - по-сведуща от Наблюдателя! Хубав майтап се получи.
Чет Сеп 21, 2017 2:42 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2389
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Сега, след като загадката е вече разкрита, ето я и цялата последователност от снимки от това изкачване:

























"Космонавтът" е Атанас Tерзийски (ksx). Обикновено трудно го догонвам по баирите, това тук беше рядко изключение. Smile

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Чет Сеп 21, 2017 3:18 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 582

Мнение Отговорете с цитат
Наистина - много ефектни снимки.
Чет Сеп 21, 2017 6:24 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1227

Мнение Слизане с диви кози Отговорете с цитат
Не мога да не отдам внимание на тия добичета, които са много симпатични, чисти и ненатрапчиви същества. Хората, можем да се поучим много от тяхното търпение, привързаност към фамилията, липса на нахалство, и какво ли не още... В големите жеги тази година през август в Пирин, от към 14 до 18 часа търсех сянка и се скатавах под някой голям камък. Сутрин се става и ходи от рано, няма проблем с ранното ставане, и тъй като не съм в хижа, още от зори съм на "зелено" и изкарвам 6-7 часа ходене, после дълга почивка. След падането на слънцето, още 1-2 часа до крайната точка. А и по принцип, това търчане в планините, да се гонят първо транспорти, ама непременно да се качат еди колко си върха и да се стигне до не знам къде си за точно определено време от 1-2 дни, не го разбирам. Опитах се да го правя преди време, не ми допадна и се отказах. Хамалогия без никакъв смисъл, по този начин, нищо не разбираш и не усещаш от планината. И 10 дни да изкарам по тази система, не мога да я сравня със само един от "моите" дни.
Та в тези продължителни следобедни почивки, ме навестяваха дивите кози.
Без да мърдам много, с часове ги гледах козите и козлетата. Ако си неподвижен, те навлизат в твоята зона, без да подозират че има чиляк до тях. Всяко движение обаче го фиксират, имат силно периферно зрение. Така че да се заснемат от непосредствена близост не става по този начин. Аз и нямам претенции и такава техника, да се укривам и маскирам някъде, да ги дебна с пръст на копчето. Кефът беше да си седя и да ги гледам. По някое време, като се стягат да си тръгнат от мястото, мога да им щракна някое фото - както се случи, но те веднага засичаха движението и се подплашваха. Накрая на моето Меру, козите усетих, че малко посвикнаха със силуета ми и не бягаха от мен, докато не стигна на стотина и по-малко метра от тях.
Така в часове непосредствена близост разбрах, че женските кози разговарят със свирене, което прилича на свистене. Отначало мислех, че това е свистенето от полета на планинските врани, което много си прилича по звук. Но в един момент го усетих , че точно лекото единично и среднопродължително свирене е начинът на общуване на женските кози помежду си и с малките им.
Те пък, малките, са още по-големи симпатяги. Вече на краят на лятото, скачат повече от майките си на дължина и височина, по –пъргави са, което ме учуди. Не се отделят от майката на повече от 20 метра.
Мъжките кози, се движат отделно, но близо до стадата от женски и малки. Сега точно чувах и техните продължителни призиви – не са така силни като в чуждоземски планини, тихички, но са настойчиви, продължават по няколко минути.










Другите живинки в тази обширна местност са прилепчета, които излизат вечер от многото пещери. Малко са на брой, но ги има постоянно. Пърхат си така наоколо, радват се на живота и не пречат на никой.
Освен възкачванията, слизанията в тази обширна област на циркуса Бански суходол, също са много красиви. Единствените две места за слизане за в близост до Източният жандарм / условно го наричам така, с който връх завършва ръбът на Кутело/. Близо до него е кръстеният условно : Добрият улей , открит случайно след едно нощно лутане в търсене на път надолу. Средните височини на циркусите винаги са най-стръмни, а този циркус от хаотични стени, това важи още повече. Нагоре е възможно, но я опитай да слезеш по същият път надолу...не става.


“Добрият улей“... дали е много добър, не знам, със сигурност е много по- ожесточен от рилските улеи, има и няколко надвеса в него, които те вкарват в насрещните му стени. Но е добър, защото е възможно да се слезе по него до „долната земя“:



Той отвежда до една много приятна козя пътечка, на която си правех срещите с козите, по икиндия / пладне/. Пътечката действително е прокопана от козите,но...завършва на място, от което трудно се излиза:



Другото място за слизане, от запад , пак условно е наречен Белият улей, започващ в началото на Котешки чал. Той е безкраен сипей, от големи ръбати мраморни блокове и камъни, се обръщат внезапно и прас! - в глезена. Затова по-удачно се преминав в близост до основната скала. Не изглежда много стръмно, но само така изглежда, слиза се с лице към скалата. Наблизо е Западният жандарм, отделен от Бански суходол.В краят на сипея, са разположени като скални гъби, много удобни прикрития от палещото слънце.







Повече : https://blogailiev.blogspot.com/2017/09/blog-post_25.html

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Вто Сеп 26, 2017 5:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
абсурд



Регистриран на: 02 Сеп 2014
Мнения: 57

Мнение Отговорете с цитат
Наблюдателю, изумително е твоето Меру! За мен е мистерия, как на това напрежение успяваш да правиш снимки.
Нед Окт 01, 2017 9:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1227

Мнение Последен... и най-красив! Отговорете с цитат
Абсурд Smile , тука ме хвана точно в крачка - точно бех подготвил някои снимки, сделани под голямо напрежение
.....................................................................................................................................

На залез, излезе вятър, облаци...Щях да изкачвам още един връх на следващият ден, но с тази огромна раница, нямаше как да стане. Уж станах рано, по изгрев, а не ми се тръгва от прекрасното място....



Времето пак се затишило след вчерашното разваляне, ласкаво ме гледа насреща Кутело със снежника:



Изтягам се в чувала на тераската, издълбана в склона, и премислям...за да се върна, трябва да сляза първо до големият снежник под Църна могила...после следва изкачване чак до върха на Кутело по ръба му, щото не ми се затъва в сипеите под него с тежката раница...после отново слизане от Кутело до Големият и Малкият казан... пак си е много път, на идване го минах и няма да ми е по сърце...а дали не мога да пробвам да изпълня първоначалният план... е не става, с тая тежка раница... още излежаване, и най –после след 8 ч, стягам багажа , навързвам втората раница върху голямата и тръгвам надолу....стига ми толкова...някои неща не стават само с желание....обръщам се да се сбогувам с неизпълненото катерене, най-красивият път от всички изкачвания на върховете на Пирин, така го помня от миналата година... не може, няма да стане... и ей така както го гледах, не издържах, обърнах и поех към него....отново връх Бански суходол от изток !!!
Тежко е с този багаж, но ще опитам. Най- красивият, въздушен път, но е и труден – даже дивите кози не стъпват там. Затова по него има толкова еделвайси. Неслучайно го нарекох миналата година, полет с птиците. От северната страна на върха има колония алпийски врани, които през 15-20 мин, със свистене прелитат над мен и сякаш ме поздравяват.
Не съжалих за тази промяна, тъй като както всеки път , Пирин показва различните си лица, колкото и пъти да минеш през едно място, все ще те изненада. Докато стигна до началото, се напих на воля с красивите цветя в плодадките на сипея:







Едиствената срещната тази година пиринска теменуга :



Достигнах краят на сипея , а пространството отгоре постенно зае грамадата на Бански суходол:



Започва се...оттук нагоре вече са само еделвайси:





Тази година цветчетата са много по-малки по размер от миналогодишните, лоша суша е...Набирам височина:



и през еделвайса, галяма / болшая, грешка / красата такая:





има и едно друго зелено растение, много убаво си се обаждат с мрамора:



И достигам до средната част – гладки плочи, с участъци без грам цепнатина по десетки метри в тях ... Затова е тук кърпеняка саломон – наклона е страховит, снимката не е обработвана или накланяна. Тревата сочи надолу сигурно от постоянните лавини по тез гладки плочи:



Единственият захват и сцепление тук е сухата, мека подметка на свинемона, която захапва на 100%. Твърда или мазна подметка тук ще ми изиграе лош номер. За ръцете така и няма никакъв захват на стотици метри, та не ми пречи да се подпра с едната, и с другата да прасна снимка :



Излизам на ръба, където е тоже страховито. В тази скала вече от север, гнездят симпатичните планинските врани, мои другари през деня. Тъкмо ги забравя , вглъбен в придвижването нагоре, и изсвисти изневиделица ято отнякъде :



След още стотина метра по ръба стигам до мястото, което ме беше отказало миналата година, като оглеждах пътя. Тук е площадката с голямата туфа еделвайси, място за водопой и почивка. Ето ги пак, след година време се срещаме, все същите:



Насреща пък , е познатият ни вече улей на Кутело...Сега като гледам снимката, това местенце много не прилича на площадка, но след наклоните под него, приех го за такава. Може да се приседне до туфата еделвайси, и да се пийва снежна водица.
Проблемният участък над него, може да заобиколи по един много въздушен и дълъг траверс към средата на стената оттук :



После от средата на стената, отново се излиза на ръба. Но с тази огромна раница, не става. Излезе и хубав бриз на пориви, само при едно залитване в траверса ще си мамата трака...
а и по траверса има притеснитеснителни места без процеп, само гладка скала.... Гледам, гледам нагоре... ни хватка, ни стъпка:



Сетих се за думите на Ренан, третият от свръзката на Меру :
Конрад и Джими се изправяха пред участък, който мислех, че е невъзможен за изкачване и път през него няма. Навлизаха в стената и намираха миниатюрни грапавини, които ги извеждаха нагоре и нагоре.“
Верно ли бе, пич ! Не се ли е***ваш с простите хора от Балканите ?! Няма как, човека го е казал, ще пробвам начина. Друго решение и без това нема . Ръбът вдясно е по – неотвесен, но е много нестабилен , та пътят е нагоре, и само в средата на горната фотка. Ако еделвайсите могат да помагат, не мога да отрека, че имаше много помощ на това място...Попипах в раницата, най-отдолу вместо покривалото, е и препоръчаното пособие на Vladoff, тука беше, но то може да помогне само след, не и по време на изпитанието...
В пълно съсредоточаване, играта се играе само на върховете на пръстите . Раницата , ти Гълъбо, раницата ми..... как тежи и ме дърпа надолу........стигам до една стабилна грапавина. Я да се хвана за нея и прасна едно фото....



.... да ама фотото се получава само надолу и ще стане наобратно, мога да извъртя само леко врата си и освободя едната, дясната ръка:



Та посоката на снимката си е правилната, но така става като е под напрежение.... !
По такива люти места характерно за еделвайсите е , че растат в повечето случаи хоризонтално напред и рядко, но се срещат даже надоле с цветовете...

Надолу пък каква зверска страхотия се е отворила, виде се целия сногсшибиращ път от началото, та до тук :



Това му е красотата на това място – въздушно е , полет. На Вихрен, Кутело и Баюва дупка / тя си беше най-опасна , с надвесите и с парчетата камък, които ти остават в ръцете /, та на тия първи три върха от Меруто имаше една малка помощ от това, че получаваш насреща в погледа си нещо като земя, тъй като движението в голямата си част е по камини и улеи. Това е измамно, знам, но въпреки това е някаква илюзорна възможност за подкрепа. Като в отворена книга на 75 градуса си, в улея на страниците на книгата, а отсреща все пак имя нящо..
Тук, на Бански суходол от изток, си като прани гащи на простор – ветрееш се, и на стотици метри, навсякъде е атмосфера. насреща нямаш нищо, тоест имаш само гледка към Кутелите. Книгата ти тук е отворена от планината на 150 градуса, а склонът се спуска шеметно надолу. Но пък скалата е много стабилна и здрава.
След трудният участък, нагоре към върха стана по-приемливо. Стигна се Бански суходол и по подсичащата пътека, надолу към Кабата и Казаните.
Това беше, моето Меру. След лошо обездвижване и проблеми, едно завръщане в Пирин, така както го разбирам аз – диво и непредвидимо. Три премиери / имам предвид мои и скромни, разбира се / по четирите исполина на Мраморният дял, всички те се оказаха различно красиви. Заслужаваше си....

Има го и тук : https://blogailiev.blogspot.com/2017/10/blog-post.html

Тези, които вдъхновяват : https://youtu.be/6XrhKxEQ6Tc

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Последната промяна е направена от аngel на Пон Окт 02, 2017 7:54 pm; мнението е било променяно общо 9 пъти
Пон Окт 02, 2017 2:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 582

Мнение Отговорете с цитат
Разхождаш се по тия отвеси, както аз в парка. Един път ти казах, сега ще го повторя: Нямам думи - нито български, нито руски, нито европейски! Винаги ми е увлекателно да те чета.
Пон Окт 02, 2017 4:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1227

Мнение Отговорете с цитат
Ружа 62г. написа:
Разхождаш се по тия отвеси, както аз в парка.

Те това е причината - имаш парк наблизо, а аз съм принуден да се кривя по далечни урви за чист въздух Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Вто Окт 03, 2017 3:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 582

Мнение Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
Ружа 62г. написа:
Разхождаш се по тия отвеси, както аз в парка.

Те това е причината - имаш парк наблизо, а аз съм принуден да се кривя по далечни урви за чист въздух Smile




Вто Окт 03, 2017 6:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1227

Мнение Отговорете с цитат
Завърши Меру, на слизане си казах : Е,well, well, well достатъчно ме нажули мрамора, стига...
Бели полета в Мраморният дял колкото щеш, само ридът на Каменитица да се подхване, може човек една седмица да се върти по него....
Но някои неща, имат нужда от подобрения или промяна, ако правя такова нящо и друг път. Тази раница с черен гръб, ме смачка от умора в жегата . Раницата Лове пък не може да се товари толкова. Започвам да преглеждам багажа и да търся оптимизиране на тегло. За нова, есктремално лека и скъпа екипировка пари нема, та по бай Ганьовски ще режа до дъно теглото оттук оттам , да видим какво се получи :
- спален чувал – не разбирах много като го купувах, та успешно ме заблудиха в магазина че името snow fox било и за сняг. Летен се оказа до – 8 / това е пожелателно, не става и за толкова / , но е с хубав цип, щирока мумия. Тегло – 900 гр. Даже съм им благодарен, просто вечер навличам всички налични дрехи и става добре. Махам калъфа, без калъф го набутвам в долното отделение на раницата - дотук минус 50 гр
- взимам пример от хамериканците по Халф дом, описани от Джими, истинският участник в Меру, в National Geografic – никакви резерни дрехи! Взимам и малко акъл от Албена Вулева - хигиена нулева, исках да кажа в мраморният дял и без това хигиената е винаги под нулата, на точката на замръзване , само снежно натриване или ледена вода. Никакво резервно бельо – само 1 чифт чорапи за спане вечер, че дневните се овлажняват от ходенето, слагам ги в чувала и до сутринта са сухи.
- бивачно покривало, реално един двоен чаршаф – точно 1 кг, остатък от палатка за 2 –ма души. Вътре е просторно, влиза целият багаж. Ако стане влажно, някой намерен по пътя изсъхнал клон от клек ми върши работа за колче. Без калъф, това покривало се набутва на дъното на второ ниво на раницата – над него храна не повече от 2.5 кг общо.
- малки трикове: челника за осветление е в джоба на якето, калъфа се спестява. Калъф за фотото – също сменен, от ски-маска и тежи само 10 гр. Въобще всичко е извадено от калъфите си и само 2-3 много тънки пликчета служат за разделяне. От бутилки за вода – без етикети, запушалки без пръстен....всеки грам е важен.
Сметката накрая – 2 кг чувал+покривало, 1 кг дрехи в раницата / яке, шапка за лек студ, чорапи, ръкавици / от тех не трябва да се пести / и полар/ , 1 кг фото и дребни неща – челник, батерии, нож, очила. Малко – по 2-3 хапчета изрязани от блистерите им лекарства. Щеките извън сняг един път ги пробвах в годините – само пречат в камъните. Паста и четка за зъби – миниатюрни, крем за слънце е прелят само 40 грама в малка тубичка. Сухарите се изваждат от хартиените опаковки и за да не се трошат, се увиват отделно в полара. От раницата е махнато и покривалото за дъжд, гръден колан, свирка, държачи и т.н.
Общо 7 кг максимум, и раницата 1.7 кг – 8.7 кг. Дотук добре, но.... + вода 2.7 литра / с бутилките 3 кг /. Една бутилка от 1.5 литра и 2 Х 600 мл, повече няма да мъкна. Крайно тегло към 12 кг, което е границата да ти е леко и поносимо още в началото, а не да ставаш товарно магаре. След още 1-2 дни от началото на ходенето, теглото намалява още става още по-добре. Спестиха се едно поне 2-3 кг, беше това:



Стана така:



Човешко е вече. Други предобрения : на каската, която е много удобна и я нося постоянно, и сложих забрадило да не пече на вратлето. На него за зашити две ластичета, та може да се сваля и пере.



Стана като фабрично. Забрадилото е дълго, ако има вятър или сутрин е студено, слага се навътре под якето, тогава топли на врата, пази го от вятър.



Обувките : тоже подобрени, с.... още шевове! Добиха вече такъв измъчен вид вид...ще ги откаже даже изпаднал германец от Вермахта при Майкоп.
След десетина дни нещо ме загриза леко и неусетно, отвътре така. Тази мраморно-снежна пустиня, е като сладък опиум.... Иван Динков му е влязъл така Проклетийският мрамор в кръвта. Трябва да се изпълни дъха ти с барут след грохота на каменопадите....трябва да легнеш на вечният сняг и чуеш как клокочат потоците отдолу....трябва да усетиш как скърцат нестабилните блокове под тежестта ти на някой гребен....да гледаш в ледена буря, как текат ледени реки по големите улеи.....да си дни наред, когато слънцето пали с изгрева си мрамора......подгонен от жажда, до насита да пиеш ледена вода.... и още и още... както Конрад от филма“ Меру“ , казва нещо от мен, остана там .... и без да го планирам, като ме питаха какво искам за подарък за рождения ден, без да се замислям много, само ми излезе ...да отида на Пирин.... МЕРУ 2




_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Чет Окт 12, 2017 9:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 3 от 5

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov