ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Боровец - Мезек - предизвикателства и награди
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Предишната тема
Следващата тема
Боровец - Мезек - предизвикателства и награди
Автор Съобщение
абсурд



Регистриран на: 02 Сеп 2014
Мнения: 65

Мнение Отговорете с цитат
С. Книжовник – х. Тънково

Снощи младежите, които ме настаниха, казаха, че барът отваря в 9:00 ч. , но шефът им става рано и обикаля напред-назад и най-вероятно той ще ми направи кафе. Така и стана. В 7:00 ч. собственикът на Горски кът „Книжовник“ полива полянки и фиданки, а аз се приготвям за път. Бъбреците ми са се поуспокоили и сега съм щастлива. След едно кафе, асфалтът към с. Долно Войводино ме зове. Не че ми е любимият начин за ходене, но поне още не е горещо. Сред профучаващи автомобили и тук-там някоя каруца, след около час минавам през с. Долно Войводино и продължавам през горичка и лозя към с. Царева поляна. Мотая се из лозята; има толкова много пътища, че не знам кой да хвана. Отнякъде се разнасят гърмежи и след малко от храстите се изнизва група ловци. На въпроса ми какво отстрелват, отвръщат, че засега нищо. Но я, по-бързо, и по-далече, да не се мотая из лозята, а да си тръгвам по трака в телефона, че да не разправят след малко как са отстреляли една заблудена туристка. Ускорявам крачка по диагонал през една ожъната нива, в чийто край трябва да пресека жп линията. Нивата е оградена от високи треви, храсти и тръни, но не виждам друг начин и се навирам в шубрака. След борбата с хищните растения, които всячески се опитваха да ме дращят, дърпат и скубят най-после се озовавам на порутената жп гара Царева поляна. Освен, че съм здраво изподрана, от глава до пети съм покрита с дребни лепкави топчици и осил. Последва 15 минутно чистене на дрехи, чорапи обувки и раница; направо плувам в пот от зор. Тръгвам по черния път към с. Царева поляна. Преди селото минавам покрай някаква промишлена сграда; вероятно, за да не загубя тонус, от нея изскачат няколко кучета с различни размери. Ускорявам крачка, а те ме следват до началото на селото. Едва 11:00 ч. е, а с такова облекчение се сривам на един стол пред магазина в с. Царева поляна , като че ли съм се бъхтила цял ден по баирите. След поредната порция кофеин и разговор с местните защо се влача в тази жега пеша е време да продължа по черния път през нивите. Става все по-горещо. Изпотила съм се поне 120 пъти; оттук насетне няма да ги броя. Пресичам рекичка; приятно е да гледам водата, идва ми да се събуя и да джапам поне един час, но няма да си позволя този лукс. От сутринта няколко пъти звъня на хижаря на х. Тънково, но всеки път телефонният оператор ме уведомява, че абонатът не е достъпен или си е изключил телефона и не знам дали няма да се сблъскам със заключената хижа, затова ще бързам по жегата доколкото може да се бърза влачейки се. През горичка и лозови масиви наближавам до шосе. Преди шосето си почивам на сянка под едно дърво и събирам сили. Маркировка нула. Не ми се обикаля в жегата да търся черния път към с. Кладенец. Продължавам да следвам трака в телефона си по шосето през селата Поповец и Зимовина. Цяло чудо е, че в с. Зимовина в двора на една къща забелязвам възрастна жена. По това време обикновено всичко живо се е скрило от жегата. Поздравявам я и казвам, че искам да си налея вода. Тя, обаче, явно не ме разбира и на свой ред ми отвръща с нещо, което аз не разбирам. Накрая викам по-силно „вода“ и тя повдига ръце в знак, че ме е разбрала. Подавам й празната бутилка; изчезва някъде в двора и след малко се появява и безмълвно ми подава пълната с вода бутилка и няколко круши. Ех, заслужавало си е да мина оттук, да си взема малко доброта. Става ми толкова приятно, че вече не обръщам внимание на жегата. В края на селото има спирка с навес. Спирам, за да си изям крушите на сянка. Крия се от жегата и отлагам тръгването, като че ли след малко жегата ще изчезне. Междувременно минава една жена и спира, за да ми каже, че автобусът е минал преди малко. Поглежда ме учудено, когото й отвръщам, че не чакам автобуса; та кой ли нормален човек ще седи на спирка без да чака автобус, но продължава без да любопитства. След малко и аз излизам на горещия като в пещ въздух по шосето към с. Лясковец. Прекосявам селото и поемам по черен път, който ме води по хълмове, обрасли във високи треви, храсти и тук-там дървета. Колкото повече вървя, толкова повече пътят се губи из високите треви, къпинаци и храсти. На един склон го губя напълно. Сякаш е потънал вдън земя или никога не го е имало. Обикалям склона, но от пътя няма и следа. Поглеждам трака; това което сочи стрелката към него изобщо не ми харесва, но все пак, няма да остана на този обрасъл склон. През трънаци, малки дръвчета, храсти по-високи от мен и драки се свличам надолу към дерето. Растенията са се вплели едно в друго и никак не им харесва някаква натрапница да им нарушава спокойствието и реда по който са се разположили. На мен също. Свлякох се в дерето, ама сега трябва и да се изкача на другата му страна. Пак борба с клони, храсталаци, трънки и шубраци, но лазейки нагоре. И накрая, чудо на чудесата, изплезила език до пъпа, излизам от джунглата и се просвам на пътя да реанимирам. Мислех си, че нямам място за повече драскотини по себе си. Сбъркала съм, но сега вече всичко е заето – ръцете ми са покрити с плетеница от драскотини, някои по-стари, други съвсем пресни, чак почти до раменете. Последва още едно 15 минутно чистене на дрехи, чорапи, обувки и раница от лепкави топчици, осил и пръчици. Но съм на пътя. След като се приведох в що-годе някакъв ред, черният път ме повежда по баира през дъбова горичка. Като че ли от нищото се появява стадо крави. Бързам по баира да изпреваря стадото, докато не са изскочили кучетата. За мой късмет, не се срещам с тях. Излизам от гората на хълм и настигам един мъж. Той е пастирът на стадото, което задминах. Учуден е, че кучетата не са ме усетили. Ура! Невероятно, но факт. Уверява ме, че х. Тънково работи. Това вече е добра новина и мотивация да ускоря крачка. Наближава 18:00 ч. , не пече така зверски, а и наближавам с. Долно Съдиево. Скоро влизам в селото. Пред една къща седят две баби, с които водим разговор на странен български:

- Къде?
- На хижа Тънково.
- Къде мъж?
- Няма мъж
- Самичък?
- Да
- Ауу!
Вървя по баира и се смея сама на разговора ми с бабите. Към селото се спуска стадо крави. Насреща ми – пастир с усмивка до ушите. Поздравявам го, а той, изглежда, не ме разбира, нищо не казва, но продължава да се усмихва. Доволна, че пак се разминах със стадо без да разлая кучетата, се насочвам към хижата. Към 19:00 ч вече съм захвърлила раницата и обувките си и шляпам боса по терасата. Ремонтирана по някакъв европейски проект, хижата е чиста, спретната и гостоприемна; прилича повече на хотел. След къпане, пране и вкусна вечеря едва събирам сили да се довлека до леглото.
Вто Ное 21, 2017 1:07 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
абсурд



Регистриран на: 02 Сеп 2014
Мнения: 65

Мнение Отговорете с цитат
Х. Тънково – с. Мезек

След кафе с хижарката, в 7:30 потеглям по пътеката в гората. Чака ме дълъг ден; ярко синьото небе предвещава жега, но засега утрото е свежо и крача бодро през гората. Да, ама никъде няма пълно щастие – ето че се появиха малките мушици. Време е за шлемът – мрежичка. Горският път не предлага гледки, но и без това трябва да бързам. Минавам прохода Сини връх и пак в гората. Незнайно защо мушиците изчезват. Прибирам мрежичката в джоба. Но къде има такъв късмет, скоро нови пълчища мушици ми се нахвърлят. Бъркам в джоба – мрежичката я няма. Е, значи пак ще махам с шапката и ще правя мускули на ръцете; добре, че е само за един ден. Качвам се и слизам по горския път, който на места е обрасъл, превзет от високи треви, къпини и драки, а жегата осезателно ме мори. Имам чувството, че толкова горещо не ми е било и в Испания. По-често правя почивки и намалявам запасите от вода. Към 13:00 ч. пресичам шосето Ефрем – Орешец и продължавам по черния път в гората. Внезапно GPS в телефона ми губи всички спътници и ме оставя без навигация. Телефонът пари; явно е прегрял и сега се бунтува. Оставям го да почива половин час изключен, но ефектът е никакъв. Сменям батерията – пак нищо. От зор ми става още по-горещо. Знам, че трябва да подсичам от юг. Продължавам в тази посока, но пътят се разтроява. Единият слиза в дерето, другият завива на север, хващам средния, който след още малко се раздвоява. Замотала съм се като пате в кълчища. Ако пътят така продължава да се разтроява и раздвоява не се знае къде ще стигне, а водата ми застрашително намалява. Ако изобщо стигна до Пичка чешма, дали тече вода от нея в това горещо време? Така става като разчиташ основно на трака в телефона. Колкото и да не ми се иска, пораженски се връщам на шосето за Орешец. Влача се по асфалтовия път с провесен нос, подвита опашка и потънали гемии. След малко спира една кола. Двама мъже ми предлагат да ме закарат донякъде. Е, като е поражение, да е пълно. Качвам се. Обяснявам им ситуацията, а те се заливат в смях:
- Ти, извинявай, ама си луда.
- Да, така е.
- Ама ние сега ще те закараме до Мезек, нищо че малко се отклоняваме. Даже и до Шейновец, ако искаш ще те закараме. Ето ти студена вода, много е горещо. Пари имаш ли си? Ето ти. Ние може да сме идиоти, но парички си имаме.
- Имам си всичко; това, че ще ме закарате, е предостатъчно.
И така към 16:00 ч. добрите хора ме изчакаха да се настаня в едно бунгало в Мезек, а на всичкото отгоре се върнаха след десетина минути, за да донесат шапката ми, останала в колата им. Да са живи и здрави, да вършат добрини и да им се връщат. Не си представях така влизането ми в Мезек, но сега вече знам – при мен преходите, ако не започват с произшествие, завършват с произшествие. Чувството за поражение и незавършеност дълбаят съзнанието ми, чак не ми се иска да повярвам, че съм в Мезек, още по-малко, че съм дошла по този начин. Но след като вече съм тук, по-добре максимално да използвам времето; няма да се тръшкам и предавам на унинието. След баня и солидно похапване в ресторантчето до бунгалото, тръгвам да разглеждам тракийската гробница, която се намира в покрайнините на селото, в другия му край. Не знам дали е отворена, защото вече е 18:00 ч., но ще вървя натам. Подминавам статуята на глиган в центъра на селото; тя, предполагам е реплика на 177 кг бронзов глиган, намерен през 1908 г в един от насипите на гробницата. Бронзовият глиган сега се намира в археологическия музей в Истанбул, защото по това време този район е бил в границите на Турция. Ще вървя да видя къде е намерен и да науча малко повече. За мой късмет гробницата е отворена до 20:00 ч. Интересно място е не само гробницата, но и рисунките по шосето, водещо до нея и паната с разкази за живота на траките, разположени по алеята пред гробницата. После обратно към селото; в далечината се простират хълмове, обагрени от залеза, а мисълта, че не мога да си тръгна без поне да съм се качила на Шейновец все повече окупира съзнанието ми.

С. Мезек – Глухите камъни – с. Мезек



В 7:00 ч. скачам от леглото с намерение да хукна към Шейновец, но гледката от прозореца набързо секва ентусиазма ми. Небето е покрито с тъмни облаци; няма и късче синева и вали дъжд. Мотая се напред-назад из бунгалото, като муха без глава, и се чудя какво да направя. Накрая решавам, че колкото и да вали, все ще стигна до Шейновец, а и нали не съм от захар, няма да ме разтопи. Към 8:00 ч. навличам дъждобрана и потеглям по асфалтовото шосе към върха. Вече ръси съвсем леко, а и облаците, подгонени от вятъра, може да се разнесат. Ентусиазмът ми лека-полека се завръща и ускорявам крачка по безлюдното шосе в мрачното утро. Зелени хълмове опират чела в тъмното небе, а от време на време, даже се разкриват гледки в далечината. Към 10:30 ч. от Шейновец, като за последно се дивя на морето от зелени, заоблени върхове, което се простира докъдето ми стига погледът. Облаците побеляха, изтъняха и ми навяват мисълта, че днес повече няма да ме вали. Знам, че недовършената пътека няма да ми дава мира, като трън в очите, ще ми напомня за себе си и затова решавам да вървя от Шейновец обратно до мястото, където вчера прекратих ходенето. Като не става по лесния начин, ще стане по трудния. Слизам от Шейновец и пак по пътеката, но в обратна посока. Стрелката на GPS в телефона ми, без никакви угризения за вчерашните изпълнения, ми сочи накъде да потеглям. Пейзажът не е по-различен от вчера – пътят криволичи из треви, храсти и дървета. Като гледам колко разклонения има навсякъде, едва ли щях да се оправя вчера. Към 12:30 отпивам глътка вода от Пичка чешма; все пак тече, макар и съвсем слабо. От време на време джапам в локви и кал, но за сметка на това не ме мори жега, а и няма мушици. Около 14:00 ч. вече съм минала прохода Света Марина и похапвам на една беседка, на полянка след асфалтовото шосе. Докато си почивам забелязвам, че небето пак започва да се покрива с тъмни облаци; може би вместо да подсичам Света Марина два пъти ще е по-добре да разгледам Глухите камъни. Човек никога не знае, но едва ли скоро ще се върна по тези места. Речено-сторено, понасям се към Глухите камъни – комплекс от огромни скали, тракийско светилище и ранно християнска обител. Получил името си поради това, че между тези скали няма ехо. Във внушителните скали са издълбани ниши, за които се предполага че са използвани от траките за урни – хранилища за праха на мъртвите. Обикалям комплекса. Скалите са огромни, но не застрашителни, а някак си умиротворяващи. Изкачвам се по древните стълби, издълбани в скала, водещи до най-високото й място, където се намира водохранилището. Оттам се разкрива просторна гледка към язовир Ивайловград. Чак не е за вярване, че насред гората човек може да се радва на такава невероятна панорама. Дали защото обичам камъни или защото съм сама на това мистично място, обзема ме странно спокойствие. Тръгвам си от Глухите камъни лека като перце; дори и мазолите, появили се в последните 2-3 дни не ме тормозят. Сега вече знам защо телефонът ми отказа вчера – трябвало е да дойда до Глухите камъни. Ако си беше наред, щях да мина транзит, да продължа по пътеката, без да усетя магията на това място. И така произшествието се превърна в награда, но е време да се връщам в Мезек. Небето все-повече потъмнява, събрали са се достатъчно облаци за пороен дъжд, вятърът ги носи по цялото небе, а в далечината застрашително гърми. Сядам на беседка при асфалтовото шосе за Малко Градище, да почакам да завали истински или вятърът да занесе облаците другаде. Добре, че вдигам поглед нагоре; от тавана виси огромно гнездо на стършели и няколко от тях кръжат около него. Изстрелвам се като коркова тапа на шосето. Като че ли вятърът духа към Шейновец и сигурно дъждът ще се изсипе там, затова тръгвам по шосето към Малко Градище. След малко започва да ръми, но не за дълго. Засега се разминах с дъжда. В селото спирам за почивка и кафе. Ходенето по асфалт не ми се отразява добре, но ще трябва да стигна до Мезек, а днес явно добрите хора шофират някъде другаде. След Малко Градище шосето продължава през Сива река и после отива в Мезек. Преди Сива река дъждът ме настига. Навличам дъждобрана. Явно изглеждам подозрително - сама в дъжда насред пустия път между две села - спира джип на гранична полиция, за да ме провери. Бавят ме в дъжда, но предполагам, че просто си вършат работата. След това нахлупвам качулката на дъждобрана и с поглед забит в мокрото шосе шляпам под дъжда към Мезек. В 21:00 ч. се добирам до бунгалото - ужасно уморена, но доволна, че съдбата ми направи подарък с днешния ден, с който, макар и нетрадиционно, да завърша Е-8.
Пон Ное 27, 2017 12:22 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1355
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Поздравления за успешно завършилия преход!
Бих искал да се запознаем, за да Ви стисна ръката за куража!
Пон Ное 27, 2017 11:22 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
абсурд



Регистриран на: 02 Сеп 2014
Мнения: 65

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря! И аз ще се радвам да се запознаем.
Пон Ное 27, 2017 2:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 837

Мнение Отговорете с цитат
Умно и храбро момиче! Поздравления! Хиляди благодарности, че се потрудихте и споделихте с нас! Respect
Пон Ное 27, 2017 3:39 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
абсурд



Регистриран на: 02 Сеп 2014
Мнения: 65

Мнение Отговорете с цитат
Хиляди благодарности и от мен за търпението и желанието да четете пътепис без снимки, както и за добрите думи! Едва ли заслужавам такава похвала - чак се изчервих ...
Пон Ное 27, 2017 11:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1355
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
абсурд написа:
Хиляди благодарности и от мен за търпението и желанието да четете пътепис без снимки, както и за добрите думи! Едва ли заслужавам такава похвала - чак се изчервих ...


Всъщност за снимките заслужаваш една лекичка и градивна критика... Wink
Вто Ное 28, 2017 12:01 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
momchilov



Регистриран на: 15 Фев 2013
Мнения: 183
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Поздрдрави Абсурд за успешното пътешествие и за пътеписа! Интересно ми беше да видя откъде точно си минала Текето - Орловец, ама не си написала. Като си спомня откъде минах ... През с. Мандра, но е доста криво и асфалтово. Трака има ли го качен някъде?
Пон Дек 04, 2017 11:17 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
абсурд



Регистриран на: 02 Сеп 2014
Мнения: 65

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря momchilov! Предполагам говориш за участъка с. Текето - с. Орлово. Тракът ме водеше покрай лозови масиви и ниви. Накрая се излиза на шосето от с. Мандра за с. Орлово. Хич не е право, но не е толкова асфалтово, колкото ако минеш през с. Мандра и вървиш само по шосето. Тракът, който използвах е на Рекаро и го има на стр. 8 в тема Е-8 Рила - Родопи 2014. Мисля, че все още може да бъде свален.
Вто Дек 05, 2017 12:06 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
momchilov



Регистриран на: 15 Фев 2013
Мнения: 183
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за отговора.Да, моя грешка - с.Орлово имах предвид. Май е все тая като разстояние. После обаче гледам трака пропуска язовира, а в пътеписа не е пропуснат. Толкова вариации, че ме хваща яд. Явно си се опитвала колкото се може по-близо до маршрута по бтс картите. Мен малко ме е яд за скапаните пътеки и метеорологичните условия които толкова ме забавиха по трасето и ми се ще пак да го мина по-добре. Така че живот и здраве - може пак да се пробвам скоро Smile
Вто Дек 05, 2017 1:21 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
абсурд



Регистриран на: 02 Сеп 2014
Мнения: 65

Мнение Отговорете с цитат
Momchilov, и аз ти благодаря за проявения интерес. Направих няколко отклонения от трака, по различни причини. Където беше възможно се стремях да съм по-близо до маршрута от картите на БТС, но в последната част това беше доста трудно. А за по-добро минаване, винаги може по-добре. Какво да кажа аз с моето обратно засичане на пътеката в последния ден....Сега, май, остава да го тръгна на обратно. Желая ти успех!
Сря Дек 06, 2017 1:03 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 6366

Мнение Отговорете с цитат
Здрасти, абсурд Smile

Би ли споделила повече инфо как си решила проблема с навигацията по маршрута Е8? Интерсува ме какви картни материали си ползвала. Също така тракове, машинка и прочее.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пон Яну 29, 2018 1:04 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
абсурд



Регистриран на: 02 Сеп 2014
Мнения: 65

Мнение Отговорете с цитат
Привет, dido! Проблемът с навигацията се появи в последния ден, предполагам, че на телефона ми му стана прекалено горещо и отказа да функционира като навигация. За момента не можах да направя нищо, но след като беше изключен около 5-6 часа, проработи все едно, че нищо не е било. Затова и на другия ден тръгнах обратно от Мезек към Св. Марина, за да не ми е незавършена пътеката. Иначе, основно използвах трака на Рекаро, който свалих от темата Е-8 Рила - Родопи 2014. На места се отклонявах от него и тогава се консултирах с БГ Маунтинс от навигацията, картите на БТС за маршрута Е-8 и Родопи -западна част, Родопи-източна част издания на Картография от 2005 г. Телефонът ми не е нищо особено - Huawei Y511, даже се учудвам, че издържа толкова тормоз. Ако нещо от тези карти ще е от полза за маркиране, мога да ги изпратя.
Пон Яну 29, 2018 2:15 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rain



Регистриран на: 03 Юли 2013
Мнения: 652
Местожителство: Стара Загора-София

Мнение Отговорете с цитат
И за мен бе награда да дочета днес пътеписа ти! <3
Поздрави и поздравления!

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM
Съб Фев 03, 2018 10:55 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
абсурд



Регистриран на: 02 Сеп 2014
Мнения: 65

Мнение Отговорете с цитат
Много благодаря! Ще се радвам, ако съм успяла да внеса малко разнообразие в ежедневието и приятни спомени.
Нед Фев 04, 2018 12:11 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
Страница 2 от 4

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov