ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Рид Каваклията - хижа Мъка - заслон Орлово Гнездо - зимно

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Предишната тема
Следващата тема
Рид Каваклията - хижа Мъка - заслон Орлово Гнездо - зимно
Автор Съобщение
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 844
Местожителство: Русе

Мнение Рид Каваклията - хижа Мъка - заслон Орлово Гнездо - зимно Отговорете с цитат
Кърнарско ханче - рид Каваклията - хижа Мъка - заслон Орлово гнездо - връх Жални - връх Куртхисар - зимно


Маршрутът от заглавието на публикацията е подходяща дестинация за еднодневен преход през лятото, но тъй като в момента е зима, се пробвах да го извървя сега, в началото и. Знаех, че пътеките по обзорните ридове, обикалят отвисоко покрай внушителното Джафардере, а гледките, на които евентуално щях да стана свидетел, добавиха и идеи за изгрев от билото (което допълни и без това тежката раница със статив), с тръгване от Кърнарското ханче в 4 ч. сутринта. Плановете обаче са затова, за да се променят...



Озовах се късно на изходна позиция, а часът наближаваше 9. Знаех, че това може да се окаже грешка, предвид късия зимен ден и снежните навявания по билото, които изцеждат силите на човек, тръгнал да прави еднодневни преходи по билото на Стара планина, а този определено си го биваше. За щастие, по трасето имах два варианта за евентуален бивак - останките на тънещата в разруха хижа Мъка, както и заслон Орлово гнездо, разположен на панорамното било на Стара планина.

Дедопенев хан - Кърнарското ханче.



От село Кърнаре съществуват няколко основни, маркирани маршрута в тази част на планината. Единият от тях следва долината на живописното Джафардере. Други два са тези по ридовете - Галибега и Каваклията. Те се отделят от главното било на планината към селото. Римският път с разположената в горната му част крепост на връх Куртхисар, представляват интересна атракция, като край тях от билото на планината до разположеният на юг връх Сиврията - 1522м.н.в. е изградена нова екопътека.

Интересна находка край пътя. Дори едни от най-здравите модели на Мерцедес, са се предали пред експлоатацията им от малцинствата.



Маркираната пътека по рид Каваклията е прекрасна, с боя по дърветата и множество табелки за хижа Дерменка и заслон Орлово гнездо, които по билото се допълват от гъста колова маркировка. Въпреки това имаше и такива елементи, все пак малцинствата с това се отопляват...



Изглед към долината и Средна гора.



По пътя. Сезон на "зимните селфита" - открит. Smile



Рид Каваклията. Изглед към връх Вежен и настъпващата облачна свада.



Денят по прогноза трябваше да бъде ясен и много студен, и сякаш засега се сбъдваше. Термометърът показваше -6 градуса, което личи и по ледът, започващ да образува кора по мериносовия шлем.



Изведнъж попаднах в горска приказка.





Клоните звънтяха при всеки лек полъх.







Скоро излязох край изоставената хижа Мъка, в миналото - Пешова Мъка. Няколко постройки, които от години не се стопанисват, но може да се използват за авариен подслон. Дотук се преодоляват, около 800 метра денивелация от началото. Нагоре снегът стана проблем за напредването по билото. Не беше за снегоходки, а настъпващата мъгла смрази още повече пейзажа и минусовите градуси станаха още по-минусови. Smile





По билото.







Напредвах бавно в тишина и слепота към заслон Орлово гнездо, в почти непрогледната мъгла.





По билото към връх Карталкая-1588 м.н.в.





И не след дълго излязох край заслон Орлово гнездо. Посрещна ме видимо изстрадал, прегладнял и премръзнал оранжев котарак, който силно се превъзбуди от присъствието ми.



Наоколо нямаше следи от хижаря Наско, който най-вероятно се качва само по заявка или в съботно-неделни дни. Нахраних котарака с един сандвич, снимах и побързах да продължа по билото в посока Беклемето и връх Жални-1652м.н.в., от който да свърна на юг по ридът отделящ се от главното било през върховете Куртхисар-1622м.н.в., Влашките мандри-1556м.н.в., връх Сиврията-1522м.н.в.



Ясно ми беше, че днес няма да случа нито изгрев, заради късното качване, нито пък залез... По груби сметки, ако бях тръгнал в 4ч. от Кърнарското ханче, щях да съм на билото към 7:30ч. за изгревът, който щеше да се реализира в кадри с пълни сили. Сутринта видимостта беше за чудо и приказ, до 10ч. В последствие дори ми мина през ум да постоя на билото за залеза, но времето тотално се скапа и реших да не си играя с разни рогати твари. Слизането през връх Куртхисар се оказа неясно и в непрогледна мъгла, а без гпс-а, едва ли щях да се справя без принудителен бивак.





Още един бърз поглед към заслон Орлово гнездо и газ по билото.



Ходенето не спореше в пърхавия сняг и затъвах пагубно в хвойни и навявания, но все пак с добро темпо излязох на връх Куртхисар.

Връх Куртхисар-1626м.н.в. (Вълча крепост) се намира на скалисто разклонение, спускащо се южно от връх Жални-1652м.н.в., непосредствено преди Влашките мандри и Острец (Сиврията-1522м.н.в.). В района минава трасето на трако-римския път Ескус - Филипопол, свързващ Дунава с южните провинции на империята. В близост се е намирала южната крайпътна станция Суб радицес, все още личат и останките от позициите на турските войски, завладени чрез дръзка фронтална атака от колоната на генерал Карцов в лютата зима на 07.01.1878 год.







Малък времеви прозорец, преди всичко отново да потъне в белота.





В снежната прегръдка на зимата. Време е за чаша чай и смяна на широкоъгълния обектив с "теле-то". Smile







Така и предположих. В ниското видимостта се подобри.



Слизайки от рида в прохода Троян-Кърнаре, имах два варианта. Пряката пътека на картата пресичаше перпендикулярно изолиниите през полуотвесен склон, в непосредствена близост над Джафардере. Около километър по гпс трака. Разумно беше да си съхраня читавите мембранни дрехи и поех по асфалта. Smile Направих един стръмен шорткът до първата серпентина, излизайки на 7-8 метров праг, от който не ми се припомня слизането до пътя. Следващият шорткът, отново към почти отвесни прагове - сняг, лед, камъни, че за капак на всичко - почти непроходим от всякаква бодлива сган (шипки, къпинаци...). Оставаха 7.5 км, които асфалтовият път сваля плавно, а и скоро щеше да се стъмни. Взех трудното решение и поех надолу. Нямаше много движение в прохода, но все пак стопирах и четвъртата кола ме взе. След броени минути бях в изходна позиция до колата.

22 пешеходни километра за 8 часа с 1100 м. възходяща денивелация, от които час за почивка, чай, снимки и 6 км по асфалт на автостоп. Прекрасен ден, който ме допусна до зимните обятия на Балкана и макар на ръба, слязох по светло.



До скоро! Smile И хубава зима! Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/
Чет Дек 21, 2017 5:49 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov