ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
„Само човешката глупост и Вселената са безгранични...”

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Предишната тема
Следващата тема
„Само човешката глупост и Вселената са безгранични...”
Автор Съобщение
Галена



Регистриран на: 05 Авг 2009
Мнения: 38
Местожителство: София/Навсякъде...

Мнение „Само човешката глупост и Вселената са безгранични...” Отговорете с цитат
„Акълът е като месечния цикъл – не ти ли дойде навреме, изобщо не го чакай!” Този афоризъм като втора кожа ми лепва, когато иде реч за скали и каменисти, дивашки чукари и това не е гъбаркане, а грубата реалност. Като зяпна по тях, все едно свещения Граал виждам! Отделно, че когато се омагьосам по някое конкретно място, настъпва Апокалипсис, докато не додрапам до него...
Каквато и „съдба” сполетя Триград и в частност Харамийската пещера.

Когато съзрях за пръв път ждрелото, онемях, а после Дяволското гърло и сие ме хвърлиха не в оркестъра, а директно във Филаделфийската филхармония. Споменатата пещера по неведоми причини се беше закопчала в съзнанието ми (шантава човешка психика) и си дадох тогава дума, че ще кацна там. Което и направих, и то сама! Не успях да заврънгосам никоя аверка (изсулват се като мокра връв на екстремните ми идеи), накрая ми писна да мрънкотя и увещавам, запалих колата един дълъг, празничен уикенд и суйна-буйна се стоварих в къщата на една очарователна баба. Въпросната баба, след като вечерта ме поглези като за световно, ме пусна да си троша главата на следващия ден, с обещание за още глезотии (ако се довлача обратно), леко тюхкайки се относно акъла на някои хора...
Който акъл доказа издънката си още в началото, когато водачите хукнаха като изоглави по баира нагоре с едно темпо, от което нетренираното ми за подобни от раз подвизи тяло нададе вой до небесата, но си позволи само изплезен език, за друго го хвана срам. Все пак никой не го беше налагал по манерката да си пъха пръстите между пантите... Черешката на тортата (после още сур бюлюк плодове изскочиха) се оказа вертикалната панорама към входа на пещерата.

Когато я видях, пулсът ми сериозно се приближи до този на обитателите на моргата! Емо, единият от водачите (няма да спра да си падам по дългокоси хаймани!), подскачайки като коза нагоре, трасира и обезопаси с въжета маршрута,

а другият серсемин (опс, водач) с особено извратеното си чувство за хумор се кодошеше с нас, докато ни инструктираше,

а аз гледах ококорено скалата и мълчах като пукал – за външни изяви ларингсът малко беше попресъхнал, но отвътре ми идеше да го ритна по кокалчето! Интуицията ми подсказваше караманела с прелюбопитни моменти, която не ме излъга...
Опасаха ме като агне на заколение и ме пуснаха да „паса” по ръбчетата.

Драпам си аз по камънаците и опявам на глас: „Мамка си загубена, какво правиш кацнала тук, бе!” Ама яко мърморя! После Емо ме подкача: „Ти горе май нещо си говореше на глас”, а аз: „Говорих си, да. Теглих си майни! Не на теб, на себе си!” А той се хили саркастично: „Ами не беше в позиция точно мен да псуваш...” Голям купон… Който прерасна в истински цирк! По време на катеренето правят снимки – за спомен на идиотите, та докато издевателствам над себе си по скаличките и си навирам пръстчетата в някакви измислени дупки, Емо се курдисал над главата ми и ме щрака – потна, рошава, озъбена, разтреперана, висяща на някакво си въженце и умираща от ужас! И като му креснах: „Абе ще те цапна! Стига си ме снимал, а давай да се махаме оттук!” Възпитание...
Което генерално се изпари, когато се ошашавих на едно ръбче и той, с цел да ме отвлече от мислите ми (психология в действие!), започна да ми задава въпроси от сорта „какво работиш” и прочие салати, аз изпръхтях и му се сопнах здраво, ръмжейки: „Не ме занимавай с глупости, а ме издърпай оттук!” За възпитанието идеше реч май... Което накрая хептен изкрея, когато блокирах на поредната скаличка и не мръднах повече! Емо усети, че започвам да се видиотявам, идва плътно до мен и ми сочи пътя (ръбчето от няколко сантиметра, имам предвид), а другият зевзек това и чакаше – на секундата започна да ни юрка отдолу: „Вие какво сте се гушнали там?” Ако имах свободна ръка, щях да му хвърля един камък... Накрая пак драми! На Емо колкото му беше къдрава косата, съвсем се накъдри! Вече сме пред спасителната за мен дупка и той ми дава инструкции, като делово обяснява: „Сега ще те събуя (оборудването, моля без други асоциации!), а ти така, така и така – нагоре в дупката ще пролазиш.” И аз се вцепених! И викам: „Не ща, не давам!” И си пазя гащите като арабка девствения пояс! Е, разопакова ме, макар и като кренвирш със залепнал найлон, обаче пак почнах да си тегля майните на глас...
В крайна сметка се разкарах от главата му (буквално) и се изнесох като бито прасе към лелеяната пещера,

откъде наблюдавах дупката отвътре вече, на респектиращо разстояние.

Всъщност идеята на това идиотско катерене е накрая да те пуснат в самата паст на пещерата от 43 метра височина – висиш си над бездната в абсолютна тъмнина и се клатиш чаровно като кофа с вар (а после драпаш нагоре до изхода

по едно сипейче с височина на мини-небостъргач и само кал и камънаци – сефте комендантски) и Емо, гаднярът му с гадняр, преди да ме настани в другите алпинистки гащи, докато наблюдавам подозрително какво се случва с тези преди мен, ме подкача невинно и пита: „Къде пропадна вчерашния ти ентусиазъм?” Последва ехидна усмивка... За кашмер станахме!
Тук е моментът умно да замълча и да спестя глазурата на аерофобичната си торта по време на връщането ни („красиви” ръбчета от 20-тина сантиметра – отляво скала със забити въжета, отдясно пропасти и съответната ми въпиющата нужда от памперс), за да запазя някакви мършави останки от достойнство, но ставаше въпрос за акъл май. Комуто връчен сертификат за идиотизъм очевидно не е бил достатъчен, за да се прокрадват някои нездравословни идеи за косата на Емо и проверка на настоящия й статус. Прозорлив си е бил Айнщайн да се съмнява единствено за Вселената...

Tooth

_________________
Сърцето има доводи, които разумът не признава. Блез Паскал

Последната промяна е направена от Галена на Чет Авг 27, 2009 3:19 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Авг 27, 2009 3:06 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Gamina



Регистриран на: 31 Авг 2007
Мнения: 2486

Мнение Отговорете с цитат
Браво, много забавно пишеш!

Е те сега вече съм убедена, че другото лято я налазвам тая пещера. Само слушам за нея... да е страшна, да е страшна, епа колко да е страшна Very Happy
Чет Авг 27, 2009 3:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Kat



Регистриран на: 08 Юли 2007
Мнения: 872

Мнение Отговорете с цитат
Страшна като мечка стръвница Tooth
Като го чета е екстра тоя пътепис, много приятни "писмени изпълнения". Ако имаш още, давай, много интересни са ръкопляскания
Чувала съм, че тез момци могат да изкарат разните посетители на пещерата над нея, т.е. най-отгоре на скалата, да се кефят отвисоко на околността?

_________________
Чет Авг 27, 2009 3:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2551
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
ръкопляскания ръкопляскания Respect Respect

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Чет Авг 27, 2009 3:34 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Галена



Регистриран на: 05 Авг 2009
Мнения: 38
Местожителство: София/Навсякъде...

Мнение Отговорете с цитат
Гамина, благодаря!
Smile
Абе страшна! Едва ли ще ти се стори повече от пътеката, подсичаща Попова капа.
Cool
Само че тогава определено се бях ошашкала като за световно. Виж, едни други скали, на които въжета нямаше и където висях след време наистина си бяха интригуващи откъм сърдечната дейност, но за тях на друго място.
Иди. Мисля, че там ще се позабавяваш истински, а колко е красиво – не е истина...


Права си, Кат, могат. Те точно там ни курдисаха след емоцията със самата пещера, та по пътя нагоре и обратно хептен се тръшнах за памперс...
Smile
Както се бях спекла яко и ако не ме беше срам, щях да дръпна за ръкавите хората, които си подаваха носовете над ждрелото, а сега вероятно ще да си навра и моя там.
Very Happy
Благодаря ти! Ще досадя тогава с още едно сравнително (не)старо, но пък емоционално споменче...
Smile

Усмивка, Ники!

_________________
Сърцето има доводи, които разумът не признава. Блез Паскал
Чет Авг 27, 2009 7:06 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
natam-nasam



Регистриран на: 06 Авг 2007
Мнения: 209

Мнение Отговорете с цитат
Браво! Като гледам, бързо ще се отървеш от страха от височини. С такава активна терапия!!!
Чет Сеп 03, 2009 5:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov