ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Кушница(Пангео)- загадъчната планина на хоризонта 17.02.18г.

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
Кушница(Пангео)- загадъчната планина на хоризонта 17.02.18г.
Автор Съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1236
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Кушница(Пангео)- загадъчната планина на хоризонта 17.02.18г. Отговорете с цитат
Тези дни попаднах на събитие на хижа "Попови ливади" по повод първа пролет:

https://www.facebook.com/events/157044501678551/.

Събитието съм сигурен, че ще протече чудесно, както винаги са протичали събитията на тази хижа.
Някой беше написал наскоро, че не е важно всичко в хижата да е ново и лъскаво. Важното е да има уют.
А в хижа "Попови ливади" определено има нещо, което може да се нарече уют... а дори и повече от уют...

Но да не се отклонявам излишно. Горното събитие ме подсети, че в тази хижа отбелязах рождения си ден тази година.
Заслугата е на Дидо (бутам след осмата бира) - другия рожденик, с който направихме традиционния Водолейски рожден ден.
И така - време е да напиша кратък пътепис за видяното. Тъй като пролетта дойде и някой може да реши да последва стъпките ни...

Към х."Попови ливади" се отправихме в петък вечерта - след като напазарувахме в Кауфланд.
Разстоянието от София дотам е около 200 км - почти еднакво е през Банско или през Сандански.
Около полунощ пристигнахме, настанихме се на масата, скоро след това дойде и другият рожденик.
От камината лъхаше топлина, последва ядене, пиене, сладки приказки - обичайното - до около 2 часа.



Нощувката беше според предпочитанията. Повечето се оттеглиха в топлите стаи и спаха на меките легла.
За мен няма по-спокойно място за нощувка от терасата на хижата, под шума на дърветата и мигането на звездите...





Само че трябваше да се крия от хижаря Митко - той така и не може да разбере защо при толкова много и топли стаи спя навън...

На сутринта станахме доста рано - всеки бързаше със задачите си.
Скиорите тръгнаха към близкия Боздаг (Фалакро), където щяха да карат ски.
Картата за лифта за деня бе само 8 евро за скиори, а за пешеходци - 3 евро двупосочен билет!
За гледките от първенеца връх Пророк Илия 2232 м няма да разказвам - за него ще има отделен пътепис.

Други - като нас - запалихме колите и потеглихме първо към Гоце Делчев.
В града - срещу бензиностанцията Лукоил (не тази на главния път) закусихме.
Чудно вкусните закуски - особено милинките - ни даде Любо - сина на хижаря Митко.



Така вече доволно хапнали се насочихме към нашата цел - планината Кушница до град Кавала.

Кушница (или Кушиница, гръцко име Пангео, старо турско - Пърнар даг) винаги ме е удивлявала.
Често съм я виждал от Пирин например - като една стена на хоризонта, издигаща се стръмно нагоре.
Отдалече склоновете ѝ винаги са ми изглеждали стръмни и непристъпни, една могъща заплашителна стена.
Пангео дълги години си оставаше "планината на хоризонта" - тайнствена и непозната, оставаща в мечтите ми...

Но ето, че дойде и нейният ред.

Пътят до подножието на Кушница не е много - около 130 км, изминава се за около 2 часа от хижа "Попови ливади".
Важното е, че нощувайки в хижата, печелехме - първо - ранно тръгване и - второ - по-малко разстояние за изминаване.

Пролетта беше вече настъпила в полетата около град Драма. Слънце, зеленина...
Малко преди селцето Георгиани в подножието на планината спряхме за малко снимки.
Пангео се възправяше пред нас в цялото си величие и непристъпност. По високото имаше сняг.









На север в околовръст се виждаха другите планини, които ограждаха полетата на Беломорието:

Смийница:



Славянка (Алиботуш):



Боздаг:



Продължихме до селцето Панагиа, намиращо се на около 180 метра надморска височина.
Лесно хванахме асфалтовия път нагоре в планината, водещ към ски центъра и хижата на 1600 м н.в.
В началото напредвахме бързо и лесно, нямаше сняг, всичко беше зелено, огряно от слънцето и примамливо.

Постепенно набрахме височина и се появиха първите преспи сняг. Твърде скоро, твърде в ниското.
Молихме се пътят да е почистен до ски центъра, но скоро видяхме, че не е. Имаше обаче коловози от джип.
Скоро обаче коловозите станаха дълбоки една педя и колите започнаха да задират отдолу. Решихме да спрем.



Бяхме стигнали до около 1100 м н.в., тоест твърде ниско. Първенецът Мати (в превод Око) беше висок 1956 м,
тоест очакваше ни над 900 м денивелация, а времето беше вече напреднало, беше минало 11 часа, наближаваше обяд.
Все пак не трябваше да забравям, че трябваше да се върна по-рано в хижата, защото имах рожден ден за отбелязване. Smile

Все пак не се отказахме и тръгнахме нагоре. Решихме да вървим - докъдето стигнем до определен час - и се връщаме обратно.
Кушница е интересна планина. Гористи склонове, скали, мрамори, гледки към Бяло море, но за жалост то сега беше цялото в облаци.











Отначало се вървеше лесно по коловозите от джиповете. Но изведнъж стигнахме до място, където единият джип беше закъсал,
а друг го беше изтеглил обратно. Следите свършваха и нататък се налагаше да правим пъртина. Което не се оказа особено лесно.

Снегът не беше много, на места най-много до коляно. Но беше мокър, тежък, на места замръзнал и се напредваше бавно и досадно.

Изведнъж се откри гледка към първенеца Мати с кулата върху него и съседния Авго. Изглеждаха хем близо, хем далеч:







По едно време стигнахме голяма чешма. Напихме се с вода, отпочинахме и това ни вдъхна отново кураж.





Малко след това се откри гледка към Бяло море, което наистина беше бяло - пелена от бели пухкави облачета.
И над развълнуваното бяло море от облаци се забелязваше да плува пирамидата на Атон - връх Атос 2033 м н.в.:



По пътя срещнахме няколко гръцки туристи, които се връщаха обратно. Поздравихме се на обичайния "международен" език.
Скоро стигнахме дотам, откъдето гърците бяха тръгнали да слизат - голяма масивна сграда, вероятно хижа или нещо подобно.



Вече беше пределно ясно, че няма да можем да качим първенеца Мати, нямаше време. Като не може - не може.
Веднага си набелязахме нова цел - връх Авго (в превод Яйце, старо име Пилаф тепе), висок 1835 метра. Ето го и него:





Величествен се изправяше куполът на Авго и изглеждаше непристъпен. Скалист и стръмен, покрит със сняг и вероятно лед.

Добре поне, че снегът беше малко и нямаше опасност от лавини. Не носехме и котки, но се надявахме да не потрябват.

Насочихме се към върха по земния път, който опасва от всички страни купола му.



Като се доближихме максимално до купола, изоставихме пътя и продължихме директно нагоре.









Накрая стигнахме до слабоизразения южен ръб на върха и поехме по него нагоре към най-високата точка.





На места имаше стръмни участъци, хлъзгава трева и малко скали за преодоляване, но нямаше непреодолими трудности:







А гледките от другата страна не закъсняха и започнаха постепенно да се разкриват.

На север започна да наднича кулата, която е построена върху първенеца Мати:



На запад се очерта останалата половина на Кушница:





В дъното на западния хоризонт се показаха над облачното море най-високите върхове на Олимп:



На юг пирамидата на Атон сякаш ни следеше и ни наблюдаваше:



На изток в морето връх Ипсарио на остров Тасос също се подаваше над облачното море:



А още по на изток ясно се забелязваше още един остров, който не можеше да е друг, освен Самотраки с връх Фенгари:



И така - финалното изкачване се оказа доста изморително - стръмно, но с малко сняг и вече нямаше хлъзгави скали...



На връх Авго има обичайната за гръцките върхове кръгла бетонна кота и голям метален кръст.
Вятърът и снегът бяха покрили кръста с дебел снежен слой, който отдалече приличаше на човешка фигура:



С приближаването илюзията за човешката фигура започна да избледнява и изчезна.



Най-после изкачихме върха и погледнахме от другата страна.

Заслужаваше си катеренето! Заслужаваше си просрочването на времето! Заслужаваше си замръкването!

Първенецът Мати (Око) 1956 м:





Боздаг (Фалакро):





Родопите:





Към островите Тасос и Самотраки:





Към Атон:





Към Олимп:





Следват селфита, общи снимки, много смях и усмивки...









Но беше време да слизаме. Рожден ден ме чакаше. Smile

Слизането не беше трудно, но също така не беше и лесно. Слънцето грееше силно.





Следата ни по купола на връх Авго - личи си как сме го подсекли, но само защото нямаше лавинна опасност:



Бавно и постепенно, километър по километър, се доближавахме до колите. Но слънцето залезе...
Накрая стигнахме - току що се беше мръкнало и беше паднал мрак. Имаше и мъгла отвреме навреме.

Малко преди това се чух по телефона с Дидо, беше приключил с карането на ски и се прибираше в хижата.
Обсъдихме какво да купи и да започва да пече месата и да "слага масата", защото ние малко щяхме да се забавим.
Но нямаше за какво да се безпокоя, защото хижаря Митко Пирнарев беше там - следователно всичко беше под контрол!

Следва дългото досадно шофиране към България. Накрая доста се изморих и с облекчение въздъхнах, като спрях пред хижата.

Влязох в просторната празнична зала и що да видя - всички се бяха събрали, ядяха и пиеха и чакаха рожденика с тортата! Very Happy

Близо половината от присъстващите:



Е, имаше и торта. Със свещички (съответстващи на годините кибритени клечки вместо свещички). И чийзкейкове. Smile



Рожденият ден не е обект на настоящия разказ. Всичко мина добре, бих казал - повече от добре.
Не за пръв път правим рождени дни с приятели в тази хижа, няма и да е за последен. Заслужава си.
И не само заради хубавата зала, музикалната уредба, барбекюто, храната и напитките, топлите стаи...
И не само поради удобството да дойдеш с колата в колкото часа пожелаеш, с колкото багаж пожелаеш...
И не само заради многото планини и върхове наоколо със странни гледки, пещери и близостта на Гърция...
А заради уюта. И заради сигурността. И отношението на хижарите. Да си сигурен, че всичко ще мине добре...

И най-важното - хората да останат доволни... и да се връщат пак... отново и отново...

А на следващия ден се събудих рано и отидох с други приятели на ежегодния карнавал в град Ксанти...
Но-о-о-о-о - това вече е друга тема, друго приключение, от което може би някой ден ще излезе друг пътепис...

Връзка към подбрани снимки от излета:

Pirin - 16-19.02.2018g.- izbrani- h.Popovi liv.-Kushinitsa,Gartsia-P.l.-karnavalKsanti-P(JPG(otStefan

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Сря Мар 28, 2018 1:44 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Лари



Регистриран на: 03 Ное 2013
Мнения: 381
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Още един поглед върху тези чудни зимни дни, усмивката още ме държи...

Из Кушница и Боздаг с вятър в косите, далече от мъглите...

_________________
“Fais de ta vie un rêve, et de ce rêve une réalité!”
Antoine de Saint-Exupéry
The American Dollar | Anything You Synthesize | By Onesize
Пет Апр 13, 2018 9:29 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov