Звезди и ветрове - залез, нощ и изгрев от връх Амбарица
В поредния уикенд с прекрасна прогноза и след миналоседмичните вихрушки и снегове, решихме да се пробваме с тежкия багаж до връх Амбарица. Спане на върха на палатка, опит за нощни снимки по ветровитото било с много вятър и звезди под чистото небе на връх Амбарица. Старопланинското било с Купена, Кръстците и Костенурката, връх Жълтец и билото на връх Ботев със светещата кула, са особено впечатляваща гледка, a с луна в гръб, която да ги осветява в дългите часове на февруарската нощ, си заслужава човек да помръзне, съзерцавайки бялата самота.
Поехме с Катя по дългия път от Сопот. Ветровете по билото на Стара планина насмитаха ледени късове и беше ясно, че не си заслужава да хабя сили, разпъвам и окопавам зимната палатка. Излизането на Амбарица беше придружено с доста усилия, а багажът ме смазваше. Купища дрехи, палатка, спални чували, термос, фототехника, статив, лопата, котки, снегоходки и разните лакомства с вълшебната покривка на Катя...
Доста хора се завъртяха, макар и за кратко горе. Някои идваха от хижа Добрила, други от хижа Амбарица, но през нощта щяхме да сме сами със следите от вълци по билото, с които се движих в тъмнината на нощта само седмица по-рано, минавайки по билото до връх Ботев.
Гледката на изток и североизточния вятър, който се забавлява с нас в следващите часове.
На юг към долината.
В ламаринената къщичка на връх Амбарица. Изкопах много сняг. Къщичката беше пълна догоре, но все пак създадох нужния уют. Две шалтета, място за импровизирана вечеря с горящ примус, топъл чай и ветровитите закачки на Амбарица и старопланинското било. С раници препречващи входа и хубавите спални чували, спокойствието и топлината са гарантирани, в пролуката между раниците - големите звезди и преминаващите самолети.
Изглед на запад, откъдето след малко ще се появят топлите цветове на залеза.
По залез.
Седмица по-рано. 5ч. сутринта в почивка, пиене на чай и дългия път към заслон Ботев и връх Ботев.
И в съзерцание към масива Равнец с черните гори на склоновете, слизащи дълбоко в ждрелото на Стара река.
Последният посетител на върха за днес. Медитация.
И Катя. Залезът е към своя край, а гледката на изток е направо... уау... На връх Ботев пуснаха осветлението.
Примусът вече гори и разните огнени еликсири и салата от свежи зеленчуци, са на "трапезата". Луната е високо в небето. В отлагане на опити за нощни снимки, запълнихме времето в приказки.
Рано сутрин. Часът е, около 5 и на изток слънцето, макар и плахо, се бори да пробие и озари била и долини. Вятърът все така упорито смразява опитите ми да стоя вън, но всяко усилие си заслужава.
На запад гледката е поразителна. Остри следи от падащи звезди, вляво градчета и села, вдясно залезът на кървавата луна...
Студено утро. Слънцето се показа между масива Равнец и връх Ботев.
А, Катя и тя се показа.
Излитаме, но надолу с поредната следа от самолет в небесата. Само че нас ни очаква 1700 метра по вертикала до долината в компанията на летящи мтв-а по пътя, всички с каски и спускащи се с брутални скорости по пътя, пътеките и отнасящи прах и камъняци, не особено приятно изживяване за околните...
Уникало
Хубави сники, Ако не е тайна какви са чувалите
Благодаря! Няма тайна. Чувалите са Husky Enjoy.
Характеристики:
Пълнеж: 2 x 240 g/m2 Invista QualloFil, 7-канален
Екстремна температура -26°C, Комфорт: от -18°C до -10°C
Тегло: 2150 г.
Много добро попадение, въпреки че е по-тежък... Следващия сезон бих преминал на пухената Хималая на българското Мило.
Следващия сезон бих преминал на пухената Хималая на българското Мило.
пиша ти заради горното.
имам всякакви чували - от пухения салева диадем, до салева и фауде с кухи влакна и имам база за сравнение.
Та да ти обърна внимание на нещо - виж и заглавието на чуваля - Хималая - явно е за Хималаите...
Иначе, с думи прости, дебелите пухени чували са предназначени за студени, СУХИ планини, каквито са Хималаите, Каракорум и други из Азия.
Нашите планини, по климат, са близки до Алпите, т.е. ВЛАЖНИ, където процентът влажност на въздуха е много по-висок от този в азиатските планини.
Не по-малък проблем при чувалите с пух е постоянната грижа, която се налага за такова нещо.
По тази причина, ако ходиш за ден два по нашите планини, изобщо не ти трябва пух, кухите влакна вършат същата работа. Ако обаче решиш да правиш по-дълга проява, на третия ден пухът така ще се е насмукал с вода, че ще държи студено и ще тежи, което обезсмисля притежаването му.
Неслучайно чувалите с кухи влакна са по-популярни в Европейските планини, а за Азия и полярните територии се предпочитат пухените.
Та по тази причина бих те посъветвал да проучиш по-задълбочено въпроса, преди да направиш тази инвестиция. При мен Диадемът си стои вече 10 години без да съм го и извадил от гардероба. Последно го ползвах веднъж Януари на х.Иван Вазов, където при минус много, без печка, спах на отворен прозорец и телом, само по тениска, бях потен, ама зверски, а около лицето потта беше замръзнала, където е бил контакта със студа.
При мен има и още нещо - от дългите години носене на тежести вече имам неприязън към раници над 55 литра. И често ми се налага да обмислям как да правя "полифункционална" екипировката - например чувал тип вестник + пухенка и пухено долнище /на Мило Търговище/ - така пак си докарвам комфорт на много ниски температури без да мъкна особено големи обеми, каквито е нискотемпературния чувал....
Следващия сезон бих преминал на пухената Хималая на българското Мило.
пиша ти заради горното.
имам всякакви чували - от пухения салева диадем, до салева и фауде с кухи влакна и имам база за сравнение.
Та да ти обърна внимание на нещо - виж и заглавието на чуваля - Хималая - явно е за Хималаите...
Иначе, с думи прости, дебелите пухени чували са предназначени за студени, СУХИ планини, каквито са Хималаите, Каракорум и други из Азия.
Нашите планини, по климат, са близки до Алпите, т.е. ВЛАЖНИ, където процентът влажност на въздуха е много по-висок от този в азиатските планини.
Не по-малък проблем при чувалите с пух е постоянната грижа, която се налага за такова нещо.
По тази причина, ако ходиш за ден два по нашите планини, изобщо не ти трябва пух, кухите влакна вършат същата работа. Ако обаче решиш да правиш по-дълга проява, на третия ден пухът така ще се е насмукал с вода, че ще държи студено и ще тежи, което обезсмисля притежаването му.
Неслучайно чувалите с кухи влакна са по-популярни в Европейските планини, а за Азия и полярните територии се предпочитат пухените.
Та по тази причина бих те посъветвал да проучиш по-задълбочено въпроса, преди да направиш тази инвестиция. При мен Диадемът си стои вече 10 години без да съм го и извадил от гардероба. Последно го ползвах веднъж Януари на х.Иван Вазов, където при минус много, без печка, спах на отворен прозорец и телом, само по тениска, бях потен, ама зверски, а около лицето потта беше замръзнала, където е бил контакта със студа.
При мен има и още нещо - от дългите години носене на тежести вече имам неприязън към раници над 55 литра. И често ми се налага да обмислям как да правя "полифункционална" екипировката - например чувал тип вестник + пухенка и пухено долнище /на Мило Търговище/ - така пак си докарвам комфорт на много ниски температури без да мъкна особено големи обеми, каквито е нискотемпературния чувал....
Благодаря за изчерпателния коментар и подробностите. Като цяло всичко е ясно, около гореизложеното, което не пречи да се инатя за точно този чувал. Иначе с пухенката и панталона на Мило Търговище, с който съм спал в този чувал, наистина няма драма за спане в палатка или снежно укритие. И аз имам точно този проблем с конденза. От него всичко замръзва и се получава влага вътре, а на моменти, колкото и странно да звучи, се налага да се сваля ципа.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети