ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
ВНИМАНИЕ! Предупреждение за Mad Max Hikes и Христо Василев!

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
ВНИМАНИЕ! Предупреждение за Mad Max Hikes и Христо Василев!
Автор Съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1235
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение ВНИМАНИЕ! Предупреждение за Mad Max Hikes и Христо Василев! Отговорете с цитат
ВНИМАНИЕ! Предупреждение относно платена група Mad Max Hikes (Bulgaria Hikes) и нейния нелицензиран водач Христо Василев!

По принцип не обичам да пиша за платените групи и платените водачи, за да не ме обвинят отново, че не съм си пил хапчетата. Smile

Но в случая се налага. Защото за втора поредна година има сериозни оплаквания от тази група и от нейния водач Христо Василев.
Защото всеки трябва да е информиран и да може сам да вземе решение на база на тази информация. А ето и част от информацията:

Фейсбук страницата на Mad Max Hikes - https://www.facebook.com/pg/madmaxhikes/about/?ref=page_internal

Страница на недоволните от платения преход Ком-Емине през 2017 г. и конкретно от водача Христо Василев:

Защо да НЕ изберем Mad Max Hikes (Bulgaria Hikes) и Христо Василев за наш планински водач на Ком-Емине

Там има разказ и на недоволни чужденци, ползвали услугите на Christo, които твърдят, че той не им е върнал дължими пари:

Kom- Emine trail (E3) - Johannes` Story

Недоволно мнение на Katya Mandinska във Фейсбук, принудена да прекрати похода Ком-Емине на 21.08.2018 г. в Сливен поради:
„Причина : проблем с водача и разпадане на групата." - Katya Mandinska - Ден 14:Ски база Грамадлива - проход Предела - Сливен

Не съм попадал на информация за случилото се от насрещната страна [фирма Mad Max Hikes (Bulgaria Hikes)].

Няма проблем да се регистрира тук и да изложи своето становище, или някой друг да изложи друго становище.

А ето и цитираните недоволни мнения, нека ги има и тук, за да не се загубят в потока на Фейсбук и блоговете:

Страница на недоволните от платения преход Ком-Емине през 2017 г. и конкретно от водача Христо Василев:

Защо да НЕ изберем Mad Max Hikes (Bulgaria Hikes) и Христо Василев за наш планински водач на Ком-Емине

„BG MOUNTAINS
Instagram #Mountainsofbulgaria

Защо да НЕ изберем Mad Max Hikes (Bulgaria Hikes) и Христо Василев за наш планински водач на Ком-Емине

януари 11, 2018



Всеки, тръгнал на Ком-Емине за пръв път, най-вероятно се замисля да се запише с организирана група. Това би трябвало да спести много грижи и време, а спокойствието да имаш професионален водач със себе си в някои ситуации е незаменимо.




Тук обаче ще да ви споделим нашия, за съжаление, негативен опит с Mad Max Hikes и Христо Василев като водач. И това не е мнение на един човек, а общото впечатление на всички участници, до което сме стигнали след множество разговори.


Защо сме недоволни?
Най-вече поради странното и непрофесионално отношение от страна на водача, който е и организатор. Липсата на адекватна организация в определени ситуации, неизпълнението на уговорки, постоянно доплащане от наша страна.
Цялостното впечатление, което този човек остави след себе си е, че му беше доста неприятно да бъде на този преход с група и че единственото, което го интересува, е да вземе колкото се може повече пари.
Воденето му беше доста неадекватно като темпо, време на тръгване, информация относно вода по пътя, а групата често се разкъсваше, тъй като беше твърде голяма.
Като цяло неговото отношение повлия много и на нашето и развали в голяма степен емоцията по време на прехода.


Основните причини накратко:


Липса на лиценз за планински водач по българското законодателство
Не се подписва договор за услугата и неща, които бяха предварително уговорени, не бяха изпълнени
Недостатъчно познаване на маршрута и отклоняване от маркировката
Не е регистриран като юридическо лице в търговския регистър и няма декларирани приходи за дейността си
Непрофесионално, грубо отношение към клиентите
Умишлено склонява участниците да се откажат по време на прехода
Постоянни препирни свързани с организацията и с доплащане от страна на участниците
Не вдъхва сигурност като водач – не носи със себе си почти никаква екипировка, употребява често марихуана по време на работа
Предварителна информация:
Организацията на събитието, набирането на участници, задаването на въпроси от тяхна страна и предоставянето на допълнителна информация се случваше изцяло чрез Фейсбук групата на Mad Max Hikes.
Максималният брой участници, обявен предварително от Христо, беше 15 - в крайна сметка се оказахме 20 за целият преход + още няколко приходящи човека за част от него. Таксата беше 1150лв, като минимум 50% трябваше да бъде преведена по банков път веднага при записване (на сметката на трето лице), а останалата част от сумата - в брой при тръгването. Документ, за парите платени в брой не се издава.
Обявено беше, че таксата включва:
Водаческа услуга, транспорт София - Хижа Ком, 20 нощувки в хижа/заслон + 2 нощувки на бивак, изхранване – сутрин, обед и вечер по време на целия преход, транспорт Емона-София. Цялата организация на тези неща е ангажимент на Mad Max Hikes.
Обещано е, че Mad Max Hikes ще предостави палатки за всички участници и ще подсигури нощувките на бивак. Също така е обещана доставка на допълнителен багаж (предварително предаден от участниците) на хижа Бузлуджа.

Преходът подробно:
Ден 0: Датата е 7ми август 2017, следобед, групата се събира за пръв път. Тръгваме от стадион „Васил Левски“. Видимо сме доста повече от 15 участника. Последни организационни дейности и потегляме. Пристигаме. Преброяваме се – 25 човека. Първата нощувка е на х.Ком – стара. Капацитет – 22 места. Хора остават да спят по пейките в столовата. Едва ли е разумно човек да тръгва недоспал на преход, но настроението е все още приповдигнато и никой не протестира.

Ден 1: х.Ком – х.Пробойница – първият ни преход! Вълнуващо, но много уморително. Добираме се до изоставената хижа. Както е уговорено – доставили са ни някаква храна (недостатъчна) и … бивачни съоръжения. Оказва се, че представата на Христо за палатка се изчерпва до най-обикновена градинска тента. Тентите нямат под и духат отвсякъде. Спалните чували на някои хора липсват. Леко сме разочаровани, но не губим присъствие на духа. Част от групата решава да спи в изоставената хижа. През нощта мишка прави обиколка по няколко от стаите и рови в багажа.

Ден 2: х.Пробойница – х.Тръстена. По пътя спираме на единственото работещо магазинче на гара Лакатник за обяд. Сухи пакети нямаме, така че всеки да се оправя сам – странно. На хижа Тръстена ни обгрижват чудесно, както винаги.

Ден 3: х.Тръстена – х.Лескова. Старите хижари на Лескова вече ги няма. Посрещат ни двама други - с казан курбан чорба - за всички. Твърдят, че никой от организаторите нищо не им е обяснил. Вегетарианците в групата са леко ужасени. Успяваме да изровим отнякъде случайно забравени картофи за тях. Истинският проблем обаче е, че няма никаква друга храна – нито за закуска, нито за следващия ден. Налага се да се слезе до някое село за провизии. Имаме късмет и се намира работещ магазин. Местата за спане обаче отново са по-малко. По-саможертвените в групата остават да спят на масите отвън. Те са твърди, а през нощта съсел пречи на хората да си починат.

Ден 4: х.Мургаш – проход Витиня. Закусваме леко, каквото има, тъй като селският магазин от вчера не предлага кой-знае какво. Преходът е тежък и дълъг. Осезаемо се усеща различната физическа подготовка на участниците в групата. Толкова голяма група само с един водач започва да е проблем. За обяд се полагат средно по две филии с лютеница на човек. Гладът ни изнервя допълнително. Напрягаме усилия и се добираме до крайната цел. Групата вече се е сближила достатъчно и това, че трябва да спим по двама на легло, не успява да ни притесни особено. Домакинът ни ни препоръчва да звъннем на х.Кашана, защото никой от организаторите не бил говорил с тях от седмици и там не били много сигурни дали ще дойдем.

Ден 5: проход Витиня – х.Кашана. Отново дълъг и изморителен преход. Накрая групата се разкъсва и по-нетърпеливите бързат напред. На х.Кашана както винаги хижарите са безкрайно гостоприемни и се грижат за нас подобаващо.

Ден 6: Хваща ни твърде лошо време и се налага да направим планираната си почивка по-рано. Не страдаме особено, защото на Кашана е уютно.

Ден 7: х.Кашана – х.Момина поляна. Христо обявява, че не иска той да се занимава повече с организацията на нашето изхранване. От тук нататък всеки щял да има бюджет от 5лв на хранене и да си поръчва каквото прецени. Парите си остават в Ицо. Ако надвишиш бюджета си доплащаш. Странното е, че при обратния случай – ако не се достигне лимита, пари не се връщат….. Недоумение обзема всички.

Ден 8: х.Момина поляна – х.Козя стена. Христо ни съобщава, че оттук нататък преходът не е шега работа, затова трябва да се стегнем. Странно, предвид че досега проблеми не сме имали. Тръгваме сутринта с бясно темпо от първата минута по стръмния баир над х.Момина поляна. На десетата минута участничка от групата почва да изостава, затова Христо директно я изпраща да си ходи вкъщи. Групата е в шок. Всички подтичват по пътеката, спъвайки се в камъни и храсти. Още хора почват да изостават. Христо се опитва да изгони други двама от групата. Спретва се истински скандал, следва остра размяна на реплики. Хората няма да му се дадат толкова лесно. Групата продължава да се движи, като поради бързащият ни водач се разпокъсва на километри разстояние. Следват още преговори и препирни през деня, без особен резултат. Христо е прав, останалите 20 грешим….. Стигаме до крайната си цел навреме, въпреки „бавното“ си темпо.

Ден 9: х.Козя стена – х.Добрила. По пътя, в последния един час, ни застига силна лятна буря, пороен дъжд и лека градушка. Стигаме до хижата мокри до костите и забележително кални. В Добрила обаче не искат да ни позволят да използваме пералнята, тъй като предишна група е нанесла някакви щети. Нещастни сме. По-късно водачът ни се намесва и урежда пералня … само за себе си.

Ден 10: х.Добрила – заслон Ботев. Изключително вълнуващ и емоционално наситен ден.
Изморени и гладни сме, но и доволни. Време е за вечеря и домакините ни сервират уговорените порции. Сядаме на вечеря и пред очите ми Христо изяжда своята и още една, която все още си няма собственик. Собственикът на порцията се оказва е задрямал в съседната стая и сега си я търси. Христо има внезапен пристъп на остра амнезия и няма представа какво се е случило или защо него питаме, все пак не ни бил сервитьор Very Happy

Ден 11: заслон Ботев – х.Мазалат. Сутринта на тръгване има лек спор, защото Христо трябвало да доплати 40лв. на хижаря. Твърди, че някой от нас е виновен. Оказва се, че май е забравил да си плати уискито, което изпи вчера. Останалата част от деня преминава без повече ексцесии.

Ден 12: х.Мазалат – х.Бузлуджа. Още сутринта ни се сервират лоши новини. Очевидно е, че в Mad Max Hikes явно имат проблеми с вътрешната организация. Хора биват уволнени и няма да си получим допълнителния багаж на Бузлуджа, защото нямало кой да го докара. Запасите ни от медикаменти, консумативи и допълнителна храна са изчерпани… Вечерта, на хижа Бузлуджа отново има проблем с броя на порциите, но вместо да го разреши, Христо се държи изключително грубо с една от участничките, без да бъде предизвикан.

Ден 13: х.Бузлуджа – ски база Грамадлива. На тръгване сутринта се оказва, че не са уговорени сухи пакети храна за през деня. Христо разчита, че ще хапнем на х.Българка. Успяваме да го убедим все пак поне да звънне там, и тъй като никой не вдига телефона, Христо взима някакви провизии за всеки случай. Естествено, стигайки до хижата, установяваме, че тя не работи. Сега по подобие на съименникът си отпреди 2000 години, Христо успява да изхрани група от 20 човека с един хляб, един салам и един кашкавал.
Преходът разбира се е дълъг и изтощителен, а хората – много гладни. На най-малката от групата дори почва да и се вие свят. Някак се докопваме до хижата.

Ден 14: Будим се рано и се стягаме за път. Христо изчаква всички да са съвсем готови. Когато вече сме се строили с раниците отвън, ни се съобщава че днес никъде няма да ходим, защото щяло много да вали и да бъде ужасно. Почивния ден, който ни се полагаше в Котел, трябва да изкараме тук. Цялата група спори и иска да тръгне, тъй като времето не изглежда чак толкова зле. Той ни разубеждава, защото по пътя нямало никаква хижа или заслон, където да се подслоним в случай, че завали. Доверяваме му се и се примиряваме. Разопаковаме багажа наново. Цял ден не капва капка дъжд.

Ден 15: с.б. Грамадлива – хижа Чумерна. На този ден минаваме покрай заслон Караиваново хорище и хижа Буковец. А уж нямаше да има нищо по пътя. Остава да си мислим, че или ни е излъгал или не познава маршрута. Подозираме, че реши да направим почивката на Грамадлива, тъй като излиза значително по-евтино отколкото в гр.Котел.

Ден 16: х.Чумерна - … гр.Сливен. Тъй като времето е нестабилно, дъждовно и хладно, никой от групата няма особено желание да спи в проветрива тента. Решаваме в края на деня от пр. Вратник да вземем таксита до гр.Сливен и да нощуваме там. Най-накрая успяваме да си получим допълнителния багаж, който се оказва е пратен по Еконт дотам. Вече почти на никой не му трябва, тъй като в Сливен може да се закупи всичко. И отново изненада – съобщава ни се, че когато сме в населено място, а не на хижа, бюджетът ни за храна бива съкратен на 8лв. на ден… защото може да се храним директно от магазина… Парите, които предварително сме му платили, сега той ни ги раздава като грижлива учителка, сякаш сме второкласници на зелено училище.

Ден 17: пр.Вратник – гр.Котел. Отново дълъг и изморителен ден, пристигаме късно. При настаняването обаче възниква проблем. Оказва се, че Христо предварително е запазил само 10 места, а ние сме 18 човека. Явно въобще не е очаквал толкова много хора да издържим дотам и не е искал да се прецака като остави капаро за всички. Жената от къщата за гости успява да реагира и да ни намери още една къща. При разговори с останалите хижари стигаме до извода, че това му е обичайна практика.

Ден 18: гр.Котел – х.Върбишки проход. Христо вече не се притеснява особено от групата и открито си пуши трева по 2-3 пъти на ден. Разнообразява любимите си теми за пари и различни тарикатски схеми с откровения за това колко много му е писнал вече този преход в тази непоносима гора.

Ден 19: х.Върбишки проход – Немой дере. Очаква ни дълъг преход и възниква спор кога да тръгнем. Водачът настоява, че трябва да е в 9 часа. Нямаме избор. Стигаме на Ришки проход когато вече слънцето е залязло и почва да се мръква. Трафикът е изключително натоварен, преобладават тежки камиони. До мястото за спане трябва да стигнем вървейки по самото пътно платно. Рискът някой да бъде блъснат е съвсем реален. Според водача ни остава около половин час. Само след 20-тина метра обаче забелязваме, че има пътека, успоредна на пътя, с нашата маркировка. Христо ни убеждава, че това не е никаква пътека и само ще се загубим по нея. Ок, продължаваме покрай колите. Стъмва се напълно и единствено челниците ни могат да послужат като някаква сигнализация за автомобилите. Христо се отцепва далече напред, цялата група се разпокъсва. 40 минути по-късно пътеката отново се влива в пътя. Явно можехме да си ги спестим тези 40 рискови минути. Още 30-40 минути по-късно успяваме да стигнем до крайната цел. Всички са максимално изнервени. По-късно научаваме, че Христо, тръгвайки по пътя, е взел челника на най-малката ни участничка (16г.), тъй като той не носи собствен, оставяйки нея без светлина. На Немой дере отново се оказва, че групата е твърде голяма и част от хората ще спят на мебелите в кухнята.

Ден 20: Немой дере – с. Дъскотна. Достигайки с.Планиница, групата се нахвърля на близкия магазин. Време е и за глупавата процедура по раздаването на 8лв. за храна. Внезапно се оказва обаче, че не били 8, а 4, защото видиш ли предната вечер сме ползвали кухнята, което трябвало да бъде доплатено… А уж таксата ни включваше “всичко”. Не става ясно как се е очаквало да се нахраним, ако не ползваме кухнята. Нервите на повечето от нас не издържат и искаме обяснение от Христо защо вече 20 дни постоянно ни се налага да доплащаме неща, които уж се включваха в таксата, защо реално няма адекватна организация и защо бюджетът ни постоянно изтънява. Не получаваме смислен отговор, затова пък се заформя грандиозен скандал на центъра на селото. Привличаме вниманието и на местните, които толкова интересно шоу едва ли са наблюдавали скоро. Ефектът е все едно спорим със стена.

Ден 21: с.Дъскотна – с.Козичино. Адска жега и жажда мъчи цялата група. Имаме да извървим над 42км. през този ден. Към тях навъртаме още няколко, отбивайки се допълнително към близко село. Оказва се, че Христо търси банкомат… Взима пари назаем от участник в групата. До края на прехода всеки се оправя на собствени разноски.

Ден 22: с.Козичино – нос Емине. Като за последно времето рязко се разваля и цял ден вали напоително. Половината ден вървим затънали до глезените в кал. Мотивацията и настроението ни обаче са на ниво. Поставяме рекорд по бързо придвижване. От първоначалните 20, цели 18 участника сме стигнали до целта. Групата е станала изключително сплотена за тези три седмици. Интересно е, че през цялото време, въпреки че сме събрани над 20 съвсем различни характера, не е възникнала дразга между самите участници. Доволни сме. Остава само леко горчивият вкус от отношението на водача ни. А може би именно това ни е сплотило, кой знае …

Целта на всичката тази информация не е просто да си помрънкаме, а да предупредим евентуални бъдещи жертви. Сигурно е, че никой не желае да си прекара целия преход в дребнави спорове и дразги с водача.

Надяваме се да сме били полезни (:


Иво, Гери




https://www.facebook.com/madmaxhikes/?ref=br_rs
https://www.facebook.com/bulgariahikes/
https://www.facebook.com/christovassilev



4 коментара

Unknownпреди 7 месеца

Иво и Гери, благдоарян съм Ви, че споделихте тази информация с мен. Точно от такива водачи, организация и даване на пари на ръка бих желал да се опазя, когато давам към 1000 лева за преход, който е особено важен за мен. Благодаря Ви за отделеното време и труд да публикувате тази информация !
Ema Bemaпреди 6 месеца - Споделено обществено

А Вие с кой акъл давате над 1000 лева, без да се издава документ и тръгвате с човек, който ДОРИ НЯМА лиценз за планински водач..!? Това не го разбирам..
+
1
2
1
·
Отговор
Ivo Ivanchev
преди 6 месеца

На мен никога не ми е минавало през акъла, че човек, който е планински водач и си изкарва хляба с това, ще постъпи така, нито ми е хрумвало да проверявам дали има лиценз. Обикновенно е професия, която се върши с удоволствие, а не с нежелание. Всичките справки и проверки се породиха от отношението му на Ком-Емине. Ако се беше държал нормално, изобщо нямаше да проверяваме след прехода дали има лиценз, фирма и тн. Надявам се с тази тема повече хора да се предпазят.
Ema Bema
преди 6 месеца

+Ivo Ivanchev А аз се надявам този "водач" и съответната агенция да бъдат санкционирани по някакъв начин ! Аман от това беззаконие и безхаберие, което цари у нас. Все пак се радвам, че въпреки неприятните изживявания с водача, сте изкарали добре по маршрута и не е имало и някой пострадал участник.“



Разказът на недоволните чужденци, ползвали услугите на Christo, които твърдят, че той не им е върнал дължими пари:

Kom- Emine trail (E3) - Johannes` Story

„Bg Mountains
Instagram #Mountainsofbulgaria

Kom- Emine trail (E3) - Johannes` Story

януари 22, 2018

We planned to do a long distance backpacking in summer 2017. It would be the first time for my daughter to go with us, and we wanted it being a good experience for her. We already know how exhausted you will get, everything had to be organized perfectly.

We had some debate about the country, but in the end, we decided to walk through Bulgaria. We already had been there to walk Pirin and Rila mountains two years before. Be bought a guide-book for the Bulgarian part of E3, called Kom-Emine. This guide-book mentioned the need to call huts ahead of arrival, as some of them would not be working, and some of them being missing.

We contacted the travel agency we used two years before, and they sent us to the Bulgarian bureau of tourism (BTS). BTS only offered a place in their guided tours. We kept on searching and finally found a company called Mad Max Hikers. This company does not own a home page, but exists in Facebook only. I don’t know much about Bulgarian companies, in Austria a company like this would not be considered to be reputable, but it was our only chance.

I wrote there on June 21st and got a quick response from a guy called Christo. He introduced himself as a mountain guide and yes, he would be able to do so. He would also be able to organize all camping sites needed, so we would not need to carry tent and sleeping bags. I considered his labour being expensive, I know about salary in Bulgaria, but what else could we have done? "Booking the whole trip : 200 eur, Delivering tents, sleeping bags, water and food : 150 eur per day in western part and 300 eur per day in eastern part. Transfer from Sofia to Kom hut : 150 eur" (cut and paste from original mail).

So we agreed, because we had just 21 days left. Christo told us he had to start booking shelters immediately as they will get crowded very much. We also booked flights. Two days later we sent €600 to Christo, but he insisted in complete payment of €1250. This is not usual in central Europe, and does not make any sense to me, as his only risk would have been these €200 for phone calls, which was more than just covered with these €600 we sent. July 26th he confirmed to have received the €600 and promised to start with his labour, but again insisted on receiving the missing amount. At this time my company had sent me to Spain, so there had been some misunderstanding between my wife and me.

Christo threatened with laying down his labour and sending back our money. That’s why we sent the missing amount, so we had paid €1250 to him by July 2nd. Christo still was not satisfied as he had to pay two shelters in advance, but after some debate he agreed in receiving this money on a meeting in Sofia. He just then started booking shelters.

We arrived in Sofia on July 16th. I sigh with relief as I already was sure to be a victim of fraud. We paid for these two shelters and a bus brought us to new Kom hut on the next day (July 17th). We spent our night there. Everything really worked.

The next day we did our first stage, we should meet Christo near to abandoned shelter Proboystena. When arrived, we saw Christo and a second man. It was obvious they tried to erect a camping for us. However, they did not know how to deal with the tent, but being experienced hikers it was no problem for us. Food was OK, the night cold, but we have perfect equipment, so it was not a too big problem. Christo and his friend slept in an Opel estate car. Next morning we received breakfast and a description of the succeeding way. It was a more or less correct one from a car driver’s point of view, but distances had been completely messed up both, the total distance to Lakatnik and the relation between dirt road and asphalt. Despite he told us otherwise: Christo had never walked this part of Kom Emine (and it was one of the nastiest)

During the next some days everything went perfectly well. Huts knew about us ad served meal we liked. Our second camping had been planned for Leskova hut, but Christo could find a friendly and helpful guy to reopen this closed down hut. We paid to this man for both, food and shelter, so Christo owed us €150. Bad for us: Christo should have brought our provisions together with our Camping equipment. So we had no provisions for the succeeding days. Not an easy one, but we could deal with it. We would get our food and snacks only at August 3rd.

We expected the camping on August 3rd at Vratnik saddle being pretty much what camping at Proboystena hut had been, but it was different. This time, just Christo was there. He had no car, just some bags with food and low-cost camping equipment (not our high quality gear). This saddle is no proper camping ground, so we could not camp there, instead we had to carry this low cost camping equipment and food to an overgrown pasture. Christo deserted immediately after showing this place, we had to erect this tent, cook food and spend the night. Due to the bad quality of the equipment this was a horribly cold night!

Just four days later we should have another camping on Rishki saddle. But at this time Christo had already started his own tour, so he managed organizing a night in bungalows. So Christo already owed us €450, and he uncalled promised to pay it back to us after finishing his own tour in the end of August. There was another mishap with our last night on the trail: a planned night at hunting house Nesebar was not possible. We had been lucky: We had been lucky: We could find a pension, thanks to a Bulgarian hiker we met and made friends some days before. We arrived happily at Cap Emine on August 12th.

We waited for our money to come. We urged several times, when suddenly on October 25th Christo sent a mail:

Dear Elisabeth and Johannes,



We have been discussing in our club last weeks the refundation issue (our proposal to refund you part of the payment for your Kom - Emine trail) and this is to inform you that we have decided not to refund any money to you. The reason for that decision is that we did all possible to make this trip happens, and even that it didn't went as planned, it was even more sucsessfull and we desrved to be paid in full for our effort.



Please take this as finall notice on this matter. Wish you all the best.



Christo



Mad Max Hikes
Snow And Rock Tours
Sofia, Bulgaria
+ 359 884 538 673
madmaxhikes@abv.bg
www.facebook.com/madmaxhikes



We have tried to find Mr. Christo Vasilev since then to get our missing money. It seems not that easy to find Mr. Vasilev. Lately we found out neither is Mad Max Hikers a company nor is Mr. Vasilev a mountain guide. But we keep on trying to get our money!

3 коментара

Anna Kollerпреди 6 месеца - Споделено обществено

hallo elisabeth und johannes!
vielen dank, dass ihr eure geschichte beschrieben habt. ich plane für den kommenden sommer ev auch diese tour zu machen, und weiss durch euch, dass mad max kein vertrauenswürdiger partner ist.
ist es überhaupt nötig, einen guide zu haben? oder kann man es, wohl mit schwerem rucksack, auch alleine schaffen?
und: wäre es möglich, als frau alleine zu gehen?
danke für antworten!
lgg
·
Отговор
Johannes N.
преди 6 месеца

Hallo, wir sind schon mehrere längere Wege gegangen (z. B. Nordteil E4 in Griechenland, GR11 in Spanien, Sörmlandsleden). Kom-Emine ist an sich nicht übermäßig schwierig. Es gibt aber zwei Probleme: Die große Distanz zwischen den Hütten (es können durchaus über 60 km sein) und dass die Hütten nicht immer alle offen sind (und jetzt stelle man sich vor, man ist 60 km gewandert, kommt bei einer Hütte an, die zu ist).

Wir hatten keinen Bergführer bei uns, und wir haben auch keinen gebraucht. Wir hatten Christo primär dazu, dass er für uns die Hütten anruft, sieht, welche offen sind, und uns dort anmeldet. Voranmeldungen sind durchaus nützlich, denn es gibt auch organisierte Wanderungen mit 60 Leuten, wenn die anrücken ist die Hütte rappelvoll. Das Anrufen in den Hütten gestaltet sich aber äußerst schwierig, denn die Hüttenwirte sprechen in erster Linie Bulgarisch, wenn sie Fremdsprachen sprechen, dann allenfalls Russisch oder Italienisch/Spanisch.

Ich würde davon abraten, Kom-Emine ohne Voranmeldung als Hüttenwanderung zu machen. Ohne Voranmeldung geht nur mit Zelt. In dem Fall braucht man jedenfalls auch Proviant für mehrere Tage. Falls Ihr Hilfe beim Buchen der Hütte braucht, können wir gerne helfen. Mittlerweile wissen wir, wie Smile

Liebe Grüße

Johannes
·
Johannes N.
преди 6 месеца

Ich habe noch einen Nachtrag: Kom-Emine war wirklich schön. Wir werden es nie vergessen Smile



Недоволно мнение на Katya Mandinska във Фейсбук, принудена да прекрати похода Ком-Емине на 21.08.2018 г. в Сливен поради:
„Причина : проблем с водача и разпадане на групата." - Katya Mandinska - Ден 14:Ски база Грамадлива - проход Предела - Сливен

„Katya Mandinska

23.08.2018 г. 11:10 · [Публична публикация, видима от всеки]

Ден 14:Ски база Грамадлива - проход Предела - Сливен
На 21 август 2018г преходът Ком-Емине за мен приключи, след изминати 400 км и оставащи до морето 250км. Причина : проблем с водача и разпадане на групата. След като се добрах на автостоп от проход Предела до град Сливен, отидох до болницата, където ми направиха подробен медицински преглед, вкл. кръвна картина и в амбулаторния лист вписаха, че съм в добро състояние, годна да продължа прехода. Отказах се доброволно, не мога да бъда съучастник в събитие, което всеки ден от мечта се превръща в престъпление с екзекутирането на членове от групата, с които преживях толкова много за изминалите 14 дни. Ще опиша подробно всичко, което се случи, преди това ще си дам малко време, защото не искам да звучи като обвинителен акт срещу човек, превърнал се в слуга на парите. Фактите са тежки и са на границата с криминални действия. Това трябва да спре, защото рано или късно някой ще загине по духовното пътуване към изгрева от връх Ком до нос Емине, опорочено от Христо Василев и Mad Max Hikes .
[Снимка на Katya Mandinska.]
[Снимка на Katya Mandinska.]
[Снимка на Katya Mandinska.]
[Снимка на Katya Mandinska.]
[Снимка на Katya Mandinska.]
[+6 снимки]
20 коментара
3 споделяния
64Radoslav Georgiev и 63 други
Харесване
Показване на още реакции

Собствено Фамилно: С нетърпение ще прочета...
· Отговор · 7 ч. · Редактирано

Дѣла Стефанова: Тъжно е, че групата се е разпаднала. Тъжно е, че една мечта не се осъществи! Остава горчилка след такова нещо. Но искрено се радвам за теб, че си добре! Следващият път с избрани хора и с подходящ водач. Прегръдки! <3
1 · Отговор · 7 ч.

Katya Mandinska: НЕ съжалявам , мила Дела!!! Всички 8 000 човека тук в сайта знаят колко посветена бях и как усилено се готвих в продължение на една година. НЕ го приемам като провал, нито като поражение, въпреки че донесох у дома си и двете камъчета. Какво определя успеха? И какво провала? Нима достигането до крайната цел! НЕ - взимането на правилно решение. Силата да се откажеш на една крачка от осъществената мечта, за да не бъдеш използван като основание за други жертви и страдания. Винаги съм била човек с мнение и позиция, ако това помогне безумията да се спрат, то аз съм стигнала отвъд пътят на Изгрева, където свети пътят на ПРАВДАТА!
7 · Отговор · 7 ч.

Дѣла Стефанова: Да, няма място за съжаление. Нищо не трябва да е на всяка цена. Едва ли някой ще си помисли, че си се провалила. Много хора те познават лично, а други като мен само виртуално, но знаят, че си взела правилно решение. Бъди сигурна, че си пример и вдъхновение за мнозина.
1 · Отговор · 7 ч.

Katya Mandinska: Дѣла Стефанова Беше трудно решение, от тези, при които знаеш, че нямаш избор, можеш да постъпиш само по един начин. Като изложа фактите ще стане ясно.
3 · Отговор · 7 ч.

Joro Georgiev: Чакаме да разберем какво е направил тоя рязбойник
3 · Отговор · 7 ч.

Тихомир Иванов: Било е правилно решение, силата си знае работата :* голямо гуш и бързо събиране Smile)))
1 · Отговор · 7 ч.

Katya Mandinska: Благодаря Ти.
1 · Отговор · 6 ч.

Дечко Сивков: Миналата година нашата група писа теми, богове за него. Таз годишната група даже го защити, никой не се вслуша 🤨
2 · Отговор · 6 ч.

Katya Mandinska: Да, така е - имаше публикации и предупреждения. Преходът е тежък, аз съм водила любителски приятелски групи и зная как трудно може да се угоди на всички, помислих, че става въпрос за нещо подобно. НО, това на което станах свидетел, трябва да се спре, категорично, някой човек ще загине!
1 · Отговор · 6 ч.

Дечко Сивков: http://hikingbg.blogspot.com/2018/01/madmaxhikes.html

hikingbg.blogspot.com
Защо да НЕ изберем Mad Max Hikes (Bulgaria Hikes) и…
2 · Отговор · 6 ч.

Владислав: Радев Дечко Сивков, точно това щях да кажа. Миналата година написахте нещата, този, явно нечитав човек, бе защитен...
Когато няма информация и човек се прецака, нормално... Но когато има, тогава, според мене, е чиста глупост. Но всрки си знае.
1 · Отговор · 5 ч.

Katya Mandinska: Владислав Радев Не аргументирано изложени доводи и раздаване на квалификации обезцениха информацията от 2017г. С подробности помня цялата дискусия по темата , която наложи намесата на двама от админите и изхвърлянето на лица от сайта, които се самозабравиха и отидоха далеч отвъд добрия тон, което превърна информацията в поредната скандална публикация, така характерна за българските сайтове. Затова ще премисля внимателно ще изложа фактите от 2018г, като няма да участвам в писането на нито един коментар или отговор под нея. Нито ще продължа с диалога тук.
2 · Отговор · 5 ч.

Katia Koleva: Дечко Сивков защо не го осъдите този нещастник...има много нередности ...съдейки по прочетеното
· Отговор · 4 ч.

Дечко Сивков: Katia Koleva от нашата група доста хора го натиснаха,НАП и други агенции използваха,разбраха се много неща,но до там 😒
1 · Отговор · 3 ч.

Дечко Сивков Ако и тази година се пуснат разни жалби,може би ще погледнат по-сериозно на нещата
1 · Отговор · 3 ч.

Владислав Радев: Katya Mandinska, много чест и неумен похват е "правото на писледна инстанция"...
Ваша работа!
Явно липсата на елементарни умения за критичен анализ и преценка, както и наивност, са Ви довели до неудобства. Лошото е, че както се вижда, ПАК някой друг е винивен, че не сте разбрала, че с този организатор има проблем. Което е лошо за Вас самата, в личен план, защото Ви позволява да допускате вече допускани грешки... Но...който, до където е стигнал, в крайна сметка.
Пратих тракове преди няколко дни на една дама от групата ви, също разочарована от водача. Писа, че ще се опитат сами да стигнат до края...
За мене, правилнито минаване на Ком - Емине е самостоятелна задача или в група, максимум от трима души, но това е силно субективно мнение, за чиято меродавност не настоявам.
Успех!
2 · Отговор · 1 ч.

Владислав Радев: Дечко Сивков, научете се, моля, да аргументирате доводите си или поне сега не давайте ум, а се чувствайте виновни, че има и други, подвели се!!!! Smile
· Отговор · 1 ч.

Дечко Сивков:
1 · Отговор · 1 ч.

Дечко Сивков
1 · Отговор · 1 ч.

Дечко Сивков: http://hikingbg.blogspot.com/2018/01/madmaxhikes.html

hikingbg.blogspot.com
Защо да НЕ изберем Mad Max Hikes (Bulgaria Hikes) и Христо Василев…
4 · Отговор · 6 ч.

Камен Георгиев: Катя , трябва да си изял едно кило сол с един човек, за да тръгнеш на дълъг път.Между многото думи , дори и смислени и делата , често има диаметрални различия.
2 · Отговор · 4 ч.

Станилов Станислав: БРАВО НА ТЕБ ТИ ИМАШ ЧЕСТ И ДОСТОЙНСТВО !!!❤️
1 · Отговор · 3 ч.

Albena Pengezova-borisova: Чакам те!
1 · Отговор · 2 ч.

Katya Mandinska: В Ловеч съм , Бени.
· Отговор · 1 ч.

Albena Pengezova-borisova: Katya Mandinska 😘😘😘
· Отговор · 1 ч.

Nely Djongova: Жалко
· Отговор · 2 ч.

Ivo Ivanov: За пореден път доказа че си силна,поздравления Кате.
1 · Отговор · 2 ч.

Sonia Petrova Aeya: ДОБРЕ ЗАВЪРНАЛА СЕ, КАТЕ! И поздравления за ТВОЯ ЛИЧЕН ПОДВИГ и достойно преодоляно предизвикателство! <3 <3 <3
2 · Отговор · 2 ч.

George Vasilev Dimitrov: Вярвам, че ще изминеш рано или късно и онези 250 километра до края на заветния маршрут! Направиш ли го това, се счита мечтата за изпълнена! Силна си Кате и ще го направиш! А този "водач" -разбойник ще си получи заслуженото.
1 · Отговор · 59 мин.“



Връзки към събития за Ком-Емине във Фейсбук на фирмата Mad Max Hikes (вече има събитие за 2019 г.):

Събитие „Ком - Емине 2015" - https://www.facebook.com/events/1611796065728563/
Събитие „Ком - Емине 2016" - https://www.facebook.com/events/1628415527414115/
Събитие „Ком - Емине 2017" - https://www.facebook.com/events/324721184583838/
Събитие „Ком - Емине 2018" - https://www.facebook.com/events/1840946182813903/
Събитие „Ком - Емине 2019" - https://www.facebook.com/events/1911901955784158/

2015-1---------2_____2016-1-----2--3___2017-1-------2----3____2018-1-----2----3____2019-1-------2




____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Авг 24, 2018 2:34 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Tito



Регистриран на: 22 Юни 2011
Мнения: 555

Мнение Отговорете с цитат
Този ще ме накара да се запиша в групата му, само за да му сменя физиономията.
Boxing

Честно казано ми е странно, защо толкова хора се подлъгват по такива фараони. Никога не съм разбирал и нуждата от водач, но не това е основното. Ясно, че нередовно или изобщо неходещи в планината хора разчитат на такъв човек да ги предпази от проблеми. Ако говорим за времето преди 10-15г може и да имат основания, но в днешно време с наличната информация и техника си мисля, че нещата са много добре обезпечени.

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак
Пет Авг 24, 2018 3:04 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
EXIIIT



Регистриран на: 27 Юни 2013
Мнения: 1142
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Тито пиши и мен...... ще е забавно Very Happy
Пет Авг 24, 2018 3:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1235
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Продължението: Отговорете с цитат
А ето и продължението на разказа на Katya Mandinska във Фейсбук:

Katya Mandinska
24.08.2018 г. 12:29 часа ·

Ком – Емине 2018 с Христо Василев / Mad Max Hikes
или как да си занеса и двете камъчета у дома


„Katya Mandinska
24.08.2018 г. 12:29 часа ·

Ком – Емине 2018 с Христо Василев / Mad Max Hikes
или как да си занеса и двете камъчета у дома

Бях изчела всичко писано ПРОТИВ Христо Василев през 2017 г. и не повярвах. Сега, след като станах пряк свидетел на фактите, ги споделям, не за да търся виновни или за да се оплаквам от преживяното, пиша, с надеждата това безумие да спре. Ако не спре, рано или късно някой ще пострада и ще има жертва. Планината няма да е виновна. Ще е виновен едни човек, избрал за свой бог парите.

Ком-Емине за мен е духовно пътуване, което трябва да се извърви пеша от връх Ком до нос Емине без прекъсване, без слизане в градовете за почивка и без използване на транспортни средства.Това е единствения начин, по който го приемам, 650 км за 22 дни са нормално постижими, без свръх усилия. На 7 август 2018 г тръгнах с група от 13 човека и на 21 август след изминати 400 км слязох в град Сливен на 14 ден и доброволно се отказах, поради разпадане на групата. Ние бяхме перфектната група, която бързо се стикова и се движихме като едно сърце, една душа, един ум, въпреки това Христо Василев не успя да ни преведе до края при отлични условия със сухо, без валежи и бури време.

До ден 6 : Кашана – Момина поляна всичко върви повече от добре. Групата се движи компактно, с бързо темпо, отлично настроение, добро разположение на духа. Всички са физически подготвени, психически устойчиви, пристигаме един, два часа по-рано от предвиденият график и Христо Василев е видимо доволен, че тази година няма да има проблемите, които е имал миналата година и ще изтичаме прехода до края. Чувам го да коментира, че сега го наблюдават под лупа и не скрива задоволството си, че е случил на група. Възрастово групата е от 17 до 62 годишни участници. Първите шест дни се движа първа, непосредствено след него, поддържам неговото темпо без усилие от 3,5км при изкачване и 5км при слизане. Чувам дишането му, при катерене се задъхва точно толкова, колкото и аз. Поведението му през изминалите дни е на аутсайдер, не участва в разговорите на вечеря, държи се резервирано, на елементарни въпроси в обикновен разговор отговаря уклончиво, създава впечатлението, че не иска да дава каквато и да е информаниция за себе си. Всички забелязваме страностите му, но го отдаваме на отговорността, която носи за нас, до края на прехода и си мълчим. От вечерта на хижа Момина поляна, когато Христо започва да създава проблемите. Всички имат по някой друг мазол или пришка вече по краката, но стъпалото на моят ляв крак е най-драматично.На половината ходило липсват няколко слоя кожа и на три места месото се червенее. Въпреки болката се движа, като съм си направила партенка и не взимам болкоуспокоителни. Докато всички се храним на масата, той поставя въпроса за моя крак и започва да ме натиска да ми продаде старите обувки на съпругата си, защото решава, че моите не са подходящи. Категорично отказвам. На другата сутрин след като се качваме от х Момина поляна до билото, за да продължим към Бенковски, Христо ме изпраща в края на колоната и не разрешава да се движа втора след него. От този момент нататък поведението му рязко се променя. С определен режим на хранене съм поради алергия, факт, с който съм запознала Христо при записването в групата , на срещата ни в София през месец март. Той гарантира, че това няма да има никакъв проблем и ще подсигури на съответните хижи продуктите, които мога да консумирам. Планинарка съм повече от 35 години, познавам планината, повечето хижари по хижите и за мен не бе проблем сама да прозвъня и направя заявките, но той категорично отказа, с мотива, че е водач и това е негова работа. За да не уронвам авторитета му, оставих заявките за доставки да ги направи той. След Момина поляна никъде няма продуктите, които мога да консумирам и трябва да се храня на риск от общата храна. В резултат на което получавам тежки отоци в лицето, в ставите на краката и ръцете. Вероятно е очаквал да се откажа и да сляза първа от планината, но след като видя, че това не се случва и продължавам със същият ентусиазъм, с който стартирах в началото, Христо започна да си търси друга жертва, която да свали от планината. Набелязва си поредния човек и започва да говори против него пред останалите членове от групата, като се опитва да настрои цялата група против него. Какво го мотивира да отказва участниците по време на прехода и да ги сваля. При записване в групата сме му платили по 890 лв, което включва услуга за водач и нощувка по хижите, която той не плаща предварително. Когато започна да оказва опресия на различни хора, че се движат бавно и бавят групата, прозвъних на няколко от хижите, на които предстоеше да нощуваме и установих, че нощувките ни не са предплатени. Така колкото повече хора отпаднат по трасето, толкова повече пари остават в джоба на Христо от нощувките.
След х Вежен поведението му стана сприхаво, словестно агресивно, арогантно. Всяка вечер, докато се храним провежда тежък психологичен натиск, като се опитва да ни сплаши колко страшно щяло да стане, ако завали и времето се влоши. Някой го опонират, че прогнозата за времето е отлична, той рязко ги прекъсва и заявява, че следи негов холандски синоптик, който бил най-добрият и на другите прогнози няма вяра. Друг път, по време на преход ни спира внезапно за почивка, винаги на слънце и започва да обяснява, че наближаваме кошара, където има огромни агресивни кучета. Трябва да направим формация, при която жените да останем в центъра, а мъжете около нас и да се бият и бранят от кучетата. Младите момчета видимо са притеснени. Когато наближаваме въпросната кошара, Христо отпрашва далеч напред, бавните членове, в повечето случай жени, остават сами отзад и никаква формация не е възможно да се изгради, добре че агресивните кучета липсват.Трети път, получава важна информация от поверителен източник, който му казва, че си е извадил 10 броя кърлежи, след което ни кара да се екипираме с якета, панталони и гети в най-голямата жега по обяд и да се движим така до вечерта, до следващата хижа. Поради алергията си не мога да търпя толкова дрехи с мембрани в жегата и минавам през тези участъци с дълъг панталон и бюстие в горната част на тялото и не само аз, но и никой участник няма нито един кърлеж.Всеки ден се измисля някаква причина, с която да бъдем държани под напрежение, сплашвани и стресирани. Постоянно слушаме как няма да се справим, как ние не можем и колко е трудно. Нито веднъж не чух и една насърчителна дума на кураж към някого. Всяка сутрин, когато бяхме готови, строени с раниците ни държи по 10 минути, като винаги намира за нещо на някого да се скара и публично да го порицае пред строя, с което скапва настроението на всички още в началото на деня. Като видя, че групата остава сплотена, намери друг начин за разделение, противопоставяйки по-младите членове от 17 г. до 35 г. срещу по-възрастните от 40г. до 62 г. ОСНОВНАТА ПРИЧИНА, ПОРАДИ КОЯТО ОПИСВАМ СЪБИТИЯТА Е, ЧЕ Е МОТИВИРАЛ МЛАДЕЖКАТА ЧАСТ ОТ ГРУПАТА ДА СЕ ДВИЖИ ВСЕ ПО-БЪРЗО И ПО-БЪРЗО, КАТО ИМ Е ДАВАЛ НЯКАКВИ ХАПЧЕТА, БЕЗ ТЕ ДА СА ВИДЕЛИ БЛИСТЕРА ИЛИ ОПАКОВКАТА , С ОСНОВАНИЕТО, ЧЕ СА ПРОТИВ БОЛКА. ЕДНО ОТ МОМЧЕТАТА СПОДЕЛИ, ЧЕ СЛЕД ХАПЧЕТАТА НА ХРИСТО Е ЛЕТЯЛ. Така успя да разедени групата на две, младите, които ги пуска напред по пътеката и останалите, с които той се движи и постоянно ругае, че са бавни. Въпреки тези му твърдения, групата винаги пристига или точно по график или един час преди определеното време.

Ден 9 : от Козя стена до Добрила – Повтарям факта, че първите шест дни се движа без проблем плътно до Христо и не изпитвам никаква трудност да следвам неговото темпо, но сутринта на деветия ден от Козя стена тръгваме с такава скорост, че ми се налага да подтичвам по пътеката постоянно, за да го следвам. В резултат на това, групата се накъсва и зад мен остават хора, които Христо изобщо не вижда. Тогава се случва инцидента с Вяра, чиято раница се закачва за една скала при преминаването на връх Козя стена и тя буквално увисва над урвата. Спасява я Васко, който хвърля своята раница, връща се и скача върху острата скала, където е Вяра и успява да я задържи в последния момент. Всички, които са минавали Козя стена знаят какъв е терена там и как на места се стъпва върху върха на скалата. Христо не само, че не вижда този инцидент, но не проявява никакъв интерес да разбере защо Вяра и Васко пристигат на Беклемето след групата. След като спретва поредния скандал, че някой хора бавят групата, принуждава Вяра да слезе на Беклемето, с нея слиза и Петрана, която става свидетел на инцидента и още две момчета – Пламен и Ники. Оттук нататък движението по пътеката се превръща в постоянен маратон, в който тичаме всеки колкото сили има, за да стигнем до хижата, без водач, рискувайки здравето и живота си. Започвам да имам усещането, че съм се записала в някакъв алкохолен, наркомански тур, в който първата част на деня тичаме безумно до безпаметство по пътеката, за да пристигнем в ранният след обяд до следващата хижа, където част от групата да се отдаде на алкохол и водачът на наркотици.

Ден 10 : х Добрила - връх Васил Левски - връх Голям Купен – заслон Ботев
Това е денят, в който Пол, най-възрастният участник на 62 години беше изоставен съвсем сам от водача още при изкачването на връх Васил Левски, как този човек сам е качил въжетата на връх Голям Купен дори не мога да си представя. Когато пристигна съвсем сам, след групата на заслон Ботев, при вече влошено време, Пол бе изгонен и отстранен по най-бруталният начин от групата.
Групата вече отдавна няма водач.Понякога Жоро на шега подвиква : " Ей, Христо, тука сме, не се притеснявай за нас" - отговор разбира се не последва, защото той е толкова далеч, че изобщо не ни чува. Когато заставаме в подножието на следващият връх за изкачване , Христо казва: всеки да си намира начин и пътека да се изкачва сам, чакаме се горе на върха. Хората се справят кой както може. В зависимост от това дали е взимал някакви стимуланти той пристига пръв, или ако не е взимал, пристига последен. Стой настръхнал и зъл, не говори с никого и ние не знаем какво ни очаква.
Връх Васил Левски аз и Васко качихме след младежката група. Те се бяха свряли в металната барачка, която е на върха, защото духа много силен вятър. Като пристигнахме, Христо пожела веднага да тръгнем. Възпротивих се, защото Пол бе сам, далеч, още в подножието на върха. Христо ми се скара и излъга, че с Пол имат уговорка той да се движи колкото може с нас и след това да се върне, защото бил планинар , познавал планината и може да се оправя сам. Пол е английски гражданин, не владее български език и живее в Боженци едва от няколко години. Той е изоставен от водача да мине целият траверс от хижа Добрила до заслон Ботев през връх Голям Купен по въженцата абсолютно сам. Всеки, които е минавал отсечката, знае за какво става въпрос.
До заслон Ботев се движим така: Христо е пуснал младежката част от групата напред без водач, движи се с мен и Васко, като на моменти ни кара да спираме и да чакаме Пол, от което разбирам, че нямат никаква уговорка, той просто го заряза и явно започва да изпитва страх, че англичанитът може да се загуби някъде, където пътеката се разклонява или че може да му се случи нещо. Сприхав е, крещи и обвинява всичко живо наред, издава противоречиви и нелогични заповеди, с което ни бави още повече по пътя, ту ни кара да спираме за почивка, в следващият моменти решава, че няма да почиваме повече и ни юрка да тичаме по баира. Държи се като луд. С Васко решаваме да тръгнем сами, качвала съм връх Ботев и познавам района, настигаме овчар със стадо овце, който ни посъветва да подсечем към заслона, за да не катерим всичките баири до него, но Христо ни видя, накара ни да се спрем. Като ни настигна , ни заля с порой от хули, обиди и истерични крясъци. Командата СТОЙ има силата на пистолетен изстрел. Ако някой не се подчини на тази команда, вечерта на масата, никой няма да може да се нахрани на спокойствие и на всички залъците ще присядат в гърлото, докато надълго и широко, до умопомрачение Христо води своите монолози, в които не допуска друго мнение , изопачава факти, заклеймява с лъжи с единствената цел да прикрие и оправдае неспособността си да преведе една подготвена, стабилна и задружна група при отлични метеорологични условия. Група, която първите шест дни бе доказала, че може да се движи в пакет, стегнато и да пристига винаги един час по-рано от предвиденото време.
На заслон Ботев пристигнах след младежката част от групата. След мен идва Васко, далеч по-късно пристига и Пол. Малко преди заслона, Христо ме настигна и ме заплаши, че ми дава жълт картон, защото съм била бавила групата. Когато се събрахме всички в заслона, въпреки че имаше и други хора, Христо започна свиреп скандал, в който брутално отстрани Пол от групата, а с мен и Васко продължи да се кара часове наред, искайки да ни свали, с което ние не се съгласявахме. На другата сутрин по негово решение, в 4 часа на челници ни изпрати сами с Васко да катерим върха. Имаше едно семейство, което стана с нас, защото искаха да посрещнат изрева на върха и които станаха свидетели вечерта на скандала, те пожелаха да се качат заедно с нас. Христо не разреши. След като те тръгнаха, ни изкара извън заслона и аз поех по познатата ми пътека, качвала съм върха, но Христо ме спря. Изкара ни на някаква пътека, като ни увери, че оттук било по-направо и с Васко тръгнахме по нея. Не след дълго пътеката се изгуби и трябваше да катерим направо към кулата на метеоролозите, чиито светлини бяха единствения ни ориентир. Челниците осветяваха определено петно пред краката ни и така видяхме, че навлизаме в терен от подвижни камъни, които бе много труден за преодоляване. При всяко стъпване, камъните тръгваха надолу, ронеха се и ни връщаха назад.Преди изгрева на слънцето качихме върха. Така единствени от групата успяхме да се насладим на изгрева. Отвратен от поведението на Христо, който умишлено ни забута в неправилната пътека, за да се забавим и да докаже, че не може да вървим и бавим групата, Васко се отказа и слезе до Казанлък със семейството, което посрещна изгрева на върха.Оставам с групата.

Ден 12: Мазалат-Шипка- Бузлуджа
Поредният ден, в който тичаме по пътеките, за да стигнем до следващата кръчма, в която да правим почивка от 2 часа, алкохолно зареждаща почивка. През това време Вяра и Петрана държат връзка с Христо по телефона, като го известяват, че при х Бузлуджа ще се присъединят към нас. Той се опитва да ги отклони, като ги заплашва, че ако са бавни и не могат да вървят с темпото на групата, ще ги свали отново. Вечерта Вяра и Петрана се присъединяват към групата.

Ден 13: Бузлуджа - гара Кръстец – ски база Грамадлива
Алина отказва да продължи с групата. Една от младите, много добре подготвени участнички. Не желае да носи морална отговорност и да бъде свидетел на това, което се случва. Христо и на нея е давал хапчета, но тя не ги е взимала, а ги е изхвърлила.
Сутринта на 13 ден отново сме строени, готови с раниците пред хижа Бузлуджа и сме държани на плаца като провинили се дезертьори, на които Христо се кара и назидава в продължение на 15 минути.
Вечерта пристигайки на хижа ски база Грамадлива решавам, че повече не искам да бъда участник в събитие, превърнало се в мъчение. Виждам как всеки участник от групата е смазан, объркан и търси решение как да продължи в собствените си мисли.
За мен Ком-Емине е духовно пътуване, подарък за юбилеят, който навърших тази година. Неговата подготовка ми отне много усилия, финанси и напускане на работата, защото не пожелаха да ме пуснат 22 дни отпуск в сезон. Всички 8 000 души, които са ми приятели и ме следят в сайта знаят какво имам предвид. Имах три алтернативи: да продължа с четиримата участници от младежката част в групата, което означава Христо постоянно да издевателства над мен, че съм по-бавна от тях, да гледам как им дава някакви хапчета, без да виждам блистера и да не зная какво точно приемат тези деца; да продължа с Вяра и Петрана, които плануват предвижване с транспорт на определени участъци, което не е моят начин да извървя Е3, или да се прибера у дома.
Избрах последното, донесох у дома и двете камъчета. Това, което взех от Ком и второто, което трябваше да хвърля в морето при Емине. Изминах 400 км и доброволно слязох от пътеката, защото бидейки духовно пътуване Ком-Емине , моралният дълг ме застави да остана вярна на себе си. Не го считам за провал. Какво определя успеха? И какво провала ? Нима достигането до крайната цел. Не! Взимането на правилно решение в точния момент. Силата да се откажа на една крачка от осъществената мечта, за да не бъда използвана като основание за други жертви и страдания. Винаги съм била човек с мнение и позиция. Ако написаното от мен помогне безумията на Христо Василев да спрат, защото ако продължи по този начин, рано или късно някой ще загине, то аз съм стигнала отвъд пътя на Изгрева, където свети пътят на Правдата.



21 коментара
7 споделяния

Коментари

Sonia Petrova Aeya: Поздравления и РЕСПЕКТ, Кате! Това, според мен, не е САМО наистина голям УСПЕХ, а е НАИСТИНА УСПЕШНО ДУХОВНО ПЪТУВАНЕ! Перипетиите и неадекватният водач са били просто неразделна част от него - нищо повече. РЕСПЕКТ!!!!!
1 · Отговор · 1 ч.

Кristinа Сhаushеvа: Подайте сигнал в полицията, наемете адвокат, не оставяйте нещата така.
1 · Отговор · 1 ч.

Dobrin Georgiev: Поздравления за силата и упоритостта, но да не забравяме, че важен е изминатият път, а не достигането до края на всяка цел, при това с компромиси пред себе си. Сблъсъкът с тези трудности е направило изминатият от вас път два пъти по-стойностен и заслужаващ уважение.

Опасявам се, че ако изкажа мислите си в този момент трябва да бъда цензуриран в най-добрият случай... Мислех си, дали знаете фейсбук профила на този човек - мисля си, че ако повече хора успеят да свържат името с лицето ще бъде по-трудно други да бъдат така изнудвани и измамени от този човек. Такъв "човек" няма място в планината и не мисля, че някога е имал.
5 · Отговор · 34 мин. · Редактирано

Katya Mandinska: Аз нямам достъп до неговият фейсбук профил, ще се опитам да увелича една от неговите снимки в по-близък план и ще я прикача към публикацията си.
· Отговор · 32 мин.

Kiril Markov: Не мога да си представя, че нормален човек ще позволи да се държат с него по описания от Вас начин!!!
Това е недопустимо!
Служил съм в армията и горния старшина не се е държал така.
Раздавал е хапчета??!!!??
Вие сериозно ли?
И са ги приемали на доверие да го пият??!!??
Нямам думи....
Зрели, улегнали, предполага се психически издържливи хора, сами, доброволнос
да се подложат​ на подобна гавра....
Хора, осъзнайте се!!!
1 · Отговор · 46 мин.

Katya Mandinska: Разбирам, че си втрещен, аз също съм. Овладей емоциите си и прочети отново какво съм написала, тогава ще разбереш, че хапчета е предлагал само на тази част от групата, която покрива възрастта от 17 до 35. На мен не ми е предлагал, караше ме да пия аулин, който си носих сама, но и това не съм взимала. Писала съм с главни букви, че слязох от прехода най-вече, защото не мога да нося отговорност за хапчетата, които дава на децата, каквито и да са те. Давам публичност на фактите с надеждата техните родители да разберат и да му потърсят отговорност!
· Отговор · 35 мин.

Kiril Markov: Katya Mandinska
Да, прочетох всичко няколко пъти.
И реакцията ми не е насочена към Вашето поведение, а на останалите​....
Дори и по-млади, за мен е необяснимо...
1 · Отговор · 33 мин.

Katya Mandinska: Kiril Markov Те са деца, стресирани от една страна, от друга страна силно екзалтирани, че се справят с такъв тежък преход, Ком-Емине е тежък наистина, дори за мен, която съм подготвена. Те не знаят какво правят. Бяха разкъсвани м/у това да останат с нас, по- възрастните, защото се разбирахме идеално и правеха всичко възможно да ни помагат и от друга страна да следват волята на водача, на когото родителите им са ги поверили....това, бе най-тежкото за понасяне, вътрешното раздиране в душите им....
· Отговор · 30 мин.

Kiril Markov: Katya Mandinska
Извинете, но имам три деца...
Още от малки съм ги научил на някой основни неща, едно от тях е да не взимат нищо от малко познати хора, най-вече медикаменти​...
И не, не са деца, на по 20-30 години би трябвало да са зрели хора и да са наясно.
Както и да е, радвам се за Вас, че сте излезли благополучно от цялата каша.
Аз лично не съм правил Ком-Емине, все още.
Надявам се след една-две години, като се прибера е България да го осъществя, но със сигурност няма да ползвам услугите на водачи и тем подобни.
Или сам, или със съмишленици.
Бъдете здрава и успехи!
· Отговор · 21 мин.

Stoyan Lechev: ейй... никой не бие вече...
3 · Отговор · 37 мин.

Katya Mandinska: Ами бяхме повечето жени и младежи...
· Отговор · 34 мин.

Stoyan Lechev: Katya Mandinska всички мразим насилието, но очевидно понякога е необходимо🙄🙄
· Отговор · 33 мин.

Katya Mandinska: Stoyan Lechev за съжаление, някой хора разбират само от Макаренко...
· Отговор · 29 мин.

Tsvetelina Petrova: Скъпа моя Катерина, когато спря да публикуваш снимки и обяснения, които следях, си казах - случва се нещо, само дано си жива и здрава. Тогава в мислите ми дойде откровение, че това вече не е жив организъм като общност. Благодаря на Бог, че те е опазил, че ти е дал мъдрост и си се прибрала благополучно в Ловеч. Останалото е без значение - оценката на другите и поведението на водача ви. Чувствай се като Победител, за мен това е истината! Прегръдки от Germany!
1 · Отговор · 32 мин.

Katya Mandinska: Да, Цвети, спрях да публикувам, защото не знаех какво да правя. Преходът е изключително тежък дори за подготвен човек, никой, който не е стъпил на този път, не знае за какво иде реч, още повече когато освен чисто физическите трудности трябва ежедневно по 11 часа да преодоляваш и разнородни всякакви опресии, става наистина напечено....на 6 - тия ден си изтрих и мобилния фейсбук, не исках да изтърва нещо публично, преди да съм го обмислила. Не се чувствам като пораженец, нито като победител. Чувствам се като човек, изминал своя път от Ком-Емине. Благодаря на Пътя, че ме допусна дотук и на разума, че ми даде силата да се откажа, защото можех да продължа на всяка цена.
1 · Отговор · 26 мин.

Тихомир Иванов: Публикувай поста и в Планинари. Не мога да повярвам, много даже си търпяла. Но преживяното мисля, че носи много важен урок за теб, отвъд недопустимото поведение на водача. Ще имаш време да го осмислиш Smile Не съжалявай за нищо, а щом и от работата не са направили компромис, значи не са те заслужавали :ѝ Смело напред :*
1 · Отговор · 14 мин.

Katya Mandinska: Публикувах в Ком-Емине и Планински преходи, Планинари отделна група ли е? Сега ще видя дали ще ме пусне и там.
· Отговор · 13 мин.

Тихомир Иванов: Да, мисля, че това е групата с най-много членове, но има всякакви идиоти, възможно е да има и атаки
· Отговор · 12 мин.

Katya Mandinska: Тихомир Иванов Планинари не ми излиза.
· Отговор · 11 мин.

Тихомир Иванов: Katya Mandinska поканих те в групата Smile
· Отговор · 9 мин.

Katya Mandinska: Тихомир Иванов чакам....
· Отговор · 9 мин.

Тихомир Иванов: Katya Mandinska ами трябва да получиш известие, че си поканена от мен, но някой вече е споделил поста ти :ѝ
· Отговор · 7 мин.

Katya Mandinska: Тихомир Иванов нищо не получавам, как мога да видя, че поста е споделен ?
· Отговор · 6 мин.

Katya Mandinska: Тихомир Иванов видях, че съм в изчакване, явно ще ме приемат админите по някое време и тогава ще мога да следя, благодаря ти.
1 · Отговор · 5 мин.

Тихомир Иванов: Katya Mandinska

1 · Отговор · 19 мин.

Valentin Yordanov: Да победиш глупоста - това и в парламента е невъзможно в днешно време, а ти си я победила. Респект!!! А този, ще си намери майстора. Докато има хора като теб, има надежда. Четох с гняв и се надявах на хубав финал. Той е такъв и се нарича Живот.
3 · Отговор · 11 мин.

Katya Mandinska: Вал.
· Отговор · 5 мин.

Станилов Станислав: Поздравление и респект към теб Катя !!😘
1 · Отговор · 7 мин.

Katya Mandinska: Слави.
1 · Отговор · 6 мин.

Станилов Станислав: Катя !
1 · Отговор · 5 мин.

Gabriela Ev: Нямам думи ;( Съжалявам, че е трябвало да минете през това и въпреки това малко ме е яд, че сте го позволили. За да се държи "водачът" така, то някой му е позволил... Яд ме е, че сте търпели 14 дни. И ми е мъчно. Виж, Кате, аз един ден бих направила Ком - Емине. Със сигурност ще съм без група. Но моята цел е да избегна максимално комфорта, т.е. без спане на хижи и основно 'оцеляване' в дивото. Само за храна бих минавала през хижите, но пак максимално малко пъти. Ако моят начин за преминаване ти се вижда интересен и безопасен, с радост бих го споделила с теб Smile
1 · Отговор · 2 мин.

Katya Mandinska: да, Габи, аз писах, че се колебаех между това да го направя сама и това с група. Планината не е за сама жена, видях го с очите си, не поради друга причина, а има много мъже, дървари, циганор и всякакви такива, които по цяло лято не слизат от билото, те са опасни....за мен също е важно така, максимално без удобствата на цивилизацията и без слизане до градовете и използване на какъвто и да е транспорт.
· Отговор · 2 мин.

Gabriela Ev: Ако се надъхам за следващата година, ще ти пиша Smile А иначе можем да се съберем и групичка - 4-5-6 макс човека е добре за такъв тип преход. Дори ако измисля и опция с гранулите, бих си взела и кучо Smile
· Отговор · 1 мин.

Katia Koleva: името на фирмата подсказва що за стока е въпросния водач...MAD max..не значи ли Лудият/Побеснял Макс...😀...или Луд на макс/имум....?!?
2 · Отговор · 1 мин.

Katya Mandinska: Да, да, Кетенце Smile
· Отговор · 1 мин.

Katia Koleva: Споделям поста , за да те подкрепя , Кате и повече хора да го прочетат...
1 · Отговор · 1 мин.

Владислав Радев: Почти същата информация имаше и миналата година.... Коментарът ми от вчера е изтрит, номоак ще Ви кажа... Не говори добре за Вас, че сте тръгнала с този дебил... На годините, на които сте, би трябвало да познавате хората и да не ми е така лесно да Ви лъжат.
Само за информация - минаването ми самостоятелно миналата година, излвзе същата сума, без да съм се лишил от нищо. Е, от отрицателните емоции само... И дори накрая се снимах на фара..."



____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Авг 24, 2018 3:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vaskoo



Регистриран на: 21 Апр 2007
Мнения: 248
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Хм, и аз се чудех как пожеланията на Тито не са се реализирали досега, ама ме хвана срам да го напиша първи Smile

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Пет Авг 24, 2018 3:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
EXIIIT



Регистриран на: 27 Юни 2013
Мнения: 1142
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Добре че е Стефко да пуска нещо от фейсбука за такива като мен дето нямат.
Ама голяма простотия е това а, мен ми се струва , че е малко попресилено разказчето на дамата
Пет Авг 24, 2018 3:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Tito



Регистриран на: 22 Юни 2011
Мнения: 555

Мнение Отговорете с цитат
Пределно ясно, е че има такива шарлатани. Въпросът е защо има толкова шарани дето им се хващат.

ПС> И аз нямам ФБ. Уточнявам, че гледам някакъв мой съименник се е изказал в поста от Стефан, не съм аз.

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак
Пет Авг 24, 2018 9:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
joy_boy



Регистриран на: 21 Авг 2012
Мнения: 313

Мнение Отговорете с цитат
е то сега ясно - ние с вас като едни печени трапери седим и се чудим как някой ще му се върже на тоя на акъла, па и няма да му скрои шапката на третия ден.. обаче има хора дето нямат опит и решават да се доверят на друг.. не всеки може да отдели месеци в проучване на маршрути в нета, или години в маркиране Smile. пък има и хора дето си вярват, че като направят каквото се иска от тяхна страна (платят си) и другата страна ще направи каквото се иска от нейна страна. ами не, има и измамници тарикати и прочие. затова е добре да имат гласност подобни случаи.. добре е и човек да си има някакво чувство за нормалност на нещата (дет му викат комън сенс), и отвъд него да тегли майните (или квото има тежко под ръка Wink )
Съб Авг 25, 2018 12:15 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov