ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Пирински прелести, 2018
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
Пирински прелести, 2018
Автор Съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1640
Местожителство: София

Мнение Пирински прелести, 2018 Отговорете с цитат
Макар и в последните възможни дни, небето отново се отвори за молбите ми и родителите на внуците ми ги дадоха за няколкодневна екскурзия в Пирин. Поради заетости от най-различно естество последната възможност бяха петте дни преди училището, което за наше щастие тази година започна на 17 септември. Дъщеря ми ни закара с колата до хижа „Вихрен” по обяд на 12 септември, а дойде да ни вземе пак по обяд на 16¬¬¬ и, та имахме три пълни дни и две половинки. Обаче пък какви дни изкарахме! Изпълнихме си програмата 100 процента.
Този път се отказахме да влачим палатка, за да спестим оправяне на чувалите, сутрешните неудобства с приготвяне на закуските и т. н. Така имахме повече време за разходките. Денят вече беше значително по-къс, а и ставаше по-студено през нощта. Настанихме се в едно от бунгалата – четири легла за четиримата!, понеже вторият внук, Боян, предпочете някакви свои си занимания и не дойде с нас. Така е, децата растат и стават все по-независими. Максим е на 8, Мила е на 10, а Антон е вече е на 15!, но с ентусиазъм се включи в екскурзията и непрекъснато повтаряше: „Каква чистота е тука, какво спокойствие, а не като в София – шум и мръсотия, от която кожата на лицето ме заболява!”
Времето отново беше с нас, както ние, упоритите, сме си заслужили. Появяваха се облаци, но винаги бяха от отвъдната страна на билото и учтиво ни заобикаляха:



Всъщност слънцето се криеше точно толкова, колкото да не се потим, но и да не се обличаме с якета. Направо по поръчка!
Първата разходка в ранния следобед на първия ден беше към езерото Окото. И първа рекогносцировка, както ни учеха в казармата –предварителен оглед на обстановката с проверка на температурата:



Температурата се оказа подходяща и най-малкият бе първият, който се гмурна в следващото езеро, Рибното:



Обядът включваше супа на газовия котлон, пържолки от София, някакви зеленчуци и плодове. Имаме си едно местенце край реката и все там си хапваме. Виждам по бузите, че апетитът е налице:



Условията в бунгалото са великолепни, особено за нас, които имаме алергия към големите човешки общности и сме извънредно скромни в изискванията си. Чисти чаршафи (макар и от материя, която се пързаля и свлича, но това да им е кусурът!), тихо е, има осветление (от генератор, затова телефоните се зареждат само в ресторанта), има и външна тоалетна в копривата – какво повече? Ето ни на закуска:



Закуските не се различават особено от софийските: едната сутрин пържени филийки с мед, другата сутрин макарони с настъргани кашкавал и домати, третата сутрин картофено пюре (от готовите) с по едно пържено яйце отгоре… И, разбира се, планински чай, който децата с голям ентусиазъм събират: жълт кантарион, мащерка и връхчетата на смрика. Пак с мед.
А иначе, има какво повече да се желае за бита, например някаква малка масичка за ядене и малко шкафче за продуктите, които сега са разпилени по пода, но това вече са луксове за бунгало две звезди. Нашето е една звезда и децата са предоволни. Известен проблем е водата. Тоалетните са само две, което предизвиква опашки сутрин. Има вода и тече в чешмите, но не работи банята. Дори външната чешма с четирите чучура е без вода, макар че в коритото за охлаждане на напитки тече обилна вода. Хижарят ми обясни, че водата в езерата в този сезон намалява и затова няма вода. А до чешмите тече силна вада, но от ХЕИ не позволявали да се използва. Според скромното ми мнение това са лесно преодолими хидротехнически трудности, но ние с две половинлитрови бутилки от минерална вода се справяхме чудесно на закуските, та не се тормозехме особено. Изработили сме си методики за подмиване, вода за пиене из планината не носим – водни проблеми нямаме!


Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Окт 09, 2018 3:40 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Нед Сеп 30, 2018 8:46 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1640
Местожителство: София

Мнение Първата екскурзия: поглед към Синанишкото езеро Отговорете с цитат
Дълго се колебах къде да нощуваме – дали край Безбог или Вихрен. Районът на Безбог е по-разнообразен, защото там може да се отиде до Валявишките езера, до Самодивските, до Кременските, но пък тях вече няколко пъти сме ги посещавали. Накрая избрах района на Вихрен, защото с най-малкия внук не бяхме ходили на върха. Обсъдих възможните лъчове с моите верни съветници Ведрин и Дидо, с Любо Цонев и моя съсед Емо. Благодаря им за напътствията, макар че някои от маршрутите се оказаха над моите възможности. През първия пълен ден се запътихме към Муратовите езера и от тях нагоре към Бъндеришката порта. Времето крие неизвестности, но не и страхове:



Пътят нагоре ни е известен, минавали сме го преди две години с четирите деца. Най-напред е покрай живописен поток, комбинация от вода, камъни и мъхове:



Следват безкрайните камънаци – досадни, ако им обръщаме прекалено внимание. Ние гледаме да ги пренебрегнем:



Максим пък е въодушевен от възможността да се катери и да се прави на алпинист:



Най-накрая стигаме седловината на Бъндеришката порта и отдъхваме с малко плодове:



Часът е един. Преди две години се качихме до Муратов връх, затова сега възниква дилема: дали да скачаме по Дончовите караули или да отпрашим към Синанишкото езеро. Обаждам се на Емо и той ми казва, че по караулите и нататък има някаква самоделна маркировка, но аз нито знам доколко е ясна, нито пък какво ни чака до Бъндеришкия чукар. Като го гледам, пътят е пълен с неизвестности. Затова предпочитам да тръгнем до Синанишкото езеро. Според Емо дотам е по равно и е два часа път. Става! Скрихме в камъните едната раница и само с якетата поехме към Синанишката порта. Там пред нас се разкри чутовната гледка от снимките по календарите: долу е прочутото езеро, а горе е прочутият връх



Е, видяхме ги! Туристите ни съветваха да слезем до хижата и да спим там, вместо да се връщаме, но така щяхме да си провалим плановете за следващия ден. Завидяхме на способностите на няколкото младежи, които бяха успели да слязат до езерото и на връщане да минат през върха, хапнахме по една праскова и поехме обратно към Бъндеришката порта. Бяха минали точно два часа, колкото ни беше казал Емо. За още два часа, от 3 часа до 5 стигнахме подножието на Муратов връх. По пътеката Мила си намери уютно убежище от природните стихии:



Нагледахме се на скални панорами! Кои са караули, кои са чукари, има и езерце – който ги познава, да гадае. Ние само им се възхищавахме:



На портата си взехме скритата раница и отново хапнахме – панирани пилешки бутчета от София и някакъв плод. Видяхме първите диви кози, но бяха прекалено далече, за да ги снимам. Взехме пример от тях и заскачахме по камънака надолу. Бързо стигнахме до Горното Муратово езеро, край което вече два-три пъти сме отсядали, там дори Мила спеше след обяда, когато беше малка. Сега има само къпане и Максим отново не пропуска да изплиска водата от езерото:



Още малко и под нас се разкрива Долното Муратово езеро:



Вече сме съвсем сами, всичко живо се е изнесло към хижите – кой към „Синаница”, кой към „Вихрен”… Бързо се стъмва и ние включваме фенерите. Антон добре се ориентира в маркировките на двете пътеки – едната нарече „украинска” (жълто и синьо), а другата „унгарска” (червено, бяло и зелено), и безпогрешно намери късия път. Така към 9 вечерта, след нашите стандартни 12 часа ходене благополучно влизаме в хижата. Уморени не сме, но гладни – да. Вместо тепърва да правим вечеря, заслужаваме да седнем в ресторанта. За съжаление сезонът вече привършваше и в менюто нямаха всичко, което децата желаеха: шкембе-чорба и готвени манджи. Но пък с удоволствие ядоха пилешка супа, боб-чорба, омлет, паниран кашкавал, айрян и накрая фреш от портокали. След общоприетите тоалетни процедури, хайде в 10 по леглата, че утре ни очакваше главната екскурзия!


Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Окт 09, 2018 3:41 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Нед Сеп 30, 2018 8:49 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1640
Местожителство: София

Мнение На Вихрен! Отговорете с цитат
„Тоя връх висок е!” – бе възкликнал Народният поет, макар за друг връх и в друг контекст. Тръгнахме от бунгалото в 9 при чудесно време (макар да имахме едно на ум, че това на Пирин нищо не значи!):



Аз обаче имах още едно на ум: миналогодишния си неуспех с изкачването на Дженгала. Тогава не ми стигаше въздухът, почивах на всеки две крачки и когато със сетни сили се качих до венеца над Валявишките и Самодивските езера, усетих, че дори да се напъна за последните скали, с моята скорост ще нощуваме на върха. В това време Мила и Максим смирено ме чакаха и на всеки метър ме окуражаваха: „Как си, дядо? Ето ти боровинки да се освежиш!” Този път целта беше Кончето, за което Антон ми говореше още от София. Дори според най-доброто развитие на изкачването не предвиждах да го минаваме – с две ръце три деца няма как да прекарам!, но планът беше поне да стигнем до него и да погледнем как изглежда. Отговарях уклончиво: „Нека стигнем Премката, пък ще видим!” Антон беше крайно недоволен от моите увъртания и настояваше, че ще ни остави да го чакаме и сам ще се качи. Естествено никога нямаше да допусна подобна „самоотлъчка”.
Аз все пак се чувствах сравнително добре и макар бавно, напредвахме към Джамджиевия ръб:



Избрах пътеката през Казаните, първо, защото тя води към Кончето, и второ, защото ми оставяше резервен вариант да се качим на Вихрен откъм северната стена, както и стана. Антон недоволстваше за Вихрен, защото се бяхме качили на върха през 2012 г. Тогава Максим не беше с нас (на 2 г. нямаше как да го взема) и бяхме хванали някаква едва забележима пътечка, подсичаща Джамджиевите скали, която обаче бързо изчезна и нагоре лазехме по камъните, както намерим. Сега ги успокоих, че дори да се качим на Вихрен, ще минем по съвсем нова пътека, далеч по-интересна и предизвикателна. Но първо да стигнем Премката, живот и здраве!
Щом прехвърлихме Джамджиевия ръб, на отсрещния склон видяхме първите диви кози:



По-нататък продължи тътрене по сипеи и камъни. Съвсем не беше стръмно, но скучното изкачване ме изтощаваше. Взех да губя увереност в себе си, но криво-ляво се добрахме до Премката:



Там децата обядваха консерви със свинско и боб, а аз хем се мъчех да отслабна, хем в действителност нямах никакъв апетит. Внуците настояваха – „дядо, яж, да имаш сили!”. Викам си, кога взеха да ми дават акъла, който аз ми давах, докато бяха малки. Сетих се за трънската поговорка „пилци пораснаше, квачку…”, та и при нас нещо подобно. Докато топлех консервите, погледът ми все се насочваше насреща към пътеката, която се качва към Кутело, а наляво се отбива към Кончето. Мъглите плътно покриваха цялата лява половина и това ми беше допълнителен аргумент да не се катерим натам – нищо нямаше да видим. Твърдо казах: „Нагоре към Вихрен!” и Антон прие.
До Премката бяхме изкачили 700 метра, оставаха ни 300, които още не знаех как ще преодолея. В момента обаче, когато лепнах двете си ръце за скалата и забих пръсти в цепнатините, с мен стана чудо! Почувствах невероятен прилив на енергия, всякакви болки в мускулите изчезнаха и аз се закатерих нагоре като котка. Подобно чудо имах при второто изкачване на Олимп: едва се влачех по досадния километричен сипей, наложи се Антон и Боян да ми носят не само раницата, но дори чантичката с документите. Когато обаче прескочих в пропастта на Скала и запъплих на четири крака по скалите, цялата слабост се изпари и аз с неочаквана енергия се изкачих по стръмнините до Митикас. Дали пък това не е отговорността, която мобилизира? Тя ще да е, защото допинг не съм поемал. Споделям тези мои премеждия, за да извлече поука някой, кой би ги изпитал, и да знае: понякога в планината трудното е по-лесно!
Преди няколко години направих с един приятел пробно слизане от Вихрен над Казана, за да видя как ще е с децата. Имах бегъл спомен за стоманено въже в един участък от десетина метра, което тогава липсваше. Камъните в този участък бяха излъскани от туристите, отдясно на сантиметри беше пропастта на Казана и аз бая се уплаших, че с децата няма да можем да слезем оттам. Оттогава все питах туристите „поставиха ли въжето?”, докато научих, че са сложили верига. Това ме успокои. За всеки случай взех 20 метра алпинистко въже и четири карабинера. Още от първите метри обаче разбрах, че веригата, която са монтирали по цялата дължина на пътеката, може би е полезна за слизане, но е съвсем излишна за качване, поне за нас. Аз изобщо не се докоснах до нея, а децата по-скоро се забавляваха с нея. Катерехме се съвсем спокойно и дори беше увлекателно да се крепим на трите опорни точки, докато преместваме четвъртата:



Ето ги децата, ето я и веригата, а отляво са отвесите на Казана. Нищо страшно!



Даже по едно време взех да се чудя кой е бил този участък, от който толкова съм се страхувал. Вероятно е бил там, където е починал възрастният човек, но не научих как точно е станал инцидентът. Не се наложи да връзвам децата, а те ентусиазирано тичаха нагоре и спокойно ме изчакваха, обърнати с лице към „ужасиите”:



Съвсем неусетно катеренето по скалите свърши и над нас изникна върхът с котата. Там едни румънци ме снимаха с внуците на фона на Кутело и Кончето – както е прието, за Историята:



Специално снимах и самото Конче, което тъкмо беше осветено като с прожектор за моята снимка:



Върху пилона на самия връх има монтирана камера, вързана към сайта vihren.top. Искахме да зарадваме мама, като си види децата, но камерата не работеше. И още не работи, за нея и в мрежата не пише нищо. На тръгване се отбихме до края на Джамджиевия ръб, където през 2012 изскочихме с Мила, тогава само на 4 годинки! На снимката ясно личи подсичането, което сме направили под клековете, докато се изкачим на седловината и оттам нагоре до върха:



Един спомен от онова славно изкачване:



Надолу пътеката е добре позната на повечето туристи, които я използват и на качване, и на слизане: досаден сипей към Влахините езера. Ето ги и тях, отразяващи лъчите на залязващото слънце като люспи на риба:



Близо до водата пак видяхме стадо диви кози. Като се замислих, доста е обидно да наричаме „коза” внушителния екземпляр, който заснех. Не знам защо никой не употребява името див козел и дори още по-точното див пръч:



А Мила, заинтригувана от множеството надписи по поляната, набързо стъкми от бели камъчето и своето име, та да се вижда не само от върха, но и от спътниците на Гугъла:



Надолу до хижата се спускахме в приятната компания на Сhiochips от форума и неговите приятели. Всеки от нас намери общи теми с някой от тях – и аз на 74 (с умни съвети за планината!), и момчетата, и Мила с боровинките. Резултатът от изядените количества се вижда по цвета на устните ѝ:



След стандартните 12 часа ходене седнахме да вечеряме в хижата: кой паниран кашкавал, кой пържола (чудесни ги правят!), но задължително с чаша фреш. И в 10 – по леглата!


Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Окт 09, 2018 3:43 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Нед Сеп 30, 2018 8:52 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1640
Местожителство: София

Мнение Ден за почивка: по езерата Отговорете с цитат
Почивка според нашите понятия означава… активна почивка. Преди да си легнем, Антон чистосърдечно предложи: „Дядо, хайде утре да караме лежерно” – една нова за него дума, но съвсем на място. Разбира се, съгласих се след предишната тежка екскурзия, пък и нямаше вече закъде да се силим. Станахме към 9, закусихме спокойно и тръгнахме да обиколим Бъндеришките езера. Покрай Окото след едно изкачване, ето го Рибното. Отсрещният му бряг е много живописен заради малкия полуостров, издигащ се над водата (вижда се в дъното на снимката). За отбелязване е обаче и тъмният облак, който се е преместил точно над местата, по които се разхождахме предишните дни. А над нас е слънце, както сме се уговорили с небето!



След още едно-две стръмни изкачвания по камъните стигаме до Дългото езеро. В него пък има остров. Е, как да не преджапат децата до него! Въпреки че изглежда плитко, малките се събличат, но Антон решава да премине с ризата. Оказва се, че водата все пак е над кръста и той вдига ризата си над главата. На връщане обаче се подхлъзва и си я намокря. Нищо, нека знае, че не само морето, но и езерата не са до колене!



Намира си и скала, откъдето след дълги изчисления на ъгъла и разстоянието скача в дълбокото:



На връщане минаваме по горната пътека, която ни отвежда на Жабешкото езеро. Любимото на малките, защото има много попови лъжички. От него като мираж изниква пирамидата на Вихрен:



Тук аз решавам, че разходката не отговаря на нашите стандарти и следва да се изкачим до премката на Тодорината порта. Едното нищо – още 250 метра нагоре! Антон философски отбелязва, че „екскурзиите на дядо никога не са толкова дълги, колкото той казва в началото”. Прав е – ако не ги удължим, защото сме се загубили, ще включим още някоя отбивка. Доста бързо стигаме до седловината, откъдето се виждат две езера:



Според Антон първото езеро приличало на човешки ембрион. Па много знаят младите, брей! За да докажа на децата, колко съм благороден, им казвам, че малко по-нагоре е върхът Малка Тодорка, но няма да си трошим краката по ужасните камъни, а и нищо повече няма да видим. Тръгваме си надолу и от Жабешкото езеро отново виждаме Вихрен, вече в последните лъчи на слънцето:



Почва да притъмнява, но децата очевидно имат още енергия за изразходване. Тичат надолу по камъните и тревите, а аз отзад само им викам да ме чакат. Където видят по-големи камъни, скачат от един на друг. Ей го най-малкия как тренира за командос с пълно снаряжение на гърба:



Нататък се знае: влизаме в хижата на фенери, вечеряме богато и бързо си лягаме. Пиринската екскурзия завърши,… но не съвсем.


Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Окт 09, 2018 3:46 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Нед Сеп 30, 2018 8:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1640
Местожителство: София

Мнение Последният (полу)ден Отговорете с цитат
Забелязал съм, че понякога лошите работи нямат край, докато хубавите винаги по някое време свършват. Така дойде краят и на нашата екскурзия. Закусихме, събрахме багажа да е готов за товарене, чухме се с дъщеря ми, че ще дойде да ни прибере към един и половина, и само с лек обяд в раничката тръгнахме на лека разходка по реката. По пътеката има една бая стръмна скала, по която момчетата винаги се катерят. Така и днес. Максим се е изкачил някъде от задната страна, а Антон решава да го посрещне от предната:



След малко Максим се показва горе в клека, Антон го доближава уж да го подхване, но разстоянието между тях, което отдолу изглежда по-малко от метър, се оказва непреодолимо за Максим. Налага се да се върне обратно, а Антон след него. Така е по скалите, случвало ни се е и друг път: човек няма мярка за сравнение и „малкото” се оказва илюзия, понякога твърде неприятна.
На едно от любимите ни места покрай реката децата правят поредния „мост”: трупат камъни, за да може да се минава. После сядаме да обядваме, каквото е останало: паниран кашкавал и пържола от вечерята в ресторанта, чушки, домати… Децата хич не са претенциозни. А, забравих за големите шоколади с лешници и бадеми, които неизменно присъстват в раниците!



Когато на връщане се отбиваме до Окото, започва лудо гмуркане в ледената вода. Антон и Максим се засилваха от брега и отдалеч скачаха във водата:



Мила предпочете спокойно да си плува:



Заприиждаха големи групи чужденци, които в недоумение гледаха представлението, дори го снимаха. Предложих на децата следващия път да събират в шапка по едно евро за спектакъла.
Когато заслизахме към хижата, небето така се изчисти, че едва ли за цяла година на Пирин могат да се изброят десет дни с толкова синьо небе! Макар че вече показах снимката, тук ще я пусна още веднъж – спомен от последните моменти на чудесната екскурзия:




Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Окт 09, 2018 3:47 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Нед Сеп 30, 2018 8:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1640
Местожителство: София

Мнение Пирински цветя Отговорете с цитат
По традиция на края на пътеписа съм приготвил малко „виртуални” цветя за приятелите от форума. Точно па Премката Мила забеляза два еделвайса, грижливо оградени с камъчета, но бяха вече прецъфтели и не ги снимах. Малко по-нагоре обаче пак тя откри прочутия пирински мак – цвете, което от цял свят расте само на тия няколкостотин метра!



Наблизо се синееше тази ярка пиренейска тинтява:



Никога не пропускам да се порадвам и да снимам това „минималистично” карамфилче, свило до минимум жизнените си претенции, но не и яркостта на цветчетата си. В Червената книга!



В скалите се е завряло и това борещо се за живота си цветче, чието име не знам. Както бе казал характерният протобългарски ботаник, цитиран от Вазов, „тревка санким”:



Като говоря за планинския „минимализъм”, и то за високопланинския, има пред вид плътността на растителните видове, която не може да се наблюдава никъде в полето. Толкова много цветчета на единица площ! Ето например в тази цепнатина, образувана от две скали половин на половин метър, са се вцепили една смрика и един клек, но толкова здраво, че сигурно ще надживеят скалите – съвсем ще ги разцепят и раздробят!



В езерата на Рила и Пирин пък плува едно чудато водно лютиче (български ендемит, защитен вид!) с два вида листа, повърхностни и подводни. За разлика от агресивните водорасли, които затлачват езерата, това цветенце не представлява никакво опасност. То просто си плува и само загатва за съществуването си:



Докато децата се гмуркаха в Дългото бъндеришко езеро, Мила откри под камъка едно гнездо на оси и много държеше да отбележа във форума това нейно откритие. Ето, отразявам го!



Дълго време го наблюдавахме, дали ще забележим в него живот, но осите очевидно се бяха приготвили за зимата. А на връщане покрай реката Мила знае няколко места с френско грозде, което на всяка обиколка обира. Резултатът е добър:



Доста по-високо, на Тодориния превал, листата на боровинките са добили „японската” си окраска, която подсказва идването на есента, а с нея и края на тазгодишните ни големи екскурзии:



Догодина, да имаме здраве и желание, отново ще сме по височините!


Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Окт 09, 2018 3:49 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Нед Сеп 30, 2018 8:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 585

Мнение Отговорете с цитат
Е-хей! Насладих ви се пак! Толкова сте хубави, че от умиление чак се просълзявах тук-там! (Стара баба, какво да правиш.) Пирин още няма характерната за ранната есен жълто-кафеникава окраска - навред зелено. Лепота! Уникални са твоите деца - къпят се в ледено-студената вода! Наистина зрелищно представление.

Цветето, което не знаеш как се казва, е каменоломка. Аз тая каменоломка с бели и розови цветове на едно стръкче съм я виждала само на Вихрен, затова си я наричам Вихренска каменоломка. Колкото и да съм я търсила в мрежата, няма я. Късмет е да я видиш на живо, по-рядка е дори и от еделвайса.

Тодорините очи са наистина Василашки езера, но не са тези на вашата снимка. Ако се бяхте качили на Малка Тодорка, щяхте да ги видите.

ЗДРАВА И УСПЕШНА УЧЕБНА ГОДИНА!
Пон Окт 01, 2018 7:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
philm



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 24
Местожителство: София / Стара Загора

Мнение Отговорете с цитат
Само аз ли смятам, че къпането в еезрата на територията на нац. паркове не е нормално?!
Пон Окт 01, 2018 7:44 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vaskoo



Регистриран на: 21 Апр 2007
Мнения: 248
Местожителство: София

Мнение на децата кусури ли ще търсим Отговорете с цитат
Тази работа със смятане не става, а и къпане не се забелязва или поне с присъщите му хавлии, сапуни и прочие цивилизационни постижения.
Те децата са били благородно подведени от този маскиран като белобрад старец шашкънин Владо а.к.а Сотиров, които вместо да им пусне деЦки филмчета, им разказвал новините и в частност за отделянето на НИМХ от БАН. И разбрали за недостатъчния бюджет и от икономически подбуди са решили да измерят сезонните колебания в пиринските хидрографски обекти абсолютно безвъзмездно и старателно прилагайки основният емпиричен подход "око да види, ръка да пипне", обогатяват шоншожмо базата данни за река Дунав с тези за водните обекти из земите Дидови и Даутови Laughing .
Сотиров може и да обещае, че децата няма повече да плуват в езерата ... но и че и по-малко няма Very Happy .


Сотиров, поклон за разходките и старателните описания!

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Пон Окт 01, 2018 8:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1640
Местожителство: София

Мнение Странен въпрос Отговорете с цитат
*****


Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Окт 02, 2018 7:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Окт 01, 2018 8:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2539
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Така като чета..., догодина, искаш или не, ще трябва да водиш чèтата на Кончето Laughing

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Пон Окт 01, 2018 10:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1640
Местожителство: София

Мнение Ща, ща, Спийди! Отговорете с цитат
*****


Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Окт 02, 2018 7:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Окт 01, 2018 11:08 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Re: Странен въпрос Отговорете с цитат
Сотиров написа:
...Не съм чел забрана...

«І. РЕЖИМИ И НОРМИ ОБЩОВАЛИДНИ ЗА ЦЯЛАТА ТЕРИТОРИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПАРК
РЕЖИМИ
1. На цялата територия на НП Пирин се въвеждат следните допълнителни забрани:
[...]
7) Скачане и плуване във водни площи;»

Източник: Национален парк "Пирин", План за управление, Министерство на околната среда и водите; Българска фондация 'Биоразнообразие", 2004 г., стр. 182

По принцип непознаването на правилата не е оневиняващо обстоятелство. Иначе, аз също съм нарушавал тази забрана понякога...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пон Окт 01, 2018 11:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1640
Местожителство: София

Мнение Непознаване на правилата? Отговорете с цитат
*****


Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Окт 02, 2018 7:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Окт 02, 2018 12:16 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Едва ли приканването към нарушаване на правилата е непременно много добър пример винаги. В едно наистина добре организирано общество би трябвало да съществуват механизми за изработване на достатъчно приемливи правила, така че рядко да се стига до "Страсбург" (ако изобщо)...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Вто Окт 02, 2018 12:34 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 1 от 5

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov