Лозенска планина: Привечер на Половрак

Продължаваме поредицата от вечерни разходки из околностите на София. Този път се насочваме към Лозенската планина.

Съществуват множество различни начини на изговаряне и изписване на името на върха. В създадения неотдавна онлайн регистър на географските наименования в България е дадено възприетото и в BGMountains име -- Половрак, като в скоби е посочено и Полуврач. Последното го чувам за пръв път, макар че този връх присъства в семейната ни памет още от началото на 40-те години на XX в. В статията на Wikipedia е цитирана Енциклопедия България, издание на БАН, том 3, стр. 828, според която "[и]мето му е дадено от древните траки и означава Орлов поглед, Орлов взор". Питам се какви точно са основанията за това твърдение -- някой дали би могъл да поясни?

Нямаме много време преди здрачаване и, макар и този път да си носим челниците, бързаме да видим залезните багри от високо и да слезем на естествена светлина.

Манастирът Св. Спас изглежда здраво залостен.

Бързо достигаме билото и отправяме взор към снежната Рила.

Един малко по-необичаен поглед към яз. Искър, Самоков, Боровец и облачната планина.

Леко завъртаме глави и продължаваме да снимаме.

Някои от гледките с по-голямо приближение и непрекъснато променящо се осветление в този някак по-необичаен за посетителите час:

Поемаме с бързи крачки обратно към с. Долни Лозен, но все пак снимаме сегиз-тогиз:

Мирише на дъжд. Проблясват в далечината светкавици, но тътенът им все още не достига до нас.

А сега, когато завършвам тези редове, навън вече сериозно вали...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado