Ягодина - Гергьовден, кози и прасета, в търсене на мечките

На картата има зелена маркировка, аз не съм виждал такава там, червената е с големи табели и не може да се изпусне.
От Ягодина до Триград е доста бутане (в обратната посока е карането) като не следвате пътеката/марката през цялото време, а се обикаля по пътя през заслона до Чекме бунар в местността Коватя. Оттам нагоре до сливането с пътеката е основно бутане, щом сте начинаещи.

Аз да питам по-така изначално ... брой, възраст, колела, а и карането по ждрелата по асфалта - от Тешел до Кожари (и извора на Въча) или от Тешел до Кестен си е велооргазъм. От Кожари пък има варианти да се иде до Кестен, Водни пад, както и да се качите на билото с не много бутане и да се включите в зелената марка за Триград и към Ягодина. От Кестен пък нагоре към кльона и наляво към Каурчан откъдето или към Чаирдере, или обикаляте Турлата според желанията и слизате или на конната база на Триград или в самото село. Може да си вземете шофьор от селото, да се закарате донякъде и той да ви върне колата, вие да въртите педалите.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Последната промяна е направена от vaskoo на Чет Юни 06, 2019 8:45 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

[quote="vaskoo"]...
Аз да питам по-така изначално ... брой, възраст, колела....[/quote]

2ма (за сега), големи (25-30год.), колела - ми средна класа :D стават за маунтинбайк (даже предимно)

То единият от двама ни си е супер подготвен човечец, аз съм проблемът - не ме бива много да въртя (за сега!)
НО
Може би от Ягодина ще се катери до Тешел (Вълчи камък притегля да се види), малко каране по ждрелата, а после Триград-Чаирските езера или Чаирските езера-Триград, пак като за нюб като мен да питам кое е по-добре...

Ягодина - ВЕЦ Тешел - Тешел - Алтън джамия преди Гьоврен(където изоставяте колелата и се уговаряте с джип за Вълчи камък и обратно до колелата) - Дяволското гърло - Триград (може и да отскочите до Ждребово за разпускане на тялото и душата и обратно в Триград) - Ягодина
Ако ви е малко - към Кестен и Каурчан.

Пътят по Чаирска река е за ценители - 10 км хубави и остри камъни, не е като за начало.

Това ви е карането според мен съобразявайки се с известните ми вече детайли. Така ще има смесен терен, с повече асфалт. Ако имате нужда от още помощ - някъде из темата за родопската среща ми е телефона, звъннете ако искате.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Хиляди благодарности! :P :)

	vaskoo написа:
	На картата има зелена маркировка, аз не съм виждал такава там, червената е с големи табели и не може да се изпусне. .........................................................................................................

Има, има, но е нарядко. Първата марка е по улицата от х-л Ягодина към къща Снежана, втората е на оградата на къща Снежана и т.н.

Втората марка

	vaskoo написа:
	Заслужава си пътеката от Ягодина до Дяволската пътека (без значение дали през Мурсал или по пътя), поне според мен. Спокойна е, с малка денивелация и наклони, има и гора и гледки...

Васко, още веднъж благодарности за напътствията и най-вече за препоръчаната къща за гости, чудесно ни посрещнаха хората. Случихме и на хубаво време, та съботата си направихме пълния преход както го бях планирал. От селото по черния път до Мурсал, от там по пътеката под Орлово око/видяхме го и прословутият -Тошкин завой/, до началото на Дяволската пътека до мостчето на шосето. После екопътеката до мостчето на Читак дере и от там по червената маркировка до поляните на Кайнака, Орфеевото дърво, заслонът на Тепе баир/има чудесна гледка към Орлово око/ и спускане към началната точка на пътеката. Чешмичката долу на шосето си работи. От там отново по пътеката под Орлово око обратно до Ягодина.

Малко снимки от Орлово око, пътеката под него и от Дяволската екопътека.

https://photos.app.goo.gl/TudK1G5F5KAgrUaq5

Ето ни пак на любимо място, в Ягодина.

Разходихме се до през Черешово до Чая на западното ребро на Дурдага. Имаше чай, цветя, паднали дървета, ходене по ръба, спускане по обрасъл с хвойна сипей, и най-вече добро настроение и отлични гледки.

На другия ден отидохме до Корудере, после с колите до Кожари и оттам до извора на Въча и малко из чужбина. Меандрите на Буйновска река, както и пейзажа над Кожари е пасторално-идиличен.

На тръгване се набутахме в пещерата да си припомним красотата вътре и в настъпващото мрачно време се отправихме към алеята Струилица над Девин.

За храната и сините очи на ягодинки ще разказвам лично и в отсъствието на жената.

Малко снимки

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Много хубаво, Васко, ама тц, тц, тц... ти хептен си претупал расказа... верно, снимките са хубави, тоя път не си пестил лентата, и казват много, ама все пак ... И като капак на всичко и „една година по-късно“ все така си чакам описанието на сините ягодински езера ... Smile

А за хланата и пиенето - какво? Тия пропуски вече са непростими. Да не говорим, че имам куп планинарски въпроси, ама да видим кога ще ги съкратя, че иначе са много...
Ама твойто юначе много голямо станало вече, браво. И сте били цял партизански отряд, откъде ги събра ... Smile

Не ми се разказва, още ми е там акъла, а зеленото е в очите ми, и много не ми се тръгваше. Някои неща, както и разходки трябва да се преживеят ... с гледките (те са неописуеми), със звуците (птици, хлопки, народна песен, реката, гората), с аромата на цветята и прясно маркирана от местния господар територия, с отпечатъците от сърни, кози и мечки, с разровеното от прасета и с черният щъркел дето живее на скалите над Тешел и се рее наоколо.
Юначетата бяха 7, и моето и другите растат, дано прихванат нещо от тия разходки, гледки, разкази и срещи с едни добри хора.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

А аз като не мога да ида кво да кажа бе Васко... ама много ли е зелено? Топло ли е вече? Е, тва е, аз ти казах че требва да кажеж нещо! Е как нема да хванат! То едно добиче дето е хайванче и то хваща. оптимизмъм требва да имате. Моля те кажи още нещо.

Васко, чакам си отговорите на въпросите. Освен това как беше пътя дотам, оправен ли е най-сетне? Ще извиняваш че така ти отварам работа ала сам си си виновен - доскоро изобщо не бях ходил в целия тоя мугленско-триградски-ягодински и т.н. район и съответно нямаше въпроси.... сиреч ти започна с отварането на раота и сега се опраяй некак си. Smile

Отговорите - най-вече на живо Smile

Пътят след Кричим е удоволствие, ремонтират шосето Девин - Широка лъка. Топло не беше, и студено не беше ... в събота имаше много дебела слана, всичко беше бяло като от снеговалеж, картофите и боба прегорели. По южния склон на Карлък се белееха преспи. Някой се опитваше да запали пожар на западната страна на Бойдалъка в склона на Чамленско дере. Нямаше много хора като цяло. Храната приказна, пиенето - плодови ракии и розе. Впечатли ме масовото маркиране (опикаване) на гората от мецаните, блъскаше здраво в ноздрите. Сушата също е голяма - чешми и локви, които досега не бях виждал сухи, сега бяха, а не е дошло лятото.
Равносметката - децата са доволни, жените също, като следствие и мъжете Smile

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Благодаря, Васко. Всичко друго хубаво, ама тая суша - лошо. Всичко хубаво.

Отново там, където сърце не трае след тунела на веца и колата фърчи из Буйновското ждрело.
Лежерна разходка от Кожари до т.нар. Извор на Въча. След ловджийския заслон пътят е прясно разкопан и зарит за подмяна на водопровода за Кожари и Буйново, като новата тръба е вече спукана на две места и наводнява пътя, кал много, като нея не я снимахме.

Някакви грозни нерекламни маркировки без лого на някакъв съюз, синдикат и организация.

Зеленото и цветното блъскат в очите по начин, неуловим за телефона и камерата му.

Не знам как се казва това цвете, но беше пълно с него край ракитата.

Извора на Въча, който всъщност е пробив в стар етернитов водопровод, украсен подобаващо.

За почивка изчистихме и застлахме църквата на Ягодина, където успях да си сцепя главата Smile

Цветето, на което се радвам много из Вискяр, го намерих и тук.

В очакване на залеза на връх Свети Илия

Пирин затваряше хоризонта с Даутов, Ореляк, Папазчаир и първенците на Южен Пирин.

На север към Хамамбунар, Модър и Персенк

В неделята реших да водята лабавата дружина към Кастраклий. Асфалтът е продължен от билото надолу към Деринкоук до стария асфалт.

Въртящата се беседка, където има обхват

Язовирчето в горния край на котловината.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Прибиране от офиса в 6, приготвяне на багажа, проверка на колата и 30 минути по-късно вече сме на магистралата, зареждане, проверка от гранична полиция и три часа по-късно сме отново в Ягодина.
Някой попита наскоро дали се е нашарило вече – нашарило се е.
В съботния следобед отреден за разходки, поехме над селото по пътя за Триград, после по Митилевата ливада и зачоплихме склона на Вартките (Врътките). Липсата на хора и изобилието на слънце и гледки направиха разходката чудна. Две змии (сива водна и пепелянка), богомолка, лисица, туфи чай, красиви мъхести треви и грациозна сърна (която уви стреснахме на няколко метра от нас) направиха ходенето великолепно. Всички (без тревите и мурсалския чай) избягаха скоростно. Улеите на Калабак, ждрелото на Чаирдере, Корубурун, ръждиво-червеният склон на Далибоска, Дурдага, Виденица и Северен Пирин затваряха панорамата. Времето топло за сезона, небето и светлината правеха снимането трудно, но то и така не може да предаде нищо от видяното. Животните не направих и опит да снимам, малко снимки тук .

Вечерта завърши с дует каба гайди ... и тримата си легнахме с влажни очи и усмихнати лица.
След приключването на неделните задачи из района, прибирането към мрачна и смърдяща София беше леко и бързо, въпреки използването на старото шосе.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича