... в Сува и дойде време за изпълняване на почина "Опознай планетата, за да я обикнеш". Е, даже и в двора на Южнотихоокеанския университет трябва да се внимава. На тамошния Нютон му е спукана работата (по-точно, главата):
Дебнат и други опасности:
Преди морето ще отделим един ден за качване на най-високия връх на държавата. Първо трябва да се стигне до единствения изходен пункт - село Наваи. Това, всъщност, е и най-трудното. Отначало с автобуса се връщаме до Нанди, където е и международното летище. На центъра не може да пропуснем индуисткия храм Шри Шива Субрамания:
Освен коренните фиджеанци, тук живеят и много индийци, пристигнали по колониално време да работят на плантациите за захарна тръстика.
Ще се установим за няколко дена в Нанди. Основният въпрос сега е как да се доберем до Наваи. До най-близкия град по крайбрежието - Тавуа - е лесно, но от там до Наваи има 35 километра много лош планински път. Никоя компания за коли под наем не би искала да види машината си там, освен, ако не е с повишена проходимост. Но в този случай пък се оказва, че е почти същото да я наемем с шофьор. Не е много малко - 350 от тия:
Както и да е, на следващата сутрин се мятаме на колата от Нанди и поемаме на път. Захарното влакче кара тръстиката към захарния завод в Лаутока:
В Тавуа купуваме гризевинки и завиваме по черния път. Отначало се движим между полета със захарна тръстика, след това навлизаме в планината. Пресичаме река:
минаваме през селца:
и постепенно набираме височина. За час и половина от Тавуа стигаме до Наваи:
Тук сме на височина около 650 метра. Кметът ни чака, правим задължителното дарение за селото от 50 от ония същите, за което получаваме разписка, и взимаме водач. Водачът е задължителен, искаш или не искаш, това е част от поминъка на селото. Тръгваме след него:
Пътят нагоре не е сложен. От селото до върха са около четири километра и половина, няма никакви разклонения. Отначало е полегато:
Върхът наднича пред нас:
Джунглата се прекъсва от полянки:
Има рекички, водата е питейна и много вкусна:
Изобщо, природата на остров Вити Леву е странно безопасна като за тропиците. Да обобщим:
-> Отровни змии - няма (с изключение на една изключително рядко срещаща се кобричка, която прекарва живота си заровена в дупките под земята и може да бъде видяна само на зоологическа експедиция). Разбира се, край морето видяхме ето тази:
Те са много силно отровни, роднини на мамбите и кобрите, но са изключително кротки и добродушни. Понякога местните даже ги хващат с ръце, за да ги махнат.
-> Отровни паяци - няма. Само такива дребосъчета:
Даже мравчетата са едни мънички;
-> Няма и диви бозайници - само прилепи и внесените мангустички.
Усещането да можеш да си газиш навсякъде, без някой да те гризне, е много странно.
По мъха, учеха ни в училище, се виждало на къде е север и юг. Дали?
От това място рязко става много стръмно:
Назад се вижда селото:
Продължаваме нагоре, пътеката е стръмна и хлъзгава, но нали сме в джунгла - от всякъде стърчет дръжки, та няма страшно.
Дървовидна папрат:
Излизаме на седловина преди главния връх:
Поглед назад:
и остават само няколко метра до гордия 1324-ник Томаниви - велик, сюблимен, но постижим, защото водачите редовно осичат пътеката. Иначе след първия дъжд джунглата ще я погълне.
Ето ни вече горе. Там се е разположила голяма група от австралийци и новозеландци. Фанелката на Ста и Ра май е за пръв път на това място, до старата колониална табела на първенеца връх Томаниви:
Водачите си приказват:
Океанът едва се вижда в далечината:
Е, става време да си тръгваме. Екзотично е, но си личи, че планинарството не е типично занимание тук. Животът е край морето. Всички знаем рекламните снимки на тихоокеанските плажове: луксозни комплекси от малки хотелчета и бунгала, палми, шезлонги и пред тях морето... пусто! Няма ги нашите води, пълни с деца, играещи си с вълните, рядко някой влиза с дъска или каяк. Човек буквално би умрял от скука, ако предварително не знае какво да прави. Трябва да се вземе специално корабче до някое от малките островчета:
като по пътя може да се удари една молитва на съвременното божество:
Забавлявай се и не забравяй да пускаш по някой репортаж, да поизплакнем очички и ние.
Вто Сеп 17, 2019 10:13 pm
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
Разкошен постинг, но няма да скрия лекото си разочарование. От Аспарух очаквах както винаги нещо по-така, по-зимно и снежно, а то не ми остава нищо друго освен да поздравя и него, и форумците със:
Е, щом си имат сняг да не ги мислим. А дебели хижарски котараци срещат ли се?
Чет Сеп 19, 2019 9:38 am
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1509 Местожителство: Хасково
Класика!
Нито прилича на планина, нито да го пропуснеш, ако си турист.
Не се подигравам. За следващата година съм канен в Холандия. Ако ида, ще се отчета от първенеца им,
който е на половината на височината на площада в Разлог.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
