Регистриран на: 10 Юни 2013 Мнения: 40 Местожителство: София
Тайните пътеки на река Рударщица
Привет!Отдавна гледам картата на BGMountains, в частта над Рударци и имах план да се разходя в района.Като активен участник в FB група "Лунатични разходки" и над 200 разходки вторник привечер на Витоша и стотици през деня, празнотата на картата винаги ме е дразнела. Предишните разходки които съм бил в района-7-8 пъти по В100, по жълтата към Пинко, по червената до Каменоделец и Кариерите и една от края на Рударци от Гробищата нагоре до Каменоделец.Тогава попаднах във страшен лабиринт от коларски пътища пътеки и разклони през метри.Имам доживотен абонамент за OFRM Geotrade, картата на Гармин за България.Не знам откъде са почерпили данни , но там има прекалено много пътеки, някой не съществуват, а някои ги има но са запустели.
Отделно местноста се моделира от преките действия на човека и никога не е сигурно дали не се появила нова пътека за нуждите на туристи, колоездачи, ловци и дървосекачи.
Въоръжих се с 2 GPS-a и едно другарче и смело се отправихме към гробищата на Рударци, намиращи се веднага в ляво като се покаже задрасканата табела на селото( в неговия край).
Оказа се че има 3 пътя още в началото, в дясно имаше и портал към сгради, които се оказаха пречиствателна станция , където беше маркирана пътеката на картата, водеща към Витоша 100.
Другия път беше директно нагоре, най вляво имаше хоризонтален коларски път минаваш покрай гробишата(остана за следващ път)
Тръгнахме по средния като в приказките и се натъкнахме на бетонна сграда с външна стълба.
Покрай нея имаше едва забележима пътечка
Нагоре пътеката беше по-трудно забележима и тръгна директно към склона, не след дълго излезнахме на В100 и тръгнахме посока Кладница
Стигнахме завоя където има пейки, напуснахме В100 и тръгнахме нагоре по реката.
Пропуснахме първата отбивка в ляво, която води към Пинко и Каменоделец и продължихме нагоре до достигането на едно мостче на реката.
Пресекохме го, по десния бряг имаше пътечка но не повече от 5 метра нагоре, а основната, погледнах на картата-натам се отиваше в центъра на Кладница, пътека вървяща по-нагоре но успоредно на В100.
Решихме да се върнем и да продължим нагоре по левия бряг на реката, пътеката я нямаше на нито една карта и беше много добре обособена.
Пътеката започна да зашубрачва, но не беше проблем да се следи, след 500 метра достигнахме разклон наляво, беше маркиран с два найлонови пликаПри предишна разходка се бях натъкнал на един скрит заслон и реших че тази марка не е случайна.
Решихме да се отбием , започна маркировка с камъчета, но заслон нямаше.
След нови 500 метра, достигнахме главен коларски път.
Тръгнахме нагоре по-него , след 370 метра , намерихме отбивка наляво , оказа се старо сечище свършващо в нищото.Върнахме се обратно.Минахме покрай връх Тепето и забелязах че , ако продължим ще излезем на жълтата марка и близо до Пинко.Забелязах че имаше отбивка в дясно и се спуснахме по нея, в началото беше широко, но в последстрвие се стесни , имаше и паднали дървета без проблем за минаване.
Стигнахме до една отбивка, която водеше надолу, не я бяхме видели , оставихме я за после и продължихме отново към реката-пресякохме я , не видяхме никакви следи от пътека по двата бряга, но каменните знаци продължаваха
Стигнахме до разклон и решихме да поемем по този който не съществуваше на никоя карта, пък и беше по изразена пътеката
Дстигнахме до пътека със следи от гуми, която я имаше на картата и водеше покрай вр.Смедовица и излизаше на асфалтовия път под х.Селимица.
Нямахме работа натам и се отбихме надолу
Идеята ми беше да слезнем по десния бряг на реката и да тръгнем отново по левия и да намерим този скрит заслон.Моя спътник не беше много съгласен, така лесно да загубим спечелената положителна денивелация и завъртяхме по някакъв път който водеше към реката, излезнахме на един кръстопът и хванахме наляво и стигнахме на същото място откъдето тръгнахме преди малкоТолкова пътеки че неусетно се въртиш в кръг.Пак бяхме на реката и погледнах един стар трак от телефона където бяхме стигнали въпросния заслон.Оказа се че е на 140 метра от нас по десния бряг гледано отгоре-надолу.Решихме без пътека да го достигнем, в началото беше ужасно обрасло- по десния бряг беше непроходимо , но започнахме каньонинга по почти пресъхналата река.В ляво чухме гласове-едно семейство пъплеше по склона вероятно без пътека, като гледах откъде минават и наклона.Само се поздравихме през шубраците и те заминаха.След десетина метра се натъкнахме на мостче на реката и веднага си спомних че заслона е не далеч.
Намерихме и пътеката която бяхме напуснали, но тръгнахме по отбивката за заслона.беше вече 1 часа и ходехме без спирка 2,5 часа.
Намерихме го , беше импровизиран, основите бяха 2 бора , недалеч имаше огнище и пейки , гледките бяха добри към гората, надолу беше сериозна пропаст.
Беше оборудван със шкафчета с чашки, сол и 2 малки скари за печене.
Обядвахме , беше сериозен пек , но под заслончето беше прохлада и успяхме да починем.
Трябваше да свържа пътеката по левия бряг отдолу-нагоре, която бяхме напуснали в началото, беше 200 метра,натъкнах се на импровизирана масичка и изкаран чучур от реката, който не течеше , поради слаб дебит.
Слезнах до долу , докато спътника ми пълнеше вода от реката, върнах се по-трудно, загубвайки се за момент и пресякохме мостчето решили да слезем по-другия бряг и отидем към Кладница.Огледах и от другата страна беше стръмно и трудно проходимо, явно това мостче беше свързващо двете пътеки по двата бряга на реката, много близко имаше успоредна, която отиваше по нагоре, не случайно хората които видяхме вървяха в тази посока без пътека, а пък може и да има свързваща , не остана време да огледам.Имаше и много листа от миналата есен , като килим.
Слизахме надолу по реката, като се отдалечавахме от нея , пътя стана коларски , жегата сериозна, бяхме на открито вече.
Движехме се успоредно на В100 в гръб ни остана разклон , който вероятно свързваше , двете пътеки, но на старата карта на BGMountains на телефона записана преди 2 години го имаше , а на новата беше изчезнал.
Започнаха да зачестяват места за отдих, наближавайки с.Кладница
Нещо бръмчеше отскоро и видяхме група деца с един кросов мотор , които седяха на една беседка точно преди селото.Имаше следа на картата на Гармин , която свършваше в нищото по горе и търсех свръзка.Точно след беседката видях обещаваща пътечка и тръгнахме стръмно нагоре.
Излезнахме на една седловина с висока растителност и трудно проследяване на пътеката, идеята беше да стигнем до вр.Смедовица по някаква обиколна пътека която минаваше покрай асфлатовия път към х.Селимица.Не след дълго излезнахме на отчетлива пътека която беше маркирана с червени стрелки , очертани с бяло и посоката и беше точно към Смедовица, на картата имаше и знак за ресторант и сграда на която пишеше хижа, решихме да проверим тази главна пътека ,която не фигурираше на нито една карта, а пък беше толкова старателно маркирана.
Навлезнахме пак в гора , а марките бяха през 5 метра, не знам кой е разрешил тези мацаници, явно е индивидуално решение на някой местен, както по-късно потвърдиха.
Продължавахме по горската пътека и на един открит участък видяхме заветна табела-ЧЕШМАРайона беше доста сух , явно важен обект
Достигнахме и заветната чешма , бях сигурен че е пресъхнала , но църцореше бавно.Доста добре и солидно направена.
Близо до нея имаше и 2 броя пейки витошки тип, приятно местенце в широколистната гора.Продължихме по-пътеката след кратка почивка и стрелките бяха вече срещу нас, явно са специално за чешмата.
Достигнахме една беседка в полуразпад, подпряна с един кол и широка поляна с висока трева, пак имаше табелка за чешмата в обратна посока.
Имаше разклон по съществуваща пътека, объркахме и тръгнахме в обратната посока , която искахме, върнахме се и се отправихме към вр.Смедовица,с известни лутания поради следи от джипове достигнахме върха-равна поляна с борчета и ниска растителност.Виждаха се къщите на Кладница през шубрака.
Не можахме да открием кота за сведение , но на връщане се откри гледка към склоновете на вр.Селимица и едно възвишение в ляво, може би Острец
Върнахме се и решихме да видим тази хижа Смедовица дали работи и тръгнахме към пътя.На отбивката пак имаше табела за чешмата и разбира се червена стрелка.Хижата изглеждаше като частен дом със затворени врати
По надолу , където имаше знак за бира-скара, излезна някаква прогимназия , която първоначално мислех че е хижата, оказа се хотел вила Магус и при това 4 звездиНякакъв човек щъкаше , но не се виждаше някакъв сериозен живот вътре.
Отправихме се към хижа Селимица да починем, връщайки се наобратно по пътеката и на един разклон тръгнахме в източна посока.Излезнахме на широка поляна над хижата на жълтата маркировка, спуснахме се към хижата, нямаше никой , но работеше, хората си живеят там и винаги може да я посетиш.Нямаше кой знае какво разнообразие , но домашна лимонада,кафе и крем карамел , бяха достатъчни.Починахме 30 мин и започнахме евакуация
На идване бяхме слезли долу на паркинга под хижата, но сега искахме да си минем по жълтата марка, намерихме табелата и тръгнахме през трева 1 метър и по едни следи се залутахме надолу, стана много трънливо и се върнахме покрай оградата на една къща от вилната зона се оправихме и продължихме.
Забелязах че не е нужно да ходим до заслон Пинко, а има подсичаща пътека, която се съединаваше с нашия трак, просто перфектно.
Отделихме се от главната пътека без проблем, имаше и следи от кола, не след дълго забелязах че вървя по пътека която не е маркирана, казах си нищо посоката е правилна , но след малко свърши с , имаше трупи и залепен лист-формуляр на ДГС Витошко Студена , който беше избледнял и не се виждаше нищо.
Трябваше да се върнем и да търсим пътеката, просто дървосекачите бяха изменили релефа.Стотина метра бяха доста обрасли и пътека почти не съществуваше, но излезнахме на ясна следа.Огромна каменна река слизаше надолу, това беше леглото на река Рударщица, впечатлително.
Пътеката беше с висока растителност , но нямаше проблем никъде.Пресякохме морените на едно място специално направено на път през тях, вероятно за обслужване на бившите каменоломни и се видя колко е голяма каменната река.А самата Рударщица бучеше слабо заради голямата дълбочина.
След 50 метра пресякохме втора каменна река.
Сега като гледам картата камъните най-вероятно достигат близо до вр.Марков нож и вр.Острец.А може ли да се достигне по камъните нагоре вр.Марков нож, 1500 метра с 450+, не е невъзможно, но трябва да се провери.
Минахме от другата страна на вр.Тепето и слезнахме по друг коларски път успореден на В100,там на един кръстопът, открихме що-годе четливо съобщение кой реже в района, началото се виждаше ,но не и края
Имаше причудливи болдъри отстрани.
Стигнахме реката и забелязах че трябва да минем 300 метра от другата страна за да свържем всички пътеки, имаше и някакъв заслон Рударщица, заслужаваше си да го видим.С изненада видях че заслона е със зидан комин и огнище,полуоткрит, но уютен.
Имаше и гледка към Делта хил
Продължих набързо да свържа пътеките, пресекох една рекичка по импровизирано мостче, но забелязах че съм под пътеката маркирана на картата.
Не се върнах, посоката ме уреждаше.Излезнах на пътеката , която отвежда до центъра на Кладница и се върнах , наобратно, слънцето преваляше.
Слезнахме набързо към В100 и надолу по пътеката се спуснахме покрай голямата сграда водохващане и преди да излезем през железните врати и да стигнем гробищата, изненада-в ляво от нас имаше огромен заслон.
Мислех че е заключен , но не, вътре имаше солидна маса и ъглов диван, 3 от стените бяха бетонни нагоре беше зидано с итонг , за да пасне покрива от масивно дърво.Имаше иззидана печка и навсякъде беше облицовано с дограма.
Отдясно на заслона имаше и солиден 10 метров мост,натам също имаше 1-2 пътечки, но вече беше тъмно в гората и нямаше време.
Стигнахме колата след 10 часа трамбоване, нагоре-надолу, не се чувствах уморен, но за 10 часа бяхме минали над 20 км с 1530 +-
Пускам и трак от обиколката
https://drive.google.com/drive/folders/1CQzS9iwukvjT69Fs978wY-0fVHVqemgY?usp=sharing
Надявам се да съм бил полезен за опознаването на района, разбира се такава безцелна обиколка би била доста дълга, но Изкачване по левия бряг на реката, после прехвърляне по десния и достигането на хижа Селимица, е най добрия вариант , после прибиране през заслон Пинко или през Кладница и заслон Рударщица, ще бъде добра обиколка на района.Района предлага и много удобни места за пикник и спане на палатка, нямаше никакви следи от домашни животни.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
При предишна разходка се бях натъкнал на един скрит заслон и реших че тази марка не е случайна.
