ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Странната и непозната Странджа
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Предишната тема
Следващата тема
Странната и непозната Странджа
Автор Съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 814
Местожителство: Плевен

Мнение Странната и непозната Странджа Отговорете с цитат
Бяхме 1 седмица на моренце цялата семейство в Приморско. Естествено не се сдържахме да не направим някоя друга разходка в планината. Най-близо и на фокус ни бе Странджа. Странджа е най-големият природен парк в България. Странджа е ниска планина с множество удобни еко-пътеки, които са удобни дори и за съвсем начинаещи.

Тъй като цялото семейство сме съвсем белички и горим лесно на слънцето, една сутрин решихме, че ще започнем с разходка. Решихме, че ще се разходим до най-източната точка на Странджа - нос Маслен нос.

За целта се насочихме към тракийското светилище Бегликташ. То се намира на 4-5 км от Приморско.


На дечицата определено им хареса много.


И все пак целта ни беше съвсем различна. От тук започва и маркираната пътека към нос Маслен нос. От време на време се разкриват интересни гледки към заливът Зигра.


След около 30-40 мин разходка в гората стигаме и до параклис Св. Николай. Това означава, че сме съвсем близо.


Тъй като фарът на н. Маслен нос и високата част на носа са военно поделение - нямаше как да отидем там. Но за сметка на това плажът отдолу е невероятен! Плажът е от съвсем бял пясък и множество миди, чиито остри части морето е загладило и не боцкат. Водата тук е кристално чиста и мястото е любимо на занимаващите се с гмуркане.


В момента на нашето идване морето бе леко сърдито и вълните предизвикаха интереса на малките туристи.


Някои даже се настроиха за плаж.


Гледки като тази не бяха изключение. На всички много ни хареса и решихме, че задължително трябва да посетим и другата еко-пътека, която видяхме да започва край Бегликташ.


Два дни по-късно решихме да зарадвал малчуганите, като ги заведем на разходка с лодка по р. Велека. Реката е свързана с интересна и не много известна легенда. По времето на комунизма всички бегълци към Турция живеели с мисълта, че след Ахтопол е само Резовска река и минат ли я - значи са в Турция. И като стигнат тук, преминават Велека и спирали да се крият, защото си мислели, че са в Турция вече. Да ама не! Ставали по-лесна плячка за граничните власти. Мостът на снимката е известен с това, че е немски и е останал от втората световна война. Бил е на друго място, но след войната при прекарване на нов път за Синеморец е паснал идеално точно тук.


За тези които не знаят - р. Велека е най-чистата река в България. Извира в турската част на Странджа на 24 км от границата с България. Водата е толкова чиста, че става за пиене. Причината за това се крие във факта, че не минава през почти никакви населени места. По поречието на реката виреят множество растения, които се срещат само и единствено тук. Като пример мога да дам Странджанската зеленика, блатно кокиче и водните рози. Хлапетата се изкефиха на това, как водата буквално ври от риба, а костенурките се припичат "кацнали" върху листата на лилиите.


Всеизвестен факт е, че Странджа е последната запазена джунгла в Европа. Да, тук наистина е пълно с непристъпни гори, лиани, всякакви бодили и мушиците направо те побъркват. През царско време на разходка край Велека е идвал и принцът на Монако. Бил лудо влюбен в това място и с негова финансова помощ е направена еко-пътека по поречието на реката. До преди 5-6 години Княжество Монако редовно са превеждали парички за поддръжката на пътеката. Но нали сме си българи, някакъв "бизнесмен" имал парцел през който минавала пътеката. Съответно е искал пари за да минава пътеката през имота. Не са му дали и той разорал участъка през неговия имот. Това не се харесало на посланика на Монако и сега - пари йок.


В поречието на Велека се намират защитените местности „Велека“ (в средното течение) и „Устието на Велека“, а във водосборния басейн – защитената местност „Парория“ и резерватите „Витаново“, „Средока“, и „Силкосия“.


При устието на реката водите се подприщват от морето, тя се разлива и ширината достига до 50 m, а дълбочината – 7 – 8 m. След моста на шосето Синеморец – Ахтопол реката още повече се разлива, прави голям завой и се влива в Черно море.


А тук е мястото, където река Велека се влива с пясъчна коса в Черно море. Типично по Странджански и тук има нещо странно и интересно. Нивото на реката зависи не от валежите, а от ... ветровете. При силни ветрове вълните на морето затварят с пясъци мястото, където тя се влива. Като намалеят вълните и реката сама си проправя път и се оттича. Мястото е съвсем близо до култовият плаж "Липите" край Синеморец.


След 2 по-лежерни прехода с Дани решихме една сутрин, че е редно да уважим и най-високият връх в българската част Странджа - вр. Голямо Градище 710 м н.в. Все пак Малко Търново ни е само на 70 км от квартирата, а тази сутрин морето бе доста сърдито. Речено - сторено.


Върхът се намира в граничната ни зона с Република Турция. Тъй като го решихме на закуска - не сме уведомявали никого. На излизане от Приморско имаше патрул на Гранична полиция. Спрях и им обясних, къде искаме да отидем. Единият от полицаите даже не знаеше къде е това. Другият схвана веднага и каза "Вървете, много е хубаво! Няма нужда да уведомявате никого."


Така след час път зарязахме колата на главния път от Малко Търново за границата и потеглихме нагоре по почвен път.


Горите тук са невероятни! За съжаление не видях толкова коли, колкото камиони с трупи. И то говорим за дебели трупи.


Не след дълго се озовахме на най-високата точка в българската част на Странджа - вр. Голямо Градище, който е висок 710 м нв.


На върха има и панорамна площадка,


... от която се откриват гледки към Малко Търново...


... както и към турската част на Странджа и най-високият връх в Странджа - Махиада 1031 м нв. Казват, че и морето се виждали, но аз лично не мога да го потвърдя.


На връщане спряхме за кратка почивка край Светилището на Бастет


Баст (наречена по-късно Бастет) е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени в египетската митология. Също е въплъщавала животворната и лекуваща сила на слънцето, за разлика от Сехмет – символ на изпепеляващата му сила. Вярвало се, че лекува болните и помага на реколтата да узрее. Изобразявана е като жена с глава на котка или лъвица, с кошница в ръце. Понякога е изобразявана просто като котка.


На стените на гробницата са изсечени фигури на котки. Страховито египетско проклятие тегне над района на Странджа, гласят преданията сред местните повече от 40 години. Според легендата то застига всеки, който дръзне да наруши покоя на погребаната там богиня.
Още в края на 70-те години на миналия век по нареждане на Людмила Живкова са правени няколко експедиции и редица изследователи и учени са се опитвали да намерят тайнствения некропол на египетската жена котка край Малко Търново. Тогава дори най-известната ни пророчица Ванга предупредила дъщерята на Тодор Живков да пази свещеното място и в никакъв случай да не позволява то да бъде осквернено. Въпреки усилията и до ден днешен доказателства за това не са намерени неслучайно, защото извънземен разум пази тайните на богинята.
Случайност или не, повечето от участниците в експедициите, поръчани от Людмила Живкова, както и самата тя, не са сред живите. Според някои вярвания те били застигнати от египетското проклятие. Интресни неща за това мистериозно място има тук: https://www.24chasa.bg/novini/article/7533805


В предпоследният ден на почивната ни решихме, че можем да се върнем в района на Маслен нос и да се разходим край морето.


Този път хванахме синьо-бялата маркировка. Тя трябва да ни заведе край залив Зигра и залив Св. Параскева.


В голяма част пътеката си върви през гората по коларски път.


Гледки като тази не са рядкост




А ето тук се показва и моренцето.


По пътеката има отбивка, която е около 300 м. Не след дълго се озовахме край заливът Зигра. Мястото е много красиво.




Вижда се и н. Маслен нос със фара на него


Камъните са доста колеги и се пързалят. Заради детенцето реших, че можем да пропуснем спускането до самото море.


След като се върнахме на главния път на 10-на мин пеш се озовахме край залив Св. Параскева


Мястото е много диво и приятно.


Пясъкът на плажа е едър и с много мидички. А броят на плажуващите се броеше на пръстите на едната ръка. Тук завърши и последният ни преход за това лято в Странджа планина.


КРАЙ

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи
Съб Авг 01, 2020 2:44 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 317

Мнение река Велека Отговорете с цитат
Прочетох и разгледах с удоволствие всичко! Още повече, че почти всички описани забележителности не съм ги посещавал.

Всъщност, единствено съм бил на река Велека. Разходката с лодка се запомня, определено: костенурките, кормораните и още видове птици, имаше една пещера от дървета, надвиснали над реката. А когато се мине под немския мост и се разкрие пясъчната коса, морските вълни започват да се чуват отвъд пясъците е наистина вълнуващо. Преди да отидем тогава (2015) на почивка в Синеморец не съм знаел за реката и разходката по нея. Спомням си, че тогава се изненадах, че това място е пропуснато в "100 туристически обекта на България".
Нед Авг 02, 2020 7:58 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ray



Регистриран на: 10 Авг 2016
Мнения: 1681

Мнение Отговорете с цитат
Браво, Светльо, благодарности!
Нед Авг 02, 2020 9:40 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Лахесис



Регистриран на: 15 Яну 2012
Мнения: 237

Мнение Отговорете с цитат
Светликс, чудесна разходка сте направили. Дано другият път имате повече време. Има още толкова много красоти да се видят там.

За съжаление всеки път като чета за Странджа и Синеморец кръв ми капе от сърцето, защото от 93 г. (май или 91) си прекарвах едно 20 г. летата там и помня какъв беше Синеморец преди инвазията. Имаше 5 семейства на централния плаж "Бутамята", който си казва така заради водовъртежа, който водовъртеж от собствен опит научих, че не е като речен, а силно течение, което те хваща в северната част на залива, вкарва те навътре в морето, изравнява те със скалите и ако си издържал и си още жив, те изкарва на скалите в южната част на залива. На северния плаж на Велека нямаше кьорав човек, да не говорим за Липите, Листи и Силистар. Единственото заведение беше Синьото лъвче на Йосиф Сърчаджиев. Имаше един магазин-РПК, както можеш да си го представиш от този период на историята-от галоши и кирки до хляб, който не знам как правеха, но ми миришеше много гадно. Аптека и фелдшер или не знам какъв беше имаше само в Ахтопол. Всичко беше толкова диво, колкото сега в дълбоката странджанска джунгла само. Тръгвахме с противозмийски серум и системи и въпреки дивотията и мърсотията (хигиена по моите стандарти не можеше да се поддържа) за първи път не хващахме "летния грип". Пред къщата идваха белки. Къпането беше на поляната, но в никакъв случай след като се скрие слънцето, защото тогава се появяваха облаци от комари, които те повдигат направо и те изяждат във въздуха. Там научих какво е овод и скрипя, защото имахме множество неприятни срещи с тях. Ток нямаше постоянно или беше толкова слаб, че готвиш 100 часа. Придвижването из селото ставаше на фенер, защото нямаше лампи. Вода на маркуча. Ходехме за риба, където си искаме без да срещнем никой. Джапахме боси чак до Силистар. В гората имаше дебел зелен мъх като килим. Голям кеф. Още се виждаше Млечния път. В южната част на Бутамята се образуваше нещо като езерце с камъни по средата, което последно като ходих беше пресъхнало. Навремето беше пълно с водни змии. Плувахме сред рибата в морето. Беше дивотия, красота, свобода.

И после, както се казва, it all went down, или "решиха да развиват туризма". Един път на плажа преди голямата инвазия слушам някаква да миека по телефона как са я прецакали. Разправяли и колко било хубаво в Синеморец, пък ето, то никакви атракциони нямало. Е сега вече има атракциони. Явно и Липите е станал култов плаж, щом казваш. Появи се Бела Виста в пост мутренски барок и всички останали. Като закъснее фадромата за големите хотели течеше по централната улица. Появи се култовото заведение с култовия надпис за циците и пиците. Дойдоха хората. Бетонираха си дворовете, щото те кал си имали и на село. Изораха пътищата из гората. Почнаха да късат пясъчните лилии и изобщо да унищожават всичко. Най-дразнещо беше като понастроиха някой друг хотел и къща за гости хитрия Ганьо спеше на по 5 лева по бунгалата в Ахтопол, защото в Синеморец беше скъпо, и се влачеха с колите всеки ден на плаж в Синеморец. Също и от другите курорти чак до Созопол. Все пак това беше хита на Черноморието. Преди нямаше къде да се тагнеш, но можеше да разправяш, че си бил. Животните изчезнаха. Комар не намерих даже да ме ухапе последно като ходих. Можеха да почерпят опит от другите прецакани курорти и да направят Синеморец прекрасен, ако имаха нормален план, ама на...е сега да се напечелят и да о*кат и този край, а ние ходим в Гърция. Не съм ходила от 10 години сигурно, защото се отвратих и направо ме боли даже като си помисля. Радвам се, че успях да го видя и изживея преди орките да го завземат.

О, и да не забравяме грозотията в Резово, където южните ни съседи са се направили на хитри и са се опитали да преместят границата заради морската границата и риболова...и насипите от двете страни на Резовска река, която сега няма общо с това, което беше. Също и сечта по Странджа, която и ти споменаваш, която е известна, както по другите планини, но нищо не се прави.

Ако видиш снимки от едно време, няма да го познаеш. Confused
Пон Авг 03, 2020 12:33 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
lubitel



Регистриран на: 06 Фев 2008
Мнения: 468
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Светликс, с голямо удоволствие прочетох за разходките ви и си припомних нашите само месец по-рано. Ние почивахме в Китен и от там обикаляхме, кога пеша, кога с кола Laughing . След Бегликташ слязохме до плажа св. Параскева и открихме останките на параклиса. В плановете ни бяха и долмените в района, Маслен нос, "лъвската глава", крепост "Ранули", но времето не стигна. Пропуснах да спомена, че тъкмо паркирахме и се изля половинчасов напоителен дъжд, но на връщане от св. Параскева слънчо се показа и калта поизсъхна. Разходихме се и до с. Кости, но объркахме пътя (объркаха ни) и се отправихме към параклиса на св. Марина, от там се върнахме към основната цел - водопада в Богородички дол, но стигнахме само до беседката и чешмата (на бгмаунтинс е отбелязано с "кремера"). В тази си част, пътят е равен и можеш да разходиш децата догодина. Около с. Кости има още един водопад, но е в друга посока.
Явно, районът е богат на интересни за разходки места и ще трябва да се посещава отново.
Пон Авг 03, 2020 10:48 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 814
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за коментарите!

Оказа се, че Странджа наистина е необятна и има наистина много за разглеждане. Категорично ще се върна отново. Преди 10-на години ходихме в самия град Малко Търново и с. Бръшлян. Странджанските къщи са уникални и изключително красиви. Понеже пътувахме по второкласния път между Царево и Малко Търново, а там завоите са ужасни - спирахме на една чешма. Там се засякохме първо с един дядо, а после и едно младо момче дойде. Разприказвахме се и споделиха, че край с. Младежко имало много хубава еко пътека. Споменаха също така и за с. Сливарово, че имало къщи като тези в Бръшлян. Само, че пътят до селото бил лош. Явно при следващо моренце ще планираме още нещо.

Лахесис, не знам какво да кажа. Едно време до Синеморец знам, че само със специален документ се е ходило. Природата наоколо се е запазила именно заради това, че е било в граничната зона. Дано да се съхрани поне малко от останалото.

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи
Пон Авг 03, 2020 12:29 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 6366

Мнение Отговорете с цитат
Светликс, дали посетихте Вълчановия мост, комплекса на Мишкова нива и некропола в м. Пропада?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пон Авг 03, 2020 1:04 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 814
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Видяхме къде е разклона и че има асфалтов път до там. Уж на връщане да го посетим и сме изпуснали отбивката. Нещо не ми се връщаше, че ни бяха понападнали мушиците. Остава в графа "Бъдещи планове". Иначе за Вълчан войвода в последствие четох доста. Даже мой приятел бивш иманяр разказа невероятни легенди за него. Кое е истина, кое не … Very Happy Определено ми стана интересно. И все пак да кажа: има голяма разлика между женското любопитство и мъжката любознателност Oops

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи
Пон Авг 03, 2020 1:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tomaraya



Регистриран на: 18 Сеп 2011
Мнения: 125
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Иди , иди да видиш екопътеката на с. Младежко . Щото не знам къде другаде има 3 парапета , малко стъпала и беседка за 800 000 лв.
Иначе Странджа е прекрасна , но не в тази си част . Може да се потопиш в нея пеш или с колело , да пушиш по цигара с малкото останали местни . И всичко това без бързане , местните са потомци на рупци и тронки , демек същите , като в Родопите , а там никой не бърза ...
Пон Авг 03, 2020 8:29 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 6366

Мнение Отговорете с цитат
Сегашният Вълчанов мост няма нищо общо с войводата - строен е на няколко пъти в модерни времена.
Просто един красив римски мост, вероятно единственият, свързващ България и Турция Smile

м. Пропада е адски интересно място, забележително да не кажа - пиши го за следващия път.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пон Авг 03, 2020 8:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
ray



Регистриран на: 10 Авг 2016
Мнения: 1681

Мнение Отговорете с цитат
Дидо, тва думите жълтици да беха нямаше да се стискаш толкоз Smile. Много интересни коментари, благодаря на всички.

Светльо, би ли ми обеснил "голямата разлика между женското любопитство и мъжката любознателност"?
Пон Авг 03, 2020 11:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 5781
Местожителство: 1116 m н.в.

Мнение Отговорете с цитат
Турция е готова за възстановяване на Вълчановия мост над р.Резовска

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Сря Авг 19, 2020 5:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Митак



Регистриран на: 04 Мар 2014
Мнения: 565

Мнение Отговорете с цитат
От статията, към която дава връзка Ведрин:
Цитат:
Достъпът до него откъм България не е много лесен, защото трябва да се мине по десетина километра черен път.

Very Happy Very Happy Very Happy
П.П. Доколкото ми е известно, Вълчан войвода наистина е строил/финансирал такъв мост, но то е било доста след римляните и не преди не 150, а преди 250 години - някъде по кърджалийските времена. При това е бил дървен, та надали е останало нещо от него.
Сря Авг 19, 2020 7:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 6366

Мнение Отговорете с цитат
Мостът е римски като конструкция.

Сегашният мост няма общо с Вълчан войвода, а вероятно е нов, строен след 1941-а. Преди това в периода 1908-1941 там е имало мраморен мост, който е взривен през 1941. Действително, ако се вгледате в каменните отломъци на свода на левия бряг на Резовска р., тук-там се виждат мраморни отломъци.

За дървеният мост от Вълчаново време не знам нищо.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пет Авг 21, 2020 1:35 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 317

Мнение връх Арабаджибаир 709,6м. Отговорете с цитат
Здравейте! Имам въпрос относно връх Арабаджибаир 709,6м.

Този връх е съпървенец на бъргарската част от Странджа с равна височина с Голямо градище. Стигал ли е някой до него и имате ли информация дали това е възможо, тъй като върхът е на българо-турската граница?

https://map.bgmountains.org/#map=18/3027186.17/5170109.63/0

Тук дори има измерване 711м., ако е вярно, това място би било най-високо в българската част от Странджа.

https://map.bgmountains.org/#BG5K=18/3027148.8/5170034.54/0
Пет Окт 02, 2020 10:39 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov