Приключение в Западни Родопи

Наближава втората половина на октомври, най-красивото време за Западни Родопи.

Най-екстремното ми преживяване беше в тази неeкстремна планина, в група, с водач. Защо? Защото безгрижно зяпах наляво-надясно, не внимавах, подцених терена и за малко да се похарча без време. Very Happy

Вървяхме из напълно диви места.

Слизането по реката беше невъзможно без водач.

Направо ти се отвинтва вратът да гледаш във всички посоки и да ахкаш.

Велико нещо е недокоснатата природа! И странно – там човек се чувства в хармония със света, със себе си, а бе просто чувства се по-човек. Прехвърляхме ето това място.

Водата беше почти метър по-висока и прагът в средата долу не се виждаше. Скалата от ляво се прегръща и се минава нататък. Стоях на два крака и прехвърлях третата опорна точка от лявата на дясната ръка. Тъкмо се хванах с дясната и скалата се раздвижи, приплъзна и парчето остана в ръката ми. В този момент времето спря и се разтегли. Шибната от адреналина, мисълта ми потече бясно и с кристална яснота.

Първо, осъзнах, че се отделям от скалата. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГАДНО УСЕЩАНЕ. Най-гадното. Мислех си, че това не може да ми се случва, но да, да, случваше се, както и на хиляди преди мене им се е случвало.

Второ, осъзнах, че трябва да се помъча да цопна, колкото може по-навътре във водата.

Трето, срам-несрам, помислих си точно това: “мама му стара, отидоха ми снимките”. (Е, как е възможно в такъв момент човек да си мисли такива неща, не ми е ясно.)

Четвърто, плясък, свий си краката, не е добре да ги чупиш точно сега. Добре че ги свих, усетих как стъпалата ми се хлъзнаха по някаква много стръмна скала.

Пето, свий си главата. Късно, не успях съвсем да се свия и леко си дръннах главата ниско отляво.

Шесто, дъно, сега изплувай веднага и се усмихни, че онези горе са се побъркали. Онези горе внезапно бяха загубили летния си загар. Изплувах и се ухилих. Искаше ми се да направя една-две дължини във вира за успокоение, но не посмях, това вече щеше да им дойде прекалено. Very Happy

След това още два пъти минавах по тази река и всеки път се чудех как точно там се лиснах. Има много по-трудни места. Невнимание и подценяване, това е причината. И още нещо. Когато минават повече хора, например 8-10 човека, разни стъпки и захвати след третия-четвъртия човек се изронват и разхлабват и като не се внимава, стават такива изненади.

При едно от минаванията отидохме до реката по друг път и там видяхме ето това.

Мечкарник. Вътре се поставя храна, която привлича мечката. После вратата се хлопва, появяват се великите ловджии и застрелват мечката почти от упор... Ама било на територията на дивечовъдно стопанство. Не се сещам другаде да ме е било толкова много срам заради нашия човешки вид.

Водачът казваше, че който мине три пъти по реката, става зависим. Май е прав.
Тук има още малко снимки.

Важното е че всичко е минало без травми. Cool

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Интересно разказче, това по т. трета за снимките ми хареса... Laughing

! Значи все пак си знаела, че ще оживееш и ще трябва да ни разказваш!

чудесно че си тук - жива и здрава и можеш да разказваш приключения Very Happy

Kъде е това райско кътче . Прехода и снимките са страхотни. Завиждам ти Very Happy

Браво на теб!
И моите приключения са все с водач..., затова се записвам понякога с групи Wink

, сама съм по-предпазлива.
Когато ми се случи да падна в река си вдигнах фотоапарата и спасих снимките. Реката беше по-плитка и сядайки се намокрих "само" до кръста. Но чувството, че си "подмокрен" е кофти. А после настана едно дълго преобличане и цедене на дрехи, които трябваше да нося още 2 дни в раницата Crying or Very sad

Хубаво е, че сподели преживяното, върна ме към мили спомени!

Ами дано е не само интересно, но и полезно. Smile

Ани, рядко съм била по-мокра. Very Happy

Обаче беше горещ летен ден и докато стигнем селото, само маратонките ми бяха мокри. Дори ми беше приятно, по-лесно отзвучава адреналиновият удар.

Мястото наистина е диво и красиво. Cool

Намира се на запад от Девин. Върви се по един от притоците на Девинска река, а после и по нея. Долу водопадите са по-големи и впечатляващи, но в горното течение е по-живописно.

Това тук е силивряк, орфеево цвете. Издържа повече от 2,5 години в хербарий. После се мокри и отново се съживява. Някакъв балкански ендемит от предледниковия период на повече от 2 милиона години. Exclamation

А тук има още малко снимки, хронологично по реките -Девинска река. Личи си белята от къпането - има някакво просветляване по повечето снимки, това си остана дефект. Съжалявам за качеството.
Сега е време само за там. Very Happy

Май и ние станахме зависими. А как обичам такива места!

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

С чувство на неудобство признавам, че тази планина не ми е голяма слабост и не познавам въпросната мистична страна на Родопите...
Сега обаче... Навява ми усещането за Джендемите - от великолепните снимки.
Усмивка за споделената емоция! Падам си по подобни изживявания и последващ изказ.
Smile

Благодарности!

_________________
Сърцето има доводи, които разумът не признава. Блез Паскал

	mislesht написа:
	Май и ние станахме зависими.

Аз съм си напълно зависима. Very Happy

От планината. Ама като гледам, компанията тука повечето е такава. Не случайно Ристо всеки път ни пита: "Зехте ли си дозата планина?!" Cool