ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Във връзка с темата за х. Амбарица

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Предишната тема
Следващата тема
Във връзка с темата за х. Амбарица
Автор Съобщение
excalibur



Регистриран на: 30 Юли 2009
Мнения: 530
Местожителство: гр.София

Мнение Във връзка с темата за х. Амбарица Отговорете с цитат
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.
Препратки от практики Препратки от процедури Бележки
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.
(3) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, без търг от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите.
От ППЗДС Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) (1) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години без търг на международни организации, когато това е необходимо за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор, от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, към които заинтересуваните лица отправят мотивирано искане.
(2) Министърът, ръководителят на друго ведомство или областният управител назначава комисия, която разглежда исканията по ал. 1 и при наличие на подходящи свободни помещения изготвя проект на заповед.
(3) Министърът, ръководителят на друго ведомство или областният управител издава заповед, с която определя наемателя, срока и наемната цена, определена по чл. 40, ал. 4. Въз основа на заповедта се сключва договор за наем, в който се определят правата и задълженията на страните.

Понеже от stefan iliev_38 разбрах, че има някаква кампания за игнориране на БТС от управлението на хижите от друга организация, предполагам с нестопанска цел ще кажа, че това не е толкова лесно, предвид характера на собствеността и разпореждането с държавните имоти по определен ред. Това го качвам от вкъщи, т.е. не знам дали е с последните изменения и допълнения.
Само споделям, че реда е тежък, трябва да има воля на държавни институции, което не знам доколко е възможно и по силите на организация, която и да била тя. Нищо лично и не познавам хората, които опитват да променят нещата в тази посока...

Давам един пример с друга хижа, а всеки сам да си направи изводите...
https://www.bs.government.bg/index.php/news/view/7/1927

Пак в тази връзка
Решение № 310 от 24.07.2008 г. на ОС - Пловдив по т. д. № 330/2007 г.
Данни за делото
Съд: Окръжен съд - Пловдив
Вид на делото: Търговско дело
Номер на делото: 330
Година: 2007
Съдебен състав / Съдия: XII състав, КРАСИМИРА Д. ВАНЧЕВА
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 310
Дата на постановяване: 24.7.2008 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта: Не е влязъл в сила
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:
Изходящ номер: 14988
Година: 2012
Тип на документа: Писмо
Дата на изпращане: 30.10.2012 г.
Резултат от обжалване:


Р Е Ш Е Н И Е № 310

Гр.Пловдив,24.07.2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,търговско отделение, в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и осма година в състав:

Окръжен съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 330 по описа за 2007 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 254 във вр. с чл. 97, ал.1 от ГПК (отм.);.

Ищецът СД"Г.-Ф. с-ие"-*** моли да бъде постановено съдебно решение,с което да се признае за установено,че дружеството-ищец не дължи на ответника "Т.с.Б."-*** сумата от 21 000 лева,представляваща сБ. на неизплатен месечен наем в размер на 600 лева месечно за периода от месец февруари 2003 година до месец февруари 2006 година, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 07.02.2006 г. до окончателното изплащане,по договор за наем на Туристическа хижа "Воден камък" от 12.07.2002 г.,която сума ищеца е осъден да заплати на ответника по ч.гр.д.№ 661/2006 г. на ПРС и за която има образувано изпълнително дело № 13/2007 г. на ЧСИ М.С.-Ц. с рег.№ 822 и район на действие ОС-Пловдив.

Ответникът "Т.с.Б."-***,призоваван с приложение на чл. 51, ал.4 от ГПК (отм.);,не взема становище по иска.

ПОС,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено следното:

С определение № 53 от 24.02.2006 г. по ч.гр.д.№ 661/2006 г. на ПРС,Х-ти гр.с./приложено към настоящото дело/, дружеството-ищец е осъдено да заплати на ответното сдружение сумата от 21 000 лева,представляващи сБ. на незаплатен месечен наем в размер на 600 лева месечно за периода от месец февруари 2003 година до месец февруари 2006 година, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 07.02.2006 г. до окончателното изплащане,по договор за наем на Туристическа хижа "Воден камък" от 12.07.2002 г. с нотариално заверени посписи рег.№ 4735 от 22.07.2002 г. на нотариус Сергей Пройчев,с район на действие Районен съд-гр.Пловдив и рег.№ 326 на Нотариалната камара,както да заплати и сумата от 420 лева разноски.По настоящото дело е приложено заверено копие от посоченото определение и на основание чл. 243 от ГПК е издаден изпълнителен лист за горната сума против ищеца като наемател по посочения договор.За принудителното събиране на същата сума,както се сочи в исковата молба, е образувано изпълнително дело № 13/2007 г. на ЧСИ М.С.-Ц. с рег.№ 822,с район на действие ОС-Пловдив.

С предявения по настоящото дело отрицателен установителен иск,ищецът иска да се признае недължимостта на сумата от 21 000 лева,която същият е осъден да плати на ответника с горното определение на основание сключен между страните договор за наем от 12.07.02 г.,с нотариална заверка на подписите от 22.07.02 г.В исковата си молба ищецът поддържа следните аргументи за недължимост на сумата:

Твърди,че в чл. 6 от наемния договор е уговорено,че извършения основен ремонт и реконструкции между ТС"Б." и "М.-99" ООД-*** ще останат за сметка на събирателното дружество, т.е.ищеца,като наемодателят се задължава да заплати тези разходи в пълен размер на изпълнителя на ремонта "М.-99" ООД-***.Твърди също,че освен по горецитирания договор за наем,ищеца и ответника са страни и по договор от 13.07.2002 г. заедно с фирмата изпълнителн на ремонта "М.-99" ООД,с която пък ответника има сключен договор за поръчка от 26.06.2002 г. и анекс към същия от 05.07.2002 г.С договора от 13.07.02 г. страните и анекс към него от 05.07.2002 г. се договорили събирателното дружество-ищец да поеме правата и задълженията на ответното сдружение по сключения между него и "М.-99" ООД договор за поръчка от 26.06.2002 г. за извършване на основния ремонт на обект:хижа "Воден камък",собственост на ТС"Б." и находяща се в ***.Страните се договорили,че материалите необходими за извършване на ремонтните дейности ще бъдат осигурени от дружеството-ищец и всички извършени от наемателя през времетраенето на договора за наем подобрения,както и стойността на закупените от него движими вещи за обзавеждане на хижата ще бъдат заплатени изцяло от наемодателя ТС"Б." на наемателя, т.е. на ищеца по настоящото дело чрез прихващане срещу дължимия наем съгласно сключения между тях договор за наем а недв. имот от 12.07.2002 г., вписан в Службата по вписванията при ПРС под на 23.07.2002 г. под номер 207,том 9.Остатъкът от стойността на извършените подобрения и движими вещи след извършване на прихващането срещу дължим наем е следвало да бъдат заплатени от ответното сдружение на дружеството-ищец най-късно до датата на изтичане на договора за наем,сключен на 12.07.2002 г.В противен случай,както било уговорено,наемателят има право на задържане върху недвижимия имот до окончателното заплащане на подобренията от наемодателя.В продължение на това,ищецът твърди,че в договора от 13.07.02 г. се съдържало признание,че сумата от 4 000 лева,уговорена чл. 3 от договора за поръчка, е изплатена изцяло от СД"Г.-Ф. с-ие" на "М.-99" ООД.Освен това ищецът твърди,че е закупил материали за извършване на ремонта,оБ.удване и обзавеждане за хижата и е извършил подобрения в имота-предмет на договора за наем на обща стойност 140 000 лева,надхвърляща значително сумите,които е осъден да заплати по ч.гр.д.№ 661/2006 г. на ПРС.Ищецът счита,че съгласно договорите,сключени с ответника /договора за наем от 12.07.02 г. и договора от 13.07.2002 г./ стойността на направените от него разходи за закупуване на материали за извършването на ремонта,за оБ.удване и обзавеждане на хижата и стойността на извършените подобрения следва да се прихване срещу дължимия наем и тъй като тази стойност надхвърля значително сумата по изпълнителния лист,то с оглед на това последната се явява недължима.На тези доводи и твърдени фактически обстоятелства се основава предявения по делото отрицателен установителен иск.

Договорът за наем от 12.07.02 г.,сключен между ищеца като наемател и ответника като наемодател, е приложен към настоящото дело и не е оспорен.С този договор,сключен за срок от 10 години,ответникът-наемодател е отдал под наем на ищеца-наемател туристическа хижа "Воден камък",описана подробно в договора и находяща се в местността "Воден камък",***.Чл. 6 от този договор действително съдържа сочената от ищеца уговорка,съдържанието на която е посочено по-горе.Представен е и сочения от ищеца договор от 13.07.2002 г.,сключен между него,ответното сдружение и трето,неучастващо по делото юридическо лице-"М.-99" ООД-***,което дружество пък е имало сключен с ответника договор за поръчка от 26.06.2002 г. и анекс от 05.07.2002 г. към този договор /представени и приети като доказателство по делото/,с които на посоченото дружество е възложено от ответника извършването на основен ремонт на обект:хижа "Воден камък"-*** срещу договорено възнаграждение /чл. 3 от договора/ в размер на 4000 лева без ДДС.Това всъщност е обекта,отдаден под наем на дружеството-ищец съгласно сключения с ответника договор за наем от 12.02.2007 г.А с договора от 13.07.2002 г. страните по него са се споразумели основния ремонт на посочения обект-собственост на ответното сдружение, да бъде извършен от "М.-99" ООД и да бъде заплатен от събирателното дружество-ищец като наемател на обекта.Съгласно чл. 2 от последния договор,страните са се съгласили СД"Г.-ф. с-ие" да поеме правата и задълженията на сдружението-ответник по договора за поръчка от 26.06.2002 г.,сключен между последния и дружеството "М.-99" ООД за извършване на основния ремонт на хижата,като са заявили,че сумата от 4000 лева,уговорена в чл. 3 от договора за поръчка е изцяло изплатена от дружеството-ищец на дружеството-изпълнител по договора за поръчка към момента на подписването на договора от 13.07.02 г. и са договорили,че материалите необходими за извършване на ремонтните дейности ще бъдат осигурявани от дружеството-ищец.В договора от 13.07.02 г. е постигнато и съгласието,че за извършването на уговорения ремонт "М.-99" ООД има право да сключва договори с подизпълнители,като финансовите отношения за извършените от подизпълнителите СМР ще се уреждат между тях и инвеститора-СД "Г.-Ф. с-ие".Договорено е още последното дружество-ищец по делото да закупи оБ.удване за обзавеждане на хижа "Воден камък" като климатици,хладилници и други вещи,необходими за подобряване на условията в хижата и обслужване на клиентите.И още нещо,което е особено съществено за настоящия казус,страните по договора от 13.07.2002 г. са уговорили,че всички извършени през времетраенето на договора за наем от СД"Г.-Ф. с-ие" като наемател на обекта подобрения,както и стойността на закупените от него движими вещи за обзавеждане на хижата ще бъдат заплатени изцяло от наемодателя ТС"Б.", т.е. от ответника по делото,на наемателя /дружеството-ищец/ чрез ежемесечно прихващане срещу дължимия наем съгласно сключения между тях договор за наем на недвижим имот от 12.07.2002 г., вписан в Службата по вписвания при Пловдивския районен съд 9843 на 23.07.2002 г.,номер 207,точ 9.Остатъкът от стойността на извършените подобрения и движими вещи след извършване прихващането срещу дължим наем е уговорено да бъде изплатен от сдружението-ответник на ищеца най-късно до датата на изтичане на договора за наем от 12.07.2002 г.В противен случай,както е уговорено,наемателят има право на задържане върху недвижимия имот до окончателното заплащане на подобренията от наемодателя.

Чрез представените от ищеца и неоспорени от ответника множество фактури /съставляващи л.14-л.142 от досието на делото/,издадени през периода 2002-2005 г.,както и посредством показанията на свидетелите П.П. и Ю.Х.,кредитирани от съда като конкретни и незаинтересовани, а също и чрез заключението на съдебно-техническата експертиза,изготвено от в.л.И.Ш. се установява извършването на множество подобрения и ремонтно-строителни и монтажни работи на хижа "Воден камък" за времето 2002-2005 г.,съответно закупуването през този период на множество материали от ищеца,необходими за извършване на ремонтните дейности,както и закупуване от него на материали и движими вещи за оБ.удване и обзавеждане на хижата.Съгласно неоспореното от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено заключение на съдебно-техническата експертиза,извършените подобрения и ремонтни строителни и монтажни работи на хижа "Воден камък" са на обща сметка стойност 436 166 лева.И,както следва от постигнатата с договора от 13.07.2002 г. уговорка между ищеца, ответника и дружеството "М.-99" ООД-***,стойността на извършените от ищеца през времетраенето на договора за наем /както е в случая/ подобрения и ремонтни работи,закупените от него движими вещи за обзавеждане и оБ.удване на хижата подлежи на изплащане изцяло от наемодателя, т.е. ответника,чрез ежемесечно прихващане срещу дължимия наем по договора за наем от 12.02.2002 г.По делото е налице уведомление за прихващане от 24.07.2007 г.,изходящо от ищеца и адресирано до ответника, връчено на последния чрез нотариус на 26.07.2007 г. при условията на чл. 48, изр.2 във връзка с чл. 47, ал.1 от ГПК (отм.);, т.е. при условията на отказ за получаването му от адресата.Със същото уведомление, адресирано до ответника,ищецът е изразил своята воля за прихващането на стойността на 130 броя фактури /представени и по настоящото дело/,поединично изброени в уведомлението, възлизаща общо на сумата от 29 389,68 лв. срещу дължимия от него наем.Тази стойност съставлява сБ. от стойността на фактурирани строит. материали,необходими за и влагани в ремонта на хижата и стойността на закупувани /по някои от фактурите/ движими вещи за оБ.удване и обзавеждане на хижата.Посоченото изявление за прихващане се основава,както изрично е отразено в уведомлението,на клаузата на чл. 6 от договора за наем от 12.07.2002 г. и съдържащите се в договора от 13.07.2002 г. уговорки,с които е постигнато съгласието за осъществяване прихващането на стойността на подобренията, ремонтните дейности по хижата,закупуването на оБ.удване и обзавеждане за нея срещу дължимия наем по договора за наем от 12.07.2002 г.

С оглед на гореустановените факти съдът намира,че е осъществено извънсъдебно прихващане на дължимия от ищеца наем в размер на 21 000 лева със стойността на закупени от ищеца строителни материали за ремонта на хижа "Воден камък" и стойността на закупувани от него движими вещи за оБ.удването и обзавеждането на хижата,за които покупки са издадени фактури.Въпросното извънсъдебно прихващане съдът счита за извършено,тъй като се касае за насрещни еднородни,ликвидни и изискуеми вземания,установени по своето основание и е налице съгласие на двете насрещни задължени страни за извършване на прихващането.В тази връзка не влияе на направения извод обстоятелството,че ответникът е отказал да получи уведомлението за прихващане,защото той така или иначе е изразил своето съгласие в договора от 13.07.2002 г. стойността на извършените от ищеца през времетраенето на договора за наем подобрения и стойността на закупените от последния движими вещи за обзавеждане на хижата да бъдат прихващани срещу дължимия наем по договора за наем от 12.07.2002 г.Прихващането поначало се извършва до размера на по-малкото от двете насрещни задължения и понеже в случая дължимата от ответника сума е по-голяма от тази,която ищеца му е дължал като сБ. от неплатените наеми,то следва да се приеме,че с извършеното извънсъдебно прихващане дължимата от ищеца на ответника сумаза неплатени наеми в общ размер на 21 000 лева е била изцяло погасена.Ето защо съдът намира тази сума за недължима и затова предявения отрицателен установителен иск за признаване недължимостта й ще следва да се приеме за доказан и основателен,и като такъв да се уважи.

Предвид уважаването на иска,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебните разноски,които последния е направил по настоящото дело и които са в доказан размер от 1090 лв.Тази сума включва платена от ищеца ДТ по иска и платено възнаграждение за вещо лице и именно нея ответникът следва да заплати на ищеца.Що се касае до възнаграждението за адвоката-пълномощник на ищеца,то по делото няма данни както за уговорения,така и за реално платения размер на това възнаграждание,поради което то не може да включено в съдебните разноски,които ответникът е направил, а ищецът следва да му заплати.

Мотивиран от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че СД"Г.-Ф. С-ИЕ" със седалище и адрес на управление **** и със съдебен адрес:****-чрез адв.В.Г.Т.,НЕ ДЪЛЖИ на ответника Сдружение с дейност в частна полза с наименование "Т.С.Б.",със седалище и адрес на управление ***,п.к.4345,Хижа "Воден Камък",сумата от 21 000 лева /двадесет и една хиляди лева/,представляваща сБ. на неизплатен месечен наем в размер на 600 лева месечно за периода от месец февруари 2003 година до месец февруари 2006 година, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 07.02.2006 г. до окончателното изплащане,по договор за наем на Туристическа хижа "Воден камък" от 12.07.2002 г., вписан в Службата по вписвания при Пловдивски районен съд 9843 на 23.07.2002 г.,номер 207,том 9,която сума ищеца е осъден да заплати на ответника по ч.гр.д.№ 661/2006 г. на ПРС,Х-ти гр.състав и за която има образувано изпълнително дело № 13/2007 г. на ЧСИ М.С.-Ц. с рег.№ 822 и район на действие ОС-Пловдив.

ОСЪЖДА Сдружение с дейност в частна полза с наименование "Т.С.Б.",със седалище и адрес на управление ***,п.к.4345,Хижа "Воден Камък" да заплати на СД"Г.-Ф. С-ИЕ" със седалище и адрес на управление **** сумата от 1090 лв. /хиляда и деветдесет лева/ съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

И още практика
Решение № 1046 от 8.07.2010 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1715/2010 г.
Данни за делото
Съд: Окръжен съд - Пловдив
Вид на делото: Въззивно гражданско дело
Номер на делото: 1715
Година: 2010
Съдебен състав / Съдия: VII състав, ВЕРА И. ИВАНОВА, МАРИЯ П. ПЕТРОВА, СОНЯ И. ГЕШЕВА
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 1046
Дата на постановяване: 8.7.2010 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта: Не е влязъл в сила
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:
Изходящ номер: 12585
Година: 2010
Тип на документа: Писмо
Дата на изпращане: 14.9.2010 г.
Резултат от обжалване:


Р Е Ш Е Н И Е № 1046

Гр. Пловдив, 8.07.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в публичното заседание на пети юли двехиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Гешева

ЧЛЕНОВЕ: Вера Иванова

Мария Петрова

при секретаря А. К., като разгледа докладваното от съдията В. Иванова в.гр.д. № 1715 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 317 от ГПК (2008 г.).

Обжалвано е решение № 1388, постановено на 4.05.2010 г. по гр.д. 13 669/2009 г. на ПРС, 12 гр.с., с което е отхвърлен предявеният от Туристическо дружество "****"-гр.**** против ЕТ"В.В. *** иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр.1 от ЗЗД за връщане на следния недвижим имот, предоставен му по договор за наем от 22.05.2007 г., а именно туристически обект - хижа "****", находяща се в парк "****", местност "****", поради разваляне на договора, и е осъдено ТД"****"-гр.**** да заплати на ЕТ"В.В. ***050 лв. направени деловодни разноски.

Жалбоподателят Туристическо дружество "****"-гр.**** моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата от 17.05.2010 г., и да бъде постановено от ПОС решение, с което предявеният от него иск да бъде уважен. Като ищец в производството пред Районния съд е предявил по реда на чл. 310, т.2 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 233, ал.1, изр.1, вр. с чл. 228 от ЗЗД с твърдение, че между него и ответния ЕТ съгласно договор от 22.05.2007 г. е съществувало наемно правоотношение, по силата на което ответникът е ползвал описания в исковата молба недвижим имот и не е изплатил наемна цена от месец ноември 2008 г., както и не е изпълнил поетите ангажименти за инвестиция в обекта и нарушил задължението си да изпраща ежегоден отчет за дейността на хижата, поради което неизпълнение дружеството като наемодател прекратило наемното правоотношение, за което уведомил наемателя-ЕТ с нотариална покана, връчена му на 11.05.2009 г., като претендира да бъде осъден ответника да върне отдадения му под наем недвижим имот, представляващ туристически обект, хижа "****", находяща се в парк "****", местност "****". По негово искане не са събирани нови доказателства в настоящото въззивно производство. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата В.Г.В. в качеството му на ЕТ с фирма "В.В. *** моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ответник в производството пред ПРС оспорва иска като неоснователен, като възразява, че поради неизпълнение на задължението на наемодателя да му предостави документи във връзка с осъществяването на дейността на хижата той при условията на чл. 90 от ЗЗД е отказал да изпълнява задължението си плащане на наемната цена, поради което неоснователно ищецът по делото като наемодател твърди наличие на негово виновно неизпълнение и, съответно, право на наемателя да развали наемния договор на това основание. Евентуално, при уважаване на иска, предявява възражение за задържане на вещта на основание чл. 91 от ЗЗД до възстановяване от наемодателя на направените от него инвестиции в обекта ведно със законната лихва, както и неустойка за пропуснати ползи и нанесени вреди. Не ангажира събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският окръжен съд провери законосъобразността на обжалваното решение във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Не се спори между страните, че на 22.05.2007 г. между тях е сключен представеният от страна на ищеца с исковата молба в копие договор за наем, съгласно който ищецът като наемодател предоставя за срок от 6 години, считано от 1.06.2007 г., туристически обект хижа "****" за ползване от наемателя-ответника по делото срещу заплащане на наемна цена и влагане на инвестиции (финансови средства) от негова страна за реконструкция, модернизация, оборудване и обзавеждане и подобряване на цялостната инфраструктура на предоставения обект. Безспорно е също така, че ответникът не е заплатил на ищеца наемна цена за месеците от ноември 1008 г. занапред Безспорно е също така, че ответникът е получил изпратената от ищеца като наемодател нотариална покана, връчена на 11.05.2009 г., видно от представеното с исковата молба копие, с която наемодателят го уведомява, че разваля договора поради неизпълнение от ответника на задължението да заплаща наемна цена за повече от 2 месеца, на задължението да изпраща ежегоден отчет за хижната дейност, на задължението си да поеме за своя сметка консумативите и всички други разходи по експлоатацията на обекта и неизпълнение на задължение за явяване за подписване на двустранен протокол за приемане на извършените от него СМР по инвестиционната програма. Твърдението на ответника е, че не е допуснал неизпълнение на договорните си задължения, включително тъй като поради неизпълнение от страна на кредитора на задължението му по т.11.1. от договора да му предостави документи, специфични за дейността и експлоатацията на хижата, той съобразно чл. 90 от ЗЗД е отказал плащане на наемната цена. Неоснователно е посочването от жалбоподателя във въззивната жалба, че имало признание на иска от страна на ответника в с.з. на ПРС на 9.02.2010 г. Видно от протокола от това съдебно заседание (лист 183), изявлението на пълномощника на ответника е, че възражението му за неизпълнен договор касае извършените инвестиции - подобрения, като претендира в случай, че искът е основателен, да бъде осъден да върне вещта, а ищецът да му изплати сумата.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.2, предл.1 от ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща на наемодателя наемната цена за ползването на наетата вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал.1 от ЗЗД наемодателят е длъжен, ако не е уговорено друго, да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което тя е наета. Съгласно нормата на чл. 230, ал.2 от ЗЗД когато вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи. В случая наемното правоотношение между страните е възникнало по силата на писмен договор, сключен между страните на 22.05.2007 г. Видно от този договор, съгласно т.1 и 2 наемодателят предоставя на наемателя за възмездно ползване и експлоатация туристически обект - туристическа хижа "****", като предаването на обекта трябва да бъде извършено с приемо-предавателен протокол като неразделна част от договора (какъвто не е представен по делото от страните). Съгласно т.т. 1 и 5-9 срещу предостяването на обекта наемателят се задължава да заплаща на наемодателя за първите 2 години месечен наем в размер на 200 лв. без ДДС, за следващите 4 години - месечен наем в размер на 400 лв. без ДДС, като наемните вноски подлежат на актуализация съобразно инфлационните процеси в страната и се заплащат до пето число на текущия месец в касата на наемодателя или с банков превод на посочена негова банкова сметка, *** се задължава да инвестира средства в обекта на обща стойност 120 000 лв., подробно описани по обем, вид и срокове в оферта от 21.05.2007 г., представляваща неразделна част от договора при ежегоден контрол от комисия, съставена от представители на двете страни, която контролира изпълнението на клаузите на договора, след което ще се съставя двустранно подписан протокол, и приемането на извършените СМР се извършва с двустранно подписани протоколи от двете страни. Съгласно т.11.1. от договора наемодателят е длъжен да предостави на наемателя документи, специфични за дейността и експлоатацията на хижата. Съгласно т.16 от договора наемателят се задължава да ползва предоставения му обект по предназначение като обект за социален туризъм съгласно изискванията на чл. 51а, ал.3 от ЗФВС. Видно от т.18 от договора, наемателят поема за своя сметка консумативните и всички други разходи по експлоатацията на обекта като ел. захранване, вода, отопление, такси по категоризиране на жижата и дрд, а също така и всички разрешителни от санитарно-хигиенните, противопожарните и др. власти за безпрепятственото функциониране на хижата. Съгласно т.26 от договора той може да бъде прекратен предсрочно при виновно неизпълнение на задълженията от страна на наемодателя, при виновно неизпълнение на задълженията от страна на наемателя за реализиране на инвестиционната програма в обема и сроковете, определени в договора и при неплащане на 2 поредни месечни вноски от наемателя, при което действието на договора се прекратява предсрочно без предизвестие. Безспорно е между страните, че след влизането в сила на договора (на 1.06.2007 г., както е посочено в т.4 от него) наемодателят е предал ползването на обекта хижа на наемателя. Не са представени от страните доказателства за съставяне на приемо-предавателен протокол по т.3 от договора, респективно не се твърди, нито се представят от страните доказателства наемодателят да е предоставил на наемателя документи, специфични за дейността и експлоатацията на хижата съгласно т.11.1. от договора. Не се нито твърди, нито установява от страна на наемателя той да се е ползвал от своите права, специално установени от законодателя за такъв вид договорна връзка в чл. 230, ал.1 и 2 от ЗЗД. Твърдението на наемателя е, че той е спрял да плаща наемна цена на основание разпоредбата на чл. 90 от ЗЗД, тъй като наемодателят не изпълнил своето задължение да му предостави документи за експлоатация на обекта. Видно от представеното от страна на наемателя като ответник по делото пред ПРС с отговора му на исковата молба копие от негово писмо до ръководството на ТД с вх. № 7/17.02.2009 г. (лист 26 от досието на делото на ПРС), наемателят е спрял плащането на наемната цена на 1.11.2008 г. и занапред. В тежест на наемателя е да установи, че към датата 1.11.2008 г. той е имал основание да откаже плащането на наемната цена. Не се нито твърди, нито установява от наемателя към тази дата, 1.11.2008 г., той да е уведомил наемодателя за свое становище да има неизпълнение на договорното задължение по т.11.1. от договора, да е искал предоставяне на конкретни документи за конкретни цели, да е предприел конкретни действия във връзка с уреждане ползването на имота в различни институции, които да са се оказвали неуспешни поради липса на документи, които наемодателят следва да му предостави, да се е позовал на нормата на чл. 90 от ЗЗД, да е уведомил наемодателя, че спира плащане на наемната цена докато наемодателят не изпълни свое задължение по чл. 11.1. от договора. Не се установява от страна на наемателя дали той не е могъл и не е ползвал обекта въз основа на документи за категоризация на хижата, тъй като, според неговото твърдение в молбата му от 5.02.2010 г. (лист 78 от досието на делото на РС) съгласно посочената Наредба категоризираните хижи към 13.11.2004 г. запазват категоризацията си, т.е. към момента на отдаване на хижата под наем е следвало да се представи тази стара категоризация без обаче той да е ангажирал и представил доказателства дали е било необходимо да му се предоставят такива документи или обстоятелството е било установено и без нужда от допълнително предоставяне на някакви документи. Безспорно е, че наемателят е плащал наемна цена до 1.11.2008 г. и е извършвал СМР в обекта, които според него са и на значителна стойност, което поведение не кореспондира с разбиране на наемателя за невъзможност за работа на хижата. Видно от изпратената от ТД на НАП-гр.**** справка от 1.03.2010 г. (лист 194), ЕТ има регистриран касов апарат за търговски обект хижа "****" със свидетелство за одобряване от 26.07.2007 г. Видно от обясненията, дадени от ответника по реда на чл. 176 от ГПК в с.з. на ПРС на 20.04.2010 г., хижата е отворена от първия ден, откакто е подписан договора до днешния ден, хижата е непосещаема с търговска дейност, минават само туристи и приятели, има печат, който е поставял на маршрутни листове, заплащането не е с цел печалба. Видно от показанията на свидетелите З. Г. Д. и Д. Г. К., хижата работи, имало е хора от туристически дружества и на свободно, при нощуване се заплаща. Според свидетелите Б. К. Б. и В. Х. Р. хижата не може да работи нормално, тъй като В. няма документи, Б. е видял само един документ, копие от нотариален акт, имало спор за категоризацията на хижата и кой ще плати, В. спрял да плаща наема, в разговор възникнал въпросе, че В. работел без необходимите документи, които се изискват за такъв обект. Видно от представеното от ищеца временно удостоверение № 5488 от 22.05.2008 г. (лист 68 от досието на делото на ПРС), била е към посочената дата открита процедура по категоризацията на туристически обект туристическа столова "х.****" в планина **** със собственик "БТС"-гр.*** и лице, извършващо дейност в обекта ТД"****"-гр. **** (като съгласно чл. 46, т.2 от Закона за туризма е допустимо предоставяне на туристически услуги в хижа като категоризиран туристически обект или обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране). Видно от представения от ищеца в копие протокол от 15.08.2008 г. от заседание на УС на ТД (лист 48 от досието на делото на ПРС), били са обсъждани писма от В.В. и положението около хижа "****", като са изразявани становища да не се намалява наемът на наемателя и срокът на наема и не е видно да е имало искане, съответно и да е обсъждано искане на наемателя във връзка с т.11.1. от договора или негово изявление по чл. 90 от ЗЗД. С писмо с вх. № 21/24.09.2008 г. (лист 55) наемателят предлага преговори за договаряне (намаляване) на наема на хижата или увеличаване на сроковете за експлоатация с оглед извършените от него разходи. Видно от представения от страна на ТД в копие протокол от 10.12.2008 г. (лист 47 от досието на делото на ПРС), от негова страна са предприети действия за проверка на извършените дейности и вложените средства от наемателя, като протоколът е подписан само от трима от членовете на комисията и не е подписан от наемателя. Едва на 20.01.2009 г. наемателят-ЕТ е изпратил до наемодателя-ТД нотариална покана, получена на 27.01.2009 г. (лист 27 от досието на делото на ПРС), в която посочва, че досега не е могъл да започне експлоатацията на обекта поради непредставени от страна на ТД документи въпреки неговите многократни искания, като се иска представянето на документи по т.11.1. от договора и посочва документ за собственост на хижата или удостоверение от публичния регистър за спортните обекти и обектите за социален туризъм по чл. 48а от ЗФВС, акт 16 за целия обект - хижа и ресторантска част, документ за пускане в експлоатация на хижата, документ, установяващ старата категоризация на хижата, включително номер и дата на заповедта на председателя на ДАТ, документ, установяващ категоризацията на ресторанта, включително номер и дата на заповедта на председателя на ДАТ. Едва с писмото с вх. № 7/17.02.2009 г. (лист 26) наемателят посочва, че се е видял принуден от 1.11.2008 г. да спре плащането на наема до предоставянето на цялата документация, упомената в договора за наем. Видно от протокола от заседанието на УС на ТД от 1.04.2009 г. (лист 51), на него е присъствал наемателят, посочено е, че наемателят е спрял да плаща наема от 5 месеца, отразено е в протокола, че наемателят е поискал документи и акт 16, които са му необходими за категоризирането на хижата, отразено е, че документи за категоризиране са подадени от дружеството и съгласно договора наемателят трябва да плати таксата 900 лв., наемателят отказал да плати таксата, искал лиценз на името на своята фирма, отговорено му било, че лицензът може да бъде единствено на дружеството като собственик, отразено е, че В. отново иска акт 16 и други документи за категоризиране на хижата, но за неговата фирма, в противен случай няма да плаща наем, той няма да плати таксата за категоризацията, ако е на името на дружеството, В. съобщава, че от пожарната искат проект и акт 16 за издаване на разрешително, от УС напомнят, че досега не е открит акт 16, като УС решава да даде един месец на В. да плати наемите, които дължи и че категоризацията на хижата ще бъде на името на дружеството. Установява се следователно от тези доказателства при хронологичното проследяване на отношенията между страните, че наемателят към момента на спирането на плащането на наемната цена не е установил наличие на основания по чл. 90 от ЗЗД, тъй като той е ползвал обекта именно като хижа без да твърди и установява да е бил по какъвто и начин възпрепятстван за това, имало е още през месец май на 2008 г. открита процедура по категоризиране на обекта, той е започнал да предявява след това искания за промяна на клаузи на договора относно наемна цена и срок, като едва след спирането на плащането на наема той е изявил претенции към наемодателя за предоставяне на документи от страна на наемодателя с цел явно да се снабди с разрешение за ползване на обекта от него с посочването му като лице, извършващо дейност в обекта, обстоятелството, което не е било договорено с наемния договор и с което наемодателят не е бил съгласен. Наемателят следователно е бил длъжен да плаща наемната цена и неоснователно не е изпълнявал това задължение във времето след 1.11.2008 г. Затова и в съгласие с т.26.3. от договора наемодателят е имал основание и право да развали наемния договор, което той е и направил, като е уведомил за това наемателя с нотариалната покана, изпратена на 29.04.2009 г. и получена на 11.05.2009 г. Установява се следователно, че към датата на подаването на исковата молба 3.11.2009 г. наемното правоотношение между страните е било прекратено по начина, твърдян от ищеца, поради виновно неизпълнение от страна на наемателя на задължението му да заплаща наемна цена за времето след 1.11.2008 г., поради което и наемателят е длъжен да върне на наемодателя вещта съгласно чл. 233, ал.1, изр.1 от ЗЗД. Предявеният от ТД като наемодател иск следователно е основателен и неправилно е бил отхвърлен от Районния съд. Жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното решение изцяло и се постанови осъждане на наемателя да предаде вещта на наемодателя. Що се касае до уточнението, заявено от ищеца с молбата от 19.11.2009 г., че е налице неизпълнение от страна на наемателя освен на задължението му за плащане на наемна цена и на други посочени задължения, следва да се отбележи, че основанията за развалянето на наемното правоотношение следва да се изследват от съда с оглед обстоятелствата, посочени в нотариалната покана от 29.04.2009 г., връчена на 11.05.2009 г., с оглед на които и ищецът твърди при подаването на исковата молба да е бил прекратен договорът за наем, а сред тях от посочените в молбата от 19.11.2009 г. нарушения на наемателя фигурират само неплащането на наемната цена и неизпращане на ежегоден отчет за хижната дейност, като съгласно т. 26 от наемния договор последното не е посочено като основание за предсрочно прекратяване на договора. Следва при тези обстоятелства да се отбележи, че в производство от вида на настоящото съгласно чл. 314, ал.1 от ГПК могат да се разглеждат като съединени претенции само такива, касаещи съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, а съгласно чл. 314, ал.3 от ГПК не могат да се разглеждат възражения за извършени подобрения в имота, поради което събираните доказателства в първоинстанционното производство относно стойност на извършени от наемателя работи и пропуснати ползи няма основания сега да бъдат разглеждани и взимани предвид от съда. Разпоредбата на чл. 91 от ГПК по начало не намира приложение в отношенията между страните, доколкото тя касае отношения във връзка с движими вещи, а в случая обект на наемния договор е недвижим имот, поради което и ответникът няма право да задържа този имот, заявеното от него възражение се явява неоснователно и следва да бъде отвърлено. Следва също само да се отбележи, че в нормата на чл. 50г, ал.1 от ЗТ са посочени необходимите документи за извършване на категоризирането на хижата като обект, в който се извършва или ще се извършва хотелиерство или ресторантьорство, които документи не изискват съдействие на наемодателя, като с нотариален акт наемателят е разполагал в копие съгласно показанията на свидетеля Б., но по начало и наемателят е могъл да претендира за предоставяне на документи от наемодателя му при положение, че е имал съгласието (както е казано в нормата, упълномощаването) на собственика да подаде той заявлението, каквото съгласие не се нито твърди, нито установява да е имало в полза на наемателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя като ищец по делото следва да бъдат присъдени направените от него за производството пред двете съдебни инстанции разноски в размер на (1000 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор от 13.10.2009 г., 96 лв. ДТ по сметка на ПРС съгласно вносна бележка от 18.11.2009 г., 5 лв. ДТ по сметка на ПРС съгласно вносна бележка от 22.02.2010 г., 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение по договор от 11.05.2010 г., 48 лв. по сметка на ПОС по вносна бележка от 17.05.2010 г.) общо 1 549 лв.

С оглед на гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 1388, постановено на 4.05.2010 г. по гр.д. 13 669/2009 г. на ПРС, 12 гр.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********, ЕТ с фирма "В.В. ***, ЕИК **** да върне на Туристическо дружество "****"-гр. ****, БУЛСТАТ/ЕИК **** на основание чл. 233, ал.1, изр.1 от ЗЗД следния недвижим имот, предоставен му по договор за наем от 22.05.2007 г., а именно туристически обект - хижа "****", находяща се в парк "****", местност "****", вследствие разваляне на договора от страна на дружеството като наемодател поради виновно неизпълнение от страна на ЕТ като наемател с изявление на наемодателя по нотариална покана от 29.04.2009 г., връчена на наемателя на 11.05.2009 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от страна на ответника по делото В.Г.В., ЕГН **********, ЕТ с фирма "В.В. ***, ЕИК **** възражение за задържане на вещта на основание чл. 91 от ЗЗД до възстановяване от наемодателя на направените от него инвестиции в обекта ведно със законната лихва, както и обезщетение за пропуснати ползи и нанесени вреди

ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********, ЕТ с фирма "В.В. ***, ЕИК **** да заплати на Туристическо дружество "****"-гр. ****, БУЛСТАТ/ЕИК **** сумата 1 549 лв. - разноски за производството по делото пред двете съдебни инстанции.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд - гр. София с касационна жалба в едномесечен срок, считано от 19.07.2010 г. съгласно разпоредбата на чл. 317 във вр. с чл. 315, ал.2 от ГПК.

Да се изпратят на страните преписи от настоящото решение за връчване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: /1/ /2/

Null
Съб Окт 12, 2019 10:35 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov