ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
E-4: лято 2020
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Е-4 Витоша-Верила-Рила-Пирин-Алиботуш(Славянка) Предишната тема
Следващата тема
E-4: лято 2020
Автор Съобщение
herb



Регистриран на: 14 Окт 2019
Мнения: 12

Мнение Отговорете с цитат
И между другото поставям ултиматум - без повече ъпдейти докато не прочетем нещо от Svetlix, то не може така Very Happy
Съб Авг 22, 2020 10:09 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ray



Регистриран на: 10 Авг 2016
Мнения: 1380

Мнение Отговорете с цитат
Браво, билка, браво. И аз се чудя, не че не знам, що правят сички тия ора в планината... А, бе, билка, сред сички тия стотици и разпитващи те ора неква хубавогъза кака немаше ли? Кажи, кажи, че да ме измотивираш и аз да ида на хепънинг некъде... Чакаме продължението. И казвай по нещо за местата, през които минаваш, ако си забелязал де. Интересно как ли ще е било на тевно. Миналата година баш по това време и баш в натоварен ден за мое голямо учудване беше непълен, стана хубав лаф... Та неведоми са пътищата на планината.
И след всичките тия хвалби, да ти кажа нещо. Не може да поставяш ултиматуми на орума на основание на Светликс. Smile Я го виж само с колко коментара те води... Вероятно има някакъв банален технически проблем и затова не може да се включва.... Но бъди сигурен, че ще навакса. Тука сега целия орум следи напредването ти, радва се на успехите ти, коментира... Така че чакаме ъпдейти. Бъди здрав и не бързай излишно. Успех! Smile
Съб Авг 22, 2020 10:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
herb



Регистриран на: 14 Окт 2019
Мнения: 12

Мнение Отговорете с цитат
Гоцев връх ви праща много поздрави, каза да наминете пак да го видите Very Happy
Пон Авг 24, 2020 8:07 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 514
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Ние сме в х. Вихрен. Ани мина Кончето и Кутело от раз с навехнат крак. И двамата ни мъчат контузии, но все по-надъхани сме. Утре към х. Пирин и пак ще вали. Като сме сухи ни е едно такова необичайно... Laughing

Използвам случая да споделя мнение за маркировката от началото на прехода. До сега само между Клисура и Дяк сме се допитвали до навигацията. Навсякъде другаде е на ниво.

_________________
Опитът се натрупва с броя натрупани повреди. Когато повредите всичко - ставате експерт!
Пон Авг 24, 2020 8:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2781
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
herb написа:
Гоцев връх ви праща много поздрави, каза да наминете пак да го видите Very Happy

Благодарности за поздравите и честито Е-4! Very Happy

Svetlix написа:
Ние сме в х. Вихрен. Ани мина Кончето и Кутело от раз с навехнат крак. И двамата ни мъчат контузии, но все по-надъхани сме. Утре към х. Пирин и пак ще вали. Като сме сухи ни е едно такова необичайно... Laughing

Значи нормалните неща за едно българско Е-... Wink Very Happy
И вие скоро май ще ни пратите поздрави от Гоцев връх. Ех, как ви завиждам, не за ходенето, не за гледките, не и за контузиите, разбира се, а за онова чувство на финала, особено първия път. Няма как да се опише, ще видите като стигнете какво е Very Happy

Svetlix написа:
Използвам случая да споделя мнение за маркировката от началото на прехода. До сега само между Клисура и Дяк сме се допитвали до навигацията. Навсякъде другаде е на ниво.

Много се радвам, че включваш Верила към отсечките с добра маркировка. Благодарности на всички съфорумци, а и приятели и приятели на приятелите извън форума, които помогнаха това да се случи. Все пак това е ниска и непопулярна планина, която нито паркове, нито дружества, нито съюзи имат интерес да маркират, и още повече прави чест на тези хора, че отделиха от времето и труда си. Respect

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Авг 26, 2020 8:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 514
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
И ние приятно се изненадахме от прясната маркировка там. И слепец би се оправил. А марката преди Попови ливади и табелите с имената на местностите направо ме изкефиха.

Вчера снимах колчето на Комитски чарк. Като си дойдем ще пратя снимки.

Днес сме при на-готини те хижари в Пирин. Естествено че става на въпрос за Попови ливади. Тук за стигнахме голямата група и от утре ще движим с тях.

_________________
Опитът се натрупва с броя натрупани повреди. Когато повредите всичко - ставате експерт!
Сря Авг 26, 2020 10:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2781
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
@Svetlix, щом те кефят марки и табели, значи си на крачка от това да те кефи и поставянето им. Нали видя къде няма маркировка? Wink Very Happy

И се надявам, че снимките на колчето няма да са единствените, които ще видим Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Авг 27, 2020 10:45 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
herb



Регистриран на: 14 Окт 2019
Мнения: 12

Мнение Отговорете с цитат
Браво за напредъка Svetlix!
Аз направих 2 нощувки в Мелник и се прибирам вече. Днес на автогарата в Сандански засякох малката групичка от 5-6 човека, които минаха през Вада и ЦПШ, приключили са успешно и отиваха към гарата да хващат влак.
А с голямата група има ли едно момче с очила, който ходи сам, Виктор се казваше?
На Попови ливади им занесох една торба пачи крак и поне 5-6 кила манатарки, които мъкнах към 10-15км - една торба в раницата и една в ръката. Хижарят беше заседнал на маса с приятели, хич не му беше до мен, прибра си ги там в една стаичка, настани ме в бунгалото, направи ми една вечеря набързо като ставаше да приготвя и за другите (каквото имаше, избор нямах) и т'ва беше. Гъбите не можах да ги кусам, не че за 5мин термична обработка не са готови, но и една бира нещо, един чай, една вафла, един локум ей тъй за зорзаман не почерпи, колкото да върне жеста, нали, не че ми ги е търсил, ама от човещинка.. Бира пих и си я платих, накрая обърка сметката с 5лв. по-малко, за което му обърнах внимание и си я платих цялата.
Казах му че сутринта ще тръгвам рано-рано, нищо не предложи за закуска да ми приготви от вечерта и на мен не ми беше удобно да му развалям моабета с моите прищевки..
Това са ми впечатленията от там общо взето, на другия ден понеже не бях звъннал на Славянка и нямаше никой (моя грешка, но и за един човек така или иначе гледам да не ангажирам хора) изкарах на къпини, ябълки, джанки и ягоди 42,5км с обща денивелация около 4500м Попови ливади - Славянка - Гоцев връх - Извори Very Happy На Извори се сетих, че имам вдна вафла Боровец Very Happy
Чет Авг 27, 2020 1:40 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2781
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
herb написа:

Казах му че сутринта ще тръгвам рано-рано, нищо не предложи за закуска да ми приготви от вечерта и на мен не ми беше удобно да му развалям моабета с моите прищевки..

Като човек, който работи с клиенти, който може да купи/поиска/изпроси/намери храна почти навсякъде и е ял гъби по хижи и къщи за гости, ти казвам, че си сбъркал. На продавача, хижаря, сервитьора и прочие, работата им е да обслужват хората и за целта хората трябва да им казват ясно и директно какво искат, защото каквото си поискат, такова и ще получат.
В случая, щом не ти е казано, че кухнята е затворена, значи си казваш направо - може ли да ми направите нещо подходящо да си го взема за из път утре, моля? Или - набрал съм едни гъби, може ли да ми ги приготвите или пък да ми дадете един тиган и аз да си ги направя в кухнята? Това не са прищявки, а нормално искане на клиент.
Ясно е, че хижарят не може да работи 7/24 и да няма нещо което да го разсейва от време на време, но също така и не може да хлопне кепенците като си има лична работа. В такива моменти си казваш какво искаш, а дали той ще ти го даде, вече е отделен въпрос. В повечето случаи, особено ако са се почерпили, наистина не схващат завоалирани искания и не им е до теб, не че не искат да помогнат.
Не го казвам, за да оправдая Митко, а по-скоро защото ми се струва, че в България има нещо малко сбъркано в общуването между клиентите и обслужващия персонал.

П.П. Сетих се ние как ядохме луканка и вафли между Царев и Гоцев връх, да не би да заслабнем преди финала Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Авг 28, 2020 12:39 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 514
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Моето ПриклюЕ4ение приключи днес успешно. Вече сме в х. Извора. По-подробно ще разкажа, като се прибера.

Цитат:

А с голямата група има ли едно момче с очила, който ходи сам, Виктор се

Виктор дойде при нас на х. Трите реки и се запознахме. След това се засякохме на Попови ливади, походихме заедно към х. Славянка, а днес заедно качвахме Гоцев връх. И неговото Е4 завърши успешно

_________________
Опитът се натрупва с броя натрупани повреди. Когато повредите всичко - ставате експерт!
Пет Авг 28, 2020 10:40 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 738
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Отговорете с цитат
Поздравления за успешният финал, herb, Svetlix и Ани! BG

България цяла вази гледаше. Брахме ви дерта, мислихме ви, а вече се радваме за вас! Very Happy

Svetlix, в неделя се разминахме с голямата група на Кончето, точно хващаха въжето след Бански суходол,
ведро се представиха: "от цяла България сме".

С вас, за съжаление пак се разминахме само с ден на х. "Вихрен", както стана миналото лято на х. "Заврачица".
Специални поздрави на Ани, за която рилски и пирински въжета вече не са проблем. ръкопляскания

Очакваме да ни разкажете за приключението на годината. Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Съб Авг 29, 2020 1:23 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2781
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Svetlix написа:
Моето ПриклюЕ4ение приключи днес успешно.

Честито! Добре дошли в клуба на любителите на Е-та! Wink Very Happy

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Съб Авг 29, 2020 9:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 514
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Здравейте!

За мен Е4 приключи в петък, но емоциите и равносметките все още текът в главата ми. Беше изключително преживяване и категорично надмина всичките ми очаквания. Използвам случая да благодаря на всички, които тук в темата се включиха със съвети и насоки, както и всички, които ни подкрепяха безрезервно, дори в моментите, когато бяхме на път да се откажем. И все пак:
- на Цецко, който предложи съпорт съвсем сам! Трогнати сме от вниманието Smile
- на stefan_iliev38, kaloyanv, dido, vedrin, Mariana1000 за съветите, които почти на 100% ми влязоха в действие!
- на rey, който през цялото време живо се интересуваше от това, какво се случва с нас.
- на нашите ятаци Сашо и Доли, които ни взеха от гарата и ни закараха до Драгалевци
- на нашите ятаци (Дането и мъжа и), които на Клисура ни взеха шалтетата, спалните чували и ни донесоха храна и вода за следващия ден.
- на Елза от Клисура, която ни приюти и нахрани, както и специални благодарности и поздрави на хижарите от хижите: Мальовица, Македония (новите хижари са страхотни!), Вихрен, Три реки и Попови ливади. Невероятно е когато някой те посрещне не просто, като натрапник, а като човек. На изброените места сме се чувствали почти като у дома си, а отношението към нас е било като към гости в 5-звезден хотел.
- на водачите на голямата група, която се движеше 1 ден преди нас нас за това, че ни помогнаха с евакуацията.
- на всички останали, които ни помагаха и/или са били съпричастни с нашето изживяване.

Ще се опитам да разкажа на кратко как премина всичко. Дано това е полезно на всички, които решат да направят този преход за в бъдеще.

Графикът ни бе следния:
Ден 1 - хижа Алеко до засл. Смильо
Ден 2 – Засл. Смильо - Клисура
Ден 3 - Клисура до хижа Рилски езера
Ден 4 - хижа Рилски езера до хижа Мальовица
Ден 5 - хижа Мальовица до хижа Рибни езера
Ден 6 - хижа Рибни езера до хижа Македония
Ден 7 - хижа Македония до хижа Предел
Ден 8 - хижа Предел до хижа Яворов
Ден 9 - хижа Яворов до хижа Вихрен
Ден 10 - хижа Вихрен до хижа Три реки
Ден 11 - хижа Три реки до хижа Попови Ливади
Ден 12 - хижа Попови Ливади до хижа Славянка
Ден 13 - хижа Славянка до Гоцев Връх - х. Извора
Ден 14 - прибиране към Плевен

Всичко изпълнихме, както е по график. 2 седмици предварително си бяхме запазили места във всички хижи до Попови ливади. Просто не бях сигурен, дали ще стигнем до х. Попови ливади. И все пак 2-3 дни преди да стигнем последните 3 хижи се обадих, за да предупредя за пристигането ни. Абсолютно навсякъде бяхме само двамата с Ани в стая, като изключим х. Рилски езера, където бяхме с 12 бр. Дъновисти, които ни гледаха като натрапници ...

Ден 1: кв. Драгалевци - засл. Смильо. Около 6-7 часа ходене
Предходния ден беше валяло доста стабилно. Това не промени все пак нещата за нас. Станахме в 5 сутринта, хванахме си влака в 6:20 и в 9:15 бяхме в София. Нашите ятаци Сашо и Доли бяха по-развълнувани даже от нас. Идеята бе да се качим с лифта от Симеоново до х. Алеко и да потеглим. Точно в този ден се оказа, че лифтът не работи заради лошите метеорологични условия ... та тръгнахме си, както си пише в пътеводителя - от площада на кв. Драгалевци.
За норматив качихме Черни връх. Пихме чайче на върха, хапнахме на бързо и продължихме към засл. Смильо. Малко след разклона преди вр. Скопарник ни запука дъжд. Но не просто да прокапе, а направо си ни пра! Чувствахме се, като във водоструйка. Така 2 часа. Никакви мембрани не помагат в такива ситуации. Бяхме си мокри до кости. На засл. Смильо "спахме" с още 2 момчета (Петьо и Стефанаки), с които се запознахме на площада в Драгалевци. Като ги питах по Е4 ли са и бяха много учудени, че знаем, какво е това. Нощувката на Смильо не е за всеки. Имаше бекраен купон на мишките и съслите, които живеят там. Всички спахме доста неспокойно, но поне успяхме да си изсушим дрешките и обувките. Събрахме дръвца за хората след нас. Водата край заслона капеше едва, едва. Маркировката бе такава, че лесно се следи и няма как да се загубиш.

Ден 2: Засл. Смильо - с. Клисура. Около 8 часа ходене.
Този ден потеглихме заедно с Петьо и Стефанаки. Движехме с тяхното темпо и ни беше леко дискомфортно. Нямахме сили и мотивация. Ние сме по-бавнички, а влажният въздух, задухът и постоянното обикаляне на локвите ни спъваха допълнително. Въртеше ми се идея, да качим вр. Голям Дебелец. Е бързо ми мина ... Вода нямаше никъде. Дори и на чешмата, която според пътеводителя има вода целогодишно бе пресъхнала. При пристигането в клисура лесно намерихме Елза. Оставихме багажа и отидохме до селския магазин, да си купим нещо сладко. После пихме бира и момчетата. Нещо не успях да изкарам 2 седмици без бира. Отложих въздържанието за друг път Smile Тук дойде и първата братовчедка на Ани, която да вземе шалтетата и чувалите, да не ни тежат. Донесоха ни храна за следващия ден. Нашите приятели Стафанаки и Петьо щяха да спят на палатка и на другия ден да тръгнат рано. Маркировката през целия ден бе перфектна.

Ден 3: Клисура - х. Рилски езера. Около 7 часа ходене.
След като се изкъпахме и се наспахме като бели хора, потеглихме към езерата. Днес се наложи да тръгнем раничко, защото след 15:00 часа го даваха да завали. Преходът ми се стори лек и приятен. До вр. Ражана маркировката е кът, но пък пътят е такъв, че трудно се губиш. След това марката е супер. Вода нямаше никъде до разклона за х. Вада. Към 14:30 часа бяхме на хижа Рилски езера. Беше пълно с Дъновисти и бе някаква абсолютна лудница от хора. Като кажехме, че сме обикновени туристи и едвам се сдържаха да ни питат "Е какво правите тук?". Малко преди хижата усетих забравена, но познава болка от страни на коляното. Преди 2 години точно от 7-те Рилски езера Ани едвам ме смъкна до лифта, защото ме болеше на същото място. Вечерта се намазах с разни мазила ... През нощта бе голям задух. Сутринта нямахме търпение да тръгнем.

Ден 4: х. Рилски езера - х. Мальовица. Около 6 часа и половина ходене.
Днес отново ни предстоеше надпревара с метеорологията. Хубавата новина е, че познавахме маршрута перфектно. Станахме в 6:20 и в 6:50 излязохме от хижата. Докато всички чакаха изгрева, ние се изнизахме и потеглихме към м. Раздела. По прогноза го даваха да завали около 15:00 часа. Е не го познаха! Горе на м. Раздела имаше мъгла и не успяхме да видим всички езера на куп от вр. Отовица. До Вазов връх си бе просто мъгливо, но след това си заваля. Ситно, но вали. И мъгла имаше. Все пак от време на време в мъглата засичахме по някое стадо диви козички. Много красиви животинки! Така до вр. Мальовица. След това мъглата почна леко да се надига. Около Елениното езеро вече имаше и гледки. Около 2 следобед вече бяхме в х. Мальовица. Настаниха ни в бунгало. Отново ще спомена, колко точни и разбрани са хижарите тук. За пореден път идвам тук и се убеждавам в това. Заваля към 16:00 часа. Тук отново се засякохме с Петьо и Стефанаки. Разбрахме се на следващия ден да ходим заедно. Маркировката по целия маршрут е супер!

Ден 5: х. Мальовица - х. Рибни езера. Около 9 часа и половина ходене.
За днес прогнозата не бе добра и нямаше как да избегнем дъждът след обяд. И все пак станахме раничко и закрачихме към засл. Страшно езеро. Мъглата бе толкова гъста, че като стигнахме заслона и въобще не се виждаше езерото. На въжетата под вр. Попова капа открихме нещо интересно. Като е мъгливо и Ани не вижда пропастите и не я е страх от високото. Мина ги супер бързо и спокойно за разлика от предходното преминаване от тук. След като започна спускането към Кобилино бранище мъглата изчезна. Този път Ани и аз водихме групата и се движехме с нашата стратегия и нашето темпо - по-бавна крачка, по-редки почивки и по-кратки. Спряхме на Кобилино да обядваме и продължихме нагоре. При достигане на вр. Водни чал хванахме долната пътека (лятната). Установихме, че няма абсолютно никаква маркировка там, но все пак пътеката се вижда и я има на картата. Така до момента, в който не се събра със зимната пътека. Река Маринковица бе придошла и успях да нагазя с единия крак и да се намокря. Здраве да е! В хижа Рибни езера пристигнахме малко след като почна да ръси ситен дъждец. Настаниха ни сами в бунгало. Умряхме от студ цяла нощ, нищо че бяхме с по 3 одеяла. Новото в хижата е, че в банята вече има плочки по пода и нови душове има. Ремонтът на банята не е приключил ...

Ден 6: х. Рибни езера - х. Македония. Около 6 часа и половина ходене.
Маршрутът ни е добре познат. Маркировката е супер през целия път. Днес времето бе хубаво и за никъде не бързахме. Днес отново ходихме с Петьо и Стефанаки. Въжетата на Павлев връх Ани ги мина за норматив. След като пристигнахме на х. Македония даже не чувствахме умора. Тук се разделихме със Стефчо и Петьо. Решиха, че ще продължат напред и ще спечелят 1 ден. Ние пък се отдадохме на санитарен полуден и почивка. Новият хижар на Македония се държа супер любезно с нас. Настани ни самички в стая и ни каза, кои легла са реновирани и се спи най-удобно. Вечерта ни викна да ни нахрани и напои. Сутринта съпругата му ни направи закуска и сухи пакети.

Ден 7: х. Македония - х. Предел. Около 8 часа и половина ходене.
Машрутът отново ни е добре познат и сме го минавали, макар и на обратно. Лошите новини обаче бяха от друго естество. Предният ден Ани при спускането е стъпила на криво и левия и глезен се поду. Моето коляно също ми напомняше за себе си. За първи път заговорихме за прекратяване на прехода. И то главно за това Ани да се оттегли. Особено при спусканията и за двамата бе леко болезнено. След пристигането ни в х. Предела помолихме хижаря да ни опече филиика и да ни услужи с малко оцет. Ани си направи компрес с тях. А аз се намазах с крем за ставни и мускулни болки. За утре ще видим, дали ще можем да ходим.

Ден 8: х. Преден - х. Яворов. Около 6 часа и малко ходене.
Тази сутрин Ани бе по-добре с глезена. Беше доста подут, но болката бе поносима по нейни думи. Моите болки бяха поотшумяли и бях сигурен, че искам да продължа. Помолихме хижарят да ни закара до отбивката от главния път за х. Яворов, тъй като движението бе доста интензивно и предния ден едва не ни отнесоха. Днес трябваше да е лек и кратък прехода. Но не беше. В горичката нагоре бе адски влажно, въздухът не помръдваше. Пътеката бе доста обрасла и всичко бе мокро. Естествено и ние се понамокрихме. Вода нямаше по пътя. Единствено на разклона за Свещниците от потока. След това прехода бе по-лек и за норматив стигнахме до х. Яворов. Хижата беше фраш с хора. Много странно ни бе, че викат хората да си вземат яденето с мегафонна уредба. Така знаехме кой какво яде Smile За наша изненада имаше свободна самостоятелна двойна стая. Естествено, че се възползвахме. Използвахме момента и да си изперем всички дрехи. Чувствахме се доста изморени, а утре бе един от най-предизвикателните преходи по време на целия маршрут. Случайно се засякохме на паркинга с мъж и жена, които като чуха, че правим Е4 ни предложиха да ни подарят ядките си. Първоначално отказах, но в последствие размислих и ги взех. Много ви благодарим! Много добре ни се отразиха! Вечерта Ани се помоли в кухнята за печена филийка за компрес. Гледаха я странно, но не и отказаха, даже пари не искаха.

Ден 9: х. Яворов - х. Вихрен. Около 9 часа и половина ходене.
Днес се събудихме отпочинали. На Ани глезена бе поспаднал и нямаше болки. Тръгнахме с 5 литра вода за двамата, защото днес щеше да е безводно. Около обяд се очакваше да вали. Идеята бе да минем Кончето по сухо. До достигане на Разложки суходол всичко бе наред. В последствие падна много гъста мъгла и при движение по немаркирана пътека бе доста тегаво. Това наложи да слезем долу и да се движим по подсечките. Все пак не познавахме маршрутът и не ни се рискуваше. и все пак мъглата леко се надигна точно като стигнахме Кончето. Беше невероятно красиво! И все пак мъглата криеше дълбоките дерена от двете страни на Кончето, което помагаше на Ани, да не се страхува от високото. Така аз взех решение, че ще качим и вр. Кутело и ще слезем по немаркираната пътека. В последствие обаче времето се влоши и много трудно се следваше пътеката. Естествено, че бях освиркан … и с право. Точно преди премката на Кутело и Вихрен ни заваля и почна да гърми. Така качването на вр. Вихрен го отложихме за друг път. Решихме, че ще слезем през Казаните. 30 минути по-късно се наваля и пекна слънце. Седнахме под заслон Казана да обядваме и да се преоблечем. Съчетахме нещата с наблюдаване на 2 диви козички, които пасяха и грам не се впечатляваха от нашето присъствие. Когато стигнахме Джамджиевите скали и пак заваля. Този път сериозно, но поне не гърмеше. Тук вече засичахме цели стада с диви кози, които седяха на пътеката и се чудихме, как да заобикаляме, за да не ги плашим. Много красиви животинки! При пристигането ни в хижата ни настаниха веднага и ни показаха банята. Попитах хижарят, дали има вариант малко да си поизсуша обувките, но той каза, че няма. След 2-3 минути беше размислил и каза, че ще ги сложи близо до бойлера и до утре може и да са сухи. На другият ден наистина бяха сухи. Днес маркировката бе добра и не сме имали проблеми.

Ден 10: х. Вихрен - засл. Тевно езеро - х. Три реки. Около 10 часа ходене.
Днес прогнозата за времето ни обещаваше дъжд още от обяд. След обилна закуска потеглихме в посока засл. Тевно езеро. Планът ни бе докато се излива около 15 часа дъждът, ние да сме на сухо. Преходът до Дълго Бъндеришко езеро бе приятен. Но след това изкачването по морените бе ад. Преди Опрено времето рязко се влоши. Падна гъста мъгла. А точно докато бяхме на Типиците заваля и почна да гърми. Естествено това се случи на най-неподходящото място. Направо не е за вярване колко бързо успяхме да минем това разстояние бягайки от бурята. И естествено малко преди Превалски чукар всичко отмина и пекна слънце. Обядвахме на Тевно езеро и гледайки към небето решихме, че сега е момента да изпреварим дъжда. За норматив стигнахме до Митрово езеро. Тук не знам защо решихме, че преходът е почти приключил и остава само леко кратко досадно слизане. Почти до Комитски чарк всичко бе наред. Но тогава усетих силна болка отстрани на коляното си. Докато стигнем до х. Пирин болката вече бе при всяка крачка. Нещата не бяха розови. Хижарката е нова на х. Три реки. Беше много мила. Посрещна ни, нахрани ни, стопли вода в един леген за да се изкъпем. Но дори след почивката кракът ми продължаваше да ме боли. Помолихме за печена филия и оцет. Мой ред бе да пробвам вълшебния компрес. Малко след това заваля стабилен дъжд. Познаха го! Докато похапвахме дойде Виктор и се запознахме. От тук насетне често щяхме да движим заедно. Маркировката през целия маршрут бе добра и лесно се следеше. Не сме се отклонявали никъде.

Ден 11: х. Три реки - х. Малина - х. Попови ливади. Около 9 часа и поливина ходене.
Събудихме се рано. Коляното ми не бе много добре, но по-добре от вчера. В хижата имаше едни по-възрастни планинари, които ми услужиха с крем за мускулни и ставни болки. Препоръчаха ми и да го стегна с ластичен бинт. Според тях имах възпален външен нерв на коляното и бедрото. Предложиха ни да минем покрай х. Малина. Така ако се почувствам по-зле ще имам вариант за евакуация. Хижарката даже ми каза, че ако трябва да ме смъкне някой до цивилизацията - да и се обадя. Имало кой да свърши работа. По-възрастните хора които бяха там ни навиха да минем по по-пряката и немаркирана пътека за х. Малина. Тръгнахме по нея, но стигнахме до пресичането на първата река. Оказа се, че няма мост, а реката е доста придошла и няма как да я преминем. Ходенето по камъните бе опасно, защото всичко бе подгизнало. Върнахме се до хижата и си тръгнахме по царския път към х. Малина. След като стигнахме разклона за хижата след около 2 часа и бях придобил увереност, че мога да продължа напред. След около още 2 часа се чухме и с хижарят на х. Попови ливади да види на къде сме и да ни очаква ли. Споделих му за моя проблем и той също изяви желание, че помогне в случай, че имам проблем с краката. Това вече тотално ми даде криле и до края на днешния ден стъпвах по-уверено. След като стигнахме до м. Суватя и хванахме червената марка към х. Попови ливади. Тук вече ми беше по-познато. Идвал съм макар и през зимата до вр. Орелек и стъпвах уверено. За наша изненада в х. Попови ливади заварихме голямата група, заради която се наложи да отложим с 1 ден тръгването си по Е4. С прекрачването прага на хижата ми звънна телефона. Хижарят искаше да ме чуе на къде съм. Намерих го в хижата и човекът ме позна веднага. Настаниха ни в самостоятелна стая. Ебаси кефа! Чувствах се като у дома! За вечеря имаше шопска салата, мусака и … диня. Динята бе невероятна! Помолихме хижарите за 2 печени филиики за компрес. Веднага ни направиха и не щяха да вземат парички. Имахме огромно желание да ползваме пералнята, но от голямата група така и не успяхме да хванем ред. Затова се пазим от лудницата и навалицата. Днес имахме проблем със синята марка. Имаше едно подлъгващо място, което така ни завъртя, че за малко да се върнем обратно. Просто в дясно има едва видим пътека, която те извежда на правилното място, но трябва да знаеш, че е там! А червената маркировка бе направо за слепци. И всяка местност има табелки с името си. Просто няма вариант да не знаеш къде си.

Ден 12: х. Попови ливади - х. Славянка. Около 6 часа и половина ходене.
Днес ни предстоеше протоколен свързващ етап, който е едни 20-на км без големи денивелации. С Ани имахме за задача само да си пазим краката и да се придвижим. Пуснахме голямата група напред и с Виктор и Ани движихме 20-на минути след тях. На Дългия чучур останахме да си поизперем дрехите и пуснахме Виктор да върви напред. Така не сме засичали никого до малко преди засл. Беглика, където застигнахме голямата група. Малко след това те спряха за обяд, а ние продължихме напред. около 14:30 часа вече бяхме в х. Славянка, която е бивша гранична застава. Сега обаче е ремонтирана и е като хотел. Традиция било хижарите да посрещат гостите си с домашна питка и шарена сол. Беше вълшебство! Днес бе доста жега и успяхме да изперем всичките си дрехи, даже да изсъхнат. Маркировката е супер до разклона за х. Славянка. След това няма марка и се върви по коларски път. След около километър в ляво има табела, която указва посоката за х. Славянка.

Ден 13: х. Славянка - вр. Гоцев връх - х. Извора
След вчерашния ден с Ани се чувствахме в топ кондиция. Бяхме отпочинали и всички болки бяха отшумели. С Виктор тръгнахме тримата и преди голямата група. Отново стратегията на ходенето ни бе по-бавна крачка нагоре, но без да спираме. На всеки час си давахме 5-6 минути почивка. Въпреки, че изкачихме около 1400 м положителна денивелация - не се чувствахме изморени. Голямата група се движеше 20-на минути след нас и то само част от нея. Гоцев връх го качихме заедно с бързата част от голямата група. Успяхме да се снимаме без да ни влиза никой в кадър Smile За спускането обаче с Ани решихме, че ще използваме синята марка, за да пазим краката. Минахме покрай заслон Ливадето и продължихме по синята маркировка. Използвахме навсякъде немаркираните подсичащи пътеки през гората, които се оказаха доста приятни в този горещ ден. След като излязохме на асфалта ни стана адски горещо и се чувствахме много отпаднало. Голямата група ни застигна. Бяха слезли през червената марка и било ад за коленете. Асфалтовит път имаше подсечки в храсталаците. НЕ ГИ ПОЛЗВАЙТЕ! Беше ад от трънаци. След първата пътека решихме, че по-добре да ни пече по асфалта. На х. Славянка ни посрещнаха мъж и жена, които са ползвали услугите на водачите на голямата група. Бяха донесли уникална домашна баница и няколко големи дини. Много мило посрещане! Толкова диня не бях ял през живота си! Хижата представлява бивш гранична застава, но до голяма степен е запазена в автентичен вид. Много интересно беше! Имаше си баня, нагостиха ни хората. Особено шопската салата с домати от градината и домашното козе сиренце - още ми се пълни устата със слюнка, като се сетя. Днес марката отново бе на ниво. Не сме се допитвали никъде до GPS.

Ден 14: х. Извора - Сандански - София - Плевен. Около 8 часа път с автобуси.
Днес бе най-неприятния ден. Едно от момчетата в групата помоли водачите да ме включат за транспорта от х. Извора до Сандански. Аз имах 2-3 варианта за ятаци, които да ме вземат, но реших да не занимавам хората и да избера лесния вариант. Така дойде бусчето в 7:30 и без да преувеличавам със сълзи на очи пътувахме до Сандански. От Сандански вместо бусче за София бяха приготвили голям автобус. Пътувахме комфортно и удобно. А в София купихме последните 2 билета за Плевен и пътувахме в препълнено бусче. На автогарата в Плевен бе 37 градуса. А си спомням, как на Рибни езера бе 4 градуса и спах с 3 одеяла, и ми бе студено …


Днес …
Вече 2 нощи под ред сънувам, че с Ани правим Е8. Постоянно си мисля за планината и ми се ходи на някъде, та чак ми се реве … Приятелите ми и колегите в службата постоянно ме подпитват и искат да гледат снимки от приключението. Но и на снимките ще им дойде реда ...

_________________
Опитът се натрупва с броя натрупани повреди. Когато повредите всичко - ставате експерт!

Последната промяна е направена от Svetlix на Чет Сеп 03, 2020 9:54 am; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Сеп 02, 2020 10:39 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
LorDDemoniC



Регистриран на: 11 Авг 2015
Мнения: 55
Местожителство: Самоков

Мнение Отговорете с цитат
На 4ти октомври част от Е4 (Лакатишка рила) ще бъде част от Колоездачно състезание ...
https://www.facebook.com/events/3227449037291675/

_________________
Самоковец ... това е едно същество средно аритметично от човек, дърво и животно ...
Чет Сеп 03, 2020 8:17 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Twoo



Регистриран на: 25 Юни 2018
Мнения: 265

Мнение Отговорете с цитат
Страхотен пътепис, браво! Изчетох го с кеф и леко ти завидях за приключението. И ние с жена ми от няколко години се каним да тръгнем по някое от Е-тата и до където стигнем... И винаги лятото ни заливат безкрай семейни задачи, които не ни дават да мръднем никъде, макар че всъщност сме навсякъде... Ще дойде все някога и нашия ред. А до тогава ще се радваме на вашите разкази, ще трупаме опит по различните части и да знаеш, че чакаме снимки.
Чет Сеп 03, 2020 12:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Е-4 Витоша-Верила-Рила-Пирин-Алиботуш(Славянка) Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Следваща
Страница 7 от 10

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov