ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Барселона за един ден

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Други туристически забележителности Предишната тема
Следващата тема
Барселона за един ден
Автор Съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2775
Местожителство: София

Мнение Барселона за един ден Отговорете с цитат
Миналото лято ми се наложи да си купувам набързо билет (проверявайте си срока на изтичане на паспорта!) и попаднах на такъв с 12 часов престой в Барселона и то през деня. Още от 2013 година съжалявам, че не успях да видя този красив град. Така че реших да се възползвам и с един куршум да уцеля два заека - хем да се прибера в България, хем по пътя да видя нещо, което винаги съм искала. Разбира се, бях наясно, че в някои отношения е по-добре изобщо да не отидеш в един такъв град, отколкото да го разгледаш набързо, но изкушението беше голямо и билетът закупен без излишни колебания. Оказа се, че хем едното е вярно, хем другото или нито вълкът сит, нито агнето цяло Laughing
Естествено, както обикновено става с презокеанските полети, самолетът закъсня, кацнахме в 11, вместо в 10, така че от предвиденото за разглеждане време отлетя един час във въздуха, така да се каже. Самолетът за България излиташе в десет и половина вечерта, така че имах по-малко от 12 часа да се запозная с един град, за който сигурно и една седмица не би стигнала Confused Но, Барселона обича смелите, така че се впуснах в приключението смело, въоръжена с няколко набързо разпечатани страници информация за забележителностите, 200 евро, телефон без интернет и запас от двайсетина испански думи Cool
Бях проверила предварително как стоят нещата с градския транспорт, така че първата ми работа беше да си метна багажа за 10 евро на гардероб, и да намеря туристическото бюро, откъдето си купих карта за цялата градска мрежа за 14 евро. Няма за един ден, купих си за два, но напълно се изплати, защото се возих доста - метро, автобуси и дори фурникуляр. Взех си и карти на града, метрото и градския транспорт и разпитах как да стигна до първата ми цел - хълма Монтжуик (Montjuïc). Има две места, от които може да се види градът отвисоко и аз избрах по-близкото. Сърцето ме болеше от това, че трябва да "режа" забележителности, но се успокоявах, че както пръстът на съдбата (или собствената ми глупост) ме бутна непредвидено веднъж в този град, така може да го направи и втори път, когато ще мога да видя останалото.
Та една любезна испанка ми обясни (слава Богу на английски, а не на испански) как да стигна с метрото, което се хваща от летището. Възхитена съм от градския транспорт на Барселона, както и от знаците и упътванията. Обърках се само веднъж, ще напиша как, след това целия ден нямах никакви проблеми, толкова добре беше обозначено всичко по спирките и в превозните средства. Намерих аз спирката, помотах се малко докато схвана как да си валидирам картата за да вляза, естествено използвах добре изпитания метод с жалния объркан поглед и "пор фавор", "мучас грасиас" (горката гринга не може да се оправи, помогнете и Laughing ).
Поразгледах картата и веднага промених маршрута, който испанката в бюрото ми беше очертала. Тя го беше направила с по-малко прекачвания, а за сметка на това по-обиколен, но аз реших, че нямам време за такива размотавания. Само дето не ми беше стигнало времето да огледам на картата, че имало две спирки с подобни имена - Europa/Fira и само Fira, така че като чух Fira и се метнах към вратата. Да, ама като излязох отвън - греда - не можах да намеря прекачване към другата линия. Нямаше и кого да попитам. Накрая дойде един млад човек, зарадвах се, че ще знае английски, ама не ме огря. Аз говоря, той говори, но комуникация няма. Това обаче признавам на испанците и го забелязах още 2013-та при предишното ми ходене, няма да те зарежат, дори и да не те разбират. Измъчи се човекът, аз му сочих картата, той ми сочи нещо, ама не става. Най-накрая се сетих, че линиите са обозначени с различни цветове, а моите скромни 20-тина думи на испански като по чудо включват точно цветовете. Като чу разбираема дума, светна момчето, заведе ме обратно до перона, на който слязох, посочи ми посоката, посочи ми на картата другото име и чак тогава си осъзнах грешката, че съм на грешната спирка Laughing Айде отидоха още 15 минути от скъпоценното време Confused
Оттук нататък вече внимавах и се оправих без грешка. След метрото се возих на фурникуляра, от който незнайно защо нямам снимки. Слязох под хълма Монтжуик и установих, че хич не е нисък, тоест трябва по някакъв начин да стигна до горе. Ако щете вярвайте, не се бях замисляла за това. Видях надпис "информация" на една будка и веднага се запътих натам. Разбрах, че до върха може да се стигне пеша или с лифт. Лифтът изглеждаше хубава възможност, но първо имам страх от лифтове и второ не го бях предвидила в бюджета, но по-скоро първото, отколкото второто.



Питах за колко време се стига до горе - поне 40 минути. Измерих с поглед - стръмно изглеждаше, вярно е. Питах дали мога нещо друго да видя наблизо, каза ми за някаква тераса на заведение, откъдето имало гледка към града. Замъкнах се аз натам, ама обърках вратата и се набутах в накакъв скъпарски ресторант. Охраната ме попита дали искам да ям и че ако не ям, няма да мога изобщо да вляза. Мале, мале, след американското внимание към всеки потенциален криент, тези ми се видяха много нахъсени да губят клиенти. Казах, че искам първо да го видя. Този от охраната се обади по уоки-токито на сервитьора, който ме пресрещна, да не би случайно да им открадна някоя лъжица или да им наснимам гледката. То и затова имаше само двама човека на цялата тераса. Иначе спор няма, феноменална гледка към Барселона и катедралата.



Поогледах, хвърлих един поглед на менюто (между другото цените не бяха много високи, обаче не бих седнала там при такова отношение) и се върнах на изходната точка.
Леко почнах да се нервирам. Минутите минаваха, времето летеше, а аз не бях видяла още дори първата забележителност в списъка. Щеше ли този неочакван подарък от съдбата да завърши с пълно фиаско и безславно завръщане на летището? Тогава се сетих за планинарското правило номер едно... добре де, може и да не е номер едно, ама там някъде нагоре в списъка е. А именно - да нямаш пълно доверие на местните, когато става въпрос за пътеки и времена. Огледах се по-добре и какво да видя - автобусна спирка. Ахааааа, защо този добър младеж от информацията не каза нищо за автобус? Лошото беше, че нямах интернет, бях си свалила офлайн картата на Барселона от Гугъл мапс, но в този режим нямаше как да търся маршрути с градския транспорт, така че се върнах към стария метод - карти и питане. За щастие от двете момичета, които чакаха на спирката, едното говореше английски и ми обясни, че автобус за крепостта спира на тази спирка и - какъв късмет! - ще мине след 3 минути. Оказа се, че картата ми важи, пуснах си я през машинката, дето я валидира и се насладих на гледките по пътя. Само дето пак нямаше как да снимам, защото бях права, а завоите много и ми трябваха и двете ръце да се държа. Както и да е, спомените са по-важни от снимките... поне докато не дойде алцхаймера Wink
Малко факти от интернета, за да не се мъчите да ги търсите сами - височината на хълма е 213 м., пристанището е разположено непосредствено до него и до 1401 г. е служил като сигнален фар. Монтжуик е едно от най-интересните места в града. На този хълм някога се е намирала Лайя, селище на древните ибери, първите обитатели на Каталуния. Римляните построили път, свързващ планината Табер (Монс Табер), където се е намирала римската колония и хълма, който те наричали “Монс Йовис” – планината Юпитер (по каталонски “Жовис”). Това било първото име на хълма, който по-късно е прекръстен на “Монс Юдаико”, вероятно заради еврейското гробище, което се намирало там.
Монтжуик винаги е бил стратегически пункт за Барселона. През 1640 г., след войната срещу Фелипе IV, на върха на хълма е бил издигнат замък. След предаването на града в ръцете на Фелипе V Бурбонски, в края на войната за испанското наследство, замъкът е превърнат във военен затвор. Едва в наше време, в началото на 60-те години на миналия век, военните предават старинния замък на града и сега в него е открит военно-исторически музей.
И така, на хълма има крепост, в която по план нямаше време да вляза.



















Така че се помотах отвън, погледах океана и пристанището, които се намират в подножието на хълма, слязох малко по-надолу с идеята, че поне надолу мога да сляза пеша, но се заприказвах с една групичка, която ми обясни, че тази работа няма да е толкова лесна, че пътя криволичи и си е много ходене, така че отново си хванах автобуса. Следващия път ще разгледам и етнографското селище Пуебло Еспаньол, което се намира на хълма и което показва архитектурата на най-интересните и най-характерните области на Испания – Каталония, Арагон, Андалусия, Галисия, Кастилия, Балеарските острови, Навара и Естремадура.
От автобуса всъщност видях, че малко след вратата на ресторанта, в който бях, има друга врата, която пак е към тераса на заведение, но тип закусвалня, където както установих можеш да влезеш и да снимаш, без изобщо никаква охрана и сервитьори да те дебнат Very Happy



После си хванах обратно фурникуляра и метрото към следващата забележителност. Имах още цели осем часа да изживея приключението Барселона

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Пон Фев 03, 2020 10:27 am; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Фев 01, 2020 9:41 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2775
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Следващата ми цел беше парка Гюел (Parc Güell). Донякъде се придвижих с метрото, реших че то ще бъде най-бързия транспорт.



На картата видях, че има автобус, който ходи до парка, но не ми се видя далеч и реших да походя. Не исках от целия си престой да видя само метрото и суперзабележителностите. Малките улички на един град винаги могат да предложат нещо интересно, пък било то и само хубаво цвете, зяпане на минувачите или интересна сграда.







И не мога да не похваля упътващите знаци, не съм ги търсила и пак нямаше как да пропусна накъде да продължа.





И моите любими палми навсякъде Very Happy



И после се оказа, че парка наистина е близо, но и той е разположен на хълм - Ел Кармел. Което значи, че има и денивелация Laughing Уличките почнаха да стръмнеят неприятно.



И както се оказа, испанците бяха помислили и за това. Ненапразно искам да живея един ден в тази страна. Няма начин да не си допадна с хора, които са направили ескалатор на стръмна улица Laughing



Междувременно беше станало три часа и слънцето печеше безмилостно. Половинлитровото шише с вода, което си бях взела от летището отдавна беше свършило и усетих жажда. Бях подминала магазини преди това, но в оглеждане за пътя, не се бях и сетила за вода. И точно тогава видях голяма каменна църква, малко по-надолу по уличката, на която бях излязла. Нямах време за губене, но когато случайността ми предложи нещо, което го няма в първоначалния план, винаги то се е оказвало по-ценно и запомнящо се от топ забележителностите. Водена от това правило, без колебание смених посоката Smile Наистина, каменната сграда беше прекрасна! На информационното табло прочетох, че това е първата църква, наречена на Свети Йосиф, съпругът на Дева Мария и приемния баща на Исус Христос. Построена е благодарение на Петра де Сан Хосе и още от самото начало е служела като подслон за бездомни деца, а самата Петра де Сан Хосе е направила толкова добри неща за хората, че папа Йоан Павел ІІ започва процедура за обявяването и за светица, и казва за нея, че има огън в сърцето си.









Разбира се, опитах да вляза, но въпреки че се чуваха гласове отвътре, вратите бяха заключени. Постоях на голямото стълбище и се насладих на момента, сама с цялата тази красота, каменната сграда, цветята, празните пейки, далечния шум от коли и гласове... Само дето не бях сама, на една от пейките в далечния край на двора имаше човек. И до човека - чешма. Отидох и го заговорих, за съжаление изобщо не говореше английски. Да, ама от двайсетте испански думи, които знам, две са "вода" и "годна за пиене". Речникът ми може да е малък, но е изключително полезен Laughing Освен това е много приятно, как хората се радват като ги заговориш първо на английски и после вземеш, че кажеш нещо смислено на испански и могат да ти помогнат. Водата се оказа питейна, чешмата течаща, с испанеца се разделихме с много мучас грасиас и денят почна да заприличва на това, което се предполагаше още от самото начало да бъде, а именно прекрасен ден Very Happy

Ето я животворната чешмичка на Свети Йосиф





Наистина, навсякъде из католическите църкви бях виждала статуи на Свети Йосиф, но никога такава, на която той, а не Дева Мария, държи младенеца.



После, когато продължих пътя си към парка, видях и други чешми, но аз вече не бях жадна, освен за още гледки и открития като последното Wink



Само след пет минути бях в парка Гюел. Паркът Гюел (Parc Güell) е градина с архитектурни елементи, която е разположена на хълма Eл Кармел. Проектирана е от великият испански архитект Антони Гауди за неговия приятел и спонсор Еузеби Гюел - индустриалец, политик и патрон на изкуството. Трябвало е да се построят 60 еднофамилни къщи, но са построети само две от 1900 до 1914 г. Къщите и статуите са облицовани с малки цветни порцеланови парченца. Гюел искал да създаде тихо и спокойно място за отмора, далеч от шума на града, но строежът се забавил значително и след време мястото било откупено от общината и наречено на инициатора на идеята. Паркът е част от историческото наследство на ЮНЕСКО.



Бях чела, че паркът се състои от отворена част, и такава за която трябва да се купят билети, включваща шарените къщи и дългата пейка, но не се бях сетила, че може билетите да са разпродадени. Така че със съжаление разбрах, че не мога да вляза. Но пък от друга страна с облекчение разбрах, че мога все пак да ги видя. Very Happy

Това е най-дългата пейка в света. От нея не бях толкова впечатлена, но гледката беше умопомрачителна













Ето я и Саграда Фамилия между две палмички. В нея бях по-късно. При този предварителен поглед обаче, реакцията ми беше: "Ама много грозно това нещо!" Laughing



Паркът не просто ми допадна, направо се влюбих в него. Ако живеех в Барселона, щях да ходя често там, макар че беше пълно и може би местните го избягват заради наплива на туристи.









Спрях се да послушам ето този уличен музикант и му изсипах каквито евромонети ми бяха върнали като ресто преди това. Човекът свиреше прекрасно Smile



Бях на сянка, на прекрасно място, не бях жадна и би трябвало да се чувствам прекрасно, но... не, не се почувствах така. Всъщност умирах от град и бях толкова потна, че все едно се бях къпала в чешмата на добрия светец Confused Сетих се, че за последно ядох в самолета, но дори не можах да направя сметка кога е било това, заради часовата разлика. Още от закупуването на билета си мечтаех как ще ям от хубавата испанска храна, спомнях си за мекия отвътре и с разкошна пухкава коричка хляб, за хамона, за сладките неща, които бях опитала по време на Ел Камино. И какво стана? Не бях яла нищо! Нищичко! Огледах се, да бе, те специално там ще направят закусвалня за такива луди като мен. Въздъхнах, пък порових в раницата и намерих два черни шоколадови бонбона, скътани там за такива бели дни Rolling Eyes Предварително ви казвам, че повече споменаване на храна няма да има в този разказ. След цялото облизване, не хапнах и един залък испанска храна. Нямаше време... Не, не, не! Абсолютно не го препоръчвам и изобщо не правете като мен! Не, не, не!
Също така, освен ако не сте топлолюбиви змии като мен и не сте свикнали да живеете на влажно място, не ходете в Барселона през август. Дори да си носите дрехи за преобличане, точно пет минути след това ще се почувствате все едно сте минали през центрофугата, но след като ви е изстискала, сте даже още по-мокри.

В парка обаче беше по-хладно, особено под дърветата и въпреки, че не ми се тръгваше от там, трябваше, защото имах резервация за Саграда Фамилия. Слава Богу, за нея се бях сетила да си купя билет предварително. Все пак да идеш в Барселона и да не видиш тази грозотия и отвътре е престъпление, защото ще си останеш с погрешното впечатление. А именно, че това е абсолютно кичозна грозотия Laughing

Междувременно събрах още малко гледки по алеите...





Едни интересни колонади, под които всички се снимаха. Отгоре е тераса. Пак е направено от Гауди, то си личи де...



Вижте сега как позират азиатците...



...и как позират рускините. Laughing



Това е отгоре над колоните и пишеше, че не трябва да се минава отвъд заграждението. Докато минавах, поне пет човека минаха зад оградата да се снимат. Както казах, харесва ми тази страна Laughing



А това е къщата, в която е живял Гауди, не е шарена, но за сметка на това е превърната в музей, където са изложени негови вещи, както и мебели, които той е проектирал. Излишно е да казвам, че не влязох вътре Wink







Малко отзад напред го бях подкарала този парк, защото всъщност на излизане стигнах до главния вход, откъдето се влиза в шарената сграда, на чиято тераса отзад се намира дългата пейка. Пред сградата се намира един прословут шарен гущер, до когото всички се снимат и си правят селфита, естествено ако са се сетили да си купят предварително билети и нямат намерение да видят Барселона в рамките на 10 часа Laughing





Има и кули, които се споменават в пътеводителите



Аз нещо пак не бях впечатлена, но оградата ми хареса, така че си направих едно селфи пред нея. Аз и други селфита си правих него ден, защото бях сама, но ще наблегна на снимките без мен. То и без това в тази сауна, накрая и за гледане не бях, какво остава за снимане Laughing



И докато някои туристи се придвижваха на хладно така...



...други тръгнаха надолу пеша...



Вече беше четири, следобедът преваляше и аз се отправих към следващото място. Саграда Фамилия или най-грозното нещо, което съм виждала след паметника "1300 години България" край Шумен Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Пон Фев 03, 2020 10:19 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Пон Фев 03, 2020 8:03 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1060
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
При мен снимките, освен последните три, не се отварят.
Личното ми мнение е, че не е лоша идея човек да попадне за 10-12 часа в някой град.
При мен подходът обаче е различен. Изобщо не се опитвам да видя всичко, не нервнича, отхвърлям само два - три обекта, поседявам в кафене около час и избягвам музеите.
Правя, каквото правят местните и така усещам атмосферата.
Wink
Пон Фев 03, 2020 8:19 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2775
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
tortomanin написа:
При мен снимките, освен последните три, не се отварят.

Благодаря, че ми каза за снимките, опитах се да оправя проблема, дано съм успяла. Те и без това не са нещо уникално, това е популярна туристическа дестинация и сигурно всеки е виждал тези места и на живо и в интернет. Обаче ми дойде музата да пиша и реших да започна с нещо лесно и кратко. Както се оказа съм поизгубила форма Laughing

tortomanin написа:

Личното ми мнение е, че не е лоша идея човек да попадне за 10-12 часа в някой град.

Никога не е лоша идея човек да попадне в някой хубав град и е по-добре за кратко, отколкото никога. Барселона обаче със сигурност не е от десетчасовите градове Wink

tortomanin написа:

Правя, каквото правят местните и така усещам атмосферата.
Wink

Че то и аз така направих - возих се в метрото, на ескалатора, пих вода от чешмата на свети Йосиф и говорих испански Laughing И не влязох в нито един музей Laughing Макар, че това не е критерии дали си местен, например в Чикаго местните много ходят по музеите.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Фев 03, 2020 10:35 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1060
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Снимките вече се пъчат!!!
Wink
Пон Фев 03, 2020 10:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Други туристически забележителности Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov