147 години от обесването на Васил Левски

	Пчелата Жужа написа:
	dido, дали да не напусна форума?

Не се хАби, ще го направя вместо теб.

Е айде сега. детинщини никой няма да напуска просто стига вече безсмислени спорове.всеки си каза мнението стига толкоз.

Български знамена се развяват на паметника на Васил Левски (на място, непосочено в „ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“) - източник: община „Каварна“

По темата!!!

Да чуем мнението и на доц. д-р Маргарита Златарева, автор на книгата „Юридически поглед към Процеса на Васил Дякон Левски“ (Родена е в гр. Карлово, където завършва гимназия „Васил Левски“. Следва право в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“, специализира банково право в Joint Wienna Institute, Австрия, и конституционно правораздаване в гр. Карлсруе, Германия. Доктор по право.

Тя е била граждански и търговски cъдия във вcички cъдебни инcтанции – pайонен cъд, окpъжен cъд (в гp. Пловдив) и Въpxовен каcационен cъд. Девет години е cтpаж на Конcтитyцията като cъдия в Конcтитyционния cъд на Репyблика Бългаpия, cлед което влиза в академичните cpеди като пpеподавател по гpажданcки пpоцеc.

Автор е на учебник по Международен граждански процес, на монографии, сборници и десетки научни статии в областта на дружественото, нестопанското право и гражданския процес, съавтор на „Граждански процесуален кодекс – приложен коментар“.)
Източник - БНР: За какво е осъден Левски - юридически анализ на архива от делото:

„Исках да направя това изследване именно защото трябваше да се опровергаят всички тези промъкнали се във литературата повече, а не в историята, слухове, че Васил Левски е увиснал на бесилото едва ли не заради убийството на ратайчето. Това е абсурдно! Ама то толкова не е верно, че ме накара да напиша цяла книга.“

„И сега мога да ви кажа за какво е осъден Левски според присъдата. Аз се учудвам и продължавам да се учудвам, както и започнах, че той е бил осъден заради убийството [на ратайчето], ама изобщо не е верно това. И така, сега, Левски е осъден по четири наказателни текста. Първо, че е подбуждал населението да въстане с оръжие против Османската държава за придобиване на права, това е член 55 от Императорския наказателен кодекс, който предвижда смъртно наказание. Второ, че под негово главатарство е държал пред селяните, събрани в селските училища речи, издавал е печатни брошури и прочие, това е другият текст. Че като главатар е извършвал и други простъпки, които са малко по-малко от бунт срещу населението. И трите текста от Императорския закон предвиждат смъртно наказание. ... и се намират тези така наречени съставомерни деяния според съвременната терминология, се намират в глава първа, раздела „Престъпления срещу държавата“. И едва във втората глава на този Императорски закон - „Престъпления срещу личността“ - се намира това наказание за убийство. Но имайте предвид, че Императорският, турският Императорски закон за убийство дава 15 години Диарбекир и само ако убийството е свързано с престъпление срещу властта, тогава предвижда смъртно наказание. Това са четирите текста, по които присъдата...

„Появата на тази книга бе провокирана от едно литературно писание, появило се на книжния пазар, в което доста категорично се твърди, че на бесилото В. Левски е увиснал само заради убийството на ратая Х. – обяснението е, че в Наказателния закон на Османската империя по онова време не се предвижда смъртно наказание, освен за убийство. Макар и включено в произведение на художествената литература, а не в историческо изследване, това твърдение повлича след себе си порой от изводи, които намаляват ярката светлина, излъчвана повече от един век от името на Васил Левски, едва ли не снижават величието му на Апостол на българското националноосвободително движение; свеждат Процеса на Левски до един измислен трибунал, набързо сформиран с цел неговото обесване.

Историческите източници не дават основание за такива изводи, защото твърдението не е вярно. Толкова много е невярно, че предизвика настоящото изследване от юридически ъгъл на Процеса на Васил Левски.“

И още - източник: Процесът срещу Васил Левски от правна гледна точка:

„Целта на книгата е да посоча правните доводи, въз основа на които е осъден Васил Левски съобразно законите на Османската империя към онзи момент“, обясни доц. Златарева. Тя посочи, че по това време в империята е имало един султански наказателен закон, който предвижда три разпоредби със смъртно наказание, когато те са за политически деяния.

„Левски е осъден за подбуждане към въстание с прокламации и сказки по мегдани, както се изразява законът. Той е осъден по три политически престъпления, наречени политически от глава 1 от Наказателния закон, която се казва „Злодеяния и престъпления против вътрешната безопасност на Османската империя“. Всъщност процесът е политически“, каза доц. Златарева.

Тя посочи, че едва на четвърто място е престъплението срещу личността – за убийство. Според турския закон то се наказва с 15 години затвор, но ако е политическо се предвижда и смъртно наказание.“

И още - източник: 147 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ: Юридически поглед към съдебния процес срещу Васил Левски:

„Виждам как един, само един българин от поробеното население успява да смути, да изненада, да разтрепери османската власт...

Мога да цитирам текстовете от наказателния закон, за който... по които Васил Левски е осъден и всъщност по тоя начин се развенчава един мит, че той, видите ли - той за нищо е бил обесен. Тогава действащият императорски закон, който е от 1858 година и е реципиран от френския, предвижда във първата глава, озаглавена „Злодеяния и престъпления против вътрешната безопасност на Османската държава“, текстове, от които единият, по които Васил Левски е осъден, е за подбуждане към въстание. Другият е за главатар на група, която организира събиране на оръжие и така нататъка. Третият текст е - който чрез сказки на публични места, на тържища и на читалища, и чрез печатни произведения подбужда населението към бунт. И всички тези три текстове, разпоредби от наказателния закон, предвиждат смъртно наказание. И едва четвъртият текст, по който е осъден Левски, той вече е от втората глава на наказателния закон, която е вече „Престъпления против личността“, е за убийство. Но искам много категорично да кажа, че за убийство, непредумишлено убийство според османския закон се предвиждат 15 години окови. И едва ако убийството е свързано със политически престъпления, тогава се наказва със смърт. Ето, виждате, цялата дейност на Левски е квалифицирана като политическа дейност, като дейност срещу султана, срещу властта на султана.
...
Към онзи момент няма процедурни правила. Закон за углавното производство се появява едва 1879 година, тоест 5-6 години след процеса. Конституцията на Османската държава се появява 1875 година, тоест 3 години след процеса. И понятия прокурор, следовател и адвокат - такива понятия не съществуват тогава в Османската империя.“

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

По принцип националните герои се идеализират, НАВСЯКЪДЕ.
Въпрос на любознателност, а и на вътрешна сила е всеки човек да приеме реалните неща, когато има ДОСТОВЕРНИ източници на информация Smile

В противен случай даденият човек е обикновен бройлер Smile

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Само да вметна ,че ратайчето убито от Левски е 25 годишен мъж,а не както грешно се разпространява 14 год. дете.
източник: https://www.bnt.bg/bg/a/protsest-sreshchu-vasil-levski

	EXIIIT написа:
	Е айде сега. детинщини никой няма да напуска просто стига вече безсмислени спорове.всеки си каза мнението стига толкоз.

Абе остави ги да напускат като им е толкова акъла Laughing

Заради един спор и то със Стефан Laughing

Аз затова му писах в една друга тема на Владо, че му се чудя как не го мързи всеки път да се захваща, като винаги се стига до едно и също, ама той не ме разбра правилно.
В нашия Див Резерват Северозапад споровете са нещо много разпространено, обичано и често практикувано, само че не тези, в които се ражда истината, а онези в които едната страна не издържа и се изнервя, а другата страна се "наслъндисва". Стефан е много добър в това да бъде "тъп и упорит" и изобщо тези обиди дето Владо ги е написал са знак, че противникът си изпуска нервите и дразненето трябва да продължи с пълна сила.
Не че е хубава тази работа, и не че сме свестни хора в Резервата, даже напротив, но човек не може да избяга от първите си седем, камо ли от първите си тридесет години Oops

А по темата - Ристо е прав, че националните герои се идеализират навсякъде. И не виждам защо да не може за се съвмести идеализирането на делата им, с отчитане и на човешките им недостатъци и грешки. Освен това това за какво е осъден Левски, не омаловажава революционната му дейност, както и това, че е голям родолюбец и човек, не го прави светец.

Владо, от моя страна не си извинен за така изказаното мнение. Не само заради изказа, който не отива на един културен и възпитан човек, а и заради това, че изоставяш аргументите, за да минеш на лични нападки, което пък не отива на ерудирания и умен човек, какъвто те познаваме.

Стефане, ти нали имаш списък с хора, с които ти е забранено да се разправяш? Чудя се как така Владофф още не е добавен там? Think

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

	Mariana1000 написа:
	.........Стефане………...

tzezko написа:

	Mariana1000 написа:
	.........Стефане………...

Айде нема нужда... Той си има кого да слуша. Не го правя аз оня списък. Просто питам Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Ще се включа и аз с няколко неща:

- тази тема няма нищо общо с планинарството, ако обича някой админ да я премести където по ще и приляга.

- категорично съм против поставянето на каквото и да било по върховете, с изключение на малък триангулачен знак със стилна малка табелка на основните върхове. Не че и това го подкрепям, но няма да съм против. Белким ги науча тия върхове колко са високи най-накрая, като имат табелки.
За знамената - върховете са били там от самото начало, при траките, при македонците, римляните, византийците, славяни и българи, та да не казвам че първопокорителите на много от тях са най-вероятно юруците. Няма смисъл да се слагат религиозни и политически знаци, освен ако върхът не е свързан със събитие от историята - имаме няколко примера, такива събития вече не се случват по върховете, и по-добре.

- Благодаря за списъка даден на Стефан, знам че и аз съм там - да си го припомня от време на време!

	Mariana1000 написа:

Относно насирането - явно моята ценностна система е малко по друга, в смисъл, че за мен този израз не представлява обида и не го използвам с цел да обиждам. В буквален смисъл - това е просто един физиологически процес, къде му е обиждащото, на всеки може да се случи. Сега за хората с меко казано, неасоциативно мислене - извън физиологическото му значение, този израз се използва най-често в преносен смисъл, и се разбира да прекалиш, при това доста, с нещо. В конкретния случай, Стефан не спори по същество, а винаги изопачава думите на опонента, явно и не само моите, тъй като имаше коментари и на други в този смисъл. Когато го направиш веднъж дваж, добре, приема се, но постоянно да го правиш си е "насиране", в преносния му смисъл, в който и го употребих...
Като имам време, вече по темата ще се постарая подробно да опиша това което знам за процеса срещу Левски, а и за това какво означава или по-скоро защо в правото няма такова понятие като "непредумишлено" деяние.

За процеса има много писания, но ето едно достатъчно синтезирано, съдържащо се в интервю с К.Мирчева:
В първия линк е описано по какъв начин османският архив се е оказал в България, за да има изобщо документи, от които нещо да научим.
https://www.marginalia.bg/analizi/koga-zapochna-mitomaniyata-za-vasil-levski/
https://www.marginalia.bg/analizi/koga-zapochna-mitomaniyata-za-vasil-levski-chast-2-balgarskite-sadebni-zasedateli-v-protsesa-sreshtu-levski/
Накратко: след като са го хванали, са установили, че за всички неща, в които го обвиняват, поотделно, няма как да го обесят, но е трябвало да направят така, че да се намери начин, защото иначе, ако го оставят жив, или може да избяга или да го измъкнат.
И затова са използвали "хватки" като са представили убийството на ратая като свързано и по повод на дейността по останалите обвинения, и така то се е превърнало в квалифициращо обстоятелство, годно да направи това престъпление, ведно с останалите вече смъртно наказуеми:
Ето какво са сътворили:
заключението:
“Тъй като: в чл. 55 на императорския закон е постановено и изрично упоменато, че “всеки, който подбужда лично или чрез другиго турските поданици и жители на Османската империя към въоръжено въстание против султанската държава, и неговата замислена цел се осъществи напълно или пък е пристъпил към изпълнението на делото, той се наказва със смърт”; в чл. 57 пък е казано, че “ако група разбойници извършат заедно някое бунтовническо дело, предвидено в гореказаните чл. чл. 55, 56, или пък пристъпят към неговото изпълнение, то самият главатар и подбудител измежду ония, които се намерват в това разбойническо общество, където да се залови, се наказва със смърт, а другите, които биха се заловили на местопрестъплението, съобразно със степента на тяхното доказано участие в бунтовническото дело, се наказват с доживотен или временен крепостен затвор”; в чл. 67 пък е казано, че “всеки, който произнася речи по площади, по пазарища и улици, по сборове или чрез разлепване на афиши и печатни брошури подбужда направо населението и жителите да извършват престъпления, упоменати в настоящата глава, се наказва като автор на тези престъпления. Обаче, ако посочените подбудителства не бъдат осъществени, той се наказва на вечно заточение”; в чл. 174 се казва, че “ако той е убил непредумишлено някое лице, наказва се с 15 годишен крепостен затвор; ако обаче това убийство е извършено при извършванието на някое друго престъпление, преди или след неговото изпълнение, или пък е извършено при изпълнението на някое престъпление, то лицето, което извършва убийството, се наказва със смърт”.
Тъй като споменатият е подбуждал лично султанските поданици към въоръжено въстание срещу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е предприемал разни бунтовнически деяния с цел да върши престъпления, посочени в глава втора на императорския закон, което се вижда от неговите признания, че при нападението на къщата в Ловеч, когато е извършил престъпното си деяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от някакви хора с червени дрехи, а в последствие другарят му установи, че той е отишъл с червени дрехи, за да не бъде познат, понеже е получил писмо от Ловчанския комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен; че такъв един ум от страх да не бъдат разкрити тайните, е издал заповед за убийството на дякона-наместника на ловчанския владика, без [последният] да е имал някаква вина, естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството и на слугата, за да не бъде уловен на местопрестъплението….”
Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: с п о м е н а т и я т Д я к о н Л е в с к и д а б ъ д е о с ъ д е н н а с м ъ р т ч р е з о б е с в а н е”.

Относно думата "непредумишлено":
Не знам кой и как е превеждал от "староосмански" и какви са били тогавашните определения за понятията, но при превода на съвременен език е трябвало да се прецизира.
И така, понастоящем:
Тази дума се свързва с вината, като субективно отношение на дееца към извършеното.
Съответно от тази гледна точка престъпленията са УМИШЛЕНИ/тежко наказуемо/ или НЕПРЕДПАЗЛИВО/по-леко наказуемо/ извършени.
накратко и с примери:
Умисъл:
Пряк умисъл/стрелям по него, защото искам да го убия/.
Евентуален умисъл/стрелям, като не ми пука какво ще стане, но допускам, че може ида го утрепя/.
Непредпазливост:
Самонадеяност:Стрелям напосоки, в тълпата, но понеже съм голям стрелец, съм сигурен че няма да убия никого;
Небрежност: Стрелям в храсталака, като не си представям, че там може да има гъбар, а все пак съм длъжен да проверявам къде стрелям;

Какво обаче е "предумисъл": Това е най тежката форма на ПРЯК УМИСЪЛ, или с думи прости - правя засада на някого и с пушка в ръка го чакам за да го гръмна...Както са правили повечето хайдути, комити, после македонските четници и прочие борци за свобода...
От там, всичко, което не е предумисъл, би трябвало да е "непредумишлено", в това число и двете форми на умисъл, които не се квалифицират като "предумишлени".
Именно затова никой юрист не си позволява да използва думата "непредумишлено", а само "предумишлено", при това за строго определени категории деяния.
По горните причини не ми бе ясно какво значение отдава Стефан на тая дума, като прехвърля между "предумишлено" и "непредумишлено", но за него явно имаше голямо значение.
В случая ратаят, както се описва, е убит умишлено, а не предумишлено, но това в крайна сметка не променя нещата, защото тогава не съм сигурен, че изобщо е имало такова понятие като предумисъл, което се е появило по-късно в теорията.

	Mariana1000 написа:
	.. Той си има кого да слуша………...

...снауту!

tzezko написа:

	Mariana1000 написа:
	.. Той си има кого да слуша………...

...снауту!

Напротив, Главний Музовирино на Републиката, напротив Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

vladofff написа:

	hlebarov написа:
	Какво лошо в това малко да идеализираме? И с всичко ли бяхме обективни и изчерпателни, та опряхме до това да го развенчаваме Левски.

Ами след като ти се идеализира, идеализирай си го. Аз предпочитам изграждането на всеобхватния му образ. Така по-лесно се проумява, че този субект не е бил някакъв бог или вездесъщо създание, а просто човек,.

Аз чета, че на Венета Райкова 11 годишното дете се казва Патрик, писател е, написало книга ""Джордж и вълшебните камъни", ти ми говориш за изграждане на всеобхватен образ.

Слизайте от тия планини от време на време.