ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Влахина + Малешевска + Огражден
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Предишната тема
Следващата тема
Влахина + Малешевска + Огражден
Автор Съобщение
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 125

Мнение Влахина + Малешевска + Огражден Отговорете с цитат
„Разочарование от успеха и насладата да се откажеш“

Влахина планина
Част 01 (от 3)


По-късно ще изясня какво имам предвид с това подзаглавие. Планът беше в рамките на 2 дни да изкача първенците на 3 български планини, предвид че Влахина и Малешеска са възможни за ден. За целта наех кола, тъй като нямам своя, от фирма, чиито офиси са на летището. Всъщност, в София кола под наем може да се вземе само на летището. Освен това, си запазих една нощувка в хотелче в центърa на село Струмяни. Стори ми се добра локация, предвид че първият ден е за Влахина и Малешевска, а вторият за Огражден.

Връх Кадийца (Огреяк) и Ильов връх (Джама) са на границата с РСМ, затова бях предупредил седмица предварително Гранична полиция по и-мейла. За съжаление, обаче, ме извикаха, в управлението в Благоевград за „задължителен инструктаж“. Обясних, че имам опит, знам какво правя, как да се ориентирам и пр., но без този инструктаж нямало да ме допуснат до граничната ивица. Какво да правя, отбих се в Благоевград и изгубих над 1 час общо. Тръгнах в 7 часа сутринта от летището, а бях в началната точка от прехода чак в 11.30. Допълнително ме забавиха кошмарните условия на пътя от Крупник до това място над Брестово, откъде планирах да започна прехода:
https://www.kade.si/#map=19/2558554.73/5134030.59/0
Освен многобройните дупки и неравности, имаше кални участъци без изобщо да личи асфалт, имаше нападали клони и камъни от всякакви размери. Пътят е еднолентов и на места банкетът отстрани е широк не повече от метър, отвъд който има стръмен склон. Имах голям късмет да се размина с два камьона, натоварени с трупи, на едно от много редките уширения на пътя. На над 1100м. имаше заснежени участъци, там където склонът става северен, пътят остава в дълбока сянка постоянно. Минах един такъв участък и си признавам, че ме беше страх. Ако колата заседне в този сняг, дори няма кой да ме бутне. При втория такъв участък се отказах да продължа. Дадох малко назад до място, на което можеше да обърна и да оставя колата.
Бях на 2,5 км по-надолу от мястото, откъдето планирах да тръгна, а часът вече беше 11.30, датата 12.03.2020 – все още зима. Този преход отнема 7 – 8 часа лятно. При тези обстоятелства се питах дали има смисъл изобщо да тръгвам. А какво друго мога да реша, тръгнах. Отворих крачка, колкото мога и след около 2км, там където планирах да стигна с колата, наистина имаше патрул на гранична полиция, записаха ме, обадиха се в Благоевград за да проверят дали наистина съм предопредил, както им казах и продължих.

Чак в 12.45 стигнах до ето този водослив на река Вранещица. Оттам, всъщност, започва изкачването (на снимката посоката е зад гърба ми).
https://www.kade.si/#map=19/2558826.48/5130614.17/0



На картата има пунктир за минаване без пътекa, на места личат и коларски пътища. В началото опитах с коларски път, но бързо го оставих, много обикаля и няма гаранция, че изобщо води в посока към върха. Тръгнах през гората без пътека, в началото се движих почти успоредно на пунктира, а при излизането от гората, излязох на самото ребро, съответно на пунктира.

Обръщайки се назад, поглед към Пирин:



А реброто пред мен се оказа доста скалисто:



И след като преминах скалистата част, поглед назад:



А това е поглед към Ильов връх – втората ми цел за деня. Дали щях изобщо да стигна дотам?



Нямаше смисъл изобщо да си задавам подобен въпрос, имаше още път и изкачване до Кадийца. Трябваше да разделя целия преход на етапи и да мисля само за настоящия етап.

Обръщам се зад мен: на преден план реброто на Кадийца във Влахина планина; среден план - личат ридове от Малешевска, а на заден план - Пирин:



Стигнах връх Кадийца / Огреяк 1924м. (или по-точно гранична пирамида 55) в 14.50. Както е известно връх Кадийца има 2 коти: при пирамида 55 височината е 1932м., а бетонният знак е поставен на по-ниската кота 1924м., където е официално измерената надморска видочина.



Поглед към Осоговската планина право на север:



И така, дотук 940м. положителна денивелация и 130м. отрицателна за 2часа и 20 мин. Бях вече уморен от бързането. Все пак, въпреки късното тръгване, денят няма да е изгубен – изкачих деветата най-висока планина в България. А дали ще мога да изкача и десетата? Пак си повторих „Мисли само за настоящия етап“. А етапът, който ме очаква е през кота 1802м. и кота 1747м., на които има и гранични пирамиди, да стигна до седловината между Влахина и Малешевска на ниво около 1610м. Нямах намерие да подсичам възвишенията, въпреки умората и напредващия час, такъв ми беше планът.



В 15.00 тръгнах от по-ниската кота на Кадийца, където е поставен и бетонния знак, в посока кота 1802м:



Обръщам се назад. Ето ги двете коти на Кадийца:



Още снимки на първенеца на Влахина планина:





В 16.15 стигнах Седловината – точката за решение. На север беше Влахина, а на юг Малешевска; на запад Македония, а на изток България.

Край на Част 1

Пет Апр 03, 2020 3:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 335
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Поздравления! Чакаме с нетърпение следващите части!

_________________
Опитът се натрупва с броя натрупани повреди. Когато повредите всичко - ставате експерт!
Пет Апр 03, 2020 3:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 5552

Мнение Отговорете с цитат
Много добър разказ, благодаря за споеделянето! Smile

Пунктирът е трасето, по което се качихме на върха без пътека с група добри приятели на 24 януари 2010. С колата стигнахме до ловдижйския заслон на Вранещица. Времената, като за справка, бяха следните: тръгнахме в 10:15; на Кадийца бяхме в 13:00; на Джамо - в 15:40, обратно при колата - в 18:15.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пет Апр 03, 2020 4:20 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 125

Мнение Отговорете с цитат
Малешевска планина

Част 2 (от 3)


Да видим сега: часът е 16.15, уморен съм и дехидратиран, имам последни 2 глътки вода, които ги пазя за случай на бедстване. До Ильов връх (Джама) има 2,7км и 200м. денивелация. Да се откажа и да тръгна директно към колата? Та това разстояние би ми отнело само 30-40 минути при добри условия.

Тръгнах, разбира се, но точно в тези 2,5 – 3км, условията за вървене бяха кошмарни. Ниските иглолистни дървета и високите храсти бяха задържали нереални количества сняг – преспи надхвърлящи метър. Ако затъвах само до коляно бях щастлив, всяка стъпка беше колосално усилие. Да, стъпка, а не крачка, защото всъщност е невъзможно човек да направи истинска крачка и почти нямаше отстояние между две мои следи в снега.

Тук някъде си дадох сметка, че решението да продължа към „Джама“ не е много мъдро. Ако бях спрял от преумора, то в продължение на часове, ако не и на дни, нямаше кой да ми помогне точно на това място. Никакъв път или пътека не личеше заради навятия сняг. Единствено около пирамиди 53 и 52 имаше няколко метра с по-плитък сняг. Всъщност, тези малки „острови“ ми помогнаха отново да се настроя да мисля „микроетап за микроетап“. Или иначе казано „сега само да стигна пирамида 53 и после ще му мисля за нататък“; после „сега само да стигна пирамида 52, а оттам имам и път надолу при пълно рухване“.

Гранична пирамида 53 на 1741м:




Сянката ми е все по-дълга, но и върхът вече е близо:



На върха съм, при Пирамида 51. Успях. Повече изкачване няма, все ще се завлека до колата някак. Успокоих се. Част от ритуала ми е да направя едно панорамно видео с телефона и непретенциозно селфи. На заден план е Пирин:



От върха се виждаха Огражден, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Влахина и още планини в Македония.

Сега трябваше да се върна 750м. до Пирамида 52, откъдето да тръгна надолу (на север). На картата има успореден на границата път. Помислих си, дали да не го намеря и да тръгна по него? Никакъв шанс! Стресът ми беше изчезнал, но снегът не. В тези 750м. си целих стъпките от идването по самата граница, иначе отново вървенето ставаше почти непосилно.



Още един поглед към Кадийца от Пирамида 52, ей там бях преди 3 часа. Залезът е скоро:



Един интересно навят улей, даващ начало на един от притоците на река Вранещица:



Отворих отново много крачката, минах покрай бившите гранични застави и кошари. Имаше една малка къща, която изглеждаше обитаема. Много ми е интресно дали някой наистина живее там. Не съм я снимал.
https://www.kade.si/#map=16/2559757.33/5128225.75/0

Отложих ползването на челника до 19ч, а в 20ч бях при колата. Около 26,5км изминато разстояние; 1230м. положителна денивелация, изчислена по картата (OruxMaps дава много повече) за 8ч. 30мин.



Сега ,обаче, ме очакваше кошмарният път до Крупник: участъка със снега, калните участъци, нападалите клони и камъни, безкрайните дълбоки дупки и дано никой не излезе насреща. Не знам как ще се кара назад по тъмно по този път за да се разминем. До Крупник са 17км и ми отнеха 1ч. и 20мин., разбира се, пазих максимално колата. С колело щеше да е много по-бързо, буквално.

Към 22.30 се настаних в хотелчето в Струмяни. Изкъпах се и си легнах. Отказах се да си приготвям раницата за утре. Нещо повече, отказах се изобщо да изкачвам Огражден на другия ден. Не можех да си стоя на краката. Хрумна ми, че мога да мина през Благоевград да разгледам „Вароша“, така денят ми нямаше да е напълно загубен. Не исках да си настройвам никакви аларми за сутринта. Заспах.

Край на Част 2
Пет Апр 03, 2020 4:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 125

Мнение Отговорете с цитат
Огражден

Част 3 (от 3)


Събудих се към 7 и нещо. Дърпам завесите и какво да видя: пекнало е едно слънце, огряло е ниските склонове на околните планини. Почувстах се много добре, чак не ми се вярваше след вчерашния ден. Затова проверих - направих няколко крачки в стаята - ами не, нямаше никаква умора!

Тръгвам към село Гега и ще изкачвам Билска чука днес, решено е!

Тук снимах хотелчето и паркираната бяла машинка за спомен от това утро:



Нямаше нужда да бързам извънредно, взех си кафе, кроасани и други храни за през деня. Закусих и тръгнах към Гега. По пътя гледките към Беласица бяха зашеметяващи. Няма друга такава планина като Беласица! Съвършено единично било с изток-запад ориентация, със стръмни склонове, достигащо 2000м., а околният терен е под 100м.н.в.

Пристигнах в село Гега в 10 часа, оставих колата пред кметството, напълних си вода, и след няколко минути тръгнах. И тук една важна новина! Информацията, която събирах за тези преходи беше от Tripjournal, и от темите на Dido за тези планини. В тези източници се казва, че асфалтът свършва при кметството на Гега, но понастоящем това не е така. Пътят от кметството до северния изход на селото е лош, но се минава с кола, а оттам има чисто нов асфалт, достигащ първите къщи на село Чурилово. Ако знаех това бих спестил около 5км пеша по пътя в двете посоки. Но не съжалявам – денят беше разкошен и се наслаждавах на всичко.

Ето тук се вижда Чурилово и новия асфалтов път:



Първи поглед към връх Билска чука – целта за деня (в средата на кадъра), вижда се и Чуриловския манастир:



Една от много снимки с гледка към Беласица (точно преди година бях там):



Цялото изкачване беше само по южни склонове и сняг нямаше. Изключение беше само връхния купол на Билска чука на ниво над 1600м.



На два пъти изгубих маркираната пътека, но и без това, маркировка се виждаше много рядко. Това не беше никакъв проблем – има много черни пътища, рехави гори и голи поляни – човек лесно можеше да коригира и да се върне по маркировката.





Цветовете на Огражден:







Както е известно, планината Огражден е разположена на територията на България и Македония. Билска чука е най-високият връх на българска територия, а първенец на цялата планина е връх Огражденец 1748м, намиращ се в Македония. Ето го и него:



За Билска чука може да се каже, че се състои от 3 коти. Това е най-западната 1640м:



На тази поляна е средната кота – 1636м:



А югоизточната, или самият връх, е отново в гора 1644м:



Знаех, че има триангулачен знак и че е труден за намиране. Не е вярно. Триангулачен знак има, но е много труден за намиране, ако не знаеш къде е спрямо табелката и ако има сняг. Намира се на около 35м. от дънера с табелката в посока юг-югозапад. Изрових го изпод листата, както се вижда има няколко камъка като жокер:



Около 15 часа поех обратно:



Една от многото снимки на Беласица:



И последна снимка на връх Билска чука:



Да, вижда се, че кобилата е отглеждана. Изненадващо за мене, все още имаше някакъв живот по тези села. Имаше малки стада кози и овце, и доста оранжерии за зеленчуци, предполагам.

В 18.30 бях при колата в Гега. Отново 8ч. и 30мин. Разстоянието за този ден беше 30км. с 1400м. положителна денивеция и също толкова слизане.
За разлика от предния ден, в който имаше доста бързане, стрес и изтощение, то настоящият ден беше голяма наслада. И съм сигурен, че се получи така, защото предварително го отписах. Починах си без да правя планове, което ми позволи да съм свеж.

Сега предстояха 220км до летище София. Разделих и шофирането на етапи. Първия етап бе до Кресна – там направих кратка почивка за кафе и автомивка. Не съм длъжен да мия колата, но искам да съм коректен клиент. Вторият етап е до бензиностанция в западна София. И оттам до летището.

А на летището разбрах, че току-що е въведено извънредно положение. Цареше голяма суматоха, чуваха се непрекъснато сирени (не пищящи, а по-басови), никой не можеше да влиза или излиза от сградата без мерене на температура. Едвам приключих с формалностите за връщане на автомобила. Беше късно за метро, затова си взех такси и се прибрах.

Бях си поставил за цел да изкача всички първенци на 20-те Български планини, надвишаващи 1400м. Остана ми само връх Арамлия в Чудинската планина. За съжаление, отлагането е с неизвестен срок.

Край на последната част 3
Пет Апр 03, 2020 5:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 125

Мнение Отговорете с цитат
dido написа:
Много добър разказ, благодаря за споеделянето! Smile

Пунктирът е трасето, по което се качихме на върха без пътека с група добри приятели на 24 януари 2010. С колата стигнахме до ловдижйския заслон на Вранещица. Времената, като за справка, бяха следните: тръгнахме в 10:15; на Кадийца бяхме в 13:00; на Джамо - в 15:40, обратно при колата - в 18:15.


Благодаря, Dido!

Доста бързо сте го взели, браво!

Благодаря, Svetlix!
Пет Апр 03, 2020 5:43 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
andriii



Регистриран на: 09 Яну 2019
Мнения: 44

Мнение Отговорете с цитат
Много интересен разказ и за 3те върха. С малко зор първия ден, но важното че си постигнал целта Smile
Ако мога да вметна алтернативен и малко по кратък маршрут до вр. Билска чука (около 10.5-11 км в посока..по коларски пътища, нямаше маркировка до колкото помня, бяхме с колела). От където почва маршрута - до там сме стигнали с кола Wink



Дано скоро мине тая карантина и покориш Арамлия-та и да си затвориш целта Smile (и на мен ми беше останал последен и там "гърмях шампанското" от 39-те първенци на българските планини) Smile
Жив и здрав Smile
Пет Апр 03, 2020 5:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 3898
Местожителство: София

Мнение Re: Влахина + Малешевска + Огражден Отговорете с цитат
Dimov написа:
[Допълнително ме забавиха кошмарните условия на пътя от Крупник до това място над Брестово, откъде планирах да започна прехода:
https://www.kade.si/#map=19/2558554.73/5134030.59/0
Освен многобройните дупки и неравности, имаше кални участъци без изобщо да личи асфалт, имаше нападали клони и камъни от всякакви размери. Пътят е еднолентов и на места банкетът отстрани е широк не повече от метър, отвъд който има стръмен склон. Имах голям късмет да се размина с два камьона, натоварени с трупи, на едно от много редките уширения на пътя. На над 1100м. имаше заснежени участъци, там където склонът става северен, пътят остава в дълбока сянка постоянно. Минах един такъв участък и си признавам, че ме беше страх. Ако колата заседне в този сняг, дори няма кой да ме бутне. При втория такъв участък се отказах да продължа. Дадох малко назад до място, на което можеше да обърна и да оставя колата.

Този път, поне в участъка му над с. Сушица, ще да е бил построен за нуждите на Гранични войски навремето. Едва ли е видял някаква поддръжка след 1989 г., когато бе наченато премахването на кльона по западната граница. А щом го използват и за дърводобив -- това допълнително ще да е влошило състоянието му...

Много хубав разказ, благодаря!

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пет Апр 03, 2020 7:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 125

Мнение Отговорете с цитат
andriii написа:
Много интересен разказ и за 3те върха. С малко зор първия ден, но важното че си постигнал целта Smile
Ако мога да вметна алтернативен и малко по кратък маршрут до вр. Билска чука (около 10.5-11 км в посока..по коларски пътища, нямаше маркировка до колкото помня, бяхме с колела). От където почва маршрута - до там сме стигнали с кола Wink



Дано скоро мине тая карантина и покориш Арамлия-та и да си затвориш целта Smile (и на мен ми беше останал последен и там "гърмях шампанското" от 39-те първенци на българските планини) Smile
Жив и здрав Smile


Благодаря, andrii!

Между другото, наистина проучвах маршрута, който ти си споделил. Идеята ми беше нощувката да бъде в хижа Махмутица, но се отказах по няколко причини. Първо, шофирането през първия ден щеше да е още по-дълго и трудно. Освен това, едва ли тази хижа работи в четвъртък вечер и разбрах, че май е достъпна само с джип. И последно, за въпросния маршрут нямаше никаква информация и съвсем не знаех какво да очаквам.

Тук пак ще припомня, че съм признателен на материалите на Tripjournal, както и темите на Dido във форума за тези планини.

За Гега->Билска чука се дава 14км в посока, но аз се отклоних общо 3 пъти от маршрута и около самия връх се шлаех доста. Така се получиха 30км, но този ден беше супер, изобщо не ми тежеше нищо.

Поздравления за 39-те първенци! Smile
А шампанско на Армалия е супер идея, особено ако съм с компания. Поне по кенче бира може да се вземе със сигурност. Very Happy
Пет Апр 03, 2020 8:07 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Тодор



Регистриран на: 09 Юни 2012
Мнения: 93
Местожителство: Петрич

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря ти Dimov за интересния разказ!

Маршрутът, до Билска чука който ти предлага andrii съм го правил няколко пъти и наистина е по-кратък и по-приятен (особено през пролетта), но проблемът е че пътя от село Чуричене до изходната точка при бившата хижа Маркови кладенци е възможен, само за високопроходим автомобил. Хижа Махмутица може да се ползва за база, но почти не работи и трябва предварителна заявка. Асфалтовият път от село Гега, до отклонението за Чуриловския манастир е съвсем нов - от есента на 2019 година и е една добра придобивка. Желая ти успех и скоро разказ и от Арамлия!
Съб Апр 04, 2020 11:18 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 335
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Изчетох с удоволствие всичко до край. Много увлекателно разказваш. Хубави жокери си оставил за всички тук. Уцелил си перфектният момент за разходката си. Ако знаех какво ни очаква щях да си взема отпуск и да отида някъде преди извънредното положение.

Предполагам с GPS си се движил. Как е обхватът там?

_________________
Опитът се натрупва с броя натрупани повреди. Когато повредите всичко - ставате експерт!
Съб Апр 04, 2020 12:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1350
Местожителство: София

Мнение Re: Влахина + Малешевска + Огражден Отговорете с цитат
Dimov написа:
.....................................................
Чак в 12.45 стигнах до ето този водослив на река Вранещица. Оттам, всъщност, започва изкачването (на снимката посоката е зад гърба ми).
https://www.kade.si/#map=19/2558826.48/5130614.17/0



.....................................................


Димов, цитираната снимка не ще да е от мястото на картата, което си дал, а по-скоро от това: https://www.kade.si/#map=19/2558090.48/5132285.51/0 Виж разположението на реката спрямо пътя. Иначе да, посоката в която си снимал е назад, т.е. обратно на движението ти. Не съм слизал в долината на Вранещица, но само гледайки картите и различни изображения отгоре, си мисля, че е така.
Сподели, ако обичаш, какво е състоянието на асфалтовия път в долината на Вранещица, след цитирания от теб разклон: https://www.kade.si/#map=19/2558564.31/5134032.98/0 Когато ходихме есента, ние се принудихме да оставим колата, заради лошия път тук: https://www.kade.si/#map,user-data=19/2561748.71/5133536.65/0
Мисълта ми е за асфалтовите пътища в изключително окаяно състояние, които действат по-лошо на повечето леки коли, отколкото макадам или мазен черен път. Дали да не помислим да ги бележим по някакъв начин на картата...?
Съб Апр 04, 2020 12:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 5552

Мнение Отговорете с цитат
Иво, не невъзможно снимката на Димов да е съвсем правилно белязана като положене.
Погледът е на север, а пътеката през реката вдясно просто я няма на картата - тя поема на СИ.

П.П. Потвърждавам това - изрових моя снимка на началото на качването -- виждат се почти същите детайли:



_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Съб Апр 04, 2020 2:02 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1350
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Да, съгласих се - това е един от изоставените пътища за дърводобив в района.
Димов, извинявай за съмненията!
Съб Апр 04, 2020 2:55 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1350
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Dimov написа:
[size=18] ............................................................................................
Отворих отново много крачката, минах покрай бившите гранични застави и кошари. Имаше една малка къща, която изглеждаше обитаема. Много ми е интресно дали някой наистина живее там. Не съм я снимал.
https://www.kade.si/#map=16/2559757.33/5128225.75/0
............................................................................................


Октомври миналата година имаше някакви хора там: https://www.kade.si/#ghyb=19/2559393.23/5128372.34/0
Ето и две снимки, които ще са достъпни за сваляне известно време:
на качване към Джама през заставата: https://dox.abv.bg/download?id=14dcacf0ad
и на слизане покрай къщата: https://dox.abv.bg/download?id=8d1e4492e8
Вероятно това е жилище на пастири, каквито наоколо видях няколко, вкл. и бившата застава.
Съб Апр 04, 2020 3:08 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov