През нощта бивакувахме на 1,4 км преди село Фотина (Фотеина), за да ни е по-топло - надморската височина бе само 225 м.
Сутринта се събудих и установих, че сме стигнали в подножията на Олимп:
Бързо потеглихме с колата, защото имахме още доста километри (около 22 км) до изходния пункт - малкото селце Фтери.
Обикновено тактиката в Гърция е да се нощува на мястото, откъдето на следващия ден ще качваш планината с лека раница.
Но сега не направихме така, защото щеше да бъде по-студено през нощта - Фтери е на 1250 м н.в., а ние нощувахме на 225 м:
Пътят до селото бе криволичещ, но хубав, на места тесен. На едно място за кратко нямаше асфалт, но всякаква кола може да мине.
Спряхме до беседка с чешма (неработеща, но може би лятото ще я пуснат да тече), която се намираше до църквата. Имаше кокичета:
Самото село мисля, че преди е било изоставено и едва наскоро е било възродено. Улиците не бяха асфалтирани, бяха земни пътища.
Не се забелязваха хора, може би те идваха само за почивните дни (денят беше понеделник). Може би това беше вилна зона за почивка.
А това бе пътят, който ни чакаше - нагоре над селото, в северна посока през гората:
Планът беше прост: Да се качим без пътека по слабо изразеното било, което над селото водеше към връх Турла 2104 м.
Ръководехме се от джипиес и по спомени от Гугъл Сателит. Имахме за преодоляване само 850 метра денивелация до върха.
След Турла хващаме главното било на планината на изток, слизаме до седловина 1870 м и качваме първенеца Фламбуро 2188м.
В началото щеше да има малко гора, после стръмно, голо и тревисто било. Дали обаче щеше да има сняг по билото – не знаехме.
Имаше и по-пряк път директно до седловината, но пътеката минаваше през дере, където не знаехме дали нямаше лавинна опасност.
Ето защо избрахме безопасното било, а в малките ранички сложихме за резерва зимните обувки, котките, пикела и дебели ръкавици.
Близо над селото стигнахме до параклис със странна форма - прочетохме, че името му бе „Свети Георги“ - това беше добра поличба:
И започнаха цветята - кокичета, синчец, жълти и сини теменужки, иглики, сини и жълти минзухари...
По черни пътища и пътечки стигнахме до началото на билото, което трябваше да ни качи до първия двухилядник (връх Турла):
В Уикипедия пише, че Пиерия (Шапка) е гориста планина. В началото вървяхме през гора, която беше пострадала от стар пожар.
Като се качихме по-нависоко и видяхме, че наистина гората е горяла, на много места по склоновете стърчаха сухи стъбла на дървета.
Напредвахме без за бързаме, имахме цял ден на разположение. Времето беше сравнително топло, слънчево и приятно.
По едно време на североизток изведнъж се разкри нашата крайна цел - първенецът на Пиерия - връх Фламбуро (Байряк) 2188 м:
Пресякохме земния път, който идваше от селото, но той много заобикаляше, така че не беше изгодно да стигнем до тук по него:
Продължихме по билото, но вече през рехава гора. Изведнъж се появиха скалисти стъпала, от които се откриваха красиви панорами:
Отдалече тези скалисти участъци изглеждаха непристъпни от юг, но отблизо се преодоляваха лесно, или се заобикаляха.
А от северната им страна нямаше скали, а само трева, от север те се качваха много лесно и се разкриваха красиви гледки:
Олимп се възправяше на юг, полупокрит с облаци, които лека полека се вдигаха. Село Фтери, откъдето тръгнахме, също се виждаше:
Направо не беше за вярване колко високо сме се качили. Колата до църквата изглеждаше миниатюрна, но добре се различаваше:
Нагоре вече наклонът малко намаля, гората отстъпи място на храсти и обширни поляни и за наше щастие сняг нямаше:
Ето какво ни остана да изкачим - полегат тревист склон, който извеждаше на централното било на планината:
Малко остана - това е първият връх - Турла 2104 м (виждат се множество сухи стъбла на дървета, за които стана дума по-рано):
След него трябваше да се спуснем до дълбоката седловина на изток, след което отново да се катерим до първенеца връх Фламбуро:
Добре че не бързахме! И можехме да се наслаждаваме на гледките. Олимп вече се беше изчистил от облаците почти напълно:
Връх Турла напълно оправдава името си - думата „турла“ на гръцки означава:
„Нещо издигнато като купол; хълмовиден куп; заоблена височина; остър връх“.
Панорамата от върха бе добра, но не и отлична. Видимостта не беше голяма, особено на югозапад, към Пинд. Очаквах повече.
Негово величество - Олимп:
На запад планината Камвуния (Камбуния, Камбуница, Вунаса) и едвам очертаващите се планини на веригата Пинд:
На северозапад - язовир Полифито (Полифитоското езеро), разположено на река Алиакмонас (Бистрица, най-дългата река в Гърция):
И разбира се - първенецът връх Фламбуро (Байряк) 2188 м на изток:
Времето започна да напредва, затова не се любувахме дълго на гледката, а започнахме да слизаме към седловината на североизток:
В ниското имаше останал малко сняг, който не бе дълбок, но беше мокър, неприятен, трябваше да го заобикаляме при възможност:
Най-после слязохме на седловината, която се намираше на около 1870 м н.в., тоест бяхме „изгубили“ около 230 метра денивелация.
И отново трябваше да се катерим нагоре - ето пътят, който ни предстоеше:
Олимп ни следваше навсякъде. Не вярвах, че ще настъпи такъв момент, но вече започваше леко да ми омръзва:
Най-неочаквано по дърветата и по камъните открихме рехава червена маркировка, която водеше към първенеца Фламбуро:
Оставаха ни само едни нищо и никакви 320 метра денивелация и щяхме да стъпим на върха.
Теренът не беше никак труден, обаче умората започна да се натрупва, не бяхме и обядвали...
Поглед назад към връх Турла, от който слязохме - изглеждаше изключително стръмен, но може би това беше само оптическа илюзия:
Последни метри до върха - най-отгоре имаше корона от камъни, които за щастие бяха стабилни и лесно преодолими:
И ето ни на връх Фламбуро (Байряк) 2188 м - първенецът на планината Пиерия (Шапка)!
Бетонната кота на върха бе изрисувана като лице:
Имаше и кутия с тетрадка за записване на посещенията, в която се разписахме.
Странно как в такъв момент не ми хрумва никаква умна мъдра мисъл, която да запиша...
Снимах всичките страници на тетрадката (не бяха много), но други българи не видях да са писали.
А панорамата от върха... ето, пак останах без подходящи думи...
На юг - Олимп!
На югозапад-запад едвам се очертаваха планините на планинската верига Пинд, но все пак се виждаха зад връх Турла и Камвуния:
На север - язовирът Полифито, планините Синяцико, Вермио, Пелистер, Каймакчалан, Кожуф...
Това снежното е планината Нидже (Ворас) с връх Каймакчалан - героични битки са се водили там през Първата световна война:
Снимах каквото снимах, разписахме се в тетрадката - най-после беше време за обяд. Обядът беше скромен:
Слънцето клонеше все повече към залез, затова бързо слязохме обратно до седловината и хванахме едва доловима пътечка на юг:
Добре, че пътечката беше отбелязана на джипиеса. Скоро тя навлезе в гората и стана по-ясна и по-широка, на места леко стръмна:
Накрая пътеката с последна криволица слезе при поток на завой на земния път, който бяхме пресекли при качването на връх Турла:
Не ни оставаше нищо друго, освен да хванем пътя надолу и той да ни отведе след 4 километра обратно в селото.
Всъщност можеше от селото да се качим директно по този път и по пътеката лесно да стигнем до връх Фламбуро.
Но така нямаше да изкачим връх Турла, 3-ти или 4-ти по височина. А и сутринта не знаехме дали горе ще има сняг.
Пътят беше хубав, поддържан, можеше да се мине не само с джип, но може би и с по-висока кола. Имаше и гледки:
Постепенно залезът настъпи, но ние нямахме изглед към него. Вместо това имахме гледка към какво? Точно така - към Олимп!
Накрая стигнахме над селото, затворихме кръга, спуснахме се по уличките и установихме, че все пак в селото има някакъв живот:
А ето и вярната ни кола, търпеливо ни чакаше до църквата да се завърнем:
Последните метри преди да излезем на шосето Венера ни поздрави с ярката си светлина:
Така приключи днешният преход. Точно преди да се стъмни съвсем. Бяхме доволни.
Още една изкачена гръцка планина. Хубаво време. Хубави гледки. Около 9 часа преход.
Като заключение ще напиша, че планината Пиерия предлага още много възможности за преходи:
От север има хижа с път, който може би е проходим до голяма височина... Гори, скалисти ръбове, траверси...
Решихме да не вечеряме веднага, а да потеглим с колата и първо да отхвърлим пътя до мястото, където ще нощуваме.
Така и направихме. Върнахме се до село Фотина, минахме прохода между Олимп и Пиерия и слязохме в долините на Тесалия.
Планът беше да спим някъде на ниско. Минахме през селата Герания и Милея, започнахме да се катерим в планината Камбуния.
Минахме още едно малко село - Фармаки - джипиесът показа 700 м н.в., значи беше крайно време да намерим място за нощувка.
Отбихме по един земен път, който ни доведе до чешма с корито, тя за съжаление не течеше. Наблизо имаше равно тревисто място.
Разпънахме палатката и вечеряхме скромно - кебабчета. После заспахме. А на другата сутрин познайте с каква гледка се събудих?
Точно така - с гледката на Олимп и изгряващото слънце!
Но това вече е друг ден, друга планина, друг преход, друго приключение, друг пътепис...
(Следва продължение - връзка към пътеписа за планината Камбуница, след като го напиша...)
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Апр 23, 2020 10:56 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3283 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Продължението:
Последният ден 03.03.2020 г.: планината Камвуния, чутовният връх Амарбейс 1476 м, мързелуващи котки във Вергина и гируси в град Вероя:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
