Миналата 2019-та година, май месец, при един преход с един приятел от град Клисура до връх Вежен си дадох сметка, че вече съм изкачил над дузина от Старопланинските двухилядни върхове. Реших като се прибера, да разгледам подробно картата и да направя списък и груб план да изкача всички върхове над 2000м. в планината. Стара планина ми е много любима и се развълнувах от идеята. Всъщност, минато лято беше посветено на друга цел - да изкача върховете в Рила и Пирин над 2750м., до които не бях стигал. Но затова съм правил друга тема.
Та, пролетта и есента на 2019, както и юни 2020, направих няколко прехода за да завърша тази идея. Смятам да я споделя в настоящата тема.
Редно е да отбележа, също, че доста преди май 2019, вече бях чел поне 2 пъти темата на Павел Б за изкачването на всички двухилядници в България. Така че със сигурност, тази тема ми останала в съзнанието и вероятно ми е дала хоризонт за подобни идеи.
Ще карам от изток на запад, по примера на легендарния маршрут "Ком-Емине", който не съм правил, но това е съвсем друга тема, която няма да засягам.
ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА
ЧИПРОВСКА ПЛАНИНА
Края на юни 2020, с кола под наем пътувах до село Горни Лом, оставих колата до ВЕЦ-а, целта бе да стигна до заслон Мартиница, където да нощувам. Голяма част от пътя беше ужасно обрасъл. Поизмъчиха ме жегата, тежката раница и трудния терен с коприви, храсти и паднали дървета. На следващата сутрин се изкачих до билото на около 200м. източно от връх Мартинова чука. Обиколих трите коти на върха и продължих към върховете Орлов камик, Миджур, Оба и Неин връх. Движих се по най-изпъкналата част на билото и през всички възможни коти и възвишения. Разбира се, това означава, че в големи периоди стъпвах по самата граница, а тя все пак личи между помощните пирамиди. И така лявата щека в Сърбия, дясната в нашенско. Слизането от Неин връх до местността Неино равнище и после към долината без никаква пътека, беше не просто тежко и опасно. Беше си откровена глупост, особено за сам човек. Теренът може да те контузи по много начини, а обхват нямаше никакъв.
Връх Оба 2033м. / Чипровска планина - дял на Западна Стара планина:
Връх Миджур 2169м. - първенец на Чипровската планина - дял на Западна Стара планина:
Връх Мартинова чука 2016м. / Чипровска планина - дял на Западна Стара планина:
БЕРКОВСКА ПЛАНИНА
Беше чуден октомврийски ден (2019), направих еднодневен преход от прохода Петрохан до връх Ком. На връщане обиколих всички повишения на връх Среден Ком, както и връх Малък Ком.
Връх Ком 2016м. - първенец на Берковската планина - дял на Западна Стара планина:
СРЕДНА СТАРА ПЛАНИНА
ЗЛАТИШКО-ТЕТЕВЕНСКА ПЛАНИНА
В края на август 2018 тръгнах от гарата в Пирдоп през хижа Паскал, където хапнах. Изкачих върховете Косица, Паскал, Чемериката и Картала. Спуснах се в село Антон, откъдето отново с влак се върнах към София. Тогава малко ме респектираше денивелацията от Пирдоп до билото, но не беше трудно, отличен ден се получи. Даже толкова бях доволен, че веднага планирах и скоро след това направих преход и до красивия връх Свищиплаз. Но на Свищиплаз не му стигат 112м. за да влезе в настоящия албум.
Връх Косица 2001м. / Златишко-Тетевенска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Паскал 2029м. / Златишко-Тетевенска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Чемериката 2036м. / Златишко-Тетевенска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Картала 2035м. / Златишко-Тетевенска планина - дял на Средна Стара планина:
Октомври месец 2019, бяха делнични дни. Пътувах с автобус до Рибарица, оттам се качих до хижа Бенковски точно по залез. Бяхме само аз и хижарят. Много приятен домакин, след като се обадих по-рано същия ден, човекът действително ме очакваше и ме беше търсил докато съм ходил някъде без обхват. Скоро преди това бях гледал и епизодите на Мартин Стефанов за Ком-Емине и впечатлението ми, че хижа Бенковски е уютно място, се потвърди напълно.
На сутринта по изгрев тръгнах към билото. Изкачих върховете Братаница, Безименен, Булуваня, Тетевенска Баба и Гьолджука. Направих кратка почивка при най-хубавата Старопланинска чешма - "Петте чучура". Спуснах се до гарата в село Антон. Теренът там е много интересен, селото се вижда буквално като на длан, а наклонът предразполага да се свали светкавично надморска височина без каквата и да е опасност.
Връх Тетевенска Баба 2070м. / Златишко-Тетевенска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Булуваня 2043м. / Златишко-Тетевенска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Безименен 2002м. / Златишко-Тетевенска планина - дял на Средна Стара планина:
В средата на май 2019, тръгнахме от гара Клисура с мой вече бивш колега, който преди години е писал във форума с никнейм eazy. Изкачихме върховете Каменица, Вежен, Кота 2196м. северозападно от Вежен и връх Пъпа. Спуснахме се към гара Копривщица. При тръгването ни от Клисура, температурата беше над 20 градуса, а на Вежен беше 0 градуса и вятър със стойности между умерен и силен. Друго, с което помня този преход, е че положителната денивелация за деня беше 1820м. - рекорд, който в последсвтие веднъж изравних в Рила.
Връх Вежен 2198м. - първенец на Златишко-Тетевенската планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Каменица 2105м. / Златишко-Тетевенска планина - дял на Средна Стара планина:
В края на март 2018 с моя приятелка се качихме със Сопотския лифт и после кратък преход до хижа Добрила. На следващия ден направихме много приятно изкачване до връх Амбарица и до връх Малка Амбарица, където се бяха формирали огромни козирки към по-стръмните южни склонове на върха. Върнахме се пак с лифта в същия ден до Сопот.
Връх Амбарица 2166м. - първенец на Троянската планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Малка Амбарица 2143м. / Троянска планина - дял на Средна Стара планина:
КАЛОФЕРСКА ПЛАНИНА
През ноември 2019 с едно момче, което попита тук във форума за компания за Алпийския траверс, направихме добър тамдем за дадената цел. Оставихме колата му в Карлово и взехме автобус до Сопот, оттам с лифта и после 1 час преход до хижа Добрила. На сутринта тръгнахме преди изгрев - около 5 и 30 часа. С изключение на 2 зъбера източно от връх Голям Кръстец, изкачихме аболютно всички върхове, коти, скални грамади и възвишения по траверса до връх Жълтец. А.П. ми помогна решаващо на два три пъти при техничните участъци. Аз пък направих цялото планиране и задавах темпо, където се искаше просто издържливост. От Жълтец се спуснахме към хижа Васил Левски, където за кратко си починахме и хапнахме. След това с челници се спуснахме до Карлово. Стигнахме колата преди 21 часа.
Според някои източници границата между Троянската планина и Калоферската планина е при седловината между върховете Малка Амбарица и Малък Купен, а според други тази граница е при седловината между върховете Костенурката и Жълтец. Аз мисля, че първата версия е вярната.
Връх Малък Купен 2101м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Купена 2169м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Малък Кръстец 2021м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Голям Кръстец 2035м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Костенурката 2036м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Жълтец 2227м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Първото ми изкачване на връх Ботев беше през лятото на 2017 от хижа Васил Левски. Тогава не знаех за BGmountains и макар, че минахме на метри от връхните точки на Жълтец и Млечен чал, даже не знаех, че това са върхове. На връщане също не видях подсичаща пътека и пак се върнахме по билото. Да, тогава нямах особен опит, май беше третият ми преход изобщо в Стара планина. Тези 2 нощувки бяха и първите ми в хижа. Погледното от днес, съм доволен, че точно Васил Левски е първата хижа, в която съм отсядъл - скромни условия, но много чисто и с планинарска атмосфера.
През май 2019 тръгнах от село Тъжа до хижа Тъжа. Кадемлийското пръскало беше с отличен дебит, предвид топящите се преспи. В Тъжа може би ми е единствената нощувка в хижа, която откровено ми беше неприятна. Хижарите ми се сториха много любезни и съобразителни, столовата беше чудесна, но стаята, в която нощувах, беше брутална мизерия. Както и да е, районът там е направо красота от друг свят. По изгрев тръгнах към билото и върховете Калпака, Юрушка грамада, Параджика, Ушите, Малкия Юмрук, Ботев, Побита глава, Безименен, Млечен чал, Жълтец и спускане към хижа Левски за нощувка. На следващата сутрин проверих красивото Карловско пръскало и слязох в Карлово.
Връх Млечен чал 2255м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Безименен 2171м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Побита глава 2075м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Ботев 2376м. - първенец на Стара планина:
Връх Малкия юмрук 2340м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Ушите 2115м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Параджика 2209м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Юрушка грамада 2136м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Калпака 2036м. / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
В началото на ноември 2019 имах идея да обходя върховете на масива Равнец, даже смятах да пробвам за един ден от Карлово и обратно. Във влака се запознах с igurbev, той, обаче, беше в друга посока. Стигнах до хижа Равнец, където хапнах. Имаше мъгла с видимост няколко метра. Първо, не беше ясно дали си струва да продължа към билото; второ, вече бях сигурен, че в същия ден няма как да сляза обратно в Карлово и да хвана влак. Затова питах за нощувка в Равнец, но нямаше и едно свободно легло. Обадих се във Васил Левски, където резервирах без проблем. Тръгнах нагоре в почти нулева видимост. Стигнах до връх Кочмара, но макар и равен, масивът Равнец не е място, където искам да се изгубя при тази клаустрофобична мъгла. Зарязах останалите цели и слязох към хижа Васил Левски през Дюза (Петолъчката). На сутринта бях съвсем свеж, въпреки голямата денивеция за нищо от предния ден и съответно тръгнах обратно нагоре към Равнец. Обходих върховете Сините камъни, Селската могила, Белчу, Равнец, Сютлючал, Кочмара отново. Пак през хижа Равнец слязох към Карлово. Този ден времето беше отлично и гледките към основното било много впечатляващи.
Връх Кочмара 2017м. / Масив Равнец / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Равнец (Черната могила) 2021м. е първенец на масива Равнец / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Селската могила 2017м. / Масив Равнец / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
През април 2019-та исках да стигна до най-високите върхове на масива Триглав. От доста време ми беше мечта. В първия ден стигнах от село Тъжа до хижа Триглав, където нощувах. Предварително питах във форума за информация, Стефан Илиев директно посъветна да хвана реброто, което води към Голям Кадемлия, аз все още се колебаех дали да не тръгна да обикалям по пътя. Хижарите, обаче, окончателно ме обедиха, че няма никакви технични участъци по южното ребро на Голям Кадемлия. В чудесен ден с много сняг горе на върховете изкачих Голям Кадемлия, Малък Кадемлия и Пиргос. Зли връх Мазалат оставих за друг път. После слязох обратно до хижа Триглав - почивка, хапване и газ към село Тъжа за влака.
През ноември 2019-та се върнах за Зли връх Мазалат, както и за тази мистична кота, отбелязана като връх Падитът 2001м. Хванах следобния влак от София до Тъжа и преходът до хижа Русалка беше изцяло на челник, в мъгла и слаб дъжд. На сутринта тръгнах в слънчево време към връх Паунът. Малко трудно пресякох реката, но стигнах Паунът без проблем. Там, обаче, условията се смениха за минути. Огромен облак обхвана целия масив и остана така почти до края на деня. От по-ниското изглеждаше все едно горе има съвсем малко сняг. На над 1800м. като че ли изведнъж вече се затъше сериозно. Стигнах Падитът и продължих към седловината между Пиргос и Зли връх Мазалат. Там снегът вече беше достатъчен и за лавина. При скалите на най-високата точка на Зли връх, фирнът беше толкова твърд, че нямаше как да се забият щеките - беше откровено за котки и пикел. Стигнах върха успешно все пак; гледки никакви; затова и снимката по-долу е от априлския преход.
Връх Голям Кадемлия 2275м. е първенец на масива Триглав / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Малък Кадемлия 2226м. / масив Триглав / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Падитът 2001м. / масив Триглав / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Пиргос 2195м. / масив Триглав / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
Връх Мазалат (Зли връх) 2197м. / масив Триглав / Калоферска планина - дял на Средна Стара планина:
За да бъде изчерпателен този албум, са включени и Малка Амбарица, Малък Кръстец и Малкия юмрук, които според някои карти не се считат за върхове.
И ако има начинаещи ентусиасти, които тепърва тръгват да опознават Стара планина, нека знаят, че има дори повече красиви и панорамни върхове под 2000м., които си струват изкачването.
Интересна темичка, Димов. Прочетох всичко 2 пъти и чак сега се замислих, че повечето от тези върхове съм ги качвал и всеки си има собствена история в главата ми. И естествено има абзац, който ми избоде очите. От масива Равнец нямам нито 1 връх, нито съм ходил там. Нещо не мога да си намеря сродна откачалка да отидем, а сам не ми се мятат крачоли. За последно преди 2 седмици предложих на групичката ни да отидем там и не получих отговор. На 11-ти юли бяхме на засл. Ботев и коментирахме вр. Кочмара и какво означава думата "кочмар". Кочмар бил човек, който пасе стадо мъжки кози. Поводът на разговора бе, че имам колега с фамилията Кочмаров.
Другият връх, който ми липсва с колекцията е Мартинова чука. За там не съм се сещал даже …
Според някои източници границата между Троянската планина и Калоферската планина е при седловината между върховете Малка Амбарица и Малък Купен, а според други тази граница е при седловината между върховете Костенурката и Жълтец. Аз мисля, че първата версия е вярната.
Втората е вярната, с уговорката, че всякакви деления са субективни - дело на хората. На планината хич не и пука за това. След 100 години някой може да реши да я надели по друг начин.
Относно това, кои върхове се броят за отделни(горе-долу е същото като по-горе), Калпакът е част от масива на Юрушка грамада и не се брои за отделен. Падитът също не би трябвало да се брои за отделен. На югоизток от Мазалат има един връх Ливадата(1953м). Другият месец планирам да го напъпля, да го разгледам от близо, колко е отделен пък той. Не че съм компетентен, но око да види.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Сря Юли 22, 2020 10:34 am
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 317
Svetlix написа:
Интересна темичка, Димов. Прочетох всичко 2 пъти и чак сега се замислих, че повечето от тези върхове съм ги качвал и всеки си има собствена история в главата ми. И естествено има абзац, който ми избоде очите. От масива Равнец нямам нито 1 връх, нито съм ходил там. Нещо не мога да си намеря сродна откачалка да отидем, а сам не ми се мятат крачоли. За последно преди 2 седмици предложих на групичката ни да отидем там и не получих отговор. На 11-ти юли бяхме на засл. Ботев и коментирахме вр. Кочмара и какво означава думата "кочмар". Кочмар бил човек, който пасе стадо мъжки кози. Поводът на разговора бе, че имам колега с фамилията Кочмаров.
Другият връх, който ми липсва с колекцията е Мартинова чука. За там не съм се сещал даже …
Поздравления за труда!
Благодаря, че си разгледал Svetlix! Според мене, разходка по масива Равнец си струва заради гледката към Алпийския траверс и изобщо съм основното било. Виждаш подредени върховете от Амбарица до Параджика, при положение, че гледната ти точка е на 2000м. Доста по-различно е, отколкото да се гледат върховете от ниското. От източните коти / върхове на масива се виждат Райските скали, голяма част от Южния Джендем, както и масива Триглав. За мене също е интересно това, че макар и доста плосък отгоре, повечето склонове на масива са доста стръмни.
Много любопитна е информацията за "Кочмара", нямах представа, че това е значението.
mislesht написа:
Втората е вярната, с уговорката, че всякакви деления са субективни - дело на хората. На планината хич не и пука за това. След 100 години някой може да реши да я надели по друг начин.
Относно това, кои върхове се броят за отделни(горе-долу е същото като по-горе), Калпакът е част от масива на Юрушка грамада и не се брои за отделен. Падитът също не би трябвало да се брои за отделен. На югоизток от Мазалат има един връх Ливадата(1953м). Другият месец планирам да го напъпля, да го разгледам от близо, колко е отделен пък той. Не че съм компетентен, но око да види.
Да, така е, относителни са тези въпроси. Преди, много се вълнувах, когато дадена кота се води връх без основание, а друга не е връх, макар географски да е. Но сега вече просто приемам природата и картата, такива каквито са. Дори и Калпака да не е връх, ето сега си спомням, че там видях дива коза (май единсвената ми подобна среща в Балкана). Оттам е интересна гледната точка към Марагидик, както и към самата Юрушка грамада. Което значи, че пак за мене отбивката си е струвала. Това, което казваш за връх Калпака, и което е коментирано многократно за Малкия юмрук, може да се каже и за връх Ушите, който също не е особено отделен от Параджика. Както и за върховете на масива Равнец.
Винаги ще ми бъдат интересни всички географски факти и съм благодарен за всяка нова информация, но вече съм приел относителността на това кое е връх и кое не.
Сещам се, също, за кота 2119м. в Осоговската планина, от източната страна има 91м. денивелация от седловината с Църни камък, а от запад 45м. денивелация до седловината с Шапка, а на север се отделя много ясно израрен рид. И въпреки това не се води връх. А наоколо имаме върхове като Горна Сулумка и Трите буки. Но така е, приемам го и всички ги харесвам.
Равнец много си заслужава, но с повишено внимание.
Мислешт, така е, планинарските работи са тънки и затова с тях се захващат само мислешти хора.
Сря Юли 22, 2020 11:46 pm
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 317
ray написа:
Димов, респект и поздравления! Естетска работа!
Равнец много си заслужава, но с повишено внимание.
Благодаря, че си разгледал!
За Равнец, както разказах по-горе, в първия ден ходих в непрогледна мъгла. Стигнах връх Кочмара, но усетих, че ако не ползвах Oruxmaps на телефона имаше вероятност да се загубя. На втория ден, при ясно време вече, докато обикалях източните върхове на масива, Oruxmaps не работеше, локализираше ме на невъзможни места. Ако това се беше случило в мъглата, лесно може на равния Равнец от нищо да се получи ситуация.
Втората е вярната, с уговорката, че всякакви деления са субективни - дело на хората. На планината хич не и пука за това. След 100 години някой може да реши да я надели по друг начин.
Относно това, кои върхове се броят за отделни(горе-долу е същото като по-горе), Калпакът е част от масива на Юрушка грамада и не се брои за отделен. Падитът също не би трябвало да се брои за отделен. На югоизток от Мазалат има един връх Ливадата(1953м). Другият месец планирам да го напъпля, да го разгледам от близо, колко е отделен пък той. Не че съм компетентен, но око да види.
Да, така е, относителни са тези въпроси. Преди, много се вълнувах, когато дадена кота се води връх без основание, а друга не е връх, макар географски да е. Но сега вече просто приемам природата и картата, такива каквито са. Дори и Калпака да не е връх, ето сега си спомням, че там видях дива коза (май единсвената ми подобна среща в Балкана). Оттам е интересна гледната точка към Марагидик, както и към самата Юрушка грамада. Което значи, че пак за мене отбивката си е струвала. Това, което казваш за връх Калпака, и което е коментирано многократно за Малкия юмрук, може да се каже и за връх Ушите, който също не е особено отделен от Параджика. Както и за върховете на масива Равнец.
Винаги ще ми бъдат интересни всички географски факти и съм благодарен за всяка нова информация, но вече съм приел относителността на това кое е връх и кое не.
Сещам се, също, за кота 2119м. в Осоговската планина, от източната страна има 91м. денивелация от седловината с Църни камък, а от запад 45м. денивелация до седловината с Шапка, а на север се отделя много ясно израрен рид. И въпреки това не се води връх. А наоколо имаме върхове като Горна Сулумка и Трите буки. Но така е, приемам го и всички ги харесвам.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Чет Юли 23, 2020 12:07 pm
aliosha77
Регистриран на: 31 Дек 2019 Мнения: 191
Прекрасна тема, Dimov! (y)
В интерес на истината, и аз съм замислил някакъв подобен обход на старопланинските двухилядници и планирам кой връх и откъде да атакувам.
Интересно ми е как се стига до онези най-западните - Оба, Миджур, Мартинова чука... Нали са на самата сръбска граница - свободен ли е достъпът, няма ли проблеми с граничните власти?
Още веднъж, поздравления!
Нед Фев 21, 2021 5:01 pm
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 317
aliosha77 написа:
Прекрасна тема, Dimov! (y)
В интерес на истината, и аз съм замислил някакъв подобен обход на старопланинските двухилядници и планирам кой връх и откъде да атакувам.
Интересно ми е как се стига до онези най-западните - Оба, Миджур, Мартинова чука... Нали са на самата сръбска граница - свободен ли е достъпът, няма ли проблеми с граничните власти?
Още веднъж, поздравления!
Благодаря, че си разгледал и обърнал внимание!
Действително, достигането до Мартинова чука, Миджур и Оба е най-сложно логистично, затова и този преход го отгалах известно време, докато не остана само той за да си завърша идеята. Първо, с обществен транспорт е почти немислимо и би означавало загуба на поне 2 дни в излишна логистика, т.е. трябва задължително с кола (споменавам го, ако е останал още някой, който разчита на влакове и автобуси).
Сериозен е и въпросът с нощувката. Хижа Миджур е прекалено ниско и просто не е подходяща, ако се планира преход до общо 5 върха, наредени на билото. Ако е само до връх Миджур, тогава добре, ще се направят 1400м. денивелация, нагоре и надолу и готово.
Относно граничните власти, не е имало проблем. Писах на мейла 5-6 дни предварително и в деня преди да тръгна, получих обаждане, че имам разрешение. За реда за посещение на граничната ивица много пъти е ставала дискусия във форума. Ето тук една, която май се провокира от мой коментар:
В днешно време, редът е уведомителен, а не разрешителен. Т.е. трябва седмица или повече предварително да се изпрати на и-мейла на ГД Гранична полиция (има го в контакти на сайта на МВР) точния план на прехода, както и данните на участниците в него - имена, егн, телефони. Ако това е изпълнено, най-често няма проблем. Е, сещам се и за едно изключение, което също съм описвал в темата за Влахина+Малешевска+Огражден.
Конкретно за прехода в Западна Стара планина: Трудничко достигнах от ВЕЦ-а на Горни Лом до заслон Мартиница. Ясен път или пътека просто няма - забих се ужасни терени с коприва, паднали дървета, храсти. Носих не особено лек спален чувал и храна за 2 дни - съответно раницата ми надхвърли 10 кг - това също ме поизмъчи.
Нощувката на заслон Мартиница също не е голямо удоволствие - мръсно си е по леглата и нормално - не е поддържана хижа все пак.
На следващия ден като че ли се вработих по-добре с раницата и отворих крачка към Мартинова чука. От тази страна билото си е стръмно, но веднъж човек качи ли се горе, вървенето става леко и започва истинското удоволствие от прехода. Движих се по самата граница и през всички върхове и повишения. Последователно преминах през Мартинова чука - Орлов камик - Миджур - Оба - Неин връх.
И тук идва въпросът защо ми трябваше да ходя до Неин връх. Спускането оттам към долината на Равна река, беше доста рисковано - през стръмни участъци, камъни или морени покрити от храсти, паднали дървета блокиращи напълно продължението. Бях си навил на пръста, че това е естествената линия на прехода - от Оба към Неин връх - после Неино равнище и импровизирано спускане към долината - голяма глупост. От Оба трябваше да се върна до седловината с Миджур и да си сляза по широкия черен път, идващ от хижа Миджур и излизащ на границата. Но не, не исках да има връщане, а линия по билото.
Нед Фев 21, 2021 11:54 pm
aliosha77
Регистриран на: 31 Дек 2019 Мнения: 191
Dimov написа:
Благодаря, че си разгледал и обърнал внимание!
Благодаря! Даваш изключително ценна информация.
Засега тези западните върхове ми остават като по-далечни планове. По-скоро съм се концентрирал върху главното било на Централен Балкан и към масива Равнец. Ама живот и здраве да има - ще видим!
Пон Фев 22, 2021 11:03 am
bobbyfm
Регистриран на: 23 Яну 2014 Мнения: 130
Dimov написа:
Трудничко достигнах от ВЕЦ-а на Горни Лом до заслон Мартиница. Ясен път или пътека просто няма - забих се ужасни терени с коприва, паднали дървета, храсти. Носих не особено лек спален чувал и храна за 2 дни - съответно раницата ми надхвърли 10 кг - това също ме поизмъчи.
А от Връшка чука до Оба е в пъти по-ужасно. А бяхме и с над 20 кг раници... Иначе за мен между Оба и Ком е най-красивата част от билото на планината
Много отдавна имах тази идея - може би още от 2018-та. Исках да достигна първенците на дяловете в Западна Стара планина, разположени между проходите Петрохан и Витиня. Към тях добавям и Чепън планина, макар да е на запад от посочените граници, делът все пак граничи със Софийското поле, така че си пасва със заглавието. Друга обща характеристика на повечето от дяловете, включени в настоящия албум, е че имат допир с Искърското дефиле. Много често стартовата точка за изкачването е именно някоя жп гара в дефилето.
През тези години тази мисъл си вървеше без напрежение и крайни срокове, паралелно с други по-трудни за осъществяване цели. Знаех, че един ден ще бъде завършена. Този ден беше средата на октомври 2022-ра, когато преминах всички възможни коти на връх Тодорини кукли.
Съществена роля във формирането и осъществяването на тази цел, има книгата на Момчил Цветанов - "Българските планини", където той детайлно описва границите на дяловете на Стара планина, както и на всички останали наши планини. Може би се повтарям от една друга тема с това изречение, но намирам за голямо богатство разнообразието от релеф, надморска височина, скални форми и панорамни гледки на толкова компактно пространство в близост до София.
Включил съм 2 върха, които са подгласници на първенците на дялове, но са може би по-популярни сред туристите от самите първенци.
Връх Петровски кръст 1206м. е първенец на Старопланинския дял "Чепън". Изкачих върха за първи път през септември 2018г. Достигнах Драгоман с БДЖ. Беше прекрасен ден - предпоследен от астрономическото лято и гледките бяха блаженство. Наскоро пак стигнах върха, участвайки в състезание по планинско бягане. Също пазя хубави спомени, макар и различни от туристическите.
Продължавам на изток. В средата на октомври 2022-ра, тръгнах от прохода Петрохан около 14.40 следобед към върховете Чамляку и Тодорини кукли. Обиколих всички възможни коти и възвишения към Тодорини кукли. След което, вече по залез, започнах спускане на север към Вършец, където нощувах. Вече по тъмно, на челник, се натъкнах на напълно обрасли, почти несъществуващи черни пътища, блокирани и от паднали дървета. Когато все пак стигнах града, направо празнувах, че съм се измъкнал от създалата се ситуация.
Връх Тодорини кукли 1785м. е първенец на Старопланинския дял "Козница".
Тръгнах от село Бракьовци през март 2022-ра. На билото имаше до 30-50см. сняг, но условията за преход бяха добри. Обиколих отново всички коти по рида Равно буче, както и едноименния връх.
Връх Равно буче 1499м. е първенец на Старопланинския дял "Понор".
В средата на май 2020-та, тръгнах от гара Бов към върховете Драгоданица и Сърбеница, както и някои безименни хълмове между тях.
Връх Сърбеница 1482м. е втори по височина в Старопланинския дял "Понор" и се отличава с това, че изглежда напълно различно, гледан от различните страни.
Като селектирах върховете и снимките за албума, се получиха 11 броя. Не исках да махам нищо. Реших да добавя връх, който не е първенец и така да закръгля на една дузина.
Каишов връх 1413м. се намира в Старопланинския дял "Понор", изкачих го през ноември 2018-та от Церово. Преходът беше в разкошни есенни условия, в този ден изкачих и върховете Торсилова могила и Башовица.
В средата на април 2019-та, в един ту дъждовен, ту мъглив ден, се разходих от Своге до връх Церия.
Връх Церия 1288м. е първенец на Старопланинския дял "Мала планина".
В началото на април 2018-та, от втори опит, изкачих връх Бегличка могила 1481м. А първият (неуспешен) опит беше през февруари същата година. Имаше над 0,5м. сняг, не избрах и най-оптималния маршрут и се наложи да се откажа малко преди заслон Очиндол.
Врачанската планина е изумително красив дял, всеки виждал "Вратцата" от север или "Кобилини стени" от юг, знае за какво става дума.
Връх Бегличка могила 1481м. е първенец на Старопланинския дял "Врачанска планина".
Най-дългият ми туристически еднодневен преход започна от гарата на село Реброво до връх Чукава 1588м. Подминах върха и го изкачих от изток, след това се спуснах на запад. Получиха се над 40км. Минах през някои много интересни махали, характерни за Искърското дефиле.
Връх Чукава 1588м. е първенец на Старопланинския дял "Голема планина".
В средата на декември 2018-та, в доволно количество сняг изкачих връх Издремец, тръгвайки от Гара Бов. Няколко дни по-рано имаше един неуспешен опит за върха, тъй като с компанията изгубихме твърде много време в хижа Тръстеная. Не бива да се пропуска южната кота на върха - оттам има гледка към Витоша и София.
Връх Издремец 1493м. е втори по височина в Старопланинския дял "Голема планина", но е може би по-популярен сред туристите от първенеца Чукава.
През октомври 2019-та, с едно момче, с което се запознахме чрез форума, тръгнахме от село Осеновлаг към връх Козница. Денят беше много мъглив и снимката по-долу е от съвсем друг преход (от склоновете на връх Издремец). Връх Козница има още 2 коти на северозапад - 1642м. и 1633м. - разбира се, че си направихме кръгов маршрут, минавайки и през тях.
Връх Козница 1636м. е първенец на Старопланинския дял "Ржана".
През декември 2021-ва тръгнах от град Бухово към връх Готен. Известен в фактът, че около върха, има доста изоставени уранови мини и леко завишени нива на радиация.
Описал съм прехода тук:
http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=154350#154350
Връх Готен 1294м. е първенец на Старопланинския дял "Софийска планина". (Снимката е направена при друг преход.)
През май месец 2018-та година, изкачих връх Мургаш, тръгвайки от село Желява. Върхът е известен и с това, че на него се намира една от четирите високопланински метереологични наблюдателници в страната. Условията през целия ден, бяха като пред пролетна буря, която така и не настъпи. Снимката е от друг ден, от склоновете на връх Звездец.
Връх Мургаш 1687м. е първенец на едноименния Старопланинския дял.
Правя уговорката, че целта на темата не е да е пътепис, а само справочно да представи тези Старопланински дялове и техните върхове. Може да даде идея на някой да попълни колекцията си, ако има някой липсващ връх.
Последната промяна е направена от Dimov на Нед Ное 20, 2022 1:05 am; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Ное 19, 2022 7:03 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Много интересно. Аз не бях чел първата част за върховете над 2000 метра, и сега прочетох всичко. Затова е хубаво някои теми от време на време да се разбутват ... Добре пишеш, стегнато и снимките не са толкова големи че да не знаеш накъде да скролваш и да ти се изгуби текста. Харесва ми презентацията и всичко. Даже ако имаш повече наблюдения и си ги записал, може да напишеш/издадеш нещо по-дълго
Съб Ное 19, 2022 7:44 pm
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 317
kaloyanv написа:
Много интересно. Аз не бях чел първата част за върховете над 2000 метра, и сега прочетох всичко. Затова е хубаво някои теми от време на време да се разбутват ... Добре пишеш, стегнато и снимките не са толкова големи че да не знаеш накъде да скролваш и да ти се изгуби текста. Харесва ми презентацията и всичко. Даже ако имаш повече наблюдения и си ги записал, може да напишеш/издадеш нещо по-дълго
Благодаря, че си разгледал, включително и първата (основна) част на темата!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
