Рила планина: село Пастра - язовир Калин - връх голям Калин
Напоследък не заливам форума с теми, както преди! Много ангажименти, но в малкото свободно време поемам задължително към планините. А и при новото хоби "с велосипед" хубавите фотоси остават на заден план, снимам единствено с телефона. Лек багаж и бързи километражи с немалко денивелация за кратко време.
Навъртях хиляди километри по планини, черни пътища и пътеки, а и без пътеки... В "Пландемията" между март и май успях да реализирам 16 прехода в планините. Получиха се някои интересни неща, част от които ще споделя, други - не. Този преход е едно от тях... Научих се и да ремонтирам велосипеди, това със сигурност ми се отдава, а и има нужда...
Язовир "Калин" е най-високо разположеният язовир в България и на Балканския полуостров – 2394 м.н.в.
Построен е през 1943-1946 г. от дружество "Гранитоид", заедно с високопланинските ВЕЦ от група "Рила" – "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила". Свързан е с вертикална шахта и тунел с язовир "Карагьол", разположен наблизо, като така двата образуват "скачени съдове".
В близост до язовира се намира туристическата хижа Иван Вазов. До местността се достига по живописен път, започващ от село Пастра и преодоляващ около 1700 метра денивелация по склоновете на Рила. Пътят е частен служебен и в миналото не е бил отворен за обществен достъп. Разбира се, всяко правило има изключения. В годините законите се изменят и през КПП-а по пътя допускат коли, джипове, мотори...
Отдавна отлагах мероприятието "изкачване на връх голям Калин". 2000 са метрите положителна денивелация по най-стръмният път в България до най-високият язовир на Балканите и в България - язовир Калин и връх голям Калин, кацнал над него. Това се случи със синята РАМ машина за 4 часа на качване и слизане до село Пастра в изходна позиция с криви от прегряването и нажежени дискове на спирачките... Това ми е и първи връх в Рила за тази година с много парене в краката и труден старт, след тежка вечер под открито небе... Пътувайте и изкачвайте върхове (няма време) - горите изчезват със страшна скорост! Качвам малко снимки с телефона, част от които са панорамни.
Утрото беше почти вледеняващо и захапвах бързо серпентините на стръмния път. Трябваше да преодолея 17 км на посока. След няколко часа на "маса" и ракия от рози, не беше лесно. Тежеше ми в гърдите и главата ми се въртеше, като небосвода в предната вечер! Тествах 500 луменовия фар в реални условия и истински тъмен път. Отлично представяне и мощно осветяване...
Предният ден пък беше определен за път до Рила и село Пастра. С Катя го оползотворихме добре. Не тръгнахме рано, не си давахме много зор, а и нямаше задръствания. Отбихме се до познатото заведение хан "Дяволски води". Хубава кухня на добри цени. Подредено, спретнато място. С красива природа и прохлада.
Хубави места за бивак има по пътя за Рилския манастир, но трудно се намират.
В онези години състезанието е било свирепо. В строежи, открития, надмощие, войни. Всеки е искал да е "най". Това продъжава и до ден днешен, като планетата е вече съсипана и няма връщане назад...
Пътят наистина е величествен. Серпентините могъщо набират височина, а цялата планина е била взривявана и бетонирана. Сгради, преливници, тръби, стълбове, пътища, прокопаване на скали, укрепване на склоновете... Ледените пориви на октомврийският вятър ме смразяваха в дълбоката долина. Мащабът на мястото не може да се опише и пресъздаде, но все пак се качих високо над пътя по заледените камъни и направих няколко панорамни снимки.
Язовир Калин и Поличите - върховете от билото насреща, кацнали високо над него.
Скоро е валял сняг. Оставям колелото до една пряспа и поемам пеш към връх голям Калин, с което да преизпълня плана.
Язовир Калин.
Голямото Пазардере и хижа Иван Вазов.
На връх голям Калин.
Към връх малък Калин и острите зъбери. Подухваше силно и скалите бяха мокри. Виждаше се и Винтчето, от което се разкрива гледка към Карагьол. Не знаех за това и само гледах отгоре паркиращите джипове и автомобили... Пропуск и повод за следващо посещение на района.
Слизането по пътя е изпитание за велосипеди, мотори и автомобили. 17 километровото трасе спуска 2000 метра денивелация и всичко прегрява.
След люто слизане има компенсация. Люто подсилване с шкембе чорба преди пътя към дома и по тъмно сме вкъщи...
От къщата на тъщата гледката е точно към Калините и Поличите. Когато ходим на гости всяка сутрин се събуждам с мисълта, че трябва да ги видя. Не мога да им се наситя. Особено зимата!
Качвал съм се от там към Пастра и ходихме до х. Иван Вазов. На отиване по маркираната пътека, а на връщане през малък Калин по пирамидките. Изкачването от с. Пастра до яз. Калин е предизвикателство, дори с кола. Пътят е невероятно красив погледнат отгоре. А вече горе е някак странно - естествена природна красота в сблъсък със следите от човешката дейност. Гледаш уникално красивият Карагьол и … траверсите положени край него. Странно е и изглежда все едно от друга планета. И все пак си го харесвам това местенце …
Поздравления за прехода!
ПС: Вземи се появяй тука по-често и качвай, че се затъжихме
През лятото на 2012 минах маршрута с група приятели. Само че се спуснахме на "Иван Вазов", където пренощувахме и на утрето газ към Рилския манастир.
Някои от нас го тичаха.
Марто, напреди ме кефеше повече отколкото напоследък! Но добре все пак че дойде. Ама виж сега, какви ангажименти бе друже, нали уж не работиш??? Недей и ти кат мадамите дето все кат ги поканиш все имат некви ангажименти... наместо направо да рекат че сме грозен гнусен гъс. И нторо, как тъй баш в онзи период си напраил толкова ходения? А? Кажи де, кажи. И кво е тва русе? А след туй ще те запитаме и за калините. Иначе моите уважения за суджуците и всичко останало какхпо си му е реда в раницата. И за туй че не си егоист и не ходиш сам. Но има нужда от горните уяснения.
През лятото на 2012 минах маршрута с група приятели. Само че се спуснахме на "Иван Вазов", където пренощувахме и на утрето газ към Рилския манастир.
Някои от нас го тичаха.
А после Бог създаде пикапа
Главният изпълнителен директор на една от гигантските компании каза:
Велосипеда не спасява планетата, а напротив, това е бавната смърт на икономиката, защото колоездачът
Той не купува кола и не тегли заем върху нея
Не купува автомобилна застраховка
Не купува гориво
Той не изпраща колата си за поддръжка и ремонт
- Не използва платен паркинг
Не причинява опасни произшествия
- Не се изискват многолентови магистрали
Не затлъстява. Здравите хора не са от съществено значение за икономиката.
Те не купуват лекарства
Те не ходят в болници или при лекари.
Те не добавят нищо към БВП на страната. От друга страна, всеки нов ресторант на Макдоналдс създава поне 30 работни места
10 кардиолози
И 10 зъболекари
И 10 експерти за отслабване
Плюс хората, които работят в ресторанта.
Забележка: Ходенето е по-лошо от велосипеда! Тези, които ходят, дори не купуват колело ..., 😁😁😁😁
Марто, извинявай за спама!
Пет Окт 09, 2020 10:00 pm
JJJ_JSN
Регистриран на: 26 Сеп 2016 Мнения: 15
Страхотен маршрут. Само една малка забележка-пирамидата е на малкия Калин, а зъберите-голям Калин.
Регистриран на: 08 Май 2019 Мнения: 39 Местожителство: София
Да не отварям нова тема…
Обмислям ходене пеш до яз. Калин и двата върха над него
Възможно ли е да се направи за един ден и от къде?
Обмислях идеята от тръгване от хижа Пионерска, но ми се струва, че ще е поне 7 часа в посока?
Идеята да се кача с джипа по пътя ми се струва, че ще е много каране (от София) за никакво ходене
Възможно ли е да се направи за един ден и от къде?
Сравнително по-рядко посещавани, но доста интересни, са подходите откъм Дупница (жълта марка), Рила (зелена марка) и Падала (синя марка). Денивелацията е голяма (дори от Падала), но някои биха могли и за ден да обходят маршрута. Летният пек, обаче, би бил зашеметяващ.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юли 18, 2022 8:52 pm
Caleb
Регистриран на: 08 Май 2019 Мнения: 39 Местожителство: София
Като гледам от Падала е най-къс прехода
Горе-долу колко е като ходене, денивелацията е ясно че ще 1600 метра?
От Пионерска няма ли да е по-малко (опитвам се да се ориентирам по картата), а и част от маршрута е познат на всички
От Пионерска няма ли да е по-малко (опитвам се да се ориентирам по картата), а и част от маршрута е познат на всички
От Пионерска до Раздела са +1060m. Сетне от Ив. Вазов до Голям Калин още +400m. На връщане от Ив. Вазов до Раздела има още +300m, така че общо стават към 1800m изкачване и още толкова слизане. Освен това се преминава през пренаселения (особено през лятото) и страдащ район на Седемте езера...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юли 18, 2022 9:40 pm
vandu
Регистриран на: 03 Апр 2012 Мнения: 203
От Пионерска най-кратко е през в. Кабул и в. Отовица. Ако се качваш с лифта пак е опция през в. Отовица.
Кмета на с. Бадино ми е казвал че с джип се е качвал до малък Полич да прибира някакъв отвеян планинар, но не знам подробности.
От няколко години се каня да сляза Полич - Смочево/ Бадино
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Много ангажименти, но в малкото свободно време поемам задължително към планините. А и при новото хоби "с велосипед" хубавите фотоси остават на заден план, снимам единствено с телефона. Лек багаж и бързи километражи с немалко денивелация за кратко време. 
