Хубава снимка на Луната, въпреки че е пълнолуние (пълнолунието не е най-доброто време за наблюдение на Луната, защото тогава планините и кратерите хвърлят най-малки сенки, а колкото по-големи са сенките, толкова контрастът е по-голям и се наблюдават повече детайли). На снимката се виждат доста подробности – големите кратери Тихо, Кеплер, Коперник, Платон... и планините Алпи, Кавказ, Апенини и с малко по-голямо въображение Карпатите (на Луната има планини и планински вериги, които са кръстени с имена на планини на Земята. В миналото се е предполагало, че тъмните петна по лунната повърхност са морета, но сега се знае, че в тези „морета“ няма вода, а това са равни области от базалт/втвърдена лава, покрити с лунна пепел).
Още веднъж – впечатляваща снимка, като се има предвид, че е правена преди много, много години в една далечна, далечна галактика, пардон – хижа.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Нед Яну 30, 2022 8:42 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
След като през първата половина на месец януари Меркурий беше в максимална източна елонгация (максимално отдалечен от Слънцето в посока изток от него) и се виждаше вечер малко след залеза на Слънцето, в средата на месец февруари Меркурий отново е в максимална елонгация – този път западна (максимално отдалечен от Слънцето в посока запад).
Планетата ще бъде най-отдалечена (на 26 градуса западно от Слънцето) в нощта на 16 срещу 17 февруари 2022 г. Десетина дни преди тази дата и десетина дни след нея Меркурий ще може да се наблюдава сутрин, половин-един час преди изгрева на Слънцето, но само ако няма препятствия на хоризонта на изток (азимут приблизително 120 градуса), тъй като планетата не се издига на повече от 7 градуса над хоризонта. Малко по-нагоре и вляво (западно) от Меркурий е ярката Венера, която вече също се наблюдава сутрин, тоест стана Зорница.
Телескопът „Джеймс Уеб“ засне своята първа звезда и дори си направи селфи, съобщи NASA.
Тези стъпки са част от няколкомесечен процес на наместване на гигантското златно огледало, което ще разплете мистериите на ранната Вселена.
Първата снимка на космоса не е особено впечатляваща – 18 замъглени бели точици на черен фон. Всички те показват един и същи обект – HD 84406, изолирана звезда в съзвездието Голяма мечка.
Постижението обаче е голямо. 18-те точки са заснети от 18-те индивидуални фрагмента на основното огледало и снимката по-долу ще бъде използвана за наместването и фокусирането на тези шестоъгълни части.
Източник: NASA
Светлината отскача от сегменти във второто огледало на телескопа, а впоследствие до камерата в близкия до инфрачервения спектър (NIRCam) – основният инструмент за снимане на „Джеймс Уеб“.
Процесът по фотографирането започва на 2 февруари, като телескопът се насочва към различни части от небосвода, на които би трябвало да се намира самата звезда.
Въпреки че първоначалното поле на търсене покрива небосвод с размера на Луната, всички точки са се намирали в близост до централната част, което означава, че обсерваторията вече е сравнително добре наместена.
За да подпомогнат процеса по настройки, екипът прави и „селфи“ чрез специален обектив, монтиран на NIRCam, което можете да видите по-долу.
Източник: NASA
По-рано NASA заяви, че няма да е възможно да се правят селфита, тъй че новините са приятен бонус за космическите фенове.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Съб Фев 12, 2022 9:50 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 837
Стефко, нима виждаш Меркурий с просто око? Предполагам , че имаш тръба.
Пон Фев 14, 2022 3:07 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Ами да, Меркурий съм го виждал с просто око. Достатъчно ярък е – звездната му величина сега я дават 0 m, тоест нулева звездна величина, приблизително колкото на Сатурн и на най-ярките звезди. Разбира се, въпреки че е ярък, Меркурий се наблюдава трудно – защото се наблюдава малко след залеза на Слънцето, когато небето е още светло и не е достатъчно тъмно, което намалява яркостта му. Освен това планетата се намира близо до хоризонта, където небето често е мъгливо и прашно, а това също допълнително намалява яркостта. Но все пак Меркурий е достатъчно ярък, че да се вижда добре с просто око. Освен това около него няма да има други звезди с подобна яркост, следователно лесно би могло да се определи кое точно е Меркурий, защото няма да има други „подвеждащи кандидати“.
Тук – http://planina.e-psylon.net/viewtopic... –съм публикувал снимки от наблюдението ми на Меркурий от връх Виден на 02.01.2022 г.
От снимките може да се придобие представа за яркостта на Меркурий, макар че тогава планетата беше малко по-ярка – минус 0,7 звездна величина.
П.П. Имам бинокъл и малък любителски телескоп (с него съм наблюдавал пасажи на Меркурий пред диска на Слънцето).
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пон Фев 14, 2022 6:54 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 837
Страхотен си, Стефко! Никога не съм виждала Меркурий и няма и да го видя.
Вто Фев 15, 2022 6:13 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Не се заричай!
Аз Плутон не съм виждал и най-вероятно няма да го видя... много голям (и скъп!) телескоп трябва за целта...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
«The mass of dust and bright swirls of stars in this image are the distant galaxy merger IC 2431, which lies 681 million light-years from Earth in the constellation Cancer. The NASA/ESA Hubble Space Telescope has captured what appears to be a triple galaxy merger in progress, as well as a tumultuous mixture of star formation and tidal distortions caused by the gravitational interactions of this galactic trio. A thick cloud of dust obscures the center of this image – though light from a background galaxy is piercing its outer extremities.
This image is from a series of Hubble observations investigating weird and wonderful galaxies found by the Galaxy Zoo citizen science project. Using Hubble’s powerful Advanced Camera for Surveys, astronomers took a closer look at some of the more unusual galaxies that volunteers identified. The original Galaxy Zoo project was the largest galaxy census ever carried out and relied on crowdsourcing time from more than 100,000 volunteers to classify 900,000 unexamined galaxies. The project achieved what would have been years of work for a professional astronomer in only 175 days and has led to a steady stream of similar astronomical citizen science projects. Later Galaxy Zoo projects have included the largest ever studies of galaxy mergers and tidal dwarf galaxies, as well as the discovery of entirely new types of compact star-forming galaxies.»
Text credit: European Space Agency (ESA)
Fullsize Original Image credit: ESA/Hubble & NASA, W. Keel, Dark Energy Survey, Department of Energy, Fermilab, Dark Energy Survey Camera, (DECam),
Cerro Tololo Inter-American Observatory, NoirLab/National Science Foundation/AURA, Sloan Digital Sky Survey; Acknowledgment: J. Schmidt
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Фев 22, 2022 10:18 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Ведрине, снимката, която си публикувал, ми напомни думите на Жорж Льометр:
Цитат:
“Еволюцията на Вселената може да се сравни с фойерверк, който току-що е свършил – останали са само няколко догарящи алени снопа искри, пепел и дим. Стъпили на изстиналите въглени, ние гледаме бавното изгасване на слънцата и се опитваме да си представим изчезналото великолепие на началото на световете”.
Образование: Лувенски католически университет, Кеймбриджки университет, Масачузетски технологичен институт
Научна дейност: Област: Физика
Работил в: Харвардски университет (1924 – 1925), Льовенски католически университет (1925 – 1964), Въоръжени сили на Белгия (1914 – 1918)
Семейство: Съпруга: няма
Жорж Анри Жозеф Едуар Льометр (на френски: Georges Henri Joseph Édouard Lemaître) (17 юли 1894 – 20 юни 1966) е белгийски католически свещеник, почетен архиерей и професор по физика и астрономия в Католическия университет в Льовен.
Биография
След класическо обучение в Езуитски колеж (гимназия) в Шарлероа Льометр започнва да учи гражданско инженерство в Католическия университет в Льовеин (1911). През 1914 година той прекъсва обучението си, за да служи като артилерийски офицер в Белгийската армия по време на Първата световна война. В края на военните действия той получил белгийски военен кръст с палми.
Идея за Големия взрив
През 1927 г. Льометр изказва идеята за Големия взрив като теория за произхода на Вселената, която той нарича хипотеза за първичния атом. Две години преди статията на Хъбъл той пръв предлага теорията за разширяващата се Вселена, широко и погрешно приписвана на Едуин Хъбъл. Льометр пръв прилага познатият днес Хъбълов закон и прави първото пресмятане на това, което днес наричаме Хъбълова константа, която Льометр публикува през 1927 година.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
«A spectacular head-on collision between two galaxies fueled the unusual triangular-shaped star-birthing frenzy, as captured in a new image from NASA's Hubble Space Telescope. The interacting galaxy duo is collectively called Arp 143. The pair contains the glittery, distorted, star-forming spiral galaxy NGC 2445 at right, along with its less flashy companion, NGC 2444 at left.
Astronomers suggest that the galaxies passed through each other, igniting the uniquely shaped star-formation firestorm in NGC 2445, where thousands of stars are bursting to life on the right-hand side of the image. This galaxy is awash in starbirth because it is rich in gas, the fuel that makes stars. However, it hasn't yet escaped the gravitational clutches of its partner NGC 2444, shown on the left side of the image. The pair is waging a cosmic tug-of-war, which NGC 2444 appears to be winning. The galaxy has pulled gas from NGC 2445, forming the oddball triangle of newly minted stars.»
CREDITS:
IMAGE: NASA, ESA, STScI, Julianne Dalcanton Center for Computational Astrophysics, Flatiron Inst. / UWashington)
IMAGE PROCESSING: Joseph DePasquale (STScI)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пет Фев 25, 2022 2:55 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Мар 21, 2022 1:03 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Венера е втората планета до Слънцето (след първата планета Меркурий).
Кръстена е на богинята Венера (римския аналог на древногръцкита богиня Афродита). Информация от Уикипедия:
„Раждането на Венера“ (на италиански: Nascita di Venere) – картина на италиански художник от тосканската школа Сандро Ботичели
„Раждането на Венера“ (на френски: La Naissance de Vénus) – картина на френския художник Уилям Адолф Бугеро
„Венера е италийска богиня на пролетта, а по-късно – на красотата, любовта и живота. Родила се от морската пяна, Венера била съпруга на бог Вулкан и майка на Купидон (Амур). Изневерявала на Вулкан с Марс и с простосмъртни хора – Адонис, Анхиз (бащата на Еней) и още много други. Аналог на Венера в древногръцката митология е Афродита.
Афродита (на гръцки: Αφροδίτη, „родена от морската пяна“) е гръцката богиня на любовта и красотата.
Според легендата е родена край Пафос, Кипър, след като Кронос отрязва гениталиите на Уран и неговата кръв и семенна течност падат в морето и се превръщат в пяна. От тази пяна се ражда Афродита – най-красивата от богините. Има и друга версия за нейния произход, съгласно която тя е дъщеря на Зевс и Диона.
Тя е почитана като даряваща изобилие, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата. На нейната любовна власт се подчиняват и богове и хора. Неподвластни са и само Атина, Артемида и Хестия.
По своя източен произход Афродита е близка и даже се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях, Афродита е със свита от диви зверове – лъвове, вълци, мечки. В съхранените фрагменти от трагедията на Есхил „Данаиди“ Афродита също е представена като богиня на плодородието. Само в Гърция, тези приближаващи я до малоазиатските богини черти, са по-смекчени. Постепенно архаичната богиня с нейната стихийна сексуалност се превръща в кокетната и игрива Афродита, заела своето място сред боговете на Олимп. Това вече е класическата Афродита-дъщерята на Зевс и Диона.
В много от митовете Афродита е показана като суетна, раздразнителна и обидчива. Въпреки това, тя е една от малцината богове, които са женени, макар че често изневерява на мъжа си. Зевс се е опасявал, че нейната безмерна красота може да породи свади между боговете и я омъжва за Хефест – мрачния бог ковач – най-изкусния майстор и най-грозния сред боговете.
Хефест е един от най-спокойните и уравновесени богове, но Афродита изглежда предпочита Арес – избухливия бог на войната. Хефест бил така безмерно щастлив, да бъде женен за най-красивата жена и ѝ изковал прекрасни украшения, които я направили още по-неустоима за мъжете. Нещастието да е женена за Хефест, я накарало да търси по-приятна компания в лицето на Арес, Адонис, Хермес и др. Хефест веднъж много остроумно я хванал в прегръдките на Арес, използвайки мрежа и завел всички други Олимпийски богове да им се присмиват, като накарал прелюбодейците да обещаят, че ще прекратят връзката си. Веднага щом ги освободил, те избягали и скоро забравили обещанието си.
Афродита е и основната причина да започне Троянската война. И не само защото именно тя предлага Хубавата Елена на Парис, а и защото разпалва любовта му към нея. Нейна специалност е любовта, но не и романтиката. Тя по-скоро владее разпалването на похотта и ирационалната човешка страст.
И тя като другите Олимпийски богове покровителства героите, но само в сферата на любовта. Афродита се опитва да се намеси в Троянската война на страната на троянците. Тя спасява Парис при битката му с Менелай.“
Венера е лесна за наблюдение планета, защото е много ярка.
Видима ѝ звездна величина варира между 3,9-4,6 m (средно 4,4 m).
Тя е най-ярката планета (по-ярки от нея са само Луната и Слънцето).
Поради близостта си до Слънцето и понеже орбитата на Венера се намира вътре в орбитата на Земята, Венера не може да се отдалечи много от Слънцето на небето (върху небесната сфера) и се намира близо до него на небето (върху небесната сфера). Поради тази причина Венера се наблюдава винаги близо до Слънцето – за кратко време след залеза на Слънцето или за кратко време преди изгрева му. Това затруднява наблюдението на планета, защото често пъти тя остава скрита в блясъка на Слънцето.
Най-добре Венера се наблюдава в периодите, когато е най-отдалечена от Слънцето върху небето – максимална елонгация (максимално ъглово разстояние от Слънцето). Най-голямата елонгация (най-голямото ъглово отдалечение на Венера от Слънцето върху небесната сфера/небето) е 47,8° (почти 48 ъглови градуса).
Когато Венера и Слънцето имат една и съща ректасцензия (небесна координата, подобна на географската дължина), тогава казваме, че Венера е в съединение със Слънцето и тогава Венера е най-близо до Слънцето върху небето (небесната сфера). Логично е, че в периодите около съединенията Венера не може да се наблюдава с просто око, тъй като се губи в лъчите на Слънцето.
Елонгацията бива западна и източна:
При западна елонгация Венера се намира на запад от Слънцето, наблюдава се сутрин преди изгрева на Слънцето и се нарича Зорница.
При източна елонгация Венера се намира на изток от Слънцето, наблюдава се вечер след залеза на Слънцето и се нарича Вечерница.
На 20 март 2022 г. в 11 часа имахме максимална западна елонгация на Венера – 47 ъглови градуса (почти максималната възможна елонгация).
Няколко дни по-рано – на 16 март 2022 г. в 8 часа – имаше съединение на Венера с Марс (ректасцензиите на планетите са били равни):
Двете планети са се приближили на близко ъглово разстояние една от друга – на около 3,9 ъглови градуса (около 8 лунни диаметъра).
За съжаление облачното време и моята поспаливост ми попречиха да наблюдавам двете явления.
Все още не е късно двете планети да се наблюдават близо една до друга, макар съединението им да е отминало.
Макар и вече раздалечени, Венера и Марс остават видимо близо на небето и представляват чудесна възможност за астрофотографии.
А на 28 март 2022 г. – сутринта на понеделник – тънкият сърп на Луната ще бъде между Венера и Марс – още по-чудесна възможност!
Снощи (преди да си легна) навих будилника на телефона си за 05:20 часа.
Будилникът започна да звъни и дълго се двоумих дали да ставам или да го изключа.
Все пак реших да стана. Бързо се облякох, взех фотоапарата и статива – и излязох на терасата.
Навън беше студено, но ентусиазмът ми се оказа достатъчно „сгряващ“, така че не се прибрах обратно, колкото и да ми се искаше.
Венера се беше показала и светеше ярко над хълма Хисарлъка и едноименната крепост над град Кюстендил. Изгревът наближаваше:
На югозапад Луната светеше ярко (фаза 72%) в съзвездието Скорпион над склоновете на Осоговска планина:
(Снежният връх в десния край на снимката е кота 1960 м близо до връх Човеко – https://www.kade.si/#map=19/251563...):
Марс още не се беше показал над дърветата, но скоро и това стана – забелязах го като слаба звезда от 1,1 m (1,1 звездна величина):
С максимално увеличение на обектива:
Вече се бях смръзнал порядъчно, духаше вятър, а едно куче упорито лаеше долу на тротоара незнайно по какво...
... но поглеждайки часовника, видях, че има само 5-10 минути до изгрева на Слънцето. Реших да изчакам изгрева...
Малко известен факт е, че когато Венера е много отдалечена от Слънцето, тя се вижда с просто око известно време (до няколко часа) и СЛЕД изгрева на Слънцето:
Засега – толкова. Следващия път ще продължим, както се казваше в едно телевизионно предаване (ала не помня в кое).
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Мар 24, 2022 12:03 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Звездоброецо, гледай да не си докараш някоя пневмония само! А аз Венера/Афродита я свързвам с афродизиак. Какво ново напоследък?
Имам едно сериозно предложение към теб и Ведрин, а и към всички звездобройци-фотографи. От стотици години се води спор за видимото увеличение на Луната при изгрев в пълнолуние. Едни твърдят, че е оптическа илюзия заради обектите на хоризонта, а други, че се дължи на атмосферни рефракции. Единственият начин да проверя истината е да заседна със статив и фиксиран отвор на блендата преди да изгрее Луната и да снимам. И така десет пъти, за да сравня. Както се досещате, това не е по силите ми: нито имам статив, нито апаратът ми е подходящ за снимане на ярки обекти в черна нощ. Освен това никога не знам кога е пълнолунието, а винаги се сещам, когато Луната е високо в небето. Затова ви предлагам: бихте ли се наели с този престижен научен експеримент да снимате няколко пъти Луната по едно и също време с еднакви данни за обектива? Повярвайте ми, така ще решите една дълговечна загадка!
Чет Мар 24, 2022 1:07 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Сотиров написа:
... А аз Венера/Афродита я свързвам с афродизиак. ...
Като прочетох „афродизиак“ и си помислих, че става въпрос за „афро-зодиак“.
И започнах да си представям зодиакалните съзвездия, обаче с по-тъмен цвят на кожата.
Eй, ще ни побъркат с тази политкоректност!
Сотиров написа:
...Имам едно сериозно предложение към теб и Ведрин, а и към всички звездобройци-фотографи. От стотици години се води спор за видимото увеличение на Луната при изгрев в пълнолуние. Едни твърдят, че е оптическа илюзия заради обектите на хоризонта, а други, че се дължи на атмосферни рефракции. ...
Това е много интересен въпрос! Ще видя какво мога да направя за неговия отговор.
Лично аз смятам, че това е оптическа илюзия, понеже сравняваме Луната с обекти, които са близо до хоризонта.
Ъгловите размери на Луната могат да бъдат измерени и по други начини, не само чрез фотоапарат.
Спомням си книжката „Лунно календарче“ (автор: Рачо Радков, издадена 1982 г., в момента се продава на старо за между 2 и 6 лева):
В тази книга главният герой – дете, което проявява интерес към Луната – намира начин да измери Луната „на уж“ или „наужким“:
Взима летва, дълга 1 метър. В горния край на летвата заковава картонче (билет от влак?), така че да е перпендикулярно на летвата.
Летвата и картончето образуват силно издължена буква „ Г “.
Когато Луната изгрява, главният герой вземаше г-образната летва с ръце и я изпъваше пред лицето си така, че Луната да попадне зад картончето. След това така наместваше летвата с картончето, че Луната да застане в единия край на картончето. Главният герой забелязваше докъде стига другият край на Луната върху картончето и отбелязваше мястото с чертичка. След като Луната се издигнеше над хоризонта, героят повтаряше измерването и отново отбелязваше върху картончето с чертичка докъде стига лунният диск. Накрая сравняваше измерванията и установи, че Луната има еднакви размери и при изгрев, и когато е високо в небето, и при залез.
Относно атмосферната рефракция – не съм се замислял дали рефракцията може да уголеми кръгъл площен обект като Луната, но съм се замислял, че със сигурност може да го намали и да промени формата му. Ето какво съм записал в упътването към Лунатичния календар:
Астрономическа рефракция: Видимото отместване на небесните светила спрямо хоризонта в резултат от пречупването на светлинните лъчи в земната атмосфера.
Ъгълът на рефракция се увеличава с приближаване към хоризонта. Той зависи от атмосферните условия. Ъгълът на рефракция е 0 градуса в точката зенит (намираща се над главата на наблюдателя), увеличава се с отдалечаването от зенита и приближаването до хоризонта, като е най-голям при хоризонта, където може да достигне до 35' (35 ъглови минути).
Явлението рефракция на вълни означава пречупване на вълни, промяна на посоката на вълните вследствие промяната на тяхната скорост, най-често при преминаването им от една среда в друга среда. Вълните могат да бъдат различни – светлинни, звукови, водни, други – в случая с астрономическата рефракция това са светлинни вълни, които променят посоката си при навлизане от вакуума на космическото пространство в по-плътните слоеве на земната атмосфера. Същото явление се наблюдава и при потапяне на предмет във вода – изглежда ни, сякаш частта от предмета, която е под водата, е повдигната нагоре и е пречупена под ъгъл спрямо останалата част на предмета, която е над водата, но това е оптическа илюзия. По същия начин звездите, Луната и Слънцето върху небето ни изглеждат по-високо, отколкото би трябвало да бъдат, ако не се отчиташе рефракцията. При изчислението на слънчевия (лунния) изгрев е прието, че рефракцията при хоризонта е 34’ (34 ъглови минути). С други думи, когато Слънцето (Луната) е на 34’ под хоризонта, поради рефракцията (пречупването на лъчите му през земната атмосфера) на нас ни изглежда, че то (тя) е с 34’ по-високо, тоест вече е на хоризонта и реално изгрява:
Рефракцията намалява с издигане на слънчевия диск над хоризонта, така че при долния край на диска тя е по-голяма, отколкото е при горния му край, тоест долният край на слънчевия диск изглежда по-повдигнат отколкото е горният му край, тоест Слънцето изглежда сплеснато, когато е близо до хоризонта непосредствено след изгрева. Това, разбира се, е оптическа илюзия, дължаща се на рефракцията, която илюзия с издигането на Слънцето високо над хоризонта намалява и изчезва, като дискът на Слънцето става правилен кръг с приближаване на Слънцето към зенита.
Това съм записал в упътването на Лунатичния календар. То се потвърждава и от мои снимки на слънчеви изгреви и залези:
Изгрев на Слънцето преди финала на Ком-Емине – 05 август 2012 г.:
Залез на Слънцето от ръба Кончето в Пирин – 29 септември 2012 г.:
Залез на Слънцето по време на Е-4 от южния склон на връх Вихрен в Пирин – 09 август 2015 г.:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
