ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Рила: Ястребец-Маркуджици-Алеко-Безименен-Мусала 06.02.21г.
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Предишната тема
Следващата тема
Рила: Ястребец-Маркуджици-Алеко-Безименен-Мусала 06.02.21г.
Автор Съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 3270
Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"

Мнение Рила: Ястребец-Маркуджици-Алеко-Безименен-Мусала 06.02.21г. Отговорете с цитат
Внимание! Необходимо предупреждение!

Преминаването на северния ръб на връх Алеко в Рила е трудно и опасно начинание!
С настоящия пътепис не искам да подвеждам никого да го преминава по опасен начин!
Не бих искал някой да се вдъхнови от пътеписа до степен, че да иска да иде да качва връх К2 през зимата! Smile
И после мен да обвиняват, че аз съм виновен, защото съм му вдигал палец да ходи да се пребива на осемхилядник! Smile

Причините за написването на този пътепис са:

Не намерих друг пътепис във форума за зимно преминаване на този маршрут.
Полезна информация за тези, които са решили да преминават зимно този маршрут.
Забавление.
Вдъхновение.
Насърчаване.

Благодаря за вниманието и приятно четене!

Времето в събота – 06 февруари 2021 г. – го даваха чудесно – слънчево и топло.
В неделя прогнозата беше за заоблачаване, разваляне на времето и много силен вятър.
Със съфорумката абсурд (Валерия) измислихме да се „разходим“ еднодневно до връх Мусала.
Но за по-интересно – решихме да минем през ръба на връх Алеко, който се славеше като труден ръб, дори и през лятото.
Аз вече бях минавал този ръб зимата на 2016 г., но това беше отдавна. Валерия не го беше минавала и щеше да ѝ е интересно. Smile

Планът беше прост – отиваме с кола до Боровец, с лифта до връх Ястребец, после пеша ги подхващаме:
Маркуджиците – ръба на Алеко – връх Алеко – Безименен връх – връх Мусала – хижа „Мусала“ – Боровец.

Тръгнахме късно и закъсняхме.
Паркирахме колата в центъра на Боровец до фонтаните, които представляваха 3 тънки струи вода над големи купчини сняг:



Бързо се екипирахме (само с малки ранички) и тръгнахме пеша към лифта.
Купихме си билети – цена 25 лева двупосочен (преди 5 години билетът струваше само 18 лева).
Нямаше почти никаква опашка на касата, нямаше много чакащи и пред лифта (главно скиори и сноубордисти).
Задължително искаха да си с маска, не ставаше с шал – имаше служител до опашката, който раздаваше безплатни маски.



Това беше залепено от вътрешната страна на лифтовата кабинка:



Отдавна не се бях возил на този лифт. Много стръмен ми се струваше, не си го спомнях чак толкова висок.



Стара планина се виждаше идеално – от Ком до Вежен, до Ботев, Кадемлиите и Мазалат:



Белият купол на Витоша, а пред него – връх Иванов камък (2114 м) и връх Соколец (2014 м)(вляво от Иванов камък):



Пътуването с лифта трае около половин час. Слязохме на горната лифтова станция и се огледахме.
Времето беше чудно – слънчево, топло, около нула градуса. Имаше доста скиори, но не беше препълнено.
Макар и скъп, лифтът на Ястребец имаше това голямо предимство – веднага се качваш нависоко при гледките!









Учудих се, че по връх Дено имаше толкова малко сняг, по билото камъните и тревата се виждаха.
Уж тази зима беше паднал много сняг, уж лавинната опасност беше голяма, ама... като гледах оголените била...

А това нещо за пръв път го виждам – уред за проверка дали излъчваш! Smile Дали лавинният ти уред излъчва сигнал. Smile



Ето го и пътят, който трябваше да изминем – по билото на Маркуджиците, връх Алеко, Безименен връх и Мусала:



Около 4 километра имахме да изминем по облото било на Маркуджиците. Добре, че пистите работеха и бяха утъпкани:



Поглед назад към връх Ястребец, хижа „Ястребец“ и лифтова станция, откъдето дойдохме:
(На заден план – Стара планина – връх Чукава, Козница, Мургаш, Звездец, Вежен, Амбарица, Ботев, Кадемлия, Мазалат.)





Голям и Малък Скакавец (вляво), връх Пчелина (средата), на заден план вдясно – Мальовишкото, Отовишкото и Кабулското било:



По хребета на Маркуджика имаше няколко гърбици, трябваше няколко пъти да изкачваме и да спускаме.
Постепенно пистата опустя. Чудехме се защо, последният скивлек (Маркуджик 3) работеше, но нямаше хора.



Скоро стигнахме до края на ски-зоната:



Отвъд нея ни оставаха още над 1 и половина километра. Добре, че имаше малка пъртина.
Няколко скиора и сноубордиста бяха тръгнали нататък, може би с идеята да пускат фрирайд.

Пирин се видя!





Срещнахме двама души от Варна, мъж и жена, разпитаха ни за имената на няколко върха, които искаха да знаят.

Бяха се качили дотук, за да видят гледките. А гледки определено имаше! Връх Дено (2790 м):



Скакавците, Пчелина и Мальовишкото било:



Витоша, язовир Искър и Стара планина (от Миджур през Ком и Мургаш до Звездец):



Голям и Малък Скакавец (между тях циркусът Сакън дупка), връх Пчелина, Мальовишкото, Отовишкото и Кабулското било:



А това бе северният ръб на връх Алеко, по който ни предстоеше да минем:







Движехме се бързо. На места по билото нямаше сняг и тревата се виждаше.
Въпреки това напредването бе уморително, на моменти духаше силен вятър.

На последната гърбица застигнахме и 2 девойки, които ни попитаха откъде е пътеката за заслон „Леденото езеро“.
Казахме им, че не е оттук и че са я изпуснали още на връх Ястребец. За съжаление нямаха котки (само градски котки),
иначе можеха да минат с нас през ръба, но без котки и пикели ги посъветвахме да се върнат до пистите и да слязат до
пътеката за хижа „Мусала“, по която да стигнат до хижата и до заслона. Още не беше късно и имаха предостатъчно време.
Обмислихме варианта да минем всички по ръба с по 1 котка, но се съгласихме, че по-добре беше да не рискуваме излишно.
Казах им, че щом ще спят на заслона, на другия ден ще могат да стигнат лесно до връх Алеко през Мусала и Безименния връх.



А на нас ни предстоеше последния равен участък преди ръба:







Най-накрая стигнахме и до самия ръб.





Северният ръб на връх Алеко е труден и през лятото. Има подсичаща пътечка, която също е стръмна и опасна.
Ръбът е преодолим за обикновените туристи, макар и с малко откатерване, на места трябва да си помагаш с ръцете.

През зимата ситуацията беше различна. Котките и пикелът бяха почти задължителни. Желателно беше да се носи и въже.
Подсичащата пътека не можеше да се ползва – първо, поради лавинна опасност и второ, голям наклон, опасност от подхлъзване.
Имаше 2 трудни места по ръба – малък скален праг посредата и още един скален праг (висок метър-метър и половина) в края.
Вторият скален праг, който е близо до върха, беше сериозното препятствие, познавах хора, които не бяха успели да го изкачат.
Не си спомнях при предишното си преминаване преди 5 години как бяхме минали този праг, може би го бяхме леко заобиколили.

В началото ръбът започваше безобидно, без трудности.



Пред нас беше минал човек, имаше стъпки. Видяхме го, като се качи на върха. Мислехме, че ще продължи към Мусала.
Каква бе изненадата ни, когато най-неочаквано същият този човек изникна пред нас. Връщаше се обратно към Ястребец.
Но изненадата ни беше още по-голяма, когато видяхме, че човекът не носи нито котки, нито пикел, а най-обикновени обувки!
Заговорихме се за малко. Каза, че имало едно по-опасно място, трябвало да се внимава, ама се минавало. След което продължи.



Без котки и пикел зимата по ръба на Алеко... Още имало смели и луди...

Тук е мястото отново да отправя предупреждение, че не карам никого да минава северния ръб на Алеко както аз го минавам!
Който иска – може да ползва котки, който иска – пикел, който иска – въже, който иска – водач, който иска – сам или с приятели...
Тук ще разкажа как ние го преминахме, като не твърдя, че това е правилният начин, а че това е един от възможните начини.
Целта на този пътепис е да покаже, че този ръб не е толкова труден и страшен, колкото го изкарват някои, и зимата е напълно
преодолим за обикновени туристи, ползващи котки и пикел, пък били те и без въже. Трябва малко кураж, воля, съобразителност.

От лявата страна на ръба (източната) беше почти отвесна пропаст и се бяха образували красиви навявания и малки козирки:



От дясната страна нямаше пропаст, но наклонът беше толкова стръмен, че ако се подхлъзнеш, едва ли можеше да се спреш:



Затова вече беше време да сложим котките и да хванем пикелите в ръце.
Валерия наскоро си беше купила нови котки (Гривел), които изглеждаха шарени и лъскави:



Аз набързо ремонтирах старите си котки, като на дясната котка добавих допълнителен сезал отпред на пръстите:



Ето го и същинския ръб, където нещата ставаха вече сериозни:



Лошото беше, че на моменти имаше вихрушки, които вдигаха облаци снежинки, които неприятно се набиваха в очите:



Стигнахме до първото по-опасно място. Ако това бе то, можеше и да не беше. Минахме го лесно:





Следваше скална гърбица, по която се вървеше лесно, но все пак с повишено внимание:





Една погрешна стъпка означаваше няколкостотин метра търкаляне по стръмния склон, осеян с остри камъни:



Тази гърбица можеше да се подсече отдясно (от запад), склонът беше стръмен, но преодолим.
Накрая гърбицата свърши със скален откос, висок около 2 метра. Посредата имаше удобно стъпало,
от което стъпало можеше лесно да се скочи на голяма широка равна площадка, покрита с дълбок сняг.





Следваше стръмен снежен участък, който беше лесен:









Отвреме навреме се извиваха вихрушки, трябваше да се внимава с тях:









Стигнахме до най-опасното място – опасния скален праг, висок около метър и половина.
От лявата му страна (на изток) беше пропаст. Имаше дебел сняг, по който имаше следи, които заобикаляха прага и се губеха:







През зимата има правило:
Не трябва да се водиш по чужди следи и да мислиш, че щом някой е минал преди тебе, значи е безопасно и можеш и ти да минеш.
Трябва сам да прецениш дали мястото, където следите минават, е безопасно и дали ти можеш да минеш безопасно през това място.

Не знам защо, но следите, заобикалящи отляво скалния праг, не ми харесаха.
Снегът изглеждаше стабилен, но ако все пак започнеше да се свлича, какво ставаше?
Освен това не виждах къде продължаваха следите, след като заобикаляха скалния праг.
И накрая – бях убеден, че скалният праг се преодоляваше от дясната му страна (от запад).

Така че тръгнах надясно да проучвам как можем да преодолеем скалния праг.

Скалният праг се оказа стръмен, без удобни хватки, с две думи – трудно щях да се набера и да го изкача:



Затова реших да не рискувам, а да го подсека малко по-надолу, един-два метра надолу по склона.
Склонът беше стръмен, но имаше къде да се стъпи и с двата крака, както и къде да се хванеш с ръце.
Първо минах аз, а след мен дойде и Валерия, като нарочно стоях наблизо до нея, за да мога да ѝ помагам:







Няколко метра след това стигнах до наклонен плочест камък,
който лесно успях да преодолея с помощта на котките и на пикела.
Ето въпросният камъкът, сниман отгоре, след като го бяхме изкатерили:





Вярно, че на снимките не изглежда толкова страшно и все едно участъкът е лесен за преминаване,
но в действителност има немалка опасност и трябва много да се внимава. Все пак участъкът е преодолим.

Някои носят въже, с което да преодолеят този труден участък. Някои дори казват, че въжето е задължително.
Както се видя, участъкът се преминава с малко повече внимание, но трябва и малко смелост, кураж и спокойствие.
Една грешка, едно невнимателно движение, една нелепа случайност и полетът в пропастта би бил дълъг и смъртоносен.

Ето това е горната част на скалния праг:





Вдясно по снега се виждаха стъпки, които се изкачваха на скалния праг – заобикаляха го от източната страна.
Това бяха същите стъпки, които бяхме видели долу как заобикалят скалния праг, но не посмяхме да ги последвахме.
Сега видяхме, че склонът не е чак толкова стръмен и снегът щеше да издържи, тоест можехме да минем и по тези стъпки.



Бяхме радостни, че сме преодолели опасния праг, но все още се намирахме на тясно място, трябваше да продължим напред:



Ръбът пред нас продължаваше тесен и остър, но беше лесен за минаване.
Съвсем наблизо се виждаше голяма пирамида, която странно стърчеше вдясно.
Това беше пирамидата на връх Алеко, не вярвах на очите си, че бе толкова близо.



Обратният път – ръбът вече не изпъкваше и не беше страшен:



Време беше и за малко снимки. Smile



Ето я и котата на връх Алеко 2713-2717 м:





Вдясно (на запад) пропастта беше впечатляваща:



С връх Безименен и връх Мусала:



Със Скакавците:



Панорама от връх Алеко:

https://www.peakfinder.org/?lat=42.1903&lng=23.5794&off=20&azi=52&zoom=7&ele=2716&cfg=rsm&date=2021-02-06T13:50Z...

Върховете Гроба 2526 м, Шатър 2495 м, Дено 2790 м, Студения чал 2760 м:
(На заден план – Стара планина от Златишкия до Троянския проход и връх Амбарица.)



Върховете Студения чал 2760 м, Иречек 2845м и 2852 м, Малка Мусала 2902 м, Мусала 2925 м и Безименен 2792 м:
(Трионите между Малка Мусала и Мусала, покривът на заслон „Леденото езеро“ пред Малка Мусала.)



Скакавците:



Витоша (Черни връх 2290 м) и Стара планина (от връх Миджур 2169 м до връх Баба 1787 м),
язовир „Искър“, пред него връх Ястребец 2368 м, хижа „Ястребец“ и хребета Маркуджиците :



Стара планина (връх Чукава 1588 м, връх Козница 1638 м, връх Мургаш 1687 м), язовир „Искър“ и връх Ястребец 2368 м:



Стара планина (връх Свищиплаз 1888 м – връх Вежен 2198 м – връх Амбарица 2166 м), на преден план връх Шатър 2495 м:



Връх Дено 2790 м:



Студения чал 2760 м:



Двете коти на връх Иречек – 2845 м и 2852 м:



Връх Малка Мусала 2902 м, пред него долу в сянката покривът на заслон „Леденото езеро“ 2715 м:



Връх Мусала 2925 м и връх Безименен 2792 м (под Мусала вдясно):



Пирин:



Реджепица, Шишковица, Канарата, Карааланица, Йосифица, Голям мечи връх, Рилец, Скакавци:



Голям Скакавец 2706 м, Малък Скакавец 2670 м и циркусът Сакън дупка между тях:



Мальовишкото, Отовишкото и Кабулското било, на преден план – източните склонове на връх Пчелина:



Планините в Краището – от Бесна кобила до Кървав камък:



Витоша (Черни връх 2290 м), на заден план вдясно – Стара планина (връх Миджур 2169 м, Копрен 1965 м, Ком 2016 м):



Наближаваше 16 часа. Предстоеше ни леко слизане до седловината след връх Алеко и безкрайният склон на връх Безименен:



Поглед назад към връх Алеко – южният склон на върха не представляваше ръб и беше лесен за слизане, макар и каменист:





Нямаше много сняг по ръба към връх Безименен:



Малки снежни козирки от източната страна:



Снегът беше плътен, но на места размекнат и понякога се пропадаше до малко над глезена.





Слънцето започна да клони към запад. Появиха се облаци, слънцето се скри зад тях и започна да мъждука:



Най-после успяхме да излазим до котата на връх Безименен 2792 м:



Панорама от връх Безименен:

https://www.peakfinder.org/?lat=42.1843&lng=23.5817&off=20&azi=124&zoom=4&ele=2793&cfg=rsm&date=2021-02-06T14:55...































Очертаваше се хубав залез:



Имаше група от над 10 човека (вижда се на някои от предходните снимки), която в стройна редица се изкачваше
от заслон „Леденото езеро“ по въжето за връх Мусала. Очевидно тяхното намерение беше да гледат залеза от върха.
Напредваха бързо и сигурно щяха да ни изпреварят, те имаха пъртина, а ние малко затъвахме в снега между камъните.



А склонът към връх Мусала сякаш беше безкраен:



Поглед назад към връх Безименен:



Изведнъж слънцето помръкна, скри се зад облаците и светлината му изчезна. Стана студено, духаше вятър.



Поглед назад към връх Безименен – снежни козирки на изток от ръба:





Винаги ми е било трудно това финално изкачване към въжето на пътеката за Мусала...



Слънцето слизаше все по-ниско. Трябваше да се дебне момента, когато щеше да пробие през облаците точно преди залеза.



Ето, че слънцето започна да пробива и обагри снега в розово!







На заден план започнаха да се очертават ясно планините в Северна Македония.

Планините Кожув/Кожух/Дзена/Пиново 2175 м и Каймакчалан/Нидже/Ворас 2524 м:



Планините Плачковица (връх Лисец 1754 м)(на заден план вляво) и Якубица (връх Солунска глава 2540 м)(вдясно от слънцето):



И планините в Краището в Сърбия:

Големи връх 1829 м, Църноок 1881 м, Шупла падина 1862 м, Бесна кобила 1923 м, Велики Стрешер 1829 м, Мали Стрешер 1757 м:



Красавицата Витоша, на преден план връх Безименен и връх Алеко (вдясно):



Залезът ни свари малко преди да стигнем до коловете на пътеката преди връх Мусала:
(Точно тогава се изтощи батерията на фотоапарата и докато я сменя със заредена батерия... затова няма много снимки.)















Докато снимахме на пътеката с въжето, мина групата, която бяхме видели да се качва от заслона по въжето на върха.
Не губеха време да стоят след залеза, а бързо слизаха. Поздравихме се и докато се разминавахме, една от жените каза:

Все още е хубаво след залеза!

Да, наистина беше хубаво. А светлините на метеорологичната станция на връх Мусала бяха само на 100-тина метра...



Връх Мусала, висок 2925,40 метра, първенец на планината Рила и на Балканския полуостров:





Панорама от връх Мусала:

https://www.peakfinder.org/?lat=42.1789&lng=23.5853&azi=244&zoom=5&ele=2926&cfg=rsm&date=2021-01-31T16:15...













Пирин и светлините по ски пистите на връх Тодорка:



Планините в Гърция (на заден план):

В центъра – Паяк (връх Кантасти 1649 м) и Вермио/Каракамен (връх Хамити/Караташ 2065 м):
Вдясно – Кожуф/Кожух/Дзена/Пиново (връх Зеленбег 2175 м) и Каймакчалан/Нидже/Ворас (връх Каймакчалан 2524 м):



Планините в Северна Македония (на заден план):

В центъра – Баба/Пелистер/Перистери (връх Пелистер 2601 м), вдясно – Плачковица (връх Лисец 1754 м):



В центъра – Шар планина (Титов връх 2747 м), вляво от нея – Кораб планина (Голем Кораб 2764 м),
вляво от Кораб – Якубица/Якупица/Мокра/Мокренска планина (връх Солунска глава/Мокров 2540 м):



Изгряха звездите...

Достатъчно стояхме на върха, трябваше бързо да слизаме, докато още имаше поне малко светлина.
Да, ама не, защото забелязах, че батериите на джипиеса са се изтощили, така че се наложи да ги сменя.
Това е причината от записания джипиес трак да липсват последните няколкостотин метра преди връх Мусала.

Докато слизахме по въжето, не сме палили фенерчетата.
Слизането не беше лесно. Имаше стъпки, но бе стръмно и неудобно, понеже държахме пикелите в едната ръка, а в другата въжето.
По едно време изпуснахме едната щека, на късмет щеката успя да се задържи и да не полети по стръмното към Леденото езеро.
Накрая въжето приключи и до заслон „Леденото езеро“ беше лесно. Стъмни се окончателно. От заслона излизаха и влизаха хора.



Тук пихме малко вода (още не бяхме хапвали нищо, откакто бяхме в планината) и закачихме пикелите за раниците.
Котките оставихме на краката, снегът бе размекнат, но имаше стръмни участъци, които по-лесно се минаваха с котки.

Слизането до хижа „Мусала“ и до Боровец беше дълго и монотонно. Но нямаше как – трябваше да се слезе.

Ратраците заглаждаха пистите на маркуджиците, подготвяйки ги за следващия ден. Един от тях мина до нас.





В момента, в който се разминавахме с ратрака, служителят на долната лифтова станция на Маркуджик 1 излезе от къщичката.
Махнахме му с ръце, той отвърна на поздрава. Очевидно не му се струваше странно туристи да слизат през нощта към Боровец...



Очаквахме вятърът да е издухал снега от билата и да го е натрупал на дъното на долината на река Мусаленска Бистрица,
но нямаше такова нещо – много рядко затъвахме над глезена. Ето кол, който може да служи за ориентир колко беше снегът:



След като пресякохме Велчовото мостче и до Боровец оставаше около 1 час ходене, решихме да обядваме – в 21 часа. Smile



Всеки път си има край. Накрая излязохме на асфалтовото шосе при чешмата срещу дворец „Царска Бистрица“.
Почти бяхме привършили водата, така че си наляхме и седнахме на пейките при чешмата, за да свалим котките.

После следват около 2 километра до колата. Появи се улично осветление, влязохме в Боровец, върнахме се в цивилизацията.





В Боровец все още имаше движение по улиците, хора се разхождаха в топлата вечер, смееха се...
Фонтаните в центъра, до които бяхме паркирали колата, сякаш течаха по-мощно, а можеше и да е илюзия:



Влязохме в колата, запалихме двигателя и се прибрахме.

Накрая искам да благодаря на абсурд/Валерия за доверието, което ми гласува, за хубавата компания и за оказаната помощ.

Връзка към снимките от този пътепис в Гугъл Снимки: https://photos.app.goo.gl/SvJfchzEAJRw9fm77.

Връзка към джипиес трака от деня: https://drive.google.com/file/d/1mJb3ykU9arF5jCDf5CcmV7EpnBTHo385/view?usp=sharing.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Фев 12, 2021 3:06 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Голяяям ден е било. Добри сте, и в снимките и в странстването!

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пет Фев 12, 2021 7:37 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2241

Мнение Отговорете с цитат
Всъщност има една плоча, която е по ниско и тя е неприятната, но когато условията са добри и се фирнова, се минава без проблем по нея. Макар че чух някакви легенди, че се била откъртила и вече я нямало Smile А на слизане от Алеко има едно подобно на прагче, което е неприятно.

Много хубави снимки са станали.

П.С май това е точно на тази снимка на която дамата е поседнала и си снимал котките.
Пет Фев 12, 2021 7:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 3270
Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
аngel написа:
Голяяям ден е било. Добри сте, и в снимките и в странстването!
Мерси.
Всъщност хванахме лифта в 11:30 и в 12 часа бяхме на Ястребец, така че може да се брои за полуден и полунощ. Smile

kaloyanv написа:
Всъщност има една плоча,...
П.С май това е точно на тази снимка на която дамата е поседнала и си снимал котките.

Плочата би следвало да е това:





Сега снегът беше плътен и се качихме без проблеми.
Преди 5 години обаче си спомням, че имаше повече сняг, но беше мек и доста по-трудно успях да се кача по въпросната плоча.

А скалният праг, където са снимани котките на дамата, въобще можеше да не го минаваме, можеше да се подсече.
Ето снимка на Деси Стаменова отпреди 5 години – аз съм подсякъл малко преди края на гърбицата, а Деси – още по-надолу:



Аз затова правя толкова много снимки – да се види, че не е толкова страшно и ако внимаваш, такива ръбове са преодолими.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Фев 12, 2021 9:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2241

Мнение Отговорете с цитат
Да, това са трудните участъци, в последния пост ги описваш и показваш добре. Но все пак "не е толкова трудно" според мен не отговаря на реалната ситуация. Въпроса не е колко е трудно, а какви са последствията от едно изтърване.... но да кажем .. окей ..

Проблема който виждам тук е че ако чете някой човек без опит, ще се заблуди, въпреки дисклеймъра, който си добавил. Според мен е редно да се каже, че може да е ок, но ако имаш дългогодишен опит, иначе не е препоръчително.
Пет Фев 12, 2021 9:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
excalibur



Регистриран на: 30 Юли 2009
Мнения: 681
Местожителство: гр.София

Мнение Отговорете с цитат
Адмирации за ръба и съжалявам, че предпочетох ски на рилските езера...Преди доста години, лятно видях от ПСС да минават ръба. И аз барабар ...с мъжете по тях..На 2 м. сигурно под котата на Алеко реших да подсичам..Така се разпънах от западната страна, че нито напред, нито назад. По подсичащата минава водач с група и ме посочва: "Този там нарушава правилата на парка и може и да се пребие.." Като отминаха, а аз се почувствах като маймуна, някак успях да изляза от ситуацията..Горе на Алеко хората от групата ми, които минаха по подсичащата си къркаха уиски и не предполагаха какъв го ядох...
Пет Фев 12, 2021 9:39 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2241

Мнение Отговорете с цитат
А тоя водач, хич не нарушава правилата на парка ? Хахаха Smile това доста смешно изказване, ако се говори за правила.

П.С - имам предвид не твоето, а това на водача Smile
Пет Фев 12, 2021 9:43 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 3270
Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Калояне, мерси за отзивите, полезни са.

Може би трябва да извадя опасните места в нова публикация, за да е по-прегледно.

„Въпроса не е колко е трудно, а какви са последствията от едно изтърване...“

Преброих, че съм сложил 5 снимки на пропастите и 5 пъти съм написал, че има пропасти и от двете страни на ръба,
написал съм нееднократно, че трябва да се внимава и че ако паднеш – „полетът в пропастта би бил дълъг и смъртоносен“.

Даже мислех, че прекалявам с предупрежденията и ще досадя на хората. Smile

Относно дългогодишния опит...

Ако не решиш да започнеш да трупаш опит, как ще натрупаш дългогодишен опит?
Ако нямаш опит и всеки път си казваш – ама аз нямам опит, значи няма да се пробвам по този ръб – как ще натрупаш опит?

Все някога трябва да се престрашиш и да започнеш.
Добре е до тебе да има опитен човек, който знае какво прави и да ти помага.

Това е и една от причините за написването на този пътепис – да вдъхне кураж на тези, които се двоумят дали да започнат.
Защото много пъти съм получавал отказ от приятели с извинението, че нямали опит. Въпреки че са знаели, че в групата има хора с опит.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Фев 12, 2021 10:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 2241

Мнение Отговорете с цитат
Всъщност опита идва от там, да може да движиш добре по такива терени, без да е нужно да се претрешиш от първия път. Това казвам аз и такива терени да има. Също така хората трябва да са наясно с това което правят и какво може да значи. А тези които са по опитни, би следвало да могат да обезопасят едно такова начинание по ръба. Ако не може да го обезопасиш, това което правиш може да постигне обратен ефект. Точно заради уж опитен човек, някой да си повярва повече.

Абе както и да е, здраве да е и да има хубави моменти ..

Все пак това което каза Николай Петков за стъпките и 8000-ците , важи с пълна сила за всяко едно начинание и това трябва да е ясно. А това че някои го правят директно, не значи че е най-правилния и безопасен път, с който да се открият някои по сложни маршрути по планините.

И последно да допиша, и да дам пример, с изкачването соло на martin555 на Марагидик, за мен не е правилно да се разпространява във форума. Причината е че няма смисъл, нека човека да си качва тези неща хубаво е, но не разбирам защо първата му работа е да плюсне това във форума, каква е идеята на цялата работа ?
Пет Фев 12, 2021 10:40 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 3270
Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Калояне, малко ми е трудно да схвана какво точно искаш да кажеш.

Относно идеята да се пише във форума:

Защо се пишат пътеписи?
Защо се пишат пътеводители?
Защо хората искат да споделят преживяванията си?
В хижите, край лагерния огън – хората бързат да разкажат кой къде е бил, какво е изкачил, какви премеждия е имал...

Ако всеки реши да не разказва и да не споделя – как хората ще намират информация? Как ще трупат опит?

Този форум е може би най-големият планински пътеводител в България, събрал знание и информация за стотици маршрути.
Целта на форума е именно такава – да събира знание и информация и да бъде полезен, особено на тези, които още нямат опит.

Затова и пишем във форума. Мъчим се да добавим нова мъничка частица знание в общата съкровищница...


Относно обезопасяването на маршрута:

Един маршрут никога не може да бъде обезопасен докрай. Винаги има някакъв риск.
Важното е да знаеш какъв риск да поемаш, колко риск да поемаш и кога да го поемаш.
Ако решиш да не поемаш никакъв риск – тогава си оставаш вкъщи и не ходиш на планина.

Следващия път можеш да дойдеш с нас и да покажеш как се обезопасява маршрута.


П.П. Това не го разбрах: „Това казвам аз и такива терени да има.“
П.П.П. Това също не го разбрах: „А това че някои го правят директно, не значи че е най-правилния и безопасен път, с който да се открият някои по сложни маршрути по планините.“

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Съб Фев 13, 2021 12:08 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stealth



Регистриран на: 30 Авг 2018
Мнения: 225
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
stefan_iliev38 написа:
... затова няма много снимки.

Laughing

Шегата настрана, мерси, беше ми интересно Smile Аз съм летен турист и съм минавал другата страна - Дено, Сфинкса, Иречек, Малка Мусала, Мусала и надолу. Та и през Алеко ще минавам някой ден. На снимки, колкото и да са добре направени, винаги има разлика в перспективата. Когато си на място, усещането е доста по-различно от пред компютъра. Трябва да има пътеписи, споделеният опит е изключително полезен, но трябва и да виси едно на ум, че картинката обикновено е различна на живо Smile
Съб Фев 13, 2021 10:15 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
g.lubenov



Регистриран на: 02 Яну 2013
Мнения: 105

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за споделеното! Перфектна тема с чудесно поднесена информация. Дано не се засегнеш от някои писаници.
Съб Фев 13, 2021 1:52 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 3270
Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
stealth написа:
... и съм минавал другата страна - Дено, Сфинкса, Иречек, Малка Мусала, Мусала и надолу. Та и през Алеко ще минавам някой ден. На снимки, колкото и да са добре направени, винаги има разлика в перспективата. Когато си на място, усещането е доста по-различно от пред компютъра. Трябва да има пътеписи, споделеният опит е изключително полезен, но трябва и да виси едно на ум, че картинката обикновено е различна на живо Smile

За снимките си прав. Аз като ще ходя някъде за пръв път, понякога нарочно не гледам снимки от мястото, за да не си разваля първите впечатления.

Много е хубаво от Дено до Иречек, а пък Малка Мусала е много странен и красив връх...

Можеше и до тях да се качим през следващия ден – неделя – ала прогнозата за неделя беше ветровита, затова се отказахме.
В лошо време не обичам да ходя на планина. И местата за нощувка са ограничени, а вече не ми се спи на спален чувал в снега.

g.lubenov написа:
Благодаря за споделеното! Перфектна тема с чудесно поднесена информация. Дано не се засегнеш от някои писаници.

И аз благодаря за отзивите!

П.П. Аз не се засягам лесно, особено ако критикуват мен. Но ако нападат неоснователно някой друг – не мога да търпя и споря.


____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Нед Фев 14, 2021 12:17 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vladofff



Регистриран на: 26 Апр 2011
Мнения: 3034

Мнение Отговорете с цитат
И аз да добавя, как беше, 5 стинки.
Стефане, верно си турист.
Нали те влечаха определенията. Имам едно работно и за нещото, дето си сътворил - "Туристът ходи неосигурен на места, където алпинистът се осигурява."
И понеже си зачекнал казано от Николай Петков, да го доразвием пак с негови бележити мисли на сексуална тематика:
"Алпинизмът е като секса - трябва да се прави с нужното подсигуряване..."
А отщипеш ли се случайно надолу към Бели Искър/историята помни такива случаи и още повече - оцеляване/, пак Николай:
"Поради сходствата си, принудителен бивак и анален секс не се тренират предварително..."
Пон Фев 15, 2021 11:40 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Аспарух



Регистриран на: 19 Яну 2012
Мнения: 65

Мнение Отговорете с цитат
vladofff написа:
"Туристът ходи неосигурен на места, където алпинистът се осигурява."

Хммм... Как веднъж ме определиха в Новосибирск: "Чужденците ви познаваме по това, че през зимата ходите без шапки..."

_________________
Планински зимен пътеводител
Пон Фев 15, 2021 1:13 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 1 от 5

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov