ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Тодорин връх (2746 м) по северния ръб през зимата-21.02.21г.
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
Тодорин връх (2746 м) по северния ръб през зимата-21.02.21г.
Автор Съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 2247
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Тодорин връх (2746 м) по северния ръб през зимата-21.02.21г. Отговорете с цитат
Внимание! Необходимо предупреждение!

Преминаването на северния ръб на Тодорин връх (връх Тодорка) в Пирин е трудно и опасно начинание!
С настоящия пътепис не искам да подвеждам никого и да го карам да преминава този ръб по опасен начин!
Не бих искал някой да се вдъхнови от този пътепис до степен, че да иска да иде да качва връх К2 през зимата! Smile
И после мен да обвиняват, че аз съм виновен, защото съм му вдигал палец да ходи да се пребива на осемхилядник! Smile

Причините за написването на този пътепис са:

Не намерих във форума подробен пътепис за зимно минаване на този маршрут.
Полезна информация за тези, които са решили да преминат зимно този маршрут.
Забавление.
Вдъхновение.
Насърчаване.

Благодаря за вниманието и приятно четене!

Времето в събота – 20 февруари 2021 г. – го даваха облачно и дъждовно, особено вечерта.
За неделя – 21 февруари – прогнозата беше за прекрасно време – топло, слънчево, без вятър.
Със съфорумката абсурд (Валерия) измислихме да се „разходим“ еднодневно до Тодорин връх (връх Тодорка) в Пирин.
Решихме да се качим по ски пистите и след това да минем по северния ръб на върха, който ръб не беше лесен и елементарен.
Аз вече бях минавал този ръб зимата на 2016 г., но това беше отдавна. Валерия не го беше минавала и щеше да ѝ е интересно. Smile

Планът беше прост:

Отиваме с кола до Банско, качваме се до паркинга при Шилигарника, където паркираме колата.
Продължаваме пеша през ски център „Шилигарника“ и по лесните сини писти се качваме до горната лифтова станция.
Качваме се по северния ръб до Тодорин връх (връх Тодорка) 2746 м. Снимки.
На върха решаваме дали да се върнем по същия път или да слезем обиколно през хижа „Вихрен“ и хижа „Бъндерица.

Пътят до Банско мина учудващо спокойно.
В Банско объркахме улиците, имаше знак забранено за МПС и се омотахме малко, докато излезем на шосето за Пирин.
На изхода на града – нова изненада! – полицаи бяха заградили половината път с ограда със знак забранено за МПС-та.
Приближихме леко до тях и полицаите ни направиха знак (ръкомахане) да ги заобиколим и да продължим пътя си нагоре.
Сигурно като се напълнеха горе паркингите, се обаждаха на полицаите, които затваряха пътя и не допускаха коли нагоре.

В 10:24 часа пристигнахме на паркинга (1674 м надморска височина). Взеха ни 12 лева такса за паркирането.
Имаше служители, които ни показаха къде да паркираме. Още имаше свободни места, но скоро щяха да свършат.
Аз се помъчих да паркирам максимално близо до съседа ми, но останалите не си правеха такъв труд и паркираха „рехаво“.
Служителите на паркинга не си правеха труда да правят забележки да се паркира по-нагъсто, че да има място за повече коли.
Може би не ги беше грижа – ако местата свършеха, полицаите долу щяха да затворят пътя и нямаше да пускат повече коли.
Тяхното не се губеше – който не можеше да се качи с кола – щеше да се качи с лифта.
Дори може би бяха по-заинтересовани хората да се качват с лифта, а не с колите си.







Набързо обухме зимните обувки, сложихме гетите, напъхаме излишната екипировка в малките ранички и потеглихме.

Нагоре половината от шосето за ски център „Шилигарника“ беше със паркирани коли:



На „Шилигарника“ цареше оживление, макар че още беше рано (10:35) – изненадах се да видя толкова народ.







Връх Кутело (2908 м) (вляво) и Църномогилски рид (вдясно)(ясно се виждаше неработещият лифт с горната станция):



Цените бяха „ако искаш – купувай, не те карам насила“:
Кафе, чай – 4 лв, топъл шоколад, мляко с какао – 7 лв, бира – 6-8 лв, чаша вино – 10 лв, пица с кола – само 19.00 лв, намалена от 88,88 лв! Smile



Цената на полудневна карта за лифтовете (след 12:30 часа) струваше 55 лева.
Не че не ни се даваха 110 лева да се качим с лифт и да си спестим 3 часа бъхтене на 900 метра денивелация...
Но нали бяхме планинари – искахме да се раздвижим пеша, то с лифта всеки можеше да се качи и „не се броеше“! Very Happy
Нашият план беше да се качим пеша до последната лифтова станция, придвижвайки се по крайните сини писти най-вляво:





Първата ни цел беше междинната лифтова станция на височина 2143 м, след което надясно до най-горната станция на 2518 м:



Сините писти бяха по-заобиколни и следователно не бяха толкова стръмни като червените и черните писти.
Поне така се надявахме. Също така се надявахме да не ни правят забележки, че ходим без ски в края на пистите.
По принцип е забранено за хора без ски да се придвижват по обувки върху ски пистите и можеха да ни санкционират.

Ето това е първата синя писта – „Шилигарник 2“:







Не ми се виждаше никак „полегата“. Щом такъв бе наклонът на сините писти, какъв ли щеше да бъде на червените и черните?!

Започнахме да набираме височина, а ски център „Шилигарника“ започна да се смалява, над него изплуваха върховете на Рила:









Все пак пистата не беше чак толкова стръмна, скоро наклонът намаля и започнахме да напредваме по-бързо:



Забелязахме, че пред нас склонът рязко се възправяше много стръмно нагоре:



Лифтът се качваше право нагоре по стръмния склон, но добре, че ние не трябваше да го следваме.
Синята писта завиваше наляво, после леко надясно и се качваше плавно догоре, заобикаляйки стръмнината.



Близнаците Вихрен и Кутело, вдясно от тях – Църномогилския рид:



Вихрен (2914 м), първенец на планината Пирин:



Кутело (2908 м), вторият по височина в Пирин:





Пресякохме лифта „Моста“, тоест минахме под него:



Тук вляво и надолу се отклоняваше червената писта „Стражите“ (номер 12 в схемата). Пресякохме я при мястото на отделянето.



И така, продължихме по синята писта „Шилигарник 2“ (номер 10 в схемата):





Ние се придвижвахме по ръба на пистата, точно на границата с гората, за да не ни удари някой.
Всъщност, скиори и сноубордисти минаваха и през гората, между дърветата, така че и там беше утъпкано.
Снегът между дърветата не беше много, на места тревата се виждаше. Тази зима нямаше много сняг и бързо се топеше.
По пистата изглеждаше да има много сняг, но това беше, защото имаше и изкуствен сняг, оръдията за сняг го бяха направили.





На пистата имаше много деца. Някои от децата се учеха, упражняваха се, имаше ски учители и родители.









Видяхме и парапланер:



Най-после се показа и крайната ни цел – нейно величество Тодорка:











В Рила бяха започнали да се образуват пухести облачета. Засега нищо обезпокоително, но все пак... дано не скриеха върховете:



Най-накрая стигнахме до лифтовата станция (2143 м), откъдето тръгваше лифт „Плато“. Имаше малка опашка от скиори:





Тук трябваше да завием надясно под ъгъл от почти 90 градуса и да се насочим в посока запад-югозапад.
Целта беше да се движим в левия (южния) край на писта „Плато 2“, докато стигнем горната лифтова станция (2518 м).

Пресякохме отново лифт „Моста“, минахме близо до горната му лифтова станция (2211 м). Имаше голямо оръдие за сняг:







А над горната лифтова станция се показаха страховитите зъбери на хребета Ушиците/Стражите и пирамидата на връх Газей:





Напредвахме през рехава гора, но дърветата започнаха да оредяват и накрая останаха само единични клекове.





Имаше много скиори, но пистата беше толкова разлата, направо цялото плато беше писта, така че нямаше опасност от сблъсъци.
Имаше и няколко пейки, на които седяха младежи. Казахме си, че на връщане може да обядваме тук.



Във финалната част пистата стана много стръмна. Доста се изморих, докато успея да издрапам догоре:



За щастие време имахме достатъчно. Правех чести почивки, по време на които снимах:

Съвсем мъничко детенце на фона на град Банско:



Деца на фона на Каймакчалан, Ушиците/Стражите, Къркъмски чал, Газей, Момин двор, Малка Каменица, Каменица, Безименен Типиц:







Връх Дженгал (едвам се подава вляво), Момин двор, Малка Каменица, Каменица (пред нея е Валявишки чукар), Безименен Типиц:



Върховете Безименен Типиц, Голям Типиц, Малък Типиц и Опрено:



Връх Конарево/Селския връх:



Зад него с изненада забелязах, че се вижда Стара планина – връх Амбарица, Купена, Жълтец, Ботев, Голям Кадемлия, Мазалат:





Рила – от връх Мусала и Малка Мусала (вляво) до Славов връх и Балабаница (вдясно), град Банско (долу):



Тодорин връх (Тодорка):







Небето се покри с влакнести облаци, около Слънцето започна да се образува хало (пръстен):





Накрая стигнахме до последната лифтова станция и седнахме за кратко на няколкото дървени пейки.
Използвахме почивката, за да пием малко вода и да хапнем един шоколад и малко сушени плодчета папая.





Още малко оставаше до началото на ръба – едно стръмно нагорнище:



Под нас остана лифтовата станция, всъщност бяха 2 лифтови станции – на лифт „Плато“ (вдясно) и лифт „Бъндерица 2“ (вляво):



Слабооформеното хало около Слънцето:





Минахме покрай кулата с камерата, която предаваше картина в интернет – http://weather-webcam.eu/webcam-todorka:



Стигнахме до кръста, зад който се показаха Вихрен и Кутело:



И като се почнаха едни снимки... Smile



Тодорин връх (Тодорка) (2746 м):



Вихрен и Кутело:



Вихрен (2914 м):



Кутело (2908 м):



Цялата Рила като на длан!



Рила от Малък Полич до Мальовица и Лопушки връх:



Рила от Лопушки връх до Мусала и Ибър:



Рила от Ибър до Белмекен, Славов връх и Балабаница, най-вдясно – Стара планина – Амбарица-Ботев-Голям Кадемлия-Мазалат:



Тук вече нямам сили да изреждам:



Голяма и Малка Стража, хребет Ушиците/Стражите, Голям Полежан/Мангъртепе, Газей, Малък Полежан, отпред – Къркъмски чал:



Върховете Дженгал, Ченгелчал/Кадиев рид, Момин двор, Малка Каменица, Валявишки чукар, Каменица, Типиците, Яловарника:



И разбира се, негово величество – Тодорин връх/Тодорка 2746 м:



Една чужденка ме помоли да я снимам с нейния телефон. Направих ѝ няколко снимки, като споменах, че се вижда връх Мусала.
Чужденката знаеше кой е връх Мусала и много се зарадва. Каза, че вчера времето било облачно и нищо не се виждало, но днес...

Тук заварихме мъж и жена, които не бяха скиори. Бяха се качили с лифта, заради гледката. Умни хора, защо да блъскат пеша.

А гледката си заслужаваше! Дори и без да изкачваш самия Тодорин връх, дори само дотук, пак си струваше парите за лифта...

Междувременно дойде скиор, който също се бе качил за гледката. Заприказвахме се. Попита ни откъде ще слезем после.
Отговорих му, че ако има пъртина, може да слезем и от другата страна през хижа „Вихрен“ и после през хижа „Бъндерица“.
Погледнах надолу към пътя – не видях пешеходци между двете хижи, само няколко скиора. Вероятно нямаше да има пъртина.

Стана въпрос и за така наречените „зелени“, природозащитници, еколози, радетели за опазване на парк „Пирин“.
Те бяха големи противници на идеята за втория лифт на Банско – искаха да спрат скиорите и развитието на ски пистите.
Протестиращите бяха много активни по протестите по площадите и пред клавиатурата в интернет, но къде бяха те сега?
Защо ги нямаше сега в планината? Защо не ходеха зимата? Нали искаха да опазят Пирин, за да могат да му се наслаждават?

Лесно е да спираш скиорите, като самият ти не ходиш зимата в планината... Трудно е да направиш така, че всички да са доволни...

Както и да е...

Сложихме котките още отсега, макар още да нямаше нужда от тях.
Ето каква е разликата между почти нови котки и „кърпени“ котки: Smile





Тук е моментът отново да отправя предупреждение за внимание!

Северният ръб на Тодорин връх/връх Тодорка е труден и през лятото. По него има стръмни участъци от камъни и трева.
Ръбът е преодолим за обикновените туристи, макар и с малко откатерване, тоест на места трябва да си помагаш с ръцете.

През зимата ситуацията е различна.
Котките и пикелът са почти задължителни, макар че при определени условия може и без тях.
Трябва да се внимава при преодоляване на камъните, които не са много големи и могат да се заобиколят.
Придвижването трябва да става по самия ръб, като не се допуска подсичане поради следните няколко причини:
Първо – лавинна опасност, второ – козирки, образуващи се от изток, трето – опасност от подхлъзване поради големия наклон.
И от двете страни на ръба има дълбоки пропасти, падането в които би било много опасно и почти сигурно смъртоносно и фатално.

Тук е мястото отново да отправя предупреждение, че не карам никого да минава северния ръб на Тодорка както аз го минавам!
Който иска – може да ползва котки и/или пикел, който иска – въже, каска, който иска – водач, който иска – сам или с приятели...
Тук ще разкажа как ние го преминахме, като не твърдя, че това е правилният начин, а че това е един от възможните начини.
Целта на този пътепис е да покаже, че този ръб не е толкова труден и страшен, колкото го изкарват някои, и зимата е напълно
преодолим за обикновени туристи, ползващи котки и пикел, пък били те и без въже. Трябва малко кураж, воля, съобразителност.

Времето се оправи – облаците се разнесоха и вече не бяха толкова плътни, супер снимки ставаха:



В началото ръбът започваше като ръб. Smile
Беше оформен като малък скалист гребен, трябваше да се внимава как стъпваш с котките по камъните, но не беше трудно.







От лявата страна беше почти отвесна пропаст:



От дясната страна – също. Тук се спускаха прочутите Тодорини улеи, в които не един и двама скиори бяха намерили смъртта си.
(Последният смъртен случай беше само отпреди 1 месец – 24 януари 2021 г. – http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=14....)





Отсреща се виждаха шеметните улеи, които се спускаха от Вихрен, те също действаха потискащо:



Появиха се малки снежни козирки, надвесени над лявата (източната) страна:





Поглед назад:



Погледнат отдалече, ръбът не изглеждаше никак труден, изглеждаше разлат, объл и лесен за ходене.
Освен това имаше доста сняг, който бе твърд и почти беше затрупал камъните, което улесняваше ходенето.
Но с приближаването нещата се променяха – ръбът си беше ръб и наклоните от двете му страни бяха много стръмни.
Освен това денивелацията до върха беше близо 180 метра (за 460 линейни метра), тоест самият ръб си беше стръмен.









Камъните не бяха трудни за преодоляване, но все пак трябваше да се внимава, като се стъпваше с котките върху тях.

Въпросните камъни можеха лесно да бъдат заобиколени отдясно (от запад), като се внимаваше за стръмния наклон.

Всъщност – Валерия точно това направи:





Поглед назад към изкачените камъни:









Ръбът вече ставаше стръмен, значи беше време да свалим пикелите от раницата и да ги хванем в ръцете. Smile







Трябва да отбележа, че снегът бе плътен, в него се стъпваше сигурно, което много улесняваше вървенето.
Освен това имаше „пъртина“ – преди нас бяха минали доста хора и бяха направили сигурни дълбоки стъпки.
Затова пикелите ги използвахме по-скоро като щеки – подпирахме се върху тях – а не като средство за осигуряване.





Поглед назад:



Не трябваше да се забравя, че от двете страни имаше пропасти:



Напред ръбът започна да става много стръмен:







На снимките изглежда много лесно, но не трябва да се забравя, че една погрешна стъпка и падаш в пропастите вляво или вдясно:





Най-опасното място беше в горната част на ръба, където имаше малко по-едри камъни.
Трябваше да се внимава при тяхното преминаване или заобикаляне, особено при слизането.
При голям сняг бе по-лесно, особено ако беше плътен, така че сега не срещнахме особени трудности.





















Вертикалните снимки правят камъните да изглеждат по-трудни и „придават драматичност“. Smile



Поглед назад, след преодоляване на камъните – трудният участък вече съвсем не изглежда труден:
(Въпреки това знаехме, че на слизане ще трябва да внимаваме повече, защото опасността на слизане бе по-голяма.)



Следваше сравнително лесен снежен участък, макар и стръмен:



После още малко камъни, но те не бяха много големи и лесно ги преодоляхме:











Още един кратък стръмен снежен участък:





Показа се кратък хубав назъбен снежен гребен, осеян с камъни, в края на който беше първата гърбица на Тодорин връх:





По ръба не се вървеше трудно, въпреки че беше тесен.



Разбира се, не трябваше да се забравя за козирките и за пропастта отляво, от изток (поглед назад):



Както и за пропастта отдясно (от запад), където бяха Тодорините улеи:



Стъпихме на връхчето преди Тодорин връх (от ски пистите то се виждаше като дясното връхче на двойния Тодорин връх):



А ето го и самият Тодорин връх – до него оставаше още съвсем малко изкачване, 1-2 минутки:



Следваше съвсем малко слизане покрай шеметния улей, който се спускаше на изток между двете връхчета (вляво на снимката):



Поглед надолу в улея:



Поглед назад към първото връхче:



Следва съвсем малко изкачване по облия купол на върха:







Най-после на върха! Тодорин връх (връх Тодорка) 2746 м, дванадесети или тринадесети по височина в Пирин!



Живот, прекъснат на 24 години...



Панорама от Тодорин връх, генерирана с програмата PeakFinder:

https://www.peakfinder.org/?lat=41.7527&lng=23.4318&off=20&azi=307&zoom=5&ele=2726&cfg=rs&date=2021-02-21T14:50Z...

Времето се беше изяснило, облаците се бяха разнесли, видимостта оставаше отлична... Точко като за снимки! Smile

Вихрен и Кутело, както само от тук можеха да се видят – толкова големи, толкова близки, толкова нереални...











Новата и старата хижа „Вихрен“ долу в ниското изглеждаха миниатюрни, като кибритени кутийки:







Рила:



Рила – от Малък Полич до Ангелов връх, Рилец и Водния чал:



Рила – от Ангелов връх до Рачни чал (в центъра – Мусала и Малка Мусала, долу вляво – град Разлог, долу вдясно – град Банско):



Рила – от Ортачал I до Балабаница (долу – град Банско):



Рила – последните двухилядници Славов връх и Балабаница, Родопите – Велийца и Черньовец, Стара планина – Амбарица-Ботев-Мазалат:



Родопите – черният „остров“ в центъра е връх Черньовец 1832 м над Велинград, под него е връх Велийца 1712 м над село Орцево,
Стара планина – Гердектепе-Амбарица-Купена-Жълтец-Ботев-Голям Кадемлия-Малък Кадемлия-Мазалат (Равнец, Кочмара – пред Ботев):



Родопите – Голяма Сютка, Малка Сютка, Баташки снежник, Модър, Персенците, на преден план вляво – Селския връх/Конарево в Пирин:



Пълна лудница! Smile







Каймакчалан (2754 м), вляво от него съвсем леко се подава Десилица (2713 м), вдясно са Голяма Стража (2799 м) и Малка Стража (2785 м):
(Най-отпред в едър план – Къркъмски чал 2414 м.)



Голяма Стража (2799 м) и Малка Стража (2785 м), хребет Ушиците/Стражите, Безименен връх (2838 м),
Голям Полежан/Мангъртепе (2852 м), Газей (2756 м), Малък Полежан/Мангъртепе (2823 м) (Малък Газей 2454 м пред Ушиците долу):



Газей (2756 м), Малък Полежан/Мангъртепе (2823 м), планината Боздаг/Фалакро с връх Пророк Илия (2232 м), Дженгал (2729 м),
Ченгелчал/Кадиев рид (2709 м), Момин двор (2722 м)(над него Демирчал 2674 м), Кралев двор (2684 м), Хамбарташ/Хлевен (2654 м),
Малка Каменица (2675 м), Валявишки чукар (2662 м), пред Валявишки чукар най-вдясно - Безименен Типиц (2634 м):



Кралев двор (2684 м), Хамбарташ/Хлевен (2654 м), Малка Каменица (2675 м), Валявишки чукар (2662 м), Каменица (2824 м),
Каменишка кукла (2717 м), Яловарника (2765 м), планина Славянка/Алиботуш, Царев връх (2183 м), Зъбът (2686 м),
планината Славянка/Алиботуш, Гоцев връх (2212 м), Куклите (2686 м), Голена (2633 м),
на преден план – Безименен Типиц (2634 м), Голям Типиц (2646 м), Малък Типиц (2624 м), Опрено (2637 м),
между Типиците-Опрено и Яловарника-Зъбът-Куклите – Мозговишки рид (2629 м) с Мозговишки чукар (2612 м):



На заден план – Стефанов връх (2408 м), Кельо (2484 м) и Коцов гроб (2462 м),
на среден план – Василашки чукар (2614 м), Възела (2620 м), Бъндеришка чука (2673 м):



Бъндеришка чука (2673 м) и Бъндеришки чукар (2738 м), между тях леко се подава Башлийски чукар (2683 м),
на заден план – планината Беласица от връх Конгур (1951 м) до първенеца Радомир/Калабак (2029 м),
на преден план снежният връх е така наречената Малка Тодорка (2693 м):



На преден план – кота 2712 м южно от Тодорин връх (така наречената „Средна Тодорка“ или „Междинна Тодорка“),
на заден план – Бъндеришка чука (2564 м)(вляво), Бъндеришка чука (2636 м)(в центъра), Дончови караули (2609 м)(вдясно):



Вляво – Дончови караули (2609 м, 2592 м, 2586 м, 2578 м, 2597 м), вдясно – Момин връх (2482 м) и острата пирамида на Синаница (2516 м):



Момин връх (2482 м) и острата пирамида на Синаница (2516 м), Гергийца (2589 м) и Муратов (2669 м), безименен връх (2571 м):



Вляво – връх Гредаро (2605 м), вдясно – Хвойнати/Овинати връх (2632 м),
на заден план между тях – Малешевска планина, Ильов връх/Джама (1802 м) и Влахина планина, връх Кадийца (1932 м),
на най-заден план в Северна Македония – планина Якупица, Солунска глава (2539 м)(зад Гредаро), Шар планина, Титов връх (2749 м)(зад Хвойнати):



Разбира се, нямаше как да не потърся планината Олимп в Гърция. Открих я лесно – ясно се различаваше над Беласица:









Планините Кожуф/Кожух/Дзена/Пиново (връх Зеленбег 2175 м) и Каймакчалан/Нидже/Ворас (връх Каймакчалан 2524 м),
вдясно от Синаница съвсем слабо се очертава планината Баба/Пелистер/Перистери (връх Пелистер 2601 м) в Северна Македония:



Планините Кожуф/Кожух/Дзена/Пиново (връх Зеленбег 2175 м) и Каймакчалан/Нидже/Ворас (връх Каймакчалан 2524 м):



Съвсем слабо се очертава планината Баба/Пелистер/Перистери (връх Пелистер 2601 м) в Северна Македония:



Планината Якубица/Якупица/Мокра/Мокренска планина (връх Солунска глава/Мокров 2539-2540 м) в Северна Македония:





Шар планина (Титов връх 2747 м) на границата на Северна Македония с Албания:







В центъра на заден план – върховете Турчин 2702 м, Бакардан 2704 м и Титов връх 2747 м, първенецът на Шар планина
(на преден план – Пирин планина, Хвойнати/Овинати връх 2632 м, среден план – Влахина планина, връх Кадийца 1932 м, вляво):



Започна да духа студен вятър, който ни накара да поемем по обратния път надолу.
Не видяхме пъртина към Тодорина порта, само следи от ски по ръба, което беше странно.
Освен това, пътеката през хижа „Вихрен“ и хижа „Бъндерица“ минаваше през лавиноопасни места.
Така че решихме да не рискуваме да замръкваме по този обиколен път, а да се върнем по пътя на идване.

Обратният път изискваше повече внимание и съсредоточаване, държахме пикелите „нащрек“.

Лесно слязохме по големите камъни, дори не се наложи да слизаме с лице към склона.
Все пак, накарах Валерия да застане малко по-драматично, за да станат снимките „по-страшни“: Smile













За щастие всичко мина благополучно.

Слънцето слезе ниско, залезът беше близо, но решихме да не го дочакаме, а да слизаме по-бързо към колата.









Бяхме се улисали в слизането и не бяхме забелязали кога всичкият народ си беше отишъл и ски пистите бяха опустели.
Дошло бе времето на ратраците, които плъзнаха по пистите, за да ги обработят, заравнят и загладят за следващия ден:



Междувременно наблюдавахме последните медночервеникави отблясъци от залеза:













Интересно беше да гледаме движението на ратраците – нагоре-надолу и напред-назад по пистите:



Стигнахме до пейките, край които бяхме минали на изкачване, решихме да обядваме/вечеряме на тях (кюфтета, хляб и меденки).



Слизането по пистата ми се стори безкрайно. На няколко пъти ратраци минаха близо до нас, единият ни поздрави с клаксона.
Не се наложи да пускаме изкуственото осветление – Луната беше вече наедряла и светеше доста силно, а вечерта не бе студена.





Луната сред красивите зимни съзвездия Орион, Голямо куче, Малко куче, Заек, Бик, Близнаци (планетата Марс е в горния десен ъгъл):



Накрая стигнахме до ски център „Шилигарника“, който беше ярко осветен, но пуст. Свалихме котките. Температурата бе минус 4 градуса.





На паркинга беше останала само нашата кола.



За щастие шосето надолу беше сухо и не беше заледено.
На Предела се отбихме, за да си налеем туба вода от чешмата при параклиса „Свети Йоан Рилски Чудотворец“:



По обратния път нямаше почти никакво движение. Прибрахме се благополучно в тишината на нощта...


Връзка към снимките от пътеписа в Гугъл Снимки (229 броя, 1,34 ГБ) : https://photos.app.goo.gl/bvqvdjfGEZjR1L5t9

Връзка към джипиес трак от разходката: https://drive.google.com/file/d/1mY7SieHnE9oqbOIwCNI23c1YgJMA5Rvc/view?usp=sharing



____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Фев 25, 2021 8:20 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
aldo



Регистриран на: 25 Сеп 2018
Мнения: 77
Местожителство: Варна

Мнение Отговорете с цитат
Хубава разходчица сте си спретнали!
Няма ли вече такова чудо като едниократен билет за слизане/качване?
Вече във втори твой фоторазказ се набива на очи импровизацията по едната ти котка. Не е добре...
Чет Фев 25, 2021 9:33 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
raskoll



Регистриран на: 30 Юли 2008
Мнения: 417

Мнение Отговорете с цитат
много благодаря за подробното описание! имам същите котки и скоро ги чака същата съдба - виждам, че въжето от тел се е скъсало на 50%, а ги харесвам, здрави са.
Чет Фев 25, 2021 10:59 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 2247
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за отзивите!

На интернет страницата на ски зоната не пише за еднократни билети (може и да има такива, но по-вероятно няма):

https://www.banskoski.com/bg/page/ceni

Относно котките – приемам критиката. Smile

Котките са хубави (а бяха и евтини), но имат слабо място – металните връзки, които след време се късат.

Интересното е, че на лявата ми котка все още са здрави (10 години след закупуването), а на дясната се скъсаха.

През зимата нося в раницата си подръчни средства за ремонт на котките за случай, че се скъсат отново – тел, кабел, сезал...

Обикновено с едно привързване котките изкарват до края на зимния сезон.
Псле идва пролетта и вече не ми се занимава с по-сериозен ремонт.
В началото на следващия зимен сезон ги привързвам пак и така... Smile


____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Фев 25, 2021 11:30 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tzezko



Регистриран на: 21 Фев 2012
Мнения: 1079
Местожителство: софия

Мнение Дай хляб на клюкарите.... Отговорете с цитат
stefan_iliev38 написа:
..........съфорумката...........


СЪтрапезничката?
СЪжителката?
СЪпругата?
Пет Фев 26, 2021 2:24 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 2247
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
СЪлюбопитството СЪуби котката? Very Happy

СЪмишленичка?
СЪпричастничка?
СЪпреживяваща?
СЪпреживелка?
СЪпреживелчанка?


СЪпредавам СЪпоздрави от Хисарлъка:


____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Съб Фев 27, 2021 1:59 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 743
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря, Стефане!

Поредното ви предизвикателство е тази зимна, серт Тодора.
Както винаги, твоите пътеписи са урок по география - от нашите планини, до далечни земи и планети. Very Happy

Зная, че слизането на челник донякъде е традиция при теб и сте изпратили слънцето на високо.
Ето и един изгрев от Тодорка, където днес и утре се провежда "Световната купа - мъже".

Поздрав за рождения ти ден със Зимата на Вивалди в Пирин!
Бъди жив и здрав! Very Happy

https://www.dnevnik.bg/sport/2021/02/26/4179971_zvukut_na_zimata_v_bansko_v_izpulnenie_na_vasko_vasilev/

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Съб Фев 27, 2021 4:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Irha



Регистриран на: 05 Окт 2013
Мнения: 204
Местожителство: БГ

Мнение Отговорете с цитат
Поздрави за споделеното!
Живи и Здрави !
Съб Фев 27, 2021 6:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
raskoll



Регистриран на: 30 Юли 2008
Мнения: 417

Мнение Отговорете с цитат
и моите се скъсаха, и двете, първата на втората тераса на Мальовица, сложих на тяхното място градинска тел в 20 реда, втората се скъса вече на връщане, почти до паркинга... чудя се дали да ги оправя или да купя нови. аз не искам автомат или полуавтомат, а обикновени... сигурно ще оправя тези, поне нямат части от пластмаса, какакто повечето нови.
говоря за котките.Smile
Нед Фев 28, 2021 7:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
aldo



Регистриран на: 25 Сеп 2018
Мнения: 77
Местожителство: Варна

Мнение Отговорете с цитат
Аз бих пробвал с парче подходяща по ширина лента или парче тънко въженце тип прусек. Или железар, който си разбира от занаята и е поне малко планинар, та да вдене за какво иде реч - да направи скоба, да е хем здрава, хем да има известна еластичност и да не е крехка.
Нед Фев 28, 2021 8:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1663

Мнение Отговорете с цитат
Има магазин за хиляди детайли, въженца , прусеци , скоби - всичко от неръждаема стомана, на ъгъла на Раковска и Сливница. Струват 1-2 левчета, пазарувах допреди 2-3 год. оттам всякакви детайли от неръждавейка. Повечето са немски

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пон Мар 01, 2021 9:54 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
tzezko



Регистриран на: 21 Фев 2012
Мнения: 1079
Местожителство: софия

Мнение СЪгласен! Отговорете с цитат
stefan_iliev38 написа:
.............. СЪпоздрави от Хисарлъка..........



СЪществено и
СЪдържателно
СЪединение се е
СЪстояло без
СЪмнение!
Пон Мар 01, 2021 12:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Lexx



Регистриран на: 31 Юли 2014
Мнения: 37

Мнение Re: Тодорин връх (2746 м) по северния ръб през зимата-21.02. Отговорете с цитат
stefan_iliev38 написа:

..........
Стана въпрос и за така наречените „зелени“, природозащитници, еколози, радетели за опазване на парк „Пирин“.
Те бяха големи противници на идеята за втория лифт на Банско – искаха да спрат скиорите и развитието на ски пистите.
Протестиращите бяха много активни по протестите по площадите и пред клавиатурата в интернет, но къде бяха те сега?
Защо ги нямаше сега в планината? Защо не ходеха зимата? Нали искаха да опазят Пирин, за да могат да му се наслаждават?

Лесно е да спираш скиорите, като самият ти не ходиш зимата в планината... Трудно е да направиш така, че всички да са доволни...
.........


Това само цитат/преразказ на думите на скиора ли е, или отразява и твоето мнение по въпроса?
Пон Мар 01, 2021 6:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
amorpheus



Регистриран на: 11 Сеп 2007
Мнения: 159
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Един приятелски съвет - аз бих качил по-интересните 15-20 снимки и бих структурирал текста около тях.
Вече отдолу линк - който иска да гледа всичките.
Тия сигурно стотина дето си качил - карат човек да изгуби интерес по-бързо.
Пон Мар 01, 2021 7:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ray



Регистриран на: 10 Авг 2016
Мнения: 1681

Мнение Отговорете с цитат
Бих съветвал обратното Smile
Пон Мар 01, 2021 7:35 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov