До Кокалянския манастир

Намираме се в Плана планина. Великолепна пътека от Дяволския мост на шосето за Самоков. С лек наклон и сенчеста. Повечето са букове с типичната само за тях топла зеленина на листата, огрени от слънцето. Някои носят бръчките от мъдростта на времето:

Има и гигантски липи, които в момента цъфтят и миришат:

Стигаме до манастира "Св. Архангел Михаил". За съжаление и той е възприел практиката, която става повсеместна: максимално ограничаване на достъпа. Отворен е само в събота и неделя, а може да се види само черквата. Строена е през 1896 (макар че самият манастир датира от времето на цар Самуил, но е бил разрушаван). Пред нея - огромни смърчове на същата възраст:

Запалихме по една свещ и изключително немногословната клисарка отказа да ни пусне в двора, защото било забранено - имало ремонт. Що така вече в много манастири, например в Лозенския - питам аз? - Ами така са решили. - Е, това не е ли Божие място? - Божието място е черквата. - А колко монаси имате? - Ами няколко. - А не можем ли поне чешмата да видим? (Знам, че обикновено манастирите имат чудесна вода.) - Ако искате вода, ще ви донеса. Та такива ми разговори... На излизане обаче изведнъж се появи игуменът (вероятно), който изпращаше някакъв друг монах. И на мен ми щукна да го поздравя с "Помози Бог!" и да го питам за ремонта - кога ще свърши, та да видим постройките зад църквата? Там има още три черкви! Само едната от тъх се вижда от пътечката:

И тогава най-неочаквано той ни покани да влезем! В задния двор видяхме чудесно ремонтирани и поддържани манастирските сгради заедно с параклисите. Стаи поне за сто монаси! Понеже редовите поклонници нямат достъп, ще покажа няколко снимки:

Освен всичко друго, игуменът се оказа доста общителен. Говорихме си за историята на манастира, за възстановяването на други манастири, за спонсорството и дори за политика. Сладващия път, ако клисарката благоволи да го повика, пак ще му се обадим с благодарност!