Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1400 Местожителство: София
Срещата протече както е модерно напоследък по хижите - ядене, пиене, пукната глава накрая
След тежките преходи и непосилна денивелация, едвам ни стигнаха сили за яренцето.
Цецо успя да премине каньона, въпреки че го подведох, за което ще се реванширам.
Калоян успя да си надуе главата сам
Благодаря на всички, които дойдоха, както и на тези които изпратиха помощни средства и материали!
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Пон Окт 17, 2022 11:23 am
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1246 Местожителство: софия
Тегава работа!
Каква ти среща!? Направо Ожасна работа!
Първо, преодолявайки страховита денивелация, бяхме на ръба на височинна болест. Даже и ушите ни заглъхнаха, `щото Пикапчо бързаше да ни отведе до горе , пък да почива и той после.
Горе като изпекло едно слънце, колабирахме от жега почти. Тея пък дървета като се нашарили, обагрили , очите ни заболяха.
Хайде, викам си, ще влезем на закрито, че се замаяхме от ситуацията. Отправихме се към така наречената столова, а още от преди това не посрещна миризма на топло печено, че лигите ни потекоха. Мъка, мъка! Влизаме вътре, гледаме, печеното животно върху пресни картофи! Бе кой ти яде пресни картофки през октомври, бе аланкоолу?! Ама няма как, поехме и тази грижа.
Направили и дроб-сърма.Хайде пак мъка, вЪрти до хладилника за овче кисело мляко, кой ти яде дроб-сърма иначе?!
Някакви донори изпратили армагани. Кой бира, кой вино. Този с виното пък с претенции, че му било по 500 лв. литъра. Той по 500 лв. трябва да ни плаща, че се напънахме да изпием тези десетина литра и си попретоварихме бордовите системи. Бираджията дал стекче двулитровки, при това разновидни, чешки. На петима- кози крак. Е, от кумова срама пи`нахме и тях. Ще им предоставя сметката скоро на Момина поляна.
За премиумно- ексклузивните водки да не говорим! Литри! Та ние да не сме с няколко черни дроба?!
Разнообразието от салати беше направо дразнещо! Да се чуди човек от коя да вземе. Отгоре на всичко- вкусни. Да не сме с два корема, бе ей!
Я`хме що я`хме, пихме що пихме /колко са ни на нас стомахчетата/, изкарахме някоя и друга песен, нали и добро впечатление да направим и се оттеглихме уж на почивка по стаите.
Каква ти почивка, стаите нямат и 25 кв.м., отгоре на всичко с баня и тоалетна вътре, та като стане някой за по вънка/старите хора са го казали как трябва да бъде/ нощем да ти шупурка водата, стените- новобелосани и през плътните пердета светло, парното поддържа 25 градуса по Целзиий, няма заспиване. Сваляй гащи и пижами, завивай се с чаршаф, абе мъка!
Както и да е , изкарахме нощта. На сутринта стопаните изпържили една планина мекици! Май подозирам кой им е дал тестото! И не дали там едно бурканче мармалад, та да се ориентира човек, а наизвадили конфитюри и медове от знайни и незнайни растения. Па мариновани манатарки, па сушени манатарки. Ядеш и ревеш!
Хайде сега кой ял, ял,- ще вървим на поход до върха. Ей тука било! По равното. Лелеее, почти ни тресна височинната болест, добре че бях смотал някоя мекица със сиренце по джобовете, та успях да преодолея кислородния дефицит. А слъцете пече ли, пече! През цЕлото време.
Местните казват, че върха бил по-нисък, но според мен е наколко хиляди метра повече. Тегло!
На връщане, вика един, ще минем напряко- ей къде е. В Америка има една канавка в сравнение с това, откъдето преминахме. Добре че едното коляно ми е желязно, та куцук, куцук, доприпках до долу.
Там пък, едни жени, от нямане какво да правят, се сбили. Една с пукната глава, друга с наранена душа, хайде пак тичай, превързвай, успокоявай.
Егати и срещата и чудото!
До скоро.
Пон Окт 17, 2022 12:36 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1695 Местожителство: Плевен
Измъчили сте се явно горкичките. Браво на Вас. Дано скоро се видим.
Пон Окт 17, 2022 3:09 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3289 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
EXIIIT написа:
Дайте да видим снимков матриал /Стефко да се включи веднага/ с фотоотчета.... разчистил съм памет на компа за поне 2000 снимки.
Разчистил си памет, ама фотоапаратът на Стефко е в сервиза, а с телефон се снима тегаво, та няма много снимки.
Благодаря за хубавата среща!
Кратък фото-разказ:
На пазара в Ихтиман:
На автомагистрала „Тракия“ стана пожар:
В Пловдив към нас се присъедини Велина (съфорумката Rain), а на Чудните мостове – Калоян (kaloyanv):
Разгледахме Чудните мостове:
Властелинът на селфитата:
Хижа „Чудните мостове“:
Пътят до хижа „Кабата“ беше доста кален, но пикапът се справи. Старото име на хижата неслучайно бе „Слънчеви поляни“:
И хижата започна да се пълни... с хора от няколко поколения:
И да си дойдем на думата – носят печеното яре!
Хижарят разопакова огромната тава:
Да не мислите обаче, че се нахвърлихме веднага върху ярето? Нищо подобно, първо – отидохме до възстановената чешма:
Върнахме се в хижата и се включихме в борбата с ярето!
Признавам си, че ярето беше сготвено майсторски!
Наздравици!
Още един съфорумец – Филип (stealt):
Отвън нощта се спусна облачна и мъглива, а също и студена. Хижата светеше в тъмнината и излъчваше топлина:
Както се казва: Пак останахме най-добрите!!!
Накрая останахме с Васко и хижарите да обсъдим хижарските работи, извънземните и бъдещето на планетата Земя.
Легнахме си след 1:30 часа.
Навън имаше страшна мъгла, всичко беше станало мокро, като че ли бе валял дъжд.
Реших да не се правя на герой и да спя на открито, така че си разпънах палатката и легнах в нея.
Обмислях да ида да спя на връх Цирикова църква, където извънземните се явявали, но в тази мъгла... реших да пропусна.
Сутринта се събудих преди изгрева, но беше облачно и продължих да се излежавам. Снимка от 07:18 часа:
Слънцето разкъса облаците и мъглата едва след 8 часа:
Постепенно хората се пробудиха и се разшаваха – кой за кафе, кой за мекици...
Тръгнахме към връх Цирикова църква:
Мислехме, че няма много изкачване до върха, ама попаднахме на така нареченото „родопско равно“!
Върхът представлява малка слънчева поляна с параклис, пейки и гледка на юг към Перелишкото било и кулата „Снежанка“:
Храмът!!!
После жените се върнаха в хижата, за да се полюлеят на люлките ( ), а останалите тръгнахме по пътеката на югоизток към каньона с въжето!
Тук минава трасето на състезанието „Персенк Ултра“, имаше стара маркировка:
Входът и началото на каньона!!!
Ей го и въжето:
Пръв се спуска този, който е поставил въжето, за да пробва дали е здраво:
Каньончето се оказа много хубаво! Бях впечатлен! На пръв поглед нищо особено, но после...
Каньончето стана дълбоко и скоро небето започна да се вижда високо над нас като тясна ивица.
Стените бяха отвесни, покрити тук-таме с мъх и цветя, между които и прочутият родопски силивряк.
Каньончето започна да криволичи, като ту леко се изкачваше, ту отново слизаше...
Имаше и малки прагове, трябваше да се прикляка и да се внимава...
Фотоапаратът на телефона нямаше как да запечата тази красота...
Накрая излязохме от каньона и покрай надвиснали скали стигнахме до земен път.
Поглеждайки назад, по нищо не си личеше, че в гората има скрит такъв каньон:
Скоро излязохме на поляни, а между дърветата прозираха Чудните мостове и върховете на Персенците:
А над хижа „Кабата“ на хоризонта едва се виждаше далечен връх, за който се зачудихме Амбарица ли беше, Ботев ли...
В крайна сметка Калоян се оказа прав, че това бе Голям Кадемлия.
Да съжаление в хижата ни посрещна лоша новина – една от люлките беше паднала и ударила главата на Велина, като леко я сцепила.
Пораженията не бяха страшни, Велина щеше да живее. Направихме си общи снимки:
Време беше да се разотиваме.
Цецко реши да се спуснем към село Орехово. На следващата снимка му обясняват къде да не пропусне да завие наляво.
Спускането към Орехово не беше много трудно, но бе продължително. Най-накрая стигнахме в селото.
И се отправихме към... спешното отделение на МБАЛ в Асеновград. Там зашиха главата на Велина, а Цецко и Ива измиха кръвта от косата ѝ.
Спор няма – форумните срещи са запомнящи се.
Следват дългите километри обратно по магистралата и самотно шофиране до Дупница, където в крайградския парк „Рила“ имаше сватба...
Ако някой има забележка към някоя от снимките - нека каже и ще бъде изтрит с Фотошоп от въпросната снимка без въпроси. Снимката обаче остава.
Албумът в Гугъл Снимки е частен (а не обществен), тоест не се вижда от всички, а само хора с връзката могат да го виждат.
Снимките са повечето документални.
Както обичам да казвам - фотоапаратът толкова си може, фотографът - също.
Забележка: Обикновено вертикално ориентираните снимки сочат посоката, в която съм продължил (или от която съм дошъл), тоест показват посоката на движение, направлението на придвижване. Това, разбира се, не винаги е така, понякога вертикалната снимка е просто вертикална снимка.
Общи условия:
Снимките могат да се свалят и да се ползват за некомерсиални цели при следните условия:
Първо: Да не се преиначава информацията от тях (например да се пише, че снимката е направена през лятото, докато всъщност е било есен).
И второ: Ако на снимката има хора - да се иска разрешението на същите, ако снимката ще се публикува някъде другаде - например във Фейсбук. Логично е - ако на снимката не присъстват хора и туристи - същата да може да се ползва и без одобрението на останалите.
В полетата на Properties/Details (извикват се с десен бутон на мишката - най-отдолу, но след като снимката вече е свалена на компютъра, а не в Гугъл Снимки) съм поместил кратка информация за събитието, целите, участниците и кратко описание на маршрута.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Окт 21, 2022 12:57 am
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1695 Местожителство: Плевен
Ей добре , че е Стефко ...другите мълчат.
Пет Окт 21, 2022 9:29 am
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
До..во..лен папарак, уж нямал фотоапарат, ама как го прави, лява ръка десен джоб. Мога да се закълна, че не го видях да снима ... И как става тази работа. Другия път пълен тараш и конфискуване на всичката техника дето може да снима. Например лопати, ръкавици, якета и тн ...
Ама пък ..... разказа е един път, кой може да го направи друг по този начин.
Последната промяна е направена от kaloyanv на Пет Окт 21, 2022 4:43 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1400 Местожителство: София
Каква я мислехме ний, каква стана тя
С оглед на Ожасно преминалата сбирка и последвалите коментари, криворазбрани като похвали, някой ни беше доложил където (не)трябва.
След кратък размисъл се съгласих на предложението за 15 минути слава ... някои неща от записаните не са излъчени, липсва разговора за Форума, но и така ми харесва, поне на мен. А делата и похвалите, заради които ни снимаха, са направени, вдъхновени и почерпени в голяма степен от хората тук. БЛАГОДАРЯ!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 3 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
