«Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта — двама братя и една сестра — имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино — на всекиго по една.
Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две — изпил си бъчвата с виното.
Малък Сечко — и той като брата си. По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се вечер, хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две — и той си изпил виното.
Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка или някъде на гости и умират от срам, че нямат вино.
А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната — пълна-пълненичка.
Няма какво! Двамата братя решили да изпият виното на сестра си. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне — и виното се свършило.
Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично. Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне.
Като отишла при бъчвата — що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите ѝ се разсъхнали, обръчите ѝ се разслабили.
Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале — насреща ѝ се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите ѝ.
Плакала, плакала, най-после се утешила.
— Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я — казала тя и се засмяла.
Утешила се, но все пак ѝ било мъчно и обидно, останала без винце и че братята я излъгали.
И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо ѝ минава и тя пак се засмива.»
Чуден зимен ден. Несбъдната прогноза. Километри недокосната пудра. Тук-там само следите от някой заек или лисица. Обуваме снегоходките във все по-слънчевия предиобед и поемаме към гората.
30 януари 2022 г.
Силният вятър във височина бързо омита остатъците от сивите облаци.
30 януари 2022 г.
Слънцето вече щедро ни огрява докато усилено крачим и бием пъртина на завет в Големи дол.
30 януари 2022 г.
30 януари 2022 г.
Достигаме големия завой и започваме да чоплим пътя по югозападния склон. Пудрата за кратко отстъпва място на натежаващ по пладне лепкав сняг.
Тук се пресичат много пътища. Накъдето и да погледне човек, все око хваща и път има.
30 януари 2022 г.
Труден път, от най-примамливите -- с много вятър и без пъртина.
30 януари 2022 г.
30 януари 2022 г.
За разлика от вчера, Мальовица се кипри за кратко в цялата ѝ прелест.
30 януари 2022 г.
30 януари 2022 г.
Самоков също се къпе в слънчеви лъчи.
30 януари 2022 г.
И Витоша напомня за себе си нейде там в далечината.
30 януари 2022 г.
Трудно е да откъснем поглед от всички тези красоти, ала все пак път ни чака.
30 януари 2022 г.
Докарто крачим към Иванов камък небето бързо притъмнява.
30 януари 2022 г.
Решаваме да направим малко по-подробна почивка с чай и бисквити на крак край по-паметливото дърво. Сетне слънцето отново ни се усмихва за кратко.
30 януари 2022 г.
30 януари 2022 г.
Сякаш иска да насочи погледите ни и към Балкана.
30 януари 2022 г.
Пътят е дълъг, но желан и приятен.
30 януари 2022 г.
Други части от Стара Планина за миг са осветени.
30 януари 2022 г.
30 януари 2022 г.
А Рила е все по-облачна.
30 януари 2022 г.
30 януари 2022 г.
Все пак някой заблуден лъч светлина успява да пробие за няколко секунди сегиз-тогиз.
30 януари 2022 г.
Започва да приижда "черната мъгла", далеч преди свечеряване.
30 януари 2022 г.
30 януари 2022 г.
30 януари 2022 г.
След кратка борба с леда правим отново достъпна чешмата край асфалта и утоляваме жаждата до насита. Въздухът е много сух и изостря още повече необходимостта от течности.
За разлика от друг път, решаваме да се върнем в селото по горската пътечка покрай параклиса "Св. Богородица". Макар и вече доста уморени, не искаме да свършва удоволствието от "плуването" в дълбокия и пухкав сняг.
30 януари 2022 г.
30 януари 2022 г.
Междувременно облаците вече са захлюпили Кабул и Крива соспа и са на път да сторят същото с Ташмандра.
30 януари 2022 г.
Притъмнява и край нас, часове преди залез слънце.
30 януари 2022 г.
Напускаме гората и навлизаме в обширните белоискърски ливади.
30 януари 2022 г.
Правим последна кратка почивка на пейките при "Св. Богородица", довършваме бисквитите и чая, и поемаме надолу по пъртината от ежедневната ни разходка до там, доста разширена през последните почивни дни от пешеходци, шейни и закъсали пишман-офроудъри, така и не успели да достигнат заветната цел на четири колела. Е, какво пък, понякога е по-добре на четири крака.
30 януари 2022 г.
Да споменем и електроенергийната система. Това е далекопроводът, който я свързва с ВЕЦ "Бели Искър", а също и с вр. Мусала.
30 януари 2022 г.
В покрайнините на селото ни посреща част от конския табун, стреснат от тромавото ни клатушкане на слизане от гората.
30 януари 2022 г.
Голямо втренчване, наистина, сякаш очакват ей сега да ги нападнем...
30 януари 2022 г.
Благодарим на Голям Сечко за дебелия сняг (близо 40 cm в двора в най-голямата му прелест), коравия студ (-24.6 °C на 25 януари в 6:05:37 ч.), многоцветното небе, уханната гора, и червеното вино у дома.
Да се готвят Малък Сечко и Баба Марта!
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Нед Яну 30, 2022 7:22 pm
Antoon
Регистриран на: 25 Сеп 2007 Мнения: 425
Прекрасен пътепис и снимки!
Оглеждах се днес над Бели Искър да ви видя някъде, ама вие сте били над нас.
Пътя от с.Бели Искър към Боровец проходим ли е за лека кола?
Да, чистят го машини, но при по-скромни валежи понякога си спестяват опесъчаването извън населените места. Много белоискровчани работят в Боровец и ползват този път ежедневно. Има участъци с големи ями в асфалта, но с внимателно каране могат да бъдат избегнати повреди. Зиме е по-равно...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Нед Яну 30, 2022 9:32 pm
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 317
Чудесен пътепис! Разгледах и прочетох с удоволствие! Не знам защо точно, но много ми харесва да следя и почти ежедневния метеобюлетин от с. Бели Искър.
Сега си пускам филма за 14-те осемхилядници и Нирмал. Последвах предпоръката от другата тема.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
