Чимборасо, Еквадор и южното звездно небе – декември 2019 г.

Благодаря, Стефане, че най-сетне реши да споделиш тук тези бивалици!

Изкуших се и аз да разкажа нещо, макар и да е спорно дали мястото му е тук или в "Математика за дървосекачи".

Преди време се запитах кои са останалите най-отдалечени от центъра на Земята върхове. Тогава попаднах на написаното от Mark Biegert:

The Farthest Mountaintops from the Center of the Earth

Оказва се, че, поне според неговите изчисления, Chimborazo и Huascarán Sur (първенецът на Перу) споделят първото място.

Източник: Wikimedia, 11 декември 2022 г.

Между другото, според споменатият от Mark калкулатор, вр. Мусала отстои на 6371512.783 m от центъра на Земята:

Според същия калкулатор, вр. Вихрен отстои на 6371656.082 m от центъра на Земята, т.е. е със 143.3 m "по-висок" от вр. Мусала.

Полежан и Каменица (измежду някои други) също изпреварват Мусала, съответно с 95.6 m и 75 m. Smile

Впрочем, по-надолу на същата страница Chimborazo е даден със 79 m по-отдалечен от центъра на Земята в сравнение с Huascarán Sur. Споменато е, също, че (все още) съществуват спорове за надморската височина на Chimborazo и други от разглежданите върхове. Та, ако човек иска наистина да бъде сигурен, че е бил на най-отдалечената точка от центъра на Земята, може би би било удачно да посети поне и Huascarán Sur, който, макар и с около 500 m по-голяма надморска височина от Chimborazo, изглежда да е сравнително лесно достъпен връх (PD или AD според IFAS). Някой нашенец дали е пробвал да го изкачи?

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

	mislesht написа:
	... То и аз имам един желан връх от много години, също в Южна Америка, но вече дори не си правя илюзии, че ще го изкача някога...

А кой е този връх? Туристически ли е? Ако да – защо да не го изкачиш?

Аз се бях зарекъл да не се хвърлям повече на високи върхове, ама ще вземете да ме амбицирате! Very Happy

	Сотиров написа:
	Браво бе, юнаци! Моето броене стига до 5000 и малко. Ама все не сядам да пиша. Нищо, снимките са в апарата!

Установих, че ако не се престраша да публикувам първата част от пътеписа си във форума, никога няма да успея да го завърша.
Така че, Сотиров, започвай смело! Пък мога да помогна в борбата с Уиндоус 10 и с Гугъл Снимки.

vedrin написа:

... Оказва се, че, поне според неговите изчисления, Chimborazo и Huascarán Sur (първенецът на Перу) споделят първото място.
...
Споменато е, също, че (все още) съществуват спорове за надморската височина на Chimborazo и други от разглежданите върхове. Та, ако човек иска наистина да бъде сигурен, че е бил на най-отдалечената точка от центъра на Земята, може би би било удачно да посети поне и Huascarán Sur, който, макар и с около 500 m по-голяма надморска височина от Chimborazo, изглежда да е сравнително лесно достъпен връх (PD или AD според IFAS)...

Така е, Ведрине. Chimborazo и Huascarán Sur са много близо един до друг – според таблицата Чимборасо изпреварва само с около 23 метра. Чудесно би било да се качи и Huascarán Sur, не само за да няма съмнение, че е изкачен първенецът спрямо центъра на Земята, а и защото е хубав, красив връх. Разучавал съм как се изкачва Huascarán Sur – това начинание ми се струва значително по-трудно и по-опасно от изкачването на Чимборасо. Но е напълно възможно за обикновен турист (който не е алпинист). Не знам дали ще бъде по-скъпо. Ако се сформира сериозна група – бих се замислил... Think

Макар че в Перу по-скоро бих искал да отида до трите места, от които извира река Амазонка (изворът ѝ не е само един, а три различни – в зависимост от избрания критерий за начало на река).

Относно надморската височина на Чимборасо над морското равнище – има различни стойности, но в последно време като че ли измерванията са единодушни.

Аз се чудя друго – как е по-правилно да се измерва височината на един връх:

1. Докъдето стига твърдата скала?
2. Докъдето стигат ледниците над скалата?
3. Докъдето стигат ледниците и снегът над скалата?
4. Докъдето стига най-високият предмет, намиращ се на върха?
5. Ледниците, снежната покривка, растителната покривка – част от върха ли са?
6. А хората?

В Уикипедия (https://bg.wikipedia.org/wiki/Монблан) прочетох, че връх Монблан по последни данни е висок 4809 метра, но в действителност това е височината на ледника, който покрива скалистия връх, а скалистият връх под ледника е с височина едва 4792 м (17 метра по-нисък).

В този ред на мисли си задавам въпросите:

7. Колко е висок скалистият връх на Чимборасо?
8. Скалистият връх на Чимборасо или скалистият връх на Huascarán Sur е най-високият връх, измерен от центъра на Земята?
9. Ако ледниците на връх Чимборасо се разтопят напълно, ще отстъпи ли той първенството си?
10. Къде се намира скалистият връх на Чимборасо?
11. Ако скалистият връх на Чимборасо не съвпада с най-високата точка на ледника върху купола на Чимборасо – изкачил ли си върха, ако не си бил на мястото, намиращо се над скалистия връх?

П. П. Тези дни – поне до 16 декември – съм в София по работа и няма да имам достъп до компютъра си, така че продължението на пътеписа се отлага. Написал съм в подробния пътепис още 4-5 дена, но трябва да се преработят за Планинарския форум, защото обемът им е много голям.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Пон Дек 12, 2022 12:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	Цитат:
	... скалистият връх под ледника е с височина едва 1792 м

Е, Стефане, ти пък изкара скалата на Монблан по-ниска от Голи връх на Витоша! Ще те пратя на опреснителен курс в "Математика за дървосекачи". Very Happy

	stefan_iliev38 написа:
	Аз се чудя друго – как е по-правилно да се измерва височината на един връх: 1. Докъдето стига твърдата скала? 2. Докъдето стигат ледниците над скалата? 3. Докъдето стигат ледниците и снегът над скалата?

Докъдето им изнася на "удостоверяващите".
Особено показателна е историята с височината на ханът Тенгри. Установено е, че скалата свършва на 6995м, а ледът на 7010м.
Когато вр.Победа е бил забранен за изкачвания по политически причини, за да станеш "снежен барс", трябвало да качиш 4 седемхилядника, т.е. Комунизъм, Ленин, Корженевска и ... хан Тенгри, който услужливо се посочвал като 7010м.
После "отбраняват" Победа и списъкът си остава с четири парчета, но ханът изпада от класацията и занапред го титулуват на много висок, ама шестхилядник - 6995м...
Според мен трябва да се използва котата на скалата, защото снегът и ледът са разтегливи категории и варират според сезона. Но както виждате, тия коти варират преди всичко в зависимост от моментната конюнктура.

На Ведрин данните са сензация за мен! Естествено знаех, че Земята е елипсоид, но никога не си бях задавал въпроса как ексцентрицитетът ѝ се отразява върху реалния релеф. И ето че Чимбарозо е с цяла миля и половина "по-висок" от Еверест!

Стефан повдига един въпрос, по който редовно споря с моя колега и приятел Любомир Иванов, виден антарктик и автор на картата на остров Ливингстън, където е нашата станция. Та аз му обяснявам, че не е редно да се мери височината според повърхността, когато тя е лед. Тогава най-високият връх Маунт Винсън би бил 4892 м, т.е. с 248 метра по-нисък от обявените 5149. Нали Черни връх не си мени височината зиме, когато натрупа два метра сняг? Shocked

Антарктида действително е някакво ледено чудо! На някои места ледената покривка е дебела цели 4300 метра, като средната ѝ височина е 2040, а средната на скалата е само 410!

Прочее, Стефан, като гони височини, да тренира още малко, докато Илон Мъск му осигури полет до Марс. Там най-високият връх е 21 229 м. Само ми е чудно как го мерят, като няма световен океан. Не би трябвало да е от най-дълбоката пропаст, както и на Земята не мерят Еверест от повърхността на Мъртво море, та да му добавят още 432 м.

stefan_iliev38 написа:

Аз се чудя друго – как е по-правилно да се измерва височината на един връх:

1. Докъдето стига твърдата скала?
2. Докъдето стигат ледниците над скалата?
3. Докъдето стигат ледниците и снегът над скалата?
4. Докъдето стига най-високият предмет, намиращ се на върха?
5. Ледниците, снежната покривка, растителната покривка – част от върха ли са?
6. А хората?
7. Колко е висок скалистият връх на Чимборасо?
8. Скалистият връх на Чимборасо или скалистият връх на Huascarán Sur е най-високият връх, измерен от центъра на Земята?
9. Ако ледниците на връх Чимборасо се разтопят напълно, ще отстъпи ли той първенството си?
10. Къде се намира скалистият връх на Чимборасо?
11. Ако скалистият връх на Чимборасо не съвпада с най-високата точка на ледника върху купола на Чимборасо – изкачил ли си върха, ако не си бил на мястото, намиращо се над скалистия връх?

Аз, например, почти всяка сутрин също изкачвам най- високият връх в света- край село, казва се Масленото тепе.https://www.kade.si/#map=16/2641443.59/5228704.16/0.
Едва на 731 н.м.в. е, но пък като го измериш от един атол в Тасманово море, височината му е почти 13 х. километра.
Та мисълта ми е, че който иска да е по-по-най, си намира отправно/опорна точка в тая посока.

Сотиров, благодаря за корекцията, поправих го. Smile

Интересен е въпросът за измерванията на височините на Марс. На Земята нищо не пречи височината на върховете да се измерва не от морското равнище, а от най-ниската точка на океанското дъно - Марианската падина (доколкото си спомням - дълбока 11 022 метра). Може да се направи аналогия с измерването на температурата - системата на Целзий и на Келвин: При системата Целзий 0 градуса (температурата на замръзване на водата) отговаря на морското равнище (0 метра), а абсолютната нула (минус 273,15 градуса) отговаря на Марианската падина (минус 11 022 метра). Проблемът обаче е, че докато абсолютната нула и температурата на замръзване на водата са постоянни величини, нито морското равнище, нито най-ниската точка на океанското дъно са постоянни величини.

Решението е просто:

При измерване височината на върховете да се използва за отправна точка центърът на Земята.

Центърът на Земята е постоянна величина: центърът на Земята винаги се намира на едно и също място, а именно - в центъра на Земята. Very Happy

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!t

	stefan_iliev38 написа:
	... височината на върховете ......постоянна величина .......центъра на Земята...

За общи приказки по форумите тез критерии са ОК.
Обаче по принципа "око за види, ръка да пипне" нещата стоят по-инак.
Оня вулкан може да е теоретично най-високо, но /както сам си се уверил/ усещането на височина определено не е като из планините на централна Азия. Когато хипоксията те сграбчи за гърлото с кривите си, костеливи ръчички /подобно на дифтерията от здравната читанка на доктор Петър Милев/, всякакви идеи, че теоретично не си толкова нависоко, отколкото някъде другаде, мигом се изпаряват...
Изводът - промените в атмосферното налягане изобщо не се влияят от идеята за идеалния на теория център на землята.
Как да поправим тая несправедливост? Решението е просто - около Еверест китайците построяват голяма, разбира се, пак " китайска стена", с похлупак, и с инсталирани мощни въздушно-нагнетателни системи, които повишават барометричното налягане. На Чимборасо - обратното. Специален координационен център, със седалище, разбира се, в Женева, ежеминутно следи за показателите. И така всичко е както трябва.

Владофф, да вкарам още малко вариации:
Задължително ли е да ползваме десетична бройна система и метрична за дължина, поне тука у форумО?

Щото Мусала си е чист 9000-ик в десетични футове и лесно бие шестнадесетичния метричен Еверест Laughing

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Задължително ли е да ползваме десетична бройна система и метрична за дължина, поне тука у форумО?

Аз също като теб отдавна се канех да задам тоз въпрос на някои от ширещите се тук колекциионери на "двухилядници", ама се въздържам за да не дразня безпричинно хората. Макар, че у нас това не е чак такъв проблем, какъвто е например с осемхилядниците. Отдавна добре се знае, че колекционирането на 14К парчета е доходен бизнес за всякакви агенции - на шерпи, но и на бледолики. Целта е добре премерена и с някакъв горе долу поносим набор от средства всеки гъзар с пари + малко късмет може да се сдобие с "корона". Ако обаче се мине на друго закръгляване, например английски мерки /над 26 000 фута/ или нещо от сорта, благодарение на което да се наложи да се добавят дори само 4 от най-високите седемхилядници, и задачата ще стане смъртоносно неизпълнима. От години се знае, че от всички 14, кофти на "колекционери" са може би само четири - Ка-два /заради бутилката/, Нанга Парбат /заради Кинсхофер и лавинарника точно под купола/, Анапурна/заради лавините навсякъде/ и Шишапангма /заради лавинарника преди купола и леденото конче отгоре/.
Докато например най-високият седемхилядник, май че имаше само две или три изкачвания досега, по лесно обясними, както се вижда, причини:

тоя звер, + двата гашербрума - трети и четвърти, както и втората Анапурна са достатъчни да видят сметката на всеки събирач на върхове над 26 000 фута /17 парчета/.
Затова предполагам, че десетичната бройна система и метричната за дължина досежно отношенията на хората с най-високите върхове най-вероятно ще си остане най-популярна.

Пак се запътихте към математиката на дървосекачите, гледам. Ами "юбилеите" от всякакъв вид са чисто визуални особености с достатъчно нули от всякакъв род. Може да са годишнини, може да са височини на върхове, може да е номерът на новороденото бебе, отброеният купувач на "Билла"... Всичко става! Когато преди няколко години - хич не са много, брей! - празнувах в моя факултет своята 75-годишнина, започнах с изявлението, че това е с нищо необосновано почитане на някакво случайно число. 75? Че с какво то е по-добър повод за честване от 64? Не си спомням някой да е отбелязал моята "юбилейна" 64-годишнина. А тя е била таман моята 100 годишнина, ако да бихме имали 8 пръста на двете си ръце! А па в двоичната система тогава щях да съм отброил възрастта на динозаврите къде един милион години! Та на моя 75-годишен юбилей започнах със снимка... Впрочем започнах със снимка на силите, които ме държат на повърхността на живота: с четиримата внуци на Пирин. Но втората снимка беше моята ръка и числото 300. Е, това е, казах, юбилей! Ако броехме само с пръстите на едната си ръка, сега щяхме да празнуваме моята 300-годишнина! Ако съм жив и здрав, само след три години ще празнувам своя 100 годишен юбилей в деветична система. Един ампутиран пръст, но си заслужава за такъв юбилей. Пък, дай Боже, да празнувам 100 и без ампутиран пръст! Та и с върховете е така - повече нули, повече интерес! Пък дали са мутри с автомобилни номера или футове на върхове - важно ли е? Shocked

	Сотиров написа:
	Пак...

Точно. Пак се отплеснахме с лакърдии за рубриката лафче.
Не знам дали не е удачно последните ни писаници да се преместят баш там, и да се остави тук само стефчовово описание, което е доста изчерпателно и обемно. Така изчистено, мисля, ще има сериозна библиографска стойност за някой, който възнамерява да ходи там или в околията, вместо да се разводнява с щуротиите ни.
Между другото, Стефан да не се офлянква, ами да довърши работата. За такива дестинации рядко се намира достоверна информация. Подобен разказ досега съм чувал само устно, за една варненска експедиция, като да беше май на Уаскаран, проведена още през соца, с всичките перипетии, които сега дори няма да се сетим за тях, включително пътуване дотам... с кораби/все пак варненци имат повече контакти на "корабна основа" от останалите/. Но на мен ми звучеше почти като легенда, затова ако има някой знаещ по темата, моля да разкаже.
През 1984 г. Окръжният съвет на БТС Варна, организира експедиция за първото българско изкачване на най-високия връх на перуанските Анди (Уаскаран), съставена изцяло от варненци и ръководена от доц. Бешев. По време на тази експедиция варненците, водени от доц. Бешев успяват да стъпят и на неизкачван до тогава връх с височина 5120 м., който благодарение на тях и до днес носи името България.
https://arenavarna.com/%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8/

Най-големият трансграничен парк в Европа

Обединяват природния парк Кораб-Коритник в Албания, националния парк Шар планина в Косово, националния парк Маврово и националния парк Шар планина в Македония. Красота с рододендрони:

	vladofff написа:
	... Между другото, Стефан да не се офлянква, ами да довърши работата. За такива дестинации рядко се намира достоверна информация.

До събота съм в София, където компютърът ми не е при мен. Като се добера до компютъра си и продължавам.

Наистина няма много пътеписи за такива дестинации, именно затова се заех да пиша този пътепис - да популяризирам Чимборасо, Еквадор и Южна Америка, където могат да се видят и други интересни неща, а не само върхове.

П. П. Ако искам да отида на най-източната точка на България, ще ида на нос Шабла, колкото и да ме убеждават, че на Слънчака времето било по-слънчево, морето - по-топло, температурата - по-висока. Wink

П. П. П. Хората, избрали да изкачват върхове над 2000 м или над 8000 м вероятно са избрали тази граница, защото е кръгло забележително число. Хората, избрали да качват върхове над някаква граница във футове, не виждам какво общо имат с първите и защо трябва да им влияят по някакъв начин. По същия начин дисциплините по бягане на Олимпийските игри са подбрани кръгли числа: 100 м, 200м, 400 м... Ако състезанията се провеждат в САЩ, няма логика тези разстояния да се преизчисляват във футове и да се закръгляват отново.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	stefan_iliev38 написа:
	... тази граница, защото е кръгло забележително число...

Има още граници, които са още по-забележителни, но странно защо, може би защото не са кръгли числа, при това по никоя система, не им се обръща колекционерско внимание.
Например някъде около пет, пет и половина е границата, над която при продължително живеене човек не може да се възстановява напълно и е въпрос на време да умре. Това е да я наречем условно "Продължителната граница на смъртта". Евентуално има генетично модифицирани хора като шерпите, които могат да издържат продължително над нея. Бледолик обаче няма, който да е издържал повече от няколко месеца непрекъснат престой над нея.
Другата е по-известна, нея да я именуваме "Кратковременната граница на смъртта" - около 8200-8300. Над нея никой, дори шерп, дори да е топло, не може да издържи без кислород повече от ден два... Затова условно делят осемхилядниците Високи и Ниски. От Еверест до Макалу включително се водят Високи, а останалите ниски. Това някога е било и критерий за ползване на кислород - докато за първите пет още при "първопокоряването" никой не си е помислял да тръгне без кислород, то Херберт Тихи изкачва шестия - Чо Ойо, не само без, но и в алпийски стил и единствен восемхилядник през есента, когато и времето е по-лошо.