След тежък път в двете посоки на 30.12.2022 (в рамките на деня), до Банско и обратно, успях да се докосна до първенеца на Пирин планина - връх Вихрен с изкачване през Казана по техничния му и опасен северен ръб. Тур северен ръб е гребенът, който очертава Северната стена на връх Вихрен от дясната и страна. Пасажите са въздушни, гладки и при липса на подходящи условия - изключително опасни. В отминаващата 2021-а година имаше сякаш условия, но ме бяха налазили разни лоши мисли, сам да ходя на това място. В края на 2022-а сякаш отново имаше условия и се пробвах. Предложих на няколко човека да се включат, но не им се ходеше там без осигуровка и разбираемо... От автомобила до върха ми отне 3:20 часа. Слизане 3 часа. До заслон Казана сняг-бетон. В гората под Казана нямаше... Вятър имаше, доколкото да ми замръзнат сълзи и сополи, но и перфектен завършек на 2022-а година с този подход. Снегът в Казана е бетониран и се наложи да изгубя нокът, копаейки стъпки, като на места котките изобщо не "работеха" и разчитах на пикелите. Подобни подходи не са туристически и не е добре да се копират, сякаш... Слизайки по лятната пътека се нагледах на "чудеса". "Зимна култура", хора без котки, подценяване и опасни ситуации, които може да се случат в слънчев и хубав ден, като този... В отминалата година, отново към края и, имаше добри условия, но не успях да се добера до подобен подход и това дълго време ме човърка... През тази година не пропуснах и точно на финала и реших да пробвам...
Склонът към връх Кутело дава добра линия към северния ръб на връх Вихрен. Лятото и в суха скала, каквато сякаш трудно става, с еспадрили и магнезий, бързо може да се мине тази линия, с много по-добро усещане на релефа, каквото днес на места нямаше. В горната третина, снегът беше в дебела кора, неспоена добре с мрамора и пикелите реално бяха ненужни, както и котките. Усещането е изключително неприятно и човек разбира, че се е прецакал...
Ориентировъчната линия на подхода е в червено, горните снимки.
Северната стена на връх Вихрен.
Бързо се обличам, че зее яко тоз хладилник и подпуквам Кутело. На места склонът е почти стъклен и блъскам с котките по него... Насреша е северния ръб на връх Вихрен. Той дава свиреп и зрелищен завършек на северната стена на този мраморен гигант и всява респект. Линията на траверса - откатерих каквото можах, но не беше лесно... Места за осигуровки няма и разчитах на преценка, която в горната третина ме подведе...
Шофирането в транс със стария автомобил не ме е изморило, въпреки мъгливата долина, но денят е прогнозиран за ясен и знам, че трябва много да бързам, горе вече е напекло, точно на място, където не трябва...
Нямаше да мине без премеждия. Въздушността на ръба преминава в заключване и няма много много накъде да се бяга... Не напразно категоризацията може да се определи и като AD-.
В идеални условия PD+.
На връх Вихрен. Изпотяващо занимание... Не успях и да снимам много, освен един по-читав клип...
Ориентир е това, като цяло. А точно тази снимка е при излизането от Джамджиев ръб, при качването ми преди години. По по-късата линия има перфектно, но много стръмно излизане, но за подход към нея и в последствие - по нея, се изисква изключителна преценка за състоянието на снега. Сега снегът беше малко, не минах оттам, заради евентуална навявка, каквато изглеждаше че има... Погледнат отгоре обаче, този малък и стръмен кулоар не изглеждаше зле. С късо движение, избих почти хоризонтално от заслона, с леко подсичане към Премката и бързо излязох над Кулоара вляво. И двете линии са потенциални лавинарници и това е причината там да съм минавал много рядко и с опит за добра преценка на място...
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1512 Местожителство: Хасково
Бравоооо!!!
Сря Яну 04, 2023 8:28 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3039
Щом не възразяваш, ей я на още една история с над 18 годишна давност, свързана с тоя ръб:
Както повечето драми, и тази започна ненадейно. В един мартенски петък, студено и облачно, ходейки по улицата, получих иззвъняване. Беше един приятел, именуващ се Димитър. Решил да ходи, видите ли, довечера, на Вихрен, да се качва по „Народна армия“. С него щял да бъде и Кирчо, та да се организираме, ако можело… А времето лошо. Бил прочел обаче, че отивало към оправяне. Кога – ами скоро… Ми добре тогаз.
В 23часа крачим по затрупания път от Шилигарника към х.Вихрен. Времето – лошо, мъгла, в тъмното нищо не се вижда, не знаем къдява отиваме. А класическата план схема предвижда да идем на хижата, да „спим“ и в 2 часа да тръгнем. Първо отклонение от плана – в хижата сме малко след полунощ. Кога да ядем, закога да спим? Навън - мъгла, нищо не се вижда. Стана ясно, че планът пропада. Димитър обаче, в разрез на правилата, заяви, че стената може да се качи и в неделя, след което през нощта срещу понеделник да се прибираме към София. Винаги съм бил особено резервиран към подобни изпълнения, но имах ли избор – колата негова, ще тръгне когато в нея седне шоферът й.
Затова съботата премина ей така:
Чак вечерта се появиха признаци за оправяне:
В хижата нямаше никой, настанихме се в една стая с мръсни и насрани от мишките одеяла. Печка имаше, но коминът бе запушен със сняг и най-вече – дърва няма. Както и да е, ние на мизерия сме свикнали и от тез работи не се боим. Настъпи уреченият час. Оправихме се криво-ляво и тръгнахме „натварени“. Набирахме се цяла нощ по реброто към Джамджиев ръб. Лавинарникът беше наблъскан със сняг, но някак не се затъваше много и го преминахме с горе долу прилично затъване.
Само дето нещо с времето нещата не се получаваха. Още на ригела бяхме с около 1-2 часа закъснение. А това не е никак добре. Правилото е, че първите въжета се катерят по тъмно, за да излезеш от стената по прилично тъмно и да не откараш по нея и цяла нощ…
Първо я видяхме оранжева, после и наполовина огряна, а все още се намирахме в Казана….
За мен нещата вече бяха ясни и на теория приключиха. Бях планувал „Скалния жлеб“, но късното пристигане и фактът, че Ина, освен едно полузимно катерене на Комините друго нямаще като стаж, предопределиха събитията, предвидени за неделния ден. Ако тръгнех по стената, то щеше да е много бавно и изходът ставаше повече от съмнителен. Откъде да знаех, че завършекът на деня ще е много дълъг и тепърва предстоят „непредвидени събития“…
Разделихме се в Казана с „армейците“ и тръгнахме към северния ръб. Като ще е пропилян ден, поне да не е нищо. Ще качим върха по тоя никакъв ръб, ще проведем един плаж горе и ще се придвижим към Джамджиев да им устроим засада на ония двамата като излязат от стената…
Все още снегът беше бетон. Измъкнахме се набързо по тесния кулоар, и скоро се оказахме в подножието на въпросния ръб.
В основата му снегът даже бе отвят.
Откъм Армията се чуваха някакви крясъци. Огледахме се и ги видяхме – две черни точки, но по моите изчисления твърде ниско, едва на второ въже.
А турът е четири въжа до траверса, още едно – две надясно, след това две въжа с ключовата Тоткова камина, гнъсен ронляк, където за загинали част от първопокорителите на тоя тур… След това още поне 300 метра уж полегнал ръб, разделящ Триъгълника от Фунията. След това пресичане на лавинния кулоар и излизане на Джамджиев. И едва тогава чак идва ред на тежкото слизане до хижата…
Тръгнахме по реброто. Взе да припича и се скрихме малко на сянка в дясно от ръба за да изкачим полегналите плочи на хладина и да излезем отгоре над тях. Вида ни се лесно и не се вързахме.
Излязох на ръба и отново тъпотия - въжето продължава да отлежава в торбата, а вече сме на остър ръб, дето и да се завъртиш не можеш.
Отляво – отвесна стена. Може би единствената по цялата стена на Вихрен, която и истински и чист отвес. Отдясно – ми ходи в дясно, ако ти стиска…И там гадория някаква. По някакъв начин извадих връвта и не след дълго се оказахме на мястото, където ръбът ни свършва, вливайки се със северозападния /и основен/ за върховата пирамида гребен. В 12 часа се припичахме на най-високо.
Звъннах на страдалците. Получих стряскащо известие – все още не са достигнали траверса. А това означава, че за 6 часа са изминали само 4 въжета. А имат още поне 10 до излизане…
Тръгнахме да слизаме. Преди Голямата жандарма реших да сляза в Казана по един много стръмен улей, свършващ точно под долния ляв ъгъл на Триъгълника. Ина до този момент показваше горе долу присъствие на духа, но двеста метровото слизане в оня стръмен ронляк преля чашата. Започна да и се доревава. Изведнъж се чу страшен гръм като от землетресение. А нищо не падаше. Аха, ясно, нещо отвъд Джамджиев се е стоварило.
В крайна сметка и стръмното свърши, а ние – отново в Казана… Видимост към двамината от там няма. Пресякохме циркуса и отидохме на заслона. Не се виждаха, а взе и да мръква. Звъннах им – били на траверса, изобщо не са достигнали даже основата на Тоткова камина. Изведнъж ми дойде мисълта, че нещо никак добро за случване е започнало откъде обед и тепърва ще се развива. А ние двамата от заслона ще бъдем безучастни свидетели… Равносметката – от сутринта са катерили първите 4 въжета. После седем, цели седем часа, не са им достигнали да минат един 60 метра траверс, който лятото се ходи и не е по-различен от пътеката със синджирите от север… Явно е настъпил и някакъв психологически обрат. Изчаках още час. Стъмни се. Звъннах – не мърдат. Появиха се две светлини. На траверса. Стоят. Звъннах на Кирчо – ако стоите там, до сутринта сте на кокал, махайте се веднага. Да се махаме ама как, накъде, мърдане на никъде не се вижда. Сетих се, че едно време Митко-вампира, виден любител на стената, ми беше казал, че Тоткова камина може да се избегне с шибан десен траверс, който излиза на ръба по-отдолу, след което уж било лесно. После се сетих и за Ламбов, дето с Христа Проданов слизали от там по Кулоаря до основата, където започва тур Фунията. Там съм го минавал два пъти, зная, че наистина може да се слезе. Звъня на Кирчо – глей ся, каквото и да правите, сте го загазили, ама пробвайте ги тия 20 метра по траверса на вампира за да излезете от Триъгълника, пък после ще ти кажа как да отървете кожата. Съгласиха се… Около час светиха и изведнъж едната ламба изчезна. Браво, прехвърлиха ръба. Звъня. Киро, влезе ли в Кулоаря? Влязох. Браво, айде сега да идва и оня умник и слезте по посока Фунията. Там е стръмно, но широко и снежно, дръжте лявата стена на слизане. Ние ще помагаме отдолу … с наставления. Къде 22 часа и двете ламби грееха в дъното на Казана.
Засичаме ги на ригела. Мълчат, няма какво да кажат. Светя с фенер в муцуните им – лица на смъртници, жълтобледи с лилаво-зелени сенки под очите. Абе хора, какво е станало с вас. Какво да ми отговорят? От Триъгълника са излезли, ама къде са сега, пак нахендрени в тъмното по средата на пътя…
Все още никой от нас не знае, дали ще слезе жив до хижата. Страхът е сковал всичко, което има за сковаване. Много внимателно влизаме в лавинарника под металното въже. Крачим едва. Прехвърляме Джамджиев, слизаме. Болят ни коленете, преплитаме крачката, но ходим с котки. Никой не е сигурен, че като ги свали, после пак може да ги обуе. Остават последните 300 метра в Малката лавина. Вече никой не мисли за никакви „допълнителни“ опасности, изоставяне ръба и … влизаме в улея на Малката лавина. Светваме натам – нещо не е както трябва, гледката е потресаваща и твърде различна от това, което беше сутринта. Наместо пълния със сняг улей, сега там има нещо като бетонните канали, по които тече водата за напояване в полетата на Горнотракийската низина… Мозъкът работи бавно, но вземаме да се сещаме, че явно това е било причината за тътена в късния следобед. Улей, лъщящ, гладък, шприцован и формован като с готварски уред за сладкиши. Скачаме от около 2 метра по отвесната стена на формичката. Вече е студено, стените ледени, крачим по пътя на лавината. Минаваме теснината. Веднага след нея е конуса. Не е гледка за гледане. Бързо, доколкото може изобщо да се бърза след физически и психически срив, преминаваме и него, и къде полунощ – отново на хижата. Трета мизерна нощ, студено е, тракаме със зъби, след подобни изживявания следва треска дори след баня и в къщи на топло…
Правим някакви криви сметки за пак нощно прибиране, защото утре сме на работа, а след закъснение уволнението е на една крачка път. Тръгваме пак по нощите, пак е гадно, влачим се, в Банско Димитер баница решил да яде. После кара, ама трябва да спира често ,че заспива на волана… По обед криво ляво бяхме в София.
Равносметката – получи се както винаги. Нямам спомен да сме ходили зимъс на Вихрен и да не е било така, все си на косъм, все нещо не е в ред, все трябва да оцеляваш… Не ставаме за алпинисти, още тогава си го знаех, ама не ми се щеше да го призная публично.
Сря Яну 04, 2023 9:53 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1935
Голямо преживяване....Пирин зимата е жесток, не прощава грешки. Не е Рила
Голямо преживяване....Пирин зимата е жесток, не прощава грешки. Не е Рила
Така си е!
Vladofff винаги е бил искрен и изчерпателен в постовете си... Аз от своя страна спрях да влагам подробности и чувства при описанията в последно време, защото ходя повече сам по тия места, а какво ми е в главата, не винаги може да се опише, хората не биха повярвали и коментарите им са често не на място. Тук, и за едва 13 часа общо, с пътя от и до Банско (Шилигарника), успях да се докосна до връх Вихрен. Тръгвайки в 2ч. от Карлово, казах на Катя, че живот и здраве привечер ще се прибера, усмихнах и се и знаех, че може да не е така... Ръбът можеше свиреп да се окаже, горната третина се свличаше и в един участък (20-а метра) всичко се оголваше до камък. Знаейки, че съм се прецакал, вървях нагоре на всяка цена, защото слизане там няма как да се случи и ангелите ме пуснаха да сляза жив... А бях бърз, наистина бърз. Това се дължи на годините шофиране, карал съм таксита, а и последните няколко години тренирам усилено - лостове, бягане, колело и разни други гаври... От Шилигарника до връх Вихрен тончно за 3 часа и 17 минути. Вляво е Стената, вдясно син лед, тънък и едва споен с мрамора и падането там е равно на смърт... В едно подобно подхождане, но по тур Кулоара, където си е реално ходене, се получи подобна ситуация през един месец април. Пасажът на излизане - чист мрамор. С едно коляно опрян в скалата и едната котка на тъничко, едва няколко милиметрово мраморно ъгълче, което при счупване те праща в ада... Ръцете със сечивата напълно безполезни, драскат безжизнено по гладките плочи отгоре и шумът си го спомняш цял живот... И в такива моменти, ни нагоре, ни надолу и надушваш гостенката, сякаш душата ти изпита се опитва да вземе... А то катерене там няма... Едно излизане и от Фунията имам, наакващо, макар и лесно. Никога няма да забравя Джамджиев ръб от 19-и януари 2018 г. в едно бързо, пак в рамките на 12-13-а часа с пътя до Банско - зимно подхождане по Джамджиев ръб, когато на слизане паднах от ръба в пълен отвес/вдясно. Духна ме силен порив, спънах се с котката и полетях надолу, а сечивото, което беше на темляка за седалката, ми спаси живота... Закачи се горе на някаква цепчица проклета. Зависнах два метра по-надолу на ластика, който стоеше изпънат като струна, лявото коляно ударено много лошо при пропадането, адска болка... Това са ми и спомените от зимен Вихрен, както и един случай с нещастен завършек седмица преди това, за който няма да говоря тук. А Стената, не че не я заглеждам за зимно преминаване, но си иска приятел с опит за там, а на който подхвърля, ме гледа с недоумение, и разбираемо... И аз алпинист надали ще ставам на дърти години, не е за всеки това чудо и кълча разни скалички, колкото някаква лека форма да поддържам, в комбинация с лостовете, а и ръка съм трошил два пъти вече... Живи и здрави само и мирна година желая на всички!
2021-а година тренирахме ударно с приятел и замисляхме да се пробваме на Айгер, по Митилеги, но се случиха разни обстоятелства и не се получи това пътуване... Здраве да е! Тогава изведох и няколко шестици, колкото да разбера, че от гола по-гола вода не може да се стане...
Много отрезвяващи писания, благодаря и на Мартин, и на Владоф!
Мартине, споделяй повече "подробности и чувства", както ги нарече. Полезно е да се знае какво коства и всеки да си прецени стиска ли му. Иначе стават и сакатлъци, особено с разни Фейсбук-герои напоследък, по чийто пример се подлъгват неподготвени люде.
Апропо, ти кога и как започна да се занимаваш с "по-екстремни" маршрути? Блога ти го чета кажи-речи от самото начало, с много идеи си ми бил полезен, за което благодаря! Отначало беше по-скоро разходка тук, преходче там, та се зачудих с опита ли просто надграждаш трудността, или нещо те "отключи"?
Поздрави!
Пон Яну 09, 2023 11:48 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3039
didkopitko написа:
"по-екстремни"
Мислиш ли че има такова понятие?
Екстремността зависи преди всичко от субекта и особено от умствения му багаж.
Тръгни някое мартенско утро, нагоре по пистата "Стената" над х.Алеко, когато се е заледила, но обут с маратонки - балатумки и по хлъзгав шушляк. Пък залитни от средата или горната третина и се потъркаляй "малко". Ето ти готов екстремен маршрут без да ходиш на Вихрен...
Ако пък си добре екипиран и горе долу имаш някаква представа как се ходи зиме по такива терени, лесно ще установиш, че всичко, което сме описали с Мартин, на друго място, например в Алпите, не представлява нищо по-различно от обичайното ходене на планина.
Пон Яну 09, 2023 5:29 pm
didkopitko
Регистриран на: 27 Юни 2016 Мнения: 295
Затова съм го сложил в кавички, да се разбира "тенически по-труден маршрут" или нещо от сорта. Ясно е, че човек може да се пречука и пред блока. Също и че може да избере по-тривиален (класически) маршрут за даден обект.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.jpg)
