Въпрос за Су(х)а Вапа

Здравейте,

на много места чета следното описание:
"Най-лесно и бързо се изкачва през Рибното езеро, което е най-голямото от Якорудския циркус. /.../ След достигане на езерото се продължава директно нагоре към върха по южния му склон. Той е стръмен, но е най-краткият вариант за достигане до върха."
Такава пътека (директно от Рибното към Суа Вапа) аз поне не виждам, няма я и на картата, а и на сателитния слой не виждам ясна просека в клека. Това някакво старо описание ли е? На терен как е, има ли пътека, лесно ли се следи, пирамидки поне има ли? Някой дали има трак?

Друг вариант за качване кой препоръчвате, с начало Нехтеница? От хижа Грънчар виждам няколко опции на картата:
https://map.bgmountains.org/#map=15/2625917.29/5178166.02/0

Аз съм се качвал на връх Суха вапа веднъж – лятото на 2016 г.
С кола стигнахме до кантон „Нехтеница“ и после пеша до хижа „Грънчар“.
След това покрай западния бряг на езерото хванахме пътечка с пирамидки на юг към западния ръб на връх Суха вапа:

Забележка: Пътечката тогава не беше нанесена на картата БГМаунтийнс.

Пирамидалното връхче вдясно от центъра на снимката е така нареченият връх Грънчар.
Пътечката с пирамидките се качва по средния каменен език – целта е седловината между в. Грънчар и в. Суха вапа (вляво извън кадъра):

В началото пътечката е лесна – върви се по трева, заобикаля се малко клек, пресичат се малки поточета:

После обаче наклонът се увеличава, върви се по камъни, на места е леко обрасло:

Но пък гледките възнаграждават усилията:

Излиза се на тревиста заравненост, където личи пресъхнало затлачено езеро.

Тук имахме 2 възможности:

Първата бе да се качим надясно по стръмния тревист склон към връхчето Грънчар:

Втората бе да се качим по каменистия улей вляво, където имаше причудливи скали:

Избрахме втория вариант. В началото улеят беше лесен:

Гледка наобратно (на север) към хижа „Грънчар“ и езеро Грънчар
(на заден план се издигат върховете Мусала, Малък и Голям Близнак, Малка Мусала, Юрушки чал и Песоклива вапа):

Постепенно обаче наклонът се увеличи, появиха се малко подвижни камъни, трябваше да се внимава:

Издрапахме някак си до горе. От билото се откри хубава гледка – на запад към така наречения връх Грънчар (2548,6 м):

Решихме да го изкачим, за да го отметнем и него. По ръба е малко клекясало, но се минава. Има подсичаща пътечка.

На югозапад се виждаше връх Ковач (Налбант) – на заден план, а пред него беше острият безименен връх 2556 м:

Този връх 2556 м се беше надвесил над Мъртвото Якорудско езеро и обещаваше хубави гледки.
Но ние нямахме време и за него, въпреки че не е далече и теренът до него не е труден. Остана за някой следващ път.

Връх Суха вапа (2638 м) се издигаше на изток. Много внушителен връх!
Ръбът му беше скалист и не беше от най-елементарните, качва се лесно, но трябва да се внимава:

На юг към Якорудските езера се спускаше стръмен тревист склон, изпъстрен с малко клек:

След като качихме връх Суха вапа, се насочихме надолу по този склон.
Той беше много стръмен, но не бе особено труден. Насочихме се към Синьото Якорудско езеро вдясно:

Отдалече езерото е по-красиво, отблизо не е нещо кой знае колко забележително.
След него се насочихме на югоизток към Рибното Якорудско езеро. Появи се гъст клек, но намирахме пролуки през него.

Само на едно място се наложи да се провираме в тясна пролука между клека, но клоните бяха рязани и се минаваше спокойно:

След това следваше слизане по много стръмен тревисто-каменист склон (каква изненада! Smile

) до брега на Рибното Якорудско езеро:

Ето го улеят, по който слязохме, гледан от брега на езерото:

Улеят по-отдалече:

Не твърдя, че това е най-удачният и най-лесен начин за слизане/качване на връх Суха вапа от Рибното Якорудско езеро!

А езерото беше голямо и красиво (макар че светлината не беше подходяща за снимки):

Продължихме по брега на езерото, минахме по язовирната стена и после през бариерата, на която пишеше, че минаването е забранено! Smile

За финал потърсихме котата на връх Нехтеница, който е спорно дали е точно връх и къде точно се намира.

Това е джипиес-тракът ми, като трябва да уточня, че на места може да не е много точен.
Понякога се отклонявахме нарочно встрани, за да намерим по-добро място за снимки, така че тракът е ориентировъчен.

GPS trak- Rila- 06.08.2016g.- k.'Nehtenitsa'-h.'Granchar'-v.Suha vapa-Yakorudski ez.-v.N(otStefan

Остана да пожелая успех! И да чакаме пътепис и снимки! Smile

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	Цитат:
	Друг вариант за качване кой препоръчвате, с начало Нехтеница?

Здравейте,
Трак нямам, но друг вариант мога да спомена. През лятото на 2018г завъртяхме еднодневен кръг в района, с цел посещение именно на Якорудските езера и връх Суха вапа. Тръгнахме от Нехтеница по пътеката за Рибното езеро. От стената му вляво (южния бряг), по добре видима пътека, която вие из клека, достигнахме брега на Мъртвото езеро. От него, по просеки в клек и през камъни на места, общо взето без пътека, отидохме до брега на Синьото езеро. По спомени, червената линия долу-горе илюстрира пътя ни (снимки нямам от трасето). Отнело ни е около час.

Малко след тръгването от Мъртвото езеро имаше газене на клек за известно разстояние, на слизане – преди голямото каменно поле, което се вижда на снимката. Минаваше се, не е било нещо прекалено тежко – казвам го като човек, който не си пада по тия забивания из храсталака. Суха вапа се вижда напред и леко вдясно през цялото време. От Синьото езеро започнахме изкачване по предимно тревист терен, на места подсичайки склона на рида, свързващ Суха вапа с билото – с идеята да излезем на въпросния рид, пък било то и не съвсем близо до върха. Като че ли по едно време и пътечка взе да личи, но я няма на картата. Излязохме горе, откриха се гледките към Канарата, Ковач и така нататък, засякохме пътеката по рида към Суха вапа – и по нея качихме върха. След това се върнахме до билото и слязохме до х. „Грънчар“ през Джанка (по-пряката, но явно и по-трудна като терен пътека, която Стефан описва - покрай това връхче Грънчар - не я знаехме тогава). От х. „Грънчар“ по червената маркировка се върнахме на Нехтеница. Поне 8-9 часа ни е отнело, като гледам. Май-май това беше, дано е полезно. Smile

Иначе, може би най-„културният“ начин за качване само на върха, е да се тръгне от Нехтеница по червената маркировка към „Грънчар“, оттам на седловината Джанка (Долни куки), оттам по маркировката за Рибните езера до отделянето на немаркираната пътека по страничния рид към Суха вапа – и по нея до върха. После обратно.

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

Стефане, благодаря за изключително подробната и нагледна информация. По принцип не обичам да ходя "без пътека", но изглежда може да се пробва директно от Рибното езеро по твоя трак.
Относно описаната от теб пътека от Грънчар - през цялото време ли има пирамидки, или само в началото?

МиткосваМ написа:

Иначе, може би най-„културният“ начин за качване само на върха, е да се тръгне от Нехтеница по червената маркировка към „Грънчар“, оттам на седловината Джанка (Долни куки), оттам по маркировката за Рибните езера до отделянето на немаркираната пътека по страничния рид към Суха вапа – и по нея до върха. После обратно.

Определено е най-културният, но и най-дългият - 10.1км/+750-80м в посока.
Ако ще е дълго и сравнително "културно", то може и от Нехтеница по Малка баненска река до Ковач и оттам Суха вапа. Пак е горе-долу толкова, като през Джанка.

	didkopitko написа:
	...

Точно това изкачване откъм голямото езеро май миналата или по-миналата година бе обсъждано тук в някоя тема. Потърси отговор от Васко - там беше пуснал и снимка с линия къде точно от езерото се тръгва нагоре. То всъщност долу при езерото това е същото, което и Стефан е описал, само че те в средата на пътя са ходили настрани към по-горното езеро. Аз също преди около три години се качвах от там. За слизане най добре си епрез джанка, защото ходиш по-дълго по панорамно било с гледки. Там го харесвам повеча. На върха обаче, запукаха страшни гръмотевици и бързо се наложи да слезем пак по трасето, което Стефан ти е описал, че той пък се е качвал нагоре от грънчарското езеро. Общо взето не е нещо кой знае какво, стига да знаеш къде отиваш.
Ако приемаш още идеи, на мен например най ми харесва от Нехтеница да се кача по Малка Баненска, на билото, после Ковача, Суха вапа, Джанка, хижата и пак Нехтеница. Идеално за цял ден и без без да бързаш. Е трябва да имаш предвид и времето - ако е като последния месец, може и да не става заради дългото присъствие по билото особено следобед, когато облаците имат обичай да гърмят.