E8 2023 // От високата Рила към сърцето на Родопите

Чий сте го дирили надолу към езерата и после нагоре по неприятната пътека към Снежанка ... синята марка тъдява е само за мазохисти и за мен Laughing

Червената марка през Ешеккулак (Превала) и после малко по асфалта към Стойките и пак вдясно по пътя ... това май беше трасето.
А за мечките - ми няма ги, след 4 дни навиране в мечкарници, видяхме няколко стари стъпки на малка мечка. Малини небарнати, джанките също ... някакви странни и странстващи са, още от 2020. Остават ви два дни разкош и слизате в жегата и равното.
Успех и напред към Мезек!

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Решихме да си разнообразим живота и да заобиколим през по-красиви части, въпреки че е встрани от оригиналното трасе, което пък там е малко по-скучно Smile

Е, добре де, може и мазохисти да си падаме Tooth

SPOILER: Благодаря за пожеланията, но ние вече завършихме прехода Mr. Green

Това са ми писаниците от Facebook, докато го минавахме; просто сега дойде ред да ги споделя и тук във форума. Иначе го направихме в периода 17-30.07.

сухият пакет от х.Ледница е "силно калоричен" и дава много енергия Very Happy

Ден 8: Пампорово - Хижа Свобода, 28 км, 9:30 часа

По принцип днешният маршрут си беше сравнително лек преход за наядени и отпочинали хора, каквито ние не сме. Вчера до вечерта изкарах на една чушка, домат и леща, а днес на сандвич, две яйца и домат за цял ден. Друго за обяд нямаше никъде по пътя. Голям късмет беше, че едни хора, дето си правеха барбекю, ни подариха по един градински домат и студена бира. Отстрани малко изглеждаше все едно ги изтъргувахме за едно куче, което вървеше отново с нас от х. Момчил юнак, но надуши мръвката и остана при тях. 😆

Минахме покрай обсерваторията на Рожен и... гигантския пилон на поляните. Там е, вее се знамето. Прекрасният смолянски край постепенно остава зад нас, а кулата на Снежанка от вчера вече изглежда невъобразимо далече...

Изтощението се е просмукало в телата ни и след последните два дни започва да става осезаемо, но се надявам тази вечер в хижата да наваксаме изгубеното. Поне донякъде.

Пред нас се открива страхотна гледка напред... и всичко е под нас. От утре ни предстои постепенно слизане от високите части на планината към по-ниските и топли участъци. Планината се променя всеки ден. И ние също.

Подаръкът днес 💚

Кучето, което на пракитка разменихме за горните подаръци Laughing

А след вечеря решихме да се качим до вр. Свобода, малко над 600 стъпала нагоре и надолу, само за да си припомним колко сме изморени Oops

Е, и за да се полюбуваме на залеза.

Ден 9: Хижа Свобода - Хижа Сини връх, 35 км, 10:30 часа

Леле, това беше най-дивият ден досега! За добро утро и сутрешно разхлабване попаднахме на пресни следи от лапи на мечка. 🐻💩 Сякаш това не беше достатъчно и след няколко километра за "спокойствието" ни се погрижиха стадо сърни с две малки, които с тежък тропот се разбягаха в гората над нас. Все още стъписани и буквално 100 метра след това, през пътеката ни прелетяха и две диви кози. И това беше само началото... 😬

Очевидно днес обещаваше да бъде интересен ден. Маршрутът минава през гъсти гори, където човешки крак май скоро не е стъпвал и едва ли скоро ще стъпи. Което и го превръща в истински животински рай. Звучи много романтично, докато не почне да те гони параноята с всеки шум, който се чуе. Снощи в хижата пак се обсъждаха мечките в района...

И тъкмо се успокоиш и бам - насреща ти ново стадо едри сърни плюс сръндак за разкош. Е, това са просто сърнички, казваш си, не е дошла още мечката. И след няколко минути - бам! Цяло стадо глигани срещу теб! 👀🐗 Майкоу, за пръв път трябваше да доминираме и над диви прасета. 😁 Животинското в нас надделя.👌

И така, с разтуптени сърчица и треперещи от умората вече крака, с полу-бодра стъпка се натъкнахме на какво? На кон. 🦄 Кон бе, кон. Даже не един, а цяло стадо от десетина диви коне, завзели пътечката. Като в някакъв див зоопарк се почувствах. Ей, само лъв дето не изскочи от някъде. И така, наложи се да ги накараме да се качат малко нагоре по склона, за да се разминем, а те от своя страна ни минираха пътя подобаващо.

Като изключим приключенията в животинското царство, които няма как просто да ги изключим, днес се сблъскахме и с друг сериозен проблем - безводието. В началото имаше чешма след чешма след чешма, което ме провокира да направя топ глупостта и да си изсипя почти всичката вода, че видиш ли, да не ми тежи. Естествено, веднага след това чешмите приключиха и се наложи да вървя близо 20 км (или към 5 часа) в мръсната жега без вода. 🥵 Вече съвсем близо до колабирането (и съвсем не на шега) се добрахме като в мираж до една чешма с бистра студена водица и пихме, пихме, пихме... Няма такава радост. Вече ще мъкна по 2 литра с мен, пък ако ще сто чешми да има. Тя планината учи.

А днес беше ден за спускане. Слязохме почти 1600 вертикални метра и качихме близо 1000. Вече наистина се усеща колко е топло. Откри ни се панорамна гледка към Белинташ и Горнотракийската низина. За жалост голяма част от пътеките бяха каменисти и вървенето беше трудно, бавно и болезнено. Камъни, покрити с шума, не е най-добрата комбинация. И да, боровите гори вече се смениха с широколистни.

Снощи хижа Свобода беше прекрасна, препоръчвам да я посетите. За разлика от днес на хижа Сини връх, където няма много условия и няма точно храна, но все някак ще закрепим положението, надявам се. Утре приближаваме лека-полека родния ми край и почвам да се вълнувам още повече.

Глиганско. Хихи Laughing

Мини, мини. Twisted Evil

Чудесен фото пътепис, следим го с интерес.
Много вълуващи срещи с диви животни.
Поздравления!

	Цитат:
	Решихме да си разнообразим живота и да заобиколим през по-красиви части, въпреки че е встрани от оригиналното трасе

Ето това се покрива напълно с моята планинарска философия Smile

.
Най-мразя да бързам и да вървя като кон с капаци! Спирам, наслаждавам се и снимам всичко, което ме впечатли.
Дишам дълбоко ароматите и те така до следващто спиране.
Правя минимум 200 снимки за ден. Следващите вечери, в къщи, си сипвам мастичката , пускам си слайд шоуто със снимките и отново все едно съм в планината.
По тези именно причини никога не съм разбирал гоненето на рекорди. Къде е удоволствието да минеш КЕ за 5 дена примерно? Да спиш по 2 - 3 часа на денонощие и да бъхтиш през останалите ?!?
На кого и защо е необходимо това?
Сигурен съм , че 98% от планинарите същи си задават тези въпроси.

Та с 2 думи, Генов , благодаря и за пътеписа и за снимките и за това че връщаш малко форума към нормалността.
Защото в тазгодишната тема за КЕ само рекорди се обсъждат (при положение, че баш отдолу има тема "Ком - Емине опити за рекорди") и почти се бях отказал да се логвам.

ПС : нека разкъсването ми от мастерите да започне сега Smile

.

Чудесен фото-пътепис Cool

П.С.: бягащите и рекордьорите по тия трасета, нямат нищо общо с планината, нито с туризма. Доказано куци коне - по цяла година се готвят и тичат, и не подобряват рекордите и рядко завършват. Докато няма едно единствено трасе и регламент за преминаване за всички - има само измислици. Това си е лично мое мнение.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Очакваме с нетърпение продължението на фото пътеписа за прехода Е-8 Smile

D_genov – и от мен браво за хубавия пътепис!

d_genov написа:

...
Навъртяхме доста излишни километри, поради лутане и объркване на пътеките, като в крайна сметка цялото приключение ни излезе 462 км. Oops

Споделям актуален GPX трак, за когото му е интересно. (Единствено в предпоследния ден от Книжовник до Тънково тотално не успяхме да намерим пътеката в планината, затова препоръчвам минаването директно по асфалта, вместо следването на трака.)

...

Имам молба, всъщност няколко, ако можеш да ги изпълниш:

Публикувал си сборен джипиес-трак за целия поход, а имаш ли по-подробни тракове от отделните дни и можеш ли да ги публикуваш?

Относно навигацията:
С какви приложения и с какви карти разполагахте (хартиени и електронни)?
Проблеми с изобразяването на Е-8 върху картата БГМаунтийнс? Препоръки за по-добро нанасяне на маршрута?

Би ли написал по-подробно за маркировката по Е-8?

Интересувам се във връзка с премаркирането на Е-8, затова не спестявай критиката, даже напротив – тя би била много полезна.
Места с лоша маркировка? Подвеждаща маркировка? Къде има нужда от табели? Препоръки за промяна трасето на маршрута?

Може накрая в отделна публикация да дадеш траковете и да опишеш маркировката, за да не накъсваш пътеписа.

Благодаря предварително! Smile

П.П. Пътеписът навлиза във финалната си и най-драматична (за мен) част! Smile

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Благодаря! Разбира се, ще обърна специално внимание на маркировката и ще отговоря на всички зададени въпроси! Very Happy

Тракове ден по ден също ще кача, просто ми се стори по-удобно да ги обединя в един голям GPX Smile

Но си прав, по-добре да е накрая, за да не прекъсваме трепетното очакване за следващите дни Mr. Green

Така че сега продължавам с:

Ден 10: Хижа Сини връх - Хижа Аида, 35 км, 10 часа

От няколко дни хижарите ни предупреждават, че се задавали бури.🌩️Ето, че денят настъпи. Още от сутринта се беше смрачило и взе да гърми и трещи. Сякаш до обяд все оставахме в периферията, но в един момент ни застигна и нас. Най-сетне изкарахме дъждобраните, няма да ги носим напразно, я. И така, за първи ден направихме преход под дъжда. Насладихме се на истинска планинска свежест и прохлада; и то в денят, в който слизаме в ниското и жегата в този район би трябвало доста да се усеща.

Днес беше по-спокойно откъм срещи с диви животни - видяхме само няколко сърни, две мили костенурки и много гущери. 🐢
Вече може да се каже, че един вид съм на "своя територия". Минахме през връх Аида до Хасково - там, където много пъти преди съм си правил тренировки, включително и като подготовка за Е8, но този път усещането е различно. Уж се виждат еднакви неща, но погледът върху тях е като с други очи. Чувството е като за част от нещо много по-голямо.

Само да кажа, че тази вечер сме сами в хижата. Под "сами" имам предвид наистина сами - хижарят ни остави ключовете и си тръгна. Така че - идвайте да правим купон до зори! Ама, че съм забавен, никой да не идва, лягаме си. ☝️

Получихме ценни провизии домашно производство директно от село Мандра и трапезата днес е богата. 💚 Хапнахме доволно, а сега врътваме ключа да не влизат мечки и лягаме да събираме сили за утре.

На Бали

Към бурята

От там някъде идваме...

Кратката радост от покупката ми в първия срещнат магазин от няколко дни насам. Секунди преди вятърът да разлее чашата ми с кафе върху всичко. 🥺

Връх Аида в далечината 💚

На раздумка с местните.

Кулата на вр. Аида; на безопасно място от злобните кучета, минаващи през дупката в оградата Oops

Домашни доматки, чушки, сиренце, яйца, наденички, хляб, бири и кола. Бохемската работа!😁

Синьо - хладно; червено - топло. Като цяло, днес беше добре, прохладно и свежо.

С нетърпение чаках епизода между х. Свобода и х. Сини връх. Като цяло на всички впечатленията ни и срещите са такива. Много як маршрут! Продължаваме да следим с интерес!

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи

	Svetlix написа:
	С нетърпение чаках епизода между х. Свобода и х. Сини връх. Много як маршрут!

Наистина, с удоволствие бих се върнал в тази отсечка... с повече вода! Mr. Green

Ден 11: Хижа Аида - с. Книжовник, 35 км, 9 часа

Интересна нощ прекарахме в хижата снощи. Както вече знаете, останахме сам-самички в цялата хижа в цялата гора. Вечерта задуха силен вятър. Дотук отлично начало за класически хорър филм. 😬 След като врътнахме ключа и си легнахме, игнорирайки всички странни, скърцащи звуци, идвайки от всевъзможни места, най-после потънахме в блажен сън. По едно време сънят ми се стори прекалено странен за моя вкус и си викам "абе какъв е тоя тъп сън, я да си сънувам нещо друго", когато осъзнах, че всъщност не е точно сън. Часът беше точно 3:54 сутринта, а отвън се чуваше... женско надпяване. Добре бе, кой ще се качи посред нощите до връх Аида, за да пее песни под прозореца на хижата? Самодиви ли бяха някакви, местни амазонки ли... Попяха си милите, покрещяха си на воля, неподозирайки, че всъщност имат публика. Тя и публиката не подозираше, че играе ролята на публика, но както и да е. И тъкмо когато се чудех дали пък вече ей така, къде насериозно, къде на шега, да не се промъкна в сенките зад тях и да им изръкопляскам възторжено за спектакъла, те взеха, че запалиха колата и духнаха към следващия превал да изнасят концерт. Ей, каква спокойна нощ! 😌 Сутринта заключихме хижата, спряхме термопомпата, тока, крана с водата, и новият ден започна!

Започна с приятна среща и съпорт за няколко километра от един приятел, който дойде с колелото от Хасково да ни посрещне след слизането от Аида. Пихме по едно кафенце и всеки си продължи по пътя. Днес вървяхме по асфалт, поля със слънчогледи, ниви с царевици и газихме в дълбоки треви. Тук-таме се позагубвахме, но нищо ново за нашите стандарти.

Накрая пристигнахме на място с чудна гледка към язовир Книжовник и пътя, който сме изминали днес. Да се чудиш в Тоскана ли си, в Родопите ли си. Впечатляващо е колко далеч изглежда връх Аида - там, откъдето тръгнахме сутринта. За референция - виж в снимките. 🙂

Но тъкмо приключихме с прехода за деня и ето че сагата с приключенията около нощувките ни започна наново. Оказа се, че човекът, на когото се бяхме обадили 10 дни по-рано да си запазим стая, е успял в тези 10 дни да предотстъпи комплекс Манастирчето на друг собственик, който пък е започнал мигновен ремонт на сградата. 😬 Скорострелно взеха да се случват нещата тук. Както и да е, спазарихме се за вече ремонтираните стаи, че даже и вечеря ни донесоха. И то каква... Цаца, бира, картофки, домати, домашно кьопоолу, пилешки хапки, домашни гювечета, по 2 сандвича за утре и... ДИНЯ! 🍉 На това му се вика гурмЕ-8.

А жегата взе да ни поприпържва истински.

Язовир Тракиец. Тук имаше нашествие от малки мушици; силно препоръчвам комарник за глава.

Гигантски сочни смокини от с. Тракиец

Пътечката

И още "пътека" - директно през нивите...

Комплекс "Манастирчето", бивша хижа Книжовник. Вътре беше в ремонт, след който ще бъде топ място за отсядане. Стаите са с климатик, има механа със супер гледка към язовир Книжовник.

Тоскана?

Благинки за вечеря Very Happy

Зуум откъде идваме

Ден 12: Книжовник - Тънково, 46 км, 13 часа

Не трябваше да става така. Не искахме да става така. Но стана така.

Радвам се, че днешният ден приключи. Едва ли ще си го спомням с топли чувства.

Нападна ме змия.
Загубихме се. Жестоко се загубихме на място, където никой не би искал да стъпи.
Взехме поредица грешни решения, които нямаше как да бъдат предвидени.
Удължихме си пътя. С много. Вместо предвидените 8 часа и 26 км, ние навъртяхме 13 часа и 46 км.
Вървяхме по крайно неприятен терен: шубраци, царевичаци, слънчогледови ниви, треви до главата и още места, където не пожелавам на никого да се озовава. Само не по пътеки.
На 40+ градусова жега без сянка. И почти без вода за пиене.
Махнах си един кърлеж.
Прескачахме огради.
Вървяхме по релси.
А болките изобщо няма да споменавам.

Тръгнахме по изгрев, пристигнахме в хижата по залез, отново сме сами и без хижар.
За разнообразие този път няма течаща вода. Няма и по-подходящ завършек на този ден, в който по план трябваше да събираме сили за утрешния финален маратон.

Еми, каквото - такова. Родопите не се дават лесно.

Последна нощ, а утре ме очаква път... 🎶

Пътека за международен маршрут Е-8.

Отново пътека за международен маршрут Е-8.

Може би няма и минута преди в тази нива да ми изскочи един голям питон. Шегата настрана, ама беше някакъв много разярен царевичен смок, който супер рязко ме атакува, изправи си главата като кобра и ми се хвърли в краката. Наложи се да танцувам Кан-кан. След тази случка газенето в нивите и треволяците не беше същото.

Пристигане по залез с изненадата, че в хижата няма вода. Sad

Този скрийншот го слагам, за да не правите като нас. Голямото губене е точно след Лясковец. Не успяхме да направим връзката към хижата и се връщахме по асфалта в най-голямата жега... Затова си хващайте асфалта още през Жълти бряг към Голям извор и си спестявате мъките.

То и на картата между Лясковец и хижа Тънково няма нищо маркирано. Слезе ли човек в ниското и почват белите.
ПП: сега забелязах това:
https://map.bgmountains.org/#map=17/2862967.4/5117550.09/0
На терен няма ли го? Няма цветна маркировка, но по черни пътища пише Европейски маршрут Е-8 и на сателита си изглежда съвсем проходимо - широк видим черен път в целия участък между Лясковец и хижа Тънково.