ЗА ПУКНАТОТО ЕЗЕРО, ВРЪХ ХЛЕВЕН, ОЩЕ ЕЗЕРА И ОЩЕ ВЪРХОВЕ…
Изминалите два почивни дни в края на август отделихме за преход из някои непосетени до този момент части на Пирин планина. За двамата приятели, с които осъществихме замисленото, почти всичко беше ново, а и за мен имаше доволно количество красоти, с които се срещах за първи път очи в очи.
Поповото езеро и Демиркапия:
Започнахме да вървим към 10ч в събота от хижа „Безбог“. От самото начало беше решено ходенето в този първи ден да е по-леко и без върхове – само по долини и циркуси, тъй като прогнозата за времето предвиждаше гневен Перун следобеда. Въпросната прогноза се превърна в реалност с точност буквално до минута, когато около 15ч заваля, загърмя и засвятка – така че решението беше добро, може да се каже…
Аргирово езеро и връх Ченгелчал:
Маршрутът за деня включваше придвижване изцяло по маркирани пътеки в направление Попово езеро – Демиркапия – Аргирово езеро – Митрово езеро – долината на Третата (Демиркапийската) река – хижа „Пирин“. Доста препоръчваната хижа „Трите реки“ беше със запълнен капацитет и не можахме да оценим достойнствата ѝ. В „Пирин“ от друга страна - коментирана неведнъж критично - изкарахме съвсем прилично. Да, определено хижата и доста неща в нея имат нужда от освежаване, но се забелязват някои явно поетапни подобрения, имаше баня (външна) с топла вода, нормална столова, чаршафите миришеха приятно – така че положението го бива. Да не говорим за самата сграда, която не прилича на никоя друга и е доста интересна сама по себе си.
хижа "Пирин":
Но да карам поред – поехме ние към Поповото езеро, оттам лека-полека се качихме до Демиркапия и се прехвърлихме към двете езера от другата страна. Много са хубави, между другото - досега само от околните върхове ги бях виждал, но край бреговете им също е твърде приятно. Времето – топло и предимно облачно, но при Митровото езеро за кратко понапече и се полюбувахме на отраженията и прозрачните води. Следобедът напредваше, така че скоро продължихме по дългия път през долината на Третата река.
При Митровото езеро, насреща - Малка Каменица:
Противно на очакванията ми, не беше пълно със стада и евентуално проблемни пастирски кучета – за целия ден видяхме тук-там по някоя кравичка и толкоз. Е, отпадните продукти от храносмилането на добитъка бяха постоянен елемент от пейзажа, наистина – но това е положението…
Скоро облаците се сгъстиха, заваля кротко и напоително, в същото време и загърмя (не толкова кротко) - така че продължихме издокарани в дъждобрани и озъртайки се притеснено при всяка от светкавиците, падащи по околните била. След около час дъждът премина, напече слънце, наближихме горския пояс и от мура на мура, а впоследствие и от бук на бук – благополучно пристигнахме в хижа „Пирин“, точно седем часа след тръгването от Безбожкото езеро.
На другия ден (с по-обещаваща прогноза) предстоеше „дебелата“ част – изкачване по Дебелия рид до Пукнатото езеро и връх Хлевен (Хамбарташ), следвано от преход по билото през върховете Демирчал, Ченгелчал и Джано, слизане към Поповото езеро и завръщане към хижа „Безбог“ – така че малко след като падна мрак, се оттеглихме да почиваме.
Неделната сутрин я започнахме по тъмно и напуснахме хижата по план - около 6:30ч. Върнахме се за кратко до местността Комитски чарк, хванахме маркировката за хижа „Попови ливади“ и почти веднага съвсем умишлено я изпуснахме, за да поемем по „пътеката“ през Дебелия рид. Който е минавал оттам, знае, че кавичките съвсем не са случайни – както ми бяха обяснили хора от форума, трасето на пътеката слабо личи в долния край на рида, но нагоре „изчезва по време на акция“…
Из горите на Дебелия рид:
Приблизително три часа след тръгването от хижата, достигнахме края на горския пояс и навлязохме в царството на хвойните, разпръснатите камъни и дупките под прикритие – теренът се оказа труден за вървене и първоначалната идея да се движим по хоризонтала на височина около 2170м до достигане на Пукнатото езеро, бързо отпадна. Вместо това набрахме още малко височина и едва тогава, подбирайки по-проходимите места, започнахме да подсичаме на изток, в посока потока, който се спуска от циркусното задълбаване в южния склон на Хлевен.
Голена, Куклите и циркусът Башмандра:
Междувременно отчетохме и разкрилите се гледки към Голена, Башмандра и титаничния масив на Яловарника. Още преди да излезем от гората се появиха и боровинковите изкушения – серията съгрешавания с тях, заедно с криволиченията из хвойната в търсене на път към езерото, доведоха до едно стабилно час-час и нещо изоставане от плана, което така и не наваксахме, а си ни следваше цял ден – дори с тенденция да се увеличава…
Долината на Третата река с върховете от Каменица до Полежан:
Яловарника и Каменица:
При споменатия вече поток, групата ни за кратко се раздели – внезапно само аз се намерих желаещ да увенчая с намиране търсенето на Пукнатото езеро, така че оставих дружината да отмаря на една канара, а сам се спуснах пипкаво покрай ромолящата рекичка и 200-300 метра по-надолу най-после съгледах заветната цел – най-южното езеро в Пирин:
За съжаление, и аз не достигнах до самия му бряг. От него ме деляха може би още стотина метра от познатия неприятен и поглъщащ времето на едри хапки терен, вече близо половин час ме чакаха, а предстоеше и дългата серия върхове. Мисълта за всичко това, заедно с натрупаното до момента закъснение, ме отказа да продължавам да мишкувам из хвойните – вместо това щраках няколко снимки и възможно най-бързо се върнах при приятелите.
Пукнатото езеро:
Час и половина по-късно се поздравихме с изкачването на Хлевен и подкарахме билото. А там – от едната страна внушителни изгледи към дълбоката долина на Третата река с извисените далеч над нея Каменица и Яловарника, а от другата – пропастите, в които са скътани Корнишките и Брезнишките езера.
На връх Хлевен, поглед към Пукнатото езеро - забелязва се в горния край, в средата на снимката:
Корнишки езера:
По билото на Пирин - с върховете Демирчал и Ченгелчал; вляво - Долината на Третата река с Митрово езеро, върховете Малка Каменица, Кралев двор, Момин двор, Демиркапийски чуки, а в далечината - и Вихрен с Кутело:
Тясно било - на моменти даже доста, насреща – море от върхове, изобщо – отличен маршрут. Приятна изненада беше и още едно попълнение от серията „най-“, а именно Долното Брезнишко езеро (Сухия гьол) – най-източното и най-ниско разположеното езеро в Пирин:
За Горно Брезнишко и „партньорството“ му с Кадиев рид пък, каквото и да се каже – все ще е малко… За точно два часа се придвижихме от Хлевен до Ченгелчал (изключително обзорен, както се знае), попътно изкачвайки безименния връх с металната конструкция и Демирчал.
Ченгелчал, Кадиев рид и Горното Брезнишко езеро:
връх Каменица:
Янузов рид:
Кралев двор и Вихрен:
Каменица, Джангал и върховете между тях - заедно с Митровото езеро:
Горно Брезнишко езеро:
Поглед от Ченгелчал към Аргирово езеро, Митрово езеро и морето от пирински върхове - Кралев двор, Вихрен, Кутело, Тодорка, Муратов връх, Бъндеришки чукар и други:
Кралев двор, Момин двор, Демиркапийски чуки, Бъндеришки чукар, Муратов връх, Вихрен, та и един Типиц:
Малко по-длъжка почивка (е нямаше как иначе) и се спуснахме към гимнастиките при стеснението преди Джано, а после се добрахме и до самия връх с хубавите изгледи към Каменишките и Кременските езера.
Каменишки езера:
Две от Кременските езера:
Поглед от връх Джано към Поповото езеро и върховете Малък Полежан, Полежан, Голяма Стража, Десилица и Безбог:
При Поповото езеро също поспряхме – слънцето грееше далеч по-щедро от предния ден и обстановката просто го изискваше – особено от естети хора като нас. Завърнахме се на „Безбог“ по приятната за вървене пътеката през Шутина мандра.
Попово езеро и връх Сиврия:
Попътни гледки към Рибни Попови езера:
Сериозно бяхме пресрочили безумно ранния край на лифтовото работно време, така че си слязохме пеша до хижа „Гоце Делчев“, трупнахме на сметката още време и километри, и към 21ч отпътувахме.
Дълъг ден, но съдържателен!
_________________ С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ
Чет Авг 31, 2023 3:58 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Хвала, хубава работа е станала
Чет Авг 31, 2023 6:26 pm
МиткосваМ
Регистриран на: 01 Дек 2020 Мнения: 95
Цитат:
Хвала, хубава работа е станала Smile
Благодаря! Много хубав район на Пирин, това билно преминаване изобщо не отстъпва на по-популярните подобни и се надявам по-нататък да има и завръщане.
_________________ С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ
Чет Авг 31, 2023 7:55 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
МиткосваМ написа:
Цитат:
Хвала, хубава работа е станала Smile
Благодаря! Много хубав район на Пирин, това билно преминаване изобщо не отстъпва на по-популярните подобни и се надявам по-нататък да има и завръщане.
Снимките са станали идеални и ако човек се абстрахира от неговите мисли, че познава района или е бил там, всъщност се оказва че разказа те праща на някакво съвсем ново място. То може би и затова трябва да се чете за преживяването да се видят снимките и да не се мисли за мястото.
Отличен избор на маршрут! Това било предлага отлични гледки и е сравнително слабо посещаемо. Благодарение на снимките напълних душа и очи и си припомних моето минаване преди години и бивака на Горно Брезнишко (едно от най-красивите езера).
Чет Авг 31, 2023 9:10 pm
МиткосваМ
Регистриран на: 01 Дек 2020 Мнения: 95
Цитат:
Снимките са станали идеални и ако човек се абстрахира от неговите мисли, че познава района или е бил там, всъщност се оказва че разказа те праща на някакво съвсем ново място. То може би и затова трябва да се чете за преживяването да се видят снимките и да не се мисли за мястото.
Да, всеки вижда нещата по различен начин, макар планината да е една - което си е част от чара на цялата работа де.
Цитат:
Отличен избор на маршрут! Това било предлага отлични гледки и е сравнително слабо посещаемо. Благодарение на снимките напълних душа и очи и си припомних моето минаване преди години и бивака на Горно Брезнишко (едно от най-красивите езера).
Много отдавна го мислех, доста са местата там, които не изскачат от всяко писание или всеки разказ планинарски, след едно ходене до Ченгелчал се убедих, че и нататък е яко - е, очакванията се оправдаха - мога да кажа... А за Горно Брезнишко езеро съм напълно на твоето мнение. Изчистено така, погледът веднага се завърта натам. Каменица, между другото, също от посред билото изглежда по начин, дето не отстъпва много на гледката от Тевното езеро.
Може би към два часа се лангъркахме Понеже се качихме от Тевно през Малката Каменица и не ни се връщаше пак, решихме да пробваме напряко към езерото. Увъртяно е, защото не се вижда терена, който следва в по-долната част и трябваше да се импровизира, клекове, скали, сипеи, хвойни, а и голямо стадо кози. Но бе успешно
Чет Авг 31, 2023 10:16 pm
МиткосваМ
Регистриран на: 01 Дек 2020 Мнения: 95
Цитат:
трябваше да се импровизира, клекове, скали, сипеи, хвойни, а и голямо стадо кози.
За стадото - блазе ви, за другото... Не толкова, да речем!
"Решихме да пробваме напряко" - те така започват приключенията.
_________________ С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ
Чет Авг 31, 2023 10:40 pm
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 317
Чудесен фото разказ, браво!
И аз имах възможност да си припомня моето преминаване в началото на октомври 2021. Тогава тръгнах от Безбог до връх Джано, после всички върхове до Хлевен / Амбарташ и слизане до хижа "Трите реки". След нощувка, на другия ден се спуснах до Мелник. Времето беше страхотно и гледките зашеметяващи. Запомнил съм добре, че буквално на следващия ден падна първия сняг в планините и времето се влоши рязко, условията само за няколко дни станаха изключително опасни и в края на същия месец имаше нещастен случай на връх Джано.
Така и не намерих тогава време да опиша този разкошен преход. Браво, че ти си го направил!
Пет Сеп 01, 2023 9:49 am
МиткосваМ
Регистриран на: 01 Дек 2020 Мнения: 95
Цитат:
Чудесен фото разказ, браво!
И аз имах възможност да си припомня моето преминаване в началото на октомври 2021. ...
Благодаря! Подобно пресичане на планината от "Безбог" до Мелник и на мен ми се върти като идея отдавна, но още не съм го правил - поздрав и на теб! На хубаво октомврийско време си представям за какви благи гледки иде реч по билото...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Да не говорим за самата сграда, която не прилича на никоя друга и е доста интересна сама по себе си.
Завърнахме се на „Безбог“ по приятната за вървене пътеката през Шутина мандра.
Благодаря! Много хубав район на Пирин, това билно преминаване изобщо не отстъпва на по-популярните подобни и се надявам по-нататък да има и завръщане. 
Да, всеки вижда нещата по различен начин, макар планината да е една - което си е част от чара на цялата работа де. 
