Лека полека започвам да пиша за тазгодишното ком-емине ) Така или иначе времето минава, а едвам пиша, видеата май няма да ги добавям. Ще пускам и аз така ден по ден, тъй като не съм свършил с писането .. Даже все още съм на втория ден, поне малко стимул да има ..
Сря Ное 01, 2023 7:01 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Увод и Ден 1
Още след миналогодишното ми обратно половинчато преминаване, бях решил тази година 2023, да го минавам по различни варианти. Но то какво стана декември месец 22, направих някакво зверско счупване, което ми коства доста. Операции, трудно възстановяване, та дори това още не е приключило като процес. Е все пак Януари месец, лежейки и правейки нищо, като се придвижвах трудно, си правих някакви криви сметки, как пак ще отида на Ком Емине дори и тази година. Имах усещането че нещата ще се получат и в такива ситуации, е много важна и вярата и настройката. Дори и да не се случеше нищо, това в никакъв случай нямаше да ме обезкуражи, въпреки че не ми е за първи път. Хъката мъката, положих изключително много усилия и време в рехабилитации и упражнения, като всичко си го водех сам като процес след известен период нататък. Имаше и черни мисли не отричам, че някои неща няма да могат да се случат нито възстановяването, но в крайна сметка усилията и този над нас помогнаха.
Едно знаех със сигурност и то е че не може и не трябва да минавам пеша много километри, затова реших тогава да е комбинирано преминаване и то изглеждаше ето така .
Велосипед:
Ден 1 - Ком - Лескова
Ден 2 - Лескова - Кашана
Пеша:
Ден 3 - Кашана - Козя Стена
Ден 4 - Козя Стена - Заслон Ботев
Ден 5 - Заслон Ботев - Партизанска песен
Велосипед
Ден 6 - Партизанска Песен - Буковец
Ден 7 - Буковец - Върбишки Проход
Ден 8 - Върбишки проход - Козичино или Емине
Но този план мисля беше направен още преди самата контузия и по някакъв начин ми изглеждаше амбициозен ..
Всъщност се получи ето това:
Велосипед:
Ден 1 - Плевен - Берковица - Гара Лакатник
Ден 2 - Гара Лакатник - Витиня
Ден 3 - Витиня - х. Чавдар
Ден 4 - х. Чавдар - х. Кашана
Ден 5 - х.Кашана - х. Бенковски
Ден 6 - х. Бенковски - х. Дерменка
Ден 7 - х. Дерменка - заслон Ботев
Ден 8 - заслон Ботев - х. Узана
Ден 9 - х. Узана - х. Буковец
Ден 10 - х. Буковец - град Котел
Ден 11 - град Котел - село Люляково
Ден 12 - село Люляково - Емона
Ден 13 - Емона - нос Емине - Елените - Слънчев Бряг - Плевен
Тази година специално си взех 2 седмици отпуска, исках като минавам, да е без напрежение и без бързане, да не ми се обаждат и да ме притесняват, тъй като се губи целия смисъл. Затова този път го изтеглих края на август и първата седмица на септември. Речено сторено, но времето не мислеше така и тъй като беше лошо последната седмица, си преместих отпуската и пак се случи така да е по същото време както предишните години ..
Поради това отлагане ми пропадна и уговорката за транспорта, нямаше кой да се ангажира с мен, та реших просто да го карам с колелото цялото, иначе исках да си е смесено..
Готвех се усилено с колелото, като този път карах и с “тежката” раница която щях да нося. За велосипеда нямах никакво съмнения че ще издържа, но самото ходене не беше идеално. След няколко качвания по витоша, след това до Ботев и накрая Боровец-Мусала-Боровец, видях че нещата могат да се получат.
Багажа беше стандартно около 6 кг без водата, като тази година реших да сменя раниците и вместо 25 литра да ползвам 35 литра, която е също толкова тежка, просто е с мек гръб. Защо 35, просто е по-удобна от 25. В нея все трябваше да тъпча багажа и се дразнех .. В тези 6 кг влизаше и около половин килограм домашен мед, който както винаги ми помогна изключително в по-трудните моменти. Обувките високи горатексови маратонки, които правиха трети сезон по ком-емине и бяха въпросните които носих когато счупих крака. Те са ултра леки ..
Тази година взех 2 резервни гуми, вместо 1, което пък за радост се оказа ненужен багаж..
На 2 септември събота, невярвайки още какво точно става, се оказах в Берковица с раница на гръб и колело. Знаех че ще е бавно и се надявах да няма проблеми и така започна моето почти ком-емине 23…
Ден 1 - Берковица - гара Лакатник 58.7 км 2,345 м денивелация 9 часа и 10 минути от които 7 часа и 45 минути в движение.
Тръгнах в 11 часа и преди това бях решил да не стоя и да бича на хижата, затова махнах от багажа надуваемото шалте и един комплект чаршафи и бях решил да карам докъдето стигна. Вариантите бяха Пробойница, Гара Лакатник или Тръстеная.
Малко ми се отели вола, то се оказа че до х.Ком има около 1000 метра денивелация . Стигнах там някъде около 14.00 и седнах да хапна, тъй като не бях закусвал. Черни облаци се събираха около Ком, започна да прекапва и реших да не си усложнявам излишно живота. След почивка около 30 минути, поех по пътя към прохода Петрохан, който заобикаля Ком. Анатема ком-емине, без да си се качил на ком .. Това хич не ме притесняваше, така или иначе бях решил да минавам по пътища и места, които не съм ползвал преди. Оказа се че там има едно прекрасно място с обзорна гледка. В началото е малко неудобно за каране, докато не се свърже с пътеката от ком, но после става ясно. За 1 час и нещо стигнах прохода и от там направо без да спирам си налях вода и продължих по пътя. Качването го направих както Борис, покрай овчарника, а не покрай бившата хижа Петрохан. Реших да видя как е. След като излязох на билото, срещнах различни хора … то нали си е събота и поради лекия преход, винаги има желаещи за Тодорините кукли особено когато времето е хубаво. Май някъде преди куклите мина един Човек на електо мотор, да го спрях да поговориме, оказа се че е от рейнджърския център който помещава вече бившата хижа Петрохан. Задачата му е да охранява района, който е в Натура 2000. Беше много любезен и каза че имало ефект. Пита ме накъде ще хващам, то часа вече беше май към 17.00 не съм сигурен или по-рано, та се чудеше къде така по никое време тепърва.
По интересното е че той отиваше посока хижата, прибираше се. Точно след 15 минути обаче видях един джип, който се беше обърнал в хвойните и те не знаеха как точно е станало. После срещнах друг джип, който идваше да ги тегли, а след това мина група около 10 мотора младежи ) Та не го знам този с електрическия мотор, какво ще пази, още повече не виждам и как ще хване точно тези моторджии ..
Май някъде беше около 18.00 часа когато седнах на едно от любимите ми места около Червената локва, точно където започва стръмното спускане към Пробойница. Стоях и се чудех на акъла ми миналата година, където съвсем безотговорно бях решил да го пусна, без да имам окачване на колелото, съответно тогава се изтърколих през глава ) … Ама тази година голям страх лозе пази .. Гледката беше уникална, времето спокойно, останах и се наслаждавах за 10на минути.
Последва и неприятното спускане към пробойница пеша, даже сега се чудя там по стръмното, как с тоя крак, който въобще не е напълно възтановен съм го направил. Но сега докато пиша тепърва като се сещам и връщам времето назад, ще има да се чудя.
Спусках, спусках, докато не излязох на пътя и после газ надолу. От хижата се носеще чалга яко, въобще не съм и мислил да спирам, тъй като времето напредваше. Нагоре се качваха коли, май бяха една младежка група, която щеше да нощува там .. Покрай селата надолу ми направи впечатление че няма кучета, друга година има и те са все дружелюбни . Предварително следобедта се обадих на Драгановата къща в гара лакатник, която вече не се казва така и отседнах там. Пристигнах точно на здрачаване малко преди 20.00 часа, то и това ми бяха плановете. Много приятно място, хубави неща за хапване. Много доволно си хапнах, салатите бяха още с пресни домати, красота. Ракията беше домашна супер, 2 бройки, това ми е мярката, после бира. Не бързах особено, но и гледах горе долу навреме да си легна, понеже на сутринта мислех да стана малко преди развиделяване по тъмно, за да направя баирите по човешко време и да не се мъча на топлото …Плюс това утре щеше да бъде един от дните в които не знаех точно къде ще стигна, имах различни варианти, отделно на това вече бях наясно с прогнозата, че предстоеше разваляне на времето. Обаче въпреки всичко, нямаше някакво притеснение в мен, тъй като имах свободата да избирам, а не да следвам планове на всяка цена.
Ще трябва да се постарая малко повече с правописа и словореда. Като гледам сега е станала пълна манджа ..
Сря Ное 01, 2023 8:29 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Ден2
Ден 2 - Гара Лакатник - Витиня 71.63 км 3430м денивелация - 14 часа от които 11 в движение.
Май това ми е най-ранното тръгване, явно съм се бил нахъсал, но както и писах преди това по принуда та съм тръгнал от Драгановата къща (която вече не се казва така) точно в 5:56 часа, абсолютен рекорд. Помня че беше на челник … Но нататък е ясно, по гадния асфалт нагоре към село Лакатник, подминаване на един хубав нов заслон малко преди Тръстена, нищо за отбелязване. Май бях към 9.00 часа на хижата не си спомням и сега не мога да си спомня точно. Знаех че трябва да си хапна доволно, че след това нямаше храна. Хижарката, която явно ме е запомнила много добре, беше тъкмо направила домашна баница с ръчно приготвени кори и тъкмо беше станала. Аз си взех кафе и фанта, обаче питах и за супа. Оказа се че е останала от вчера шкембе от кладница. Само тези на Черни връх/Камен дел и тук на Тръстена я предлагат, горе долу е една и съща. Беше останала една супа и ми я сипа, едвам я изядох, толкова много беше. А баницата, просто се топеше в устата, уникална. Не защото съм бил гладен, просто познавам хубавата баница. Изядох едното парче, другото в плика за по-късно. Жената даже не искаше да ми вземе пари, само за фантата. Ама се разбрахме и след около 40 минути почивка, продължих напред. Очертаваше се един много хубав ден ………. И така покрай малиновите масиви, неделен ден, около езерото покрай биофермата имаше много рибари и палатки, досега не съм виждал толкова много народ, но и времето беше хубаво. Нагоре бутане основно преди да се излезе на една поляна на която има и ловно чакало и една умряла крава. Мисля местността се води Манастирска поляна. Оттам има едно спускане с храсталаци, което миналата година го пуснах с колелото малко на магия, но сега реших да е пеша за да нямам проблеми. Приятното каране-бутане продължи, спрях малко на Хайдушкия кладенец да си напълня вода и продължих напред…. Нищо специално, специалното дойде малко след това. След спускането покрай лескова, се започва едно бутане кратко но сравнително стръмно към Бигла, там реших да подсека отляво, а не да минавам през върха. Тази подсечка отляво е един остатък от път с много камъни и коловози и къпини, които пресичат пътя. В опит да се избегнат, както и съчетаното спускане и коловози го правят за мен сравнително опасен вариант. На места слизах.После на Белева поляна не знам защо реших пак да мина отляво вместо през върха и се натресох. Там пътека няма, една-две марки в гората и толкова. Спускайки се и наближавайки Мечулица, мислех да не спирам, обаче нямаше как да не поспра на едно от най-приятни места. Поседнах налях си вода, хапнах малко, починах 15на минути.Последва едно леко бутане към Златаришка чукла и горе долу приятно каране до Погледец. После бях забравил там козите пътечки, докато не се стигне малко преди тръбопровода и не започне якото бутане, където съчетано с жегата ти се разказва играта. Тъкмо видиш малко спускане към Белия камък и като поемеш към Зла Поляна, пак бутане бутане .. Преди още да стигна Бигла, звъннах на туристическата спалня Витиня, да видя какво е положението, тъй като не ми се напъваше до Чавдар. Каза че той няма да идва, но има останала малко храна.
Истински се зарадвах на гледката която ми се откри от Ралчовска белица посока София и околностите. Преди 2 години така бързах че въобще не се спрях, тъй като ме хващаше вечерта. Но понеже сега бях с колело и оше беше светло нямаше грижи, продължих напред и надолу, дори не срещнах диви прасета, което си е рядкост за този район.
Опитвам сега да си спомня кога пристигнах на тур. Спалня Витиня и май беше нещо от рода на 19.00 … Там отидох направо на портала на базата и човека каза че имало някакъв чужденец, който говорил руски .. Ее чужденеца се оказа Томас от Германия и не знаеше никакъв руски, но пък английския му беше идеален. Това щеше да ми бъде спътника за няколко дни напред……….Обаче най-хубавото, което за разлика от преди две години е че имаше ракия в хладилника, бира, безалкохолно и ……… сирене малко и кебапчета … и топла вода ..
Ааа имаше останали домати и краставици и скалъпихме салати и стана едно хубаво пиене … Кебапчетата замразени щях да ги печа, но бързо се отказах, Томас пък вегетарианец, та съвсем окапаха нещата . Айде лека нощ.
Това което стана ясно е че Томас е тръгнал от испания по голямото Е3 и толкова му е харесало, че вече 4 месеца е по него …….
Така пиейки юнашката, толкова хубаво ми стана, че чак и ми се доспа. Голям лукс и всеки имаше отделна стая. .. Това което му казах на Томас беше “Изглежда мизерия, но тук се спи като в приказка” .. И наистина е така в тази туристическа спалня се почива наистина много добре.
То прогнозите се сбъднаха и през нощта си мина една много яка буря, светкаше, духаше, валеше яко, чак човек да се зачуди дали ще издържи спалнята. Момента на чудене беше малко, а почивката много. На другата сутрин с Томас обсъдихме точно това, как се спи без пробуждане. Аз го почерпих с моя мед и той толкова го хареса безкрайно. Даже си поиска още, а го мажеше на филийки
Ден 3 Витиня - х. Чавдар 25 км 820м денивелация 4 часа от тях 3 и 25 в движение.
Сутринта беше сравнително облачно, тъкмо се раздигаше мъглата, чудех се докъде ли ще стигна днес. Със сигурност не ми се излизаше на билото на ветрилника по посока Кашана в лошото време. Затова че първата цел беше Чавдар .. Тръгнах след 8 часа, Томас се моташе, даже се чудех дали ще го видя отново по трасето. Така или иначе досега не видях а и днес никой по пътеката, хора нямаше…Беше си хладно и мрачно, без да вали .. Набързо тръгнах посока село Горно Камарци и така нагоре към прохода Арабаконак. Движение нямаше почти, много лошо впечатление ми направи масовото изхвърляне на строителни отпадъци на това хубаво място. Стигнах до прохода след 1 час и нещо и продължих по пътя, жълтата маркировка. По натък по пътя помня че имаше едно избутване по-стръмно и това май е отбелязано като местност “Камен Чучур” след като става сравнително по-равно, подминах и Стъргелската мандра, тъй като имах предостатъчно вода а времето си беше хладно и влажно и водата не вървеше.. Стигнах и заслона на копривите и продължих по пътя, започна и да вали, след едно спускане неприятно, пътя се разклонява и то точно май на Стъргелската седловина и по незнайна причина продължих към Стъргел, но почти веднага се усетих и се върнах. Дъжда се усили и трябваше да сложа един от чувалите върху мен и раницата, в крайна сметка си свърши идеална работа, тази година хич не си правих труда да взимам дъждобран. Звъннах на хижа Чавдар, понеже ми стана ясно че днес там ще се остава. От Стъргелската седловина започва едно плавно изкачване чак до Етрополската седловина, където пък се събират пътеките от Копривите и синята маркировка от Север от хижа Рудината. Последва едно спускане до хижа Чавдар а дъжда се увеличаваше. Точно по обяд пристигнах, като вече валеше доста. Там хижаря Иво излизаше в отпуск и тъкмо беше дошла неговата смяна един сравнително възрастен човек и жена му, май са от Бойковец. Мъжа е бил и стопанин на х. Стражата, цял живот прекарал из балкана. Та Иво беше направил някаква много хубава крем супа……Имаше и шопска салата, имаше и ракийка, имаше и хапване и много приказки. Иво така се отплесна че за малко да си изпусне транспорта. Стана май към 14.00 и аз се оттеглих на втория етаж, да си поспя малко, а дъжда валеше като из ведро. По едно време към 16.00 станах и слязох долу, там тъкмо палеха камината, ама понеже бая боклук бяха изхвърлили доста запуши, вратите отворени а то студ. Чудех се какво става с Томас и докато се чудех, той взе че пристигна около 17.00 часа и каза че се е излежавал по някакви навеси и пейки, но той хич нямаше бърза работа. Времето напредваше, както и проветрението на хижата, та към 18.00 вече нямаше пушек, дървата бяха на лице, камината гърмеше и нещата станаха много топли и приятни .. След 18.00 нямам много спомени, освен за топлината и кефа …. Забравих да спомена, че предния ден на Витиня имаше баня …. Но това не беше така през 2021ва, когато нямаше нито хижар, нито храна, нито пиене, добре че вода за пиене имаше поне. А пък на хижа Чавдар имаше всичко. Но имаше и нещо друго, за което подозирам туристическата спалня на Витиня, въпреки че там много хубаво се спи. Тук на тази хижа нямат нито интернет, нито обхват. Има някакъв обхват колкото да се обадиш. Има един “служебен нет” който го няма никакъв … Затова че там бяхме в затъмнение и лошо време, камината бумтеше и така … Само не беше ясно утре какво щеше да се прави. Май стана ясно покрай дъжда , че няма да се тръгва рано както и предишния ден и ще се закусва .. Заради времето даже не си направих труда да снимам, нито видеа, нито снимки … Имам по няколко, но чак не ми се качват … Така свърши този ден, с лошо време, но пък топлина от камината и от хората.
Пет Ное 17, 2023 11:00 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Ден 4 х. Чавдар - х. Кашана 16 км 677м денивелация 4 часа и 15 мин от тях 3 в движение.
Почивка и съмнения
Може би това беше един от дните, в които си мислиш и знаеш че планината не иска хора и е много трудно да направиш каквото и да е било в подобно време. Събудих се май малко преди 8 и слязох долу, бяхме се разбрали с хижарите да са на линия 7.30 … Само като си показах носа навън, а и то не ми беше необходимо друго, понеже цяла нощ вятъра се чуваше. Мъгла с вятър, най-любимото ми нещо в Балкана .. А ние сме си на ниско на завет, само като се сетя какво щеше да е горе, реших направо почивен ден да сложа още в този момент….. Опитвам да си спомня каква беше закуската, дали не беше баница, спомням си че беше хубаво. Но едно от не толкова хубавите неща, започнах да усещам май от този ден, нещо ме беше нахапало по лицето и взе да се надува от този ден, отделно по краката. Това беше или паяк или дървеница , но доста дни ми държа влага. Или от Чавдар или от Витиня се случи това ..Докато се мотах и се чудех коя книга да чета днес (там има доста) Томас се излюпи и започна да закусва към 9 и нещо .. Поговорихме и той каза “Човек какво ще правим тук цял ден, по-добре да мръднем малко” … Та непривично за мен, му предложих да се съберем в екип и да действаме заедно в това кофти време. Та речено сторено около 10 часа тръгнахме в мъгла и вятър. Хижарите искаха да ме привлекат да си пием ракия заедно цял ден, така или иначе нямаха хора … но решението беше взето. И тук оставих бакшиш както на всички хижи, а те си се зарадваха, колкото и да не искаха да го показват ..Тръгнахме, Томас даваше газ нагоре аз клепех с колелото, бухаше вятър и мъгла, приказвахме си някакви неща. Като подминахме проклетата Баба и малко по южно от пътя, вятъра изчисти облаците и вече към обяд си намерихме място където е хем слънчево, хем защитено от вятъра. Там хапнахме малко а Томас реши че ще се попече малко на слънце, тъй като не бяхме виждали последните 2 дни. Аз обаче продължих и с мотането по някое време стигнах хижата, като предварително се бях обадил и по това време се качва сина на хижара, който имах възможност да поговоря с него се оказа много точен. Пристигнах и видях цяло котешко царство + един брой младо куче и старото вързано. .. Аз си мислех че това са си кучетата отпреди 2 години, бяха 2 броя лакомници. В последствие се оказа че това куче някой го е захрвърлил и дори хижаря не знаеше за него, а пък в началото аз се чудех защо вързаното куче си лае сина ) А то какво се оказа после. Не съм и мислил да продължавам, тъй като времето го даваха пак да вали и пак да е скапано + застудяване. . Каза ми къде е ключа и взех да се оправям с дрехите и прането и душовете. По едно време гледам някакви мотористи идват и се чудех, дали това не е хижара и се позачудих. Излязох да видя какво става, а те пък си мислеха че аз съм хижара и ми стана много забавно. Започнах да им говоря на английски понеже номерата им бяха Немски .. Обаче се оказа че двойката са българи, живеещи в Германия, които обикалят Българските планини където може с мотори. Предния ден са били на Белмекен, днес тук и тръгнаха да се разпъват нещо като тента, ама така измръзнаха че бързо биха отбой и се примолиха за хижата, която така или иначе беше празна. Те пак си чакаха други приятели да дойдат и те с мотори, оказа се че много късно са пристигнали. Преди това с Томас се бяхме разположили в две отделни стаи, но заради тях пак се събрахме, а пък аз си бях заел прословутото легло на Божо ..
Предната вечер на Чавдар, Томас обясняваше как много не пиел, ама пробва една малка ракия и му хареса, после май още една .. Като дойде хижара на Кашана и като си поръчахме за хапване, вече нямаше въпроси за малка или за голяма явно много му хареса и до целия преход си е пиел по малко и по много. Ама така е по Ком-Емине, ракийката е най-доброто лекарство след тежък ден, стига да не се прекалява разбира се .. До половин- една бутилка може .. … След въпросната вечер утре хем го даваха да се оправя времето хем не .. А пък аз си знаех какво ме чака и се бях приготвил да ставам по тъмно..
Ден 5 х. Кашана - х. Бенковски 29 км, 1530 м денивелация, 11 часа и 30 мин от тях 8 часа и 50 минути в движение.
Зор и клек
Сутринта се събудих в 6.30 и идеята беше днес да се минава стегнато, тъй като това поне за мен е една от най-самотните отсечки в Балкана и разбира се през цялото време не срещнах нито един човек. Още от самото излизане навън пред хижата, мъглата беше доста гъста и пак не ми се тръгваше, но вече поне според прогнозите не се очакваха, някакви проблеми с времето .Още предната вечер си взех този път сбогом с Томас, тъй като най-вероятно повече нямаше да се срещнем. Поех по пътя нагоре, а не по маркировката разбира се и когато излязох от гората и стигнах под връх Капалу, за мое щастие покрай настъпването на новия ден, започнах да излизам от мъглата и да се откриват гледки. Продължих до билния път и стигнах мястото където се среща с лятната пешеходна маркировка от Кашана. Ето тук се подвуомих дали да продължа по билната и да изкача Курдуна и после да сляза или по подсичащата, която е и лятната маркирана. Поех отдолу по маркировката, тъй като бях видял че повечето хора с вело минават от там. Мога да кажа че това е един от най-гадните участъци с колело, хвойната е обзела почти изцяло пътеката и с колелото е трудно, отделно се намокрих целия. След като отново зимната и лятната маркировка се събраха, си отбелязах за следващия път, че може и да е много по - добре да се изкачи върха и да се слезе после и ще го пробвам този вариант догодина живот и здраве. От тук насетне взе да става все по приятно , избутването към Свищи плаз, но поне е кратко и после плавното качване и слизане по билото. И така докато не се стигне отбивката за хижа Паскал и Пирдоп, там някъде в района беше станало обяд и хапнах, починах и малко се порадвах на времето, което вече чувствително затопляше. Е, следваше едно от кофти изкачванията към Косица, което няма как да се спести, та общо взето там е буташ - спираш - псуваш и пак така, докато не стигнеш билото където те посреща един хубав ветрилник. После е въпрос на време да се стигне чешма петте чучура. Дали не бях там някъде около 14.30. Спрях се да си почина и се обадих тъкмо на х. Бенковски, тъй като деня напредваше а и района на Тетевенската баба, която трябваше да качвам тепърва беше яко запушен. Така или иначе първоначалните планове включваха хижата, исках да посетя този район, както и района на х. Вежен, които така или иначе все съм пропускал. Помотах се 20на минути и табелата за времето до х. Бенковски не ми харесваше особено, знаех че трябва малко по стегнато да действам. Тръгнах, а мъглата започна да ме обгръща и тъкмо стигах и тази проклета Баба, като за мое учудване видях момче и момиче с които поприказвах набързо, а те пък правеха кръгов преход от Село Антон и щяха през Косица да слязат в Пирдоп. Вятъра се позасилваше, мъглата се сгъстяваше. Помня че слизането от бабата , не беше много приятно с велосипед, но само толкова .. Стигнах бързо до отбивката за х. Бенковски и без замисляне поех надолу. След като слязох от билото времето стана много спокойно и приятно. Лошото обаче е отново много неприятния клек и това че трябва да качваш и да буташ колелото през клека, нищо че е надолу все си е гадно. Толкова дълго и продължително спускане, та чак се зачудих доколко е правилно с колело наистина да се отива към х. Бенковски. Стигнах до “Дома на овчаря”, където пък имаше овчар и той ми разказа историята за него, освен това ми каза че хижаря ме чака. След този дом, има едно стръмно спускане и изкачване обратно, където след още няколко стотин метра достигаш хижата, която е доста приятна. Там също няма обхват и интернет, на йетел няма със сигурност, на Виваком само и то отвън май … понеже помолих хижарката за нейния телефон да се обадя. Те са младо семейство, което се е хванало преди години. Най-интересното което ме фрапира, беше установката за наливна бира. И тя си беше прясна и перфектна, голям кеф . Пристигнах към 18.30, взех една гореща баня за 2 лв май, ама много топло вода, после поизпрах и слязох да хапна и да пийна. Бях единствен в хижата, те чакаха и още двама чужденци, даже ме питаха за тях, но се оказа в последствие че те са отишли на хижа Вежен. Те ме викнаха в тяхната стая на топло и така. Освен това се оказа че хижаря е направил много хубав домашен хляб, който не можах да го изям и от него си направих някакви сандвичи. Поговорихме доста, но в крайна сметка се бях поуморил и май не по-късно от 21.30 се качих горе да почивам. Най-готиното на тази хижа е че спалното на втория етаж е много топло, дори без допълнително отопление беше идеално и спах много добре . Следващия ден също очаквах да е тежичък, тъй като трябваше да мина и през останалата част, която не е лека. Понеже не бях минавал от бенковски до вежен и качването към каменната порта, не знаех днес докъде ще стигна, нито май съм го и планирал. И не съм, защото трябваше да съм пеша по този участък а в последния момент се озовах с колелото. Сега като погледна разбивката, плана е бил Дерменка пеша обаче
Мдааа, описал си най-неприятните моменти за колелото, върна ме пак там... Сега очаквам мнението ти за минаването през борчетата преди Каменица, пътеката под Юмрука, Ехо-Козя... Между другото, въпреки гадостите по подсичащата Кордуна пътека, хич не смятам, че отгоре е по-добре - там пък има скали и опасни наклони...
И това с времето е късмет, спор няма, ама все пак... трябва си търпение и постоянна готовност, отвори ли се прозореца - газ!
Аз много се двоумя догодина дали да не направя пак дуатлон, Кашана-Беклемето да е пеша... Ще ми се да стигна Добрила за втора нощувка, а ако не оставя колелото няма да мога...
Нед Ное 19, 2023 9:08 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
За 2 дни става много сложно ... Много подготовка се иска. Тоя дето го гледаш Петър Матов първия ден е стигнал кашана, а втория ден Добрила ... Значи имай предвид че това горе долу са максимално възможните отсечки. Това е шибаното на ком-емине, ти може да стигнеш до добрила за 2 дни, обаче после какво правим ? Е това е нещото което ти трябва да си го балансираш.
Отделно както сам знаеш след толкова преминавания, колкото повече се товариш и натискаш и скъсяваш деня откъм почивка, толкова по рисково си става преминаването, но горе долу, ти като се подготвиш сам ще знаеш къде как може да стане ..
Нед Ное 19, 2023 9:45 pm
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 616
Определено няма да е лесно. И сравнението с Петър Матов звучи направо абсурдно, оня човек се класира втори на Ред Бул-а, а аз дори не умея да карам колело... И все пак: Тая година стигнах до Ехо за два дни, ако тръгна 4 часа по-рано, т.е. още от вечерта към 21:00 ч., без спане първата нощ... Ако стигна Кашана за около 24 часа на следващата вечер и после тръгна към 4:00 сутринта пеша, със съвсем малко багаж, с щеки... Ако ме посрещнат на Беклемето с хубава храна и ми върнат колелото... Мисля, че имам шанс до 22:00-23:00 ч. да добутам до Добрила, пък после вече остават под 400 км, за които имам 4 дни. С доста по-лекото колело, което си взех току-що, имам надежда...
Пон Ное 20, 2023 9:10 am
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
boris_borisov написа:
Определено няма да е лесно. И сравнението с Петър Матов звучи направо абсурдно, оня човек се класира втори на Ред Бул-а, а аз дори не умея да карам колело... И все пак: Тая година стигнах до Ехо за два дни, ако тръгна 4 часа по-рано, т.е. още от вечерта към 21:00 ч., без спане първата нощ... Ако стигна Кашана за около 24 часа на следващата вечер и после тръгна към 4:00 сутринта пеша, със съвсем малко багаж, с щеки... Ако ме посрещнат на Беклемето с хубава храна и ми върнат колелото... Мисля, че имам шанс до 22:00-23:00 ч. да добутам до Добрила, пък после вече остават под 400 км, за които имам 4 дни. С доста по-лекото колело, което си взех току-що, имам надежда...
Бе като ти е толкова мерак да се гърчиш , мога да ти ударя едно рамо с организацията. И да те придружа по някоя от отсечките които евентуално ще минаваш нощем . Също така с превозването на колелото и тн .. Ти ще се обадиш като дойде време. Иначе те сравних с него, понеже ти горе долу искаш да минеш за същото време като него през Добрила , оттам дойде сравнението
П.С - а за какво ти е колелото на Беклемето, то после пак е гадно . Дефакто ти от беклемето имаш само една караема отсечка до Дерменка... Най-добре е като го дадеш на КАшана да си го вземеш на Партизанска Песен. Няма смисъл за 10 км ... да го мъкнеш после през централен Балкан.
Имаш още една, която е кофти от Ботев до Тъжа, ама там скороста на места е доста ниска заради гадния камъняк. След тъжа като почне баира не си много по-бърз отколкото пеша и после също не е много караемо до Мазалат. след Мазалат обаче става ...
Наистина трябва да се видят времената, но според мен ако си много подготвен за пеша да не ти се прецакат краката и да можеш да държиш на такова нароварване, направо цялото пеша до ПП.
Иначе колелото може и на Ботев да ти го кача и от там да тръгнеш ) хахаха .
Пон Ное 20, 2023 9:36 am
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 616
Прав си за всичко изброено. Единствено от логистична гледна точка искам да си взема колелото на Беклемето - просто зет ми няма да има проблем да дойде до Беклемето, но определено би му било проблем да ходи някъде другаде... Пък едно е да натовариш твой човек с тая задача, съвсем друго е страничен човек да го направи, чувството за дълг е много по-различно Иначе най-доброто за мен би било да ми вземат колелото на Кашана, да ми го върнат в началото на Бальова планина преди Беклемето, да ми го вземат пак на Добрила и да ми го върнат след Жълтец, ама де такава благина... Все пак ако си голям мераклия да си създадеш толкова неудобства заради мене, може и да го изкоментираме... Въпросът за Беклемето-Добрила пеша или с колело наистина е дискусионен и верно е въпрос на сметки дали загубата на време тук пеша би се компенсирало с печалбата на време в участъка Добрила-Ботев... След Ботев обаче определено си е за колело според мен, въпреки камъните.
Айде, пиши си разказа, че с мойте глупости ше си забравиш преживяванията
Пон Ное 20, 2023 12:43 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
boris_borisov написа:
Прав си за всичко изброено. Единствено от логистична гледна точка искам да си взема колелото на Беклемето - просто зет ми няма да има проблем да дойде до Беклемето, но определено би му било проблем да ходи някъде другаде... Пък едно е да натовариш твой човек с тая задача, съвсем друго е страничен човек да го направи, чувството за дълг е много по-различно Иначе най-доброто за мен би било да ми вземат колелото на Кашана, да ми го върнат в началото на Бальова планина преди Беклемето, да ми го вземат пак на Добрила и да ми го върнат след Жълтец, ама де такава благина... Все пак ако си голям мераклия да си създадеш толкова неудобства заради мене, може и да го изкоментираме... Въпросът за Беклемето-Добрила пеша или с колело наистина е дискусионен и верно е въпрос на сметки дали загубата на време тук пеша би се компенсирало с печалбата на време в участъка Добрила-Ботев... След Ботев обаче определено си е за колело според мен, въпреки камъните.
Айде, пиши си разказа, че с мойте глупости ше си забравиш преживяванията
Няма проблем ще ударим едно рамо, като дойде времето пиши какво си намислил.
Пон Ное 20, 2023 1:34 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Ден 6 х. Бенковски - х. Дерменка 47 км, 1,763 м денивелация, 12 часа и 50 мин от тях 10 часа в движение.
Май беше хубаво.
Днес за първи път сутринта си усетих душата, много спокойно време и много красиво. Когато Балкана реши да те погали, нищо не може да развали удоволствието. Видео почти не съм снимал, обаче направих много хубави снимки, а пък втората част след хижа ехо, няма да я коментирам.
Станах към 6.30 прибрах нещата, налях си вода, тръгнах от хижата към 7.10 и в момента в който излязох над хижата и се захласнах, толкова хубаво беше. Следва едно леко изкачване с елементи и изцяло на подбутване по пътя, след което се качваш и поемаш по пътя на т.нар местност “Соватски дол” , където преди да се спуснеш в гората минаваш през един овчарник, в който още от ранни зори пушеше комина . Пътя продължава спускайки се надолу , докато не стигне отклонението за хижа Вежен, много приятно и хубаво място и много тихо. Само някой да не се отплесне и да продължи по пътя, че той се спуска чак до Рибарица . Оттам започва едно плавно изкачване до хижа Вежен, което е сравнително приятно и не много тежко .. Красотата беше голяма, а още по хубаво беше когато излязох от гората на поляната на която е хижата и в това хубаво време се откри уникална гледка към Вежен. Хижата естествено нямаха закуска, даже не си направиха труда да ми предложат нищо, но пък аз си имах и закуска. Взех си само едно кафе и една кола и реших да се полюбувам на страхотното време, страхотното място и още толкова гледки . Появиха се някакви хора докато си взимах кафе и ги поздравих, но ме гледаха странно. Еее после както си бях навън и ги видях че си изкараха обувките да се сушат, ги заговорих и се оказа че и те са чужденци, въпросните които вчера трябваше да бъдат с мен на Бенковски .. Колкото повече разговарях с тях (поляци) толкова започвах истински да се забавлявам, понеже те се оплакваха от всичко, от мокро от клек, как им е трудно и тн .. Пушеха яко цигари като печки, казаха че са тръгнали по ком-емине, ама едва ли ще стигнат до края и са много изтормозени от това че трудно се разбират и с хижари и с хора на английски …
Постоях около 30 минути, като хапнах, пих кафе и кола и продължих по синята маркировка, която трябваше да ме изведе на Каменишкия превал след Вежен…. Пътеката си започва сравнително стръмно през гората, но ако си починал не се усеща толкова, буташ леко и псуваш. По едно време се минава през границата между гора и открито, там има много високи треви и паднали дървета, помня че някъде там незнайно къде се отклонява жълтата марка, която пък отива от другата (западна страна) между Вежен и Пъпа. Хубавото е че този треволяк не продължава дълго. Това обаче което запомних е голямата красота, спирах толкова много пъти, че когато се качих на билото беше още по яко усещането, отделно на това има много вода по пътя до Каменишкия превал . От там насетне по незнайни причини следва един от не много обичаните ми етапи, може би просто защото и той е самотен, обикновено съм винаги там следобед, сам и уморен. А иначе красотата е невиждана, но все няма с кой да я споделиш или все се бърза. Та след Каменица си следва едно продължително и неприятно спускане, но пък “гарнирано” със страхотни гледки, ако е хубаво времето. Хижа Ехо изглежда измамно близо, а всъщност е толкова далеч. Ее хъка мъка се доклатих до хижата и пак някъде към 13.15 както обикновено и както винаги нямаше никой, само че този път нямаше дори и ток в контакта . Все мизерия там, все се надявам поне нещо да хапна или да пийна. А никога нито вода, нито хора, нито храна .. Все пак чувството да седнеш отпред на пейката на тази страхотна гледка и да няма ни гък ни звук покрай теб е уникалнo. Нахлуха спомените отпреди 2 години, когато бях тръгнал от х. Момина Поляна сравнително късно около 8.30 и тук бях в 14.30 и тръгнах в 15.00. А това беше няма и средата на планираното за деня, където късно вечерта се озовах на х. Добрила и този ден се оказа решаващ за това да ми се обади една много стара контузия, която не я бях усещал с години. А днес … днес беше толкова различно, различни цели, различни усещания…..Внезапно обаче, моторен рев носещ се южно от връх Юмрука, ми наруши спокойствието, като в мен се надигаше и любопитство откъде идва и накъде отива .. Гледах, слушах и все ми се чинеше че чувам звуци откъм Юмрука. И то накрая слуха се превърна в реалност, група от 6 моториста, май с водач идваха откъм върха. Тези най-опитните 3ма човека се пускаха от Юмрука по въжетата, нещо което ми се струваше невъзможно, а останалите по лятната подсичаща пътека. После минаха и целия траверс към Козя стена и после пак така, явно до Беклемето. Не искам да ги споменавам повече тези и като цяло не виждам смисъл да ги коментирам. Но според мен тези хора не бяха случайни, и ми се чуваше и чужда реч, според мен са някакви състезатели. Прекалено добри бяха, за да минат терен, който трудно се минава дори и пеша и то без да се утрепят. Хижарката на Козя стена също каза че е останала в потрес понеже не е очаквала такова нещо някога. Та аз си тръгнах спокойно към хижа Козя стена, знаейки че с колелото тепърва ще бера ядове, но поне си знаех какво ме чака. Точно след Ехо в папратовото поле срещнах двама човека, които отиваха на Ехо, някакви помощници на хижаря или колкото да има човек на хижата, казах им за Томас че ще бъде тази вечер там, ако може да му дадат нещо за ядене и аз си продължих вече качен на колелото. Обаче там си загубих слънчевите очила, но понеже ми беше все тая, даже не си направих труда да се връщам да ги търся. Дотук добре, обаче дойде напинянето към билото и връх Ушите. Е как и да е, добутах го и тук видях че мотористите са минали по билото, много се зачудих и хванах по пътеката … Това е едно от кофтите решения, защото пак се навлиза в една хвойна, където пътеката е заешка и пак мъка с колелото. Някъде там срещнах момче и момиче, които отиваха към хижа Ехо, нищо интересно. Минах и маркова ливада и хванах по подсичащата пътека, чудех се дали да не мина отгоре. Но пак е супер гадно отдолу с колело, бая време ми отне ..Бях към 16.20 на хижа Козя стена, вече поуморен но пък и доволен, тъй като бях минал трудния участък и седнах там да пия едно кафе, кола и да изям една вафла .. Там “хижарката” едно младо момиче ми обясняваше как се е стреснала от моторите, понеже никога досега не се е случвало там такова минаване. Пооплака се от туристите, че искали да има много неща, а то трудна работата. Тази хижа е трудна за снабдяване, все още ползват коне и си е мъка. Половин час стоях там и чак към 16:50 потеглих, но понеже знам участъците и колко ще ми отнеме, карах леко и без да бързам. Срещнах още туристи които отиваха към Козя стена и в последствие май се оплакваха , въпреки че аз ги предупредих, че няма вода и тн и тн .. .. Беше тихо и спокойно време. Някъде точно преди качването на Козя Стена имаше стадо и едно куче, което не спря да ме лае и да ме гони, докато не започнах да се изкачвам, чак тогава му писна. То и аз малко се подразних , понеже не спираше да ме лае и да ме преследва, а пък аз нямах нищо да му дам за ядене и ми наду главата. В 19.00 часа вече бях на Беклемето и от там по пътя без да спирам, по здрач и точно в 19:50 бях на хижата … Не си спомням дали се свързах с тях, понеже те са по вайбър, трябва там да им се пише, но хубавото е че винаги има хора. Още по-хубавото е че ми дадоха хубава стая, храната си е много хубава. Починах си много добре, имаше и обхват и ток да си заредя батерията. Пийнах поне 2 ракии и бира и дали не си взех едно малко уиски за горе, не съм сигурен. Но със сигурност спах много добре.
Отсечки: (с кратките почивки по трасето, но без тези по хижите, които са по-големи):
Х. Бенковски - х. Вежен по Соватски дол - 10.5 км 1 час и 50 минути
Х. Вежен - Каменна порта (2079 м) (синя марка) - 1 час и 50 минути
Каменна Порта - х. Ехо - 2 часа
Х. Ехо - х. Козя стена - 2 часа и 30 мин
Х. Козя Стена - Беклемето - 2 часа и 10 мин
Беклемето - х. Дерменка - 50 мин
Ден 7 х.Дерменка - заслон Ботев - 26.5 км - 1710м. 10 часа и 30 мин от тях 7 часа и 30 в движение.
Хвойна и мъка
Предната вечер сe бях разбрал с хижарите 7 часа за закуска, обаче те закъсняха понеже ходиха до заслона и да оправят уж водохващането. Хапнах добре филийки и май от тях си взех и сандвичи с кебапчета, понеже не се надявах на Добрила, и след това нямаше да има храна. Знаех че днес ще е тежко и трябва да съм събран откъм ходене, но в същото време бях сравнително спокоен. Потеглих от хижата чак в 8.20 и за моя голяма радост хванах уникално чисто време и от Гердек тепе гледката беше уникална, едно от любимите ми места. Има и снимки и на видеото се вижда.
Сравнително стегнато ходене-каране и в 10.30 бях на Добрила, където пийнах едно кафе, една вафла и една кола. Казах има за Томас че ще дойде вдруги ден и то май баш тогава хижата беше пълна , но все пак ще му намерят място в туристическата спалня. Само 20 минутки съм прекарал на хижата и вече в 10:50 захапах зверския баир към връх Амбарица. Реших да мина така, понеже Борис така го прави и почти бях сигурен че това ще е по-добрия вариант , вместо още отначало да минавам по подсичащата към х. Васил Левски, на по късен етап щях да отида там.
Хъката мъката хъката мъката, достигнах до Амбарица, където времето беше с облаци и доста вятър. Имаше едни хора, които като ме видяха ми се зарадваха много, черпиха ме цигари, дадоха ми протеиново барче, много съм им благодарен, не толкова често се срещат такива готини хора, снимахме се заедно, пожелахме си успех и продължих напред, а те назад. Надявам се догодина да ги срещна вече по маршрута ком-емине.
Започнах аз слизането към малка амбарица и вече на премката, поех по зелената маркировка която всъщност е х.Амбарица към хижа Хубавец. Още от слизането разбрах че днес ще страдам, неподходяща за каране тъй като е изровена на места от глигани и много тясна. Тези пътеки според мен не се ползват много, а предимно от животни. От хижа Добрила, та чак до заслон Ботев, не съм карал повече от 5 до 10 процента от времето. След не особено приятното слизане и свързването със синята маркировка за х. Васил-Левски на около 1760 мндв, започва за кратко един равен участък, който не е толкова опасен за каране, но пак не става понеже е издълбана пътеката. Продължих така известно време, докато пътекате не направи ляв завой и ново слизане до около 1700 мндв, и там е реката Курнадерeси, където има много хубава вода за пиене … Реших и там да поседна и да обядвам .
Пристигнал съм в 13:40 и съм потеглил в 14.00 … Хем е красиво там, хем няма никакви хора, хем гледаш часовника и ти се струва че доникъде не си стигнал, а пък тежкото предстои. Изкачването на Амбарица е просто една лека загрявка преди това което следва. Пътеката продължаваше да губи денивелация та чаак до 1590 метра в района на “Сладкото дере”, където още преди това си се отклонин по зелената маркировка посока връщане на билото. Точно и в този район няма маркировка почти, много лесно се губи, заради стадата които са направили пътечки на различни места и трябва да се внимава. Докато логично се вижда накъде трябва да ходиш, все пак с велосипед е по-различно, тъй като може да се зачукаш на някоя полянка с хвойна откъдето да няма лесно излизане .. Аз се отклоних на няколко пъти, но се усещах и връщах успешно. От тук насетне няма как да го описвам, по една тясна пътека, качване до билото.. Има го добре казано на видеото… Но горе - долу тук започва да ти спира тока. След като се дотътрих горе на премката около 16.00 часа, седнах пак да почина за малко, спомням си тогава първо се крих от слънцето, после седнах пак на слънце и си бях разстелил дрехите на големия камък там да съхнат. Тъй като редовно имах дрехи от предния ден недосушени. Знаех че в крайна сметка тежко има още и тръгнах, но започва да ми става тежко, енергията да свършва и най-вече черни мисли да минават през главата, тъй като Жълтец и Млечния чал бяха обвити в облаци .. Точно преди да започна изкачването обаче разпознавайки началната форма на хипогликемия, седнах изкарах меда и изядох три супени лъжици, поседях малко… И за моя изненада нещата значително се подобриха и като чувство и като настроение, нищо общо с допреди малко. Продължих смело през мъглата и после се отклоних да подсека от юг жълтец и чала, тъй като от южната страна беше слънчево меко и приятно, а в същото време гъста мъгла и вятър идваха от север. И след дерето не забравяйте да се отклоните от приятната пътека, която обаче ви води в противоположна посока Свързах се обратно на главната пътека, точно преди “изкачването” на последния безименен връх, след който следваше и спускането към заслона . Там времето беше много неприятно гъста мъгла със силен вятър, затова и самото спускане към заслона пак си беше пеша, докато не стана по-полегато и не спуснах последните няколко стотин метра. Вътре пък топло и приятно, едни приятели на Вальо, пак младежи тъкмо щяха да идват. Имаше още една двойка и един турист. Взех един бърз душ и понеже бях стигнал благополучно заслона, много хубаво стана, беше ми олекнало… Пихме, пяхме , супер беше. Толкова се бях уморил че бях направо мъртвец.
Отсечки: (с кратките почивки по трасето, но без тези по хижите, които са по-големи):
Х. Дерменка - х. Добрила - 2 часа и 10 минути
Х. Добрила - вр. Амбарица - 1 час и 20 минути
Вр. Амбарица - спускане до синята марка (през зелената ) 50 минути
От точка 3 - река Курнадереси - 30 минути
Курнадереси - отбивката от синята по зелената (Топалица) - 20 минути
По зелената - Премката (обратно на чевената) 1 час и 40 минути
Премката - Костенурката - 23 минути
Костенурката - подсичащата Жълтец - 40 минути
Подсичаща Жълтец - заслон Ботев - 1 час и 20 минути
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3, 4Следваща
Страница 1 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
) Така или иначе времето минава, а едвам пиша, видеата май няма да ги добавям. Ще пускам и аз така ден по ден, тъй като не съм свършил с писането .. Даже все още съм на втория ден, поне малко стимул да има ..
Сега очаквам мнението ти за минаването през борчетата преди Каменица, пътеката под Юмрука, Ехо-Козя... 
