Робо Ком - Емине 2023

Като гледам времената между точките - почти същите са като моите, плюс-минус 5-10 минути за отделните участъци Laughing

Където аз карам, и ти караш, където не мога - и ти така. Което значи, че и ти можеш за под 7 дни, а с повечко тренировки - и за под 6! Laughing

boris_borisov написа:

Като гледам времената между точките - почти същите са като моите, плюс-минус 5-10 минути за отделните участъци Laughing

Където аз карам, и ти караш, където не мога - и ти така. Което значи, че и ти можеш за под 7 дни, а с повечко тренировки - и за под 6! Laughing

Горе долу когато правих това ком-емине, заради контузията, бях в най-слабата си форма . Отделно на това се чувствах нестабилен, затова и не карах. Но това е и разумното ... Дори и да си трениран особено когато си сам, предпазливоста трябва да е на първо място . Така го виждам.

Иначе съм готов и с плановете за догодина ... И ще пусна тема, ако някой не ме изпревари още около първи януари Smile

)) ... Ако обаче преминавам пак с колело по тези участъци, трябва да има специфична тренировка с багаж на гърба 18 кг, за да има сила в краката и да може тези специфични участъци да се преодоляват без драми ...

Точно такава ще е идеята за малко по бързо минаване, но пак да е от 10 до 14 часа максимум на ден, това е моето вижане ... Ако искам да съм бърз, ще трябва и да тренирам повече. Нека да сме живи и здрави и да видим доколко ще има време за тренировки ... Иначе доколкото виждам след като се запознах това с колелетата е малко со . соо ...
Ако е карбоново е много скъпо и по-лесно може да се счупи ... Ако е твърда рамка може да е леко доста около 8 кг ... Но ако го искаш с окачване, килограмите нарастват ..А моето е някъде около 12 килограма , което всъщност се оказа че не е зле ... Ако е много леко може да се разпадне някъде из чукарите по спусканията..

Иначе да, твоите времена ми помогнаха много, за да не си въобразявам глупости Smile

... Най-реалистични са, за подготвени хора, без това да им е основно занимание ..

Това с 18-те кг на гърба за тренировка на краката хич го не одобрявам. А па ако става дума и за каране на колело с раница на гръб с такава тежест - абсурд! Краката могат да се тренират и по далеч по-приятни начини. Аз примерно почнах да клякам от около 2 месеца насам. Вече достигнах кота 200 бр. без много усилия. Отделно леко бягане, ходене под наклон, гребен тренажор и ролков велотренажор. Вервам, че нема да е без хич Laughing

Пък и с това между 10 и 14 часа също няма как да стане значимо постижение. Между 18 и 24 часа на ден движение се включват в плановете ми, иначе немам никъв шанс Laughing

Вече си взех карбонов твърдак за много приемлива сума, 11.1 кг, ще го олекотя с около половин кило, а после ще го утежня с около 3 кг аксесоари и багаж Laughing

Към 13-14 кила ще е в пълна бойна готовност и с два пълни бидона вода, което все пак е по-добре от сегашните 17.2 кг със старата бойна техника Laughing

Имах предвид пеша да има преходи с 18 кг на гърба ... Това е за да си подготвен когато трябва да носиш колелото .. Защото без допълнителна тежест, няма как като идеш после и да разачиташ само на клекове със собствено тегло. От тая гледна точка го писах. Няма откъде да ти дойде тази силова издръжливост, без да си го правил това преди самия преход. Понеже това съм го правил много пъти и ти казвам от опит че не става.. Но всеки опит е различен ... То става, ама си бавен и се мъчиш Smile

..

Това с 18 до 24 часа , също трябва да се оттренира предварително .. Понеже е много голямо натоварване и после възтановяването е много трудно .. То по принцип не се възтановяваш при такова натоварване, а го караш само на каквото си тренирал ... С 18 до 24 часа става сложна работа Smile

....цЕлата тая работа- килограми, часове, хамалогия? Планинарстването беше удоволствие преди много време когато се оформяше планинарския ми мироглед.
Освен това Калоянчик не е минал през Купена- абсолютно не му се брои преминаването!

tzezko написа:

....цЕлата тая работа- килограми, часове, хамалогия? Планинарстването беше удоволствие преди много време когато се оформяше планинарския ми мироглед.
Освен това Калоянчик не е минал през Купена- абсолютно не му се брои преминаването!

Ами шефе съгласен съм, то не минах и през ком Smile

)) Затова че догодина .... Ама точно затова и аз искам да ми е кеф .. затова 10-14 часа макс, като ракията не се пропуска. Догодина ще мина през купена, да сме живи и здрави .... Ама мисля да е без колелото. Че е много тегаво бе шефе .. мъка.. Затова искам да тренирам, че да не ми е тежкооооо Smile

....съм започнал тренировките!
Скоро ще се похваля в съответния раздел на форума.

	tzezko написа:
	....съм започнал тренировките! Скоро ще се похваля в съответния раздел на форума.

Аре догодина заедно Smile

.. ако трябва ще го моторизираме на по-големия процент . Smile

	tzezko написа:
	....съм започнал тренировките! Скоро ще се похваля в съответния раздел на форума.

Да ти пратя от червения допинг, като си започнал да тренираш.

Ден 8 заслон Ботев - хижа Партизанска Песен - 44 км - 1185м. 9 часа и 50 мин от тях 7 и 30 в движение
Хижа ПП - хижа Узана - 6 км - 40 мин

Красота ..

Тази нощ така спах че въобще не разбрах какво стана, просто сутринта се събудих точно навреме, дори не ми беше необходим телефона. Мисля беше към 7.00 и отидох да пия кафе. Вальо беше станал и уж да правим закуска, ама на него не му се занимаваше да пържи 2 филийки, понеже аз и не исках повече. Затова че взех 2 хляб и започнах да набивам мръвките, които бяха останали от снощи. Времето обещаваше да е страхотно и когато тръгнах към 7.30 беше толкова тихо, че само се молех да задържи така. Качих се горе долу почти за час до връх Ботев, но беше толкова спокойно и красиво че не спирах да снимам и видеа и снимки. Оттам нататък освен уникалните гледки нямаше нищо друго интересно. Последва едно сравнително бързо спускане по пътя, но и той с огромни камънаци в началото не е много добър, после става ок . Та така до отбивката към хижа Тъжа. Там преди да се хване другия път, спускането е гадно и трябва да се внимава, та и дори самия път към Тъжа, пак изисква внимание. Точно на завоя преди хижата имаше голяма група, но не съм спирал, само ги поздравих. На хижа тъжа пристигнах малко преди обедно време. Тъкмо гъбената супа ставаше, та изчаках. Имаше още един велосипедист, който си правеше дневно преходче, поговорихме си и с персонала. Имаше и един мъж и неговата дъщеря, които слизаха долу, които също няколко дни кръстосваха балкана. Беше приятно да поговоря с хора и се очертаваше да има повече по пътя днес. То май се падаше и почивен ден точно 9 ти септември събота. С хижаря точно това обсъдихме че тази година заради сушата хич ги няма гъбите, аз така и не успях да събера, ама то много причини. Гъбената супа беше толкова хубава, че само хубавото време можеше да и прави компания.

Тръгнах по някое време и с колелото е много яко как се минава през водата без да се спира, без да се търси брод. Продължих си по пътя нагоре към триглавския масив, имаше групи пред мен. Някъде преди Росоватец ги настигнах и подминах всички. После като мъкнах колелото покрай въжетата, някакви други хора ме подминаха и така. Общо взето зает ден. Стигнах и до Мазалат и там беше мазало, освен това пък и ми взеха 16.20 за една супа, една филийка хляб, едно кафе и една фанта . Да са живи и здрави, но ще си правя сметката другия път хич да не спирам там, но пък мястото е такова че там си е просто подходящо за лека почивка. Вече беше следобедта и тъкмо се радвах колко бързо ще стигна Партизанска песен и ще имам време да си почина. Но както се знае, затова са плановете, да не се случват. Мисля нямаше нищо интересно по пътя за ПП, освен многото хора.

Еее слязох на ПП и там беше панаир. Иначе се бях подкефил че съ 17.00 часа и малко там и ще имам достатъчно време за всичко. Обаче първата изненада дойде от там, за мен нямаше място, а то и е някакъв своеобразен празник на хижата. По - куриозното обаче е това че като взех книгата, се оказа че за 3та поредна година, съм на една и съща дата на тази хижа, без да планирам това да стане. Поне на това се изкефих, обаче си ми беше кофти че не ме приеха. Уж ком-еминейци .. дрънки. Та се обадих на Узана и човека каза че ще се качи.

Все още малко афектиран, качих колелото и поех надолу, както си карах с газ, на един завой тесен намалих доста, понеже се засякох с един джип. И той отвори врати и ме попита “На колко км е Узана?” Аз от своя страна му казах “Узана е в посоката в която се движа, а вие карате наобратно”. Човека ме погледна недоверчиво и аз чак тогава зацепих, че съм тръгнал по асфалтовия път точно в обратна посока. Направо не мога да повярвам как стана това, обаче мислите ми бяха хич далеч и не обръщах внимание на околната среда. Въпреки че щях да се усетя заради синята марка, която се появяваше от време на време, а червената липсваше. Та в крайна сметка се върнах, навъртях точно 6 км излишни км. Стигнах и Узана, която е на много тихо и приятно място. Хижаря го нямаше още, звъннах му, каза ми че е отворено и ще дойде скоро. Вече спокоен и уморен, поседнах малко.

Много мога да пиша за хижата, но това е една от хем най-приятните от една страна, хем най мърлявата и неподдържана хижа. Обаче най-готиното е че има хижа и бях добре дошъл макар и сам. Дойде стопанина със сина си. Млад мъж с 18 годишен син, който е лудак и пълен с енергия. Те не са хижари а само наемници и нямаха една стотинка, стопанката също няма пари да му плаща заплатата на време и общо взето трагедия. Обаче имаше цигари, имаше ракийка, малко салата малко кебапчета и бира. Спретнахме софрата и си направихме кефа. Напалиха бойлера, та се и изкъпах. Обсъждахме много житейски теми и така се случи, че това ми беше една от най-яките вечери. То се оказа и че човека има 3 деца, жена му го напуснала и той си ги гледаше. Абе …легнах си с кеф и пълна душа и въобще не съжалявах за ПП.

Отсечки: (с кратките почивки по трасето, но без тези по хижите, които са по-големи):
З. Ботев - Ботев - 1.9 км - 1 час
Ботев - х. Тъжа - 17 км - 2 ч 20 мин от тях 30 мин почивка
Тъжа - Мазалат - 15 км - 4 часа от тях 50 почивка
Мазалат - ПП - 9 км - 1 час и 15 мин от тях 8 мин почивка
ПП - Узана - 6 км - 40 минути

Снимки:
https://drive.google.com/drive/folders/1RgyJMPeOPyrYqDEa1MMo64xF6stkj1BZ?usp=sharing

Видео:
https://drive.google.com/file/d/1l7cNuH61Vli9qP9ij23PquUDYWgHA9Y2/view?usp=sharing

За какви въжета споменаваш между Росоватец и х.Мазалат, да не минаваш Пеещите скали по маркировката отгоре? Shocked

	boris_borisov написа:
	За какви въжета споменаваш между Росоватец и х.Мазалат, да не минаваш Пеещите скали по маркировката отгоре?

Имах предвид Богдан Косев ... нали там има едни въжета за кратко ... след росоватец е .. не ч се ползват, но това имах предвид. Иначе минавам отдолу на Вълча глава, там не карам по зимната Smile

EXIIIT написа:

	tzezko написа:
	....съм започнал тренировките! Скоро ще се похваля в съответния раздел на форума.

Да ти пратя от червения допинг, като си започнал да тренираш.

Донеси го лично на 16-ти.

Ден 9 - х.Узана - х. Буковец 87 км - 3200 мднв - 14 часа от тях 11 в движение
Каране и първо замръкване

За този ден имах едно леко неразположение на духа, тъй като нямах много варианти освен да стигна до Буковец а миналогодишния ми опит показа че това не е чак толкова лесно. Дълго е, а пък не съм и в достатъчно добра форма за бързо придвижване. От предната вечер се бяхме разбрали в 7 часа да има закуска. Тя хич не беше лоша, ето сега като пиша дори не си спомням точно какво беше. Но мисля сандвичи на парти грила. Пак бихме лафа, пихме кафе и лимонада. На цялата мизерия, якото обаче е че имат еспресо кафе машина автомат. Хапнах и тръгнах да плащам, но не си спомням с всичко колко ли беше май 60 и нещо. Дадох им 100 обаче нямаха да ми върнат, та голямо чудене и ходене беше, намериха точно 5 лева, та затова им оставих по-голям бакшиш и докато се обясняваха как не можело така, се изнизах и 7.30 потеглих. Времето пък беше наистина чудесно, точно такова заради което ходя по това време на годината.

Минавайки през м. Узана видях прочутият кемпер на форума застопорена до едно дърво, както и няколко палатки. Но още нямаше никакви признаци на живот. Отбих се по асфалтовия път, който води към велосипедното трасе и при хотел Балканец хванах черния път, където се продължава с един лек наклон, който хем уж се кара, хем ако не си много як се и побутва и това до района на Малуша откъдето вече по равното за няколко километра, бързо се стига прохода на Шипка. Там разбира се се отбих на нон-стопчето, където продават много хубаво биволско и краве мляко домашни. Взех си един айрян, кафе и вафла и кола и се заприказвах с продавачката, която и тя ми разправяше интересни истории. Доста екстравагантна е и яко се бъзика. Та тя също беше запозната с хижите с ком-еминейци и с какво ли още не. Каза ми как е карала с личния си автомобил една ком-еминейка до Бузлуджа, която не е можела да ходи почти на шипка и още куп други интересни неща, включително и за автобуса Бургас - Плевен, който минава от там. Така разбрах че имам още един вариант, ако никой не благоволи да дойде да ме вземе. Вече си правих сметката, да стигам до края, въпреки че щеше да ми отнеме малко повече, заради и 2та дъждовни дни.

Продължих по асфалта към х. Бузлуджа където има и пускания и качвания и малко бутане, не е само каране. Минаваха възрастни хора, които ме питаха къде е Летящата чиния и ми се чинеше че заради вчерашния 9-ти септември, днес също отиваха на поклонение там. Аз също спрях на високия паркинг, точно преди спускането към хижата да си направя снимки.

Заради престоя ми на Шипка, подминах Бузлуджа без да спирам, и трябваше да побутам 5-10 минути да мина баирчето над хижата, където срещнах едно семейство и ги упътих към паметника, тъй като не им беше много ясно точно откъде да хванат. На входа на Ветропарка си налях вода от чешмата и доволно продължих към хижа Младост, където преди изкачването на Бедеците, срещнах една голяма група туристи идващи от Българка и тъкмо ги питах как е положението там и дали има някой й храна. Казаха че било супер и всичко имало, което го знаех но все пак да питам. Снимах на високото, беше красиво, деня много хубав и щеше да е идеално, обаче деня си напредваше, а имаше още много.

След като се качих на високото на Бедек, започна и плавното спускане към х. Българка, което на места хич не е плавно и трябва доста да се внимава човек да не се утрепе. Стигнах някъде по обяд, а там в района бръмчаха мотори, резачки, беше пълно с хора на хижата, все пак неделя и хубаво време. Докато се мотах да поръчвам храна, изневиделица се появи съфорумеца Филип с неговото колело, много приятна изненада, та седнахме и говорихме. Присъеди се и хижаря и с него говорихме. Хижата има доста бъдеще, дано върви напред, защото е на хубаво място и условията са чудесни. Позастоях се там и не ми се тръгваше, даже се прокрадваше идея да остана, но беше твърде рано. Филип си пиеше бирата, а пък аз не смеех и въобще, само вечер го правих това, през останалото време си смучех обикновено фанта или кола и гледах жално на Филип бирата. Храната беше идеална, няма да я коментирам, обаче от наденицата ми остана, та си я завих и си я взех за изпът.

Разделихме се с Филип, той пое към Бузлуджа, а пък аз надолу към гара Кръстец. Всъщност се отбих по зелената марка където има една много хубава чешма. От там обаче не слязох до гара Кръстец а я заобиколих директно по Генчовия път, който води направо на местност Конярското. Този път е много хубав, обаче има много вода и локви там. Направих грешка тъй като слязох по асфалтовия и трябваше да изкачвам малко към генчовия път, а трябваше да изляза от асфалта и през местноста ябълките да се ключа без да губя денивелация.

От конярското, започна самотното и диво каране та чак до Предела, където седнах да изпия едно кафе и една кола и да си налея вода. Взех си и една вафла за изпът. Времето напредваше и вече бях в късния следобед, а имаше още доста. Бях се настроил за каране и движение по тъмното, но ми се щеше пък и по-рано да стигна.

Та около 17.00 поех нагоре по баира, който си е неприятен, но някак си не ми се стори тежко, може би защото не беше вече толкова топло и се бях подкрепил. Някъде след Бита ела към Божура, пак са разкопали пътища за сечене на дърва. После беше приятно каране, достигнах до Йорданкиното кладенче и тук дойде дилемата какво да правя. Тъй като времето напредваше, поех си по маркировката покрай заслон бутура, даже ми беше и трудно да я намеря, обрасла и неприятна. Като се излезе горе пък започва да върви една козя такава със страничен наклон, която е трудна за вместване на теб и колелото. Помня че беше тежък участък. От Йорданкино кладенче има алтернативни маршрути отдолу, но не исках да рискувам в края на деня да се губя . Този който е на Борис Биросов, го няма на картата и така и не реших да го пробвам, което може би е грешка. Нейде в района на Бутурски чукар, седнах за една цигара и да почина нейде където се откриваше леко гледка и не беше затиснато от гората. Вече последните остатъци от светлината около 19.40, а имаше още ..
Много интересно впечатление ми направи преди това като погледнах картата, точно около каминката, там където се връща пътеката около йорданкино кладенче, една чешма с името Радишева чешма суха. Откъде ли идва името и, така и го забравих това и като пиша разказа си спомних.
Продължих нататък и вече около Караиваново хорище бях на челник, дали не и преди това. След караиваново хорище карах внимателно, поради факта че беше тъмно, а имаше и кофти спускания. Животните яко напираха, много шум много очи и на едно място много тежко, баш тежко трошене. Затова и после питах дали в този район е възможно да има мечка, а хижаря каза че имало някаква възможност. По принцип там би следвало да няма, но този шум ми се стори много съмнителен.
И така уж го гледаш на картата че е близо, а хижата все не идва. Пак в района има много разклонения и нови от сечища, безброй пътища.
Живо здраво в 21:30 бях на хижата, много по-добре от миналата година, когато пристигнах в 23:30 … сега имаше време за всичко.
Стана ми приятно да бъда, тъй като преди си мислех че е мизерна, обаче в сравнение с Узана ми се видя като хотел този път. Имаше и едно ИТ, което беше там да помага на Илиян и малко да почива. Големия минус беше че нямаше ракия, бях в шок известно време, но ми мина. Много хубава манджа беше направил, яхния с дробчета и ориз и чушки, уникално. Лапах като невиждал и пих една бира.
Така го и приключих този ден, най-безалкохолния в моето планинарско битие Smile

Отсечки: (с кратките почивки по трасето, но без тези по хижите, които са по-големи):

Узана - Шипка (велосипедно трасе) - 13 км - 1ч. 30 мин
Шипка - х. Бузлуджа (асфалт) - 11 км - 1ч 15 мин -
Х. Бузлуджа - х. Българка - 15 km - 2ч 07 мин - качване 414 м , слизане 675м
Х. Българка - Предел - (по пътя) - 24.5 км - 3ч - качване 590м, слизане 950м
Предел - Йорданкино кладенче - 10.5 км - 1ч 40 мин - качване 536м, слизане 400м
Йорданкино кладенче - Бутурски чукар (червена марка) - 1.8 км - 50 мин, качване 265 м, слизане 50 м
Бутурски чукар - Караиваново хорище - 4.5км - 38 мин - качване 290м, слизане 230м
Караиваново хорище - х. Буковец - 8км - 1ч 15 мин - качване 390м, слизане 430

Снимки:
https://drive.google.com/drive/folders/17ImN_wRuJ-LZylS6r1xmeqLSDmNEzGSM?usp=sharing

Видео:
https://drive.google.com/file/d/1I3nEsClYQUAvyreKToK6ALno6lqlJL1o/view?usp=sharing

Ден 10 - х. Буковец - Котел 65 км - 1730 мднв - 10 часа и 20 минути от тях 8 часа и 45 минути в движение
С нетърпение до Котел и начало на калните бани

Събудих се към 7 и нещо в добро състояние, спах като къпан. Хапнах, пийнах кола и кафе и закусих. Май си взех и някакви сандвичи със салам за през деня, тъй като по пътя след чумерна вече няма нищо. Бях сравнително спокоен, тъй като реших днес да е малко по-леко и да е само до Котел, а не да се напъвам до Върбишки. Като цяло не гонех вече някакъв краен срок, тъй като щях да имам предостатъчно време за да стигна до края.
Излязох отпред на терасата и наистина това място там си има едно особено излъчване, много е приятно, времето също обещаваше да е много хубаво.
Потеглих чак 8:20 без много да си давам зор. В крайна сметка по асфалта до Чумерна пак си има баир, кой каквото и да казва, не е лошо да се поспира и да се почива.

9.40 бях на хижа Чумерна и реших да се отбия да видя какво е положението, тъй като ….. Да го кажем че имам едно наум за нея. Седнах там на терасата, поръчах си кафе и кола и видях новия хижар Мариян, който ми се стори много приятен. Каза че ще се опита да разработи нещата и да е там постоянно. Той побягва също, мисля от Твърдица, дано да успее. Даже му казах че ще пиша за това и писах разбира се. Обаче пък след като говорих с Томас, той пък каза че нещата не са били ок, понеже той е спал там … затова че тази хижа продължава да си остава под въпрос за мен. Да видим догодина дали Мариян ще е още там и наистина дали ще направи нещо по различно. Надявам се за мен да има и догодина.

И толкова говорихме че прекарах там почти цял час. Тръгнах лека полека, имаше там едни стръмни спускания, които си ги спомням, там ми се налагаше и пеша да пускам, тъй като не ми се рискуваше. Около няма и час от хижата се достига до един хубав навес и чешма която си течеше много доволно, има го и във видеото.
От там нататък си има добро карене и малко бутане из вековната букова гора.Имаше там и едно място на което се лутах миналата година в тъмницата, понеже я намаше марката, обаче сега през деня си спомних и не можах да се заблудя. По интересното тогава беше че и гпс-а не позиционираше добре. Ама с телефон е така, сега в слънчево и приятно време нямах тези проблеми.

И така достигнах Агликина поляна и от там надолу и бързо до Прохода Сливен - Стара река. Поех директно по асфалта, който се отделя от главния път и е в посока Нейково или пък от другата страна към горски дом Българка и пак в Сливен. Точно вече в момента в който трябва да направя рязък завой и да се върна на заслона Вратник . в тъй нар ..Арнаут дере точно на асфалта има изградена чешма, където реших да направя и почивка. Тази чешма се пропуска обикновено от пешеходниците, но те си наливат на другата на вратник. Даже май това е и самия извор откъдето тръгва и водата на Вратник.

Оттам насетне ми тръгна много леко карането, сравнително приятно го помня, но то времето си и минаваше. И така вече в късния следобед достигнах разклона към Г.С Зелениче, откъдето за първи път щях да мина. Намира се в сянка по това време самия път, та си ми беше и хладничко. Много продължително спуска следва, като пътя на места си е с доста едри камъни особено в началото. Започнаха и много локви, които завземаха целия път. Най-големите слизах и заобикалях, но по едно време реших да минавам на лека скорост, тъй като отдолу си има настилка се надявах да не потъна в някоя и наистина не успях, минавах и спокойно през някои от тях. Леко се поизкалях, но нищо чак толкова фатално .

И така благополучно с мотане 18:40 бях пред Лефтеровата къща в Котел. Там ми хареса при леля Ванче и това беше и другата причина да не искам да бързам до Върбишки. Естествено там няма да коментирам, пак уникалните салати ракии, бира уиски и какво ли още не. Дойдоха там и едни по възрастни хора, единия голям русофил, другия от герб и тн … Аз малко се бъзиках с тях, ама толкова че да не изпаднат в ярост и по едно време се оттеглих за почивка. Много ми харесваше.
Вече бях планирал на следния ден село Люляково и знаех че ще е дълго каране, знаех че трябваше да тръгна рано, но в същото време и не исках, понеже трябваше и да си почина за предстоящия дълъг ден утре, в който знаех че ща не ща, ще трябва да движа и по тъмно

И това беше и днес, каране основно в гората, докато на малко места се откриват гледки, големия плюс е че си защитен от слънцето и хладината се усещаше през цялото време.

Отсечки: (с кратките почивки по трасето, но без тези по хижите, които са по-големи):

х. Буковец - х. Чумерна (асфалт) - 9.6км - 1ч 25 мин - качване 390м, слизане 130
Х. Чумерна - Агликина поляна - 20.5км - 4ч 08мин (3ч 25 мин в движение) - качване 795м, слизане 1210м
Агликина поляна - заслон Вратник (асфалт) - 7 км - 1 час 5 мин - качване 200м - слизане 63
Заслон Вратник - разклонение ГС. Зелениче - 11 км - 1час 42 мин - качване 342м - слизане 560м
Разклонение ГС. Зелениче - Котел - 17 км - 1час 18 мин - качване 45 м - слизане 370м

Снимки:
https://drive.google.com/drive/folders/1Z_3PfrhO6Bg6s39YFVTN9Alij6lntgta?usp=sharing

Видео:
https://drive.google.com/file/d/1ITnygP1WsUElqIGeIVmjbSVZxIEsxY_k/view?usp=sharing

Последната промяна е направена от kaloyanv на Пон Дек 18, 2023 3:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път