Даже не ми е и направило впечатление, като съм копирал или като съм писал .. Мерси за пояснението
Пон Дек 18, 2023 3:24 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Ден 11 - град Котел - село Люляково 84 км - 3035 мднв - 13 часа и 38 минути от тях 11 часа и 36 минути в движение
Кално-водни бани с елементи на напрежение
А тръгнах ли по-късно ? Е тръгнах. По стара традиция (не толкова стара) се застоявам при леля Ванче в Лефтеровата къща, да хапна мекици и да пия кафе. Проблема е че и в двете посоки, е все дълго. Миналата година от Котел до Буковец пеша ми беше един от най-дългите дни. Всичко което е около Буковец и Котел си е все дълго, дали пеша, дали с колело. То пък ако е с колело, винаги се планира по-дълго и тн ..
Понеже миналата година с велоспеда от Емине, поради липса на време, карах през селата по асфалта и стигнах до мотел Хан крум на ришкия проход. А пък после отново по алтернативен път се качих до Топкая, откъдето поех по северния път. Затова че с течение на прехода тази година, реших твърдо от Котел да стигна до Люляково, като си мина пак по Северния път, обаче след това да не се отклонявам от ком-еминейското трасе и да си го мина както трябва ..
Беше ми ясно че ще замръкна малко .. Тъй че в 8.10 (доста късно тръгване за дългия очетаваш се ден) потеглих от Котел, разбира се по асфалта, който продължава чак до Арпалъка. Каране и бутане нагоре без много да бързам. Интересното е че по този път имаше много автомобили с бразилци и кучета, които търсеха трюфели, не знаех че в този район ги има толкова много. На овчарника не видях ни едно куче, много интересно. Миналата година ме посрещнаха поне 5-6, явно бяха отишли някъде с животните. Времето си беше топличко хубаво, какво да се иска повече. Интересното е че като стигнах до маркировката за малко да поема по обратния път, но доста бързо се усетих и коригирах грешката .
От там насетне обаче напълно ми се губи спомена, освен че си беше едно каране в гората, докато не стигнах отбивката за х. Върбишки проход и съответно разклонението по Герила . Там поех наляво и всичко уж добре. Много бързо се спускаш до ловния заслон, но преди него трябва да отбиеш надясно, а аз се бях засилил, подминах отбивката, добре че се сещам бързо, иначе щях да отида майната му .. Направих един кръг около заслона и хванах верния път.
След това обаче както червената маркировка съвпада с пътя, така и на едно място в случая огромна локва се отклонява вдясно към дерето . Не зная по каква причина, аз реших че тази огромна локва там е постоянна и просто е прокарана странично да заобикаля. След 5 минути по тази мега обрасла и нещастна пътека, се спрях и разбрах че тя въобще не се връща на пътя. Та това ми беше първата грешка за тази година, която ме ядоса, тъй като имах и много път още. Там в къпините обаче си счупих и фарчето на велосипеда, освен това се изподрах и така.
Псувайки се върнах на пътя и продължих надолу. Локвите бяха доста големи на места вирчета, но му теглих една майна и карах през тях направо. Вода хвърчеше навсякъде, но нали съм с горатексови маратонки ..
В крайна сметка след дълго и неприятно спускане из тези камънаци (и двете спускания съм ги запомнил като не особено приятно това до върбишки и това през зелениче до котел) по пътя, точно в 11:40 бях пред легендарното бистро Запой. Този път обаче бях много рано, нахъсан все още, тъй като целият ден беше пред мен и не ми минаваха мисли да захващам с ракиите. И оо чудо, нямаше чалга, а някаква модерна музика. Седнах си аз поръчах си една патешка супа с хляб, кафе и кола … и май това беше. Помня че ми беше много приятно там на сянката.
Тъй като гледам добре съм си починал там цели 45 минути и 12:25 тръгнах нагоре, къде карайки къде бутайки, минах през една чешма ама ми миришеше на сяра, пих малко, починах и продължих. След това нагоре по пътя, където е отбелязано на картата чешма и малко над нея пише Попов Извор, всъщност е чешма в памет на един загинал син. Там беше баща му, който изграждаше навес, самата вода е много хубава там. Поговорихме поблагодарих, налях си вода и продължих. Имам снимка на чешмата по-долу като линк.
От там насетне вече се усещаше липсата на всякакво човешко присъствие и знаех че това ще е така още дъъълги часове, чак докато не стигна до селото. Стигнах брода преди Г.С Елешница около 14:15, та седнах да почина и понеже през чешмата на течеше вода си налях направо от реката.
Още се чудя тази вода дали е добра за пиене, на вкус е уникална, така или иначе от тук насетне нямаше да имам голям избор май .. Лежейки се чудех за колко ли време и къде ще стигна. Варианта беше само един. Продължих все още бодро, обаче по пътя, а не към голямата нива. След като стигнах отбивката за Северния път, започнах да изкачвам пеша. Забавното е че като писах Борис Борисов ми каза че бута там, мислейки че аз го карам цялото. Обаче всъщност аз имах предвид че се кара лесно в момента в който се избута баира ... Помня го това първоначално качване и бутането баш в жегата, добре че имаше поне дървенца за почивка и за сянка.
Около района на Шанкая, където знаех че излизам на равното каране се трупнах на тревата за почивка и се чудех кога ли ще започне калната баня и пукането на гуми …Хапнах, пийнах и започна карането. Карах, карах и очаквах с нетърпение тези няколко километра, които са много обрасли … Обаче изненадата беше много хубава, тъй като беше отъпкано, но калните локви ставаха все по-начесто и все по необиколими. Затова взех дръзкото решение да ги карам . Уж самата локва не е широка, но се оказаха много дълбоки. Толкова дълбоки, че като влизах с колелото, педалите потъваха, добре че имах горетексови маратонки. Много пъти ми се струваше че ще закъсам по средата и ще цамбурна в дълбокото. Еее почти ми се размина, обаче на една от последните, пак така потънах, скочих от колелото, ама някакъв клон се заби в маратонката и я проби цялата през горатекса. На мен нищо ми нямаше, ама вече нямах толкова здрава маратонка. Съответно и двете от черен, станаха в кафяв цвят ..
Не оставаше много време за тюхкане, затова че газ напред, молейки се да не попукам гумите. И о кеф, там където храсталаците бяха почти завзели пътеката, предишните пътници или велосипедисти, бяха взели всичките бодли от къпинаците а мен само ме галеха приятно. Бодили нямаше по пътеката и така за нула време излязох от ужасът на риш.
Стигнах и до голямата чешма с малко вода преди Топкая и там починах малко. Не зная по каква причина след като тръгнах се бях замислил и съвсем спокойно изпуснах пътеката и изкачих върха и там има отбелязани пътища на картата, които след като поех по един от тях да се върна на пътеката, се озовах в едно обрасло дере. Малко ми стана кофти, тъй като вече беше безмислено връщането и с мъка, през едно гадно дере обрасло се спуснах до пътеката. Там бях сигурен, че ако нещо се случеше с мен, нямаше да ме намерят скоро.
Оттук насетне започна едно яко каране и бутане .. Не бях познал че терена ще е малко по - лек. Всъщност от там насетне си има още доста каране и бутане. На места пътеките са обрасли. С колелото има и в един район едно опасно тясно спускане с един много рязък завой, където гледам са се търкаляли хора, то и аз за малко Но нямаше проблем. И както си карах, чух човешки говор, който наподобяваше оплакване. Някой мрънкаше нещо за обувки. Мисля че някъде около голям Дебелец настигнах мъж и жена ком-еминейци, които знаех че са някъде пред мен, тръгнали пеша доста по отдавна, вече прехвърляха 20тия ден. Зарадвах се понеже имаше с кой да поговоря, лошото беше че нямах особено много време, те бяха до мотел Хан Крум, докато на мен си ми предстоеше още немалко. Вече оставаше само малко до Ришкия проход и най-накрая стигнах. Тогава за да не излизам на асфалта видях че има някаква пътека която е маркирана и върви успоредно, е опитах се да сляза по нея не ми хареса и ядосано се върнах обратно и дадох мръсна газ надолу по асфалта. За моя радост почти нямаше камиони, обаче дадох толкова много газ, че вместо да се отбия на Петоструйната чешма, съм подминал и спрях чак на Крумовия мост, където шофьор чакаше вече, въпросната двойка. Само че щеше да си почака ооще дълго.
Спрях някъде в района, вече на сдрачаване да се подкрепя с вафла ли беше и да почина малко. Беше ми малко криво в този момент леко уморен и не ми се замръкваше ама нямаше как. Все се надявах да стигна бързо, обаче си имаше още поне 2 часа каране, та даже и повече. Продължих нагоре по пътя включих и челника и вече по тъмно се отбих на заслона на Хазим Горския, където пък чешмата си течеше доста силно. Пийнах вода и продължих. Нагоре и нагоре по немой-дере, ноща беше много красива и светла, там където не я затискаше гората. По едно време стигнах на една поляна с една барака, където има разклонение на пътя и този с камъка се напуска и се продължава по горския. Така ми се дощя да пренощувам там, но време за тюхкане нямаше. Пътят ми беше само напред. Плавното изкачване продължаваше, макар и за още малко. Някъде след Томруковата чешма на едно започващо спускане, където се събират много горски пътища се замотах малко, връщаш се, после се ядосах и продължих по успореден път на маркировката, която така или иначе не я видях, но за щастие в един момент се събра пак и в района на една беседка, отново се разклоняваха доста пътища. Този път нямах проблем с това накъде да поема. След още минутки, излязох на открито, където най-накрая ми стана по спокойно и приятно. Продължавах да внимавам със спускането, тъй като на места пътя си беше кофти и имаше камъни и стръмно. И така след като хванах отбивката за Люляково, благополучно в 21:40 стъпих на асфалтов път и първите къщи на селото.
Насочих се по гугъл мапс вече към Намзи и къщата за гости. Не знам кой остана по учуден, след като питах за храна, той или аз. Прати ми да обикалям Люляково да търся. Обух само джапанките и тръгнах, за мое щастие почти всичко беше затворено с изключение на една кръчма, която имаше тържество вътре. Аз седнах навън и останах безкрайно доволен. Заведението се казва Парадайс. Шопска салата, голяма домашна ракия, уникално кебапче и кюфте, швепс битер и едно младо пиво 15,10 лева. На мазалат боб, кафе, фанта и филия леб 16.20. Ай сега …
И така, вече доволен се върнах при Намзи, взех душ и си легнах. Единственото нещо е че нямаше климатик май, или имаше, а пък аз не го пуснах. Но си спомням че така си беше доволно топло като легнах, послед нищо не съм разбрал.
Така завърши още един нелек ден, а си мислех че утре ще да е едно бързо и леко и приятно каране, което разбира се оказа невярно и щях да имам още притеснения на финалната права. Обувките не ставаха за нищо, но важното е че не остана.
Тази година за мое голямо учудване, носих си 2 резервни гуми, обаче не спуках гума, а моите са съвсем обикновени, даже предната е сравнително тънка. Мисля на риш пукнах едната леко, но толкова бавно падаше, че помпих само един път и чаак по-късно след седмица - две като се прибрах я правих. Та си има и предимства, когато си много предпазлив заради травма, внимаваш със всичко, включително и с това да се мяташ в храсталаците без никаква видимост. Ще спреш, па ще огледаш, пък после ще преминеш гадния участък пеша и така леко и далеко.
Този ден нямах голямо желание нито да правя снимки, нито видеа, но все пак има едно видео, като излязох по тъмно, че беше много красиво, на което не се вижда нищо разбира се.
Като гледам разбивките по-долу, от Котел до Върбишки си ми е отнело 3 часа 30 минути, чисто време без кратките почивки. А пък от Върбишки до Ришки около 6
Часа и 30 мин и то като всичко е гладко, без никакви усложнения по трасето. После пък от ришки до Люляково също не е малко, почти 3 часа, но там да кажем съм бил вече уморен, тъмно и тн .. Но пак са си близо 20 км с грубо около 600 м д.
Отсечки: (с кратките почивки по трасето, но без тези по хижите, които са по-големи):
Гр. Котел - Арпалъка (асфалт) - 9.6км - 1ч 24 мин - качване 375, слизане 95
Арпалъка - Бистро Бабой (Герила) - 19 км - 2 ч 8 мин - качване 385, слизане 890
Курор Върбица (Бабой) - ГС Елешница - 11 км - 1 ч 52 минути - качване 587, слизане 514
ГС Елешница - вр. Шанкая (северен път) - 5.5 км - 1ч 10 мин - качване 367, слизане 118м
Вр. Шанкая - чешмата до вр. Топкая - 7 км - 1ч 25 мин - качване 231, слизане 153м
чешмата до вр. Топкая - Ришки проход (Крумов мост) - 13 км - 1 час 50 мин - качване - 312, слизане 730м
Ришки проход (Крумов мост) - заслон Хазим - 4 км - 30 мин - качване 173м, слизане 0
Заслон Хазим - разклон с. Люляково - 10.5 км - 1ч 40 мин - качване 358, слизане 446
разклон с. Люляково - с. Люляково (Намзи) - 4.7 км - 35 мин - качване 16м, слизане 183м
Ден 12 - село Люляково - село Емона 95 км - 2265 мднв - 12 часа и 55 минути от тях 10 часа и 30 минути в движение.
Финално окъсняване
Сутринта станах към 7.00 май, оправих си набързо багажа. При Намзи гледката е много хубава на юг има и снимка, една от малкото за деня. Той още не беше станал та му се обадих да го събудя, ама магазинчето беше отворило, та пих едно кафе с една кола. Колелото беше цялото в окаяно състояние и скърцаща верига вече. Слязох по надолу в селото и намерих баничарницата идеална. Закусих една с айрян. После се оказа че има и автомивка - автомат. Та се отбих и там и си взех още едно кафе. Излезе така че за 2 лева, само вода ми трябваше и измих цялото колело идеално. После го оставих да съхне малко на слънце докато си пия кафето. Смазах веригата и вече стана съвсем различно. Много добре започна деня, нямах и притеснения, тъй като миналата година наобратно от Емона до Ришкия проход (Хан - крум) го бях взел за 11 часа и 30 . А пък сега бях посока морето и има сравнително по-малко разстояние за преодоляване. Е формата обаче не ми беше същата и това в последствие през деня си оказа влияние.
8.10 беше часът на тръгване от автомивката и от там бързо изкачване по асфалта до с. Рупча и така напред по асфалта за 1 час стигнах закусвалнята в Дъскотна, където спрях за почивка макар и рано. Взех си едно кафе и една фанта и понеже много ми харесаха закуските на външен вид, си завих 2 рогчета със сирене за после. След като изкарах недотолкова приятния баир, си продължих движението с добро темпо и настроение и около 11:30 вече пресичах пътя Снягово-Руен, от там се пускаш в ниското и има веднага чешма с доволно вода. Преди това е мехмед Хаджихюсеиновата чешма, която също течеше. Спрях там и хапнах първото рогче, починах малко на сянка и продължих по пътя. Маркировката се следва лесно, темпото добро. Минах си и хубавата табела, където за първи път се вижда морето, този ден имаше хубава видимост и се виждаше добре.Минах и през Добра поляна, където незнайно защо хванах на ляво по пътя, но бързо се върнах на главния, слънцето си напичаше вече не много приятно. Продължих и по асфалта през средна махала все на открито и жеско, покрай топчийско с мръсна газ. После дойде ред и на Сини рид, където пък срещнах още един колоездач, който се спускаше а аз бутах. Неговото колело нямаше спирачки.. Там някъде си спомням ме натисна жегата доста, поне имаше сянка.
След Сини рид и преди Доброван, се отбих от пътя и хванах червената маркировка. Няма да казвам че там са ливади, после маркировката се губи, почваш да се мотаеш да се въртиш, гпс-а не хваща добре и пак мотане и ядове, добре че един човек минаваше та ме упъти. Повече няма да минавам така. Най-добре е да си кара човек по асфалта и после да си се пусне по пътя, който отива точно на така написаната Синя чешма, която си има друго турско име. Миналата година пак беше същото и така не запомних преминаването. На синята чешма пък дойдоха спомените и от миналата година, когато бях тръгнал от емине и се спрях там да почивам, обаче после хванах другата пътека, точно наобратно. Седнах разбира се за кратка почивка и бях толкова уверен че си напълних само едното шише с вода, разчитайки на кръчмата в Козичино. Еее ама бях забравил че е делник и като пристигнах там к……… вода … Седнах хапнах нещо, допих си водата и добре че над заведението отгоре имаше хора, та отидох и ги измолих за вода и те ми наляха едното бидонче, бях сигурен че ще ми стигне до края. Общо взето оставаха около 40 км а часовника показваше вече 15:50. Въпреки всичко аз си бях спокоен, напредвах си нормално. Слагах го още 4 часа до Емине и си представях че ще стигна тъкмо като се стъмни около 20 часа.
Оттук вече право напред, избутах до Дюлинския проход и продължих с мръсна газ наред. Стигнах и до Гьозтепе и тъй си мислих все едно вече съм почти стигнал. С радост се пуснах надолу по асфалта до отбивката и табелите за стопанството.
Не оставаха километри, но нямах и добър спомен за този участък, единственото което ме притесняваше беше асфалта на поморийския проход.
И няякъде точно тук накрая започнаха моите неочаквани ядове. Шибания път беше разоран от горското и започна работата да се бави. На места бяха нарязали и нахвърляли клони. Мен ме хвана и яд и така. Тези п…..си са изтрили маркировката където е разклонението за Бистрото и тази за ловния дом. Така или иначе моите планове бяха да продължа наляво по съществуващата маркировка и да пробвам “новонаправения” алтернативен път покрай асфалта с най-добри намерения.
Е тръгнах по него и почти веднага разбрах грешката която съм направил. Мек, неизползван, с колелото макар и надолу карането беше трудно, времето беше напреднало и за пореден път ме хвана яд, заради грешно решение.
В крайна сметка излязох на асфалта и газ надолу. Най-хубавото тази година беше че и на трите прохода на които ме беше страх да минавам Котленски, Ришки и Поморийски, нямаше почти никакъв трафик. Отделно на Ришки и Поморийски в този период бяха спряли тежкотоварния, та късмет.
Напуснах асфалта и 19:20 седнах да почина на отбивката, взе да смрачава а аз си имах още немалко. Да си призная честно тази последна част от пътя по незнайни причини ми развали настроението. Неочаквах да стане толкова трудно и то накрая и то заради хора, които се бяха постарали да вгорчат живота на туриста особено с велосипед.
Започна да се смрачава а пък пътя не свършваше, мислех че ще стигна до 20.00, а вече се стъмваше а Емине го няма .. Пуснах челника, минаха 5 минути и присветна няколко пъти, след което направо мина на инфрачервена светлина .. И о изненада, след вчерашния ден не съм го заредил, понеже си мислех че няма да ми трябва, а и най-вероятно съм забравил. Така освен кофти терен, явно и на полусляпо щях да го карам. Реших че няма да се бавя да го зареждам и продължих така, някъде там ме хвана някакъв коловоз и се метнах в тревата и се претърколих, по тазгодишното ком-емине падах така няколко пъти но без проблем, тъй като имах възможноста да се претърколвам. То ако имах поне малко време за реакция, нямаше и да съм с метали, ама де този късмет. Важното е че сега нямаще проблеми. Излязох на едно равно място и дадох газ, вече на няколко км от Емона. По едно време гледам на пътя срещу мен светят две големи очи и се чудя какво е. Малко се притесних, то изцвили и с мръсна газ напредна по пътя в галоп. Ясна работата, конче .. Карам си карам си и гледам много очи на една поляна, спирам да огледам положението - крави.. Пак още много животни покрай мен, очи святкат аз бързам и се чудя .. Е на едно леко нанадолнище неизбежното стана, въпреки че звънях със звънеца, навлязох в цяло стадо глигани малки и големи, ама си продължих с мръсна газ, звънейки и псувайки. Де що малки големи всичко се пръсна за нула време и аз спокоен продължих, докато пак две големи очи срещу мен. И пак цвилене и галоп, това конче не искаше да напусне пътеката и това си е, но от тук насетне нямаше други премеждия. Точно на излизане, преди стръмното спускане към емона, хванах наляво и щях да ида извън селото, ама се върнах и намерих пътеката. Вече виждайки първите вили се успокоих най-накрая към 21.00 часа бях и пред вила Villa Entre (на bgmountins е отбелязано като Health Center Vita Rama), където са една млада двойка. Момчето е работило като готвач и управител в чужбина и е истински майстор. Хапване и пийване на корем, не е много евтино, обаче гледка и един перфектен завършек. Е почти завършек, защото ако не стигнеш до носа, не се брои, както и ако не се качиш на Купена, както разбрах наскоро от шеф Цецко .. .. Затова че и тая година не го броим. Утре предстоеше един не по-малко интересен ден.
Отсечки: (с кратките почивки по трасето, но без тези по хижите, които са по-големи):
С. Люляково - С. Дъскотна - 13.5км - 1ч 03 мин - качване 198, слизане 287
С. Дъскотна - път Снягово-Руен - 11.3 км - 2 часа - качване 594, слизане 163
път Снягово-Руен - с. Топчийско - 8 км - 1 час 5 мин - качване 138, слизане 168м
С. Топчйско - с. Козичене - 23.3 км - 2 часа 48 мин - качване 138, слизане 168м
с. Козичене - Табиите (Дюлински проход) 6 км - 40 мин - качване 197, слизане 315м
Табиите (Дюлински проход) - Гьозтепе (Кулата) 4 км - 40 мин - качване 134, слизане 64м
Гьозтепе (Кулата) - Горски рай (Ловен дом)(Поморийски проход) 12 км - 1час 47 мин - качване 265, слизане 357м
Горски рай (Ловен дом)(Поморийски проход) - Емона 16.4 км - 2часа 05 мин - качване 259, слизане 507м
Това, дето разорават пътя през ловното стопанство на оня дебил Златев, е много отвратителна работа. Особено ако човек бърза за рекорд. Аз тая година минах метър, не бяха пипали, но скоро след мен го разораха и всички с колелета изпищяха. Поне едно половин час може да се загуби там, а ако са заровили и дъски с пирони, както предни години, и изпопукаш гумите или си набодеш краката... Големи педали са тия!
Вто Дек 26, 2023 3:13 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Ден 13 - село Емона - Слънчев бряг 22 км - 300 мднв - 2 часа и 47 минути от тях 2 часа и 10 минути в движение.
Красота край морския бряг
Сутринта станах рано за да мога да отида и да направя хубави снимки. Макар и да не хванах изгрева беше чудесно, гледката от терасата също толкова хубава. Горещо препоръчвам да се остане на това място по възможност като последен ден за отдих. Дано да останат същите хора и да могат да направят някакъв бизнес, защото е чудесно. Предишните дни бях звънял за транспорт да дойдат да ме вземат от Елените, но пропадна и това беше голям плюс.
Полюбувах се малко на морето и нос Емине и се върнах, където един толкова прост сандвич, беше направен уникално вкусен и заедно със студена кола и кафе … просто супер. Не знаех какво ме очаква точно днес, но нямаше как да остана повече време на морето а толкова ми се искаше. Догодина живот и здраве няма да го пропусна това нещо и така ще си направя плановете. Към 9.00 часа тръгнах, земния път започва с едно изкачване, обаче след това изкачване започвах да ахкаш, тъй като се откриват още по обзорни гледки на изток, към мегаполисите като слънчев бряг и подобни. Но толкова отдалеч всичко изглежда толкова красиво. Този път навлиза и в сянка, има дървета по него, не е съвсем зле, но трябва да си кажем, че ако се минава трябва да се има предвид че е много топло. Но за мен си струва и то много, да се мине по него и въобще да се остане на морето поне 1-2 дни и да не се бърза с прибирането. На едно дърво имаше една малка останала табелка, на която пишеше е3.
Пътят до елените не е и чак толкова лек и караем, пак си има бутане и спускане .. На една пак обзорна полянка около “връх” Папрахи има няколко разклонения и трябва вече да се слиза надолу към морето, иначе стигаш до един краварник, както аз направих и това е края на пътя и трябва да се връщаш, та и там трябва да се следят разклоненията. Не мога да не кажа, че както си караш из деретата и земния път с едно спускане излизаш на една бариера и параклис директно на асфалтовия път и комплексите. Малко е като един културен шок, намаляш и се промъкваш да се ориентираш и в този момент пак даваш газ, тъй като следва едно спускане и след него баир към Свети влас. Там вече жегата се усеща доста, обаче точно по шосето спрях на едно магазинче, взех си кафе, кола и сладолед. Много ми се ослади сладоледчето, не бързах за никъде, гледах оставащите летуващи туристи и толкова ми се прииска да остана, но нямаше как.
Оттук продължих по пътя към Слънчев бряг, движението нарастваше но имаше достатъчно място и за мен, затова че се кара без напрежение. Реших да е Слънчев бряг понеже имаше Еконт, освен това беше и достатъчно близо. До Бургас, трафика и жегата, нямаше да ми понесат добре.
Стигнах слънчев бряг, еконта е близо до автогарата. Пуснах колелото и след 200 метра пристигнах. Хубавото е че има доста автобуси за Бургас и билета е евтин. Аз взех този, който минава през крайбрежните курортчета и доста време отне, може би към 1 час. Чудя се дали този през каблешково щеше да е по-бърз. Преди да дойде автобуса, седнах и си събух маратонките, които бяха в окаяно състояние, погледнах чорапите и те скъсани и двата чифта, третия почти не го носих понеже ми стягаше и ги събрах в един плик.
Все още не знаех с какво ще пътувам дали с автобус или влак. Знаех че са горе долу по едно и също време около 15.00 часа. Автобуса пристигна на автогара юг, която е точно до жп гарата около 14.00 дали не беше и по-късно и това автоматично наклони везните към влака, тъй като автобуса за Плевен тръгва от автогара Запад, която е по-далеч от юг.
Взех торбата с чорапите и маратонките и я хвърлих направо в кофата. Тези хубавите маратонки, изкараха 3 ком-еминета макар и непълни, както и доста още преходи, с тях си счупих и крака и вече скъсани, нямаше какво да ги правя. Излишен товар.
Седнах и на гарата и за първи път пих бира на обяд. Досега не си позволявах такова нещо. Когато правих 2020 Е4, тогава пиех бира на обяд и после псувах, оттогава алкохол, само когато се спре за деня и никак иначе.
Всичко отиваше към приключване обаче нито ми се прибираше, нито ми се ходеше на работа, едно никакво. Но хванах влака и с 2 смени в прилично време и само за около 6 часа и нещо бях в Плевен.
Отсечки: (с кратките почивки по трасето, но без тези по хижите, които са по-големи):
С. Емона - Елените - 10.3км - 1ч 28 мин - качване 197, слизане 342м
Елените - Свети Влас - 4.7 км - 22 мин
Свети Влас - еконт Слънчев бряг - 6.5 км - 30 мин
Още се чудя как точно го направих с този крак, но факт е че опита си оказва влияние, когато знаеш какво е трасето и къде и колко може. Нямах тази година абсолютно никакви затруднения, никакви драми с колелото, нито инциденти, даже и натоварванията ми бяха съобразени, тъй като свалих само 2 кг. Според мен това се дължеше на 2та дни с много малко каране, заради лошото време. Както се казва губиш едно, а печелиш друго. Истинско удоволствие е ком-емине.
Може би най-приятния вариант е наистина смесения и ако няма човек възможност за логистика да се избере вариант пеша до Партизанска песен и от там насетне с велосипеда. Алпийската част си е тежка с колело и там кефа се губи малко, тъй като си прекалено зает с това как да избуташ колелото най-ефикасно.
А пък най-хубавото е както си го планирах до Кашана с колело, после пеш до Партизанска Песен и след това отново до края с велосипед. Но вече логистиката става по-сложна, да занимаваш хора, да те карат до Берковица, пък после да ходят на каша и на пп, дълго и широко.
Ако имам възможност догодина пак ще го направя, като реално човек като се подготви, смесено може да се направи от 8 до 10 дни, без да се напряга прекалено. И така хем караш, хем ходиш, хем не взимаш много отпуска, а пък удоволствието много голямо.
Но очаквам шеф Цецко да се включи и той, да направим едно незабравимо такова с голямата скара и три тонното жакузи. Като тоя път няма да има пикапи и ще се пие водка всеки ден. Това е още един достоен рекорд, който можем да преборим.
Очаквам и Владо също, да се съберем тримата и да основем отбор “Куцо и сакато с триколки на море”
Кутии с храна за комеминейци, бутилки с вода за комеминейци...
Калояне, я бързо признавай, имаше ли оставена някъде ракия за комеминейци?
Пон Яну 08, 2024 12:34 pm
DimSimeonov
Регистриран на: 14 Юли 2014 Мнения: 76 Местожителство: Русе
boris_borisov написа:
Прав си за всичко изброено. Единствено от логистична гледна точка искам да си взема колелото на Беклемето - просто зет ми няма да има проблем да дойде до Беклемето, но определено би му било проблем да ходи някъде другаде... Пък едно е да натовариш твой човек с тая задача, съвсем друго е страничен човек да го направи, чувството за дълг е много по-различно Иначе най-доброто за мен би било да ми вземат колелото на Кашана, да ми го върнат в началото на Бальова планина преди Беклемето, да ми го вземат пак на Добрила и да ми го върнат след Жълтец, ама де такава благина... Все пак ако си голям мераклия да си създадеш толкова неудобства заради мене, може и да го изкоментираме... Въпросът за Беклемето-Добрила пеша или с колело наистина е дискусионен и верно е въпрос на сметки дали загубата на време тук пеша би се компенсирало с печалбата на време в участъка Добрила-Ботев... След Ботев обаче определено си е за колело според мен, въпреки камъните.
Айде, пиши си разказа, че с мойте глупости ше си забравиш преживяванията
Борка, то някой и да има желание, надали има много хора, които са в състояние да го направят това. Те все пак трябва да гонят време и да стигнат преди теб, а не ти да ги чакаш да ти донесат колелото.
Прав си за всичко изброено. Единствено от логистична гледна точка искам да си взема колелото на Беклемето - просто зет ми няма да има проблем да дойде до Беклемето, но определено би му било проблем да ходи някъде другаде... Пък едно е да натовариш твой човек с тая задача, съвсем друго е страничен човек да го направи, чувството за дълг е много по-различно Иначе най-доброто за мен би било да ми вземат колелото на Кашана, да ми го върнат в началото на Бальова планина преди Беклемето, да ми го вземат пак на Добрила и да ми го върнат след Жълтец, ама де такава благина... Все пак ако си голям мераклия да си създадеш толкова неудобства заради мене, може и да го изкоментираме... Въпросът за Беклемето-Добрила пеша или с колело наистина е дискусионен и верно е въпрос на сметки дали загубата на време тук пеша би се компенсирало с печалбата на време в участъка Добрила-Ботев... След Ботев обаче определено си е за колело според мен, въпреки камъните.
Айде, пиши си разказа, че с мойте глупости ше си забравиш преживяванията
Борка, то някой и да има желание, надали има много хора, които са в състояние да го направят това. Те все пак трябва да гонят време и да стигнат преди теб, а не ти да ги чакаш да ти донесат колелото.
Ами аз съм му казал че ще ударя едно рамо, стига нещата тая година да са както трябва, дотогава да сме живи и здрави.
Пон Яну 08, 2024 8:02 pm
DimSimeonov
Регистриран на: 14 Юли 2014 Мнения: 76 Местожителство: Русе
kaloyanv написа:
Ами аз съм му казал че ще ударя едно рамо, стига нещата тая година да са както трябва, дотогава да сме живи и здрави.
А бе от Кашана до Бальова планина добре, ама...? Той ще кара яко до Добрила, т.е. и съпорта също, че да вземе овреме колелото. Ма след това от Добрила на Жълтец?!? Да кажем с лифта надолу, ако пасне и работи. После дълъг път и да качиш колелото на Жълтец. А той гони време и е лек. Просто пеша направо по траверса ще си стигне бързо, другия няма време. Аз го виждам реално само с два велосипеда и още хора. До Кашана един велосипед и той се носи на Жълтец, а от Бальова планина до Добрила друг. Все пак аз съм пешак и може да греша.
по южната пътека до Залъмица, от там подсича купените и се качва преди Костенурката. Само това качване е тегаво там. Ако някога имам възможност да минавам с колело, от там ще го направя.
Вто Яну 09, 2024 5:18 pm
DimSimeonov
Регистриран на: 14 Юли 2014 Мнения: 76 Местожителство: Русе
vladofff написа:
DimSimeonov написа:
...от Добрила на Жълтец?!?
по южната пътека до Залъмица, от там подсича купените и се качва преди Костенурката. Само това качване е тегаво там. Ако някога имам възможност да минавам с колело, от там ще го направя.
На Борката идеята е от Добрила до Жълтец да е пеша и там да му вземат колелото. Така да гони 6 дни.
по южната пътека до Залъмица, от там подсича купените и се качва преди Костенурката. Само това качване е тегаво там. Ако някога имам възможност да минавам с колело, от там ще го направя.
На Борката идеята е от Добрила до Жълтец да е пеша и там да му вземат колелото. Така да гони 6 дни.
Не, казах само, че това би било най-добре за мен, но си прав за всичко по-горе и практически няма как да стане пренасяне на колело от Добрила до Жълтец, и то по-бързо от кандидат-рекордьора Би станало с две колелета и повече хора и организация, ама не си заслужава за слабак като мене да си дават хората толкоз зор Аз ще се боря за под 6 дни, Петър Матов ще се пробва за под 3 без съпорт - где е той, где сме ний с Калоянчик
Колкото до заобикалянето през Залъмица, правил съм го няколко пъти, но не бих го направил пак - не е трудно, но е много обикаляне и загуба на време. По-добре да си кача Амбарица и да я спусна, и оттам от премката по зелената марка надолу до синята и после по баира към Костенурката.
Сря Яну 10, 2024 12:36 am
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2257
Лежейки и ближейки рани след поредната операция, гледам тук едно предаване. Дискутирали сме по сбирките че и други го гледат от 100 години и както си гледам, кой се появява мислите на 20тата минута
Лежейки и ближейки рани след поредната операция, гледам тук едно предаване. Дискутирали сме по сбирките че и други го гледат от 100 години и както си гледам, кой се появява мислите на 20тата минута
Спипаха ме, докато си въртях на велотренажора горе на тавана, във "фитнес-залата" , облян в пот и представящ си как катеря баира към с.Лакатник Едвам успях да се поприведа малко във вид, почти като за снимане
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 3 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
