Зимно, нощно и дълго дo Мазалат.

Снимки: http://picasaweb.google.com/poli.soboleva/Mazalat#

Аз по принцип пътеписи не пиша, освен ако не е нещо по-запомнящо се. Това беше такова.
Участниците: Тони, Боян, Вальо и аз. Маршрутът го предложи Тони: с.Скобелево - връх Сечен Камък - връх Корита - х.Мазалат. Не е традиционния подход от Скобелево до Мазалат, но пътят е маркиран (въпреки че на картата на "Картография" маркировка има само от Корита нататък).

Събрахме се на ОМВ-то на Окръжна в 7 и в Скобелево бяхме към 11 без 15.
Тук започна една борба с изкривените щеки на Боян.

Вальо, Боян, а между тях местни сеирджии:

В 11 потеглихме. Ясно беше, че ще замръкнем, при положение, че този преход Тони го е бил правил лятото за 6 часа, но си мислехме, че замръкването ще е към края на пътя. Сняг в началото почти нямаше, все пак южен склон. Вече наближавайки Сечен Камък сложихме снегоходки, беше съвсем нормално за ходене. Маркировка имаше някаква, но на моменти я губехме - голяма сеч е имало в района и дърветата с маркировката не са ги пощадили. Имаше много странни табелки с миниатюрни размери, ето тука Тони си е сложил ръката за мащаб:

В 14.30 бяхме на заслон Сечен Камък, което ни накара да се замислим. Бяхме минали само 1/3 от пътя за 3.30 часа. Тони ни успокои, че за това време сме преодоляли основната денивелация, а по-нататък почти нямаме изкачване. Заслон Сечен Камък е една мизерна барака на ловджиите, в която всичко е изпотрошено. Сигурно става за спане но в мноооооого краен случай!

Качихме се на връх Сечен Камък. Хубава гледка се открива оттам:

Минахме през връх ПарАта или ПАрата (?), дори се снимахме на него със самоснимачка:

Оттам се виждаше един връх с антени, който на картата на Тони беше обознаен като "кота 1500 и нещо си", натам продължаваше пътят ни:

Неволите ни започнаха, когато тръгнахме да подсичаме този връх с антените. Беше едно дълго-дълго подсичане, "стратегическа грешка", както го окачестви Тони. Вероятно щеше да ни е по-лесно да минем отгоре по реброто. Подсякохме го над гората, която се вижда на по-горната снимка. Освен, че се получи много заобиколно, беше от северната страна на този връх и снегът там се оказа много лош - затъваше се дори със снегоходки. Докато обикаляхме "кота 1500-и -нещо-си", започна да се смрачава. Това е последната ми снимка от този ден:

В 18 беше вече съвсем тъмно, още не бяхме стигнали връх Корита, който се намира на 2/3 от пътя, а снегът беше отвратителен, освен това не бяхме на маркирана пътека, а на някакъв път, по който никой не беше минавал преди нас. (В района има много пътища, направени от дърварите и плъзнали в най-различни посоки). Отгоре на всичкото се спусна мъгла, но най-лошото беше снегът - прясно навалял, неслегнал се, все едно че бяхме без снегохдки. Не беше съвсем трагично, все пак Тони имаше трак на маршрута на GPS-a си. Имаше надежда, че веднъж като се изкачим на Корита, по-лесно ще се оправим, защото оттам можеше да има партина, основният билен маршрут минава през този връх. Много тягостен беше пътят до Корита. Боян чат-пат ни информираше какво разстояние ни остава по GPS-a и то почти не се променяше. В 19 и нещо бяхме на връх Корита, тоест бяхне изминали 2/3 от пътя. Доста отчайващ факт, но пък през върха наистина минаваше партина, а и беше пълнолуние. Жалко, че не ни беше до снимки - една ярко-оранжева луна беше изгряла, виждаше се съвсем ясно заснеженото било. От Корита нататък беше най-тягостното - снегът стана съвсем отвратителен за ходене, пълзяхме с под 2 км/час. Светлинките на хижата се виждаха почти през цялото време, но тя изглеждаше безнадеждно далече. Освен че досадно, вече беше станало и изморително. Повтарях си, че докато се движим, макар и бавно, всичко е наред. Голям късмет извадихме, че бяхме само четиримата и не дойде случайно някой по-малко подготвен за подобни преходи. В хижата пристигнахме към 21.20. Накратко, бяхме направили 10-часов преход, от който 3 часа по тъмно и в отвратителен сняг. Хижарят беше върло учуден, като разбра, че идваме от Скобелево, а като му казахме и откъде сме минали, съвсем ни помисли за откачени. "Оттам никой не минава, дори лятото" - каза. Е, не беше съвсем прав. Все пак Тони беше минал оттам лятото, а той самият се вдъхновил от пътеписа на някой, който също минал оттам и замръкнал Smile

На другата сутрин наблюдавахме как се спуска една стена от мъгла:

За втория ден Тони пак беше намислил интересен маршрут, но то се видя, че няма да се осъществи. Смъкнахме се по най-лесния начин покрай река Габровница. Много е скучен този път. Има една стръмна част през гората надолу, докато се спуснем към реката. После се върви по един черен път и гледки няма (както нямаше и преди това в гората). Казах си, че ако някой ден ходя пак от Скобелево до Мазалат, няма да е по Габровница, по-добре пак през Сечен Камък и Корита, откъдето никой не минава Very Happy

Големи препятствия сте имали, но важното е, че сте стигнали благополучно хижата.

През лятото пътят покрай р.Габровница никак не е скучен, защото има чудни вирчета за къпане и разхлаждане от жегата. Даже преди 2 години се къпах с едни русалки. Laughing

Еее...добре сте си изкарали. Smile

Гледам, не ви е било скучно.. Wink

Аз по това време се борех из рилските преспи.

Поздрави... Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Кофти беше снега...важното е, че всичко е минало добре..и интересно!

Тази зелената маркировка от Ясеново в посока Узана ли тръгва или съм в грешка?
Някой качвал ли се е на Мазалат от Ясеново по жълтата маркировка(дано и тук не бъркам нещо)? Smile

Ако случайно някой го е правил да каже как е пътя, мисля да се качвам в близко бъдеще Smile

Снимките от похода, качени в Пикаса са много красиви! Имали сте голяма приключение, но сте усетили красотота на зимната планина! Поздрави!

	natam-nasam написа:
	Тук започна една борба с изкривените щеки на Боян. Вальо, Боян, а между тях местни сеирджии:

Местните сеирджии в такива моменти много обичат да питат - вие на ски ли отивате Smile

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

След като премина всичко успешно, остана само удоволствието от поредния уикенд в планината. Very Happy

Както Тони бе го планирал маршрута за втория ден /хижа Мазалат - връх Малък Кадемлия - връх Танастепе - хижа Соколна - село Скобелево/, бих го извървял, но без сняг. Това приключение щеше да е двойно в сравнение с това в събота.
Моя отчет:

	dido написа:
	Местните сеирджии в такива моменти много обичат да питат - вие на ски ли отивате

Мен са ме питали и "Момиченце, за риба ли?" като ми стърчат щеките от раницата Laughing

А приключението си е било качествено

, снимките и те.

@titi:
Пътеката от Ясеново се слива с тази от Скобелево при Сечен камък. От Корита (там реброто излиза на главното било) можеш да продължиш или на запад към х. Мазалат, или на изток към Узана.

евала за приключение! ((:
малко офф на да питам, някой правил ли е тая зима тъжа - мазалат ?

_________________
www.whitewater-bg.org

	Tonysd написа:
	@titi: Пътеката от Ясеново се слива с тази от Скобелево при Сечен камък. От Корита (там реброто излиза на главното било) можеш да продължиш или на запад към х. Мазалат, или на изток към Узана.

Ясно.Благодаря.Като чета на вас колко време ви е отнело и тъй като не съм я вървял дори и лятото тази пътека май ще се откажа от този вариянт за преход до Мазалат. Корита това е чешмата между Мазалат и Партизанска песен(така ли беше името?) нали?

В събота се опитахме да направим х.Мазалат - Голям Кадемлия, но след Пеещите излезе силен вятър, имаше и навявания. Качихме се до Русоватец и там решихме да се върнем, просто не ставаше, а и върха беше в мъгла и облаци през цялото време.
снимки

kibik, уловили сте страхотни моменти, нищо, че не сте си изпълнили плана Very Happy

kibik тва русоватец дека е, че малко с имената съм скаран ...
малко преди тъжа има един разклон до едно езерце и нагоре през гората към билото и по зимната,... върви ли се без снегоходки, снега как е ? до мазалат от там ми се ходи...

_________________
www.whitewater-bg.org