Регистриран на: 11 Дек 2009 Мнения: 110 Местожителство: София
Днес е празник!
На 20 април, 1984 г. в 18 ч. 15 минути Христо Проданов се изкачва на връх Еверест – сам и без кислороден апарат, по Западния гребен, по “Жестокия път”. На върха остава 33 минути.
Честит празник, на всички! Нека да има повече българи като Христо, които да доказват, че :"Българин - това звучи гордо!"
Предлагам в промежутъка на 18.15 и 19.00 часа всеки да намери време и да даде своята минута мълчание в памет на един велик българин!?!!???
_________________ "Където и да скитам, замръкна ли край пътя - домът ми ще е там!"
Чет Апр 22, 2010 5:33 pm
pinchi
Регистриран на: 07 Юни 2009 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
jordy написа:
Празник на какво?На човешкото тщестлавие може би или на човешкото его?На кого беше необходима тази смърт?На България?На него самия?На семейството му?Не може да потегляш за ,която и да е планина с нагласата до покориш,да превземеш,да стъпиш на всяка цена някъде в природата.Нека не забравяме,че ние хората сме мравки.Природата я е имало преди нашето появяване, има я и ще продължи да я има и след нашия край.Планината трябва да те допусне до себе си,не можеш да изнасилваш планината!С планината се общува,говори се,възхищаваш се на творението на бога,пристъпваш към нея със страхопочитание.Не можеш да я покориш.Все едно да покориш бога.Нима е възможно!?
Каква е разликата дали ще има или няма да има българин стъпил на Еверест?Нима този факт ще ни направи по-стойностни,като нация?Нима ще ни направи по-достойна за уважение?В никакъв случай не поставям под съмнение човешките достоинства на Христо Проданов.Няма на този свят нещо,което си заслужава да бъде постигнато на всяка цена.Това е страшна дума на ВСЯКА ЦЕНА,когато живота на човек се жертва за каквато и да било цел,тогава самият живот губи смисъл.Днес след 30 години колко хора си спомнят за Христо?Десет?Петдесет?Сто?Колко?А, можеше да бъде жив,можеше да се радва на децата си,на семейството си.Можеше да предава ценния си опит на младите.БЪЛГАРИЯ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ПО-БОГАТА С НЕГО!
Ти вярно си голямо ренде как можа болният ти мозък да роди подобна глупост !!!!!Коментатор и анализатор се извъди !! Знаеш ли къде е Ташкент ????
_________________ Що е убав този връх байно
Чет Апр 22, 2010 8:08 pm
andimit
Регистриран на: 19 Юни 2007 Мнения: 284 Местожителство: София
За човешката гордост...
Напълно съм съгласен с jordy, а именно с безумията на гордостта и цената на успеха!
За съжаление намирам доста аналогии на този случай днес с американския начин за успех- да си победител и на върха на всяка цена, без оглед на начините и средствата! Искаме всичко, веднага и изцяло - без оглед на другите около нас и след нас!
...въпреки всичко, само той си знае защо и как го е направил, и колко е страдал при постигането му!
Вечна му памет!
Пет Апр 23, 2010 10:54 am
matix
Регистриран на: 11 Дек 2009 Мнения: 110 Местожителство: София
illegal написа:
някой беше казал, че не си заслужава да умреш, заради, която и да е планина!
Планината е едно, мечтата - друго нещо.
Не искам да споря с никой. Наскоро четох дневника на Людмил Янков от експедицията. За мен е празник - на какво - всеки сам да си отговори.
Последната промяна е направена от matix на Пет Апр 23, 2010 11:36 am; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Апр 23, 2010 11:19 am
anadel
Регистриран на: 03 Дек 2008 Мнения: 78
Всеки живее колкото му е отредено, въпросът е как…
Точно тези дни четох в книгата на Людмил Янков за тези събития – жестоко и лирично! И мисля, че Христо го е направил за Себе си, останалото са обстоятелства, обяснения… огледални отражения!
Не правим ли и ние същото по планинитеq в нашия си мащаб, прекрачвайки нашата граница!!!
Живот или смърт е когато те застигне буря на билото? Вятърът те събаря на колене и се мъчи да ти отскубне раницата от гърба. Проклинаш се къде си тръгнал в това време, гневиш се, докато в един момент се слееш с бурята. Страхът изчезва и пропускаш вятъра в себе си, а той издухва част от теб във Вселената. И после стихва, а ти оставаш умиротворен и пречистен и по-жив отпреди. Ако не си го преживял, как ще различиш Вятъра от вентилатора?
Живот или смърт е когато бурята на билото е гръмотевична? Трясъците те оглушават, светкавиците те заслепяват. Земята под краката ти се тресе, а после вибрациите преминават от коленете в душата ти. С-мир-яваш се, пре-даваш се, от-даваш се. Разбираш, че това може да е последният ти миг и съжаляваш за всичко, …което си про-пуснал или до-пуснал. Искаш нов шанс и даваш обет, само пред Себе си. Ако не си го пре-живял, как ще различиш Мълнията от неоновите ефекти и вибрациите на тон-колоните? Как ще различиш Обета от празните обещания?
Или когато те завали дъжд, а ти си толкова непромокаем в найлоновите си обвивки. Но той упорито те вали, като се плъзга по кожата на лицето, на ръцете и постепенно прониква към тялото. В един момент не знаеш това отвътре твоето мокро ли е или е неговото мокро. … А на другия ден пред компютъра разбираш, че е било манна небесна!
Ако не допуснеш всичко това да ти се случи, как ще разбереш, че си Жив?
За другите около Христо… недостигнатият връх им е дал шанс да видят още по-висок Връх в себе си… и някои са го изкачили!
Пет Апр 23, 2010 11:26 am
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
ах Аnadel
нда, мечтите нямат цена.......
Пет Апр 23, 2010 6:40 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
anadel
Пет Апр 23, 2010 7:48 pm
skakalec
Регистриран на: 06 Юли 2009 Мнения: 37
anadel, по-истински думите не могат да бъдат!
Веднъж в един филм чух следното и много ми хареса: "Не е важен смисъла на живота, а усещането, че живееш!"
_________________ "Където и да скитам, замръкна ли край пътя - домът ми ще е там!"
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Знаеш ли къде е Ташкент ????
