ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Huayna Potosi

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
Huayna Potosi
Автор Съобщение
itilien



Регистриран на: 10 Юли 2007
Мнения: 84
Местожителство: София

Мнение Huayna Potosi Отговорете с цитат
Пепино вече е пуснал копие от разговора ни в ICQ, но реШих че Ще ви е интересно да погледате и малко снимки с повече подробности.

Първо относно върха. Нарича се Huayna Potosi, висок е 6088 метра и е един от най популярните за изкачване върхове по няколко причини. Първата е че е най близкия до Ла Пас 6 хилядник и транспорта е бърз и евтин (бърз бърз, колко да е бърз, почти 2 часа се влачиШ само за трийсетина километра, ама така е като половината са вътре в града, а другата половина са неасфалтирани). Друга причина е, че денивелацията за изкачване е само около 1400 метра (от 4700 до 6088), което позволява изкачване в 2 дни. Освен това има и хижи на 4700 и на 5130 метра, което оШте повече улеснява неЩата и за капак е технически лесен. В резултат на всички тия изброени неЩа, върхът е малко пренаселен от мераклии туристи, но това не го прави по малко красив и интересен.

Преди изкачването поскитах доста из планините. Първо един 4 дневен преход из Cordillera Quimsa Cruz, където поради липсата на карта и беглите описания на пътеката от страна на миньорите почти ме изгубиха, но с помоЩта на здравата логика намерих вярния път. После 2 дни по една инка пътека, която прехвърля планината и спуска от 4600 до 1800 метра и накрая 5 дни около самия Huayna Potosi, Condoriri и други красиви върхове и езера, все между 4300 и 5100 метра и все с над 20 кг на гърба. Та бях понасъбрал сериозно количество аклиматизация и тренинг.
МинаваШе ми и идеята да опитам да го кача сам, но поради липсата на всякакъв опит във висока планина, реШих, че Ще е добре да го направя с агенция, каквито тук дал господ.
Поразходих се по улицата на агенциите, поразпитах за цените и се спрях на най/евтината, която имаШе група в понеделника. Цената беШе 900 боливиано, което е малко по/малко от 100 евро. Осигуряват ти транспорт, екипировка, храна, ноЩувките в хижите и естествено водач. Това е цената за 3 дни. За 2 дни е около 700 боливиано.

Та в понеделник към 9 и половина напалихме гумите и тръгнахме към върха. Пътуването се накъса от няколко спирания да купим оЩе няколко неЩа и накрая към 12 стигнахме до хижата в подножието на върха. Първо хапнахме, а после се отправихме на кратка разходка до близкия ледник, носеЩ името Стария Ледник. От наШата агенция бяхме 6 човека и 3 водача, като едната израелска двойка беШе доШла само за първия ден да се поупражнява на ледника, после останахме 4 човека с двама водачи.

Та на ледника първо повървяхме с котките да посвикнем, а после водачите набиха няколко ледени винта или както там му е името и спуснаха въжета от две почти вертикални около 10 метрови ледени стени. В следваЩия около час и половина се катерихме по тия стени с по два технически пиксела. ОбЩо взето е кеф, макар и изморително и да болят ръцете, заЩото като дръжките на техническите пикели са закривени и като ги забиваШ ти се удрят ръцете в леда.
После се върнахме в хижата, закусихме, а по/късно и вечеряхме. Междувременно аз се поскитах по залез навън за да поснимам.
Спането е на горния подпокривен етаж на хижата, където няма легла, а всички се натъркаляхме на дюШеци на пода. Около 16 човека клиенти на различни агенции. През ноЩта една полска двойка се просра и на сутринта бяха в много лоШо положение и не тръгнаха нагоре с нас, а реШиха да изчакат да се пооправят.
Останалите, с раници напълнени с екипировката тръгнахме около 9 и половина към горната хижа. Пътеката беШе камениста, на места доста стръмна, но ниЩо особено. Горната хижа беШе по/малка и нямаШе течаЩа вода. Мъкнеха я с кофи от ледника, който беШе само на трийсетина метра.
Тук се излежавах на камъните цяла следобед слуШайки музика. Двамата американци от наШата група се чувстваха зле, ама се надяваха да се пооправят. По някое време поляците се довлачиха, като водачите им носеха раниците.
Към 5/6 вечерта вечеряхме и към 7 и неЩо се натъркаляхме на таванския етаж, който беШе много по/малък от този на долната хижа, та бяхме рамо до рамо.
В 12 през ноЩта наставахме и след като се облякохме слязохме долу да облечем и екипировката.
В екипирано състояние долу горе бях така = един мрежест полипропиленов клин, отгоре един панталон, а най/отгоре планинарския панталон на фирмата. Горе мрежеста блузка с дълги ръкави, двата ми полара и накрая яке от фирмата. На главата Шапка и балаклава и накрая каска. На краката два чифта чорапи, едните дебели от термолин, а другите някакви обикновени памучни, пластмасови високопланински обувки и накрая котки. На ръцете тънки вълнени ръкавички и отгоре дебели брезентови еднопръстови ръкавици и пикел в ръката. За това изкачване на гърба си носех само малка 25 литрова раничка с фотоапарата, разни сладки неЩа и близо 2 литра вода (която саморъчно си наточих вечерта от ледника, макар да ме убеждаваха, че не е добра за пиене / нямах намерение да давам 12 боливиано за 2 литра бутилка, която в града струва 4 или 5).
Хапнахме набързо и около 1 през ноЩта се дотътрихме по скалите до ледника, където сложихме котките и тръгнахме нагоре по него. На въжето бяхме водачът ни Давид, израелтянина Ури и аз накрая, навързани през около 4 метра. Всички групи тръгнахме по едно време долу горе и започнахме да се нижем по стръмния ледник. В началото се чувствах доста гореЩо опакован във всичките тия дрехи, но после неЩата се нормализираха. Темпото беШе много бавно и поне за мен не представляваШе никаква трудност, но Ури се оплакваШе постоянно от много ускорен пулс, Щяло да му изскочи сърцето. После от ледника минахме на добре втвърден сняг, и вървяхме главно по утъпкана и видима пътека. Час и половина след началото при една почивка другата група с двамата американци ни настигна и ги разпитахме как са. Бяха много зле, особено единия от тях, който едва кретаШе. Предложихме им да се разделят / тоя в лоШото състояние да остане сам, за да може да се върне евентуално с водача, а другия да мине при нас и да продължи. Поискаха да продължат заедно. В тия ситуации аз служех за преводач, заЩото английския на водачите беШе много слаб, както и испанския на американците и на Ури.

След това ние се отделихме от всички групи. ОЩе предния ден Давид ми спомена, че може да пробваме един друг път и ето, че сега точно него захванахме. Нормалната утъпкана пътека продължаваШе напред без особено издигане във височина, а ние тръгнахме да изкачваме подсичайки склона вдясно. Там пътека нямаШе, имаШе единствено малко следи от първия път, когато Давид бил отворил тоя път. Някъде по средата прескочихме малка цепка в ледника и продължихме оЩе по/стръмно нагоре. Тук там снега не беШе много твърд и леко се затъваШе, но не повече от 15/20 см. През цялото време пълната луна осветяваШе всичко достатъчно, за да не ползваме челниците си.
Когато изкачихме тоя първи хълм, Ури диШаШе като бегач на 100 метра, а моето диШане се нормализираШе на петата секунда. Давид ни посочи един много тръмен ръб и ни каза, че отиваме натам. Ури взе да се оплаква и да се моли да подсечем хълма, не му харесвало да се катери по толкова стъмни места. ТрябваШе да му обясняваме, че не можеШ ей така да минаваШ от където ти скимне, заЩото е опасно, а Давид вече е минавал по ръба и го е изпробвал. Израелтянина видя, че трябва да се катери по стръмното и се примири.
Вървяхме от дясната страна на ръба, не повече от метър разстояние навътре. Надясно се спускаШе доста стръмен склон, който петдесетина метра надолу завърШваШе с един каменен пояс, така че дори да паднеШ, няма да слезеШ чак до основата на планината. Laughing
В горния край обаче стана доста стръмно и Давид реШи, че няма да е лоШо да ни осигурява. Двамата с Ури спирахме, давид изтичваШе приклекнал като маймуна петнайсетина метра нагоре, набиваШе пикела си (за разлика от нас, които ползвахме класически пикели, той ползваШе 2 технически) и омотаваШе въжето около него. И така изминахме последните петдесетина метра от склона. Накрая се върнахме към нормалната пътека, която малко преди това стръмно по почти издялани стъпала в снега (минахме от там на връЩане) беШе наваксала денивелацията. Нагоре минахме през оЩе една две пукнатини (cravaces), които бяха замостени с твърд сняг, минахме и много близо до оЩе няколко големи и дълбоки, след което пътеката стана по/стръмна. Групите видимо бяха намалили бройката си, но беШе трудно да се разбере кой липсва. След оЩе няколко сравнително стръмни участъка среЩнахме наШите американци, които мислехме, че са се върнали. Кретаха едва едва, а единия вървеШе като пиян и едва се крепеШе на крака.
Вече бяхме много близо до върха, на около 6000 метра. Там започваШе ръба, финалния ръб, който водеШе до върха. Този ръб беШе изцяло снежен (добре фирнован сняг) и дълъг около 50 метра. Вдясно беШе западното лице на върха, което се спуска почти 1000 метра надолу, с наклон между 70 и 80 градуса, а вляво наклонът беШе между 60 и 70 градуса, спускайки се "само" стотина двеста метра. Първите 20 метра трябва да се минат директно върху ръба, който е не повече от 50 см Широк. Давид, както и останалите водачи съвсем внимателно преминаваха по него и набиваха по един 50 см алуминиев винкел, към който ни осигуряваха. После внимателно минавахме и ние. И така около 3 пъти. Чувството да вървиШ между две пропасти е много яко, но е доста страШничко, въпреки, че си осигурен (уж). Останалата част от ръба се минава по 20 см тясна пътечка или отляво или отдясно, като тук вече никой не си прави труда да набива винкела, а се уповаваШ главно на собствения си пикел, който набиваШ на всяка крачка в снежния ръб. Съмнява ме, че ако някой се подхлъзне и падне, и тримата от групата Ще паднат, заЩото водача едва ли би имал време да реагира. И така, най=накрая в 6 и половина стъпихме на върха, чиято плоЩ е толкова малка, че едва се побрахме 7 дуШи и трима водачи. Това бяхме всички, които стигнахме до горе, от обЩо 20 и няколко човека. Двамата американци се изплаШиха при вида на ръба и се върнаха надолу.
Всички (с изключение на водачите естествено) се чувстваха като пребити, само аз почти не чувствах умора, само леки болки в краката от пластмасовите обувки, които са всичко друго, но не и гъвкави.
Докато се Щракахме на върха, слънцето изгря и ни постопли, а съЩо така освети всички други далечни и не толкова далечни върхове. На юг ясно се издигаШе Илимани, а на север масивът на Кондорири и всичките останали групи около него. На запад пък се синееШе Титикака, а далеч далеч се белееШе дори Сахама, най/високият боливийски връх (по/точно вулкан).
Слизането не беШе по ръба, заЩото оЩе с първите лъчи на слънцето снегът омеква и прави минаването от там сериозно опасно. Затова се спуснахме бавно бавно по над 60 градусовият източен склон. Пикел, стъпка(настрани), стъпка, пикел, стъпка, стъпка. Заболя ме ръката да блъскам с пикела (в случая се ползва като бастун). Това слизане си беШе бая изморително и тук Давид съЩо ни осигуряваШе на пикел през петнайсетина метра в началото, където е най/стръмно. Като слязохме долу вече беШе като разходка. Вървяхме и Щракахме снимки на далечните върхове и белите снежни образования, посипани с ледени висулки. Единственото кофти място беШе една от кравасите, където се налагаШе да слезем по няколко заледени стъпала. Качването на отиване по тях беШе лесно, но слизането малко по/страШничко. Накрая успеШно слязохме до горната хижа, съблякохме екипировката, хапнахме топла супа, починахме и накрая слязохме и до долната хижа, където половин час по/късно дойде бусчето да ни прибере в града.
На двамата с Ури ни дадоха по една тениска с надпис / Yes, I climbed Huayna Potosi 6088, но за американците нямаШе.

След като веднъж видях пътя, мога да кажа че сам със сигурност лесно бих се качил до ръба. Ръба най/вероятно би ме върнал. Не заЩото е толкова труден, а заЩото е много плаШеЩ.

Миньорско гробиЩе недалеч от върха


Упражняваме се по ледника


Лама на фона на връх Llampu


НоЩен изглед към Huayna Potosi от подножието му


Изглед на изток от високата хижа


Луната вече е изгряла, долу се вижда язовира Zongo, а иззад близките върхове свенливо наднича Illimani


Водачът ни Давид на върха


Аз на върха


Поглед на запад, към почти отвесното лице на върха


Пак на запад, но към Титикака. Вижда се леко триъгълната сянка на върха.


Ръбът... двама човека се подготвят да слизат по прекия склон надолу


Масивът на Condoriri и множество други върхове на север


Llampu, зад който облаци покриват джунглите на Las Yungas


Illimani в далечината


Слизаме победоносно (върхът се подава леко вдясно от този връх, който е отпред вляво)


Всички снимки, заедно със снимките от Cordillera Quimsa Cruz и трекът около Huayna Potosi i Condoriri
можете да разгледате ето тук ексклузивно Laughing = официално не съм ги пускал в сайта.

http://itilien.org/?p=960&preview=true&preview_id=960&public=1&nonce=10ad9178bc


Последната промяна е направена от itilien на Нед Май 02, 2010 8:10 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Май 01, 2010 8:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
irina



Регистриран на: 16 Сеп 2007
Мнения: 755

Мнение Отговорете с цитат
Олееее, много е красиво! Поздравления!!!
Съб Май 01, 2010 10:06 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
matix



Регистриран на: 11 Дек 2009
Мнения: 110
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Страхотни снимки! Благодаря за споделения разказ! Smile

_________________
Мартин
mmartinov.com
Съб Май 01, 2010 11:01 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
itilien



Регистриран на: 10 Юли 2007
Мнения: 84
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Oprawih poslednia link, kojto ne raboteshe
Нед Май 02, 2010 8:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
GOART



Регистриран на: 29 Яну 2010
Мнения: 68
Местожителство: БГ-SE

Мнение Отговорете с цитат
itilien написа:
Oprawih poslednia link, kojto ne raboteshe

Аз пак немога да го отворя Rolling Eyes
Нед Май 02, 2010 8:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
alexvan



Регистриран на: 20 Апр 2010
Мнения: 677
Местожителство: България

Мнение Отговорете с цитат
galino написа:

Аз пак немога да го отворя Rolling Eyes

Отварят се снимките
http://itilien.org/?p=960&preview=true&preview_id=960&public=1&nonce=10ad9178bc

Иване, невероятни неща преживяваш - евала за което Smile
Нед Май 02, 2010 9:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Niksi



Регистриран на: 01 Окт 2007
Мнения: 562
Местожителство: софия

Мнение Отговорете с цитат
Явно понякога се отваря, понякога не.

При мен снощи се отвори, днес не иска.
Линк с характер Smile

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Пон Май 03, 2010 4:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
Kat



Регистриран на: 08 Юли 2007
Мнения: 872

Мнение Отговорете с цитат
Брей, много хубаво. Планини, върхове, ръбове - супер. Почти ми се изправи косата, като четях за минаването по ръба. А и картинката е достатъчно нагледна. Имахме наскоро едно подобно преживяване и да си призная не беше хич приятно. Ако някога отида там, ще кисна доста по-долу от върха Very Happy
Браво за качването. Бях решила, че никакви по-височинни преходи няма да имаш. Явно имаш. Ще ми е интересно да разкажеш за тази инка пътека.
Поздрави и всичко 6 при теб Very Happy

_________________
Пон Май 03, 2010 8:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov