Самото заглавие е в състояние да накара запознатите с района и нрава на Стара Планина и Триглав сериозно да понастръхнат. Когато иде реч за м. Май – още повече, а когато иде реч и за обикаляне като гламав по баирите при първо излизане за сезона, съвсем спокойно се дава направление за психиатър.
Като изключим леката самоирония и чувството за хумор, въпросното скитане в рамките на четирите почивни дни (06-09 май) беше повече от прекрасно (не питайте за състоянието на мускулите ми в момента, моля!), независимо от малкото, макар и определено опасно премеждие, завършило повече от благополучно...
Идеята за маршрут – част от него непознат за мен самата и отдавна желан – беше с. Тъжа – х. Русалка – Смесите – вр. Росоватец – х. Мазалат – обратно по Пеещите скали – вр. Росоватец – вр. Малък Кадемлия – вр. Пиргос – вр. Мазалат – Танас тепе – х. Соколна и по някоя пряка пътека (черен път) до с. Тъжа. И беше спазен точь в точь.
Първият ден си беше порядъчно размазване, включително и вечерта в компанията на нашите си хижари Димо и Надето, включително и първата половина на следващия, докато се носехме като народна песен в посока на Смесите. После ситуацията лееееееко се попромени вследствие на комбинацията от баир – посока подстъпите на Кадемлиите и Росоватец, заедно с доста пронизващ вятър и настъпваща мъгла. Разменихме информация с малцината хора, които срещнахме. Особено ценна беше за пряспата сняг на Росоватец, която трябваше да се заобиколи от север. Отварям скоба – точно горе мъглата беше станала изключително гъста и без това указание щяхме да берем ядове... Отделно, че само преди дни едно момче беше загинало, подсичайки снежен улей на връх Ботев. Всичко беше наред, спуснахме се безопасно, мъглата се вдигна впоследствие, видяхме накъде сме се отправили – величествена панорама, и скок-подскок започнахме да припкаме по Пеещите скали. До следващата мъгла...
Тя, обаче, в анекс със бръснещ вятър, брулещ дъжд и град. Студът е по подразбиране. И последва едно изключително елегантно изгубване и въртене в кръг... Не знам как ще прозвучи, но имах усещането, че ми беше натрит носа свише. Щото час преди това особено дълбокоумно философствах на глас как е възможно да се обърка човек на Росоватец и да се отправи към Кадемлиите, а не към Тъжа – по повод широко коментираното изгубване на голяма група деца в региона. Ами на, може! И още как...
Просто изтървахме един колец по билото – съвършено умишлено държа да отбележа, когато поехме по обозначена пътека към хижата, защото по билото беше изключително трудно да се върви в ураганния вятър и дъжд, но и край с маркировката по пътеката впоследствие! Крайно немарлива история, бях искрено потресена и не преувеличавам... Нито едно указание, нито една табела, нито една маркировка. Моята спътница - "ветеран" от Рила и обозначаването на маршрутите там, беше истински ошашкана. Отново скоба отварям – на следващия ден, когато минахме по нея на връщане, видяхме колко близо сме били до хижата, ама МНОГО близо. Спомних си групата до хижа Амбарица и техния случай. Просто асоциация... Само че абсурд, не можеш да се ориентираш в такива атмосферни условия, това е истината!
Последва телефонна атака на приятели-планинари (Стоян, Ачо) за телефона на хижата (други непланинари-приятели не биха зацепили за важността на въпроса, затова не звъня на тях, а тези пичове от една дума разбират за даден статус, без да се плюнчиш излишно) – хубаво, че имаше обхват, макар и мършав. Първият ми даде безценен съвет за маршрута, свързахме се и с хижата – стана ясно, че не чуваме камбаната, но истината е, че ако не се беше вдигнала мъглата, не съм убедена какво щеше да последва. Не че щяхме да пукнем , но вероятността да се остане навън, без подслон, си беше реална. Не се сбъдна. Планината ни подаде ръка, спря дъжд, градушка, вятър. Вдигна се мъгла. Видяхме къде сме и се оправихме, макар и умрели от студ и със сигурност стресирани. Хубаво, че имаше патронче с ракия, което спаси положението. Не мога само да си спомня как се спуснахме по ръба, но това са подробности.
Не искам да захващам темата с хижата и посрещането – бях яко набрала да драсна това-онова, но не мисля, че ще бъда обективна, затова пропускам репликите си... Изводите, поредните, от грешките ми са за мен самата. И никого не бива да упрекваме, освен нас си. И да разчитаме само на себе си. Казвам го съвсем трезво, без грам ирония или друг подтекст.
На следващия ден обратно и нагоре по скалите, само че на Росоватец зацепихме на юг и нагоре – към Малък Кадемлия, оттам Пиргос и божествения Мазалат. Ох, какво драпане... Ох, не е истина и каква красота е този маршрут! Имаше още едни кандидати от хижата за същото направление, но информацията за дължината и тежестта на прехода ги отказа и отпрашиха към хижа Тъжа. Ние обаче – нъц! То затова и сега се движа като пате в паници...
Финалът, обаче, изби рибата. За пътеката иде реч и провирането и по един скален масив. Тук следва цветно аерофобично охкане, с усмивка. Не искам да „цапам” повече картината – фото-репортаж надлежно попълнен.
А, да! В заглавието освен „върхове, скали, дъжд, градушка, мъгли” липсва „разбиваща красота”. След подобно отваряне на сезона не ми се мисли какво ще е затварянето...
http://picasaweb.google.com/daring.rain/2010#
P.S. Стаян, ти ще получиш тикове, когато видиш изписан телефонния ми номер. И все от Триглав те тормозя, ама да не си ме зарибявал!
Но пък твоите думи по повод един друг екшън са верни – помнят се именно тези мигове. Дай Бог да са все с благополучен край.
_________________ Сърцето има доводи, които разумът не признава. Блез Паскал
Пон Май 10, 2010 1:55 pm
ferdi_mruvkata
Регистриран на: 27 Авг 2009 Мнения: 640
Голям късмет сте извадили Нещо с което не мога да се похваля. Почти същия сценарий се разигра на вр. Жълтец, само че мъглата и бурята се комбинираха с нощта и се наложи да има сървайвър една нощт на централното било
Пон Май 10, 2010 4:08 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
Направо ме разбихте - особено момента с ракийката е култов !
Снимките са меко казано красиви. Абе, Стара планина си е Стара планина - и ние, мине се не мине, все там се мотаме.
Наистина там където сте се поизгубили е трудно да се ориентира човек в мъгла.Аз също съм си патила,но пък маршрута е чудесен и се надявам следващият път да случите на време Хижарите на Мазалат са готини,просто трябва да сложат една табелка-но уви...Надяваме се,че ще го направят
ха, един път, май беше 2005 г. месец май, тръгнахме към Купена през водохващането на Черни Осъм! Това ми беше третия опит да го кача този връх и малко преди да го стигнем, като ни залепи едно 20 минутна ужасия, та се крихме в едни кухини, но ми течеше във врата! Гърмя, трещя, вдигнах кръвно и не стигнах до Купена!
Там е ужасия при лошо време
Ооооооооо, Голям Купен... Голямата ми любов! Луда съм за това място... Миналата година го прецапурках сама. Тук е целия албум: вр. Амбарица - вр. Голям купен - Кръстците - Костенурката - вр. Ботев. Не че не си гледал снимки оттам, разбира се, но се изкуших.
http://picasaweb.google.com/daring.rain/TYUjBJ#
Позяпай, да се поядосваш! И не вдигай кръвното...
И не се отказвай.
Всъщност, съм изпадала в доста по-сериозни и критични ситуации. Единствено вследствие собствената ми глава, разбира се. И сега беше така. Може почти всичко да се предвиди. Само където все още ни липсва ореола на съвършенството. И слава Богу...
Важното е да не тежим нито на себе си, нито на другите. Атмосферното време никак не беше лошо, бих казала дори обратното с оглед предишен опит, тази мъничка буря не я броя, искрено! Не съм искала да „мрънкам” с това мънинко подобие на схемо-пътепис, освен леко и индиректно да предупредя и информирам за обстановката. Просто ми беше кеффффффффффффффф! И исках да споделя настроение от това размазващо сетивата място.
Към останалите включили се - благодарност!
_________________ Сърцето има доводи, които разумът не признава. Блез Паскал
Вто Май 11, 2010 3:31 pm
matix
Регистриран на: 11 Дек 2009 Мнения: 110 Местожителство: София
Правих Ботев - Добрила миналата сряда (5 май), тъкмо тръгнах да качвам Купена и заваля дъжд, със грамотевици от север, но нищо особено. Ето малко снимки за сега, иначе работя по текста
"Голям Купен... Голямата ми любов!"
Емблематичен връх!Не помня на колко години бях когато ме заведоха нашите там,нито колко пъти съм го качвала,не е важно!
Последната събота и ние се качихме на х. Амбарица с намерение в неделя да го качим,ако ни допусне...Е,не ни допусна!Събудихме се в мъгла и дъжд-нищо общо с предния ден.Изчакахме все пак около час и след като дъжда спря,поехме нагоре при поносима мъгла-видимост от кол до кол.И така,почти до премката стигнахме.....и заваля,задуха,опаковахме детето(на почти 9 години) и решихме да не проявяваме излишен героизъм с цел да качим върха при дъжд,вече никаква видимост и хлъзгави скали.И така се върнахме обратно в хижата-мокри колкото си искаме.Тук е мястото да похваля хижаря Дончо,който ни пусна в личното си владение,засили печката,направи чай и даже ни сипа от неговата ракия.Нито дума против него повече!
Ех,на един от нас вече 2ри път му се разминава култовият връх,но...."Върни се,за да идеш!"
Сря Май 12, 2010 10:44 am
matix
Регистриран на: 11 Дек 2009 Мнения: 110 Местожителство: София
На мен пък са ми симпатични. Това беше мъниче, мисля, че е пепелянка да.
Една от постъпките в живота ми, за които съжалявам е, че като бях малък заклах едно такова змийче, много приличаше на това. Бях малък тогава, може би на 13-14 г. и се разхождахме с братовчед ми и сестра ми из гората около с. Гумошник, пак в Балкана. Видях я на една крачка от мен на пътеката, настъпих главата и, взех ножа на братовчеда и ... така. После научих колко полезно и безобидно нещо са всъщност тези твари, и че трябва да се пазят.
Сега като слизах от Добрила към Карлово срещнах друго змийче, него обаче не го знам какво е. Имам предположение, но някой които ги разбира да помага:
Аа, много интересен пътепис, имали сте доста емоцийки
Поздравления за хубавия преход!
При всяка буря на Балкана, има по един момент по време на бурята и един момент след бурята (кеф!), когато не знаеш къде си и какво се случва изобщо около теб...
Сря Май 12, 2010 4:00 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2486
Страхотии и чудесии
Живот и здраве, след две седмици и аз ще поскитам в него район
Чет Май 13, 2010 1:12 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Така де...малко екшън да има
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Чет Май 13, 2010 11:30 pm
Lawina
Регистриран на: 19 Окт 2008 Мнения: 50
Ха,екшъна го преживях снощи на улицата,с детето!Такъв порой и на Балкана не бях виждала!Строши ми чадъра за секунди,бяхме мокри абсолютно навсякъде,дори съдържанието на раницата беше подгизнало.На сутринта видях какви огромни клони са изпотрошени от бурята и се чудя с кой акъл сме тръгнали да се прибираме пеша!Ама,нали от акъла си патя!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Хижарите на Мазалат са готини,просто трябва да сложат една табелка-но уви...Надяваме се,че ще го направят 
