На 22.06. т.е. утре тръгва българска експедиция за К-2.

Да пожелаем успех и най- после да се развее трибагреника на най- трудния от 8 хилядниците...

http://www.monitor.bg/article?id=249172

Последната промяна е направена от excalibur на Вто Юни 22, 2010 11:42 am; мнението е било променяно общо 1 път

Успех и много късмет по пътя нагоре пожелавам на българската експедиция.Щастливо завръщане на цялия екип!!!

_________________
В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.

http://www.blitz.bg/sport/article/66185

Хм, имайки предвид, че последните години няма много български експедиции по върховете на света, но за разлика от това броя на трагичните случаи рязко се е повишили, говори за една лоша тенденция. Тенденция, която според мен идва от липсата на професионалното отношение към алпинизма.
Всъщност подобно отношение се наблюдава и в много други спортове/ области в България. Rolling Eyes

Е то има ли професия алпинист ?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Явно не си ме разбрал. Не се хващай за отделните думи. "Професионалното отношение" не е обвързано дали даден спорт/ хоби е професия, а казано накратко - алгоритъма и отговорността с които подхождаш при решаването на даден проблем.

Хъм, не че се хващам за думи, но за мене всички тия работи са вид забавление. Убеден съм, че алпинистите, които ходят да мръзнат по високото, също схващат нещата по тоя начин. А кой колко рискува докато се забавлява - то се вижда ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Че то за да си експерт в какво и да е, то трябва да ти достя кеф и да ти идва от вътре. Сигурен съм, че не само планинарите се забавлят, а също и много медици/ зъболекари/ инженери седят да ровят из книгите по цели нощи и да ходят на дискусионни форуми, щото са видяли/ чули нещо което им е събудило любопитството. Поне около мен е пълно с такива Smile

Но когато нещо се сгафи и някой плати с живота си, то това означава, че предполагаемия "експерт" е направил поредица от грешки. В другата тема където Криси споменаваше за приключенията си около Mont Blanc, тя сама каза "постоянното взимане на решения- най-вече къде какво мога да си позволя да правя, беше малко изморително. ".

Общо взето ще е добре да се направи разследване и да се установи какви грешки е допуснал и защо ги е допуснал.

Абе не знам дали трябва да се прави такъв разбор.

Нещата са както следва - на К2 ходят да речем само опитни алпинисти - около 400 души до момента. От тези опитни алпинисти досега са се качили горе 300 души, а още по-горе, около 80. Т.е. - умират 25%, на всеки четири един е труп.

Тук вече иде мотивацията на опитния алпинист, който отива да се качва на К2. Той очевидно отива да се забавлява, като същевременно се стреми да влезе в положителната статистика. Със сигурност знае, че може да попълни и отрицателната. Предполагам, че това е част от забавлението, и поемането на риска е много добре осъзнато.

Затова не мисля, че разбор на грешките е нужен - нашият алпинист си е направил кефа и за съжаление е попълнил отрицателната статистика на К2. Лека му пръст.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Знам за черната статистика на К2.
Аз не казвам, че загиналите не са имали опит, напротив със сигурност са имали.

Последната промяна е направена от modjoa на Вто Юли 20, 2010 3:35 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

http://varhove.com/wordpress/

Ето и оригиналната статия:

Цитат:

This morning I frantically tried to find someone in C2 to check on a Bulgarian man who arrived behind me in C2. His face showed that of a totally disoriented and physically finished man. He looked like a zombie.

I got to know this man since he followed me from ABC, We spoke several times and he asked me repeatedly where C1 was, and where C2 was. As I pointed out to him he kept asking the same question, again and again. He seemed unable to comprehend even though his English was not too bad. But more about him later.

The evening of Friday July 16 we heard strange noises coming from his small Ferino tent. Initially we saw two men, one the Bulgarian and another, well equipped, whom I thought was another Bulgarian. It turned out to be a high altitude fucking Pakistani, and the reason I say "fucking" is because he left the Bulgarian in C2 and went down to BC.
This morning I begged the Korean leader to radio his men, who incidentally had just arrived in C2 from C3. After a bloody lengthy communication nightmare, the news came over the radio.
The Korean leader, sitting at the table, looked at me and motioned with his forefinger 'slicing' across his neck, I didn't understood his signal but Isak, the cook, interrupted him, saying:
FINISH, he is dead. I went outside the tent and cried. This would give K2 is another bad wrap, but the weather was fine; K2 was not at fault.
I got back on the radio and told Rinjing and Mingma, our two sherpa whom I placed on stand by in C1, just in case the Bulgarian needed help.
"Go down, Rinjing, he is confirmed dead."
Initially Rinjing radioed down that he shouted at the Bulgarian tent this morning but didn't receive a reply. Rinjing said, "DIED."
Ivo Meier, our member who came down from C2 this morning, confirmed that the backpack as well as the crampons and ice axe were still next to his tent where I observed it the day before, when I already had bad feelings about this man as I looked at his face.

. Ivo and I were chopping a platform for his C2 tent just as this man arrived. He stared at me, looking like he wanted help. He then entered his tent, where later noises were coming from, noises like moaning or groaning. Frankly I had no idea what it meant.
In the morning when I decided to get down from C2, I had an urgent call of nature, so I slid down past his tent where I knew the toilet was. I kept my ice axe close since I was not wearing the crampons and ascended to my tent, I thought I'd gather my things and before going down just knock at the Bulgarian man's tent. Sadly, however, after packing my things I hung onto the ropes and continued to slide down towards the House Chimney. I forgot about my initial intent to visit Ferino's tent. Not stopping there is my utmost regret, as I'll never know if at that point the Bulgarian was still alive. I was alone in C2 at that time, and there was one Poisk oxygen bottle and one mask with regulator.

To the fallen man's family: I apologize deeply. I will regret my action til the day I die.
This is sad news of an unnecessary death, of a guy little known by anybody here.
It reminded me of 2004 Everest when the niece of Hristo Prodanov went up Mt. Everest in search of her uncle who perished on the West Ridge, she wanted to descend the West Ridge in search of a body that had been there for more than 20 years. Sane or insane, she died looking for his body.

Here, now present in K2 BC, there is another person who is inclined to go on that same path, so stay tuned. K2 is not done yet.

Forecast: next Sunday is the "D" day. Our group is solid, strong, determined and ready for a safe ascent.
I hope the sad news reaches the Bulgarian man's family first.
I am the first to know about this tragic death; however, laptops are plenty here.
Please keep reading Everestnews.com and not the other gossip site.

From the Goodwin Austen Glacier, K2 BC reporting exclusively for Everestnews.com
George Dijmarescu
Sunny K2 USA-EU Expedition

Тоя румънец пише едва ли не за втори път подобна история:

http://paper.standartnews.com/archive/2004/05/23/english/bulgaria/s4087_3.htm

Коментарът на Петър Атанасов също е интересен:

	Код:
	'George Djimarescu has a bad reputation among mountaineers and his information cannot be fully relied on,'

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Да, добре си забелязал...
Мир на душата на Петър.

Здравейте!

Нещо ме провокира уважаеми колеги от несериозните изказвания в някои форуми. Ей така с лека ръка и без много да се замислят хората дават своята оценка на една съдба, един живот преминал на висока скорост.Всъщност те разсъждават по себе си за другите и за това грешат в преценките си. Като онзи човечец в един от форумите, за който постъпката на Петър била свързана с "огромните финансови заеми които е натрупал"само мога да си представя какъв "човек"може да извади от главата си подобна мисъл.Ще спра до тук.
Отишлите си от този свят остават винаги без право на отговор. Затова чрез едно интервю дадено от самия Петър ще се опитам да дам отговор на някои въпроси свързани с неговия начин на живот. А може би само това е достатъчно:

"Всичко, което правя, е за да провокирам нещо у българите и те да се раздвижат."-Петър Унжиев

Ето и целия материал :

Последната изповед

Отивам, защото съм по-близо до смъртта

Роден съм в Ботевград преди 40 г. и съм тренирал лека атлетика. Завърших Химико-технологическия университет със специалност информационни технологии. Направих първата си фирма през 1991 г. и винаги съм бил на собствена сметка. Имам пет фирми. Едната се занимава със соларни панели, втората - с музикално продуцентство на поп и попфолк изпълнители, третата е музикална телевизия DSTV (б.а. започна да излъчва сигнал на 6 юни и влезе в публичното пространство като телевизията на ДесиСлава), четвъртата е за финансово-счетоводни услуги, а петата е за внос на стоки от Китай. Но не се афиширам, не искам да ставам известен като бизнесмен. Това не ми е животът. Истинският ми живот е алпинизмът. Бизнесът ми върви благодарение на много добро планиране. Например на 8 юни отивам за Атина, където имам среща със собственика на телевизия МAD, на 9 юни се връщам и правя тренировки. Раздавам задачките на хората си за месец напред. Моята работа е да ги организирам. Намерил съм подходящите хора, които са доказали, че мога да им имам доверие. Аз съм само коректив на екипа. Пак повтарям, моят живот е планината. Бизнесът е второстепенно нещо. Напълно възможно е да бъда от март до май в Непал, юли-август в Пакистан, септември-ноември пак в Непал и ако се прибера през декември, да пожелая на хората си Весела Коледа и Честита Нова година. Доволен съм и от бизнеса си. Лично на мен ми се иска да имам по-малко работа, но тя става все повече и повече. Някак си работата ме търси.
Оставил съм черешката на тортата
Състезател съм на алпийски клуб "Планинец". Извън алпинизма се занимавам със свръхдълги маратони - по стотина километра като Обиколката на Витоша, която съм печелил два пъти. На 26 юли ще участвам за трети път, а на 28 юли хващам самолета за Исламабад (Пакистан) и започва експедицията ми на К-2. (б.а. Петър Унжиев спечели 100-километровата обиколка на Витоша и подобри времето си от 11,53 часа на 09,39 часа.) Натрупах немалък опит в планината. Започнах през 2007 г. в Алпите - с Монблан и върховете около него. През 2008-ма освен изкачването на Мера Пик (6554 м) в района на Еверест имах две експедиции на Манаслу. При едната стигнахме до 7800 м, а при другата до 8100 м. 2009-а имах само една експедиция на Манаслу. Тази есен пак ще съм там, задължително. Манаслу изглежда лесен на пръв поглед, но не е така. Имам някаква неразривна връзка с него. Както един мъж не може да обясни защо една жена го привлича, така съм аз с Манаслу. Трябва да го поухажвам по-продължително, но далеч по-приятно е след това. Затова съм си го оставил като черешката на тортата за тази година. Стига да съм жив и здрав. Първо ще опитам на К-2. Много е хард този връх и точно затова ми е интересен. През октомври ще се пробвам пак на Манаслу. Прибирам се, почивам два месеца и тръгвам за зимно изкачване на Еверест, каквото не е правено от 15 години. Не бих отишъл на Еверест през есента. Това е все едно да ме накараш да отида събота и неделя на Витоша. Когато хукнат бабите към Черни връх, не стъпвам на Витоша. Живея в комплекс "Манастира" до кабинковия лифт. Сутрин излизам от вратата и хващам гората. Но в събота и неделя Витоша за мен е табу. Тогава аз се разхождам по булевард "Витошка".
Шерпите ме мислят за луд
По принцип шерпите не ме обичат, защото много ги юркам по време на експедиции. А тях ги мързи или се огъват физически. Не са толкова добри, колкото им се носи славата. Не можело да минат, бил дълбок снегът. Направих тогава пъртина от лагер-1 до лагер-2 на Манаслу, върнах се, взех си раницата и отново тръгнах нагоре. Показах им, че може и започнаха да ме уважават. Преди това ги предизвиках да бягаме 20 км по трека към базов лагер, а те ме обявиха за луд.
Кислородни бутилки никога не използвам на експедиции, даже и не нося. Който изкара, добре, който не изкара, ще му е все едно. Много е важно обаче да съм здрав. Натоварването е голямо и организмът поддава някой път.
Язвата
Оказа се, че имам малка язва, която в ниското не се проявява. Но как мръдна над 6500 м, става лошо. Кървенето е съвсем леко и не го усещам. Но когато кръвта попадне в дебелото черво, става страшно. Отпадам, обезводнявам се и трябва да катеря гладен, жаден и в идиотско състояние. Язвата се причинява от бактерия, на която си инкубатор и не знаеш, че я носиш. Среща се при 30% от европейците. Хубавото е, че се оправя с антибиотици. Добре че го разбрах.
Важното е да се пише за България
Бъдещето на алпинизма като такъв не е в националните експедиции, а в едни по-компактни, съставени дори на комерсиална основа, с по-стегнат състав и бюджет. Доказа го практиката. Разбира се, държавата не трябва да абдикира от ангажименти. Защото горе ние не развяваме собствените си снимки, а националния флаг. Много често не се касае за пари, а за морална подкрепа. След комунистическата епоха българският алпинизъм е в упадък. Не съм съгласен с оправданията, че алпинизмът е скъпо занимание. Ако нещата се организират умно, може да се събере много приличен бюджет. Цялата експедиция до К-2 без оборудването ми излезе 15 - 16 хиляди лева. Може да се сведе и до 12 хиляди. Не е толкова скъпо, а носи престиж и за теб, и за страната. Самото ходене на К-2 е постижение в очите на международната общност. Единствено за К-2 се броят опитите за изкачване. На моите приятели казахстанци това ще е четвъртият опит. Те знаят за какво става дума. Заради тях и аз отивам на тази експедиция. Ако бях сам, щях да тръгна с далеч по-скромни амбиции. Но сега зная те какво могат, аз също. Сега съм в повече от прилична форма. Честно казано, никога не съм бил в по-добра. Дори да не изкача К-2, важно е самото присъствие там. Това се гледа. Ние сме една гилдия, която се познава добре. За да поддържаме някакво ниво на хималаизма, трябва да имаме българско присъствие там. Нашата държава е малка и има нужда от позитивен пиар пред света, за да ни забележат въобще на картата. Нека си признаем, че катеренето на Гранд Жорас в Алпите не носи същия престиж. Там ще отидеш за 2 дни и ще се натовариш като звер. Но ще слезеш в хижата, ще спиш спокойно, няма да те боли глава, защото си на ниското. А в Хималаите и Каракорум трябва да си готов да мръзнеш като куче месец-два, да ти е кофти. И да си кажем честно, за скално катерене където и да било по света, няма да напише нито една световна медия. Хималаизмът е друго нещо. Важното е да се пише за България. Практиката е показала, че когато има постижение, то дърпа след себе си други постижения. Всичко, което правя, е за да провокирам нещо у българите и те да се раздвижат.
Ако природата реши, ще те смачка
Иска ми се да създам компания за производство на документални филми от типа, който прави "Нешънъл Джиографик" и "Дискавъри Ченъл". Сега например ще заснемем два филма - единия за самото изкачване на К-2, а втория за Пакистан, като ние ще сме зад кадър и ще оставим да говорят пакистанците. Имаме уговорка да ни съдействат едни от най-известните пакистански алпинисти Ашраф Амани и Езар Карим, качили К-2. Заснемането на филм за К-2 е само по себе си стойностно, защото е изключително трудно. Една от целите ми в алпинизма е да правя съдържателни документални филми, които да се базират не толкова на екшъна, колкото на алпинизма в чисто човешки аспект, като психология. Ние тръгваме в планината със самочувствието, че сме върхът на еволюционната пирамида и че покоряваме света. Но когато стигнем горе, разбираме, че нищо не покоряваме. Ние стигаме там, защото природата ни допуска. Няма такъв човек, дори робот да е, който може да се качи въпреки природата. Ако тя реши, че ще ви смачка, независимо каква ви е подготовката, независимо колко сте железни.
В планината обаче разбираш, че имаш страшно много ненужни неща в живота си и към страшно много ненужни неща се стремиш. Досега не съм срещал алпинист, който да ми отговори логично защо го тегли към високата планина. Няма никаква логика и разумен мотив да бъдеш там. Все едно е да питаш наркоман защо се е напушил. Аз отивам в планината, защото там съм по-близо до смъртта. Единственото нещо, което ни кара да живеем активно, е това, че сме смъртни. Ако бяхме безсмъртни или живеехме по 1000 години, първите 100 години щяхме да изкараме в лежерно темпо. Самият факт, че имаме някакъв краен срок, ни кара да бързаме, да живеем по-интензивно. Горе го осъзнаваме много по-ясно, докато в ниското го забравяме подсъзнателно.
Записа Мара Калчева

Почивай в мир!