Лозен планина

Здравейте интересува ме дали някой може да ми каже интересни маршрути на Лозен планина ?

Като гледам, няма желаещи да пишат за Лозен. Предлагам следното - от края на Кокаляне (колелото и последна спирка на "не знам кой си рейс") се тръгва надолу към реката, минава се покрай един голям паркинг/мото-полигон за местните и се започва изкачване към т. нар. "Ловна хижа", не помня дали има маркировка, но пътеката е много ясна. При хижата се тръгва наляво и се поема по главното било на планината. Има маркировка, но на места се губи. Излиза се за кратко на един асфалтов път и някакви постройки (като че ли с военно някога предназначение), от там вече по ясна червена маркировка се поема по билото. Качват се (и съответно се слизат след това) всички върхове на планината, включително и Полуврак и първенеца Голям Попов дял. След този последният започва маркировка - направо през гората (май първо червена, а след това синя) до Пасарелския манастир. Манастирчето се намира на река Искър. Тя се пресича и се излиза на черен път. Наляво води до стената на язовир Искър (от там обаче не може да се продължи легално - вододайна зона и огради). Завива се надясно и по пътя (към 2- 3 км.) се излиза на шосето Самоков - София. От там самоковска маршрутка до отправната точка.
Маршрутът е еднодневен и при хубава видимост - много панорамен. Виждат се Стара планина, Витоша, Рила, Плана, яз. Искър. Минава се за 6,30 ч. - 8,00 ч. Шансът от поемане по грешен път, особено над ловната хижа и на поляните между Голям Попов и Пасарелския манастир е съвсем реален. Аз съм го минавал на части преди това.

Приятна разходка.

Антон

Съжалявам, че толкова късно забелязах тази тема и въпроса в нея. Но за Лозенската планина има доста писано в нашия форум, включително и от мен. Сега ще споделя малко гледки от великолепната есен, която ни ощастливи тази година. Студовете закъсняха, имаше достатъчно влага и в резултат листата по дърветата се задържаха с ярките си цветове, без да измръзнат и опадат преждевременно:

Антон е описал един от възможните маршрути, от Кокаляне през бившите военни постройки (сега развалини) и нататък... чак до язовир "Искър". Нека и аз дам малко информация за други маршрути. Може да се тръгне от село Лозен, първата спирка, която е вече в селото. Там има магазинче, всеки ще ви упъти. По улицата право нагоре вървите до края й, когато тя завива надясно и се превръща в шосе. Стигате до изоставени каменоломни за мрамор. Ако ги пресечете и прескочите малко поточе, пътеката стръмно нагоре ще ви отведе до широка, добре култивирана алея. Ако тръгнете по нея вдясно, ще стигнете до Германския манастир. От него по шосето нагоре се стига до действащото военно поделение, а от него можете да се спуснете или в Кокаляне, или към стената на Панчаревското езеро (пътеката се разделя вече в ниското, малко над язовира). Ако пък поемете наляво по хубавата алея, ще се окажете на Бачул-чешма, закъдето се бяхме запътили и ние, но по друг път.

След като подминахме каменоломните, шосето ни отведе до ВИП-стрелбище (така пише!). Гърмеше се яко, но вероятно ни забелязаха, защото докато прекосявахме района, гърмежите спряха. После пак продължиха. По едно време пътеката се разделя на две и табела сочи наляво към храма "Св. цар Константин и св. царица Елена". Той е съвсем близо и си заслужава човек да се отбие до него. Ето го с тримата млади поклонници:

Църквата беше заключена, но отпред имаше канделабър и масичка със свещи. До свещите - пари, които стояха непокътнати. Very Happy

Нещо повече, на висок пилон е закачена бронзова камбана. Под огромен навес - маси и пейки за стотина души. От тавана виси електрическа крушка, която свети! Има и закрито помещение, също с ток, маси, пейки и съдове за ядене. Отвън - чешма с обилна вода. Състоянието, в което намерихме всички изброени елементи на цивилизацията, съвсем не е типично за българските планини и затова аз бая се учудих. Едни туристи обаче ми обясниха, че преди години някакви вандали започнали традиционния погром върху постройките, но изяли як бой от охраната на стрелбището. И оттогава цари мир и спокойствие. Така и трябва - бой, за да има ред! Evil or Very Mad

След като се върнахме на главната пътека, все нагоре и нагоре стигнахме до района на изоставеното военно поделение. Там има чудесна чешма, името й е Бачул (местните слагат ударението на А). Преди нея, около нея, след нея и изобщо навсякъде в планината са изровени от моторите и АТВ-тата коловози, пълни с вода. Снимки можете да видите в рубриката за "уважението" към мотористите. Cool

Калните участъци, които заемат цялата ширина на пътеките и са стотици метри дълги, значително забавят вървенето. По тази причина се оказахме на чешмата по обяд, макар че планирахме да обядваме в Кокаляне. Носехме само един хляб и бутилка мляко, но децата успяха да си залъжат стомасите:

Личеше, че това бе най-вкусният хляб, който някога бяха яли!

По-нататък започна кошмарно спускане към Кокаляне! Няколко пъти сме минавали с двете момчета по същия маршрут, но за една година всичко се бе променило. Мотористите са изровили допълнителни пътища между дърветата и човек не знае кой е "правият" път. Маркировка естествено няма. Десетина пъти стигахме донякъде и се връщахме, защото разбирах, че това не е пътят. На един разклон, в който се събираха четири разорани пътеки, тръгнахме да търсим хижата на ловците от Герман. Ха насам, ха натам - не я намерихме. Отказахме се повече да я търсим и поехме уж към Кокаляне. И изведнъж се оказахме при хижата! Тогава се убедихме, че окончателно сме се заблудили. Вместо в Кокаляне, пътят ни отведе до военните, а това бяха бая километри, които не ни влизаха в сметката. На картата това означава, че вместо по късата страна на един издължен триъгълник сме обходили двете му дълги страни. В резултат вместо четири часа, както сме ходили друг път, ние вървяхме осем часа без почивка и стигнахме в селото чак по тъмно. Антон и Боян са обучени на подобни обрати в планината, но за Мила това беше първият урок. Нищо, време й беше! Само дето осем часа си мислехме за шкембе-чорба и кебапчета, които така и не хапнахме в Кокалянското ханче! Но за сметка на това красивите дървета по пътя се редуваха едно след друго:

Хайде накрая и едно японско есенно дърво, което ни очакваше на сутринта след драматичната екскурзия. Червено, по-червено, най-червено! Laughing

Здравейте!
Г-н Сотиров,
Поздравления за разкошните есенни кадри и коментарите към тях.Тези разходки които правите с децата всред природата са повече от похвални, дано станат заразителни и за други.
Останете със здраве!

	Балкана написа:
	Тези разходки които правите с децата всред природата са повече от похвални, дано станат заразителни и за други. !

Благодаря за оценката, Балкане! Първата част от твоето изречение отразява "по-малката половина" от мотивите ми да споделям планинските си приключения с моите внуци. По-важен мотив е да увлека другите, които имат деца. Старая се да ги убедя, че нито аз, нито моите внуци са нещо необикновено. С малко желание и с много вяра в децата те стават чудесни планинари. Дори повече от нас самите! Laughing

Здравейте! И аз ще ви предложа един маршрут в Лозенска Планина, може би го знаете, но все пак Smile

От Панчарево до вр. Ланина Могила (и от пътеката и от върха гледката е страхотна) и след това до вр. Половрак, който е по-известна дестинация и има повече хора. Накрая през Лозенския Манастир до село Лозен Smile

Определено е много приятна разходката, аз бях днес там с приятели, през цялото време се следва червената маркировка, трудно е да се изгубите. Единственото неприятно нещо беше наличието на 7-10 мотористи, които не само разваляха спокойствието на планината, ами и разораваха пътеките и правеха въздуха неприятен. А по мое мнение са и заплаха за туристите.. НО, аз лично съм очарована от Лозенска Планина-за първи път ходя, но е факт, че гледките към Витоша, Стара Планина, Рила, Язовир искър и София са невероятни, а също и има по-малко хора. : )

Из Лозенската планина с две очарователни другарки-планинарки. Великолепен сняг, допълнително украсен от едрите кристали на скрежа:

Маршрутът - без амбиции, само за удоволствие: от Лозен през параклиса и Бачул чешма до стената на Панчарево. С далечни панорами към Рила и Витоша:

По целия път бяхме единствените туристи! Човешко присъствие се забеляза чак към езерото, при това в необичайни форми:

Малка разходка, но със сигурност по-здравословна от седенето пред компютъра! Very Happy

Следващата екскурзия ще е догодина-доамина. Весело посрещане! Razz

Адмирации и за водача, който ни показа тази бяла приказка Very Happy

Естествено и аз, и тук да благодаря !
Що и аз имам същите снимки, да не би да сме ходили заедно Laughing

И временцето беше чудничко !

На Първи май се потрудих на Лозенската планина. Опитни планинари ми показаха находището на див чесън. Та отидох да си набера. Но освен с див чесън, си тръгнах и с великолепни гледки към Рила. Тя все още е в сняг и на фона дори на близката Витоша изглежда огромна и страховита. Каквато всъщност и си е:

А след Лозенската планина - малко японска пролет. Гордея се с японските дървета, които с голяма мъка успях да "ашладисам" към панчаревските условия. На първо място моята японска вишня (сàкура):

До нея е японската ябълка:

Магнолията не е от Япония - тя е остатък от трапезата на динозаврите:

Горното документира и отчасти оправдава моето няколкоседмично отсъствие от Голямата Природа. Laughing

Да не пиша в темата за кактусите, понеже въпросът ми е за друг маршрут.
Как да стигна до местност и връх Гарванец (около Пасарел)?
Сайтът на Пасарел дава тези гео-координати:
http://www.pasarel.eu/index.php/bg/zabelezhitelnosti/garvanetz

Според мен е по-надолу, към Искър, не е обозначеното Question

Хммм, май не е точно там където е посочено. Има едни скали, като слезеш в началото на Пасарел, на моста...тръгва се към манастира, покрай реката. Трябва да се върви по северния и бряг. Виждала съм там път, който върви някъде на горе към скалите. По южния бряг е за манастира Св. Петър и Павел. Някой по-запознат да каже кое точно са тез Гарванови скали, на картата не ги виждам.

tanjai написа:

Да не пиша в темата за кактусите, понеже въпросът ми е за друг маршрут.
Как да стигна до местност и връх Гарванец (около Пасарел)?
Сайтът на Пасарел дава тези гео-координати:
http://www.pasarel.eu/index.php/bg/zabelezhitelnosti/garvanetz

Според мен е по-надолу, към Искър, не е обозначеното Question

Координатите N42 32.401 E23 31.024, дадени в сайта, са точно на пътя под скалите. Същия за който пишат "Под самите скали минава широк, равен, коларски път, който дава възможност това изкуство на природата да бъде разгледано много добре." Точката с тези координати съм изобразил с фотоапаратче на ей тази импровизирана карта: http://www.lz1fw.com/lozen/plans/garvanec.jpg

Височината в тази точка, обаче не е 920 метра над морското равнище. Вероятно върхът е някъде "отгоре" - отбелязал съм го с въпросителна. Около тази въпросителна височината вече е около 920 метра.

Ирина, благодаря!

lz1fw, мерси за картата и обяснението!
Събота, неделя ще давам отчет в снимки!

Точно там са скалите. Над Искър. Тръгва се от Стопанския двор по черен път, минава се под тях.
И съчетано с отиване до Mанастира Свети Свети Петър и Павел по старото шосе за Самоков е една чудесна, мързелива разходка. Общо за около 3 часа

[img][/img]

Последната промяна е направена от tanjai на Съб Мар 16, 2013 7:09 am; мнението е било променяно общо 1 път