На 26, в края на юни, с Вальо спонтанно решихме да посетим хребета Гредаро в Пирин. За тези, които не са го заглеждали - той се отделя на северозапад от Муратов връх и отделя две езерни групи - Влахинските езера и Гергийските езера:
Ето го сниман преди няколко години от Муратов връх, вдясно Влахинските езера:
... и преди 2 седмици, от Влахинския превал:
Тръгнахме от хижа Вихрен, доста късно - към 10:30-11:00. То беше ясно, че ще е мъгливо и дъждовно - за къде да бързаме Над Муратовото езеро хванахме към Влахински превал и по камъни и бетонирани преспи неусетно се качихме на превала (ок. 1:30 часа от тръгването). Оттам тръгнахме да подсичаме стръмния сипей под Муратов връх към началото на рида. От сипея досами Муратов връх няма и 20 минути качване, но тази скалиста пирамида не ни влизаше в сметките за деня.
Обърнахме му гръб и подхванахме на северозапад Гредаро. В началото има една стръмна чучка, която може да се подсече без грижи. Ние нали сме тъпи и упорити - решихме през чучката, за разгрявка. Тя е малко каменисто-скалисто-клечиста, но не ни се опря:
Слизането от чучката надолу към премката си е чиста загуба на височина, но няма как. Следва тежката част от маршрута - траверса от премката към връхната точка на Гредаро. Участъкът там е скалист, с нестабилни едри стърчащи камъни, гарнирани с малко клек. Вдясно към Влахински езера са най-често отвеси, вляво към Гергийски - клек, тревен склон и скали тук-там.
Камъните се заобикалят или откатерват, внимателно - да не ти се изсипят на главата, клека просто не му се обръща внимание. Целият пасаж е около 1 км и отнема около час, час и нещо. Нещата изглеждат долу-горе така:
След като се премине най-отровната купчина камъни, се излиза на една билна гърбица досами връхната кота. Оттам нагоре вече е песен - 5 минути до връха по тревен склон. Вдясно преди гърбицата има много удобен тревен улей, по който може да се слезе надолу към Голямото Влахинско езеро, респективно да се качи Гредаро. Ето така изглежда последния участък до върха:
От Гредаро се открива страхотна панорама към околните езера. Всъщност това май е единственото място, от което се виждат трите големи Гергийски езера заедно - за голяма моя изненада:
На връщане слязохме по въпросния тревен улей. Подсякохме скалистата част на Гредаро в посока Влахинския превал, високо над сипея, без да слизаме до Големото Влахинско езеро. Пресякохме пътечката през Гредаро между двата циркуса и след кратко качване по една добре трасирана с червени точки и пирамидки пътека излязохме на Влахински превал. На превала се пробвах да направя 2-3 кълбета по една пряспа надолу, отскочихме до Разлог да си снимам шийните прешлени и след това се отдадохме на разгулно ядене на Бански суджук и шопска салата на кръчмата пред Бъндерица.
На другия ден - неделя, тръгнахме от Тодорова орница с идеята да се разходим по едно ребро посока Малкия Мангъртепе от Валевицата, но времето се обърка. Вместо това се отбихме до езерата из Валявишкия циркус. В мъглата изглеждат много красиво - ето един изглед на Големото:
Последната промяна е направена от dido на Пон Яну 08, 2024 4:50 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Юли 06, 2010 12:46 pm
jordy
Регистриран на: 13 Авг 2009 Мнения: 330
Е па защо кълбета бе Дидо,тия снежни езици не се ли преодоляват със седалищните мускули
Нещо си сменил тактиката........Евала за "расодката" и готините кадри
Вто Юли 06, 2010 1:21 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6374
Ами аз принципно ги пускам по подметки, все едно със ски. Ама тоя път дойде къса пряспата и като свърши снега почнаха кълбетата ...
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Гледай ти - гимнастик си го давал значи..
Задни кълбета успя ли да направиш...или само напред си го давал ?
Ристе, какви колена бре - той без врат да остане.
Майтапа настрана - другия път по-яваш.
Инак предвид времето добре сте се разтъпкали. Вальо гледам напоследък доста си го заразил с този Пирин
П.С: Така де - няма само аз да се правя на акробат (райдър)...
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Вто Юли 06, 2010 3:21 pm
elena
Регистриран на: 11 Юни 2009 Мнения: 134 Местожителство: Г.ДЕЛЧЕВ
Няма за какво да казвам, че сте направили чудесна разходка, това си го знаете, но описанието е така добре направено, че това ме кара да повторя качването на Гредаро , но по затревения улей от Влахински езера към връхната му точка. Особено ме впечатли гледката към трите Гергийски езера-заслужава си драпането.БЛАГОДАРЯ,dido , продължавай да даваш подробна информация, моята група винаги я ползваме.
_________________ В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.
Мдам. Гредаро предлага едни от най-качествените гледки в Пирин. Лани като ходихме там случихме много хубаво време и се съдрахме от снимане. Добре сте разходили, но минаването по ръба си е голяма мъка. Как сте се справили не знам. Веднъж се пробвахме по него, но заорахме в стръмнините гарнирани с камъни и клек се отказахме предвид риска от някоя беля.
Регистриран на: 28 Юни 2010 Мнения: 162 Местожителство: на душата завинаги на Балкана-тялото днеска тук утре там..
До щастливците....
Благодарим ви, че не запазихте тази красота само за себе си !
И ние си "отчупихме" малко от нея, за сега само чрез съзнанието си. Надяваме се някой ден да го предоставим и на останалите си "сензори"
"......
И само человекът — създание разбито,
препълнено със грижи, от страстите надвито,
час мирен не нахожда въз теб да фърли взор,
да дъхне твойта свежест и тишина, и сладост —
участие да земе в нетленната ти радост
и празничния хор......"
И.Вазов
Наака... опсссс!... ритнах петалата от удоволствие!
Тези дни мислех да забия към Пирин. Изпушила съм вътрешно, имам нужда от Планина.
Само където възнамерявах да съм сама - да не тормозя никого с моя "мравешки" ход, а и изобщо мразя тормозенето, обаче като чета последните "репортажи" и колко сняг има още...
Уникални снимки и информация, благодаря!
Дори идея си нямате на колко хора сте помогнали индиректно. Удоволствието отделно.
P.S. Speedy, твоята книга съвсем я изкълвах. Де да имаше и такива снимки, ама пусти спонсори... Следващата!
_________________ Сърцето има доводи, които разумът не признава. Блез Паскал
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Хубав уикенд. Беше облачно, но не валя.
Speedy написа:
... но минаването по ръба си е голяма мъка. Как сте се справили не знам. Веднъж се пробвахме по него, но заорахме в стръмнините гарнирани с камъни и клек се отказахме предвид риска от някоя беля.
Поне за мен бе голяма борба с клека, но се справих. Като гледам снимките на Дидо, в които съм "позирал", какви отвеси са около мен... Отгоре по ръба не изглеждаше толкова страховито.
... но минаването по ръба си е голяма мъка. Как сте се справили не знам. Веднъж се пробвахме по него, но заорахме в стръмнините гарнирани с камъни и клек се отказахме предвид риска от някоя беля.
Поне за мен бе голяма борба с клека, но се справих. Като гледам снимките на Дидо, в които съм "позирал", какви отвеси са около мен... Отгоре по ръба не изглеждаше толкова страховито.
А бе който му се е померил на тоя ръб знае за какво иде реч
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Над Муратовото езеро хванахме към Влахински превал и по камъни и бетонирани преспи неусетно се качихме на превала (ок. 1:30 часа от тръгването). Оттам тръгнахме да подсичаме стръмния сипей под Муратов връх към началото на рида. От сипея досами Муратов връх няма и 20 минути качване, но тази скалиста пирамида не ни влизаше в сметките за деня.
Иначе следващата е в напреднал стадий. 
Отгоре по ръба не изглеждаше толкова страховито.
