ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Малко снимки от връх Вежен

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Предишната тема
Следващата тема
Малко снимки от връх Вежен
Автор Съобщение
itilien



Регистриран на: 10 Юли 2007
Мнения: 84
Местожителство: София

Мнение Малко снимки от връх Вежен Отговорете с цитат
Двама колеги решиха събота и неделя да направим едно мероприятие някъде на палатки. Целта беше напълно консуматорска - демек едини и пиини. Избора беше между две възможни дестинации - Рибарица и трънско. Мераклиите за рибарица бяхме повече и в крайна сметка тръгнахме натам. В 9:30 сутринта се сбрахме седмина човека с две коли и набързо уточнихме началото на маршрута - Метро Smile. В метро пообиколихме стабилно - оставихме към 160 лева, които заменихме за 5-6 кила месни продукти във вид на кебапчета, месо и наденица, кашкавали, сокове, 21 кила бира, разни други яденета, като най-смешното бяха промишлените количества черен пипер, чубрица и босилек Smile))) (щото на дребно не се продават). Чакай че се отплеснахме от темата. Такаам, значи потеглихме към дестинацията. Към Рибарица минахме по по-краткия път през с. Голям Извор. И нали сме все пак програмисти, мъкнехме лаптоп с ГПС, уж за навигация (все едно сме тръгнали през джунглата Shocked ) . Целта ни беше да опитаме да достигнем хижа Вежен с колите (астра и вектра). Първото място дето ГПС-а ни излъга беше на отбивката от рибарица за хижата. ГПС-а показваше че сме я отминали, а всъщност бяхме точно на нея - там където река Заводна пресича шосето. То има указателни табла, на които обаче изобщо не пише къде се намираш в момента. Ориентирането е по табелата, на която пише риборазвъдник Заводен или нещо такова - направихме връзката с река Заводна и се ориентирахме, ама за всеки случай попитахме и хора наоколо. Тръгнахме с колите нагоре - бяхме предупредени, че асфалта е до някъде, нагоре било почти невъзможно да се качиш с нормална кола. Установихме, че асфалта стига до около 5-6 километра нагоре, след което пътя става чакълест и неравен. Успяхме да минем около 300-400 метра, преди да се откажем. Идеята за качване с кола до хижата изглеждаше космически недостижима, защото по груби сметки оставаха около 10 километра по тоя каменист път, което май е по силите само на високопроходими коли и джипове. Пък и ние бяхме доволно натоварени. Спряхме там, и след прекъсване за импровизиран обяд, обсъдихме какво ще правим. До реката под пътя имаше едно широчко място, което се чудехме дали няма да ни свърши работа за бивакуване, но решихме, че е много шумно до реката, и там едва ли е хубаво да палим огин. Оставихме избора за после, имахме наум една голяма поляна на друга река на друго място над рибарица, където есента имахме един тийм билдинг. Стана около 3 часа и запалихме подметките нагоре. В началото се върви по пътя, като в момента не мога да преценя колко точно, но май около двайсетина минути. Стига се до един мост, където има обозначение - табелка - синя маркировка и надпис хижа Вежен в две посоки Smile) Едната по пътя, а другата сочеща към пътека нагоре към гората. Хванахме пътеката, защото подозирахме, че ще е по-кратка. Пътеката като цяло е доста стръмна, почти не вие серпентини, маркирана е, сравнително гладка. Като цяло е изморителна и се оказа, че на някои от дружината обувките им малко се хлъзгат. В началото гората през която върви е букова. ГПС-а показваше в началото надморска височина около 900 и няколко метра. Народа малко се ошашка, защото знаехме, че хижата е на 1650 метра. Двама от дружината дръпнаха напред (единия уж се готви да качва Мон Блан). Пътеката се оказа доста дълга, и нямаща намерение да върви хоризонтално - все нагоре и нагоре почти под един и същи наклон. От време на време имаше възгласи - "айде досега който почивал почивал, баира почва Smile " и "айде мръднахме с още 2 пиксела нагоре" Еле по едно време достигнахме едно сравнително равно място, по което се върви около десетина петнайсе минути, след което започва пак изкачване, но с малко по-малък наклон. Малко преди това батареята на ГПС-а умря, и нямаше вече как да следим как се движим във височина. По едно време се минава през една поляна, обилно залесена с малини, при това сравнително узрели, но не се спряхме да ядем, както подозирах. Точно от нейния край почва шосето, и след около 200 метра се стига до хижата. Общото време, което ни отне беше 1 час и 35 минути. Хижата изглежда доста прилична и запазена, вода има вътре в столовата. Починахме там и решихме какво да правим. 3-ма човека искахме да се качим на върха. Останалите искаха да се върнат. Не толкова, заради мързел от изкачване, отколкото поради факта, че нямаше време (беше вече 5 без нещо) и трябваше да се търси място за бивак, да се кладат огньове и да се пече мезето Smile. Интересно, че тоя колега, който се гласи за Мон Блан не поиска да се качи, сякаш го домързя Smile. Тримцата нагоре хванахме по червената маркировка, която пишеше, че е зимна. Пътеката в началото върви през смърчова гора, която в горния си край е изсъхнала. След около двайсетина минути се излиза на чистото. Нагоре пътеката е стръмничка, катери се малко по камънаците. Има колове, както и стоманено въже, което стига чак до върха. Проблеми при качването няма, не ме и измори особено много. Горе бяхме за 1 час и 15 минути. На върха горе е голяма поляна. Интересното е, че самия връх е на още десетина минути по поляната на изток, като поляната е почти хоризонтална - я има 5 метра денивелация я не. Затова и решихме, че няма смисъл да ходим до пирамидката. Починахме там и тръгнахме да се връщаме около 18:35. Връщането обаче беше мнооого бавно, заради дългите и много на брой спирания да снимаме.
Ето и снимки: (продължението на историята след тях Smile )











Слязохме до хижата към 8 часа и нещо, щракнах последните две снимки и в 20:35 поехме надолу. НО тръгнахме по пътя - защото решихме, че като мръкне в гората по тия стръмни пътеки ще се пребием като кучета. Те си бяха гадни за качване, а за слизане и то в почти тъмно да не говорим. Не бяхме взели светлина, защото не мислехме да замръквахме (реално само един от нас носеше раница - аз бях само с апарата и с гола бутилка литър и половина вода в ръка - раницата ми беше в колата долу, а в нея се помещаваше и челника ми Smile ). Не подозирахме, колко заобиколен е пътя - вие някакви грандиозни завои по формите на релефа, като на места дори посоката на вървене е обратно към върха Smile. Целия път е с постоянен малък наклон, като цяло доста приятен за ходене. Приятен приятен, ама то мръкна и се стъмни хептен, а тоя път нямаше край. Вървяхме с много бърз ход (практически невъзможен в посока изкачване). Даже не сме се спирали да ядем малини, които изкушаваха в големи количества край пътя (пак узрелички). Сплескаха ми се краката направо от вървене. В тъмното понякога и леки спъванки в камъни се случваха, но нямаше проблеми. Еле по едно време явно се случи да имам обхват, та ми звъннаха отдолу, да питат къде сме. Казахме че след половин час евентуално ще сме долу - плана се бил променил, намерили място, на 500 метра надолу от мястото където бяхме спрели колите, да сме търсели асфалтова отбивка от пътя вдясно. Оказа се, че сметките ни не са точни, и оставащия път не е половин час, а един Smile. Сумарно вървяхме 2 часа и 20 минути.
Като слязохме долу при другите, се оказа че мястото е специално направено за цел ядене и пиене Smile. Асфалтова отбивка минава с мостче над реката. От другата страна явно някога е имало някакъв паметник, който липсва сега. Под 3 големи смърча - добра зидана чешма с чучур, от която тече хубава вода с добър дебит. 2 големи маси с по две хубави пейки - нагласени наредени. Кошове за боклук. А на 5 метра зад чешмата, на мястото където трябва да е бил паметника - огнището гори. Вдясно на 10 метра от цялата тая работа - поляна с хубава полегнала трева - идеална за палатки и спане. Абе място мечта - другите казаха, че провидението им е показало мястото Smile))). Дори дървата били наредени, клечки сложени и хартия - само да драснеш клечката. И метална скара имаше там ! Колегите даже се оплакаха, че им било скучно, щото всичко било готово Smile)). Като пристигнахме вече бяха напекли някои неща, метъла свиреше от лаптопа, масата пълна - абе идилия. Само да яде и да пие човек, жалко, че не пия никакъв алкохол, даже и бира Smile Та карах на сок и главно на вода от чешмата, която много ми хареса. Сигурно заради соленото месо Smile). Оставаха цяла голяма тарелка с много кебапчета и две тарелки с наденица - заех се аз да ги изпека, защото макар че нямаше да се изядат, трябваше да се изпекат, за да не се развалят. Бяха опнали две палатки, моята стоеше неразпъвана. По някое време един по един народа взе да ляга. Поприбрахме месарлака, изгасих огъня и аз легнах накрая. От 7 човека, само двама бяха в палатки. Другите всички на открито в чувалите. Май нямаше ни роса, ни нищо. Само миризма на сено от пожълтялата и мека висока полегнала трева под нас Smile С моя чувал (-5 комфортна уж) беше перфектно спането. (ако бях като някои други на надуваем дюшек щеше да е още по-перфектно, ама карай Smile ). Сутринта като ми напече слънцето лицето към 9 и малко станах. Хапнехме, карти се поиграха, някои отидоха да се къпят у ряката (на мен прекалено студена ми се стори и дори намерение нямах да се потопя) - та аз дремнах на една от пейките, даже похърквах стабилно. Към 1, след като събрахме багажа си тръгнахме. Пътьом се отбихме в центъра на рибарица, където установихме на едно стрелбище - фургон, че аз съм най-точен, явно заради навиците изградени при снимането - да си издишвам въздуха за да не ми мърдат ръцете при снимане Smile От три опита последователно свалих бирена капачка, метална пръчка с диаметър около 5 мм и клечка за зъби, при това без да се подпирам в тезгяха на фургона Cool . След това в жегата се прибрахме в София по домовете Smile Май останаха някакви бири - имаше предложение да ги оставим в хладилника в офиса, но веднага се чу глас - "аааа ще ги изпие някой" Smile
Пон Юли 30, 2007 8:27 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
itilien



Регистриран на: 10 Юли 2007
Мнения: 84
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Имам и един въпрос. На последната снимка, точно в средата се вижда един връх зад дърветата. Точно от дясната му страна блещука една хижа. Предполагам, че това е хижа Ехо - така ли е ? В такъв случай кой е десния дълъг "връх", който има повече форма на скална стена, и кое трябва да е Юмрука ?
Пон Юли 30, 2007 8:46 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Kat



Регистриран на: 08 Юли 2007
Мнения: 872

Мнение Отговорете с цитат
Ми онова, което наричаш "скална стена" е именно Юмрука. А хижата е "Ехо".
За това въже от първите ти снимки само съм чулава. Радвам се да разбера, че действително съществува. Ние минахме оттам преди няколко месеца, снега още не се беше стопил и ни наплашиха, че ще е доста трудно минаването и добре, че имало въже... ама ние така и не го видяхме...
Вто Юли 31, 2007 8:43 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2551
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Добро ходене, хубави снимки!Smile
Вто Юли 31, 2007 10:53 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
mislesht



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 3413
Местожителство: Пловдив

Мнение Отговорете с цитат
Чудесно! И аз вчера се върнах от Стара планина, преди дъжда. Да пооправя снимките че са много и ще понапиша туй-онуй! Wink
Чет Авг 02, 2007 9:08 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
redex



Регистриран на: 18 Дек 2007
Мнения: 390
Местожителство: гр.София

Мнение Трак лог Отговорете с цитат
itilien,
Можеш ли да ми изпратиш трак-лога от GPS-са към в.Вежен. Планирам да го изкача тези дни но нямам карта на този регион. Ще съм ти много благодарен!
vani_ds@mail.bg


Поздрави на всички форумници.
Вто Дек 18, 2007 3:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
natam-nasam



Регистриран на: 06 Авг 2007
Мнения: 209

Мнение Отговорете с цитат
Само при мен ли не се виждат снимките? Sad Или има някакъв проблем?
Вто Дек 18, 2007 4:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Kat



Регистриран на: 08 Юли 2007
Мнения: 872

Мнение Отговорете с цитат
Проблемът е при всички и със всичките му снимки - според мен Иван ги е свалил от сървъра Confused
Вто Дек 18, 2007 7:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 6372

Мнение Отговорете с цитат
Преместени са тука - http://itilien.no-ip.org/2007/Vejen/ , ако може модератора да му оправи линковете.
Вто Дек 18, 2007 9:27 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov