Тридневна разходка.....

Отпуска съм, жега ми е, седя над книгата на Румен Грънчаров и гледам картата. Оттук ще тръгна, ще мина този връх, това езеро, ще стигна там..... Така си губих по няколко часа на ден понеделник, вторник и сряда. Знам, че четвъртък трябва да отида да скитам из Рила и проучвам различните варианти за това как да го направя. Поли и Витя са отпуска също и решават да се присъединат към мен. В крайна сметка решаваме да тръгнем от ЦПШ пък докъдето стигнем....

Четвъртък 02.08-2007 г.

В маршрутката като никога има свободни места, седнал съм, което не ми се беше случвало отдавна в първата кола за деня. Пристигаме бързо в Самоков, където правим връзката с бусчето за ЦПШ, което също неусетно стига до последната си спирка. Оправяме се набързо, пълним шишетата със студена вода и поемаме в посока Йончево езеро. Този път не го обичам, но сега ми е приятен, всичко там където е изгоряло е в лилави цветчета, правим снимки...Ние сме на високо и в ясно, а долу в ниското, всичко е в мъгла. Дано да не се вдигне към нас си мисля в този момент и продължавам бодро напред. Не след дълго сме вече на езерото, където спираме за десетина минути. Аз и Поли се мъчим да снимаме десетките рибки, плуващи почти до брега, а Витя се е излегнал на къмъка в блажена дрямка. Трябва да тръгваме обаче и прибираме фотоарпаратите, поемаме в посока Поповокапски превал. По пътя на горе облаците започват да се вдигат към нас, но за радост си остават от северната страна на Лопушки връх. Вече сме на превала, като пред нас се откриват гледки навсякъде в Рила. Източно от нас е масивът на Лопуш, зад него в далечината се извисява Мусала, виждат се Канарата, Йосифица, Рилец. Срещу нас почти е Водния чал, който по план трябва да качим още днес. Така потегляме към следващата ни цел за деня - кобилино бранище. Зад нас остават Купените, Попова капа, Злия зъб, Ловница, Орловец, Еленин връх и естествено Мальовица. На заслона стигаме бързо, като тук решаваме и да хапнем. Пълниме набързо стомасите и се отправяме по баира към Водния чал. Там сме към 16.00 ч. правим по снимка и аз отварям книгата. Източно от нас има не един връх, на който мога да се кача още днес, отварям и картата и минутка след това съм вече решил - тръгвам към непознатото и неизвестно за мен. Поли и Витя решават да продължат към Рибни езера и хващат пътеката, а аз продължавам по билото към първата от новите набелязани цели - вр.Маринковица. От запад гледан този връх е полегат и с много слаб наклон. Източните му части обаче са си стръмнички, но това явно не е достатъчно за да бъде обозначен в повечето карти. Аз съм с правилната карта и с книгата на Румен Грънчаров в ръка затова и без да се бъркам много в 17.20 съм на връхната точка, на която има голяма каменна пирамида. Северно от мен е вр.Погледец, а по билото в югозападна посока е върхът с името Възела. Североизточно от него пък е вр.Драганица. Това са другите три върха, които искам да кача още днеска. Оставям раницата на Маринковица и тръгвам по склоновете на Погледец. Горе е уникално, почти в центъра на Рила съм и виждам всичко все едно съм с бинокъл. Този връх е много обзорен, затова и правя не една, или две снимки. Не ми се слиза, но трябва. Бързо се връщам на Маринковица, където взимам раницата и поемам към вр.Възела. На премката между двата върха, отново оставям багажа и започвам да катеря скромния наклон към върха. В 18.45 ч. съм на Възела, където не се застоявам много, а веднага хващам по посока на Драганица. В началото има стръмно слизане по камънак, но после се излиза на премка, която е почти изцяло в треволяк. Наклонът тук е по-голям, но аз съм без раница и в 19.10 ч. съм на върха. Правя няколко снимки и започвам да слизам надолу към Възела. Минавам оттам без да спирам и слизам до раницата. Времето напредва и трябва да бързам. Не ми се ходи пак до Маринковица и решавам да подсека билото, като и леко да слизам надолу. Това не е лека задача, тъй като вървя по камънак и треволяци, а и наклонът не е малък. Единственото хубаво, е че намирам един поток, от който се напивмам със студена вода. Почти по тъмно вече съм на хижата, където Поли и Витя вече са опънали палатката. Хапваме набързо, пием по чай аз си опъвам моята е се шмугвам в чувала. Със сигурност това ми е най-студената нощ в живота. Дремвам само за малко, през другото време умирам от студ, въпреки че съм добре навлечен. Явно трябва да се замислям относно чувала, но това са други теми за разговор. Едвам дочаквам утрото....

Петък 03.08.07 г.

Закусваме добре и вадя книгата, както и картата. Решаваме да хванем по пътя за хижа Македония. Стигаме бързо до Мермерски преслап, където аз оставям раницата на стълба от маркировката. Първата ни цел за деня е вр.Кьоравица. До него стигаме за около 15 минути, но вече само едно нещо е в главите ни - масивът на вр.Рилец. Или сега, или никога казвам аз и тръгваме нагоре без много, много да му мислим. Връх Рилец остана за мен един от върховете, на които със сигурност ще отида пак. Самият подход към него, гледките открили се отгоре, фактът, че е един от 19 те върха над 2700 метра повлия за това ми решение. Стигаме догоре и просто сядаме и съзерцаваме всичко наоколо. Мальовишкия дял се извисява северно от нас, Смрадливото езеро е по синьо от всякога, Йосифица ни гледа горда от Изток, Канарата, Павлев връх и Черна поляна сякаш ни привикват със своите масиви от юг. Така стоим дълго време, но за съжаление всяко хубаво нещо си има край. Тръгваме надолу пак за вр.Кьоравица. Оттам слизаме до Мермерски преслап, където раницата ме чака. Нарамвам я и хващаме към Павлев връх. Решаваме да вървим по зимната, но това ни изиграва шега. Стигаме до отвес, който няма как да преминем. Недоволни слизаме надолу и хващаме лятната маркировка. Горе на билото отново оставям раницата и газ нагоре към въжетата за Павлев връх. Малко преди върха е монтиран стоманен парапет, който обаче по моему е нужен само зимно време. В 13.30 ч. сме вече на върха, но не се застояваме дълго , а хващаме към следващия връх над 2700 м. - Черна поляна. След 20 минути сме горе, където правим лека почивка. Много ми се ще да продължа на юг по билото към Аладжа слап, но няма да ми стигне времето, чака ме много път още. Затова и връщаме назад към Павлев връх, а оттам и към раницата. Тук се разделяме с Поли и Витя, които слизат към Синьото езеро, а аз продължавам към Грънчар. Е няма как обаче да не кача Канарата и тръгвам вече не чак толкова бързо нагоре. Раницата започва да тежи и скоростта съответно намалява. Стигам бързо горе където си правя обяда и се наслаждавам на открилите се гледки. Но и тук не става да остана вечно, затова и слизам надолу по камънака към маркировката за Грънчар. Вече движа по пътека, очаквам да видя и хора най-накрая. Не след дълго това се случва, първо виждам мъж и жена, а после и цяла група чужденци. Но всички вървят към Рибни езера, по моя път съм си сам самичаък. Отварям на едно място картата и виждам връх с име Вапа. Естествено отварям и книгата на Румен Грънчаров и разбирам това, което ми е нужно. Не след дълго съм вече на този връх, на най-високата точка, на който е направена ограда от камъни. Не стоя почти тук и хващам към следващата цел по картата и по книгата - вр.Чемерна. Ако не знаеш за този връх, никога няма да го откриеш, дори няма да ти направи и впечатление. От пътеката се върви към 150-200 метра в южна посока и се стига до края на поляната, като малко преди това има малка пирамидка от камъни. Южните склонове на този връх са стръмни, но като цяло не е ясно изразен. Времето напредва и бързо се връщам на маркировката, като подминавам за мое съжаление Средни връх, батериите на челника ми почти са свършили, а и незнам колко време ще ми отнеме самото изкачване. Като казвам батериите имам впредвид, че ако ме хване тъмното мога да закъсам, затова и пропускам този връх. Следващият Лопатишки връх обаче ме привлича, видимо стигането до него не е трудно и на едно място, откъдето ми се струва, че е най удачно хвърлям раницата и отивам натам. Самия връх е тревист, клеков и каменист. Стръмни са само югозападните склонове, като до него се стига за 15 минути от маркировката. Не се задържам много там и се връщам при багажа като бързо хващам за Грънчар. По склоновете на Ковач вече губя сили, но все пак оставям раницата до един стълб и се качвам догоре. Правя няколко снимки и не след дълго отново вървя по маркираната пътека. На езерото Грънчар стигам по светло, но ме мързи да измина 100 метра до хижата, а бързо опъвам палатката между два клека и скоро след това заспивам най-дълбоко. Спя почти непробудно, тука между клековете не усещам нито студ, нито вятър, а и за разлика от предишната сутрин по палатката няма скреж.

Събота 04.08.07 г.

Сутринта даже не ми се става, но няма как. Идеята е следната, отскачам до Мусала, взимам девойката, която ме чака горе и навръщане минаваме през Близнаците, Маришки чал, Манчо, Песоклива вапа и Овчарец. Връщаме се на Грънчар и на следващия ден през Заврачица, та на Чакър Войвода. Затова и скривам палатката в един клек и тръгвам нагоре. Обаче върховете наоколо ме привличат, затова и се качвам на Овчарец. Там горе обзет от величествените гледки към неговите съседи си правя планове как ще ги кача. Но нека си оставя това удоволствие за после....Слизам бързо на пътеката и звънкам на девойката. Тя явно е извън обхват и започвам да правя сметки къде може да се намира. Затова и усилвам крачката, не искам да ме чака сама горе. Така неусетно подминавам Маришики чал, а след това и Близнаците. Разстоянието от седловината до Мусала, го минавам за 35 минути и естествино горе засичам тълпи с хора. Звъня пак и успявам да се свържа, в момента е малко преди заслона. Тръгвам надолу да я пресрещна и се засичаме до едни скали на езерото. Сядаме да хапнем, пием по един чай. Времето обаче рязко се влоши, заваля дъжд. Влизаме на сухо в заслона, гъчкано е с хора. По някое време хора спряха да влизат и излизам да проверя дали не е спрял дъжда. Спрял е, но откъм Мусала гърми та се къса. В този момент всичко ми е ясно - пропадат всички планове. Не след дълго отново почва да вали, става студено. За съжаление хващаме пътя не към върха Мусала, а към хижата. Трябва да се примиря всичко свърши. Заваля и суграшица. Вървим си ние бързо надолу, но нещо в мене ме връща там горе при гръмотевиците и върховете. Тялото ми обаче се оказа по силно...върви надолу, ли върви. Хванащаме по така наречената мусаленска пътека и след три часа сме вече в Боровец под непрестанния дъжд. Чакаме маршрутка, студено е, но на мен не ми е гадно затова. Гадно ми е че в понеделник съм на работа, гадно ме и че палатката ми стои безпризорна някъде горе, но най-вече ми е гадно, че не съм там, там при върховете, там сред пустотата, там сред природата.....
Ето и снимки:
http://picasaweb.google.com/g.levskara/0204082007

Към това мога само да добавя: благодаря на Жоро за добрите идеи и приятната компания!
Малко снимки от мен от същия преход:

Жоро, хубав преход. Блазе ви! Smile

Аз четръртък и петък бачках като гламав, а в събота времето се поразвали и го ударихме да почивка.

Много ми хареса снимката на Палев връх. Croc

Хубава разходка!
Аз пък си харесах Скакавците! Wink

Мараба Жоро голяма разходка сте му ходили добри снимки от тебе и nasam-natam Croc

Хубави снимки, тази последната не знам защо, но винаги предизвикава една усмивка на лицето ми като се сетя за надписа "Било" Smile

Жоро, въжето е поставено неправилно и голяма част от него остава под снега Crying or Very sad

Тая разходка има само един недостатък Wink

---- и тя е, че аз не съм била с вас Mr. Green

Браво, чудна разходка сте си направили. Имам един върпос на тази снимка са Водночалските езера т.е езерата под Водния чал или бъркам http://picasaweb.google.com/g.levskara/0204082007/photo#5095145560445582242 ?.
Миналата година пробвах да стигна до тях, но по реката (Мала река) но стигнах до клека и се оказах защото беше доста гъст. Тази година живот и здраве като се оправи кракът ми мисля да ги посета.

Здравей, да това са водночалските езера, а отсреща се вижда Голям Мечит. Снимката е правена малко преди да се качим на Водния чал.
Поздрави!!!
Жоро