О, разбира се! Не я бях забелязал темата - отишла е на 38-о място! Само че, като прочетох някои мнения, малко ме смути консумативното отношение към природата. Затова ме плаши популяризирането на редките и застрашени видове - за ценителите и истинските туристи това може да е предупреждение, но за други ще е реклама: "Берете! Вие ще сте последните, които ще отнесете това цвете у дома си!" Нож с две остриета, ще знаеш...
Цитат:
Като стана дума за яркочервени плодове и зелени листа, има едно доста разпространено растение, по парковете също го има. Понякога го берем с декоративна цел от Родопите.
Това храстче го наричат див (миши) чемшир или бодлив залист (Ruscus aculeatus):
Много е красив действително, но въпреки че не е в Червената книга, трябва умереност, когато се бере "понякога". Не е чак толкова разпространено. Има го главно по южното Черноморие, но за съжаление го събират в индустриални количества - в късната есен по тротоарите могат да се видят продавачи, които са рязали купища от него.
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Дивият чимшир
О, за нищо друго не е полезен освен за красота. Понеже е вечнозелен, с червени плодчета, а по това време на годината всичко вече е увяхнало...
Пет Ное 14, 2008 7:51 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Припънка
Драги Москито, вторите ти снимки са на припънка:
Тя е много вкусна гъба, но трябва добре да се свари. Чудесна е за супа и палачинки например. Аз тия дни набрах доста и ги затворих в буркани. За всеки случай хапнах няколко и още съм жив. Не бъркай припънката с пънчушката, която е отровна. Разликата обаче е съвсем очевидна: пънчушката отгоре е гладка, няма люспици, по-зеленикава е на цвят и няма пръстенче. Не знам дали си изял миналогодишната реколта, но за тазгодишната сега му е времето.
И един общ съвет: най-добре е гъбите, които береш за първи път, да ги види гъбар. Само по снимки и описание е доста рисковано. На пазара винаги има продавачи, които ще ти обяснят коя гъба каква е.
Ползват го в букетите с цветя за зеленина. Иначе тук го има в близките Родопи доста. Има го и в града изкуствено засадено може би. Както писах уникално е с това, че плодовете са директно на листата, не на дръжките, не на стеблата. Между другото капят сравнително скоро след като се откъсне.
Относно ценните и забранени видове, инфо има за тях из интернет, който иска може да намери. Ние не можем да го спрем да ги бере, като не ги показваме. Струва ми се, че този който се завира да търси нещо такова в дън гори, вече е надраснал мерака си да го оскубе. Аз поне такива уникати само ги снимам. Та така напролет се каня да ходя на "лов" за Венерино пантофче.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Ное 17, 2008 1:05 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Най-красивата гъба
Червена мухоморка: колкото красива, толкова и отровна
Мда...
Аз харесвам Булка, хем красива, хем ядлива, хем сравнително рядка, хем може да се сбърка с горната!
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пет Дек 12, 2008 2:41 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Чимшири и булки с пантофки...
Драги Мислещ, отваряш ми дума по няколко теми. И понеже виждам, че се интересуваш, ще ти отговоря сравнително подробно.
Първо за чимшира. Всъщност "чимширите" са два и не са чимшири. Ботаническото им име е залист. Единия, който наричат "миши", или "див чимшир" (Ruscus aculeatus), го показах на снимката по-горе. "Листата" му са много бодливи, дребни, а червените плодчета са отдолу. Важно е да се знае, че и двата вида са двудомни, т. е. плодчета дават само женските индивиди. Необходими са обаче и мъжки индивиди, за да ги опрашват. Двудомен е и тисът, за който писах. Затова, ако човек реши да си пренася в двора, трябва да съобрази и да вземе от двата "пола". Вторият вид има доста по-големи листа, които са меки и плодчето е отгоре, под един характерен щитовиден израстък. Това е подезичен залист (Ruscus hypogglossum, снимката е от Уикипедия):
Не знам по твоя край кой от двата вида се среща, но аз лично съм виждал само бодливия, и то само по южното черноморие. Впрочем, къде живееш точно?
Двете растения притежават една интересна особеност, заради която сложих думата "листа" в кавички. Защото това, което ние наричаме листа, са всъщност изродени клонки. Ботаническият термин е филокладии (в превод - листовидни клонки). Истинските листа са съвсем малки, едва забележими, и в техните пазви се образуват цветовете, също невзрачни. Хубави снимки можеш да видиш в сайта на Боряна:
http://self.freeforums.org/ruscus-t308.html
Втората тема е за червената мухоморка. Малко хора знаят, че тя има силно халюциногенно свойство - от нея човек изпада в транс, получава халюцинации и т. н. Тя не е смъртоносна като зелената мухоморка например, макар че естествено не трябва да се разчита на това. По тази причина червената мухоморка е била използвана от сибирските шамани до преди един век, а при преселението на арийците от Сибир в Индия преди 5-6 хиляди години са били пренесени и ритуалите с нейното консумиране. В Ригведа е обожествена под името Сома и са й посветени стотици страници. Идентифицирането на червената мухоморка със Сома е интересна история от наши дни. Много полезни сведения за гъбата и нейното място в ритуалите можеш да прочетеш например от сайта
http://www.narcotic.free.bg/016.html
Куриозно е, че наркотичното вещество се пренася в урината непроменено. Затова пиенето на урината на шамана, консумирал червена мухоморка, също води до халюцинации. Разбира се, не ти препоръчвам да изпробваш действието й върху себе си! А гъби булки и аз обичам, но не съм срещал от години.
Накрая за Венерината пантофка. Аз имам най-общи описания къде се намира. Ако и ти знаеш нещо, предлагам ти напролет да я търсим заедно.
И последно. Макар че в Интернет може да се намери всичко, не е необходимо ние да правим допълнителна реклама на редките растения и да посочваме точното им местонахождение. Малко тактика не е излишна, когато ги опазваме. Една табела от типа "Това цвете го има само тук!", и то със снимка, сигурно би дала обратния ефект в България.
Последната промяна е направена от Сотиров на Сря Май 12, 2010 10:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Дек 13, 2008 4:13 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Редки растения по планините, 1 част
В няколко постинга ще представя някои редки растения, които вероятно ще срещнете по планините. Сред тях има включени в Червената книга, има и ендемични, които растат само по нашите земи. Разбира се, невъзможно е да ви покажа всички защитени видове, а и някои от тях са интересни само за ботаниците. Има и такива, които всички знаете, например еделвайса. Сещам се за един хубав анекдот. Турист щял да ходи в Алпите и попитал свой приятел ботаник как изглежда еделвайсът. “Ако видиш еделвайс – отговорил ботаникът, - ще го познаеш. Ако изпитваш колебания, значи не е еделвайс!”
Безусловно трябва да започна с Божествената иглика (Primula deorum), която се среща само в България, само в една планина – Рила, и то само в един район – между Мусаленските и Седемте езера, на мочурлива почва. В Червената книга! Снимката е от Георги Кунев и е заета от сайта, посочен на нея:
Следваща българска гордост е Странджанската зеленика (Rhododendron ponticum) – рододендрон, който произхожда от Кавказ, но от цяла Европа се среща единствено в Странджа, и то на ограничени места. Образува непроходим подлес, който около 24 май е целият оцветен в лилаво. В Червената книга! Снимката е от Уикипедията:
У нас вирее още един рододендрон, наречен Миртолистен, или Кочиев (Rhododendron myrtifolium, syn. Kotschyi). Среща се само в Рила (Белмекен) и Средна Стара планина (Мазалат). Отдавна ми е мерак да го видя! Извън България го има в Карпатите и Якупица в Македония. Снимката е от attilabartok в http://community.webshots.com/user/attilabartok :
За да завърша със семейството на пиреновите (ericaceae), към което спадат рододендроните, ще покажа още няколко очарователни растения. Три от тях се намират отново само в Странджа. Първото е Странджанската боровинка (Vaccinium arctostaphylos). Другите три вида боровинки всички ги знаете - черната, синята и червената. Но странджанската е твърде рядка и е храстовидна (до 3 м!). Търсил съм я, но никога не съм я виждал. Плодовете и листата й са почти като на синята боровинка и затова няма нужда от снимка. В Червената книга!
Калуната (Calluna vulgaris) е изключително популярна по целия свят като декоративно храстче, но в България се среща само в Странджа, където образува цели килими. В Червената книга! Снимката е от сайта на Йозеф Хласек:
Близък до калуната, но много по-едър - цял храст, е пиренът (Erica arborea). В Червената книга! Снимката е от Wikipedia:
Последното храстче е изключително красиво, защото е вечнозелено, с лъскави кожести листенца и яркочервени плодчета. Лесно може да се сбърка с червената боровинка, но не се яде. Това е Мечото грозде (Arctostaphylos uva-ursi). Среща се по всички планини, но въпреки това е в Червената книга! Снимката е от Wikipedia:
Чудесно! Както уточнихме с Дидо неотдавна, мечото грозде е роднина на боровинките. Аз също не се бях замислял.
Щях да пиша за тинтявите, много ги харесвам, поне тези които съм виждал, но не можах да снимам това лято... Имам няколко стръка сушена синя тинтява, в случй че потрябва.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Фев 10, 2009 4:41 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Цвете мило, цвете драго...
mislesht написа:
Ако някой се навива да скубе еделвайс от планините...
Друго си е от планината, Мислещ! Все едно да сравняваш бройлер с домашна кокошка. А тия, които сериозно искат да си насадят, трябва все пак да знаят, че еделвайсът расте върху варовик (варовита почва). Подсещаш ме, че е време да посъбера материал за редките растения.
И аз казах същото за варовикова почва, проветриво място и хладна нощ на човека, който е сял такива семена. Каза че растат в саксия без проблем. Просто това е някаква селекция за домашно отглеждане, не е онзи по планините, поне нашите. Те еделвайсите са доста видове.
Ако събереш материал за редки растения, колко време можеш да го съхраняваш? Да взема и аз да помогна за някои...
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
А тия, които сериозно искат да си насадят, трябва все пак да знаят, че еделвайсът расте върху варовик (варовита почва). Подсещаш ме, че е време да посъбера материал за редките растения.
