ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Нов заслон на връх Голям Кадемлия
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Предишната тема
Следващата тема
Нов заслон на връх Голям Кадемлия
Автор Съобщение
tediside



Регистриран на: 05 Яну 2011
Мнения: 1
Местожителство: Gabrovo

Мнение нов заслон на връх голям кадемлия Отговорете с цитат
Страхотна новина,която научавам от форума.Спомням си последното ми кошмарно пребиваване там в старата разбита военна база,когато ме погна една свирепа снежна буря по билото след Росоватец.Благодарности на всички които допринесоха за това.
Сря Яну 05, 2011 3:52 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Todor



Регистриран на: 03 Юни 2009
Мнения: 908

Мнение Отговорете с цитат
Пак ви казвам - не се разхлабвайте! Не разчитайте силно на заслона, ако не сте оборудвани достатъчно за да го откопаете от леда. Може и да намерите някое парче винкел, но то пак ще бъде засипано с лед и сняг. Там пикел трябва задължително. И то не от алуминиевите Smile Дървата също са заледени и трябва да се откъртват /ако ще се топлите/ Печката иначе е перфектна. Трябва или да си носите брадва или да умеете да сечете дърва с тесла.
Всъщност това с печката е дребен проблем. Който е тръгнал зимата в планина не разчита силно на дърва и печки по заслоните, но не подценявайте леда, който блокира врата - да не замръзне някой пред нея.... Ако нещо се обърка по южния ръб за по-малко от 2 часа се стига до х.Триглав или на екопътеката за Бабското пръскало и още половин до х.Русалка но вече в доста по-гостоприемна планина.
Сря Яну 05, 2011 4:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Vili*



Регистриран на: 10 Сеп 2009
Мнения: 30
Местожителство: Радомир

Мнение Отговорете с цитат
Проблема с вратата действително го има! Вторият път като ходихме до заслона едно момче тръгна преди нас от х. Мазалат и горе на заслона каза, че доста трудно е отворил вратата-разбивал е леда! Заслон Голям Кадемлия иначе е много уютно направен, не е пригоден за преспиване, но ние спахме в него първия път когато ходихме!
http://picasaweb.google.com/villil.nik/890111#5562558518516043906
Сря Яну 26, 2011 2:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
mediator37



Регистриран на: 14 Сеп 2010
Мнения: 191
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
Смели девойки!
Сря Яну 26, 2011 6:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Vili*



Регистриран на: 10 Сеп 2009
Мнения: 30
Местожителство: Радомир

Мнение Отговорете с цитат
Смели... силно казано! Имахме момент на колебание когато момчето, което трябваше да бъде с нас се отказа! В крайна сметка решихме, че няма нищо страшно в това да бъдем само жени! Единственото притеснение ми беше дали ще се справим с маркировката от с. Скобелево до х. Мазалат, защото нямаме GPS, но тя се оказа много добра!
Пет Яну 28, 2011 2:14 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
ognedishasht



Регистриран на: 29 Сеп 2009
Мнения: 216
Местожителство: Мордор

Мнение На Триглав с Горан Отговорете с цитат
Да споделя и аз впечатленията си от заслона (от 15.02.2011)... с един разказ за цялата разходка дотам. Текстът в червено се отнася до заслона.

Тази седмица съм в отпуска. Времето беше "преобладаващо", затова реших да направя някаква по-кротичка разходка. След кратко умуване намислих във вторник да ида да видя новия заслон на Кадемлията.

Слязох от влака на гара Калофер. Почти веднага една кола ми спря и ме закара до разклона за с. Тъжа. Метнах раницата на гръб и потеглих. Чакаше ме доста изкачване - 1750 метра. Една баба (добре де, леля) в селото ме запита:

- Къде си тръгнал в тоя студ, бе момче?

- А Вие къде пък го видяхте тоя студ?!

Студ нямаше, но всичко чезнеше в гъста мъгла. Прехвърчаше слаб сняг. По пътеката за хижа "Русалка" видях първите за годината жълти минзухари. По обедно време минах край хижата, без да се отбивам. На пътя си играеха две кучета. Не им обърнах внимание и не ги закачах, но след десетина минути едното дотича след мен и тръгна подире ми. Така стигнахме заедно до бариерата. Дежурният излезе и го позна - това бил Горан, кучето на "Русалка", а хижарят в момента го нямало. На поста имаше едно друго черно куче и двете се заиграха. Дежурният ми каза, че трябвало да го набия, за да се връща обратно. Че как тъй ще я бия животинката, какво ми е направила! Попита ме, накъде съм тръгнал, след което започна да ме разубеждава - да не съм се качвал на Голям Кадемлия, защото заслонът не работел! По-добре да съм идел на х. "Тъжа". Аз изпаднах в голямо недоумение - какво ли ще значи един заслон "да не работи"? Човекът поясни, че пред вратата имало пряспа и не можело да се влезе. Вече бях чел за това във форума, но реших първо "око да види". Така че продължих, накъдето си бях наумил.

Мислех, че ще задържат Горан на поста, но след 15-20 минути кучето отново дотича! Вече се притесних - какво ще го правя горе и как ще се връща? Закрещях сърдито по него и почнах да го замерям с клони и камъни, ама все пак гледах да не го ударя. Песът легна с гузен поглед и уж остана на място, но след два завоя отново ме настигна. Това се повтори няколко пъти. Ама че работа! Според мен кучето беше достатъчно умно и усети, че сръднята и виковете ми не бяха много искрени. Всъщност искрено исках да го накарам да се върне, но нямах намерение да го удрям - животинката беше много симпатична. В крайна сметка, Горан дойде с мен до х. "Триглав", където нямаше никого. Беше 14 часа. Седнах в една разбита барака да обядвам на сухо. Кучето се приближи, но аз пак му се разкрещях и хвърлих един-два предмета, за да разбере, че нямам намерение да го храня - аз и за себе си носех доста малко храна. Горан затича по поляната наоколо, но пак не си тръгна.

След като хапнах, продължих нагоре. Никога не се бях качвал оттук и не знаех, откъде да вървя, а мъглата си беше все така всепоглъщаща и се виждаше на има-няма 50 метра. Помнех, че над хижата има скален венец и не бях сигурен, дали ще мога да го изкача от произволно място, затова направих справка с "говорящата кожа" и кожата каза, че май ще е най-добре да заобиколя скалите отляво в подножието им. Оказа се обаче, че в буковата гора над хижата има много нападали от бурите клонаци и желанието ми да заобикалям се изпари. Тръгнах право нагоре, като си казах, че ще правя заобиколки само ако се наложи. Не се наложи - намерих си един доста стръмен улей, който ме изведе между скалите над скалния венец. Тук Горан изчезна от погледа ми и аз много се надявах улеят да го е убедил, че не съм много в ред и не е хубаво да си има вземане-даване с мен. Продължих сам нагоре по един върл баир, който щеше да е лавиноопасен, ако на него имаше сняг; сняг обаче нямаше нито грам. Само след десетина минути обаче кучето пак дотърча отнякъде. Май си беше намерило друго, по-благо място за качване. То се разбра, че не можех да го прогоня - примирих се и спрях да опитвам. То тичаше около мен по склона и пробно минаваше, уж случайно, все по-близо, явно за да види, дали ще го нахокам. Накрая дотича отзад, тикна муцуна в ръката ми и взе да ме души. Изкушението да го помилвам беше голямо, ама не исках да го стимулирам да ме следва, затова се преструвах, че не го виждам.

Изведнъж в мъглата се отвори някакъв процеп - отдолу мъгла, отгоре облаци, а точно на моето ниво имаше ясна зона, през която зърнах Русалиите, склона на Юрушка грамада, а по едно време - май и Марагидик. Гледката беше много красива, особено след четири часа все в мъглата. Това обаче бе за кратко - мъглата отново ме захлупи. След дълги колебания бях взел със себе си снегоходките и все повече се ядосвах на глупостта си. Някакъв сняг се появи на височина към 2000 метра, а достатъчно непрекъснат стана едва към 2100, където ги и обух - не, че имаше нужда от тях, беше доста плитко и доста твърдо, но поне за да не ми тежат на гърба. Повървях със снегоходки няма и час - и от мъглата изплуваха постройките на върха. Беше малко преди 17 часа.

Отидох до заслона и хвърлих раницата. Погледнах вратата и ми стана ясно, защо всички говорят за нея. Когато шапкарите са правили постройката, явно е нямало кой да им каже, какъв абсурд е врата на подобно място да се отваря НАВЪН! Абсурдът обаче е налице. На всичкото отгоре вратата е желязна, в тъмен цвят и гледа на юг. Има идеални условия снегът по нея да се топи и явно това именно и става, защото долният и ръб се оказа (точно както писаха преди тук) потънал в 10-сантиметров слой от натечен лед. Почнах да го къртя с пикела, което се оказа пипкава работа, защото отдолу има бетонена плоча и трябва да се удря внимателно, ако не искаш да си счупиш пикела. След доста чукане разчистих достатъчно голям сектор пред вратата, та да мога да я открехна, колкото да се вмъкна и да внеса раницата. Вратата обаче пак не мърдаше - ледът под долния ръб, до който не можех да достигна с пикела, я държеше здраво залепена за бетона. Употребих доста време в ритане и дърпане, но проклетата врата не мърдаше. Тогава пъхнах дръжката на пикела в процепа (не беше плътно затворена все пак - ако беше, сигурно никога нямаше да мога да я отворя) и почнах внимателно да го използвам като лост, с едно на ум, че дръжката е от дуралуминий... До вратата имаше и едно парче П-образно желязо и с тия два инструмента напъвах, докато се изпотих, но накрая вратата мръдна мъничко. Аха, рекох си, все пак тук ще се спи! С още много дърпане, блъскане и къртене накрая я отворих и влязох. Борбата с пустата врата ми отне половин час. Качващите се горе е добре да знаят, че без пикел шансовете им да влязат са практически нулеви (освен ако не владеят Силата).

Заслончето отвътре е чудесно - много чисто, отникъде не духа, облицовано е с дървена ламперия, има пейки, грамадна маса (която става и за легло) и печка. Има и малко дърва, но няма брадва - само една тесла с падаща дръжка, която е безсилна пред по-дебелите кютуци, както и пикела. Първо мислех да не я паля, но понеже, верен на навика си, не носех вода, все пак реших, че до сутринта сигурно доста ще ожаднея, а печката беше единственият ми шанс да мога да пия, преди да сляза на следващия ден. Затова я припалих, колкото да стопя литър вода и после с радост я оставих да угасне, защото много димеше. Оставих ситни подпалки за следващите. Горе има също сухи вестници и нафта.


Разположих се като пет пари в кесия сам в целия заслон, вечерях и се приготвех за лягане. Горан обикаляше навън и леденият ветрец, който ръфаше върха, явно не го впечатляваше много. Козината му се беше заледила и побеляла, но той изглеждаше весел и щастлив от приключението. Почувствах се голям гад, че ям сам, а на него не давам, но все още таях някаква надеждица през нощта да му стане студено, гладно и скучно и да си слезе, откъдето дойдохме.

Много я обичам планината, че в нея винаги се наспивам като човек! В 20:30 вече бях в чувала. Проснах се на масата, но скоро отдолу ми стана студено. За по-леко не носех шалте. Бре, каква е тази работа? Бръкнах с ръка под мушамата и разбрах, че масата е желязна. Взех да се чудя, какво да си постеля, и се сетих за едно пенопластово фолио, което видях на едната пейка. Макар и тънко, то свърши добра работа като изолатор и нищо повече не смути блажения ми десетчасов Кралимарковски сън. Навън беше много светло, явно имаше луна, макар през мъглата тя да не се виждаше.

Малко преди разсъмване станах. Излязох навън и кучето радостно скочи отнякъде с лапи отгоре ми, искайки да си играем. Хилеше се от ухо до ухо и по нищо не личеше да му е студено. Предадох се - нямаше смисъл повече да се преструвам, че компанията му не ми е приятна. Разделих останалия хляб и кашкавал на две равни части и му дадох едната. Половинката шоколад си го запазих за мен, щото е вреден. Сега и двамата щяхме да ходим полугладни (или от по-оптимистичната гледна точка - полусити). Моята порция я запазих. Изхвърлих пепелта от печката, изметох, обух снегоходките и в 7 часа потеглихме. Много отдавна не бях минавал през хижа "Соколна" и затова реших да сляза оттам.

Мъглата беше все така непрогледна. Разстоянието до Малкия Кадемлия е един километър, а видимостта беше 50 метра, тъй че да се стигне от единия връх до другия не беше съвсем тривиална задача. Закачих компаса на врата си и макар пътят ми да не беше най-правият, справих се успешно. Без компаса надали щеше да стане. Какъв хубав прибор, мислех си, и най-хубавото е, че просто няма какво да му се развали - надеждна работа! След Малък Кадемлия билото отляво (от север) е отсечено от много стръмен склон и вече не можеш да се загубиш. Освен това, има и стълбова маркировка. Минахме през вр. Пиргос. Мъгла. Оттатък имаше голямо слизане. В мъглата ми се видя много дълго; бях забравил, че се слиза толкова много. После се качихме на гребена на вр. Мазалат. Мъглата тук малко се разреди. Закопчах раницата за един стълб и отидох до върха, а Горан неотлъчно ме следваше. Станах кучкар по неволя! На върха духаше свиреп вятър от запад, затова никак не се бавих. Една-две снимки на върха - и обратно към раницата. Интересна работа - само на няколкостотин метра вятърът беше много по-слаб. По голямото слизане към Киминчето мъглата сериозно се разкъса и вече околните баири и долини се виждаха добре. Снегът изчезна окончатело и ща - не ща, трябваше да събуя снегоходките. Използвах момента да си изям и яденето. Горан ме видя, че ям, и сигурно също беше гладен, с четвърт хляб и малко кашкавал за цял ден, но се оказа много благовъзпитано куче - въобще не дойде да ми досажда и да си проси храна. Тоя пес все повече ми се качваше в очите!

Тъкмо си мислех, че навлизаме в резервата и не е редно кучета да ходят тук без повод, и сякаш повиках дявола - появиха се няколко диви кози и Горан радостно ги подгони. Бяха възрастни и здрави животни и той нямаше никакъв шанс да ги стигне, но им развали рахата. Аз пък нямах с какво да го вържа - най-дебелата ми връвчица беше като връзка за обувки. Надолу в гората клонките бяха красиво скрежасали от мъглата - беше, както се казва, "зимна приказка" (само без зимата).

В 12 без нещо стигнахме хижа "Соколна". Беше отворена, но нямаше никого. Щеше ми се да вляза в столовата и да разгледам, но не ме оставиха. На хижата имаше едно рошаво кученце - вълченце, малко, но много бойко - като видя Горан, то храбро се спусна да брани от натрапника поверената му хижа. Беше много по-малко от моя спътник, но това не му пречеше да му налита с пронизителен лай, озъбено не на шега. Горан отстъпваше незлобиво пред яростната атака, но накрая му писна и се озъби и той. Уплаших се, че ще се сдавят, и набързо ги разтървах с пикела. Не се наложи да удрям - видът на дебелото желязо ги впечатли достатъчно. Малчуганът обаче продължи да вдига страшна врява, докато ние позорно се оттегляхме надолу. Той победоносно врещеше над нас, радвайки се на бляскавата си победа. Много го харесах, такъв борбен младеж!

Междувременно телефонът ми подуши мрежа и аз се обадих на жена си и я помолих да ми изкопае от Интернет някакъв номер на хижа "Русалка". После се обадих на хижаря да го питам, как да му върна кучето. Той не беше никак щастлив, макар и да бе много любезен - каза ми, че обикалял да го търси чак до х. "Тъжа" и нагоре по следите ни над Равна. Подобна екскурзия му се случвала на Горан за първи път и аз направо недоумявах, с какво толкова му се харесах - рогатият Дявол от Джендема ми е свидетел, че въобще не съм го искал с мен и не съм го примамвал по никакъв начин! Накрая човекът дойде с джипа си да ни посрещне над Габарево, като сега аз се чувствах гузен - все пак, сигурно можеше да си измисля някакъв маршрут обратно през "Русалка", макар и не толкова интересен. Даже бе така любезен, вместо да ме набие, да ме откара до шосето. Той също ми каза, че трябвало да го ударя, за да го прогоня. Ама как да удариш такъв сладур! Вижте го на снимките и ми кажете! То е все едно да вдигнеш ръка на дете. Докато пътувахме, Горан надничаше от задната седалка между главите ни и ми душеше ухото.

В 13:30 бях на шосето. До първия влак имаше доста време и си опитах късмета на стоп. Успях обаче да стигна само до Кърнаре и оттам се натоварих на един безумен влак през София-север. Чак след 21 часа си бях у дома - след почти осемчасово епично пътуване... и гладен като старопланинско куче на Голям Кадемлия.

Малко снимки (колкото успях да направя в мъглата)


Последната промяна е направена от ognedishasht на Чет Фев 17, 2011 3:55 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Фев 17, 2011 3:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Весела Ягодова



Регистриран на: 17 Окт 2007
Мнения: 527

Мнение Отговорете с цитат
Лъчооо, ето къде си ходил значи ! Very Happy
Най-напред, благодарим за инфото, полезно, та полезно ! Надявам се повече хора да го прочетат преди да тръгнат нагоре.
След това, благодарим за минзухарите, макар и виртуални, са адски/божествено (според пристрастията на четящите) красиви.
Сетне, благодарим от името на Горан, знаех си, че няма да изкараш дълго да се правиш на строг пред този верен приятел. Може и да е куче, ама и то душа носи Very Happy
Мъчно ми е за снега - че го няма. И за заслона ми е мъчно - че мен ме няма там.
Всичко най- и повече слънчеви дни от сърце желая !

п.с. военните са си военни, ахахахахааахахаа.
Чет Фев 17, 2011 3:46 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ognedishasht



Регистриран на: 29 Сеп 2009
Мнения: 216
Местожителство: Мордор

Мнение Отговорете с цитат
ve_san написа:
След това, благодарим за минзухарите, макар и виртуални, са адски/божествено (според пристрастията на четящите) красиви.


Ами да, жълтите минзухари са едни от най-най-най любимите ми цветя. Страшно им се зарадвах! Цветът им е неповторим - хем ярък, хем някак супернаситен, направо изглеждат като излезли от монохроматор. Моите вкусове спрямо цветовете са доста цигански, на шарено се радвам. Имаше цели полянки, покрити с 5-6 милиметра пресен сняг, в който жълтееха стърчащите отгоре минзухарчета. Жалко само, че заради студа и мъглата бяха се затворили. Снимките, разбира се, нищо не могат да покажат.

Без съмнение, това цвете е едно вдъхновено творение на Рогатия.
Чет Фев 17, 2011 4:27 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Gamina



Регистриран на: 31 Авг 2007
Мнения: 2252

Мнение Отговорете с цитат
Страхотна история!
И тоя Горан Very Happy

и да - кърнарската гара е някакво много безумно място...
Чет Фев 17, 2011 4:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
ZCEZBPM



Регистриран на: 25 Юли 2010
Мнения: 3279
Местожителство: Стара Загора

Мнение Отговорете с цитат
Преди време един близък родственик на Горан ми изкара акъла, защото отначало го помислих за мечка.Докато едвам си поемах дъх от едно нагорнище, един мокър нос ме побутна по крака .Кръстих го Бобко. Припкаше пред мен като ми хвърляше по някой поглед да види дали го следвам .Знаеше пътя .Значи, ако имам път към този заслон, ще трябва задължително да изгледам поне първите три серии на Междузвездни войни, за да си припомня тъмната страна на Силата. Very Happy
Чет Фев 17, 2011 5:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 3492

Мнение Отговорете с цитат
Абе военните имат друга идея по вход-изхода Very Happy В един бункер трябва да е трудно влизането - ако някой реши да го прави насила. Спомням си една сръбска вишка/бункер по Милевска планина в Крайщето беше с подобен дизайн - врата от 1 см стомана, която се отваря навън ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Чет Фев 17, 2011 5:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
mediator37



Регистриран на: 14 Сеп 2010
Мнения: 191
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
Как металната да се отваря навътре, като вратите са две- дървената се отваря навътре, металната навън. С две врати заслонът е топъл и сух. Военните са перфектни и с хилядолетен опит. Добре , че са те.
Пет Фев 18, 2011 7:25 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ognedishasht



Регистриран на: 29 Сеп 2009
Мнения: 216
Местожителство: Мордор

Мнение Отговорете с цитат
mediator37 написа:
Добре , че са те.


Стига бе, градски, как можа да го кажеш... Ти в казарма не си ли гнил?
Аз по-скоро се присъединявам към мнението на Айнщайн:
"Необходимо е този позор на цивилизацията да изчезне." (под "този позор" се разбира военщината)
Пет Фев 18, 2011 12:52 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Todor



Регистриран на: 03 Юни 2009
Мнения: 908

Мнение Отговорете с цитат
Страхотен разказ!
В предновогодишното ни ходене на заслона ние също имахме куче с нас - женско, дойде от Смесите, нощува с нас на заслона и се спусна до с.Тъжа. По пътя от един джип ни казаха, че е на парковата охрана, но не тия на КИП-а, а някакви други .... и навсякъде отказаха да го задържат. Оставихме го в хранителния магазин в село Тъжа /улицата, която извежда към планината/ - много любезната магазинерка каза, че го познава и ще го предаде на собственика.
Предния декември имахме едно голямо приключение във виелица. Тогава пък ни съпровождаше кучето Алекс /предишното куче на Русалка/ Тръгна от х.Русалка с нас, нощувахме в района на Смесите и на връщане си остана на КИП-а - заигра се с Бък /голямото черно куче/. Някакси почнах да свиквам с тия кучета там Smile
Искам да допълня, че от х.Триглав трябва да се тръгне първо надясно /на юг/ и после да се завие на изток-североизток, на практика малко преди да се пресече екопътеката за Бабското пръскало се хваща стръмно нагоре. Скалния венец над хижата се зообикаля от дясно. Има пътека /нерегламентирана/ маркирана със синя боя и купчинки камъни, която извежда до южния гребен на Кадемлията. Пътят направо през скалите в някой случаи може да е опасен.
Обещавам скоро да пусна някоя снимка - при нас времето беше много студено, но изключително ясно.
Пет Фев 18, 2011 5:37 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Todor



Регистриран на: 03 Юни 2009
Мнения: 908

Мнение Отговорете с цитат
Ето и обещаните снимки



Кадемлийското пръскало по пътя за Тъжа



Последното изкачване преди хижата и Кадемлията в далечината - утре ще сме там Smile



Пътеката над Смесите - гората държи доста сняг




Не съм арабин с ханъма - просто вятърът се усили в т.н. от БТВ "най-студен ден за 2010г."



Ето на фона на Пиргус и Мазалат се вижда как вятърът сваля сняг от билото в долината на р.Габровница



"...и ний вървим вървим вървим нататък - и няма край и няма край и няма край..."



Стигнахме! Чака ни само 1 час копане за да влезем



А навън гледката е страхотна!!! Море от облаци в южна България



В СБ е ясно, а в ЮБ е облачно Smile





Нали ви писах, че имахме куче Smile





Залезът!





Супа и чай на свещи Smile



Утрото



и пътя надолу, на юг
Сря Мар 02, 2011 10:44 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 3 от 6

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov